1. Природогеографски и ресурсен потенциал 1 Природни условия и ресурси



Дата09.01.2018
Размер161.06 Kb.
1. Природогеографски и ресурсен потенциал

1.1 Природни условия и ресурси

Община Самоков заема площ от 1209,9 кв. км. Тя е най-голямата на територията не само на област София, а и на цяла Западна България (като изключим Столичната община).

На север общината граничи със Столична община, на изток с общините Ихтиман, Костенец и Долна баня, на юг с Якоруда, Белица и Рила, и на запад със Сапарева баня, Дупница, Радомир и Перник.

Орографски общината южно е ограничена от най-високата планина на Балканския полуостров – Рила, отворена е в посока север към София, изток към Ихтиман и Костенец, и западно към Дупница.

Релеф

Релефът на територията на общината се определя като котловинен, планински и високопланински.

Котловинният релеф е представен от Самоковската котловина, която е затворена със средна надморска височина 950 м. Котловинното дъно в западната част е равно с характер на поле, а в източната се срещат и вътрешнокотловинни възвишения. Котловината се състои от две части: западна – Палакарийска, и източна – Искърска част. Тук са разположени по-голяма част от населените места, обработваемата земя, техническата инфраструктура.

Около 80% от територията на общината е с планински и високопланински релеф и предоставя изключителна възможност за развитие на отдиха и туризма. Релефът влияе върху развитието на туризма чрез надморската височина, формите на релефа, експозицията на склоновете и красивите земеповърхни форми. Планинският природно-териториален комплекс е привлекателен за туристите, както през лятото, така и през зимата. Той предразполага наличието на средноевропейски гори и възможности за развитие на горско стопанство. Едновременно с това релефът заедно с големите надморски височини са причина за сериозни ограничения за интензивно развитие на селско стопанство.

Планинският релеф заема земите във височинния пояс до 1600 м. н. в. Това са южните склонове на Витоша и Плана планина, източните склонове на Верила, Шипочанския рид, западните склонове на рида Шумнатица и подножието на Северна Рила. С изключение на склоновете на Северна Рила релефът в този пояс се отличава с преобладаване на полегати склонове, заоблени била и върхове. Тази част от територията освен за отдих и туризъм е подходяща за развитие на пасищно животновъдство. Високопланинският релеф заема земи с надморска височина над 1600 м., разположени в южната част на територията – високите части на Мусаленския, Скакавишкия и Мальовишкия дялове на Рила планина. Тук се издига и най-високият връх на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м.). Релефът е с типичен алпийски характер, доминиращи форми тук са острите нарязани била и върхове, сипей, каменни блокажи и циркуси. Височинният пояс от 1600 до 2000 м. е богат с водни ресурси, ценна иглолистна растителност и висококачествени пасища. Поясът над 2000 м. поради суровите климатични условия има ограничено стопанско значение, но с неповторимите си форми на релефа има определено естетическо въздействие и представлява естествена база за развитие на високопланинския туризъм. Не случайно е общоприето, че тази част на Рила е с най-високи рекреационни качества.

Полезни изкопаеми

Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Установени са полиметални орудявания в района на с.Ковачевци, които нямат промишлена стойност и на медни орудявания в района на с.Долни Окол, които са с неизяснени перспективи. Необходими са допълнителни геоложки проучвания, които ще изяснят тяхната промишлена стойност.

От нерудните полезни изкопаеми са установени находища на фелдшпат и пегматити в района северозападно от с.Райово, които също са с неизяснена перспектива. Проучено е находище “Рельово” на керамични глини. Суровината се характеризира с високо качество и запаси. На тази база се предвижда неговата експлоатация и изграждането на завод.

Горивните полезни изкопаеми са представени от лигнитни въглища и нефтошисти. Лигнитните въглища на Рило-Доспейския въглищен басейн засега не се експлоатират. Запасите им възлизат на около 101 хил. тона. Не се експлоатират и лигнитните въглища на Самоковския въглищен басейн. Балансовите запаси възлизат на около 31960 хил. тона. Дълбочината на залягане е от 30 до 70 м.

Нефтошистите представляват предимно глинести до глинесто-карбонатни или алевритови скали, съдържащи ограничено органично вещество. Разкрити са в Рило-Доспейския въглищен басейн, с предполагаеми запаси около 150 млн. тона.

Климат

Голямата и сложна морфология на релефа, голямата разлика в надморската височина (от 850 м. при р.Искър северно от с.Злокучене до 2925 м. – вр.Мусала предопределя на територията на общината да се наблюдават два вида климат – умереноконтинентален и планински. Умереноконтиненталният е характерен за териториите под 1000 м. н. в., които са главно в Самоковската котловина.

Планинският климат обхваща земите с надморска височина около и над 1000 м., които са преобладаващи на територията на общината.

Топлинният режим в значителна степен се определя от продължителността на слънчевото греене. В ниските части с по-малка облачност слънчевото греене е по продължително. За Самоков слънчевото греене има добре изразен годишен ход с максимум през юли-август и минимум декември-януари.

Характерните белези на климата в общината са топло лято и студена зима, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха.

Средните януарски температури са между -2,6оС за най-ниските части на Палакарията и -10,9оС на връх “Мусала”, а през в. юли – съответно между 18,5ºС и 5,0ºС. Средната годишна температура на въздуха в Самоков е 7,5С.

Рилският масив притежава някои особени климатични белези. По средната годишна температура (-3,0оС) връх “Мусала” е най-студеното място в България. В района на Мусаленския масив често се наблюдават температурни инверсии, най-чести при антициклонално състояние на атмосферата, при ясно и тихо време. Особено интензивни са те през студеното полугодие във вертикалния профил между Боровец и Ситняково, което се отразява и на средните температури на тези два пункта. Тези инверсии са мощни и трайни в орографски добре затворената Самоковска котловина, довеждат до много ниски температури през зимата и се разпространяват и в подножието над Боровец. Така курортът Боровец изпитва и някои от неблагоприятните въздействия на тези котловинни понижения.

Различията в надморската височина и експозицията на склоновете оказват силно влияние върху разпределението на валежите. Те са с ясно изразен пролетно-летен максимум и зимен минимум. Средният годишен валеж на територията на общината е значително по-висок от този за страната (в Самоков той е 667 мм, в Боровец 929 мм, в Ситняково 977 мм, а на вр.Мусала 1193 мм.).

Интересно е, че минимумът на валежите в Боровец е февруари, а максимумът е през май и юни, докато на вр.Мусала има по-големи зимни, отколкото летни валежи. Устойчива снежна покривка се образува всяка зима, като средната продължителност за общината е над 150 дни, за Боровец е 161 дни, за Ситняково - над 180 дни, а на връх “Мусала” - над 250 дни. Това е важен фактор за зимните спортове и туризма.

За високопланинския пояс на Рила особено характерни са бурните ветрове (24-25 м/сек). Най-силните ветрове са югозападните, но преобладаващите ветрове са предимно северозападните и североизточните. За останалите територии преобладаващи са западните ветрове. През лятото по склоновете на Рила духат и местните ветрове долнякът и горнякът, които имат голямо биоклиматично значение. Фьонът духа главно през зимата и пролетта и има особено силен ефект по северните склонове на планината, където предизвиква бързо разстопяване на снежната покривка.



Почви

Разнообразието на релефа, климата, растителността и основната скала обуславят сравнително голямата пъстрота на почвените типове на територията на общината.

Алувиално-ливадните почви са разпространени главно в Самоковската котловина по долината на р. Палакария и р.Искър. Подходящи са за отглеждане на разнообразни земеделски култури, но поради голямата надморска височина изборът на отглежданите култури е ограничен.

В района на Говедарската котловина, Лакатишка Рила и Източните склонове на Верила са разпространени излужени канелени горски почви. По-голямата част от този почвен тип са в територията на горския фонд, добре са залесени и там ерозионните процеси са незначителни. Ограничената земеделска площ с излужени канелени горски почви е подходяща за отглеждане главно на картофи, лен, хмел, тревни фуражни култури и някои овощни видове.

Кафявите горски почви са разположени между 700 и 1800 м. н. в., по високите склонове на Рила, Витоша, Плана и Шипочанския рид. Те са най-разпространения почвен тип на територията на горския фонд. Подходящи са и за отглеждане на картофи, ръж, едногодишни фуражни култури, естествени ливади.

Планинско-ливадните почви са разпространени предимно в северната и южна част от територията на общината, заемат главно високите части на Витоша и Рила с надморска височина над 1800-2000 м. Тези почви са с високо потенциално плодородие, но поради суровия климат са подходящи само за развитие на пасищно животновъдство.



Ерозия

Преобладаващият разчленен планински характер на терена, геолого-петрографския строеж, усилената паша в миналото и други комплексно действащи фактори са създали на различни места от територията на общината условия за развитие на ерозионни процеси с различна интензивност. Най-опасни в ерозионно отношение са водосборите на Марица, Ибър, Бели и Леви Искър, където по стръмните урвести склонове има оголени до основната скала места, които представляват сипеи и грохоти. Единствената мярка за опазване на почвата е забраната в тези територии на каквито и да е мероприятия и паша, тъй като дървесната, храстовата и тревната растителност има съществена защитна противоерозионна роля. На отделни места в резултат на унищожената на стръмните склонове дървесна растителност площите са ерозирани. Чрез извършените залесявания досега голяма част от площната и струйчеста ерозия в тези терени е овладяна. Действуващата ерозия се разпростира едва на около 270 ха площ.

Водни ресурси

Орографията и климатичните условия обуславят водното богатство на Рила. Тя е една от най-богатите на водни ресурси в страната. Режимът на рилските реки е в пряка зависимост от надморската височина. Над 2050 м н. в. са съсредоточени половината от водните ресурси.

Хидроложката мрежа на територията на община Самоков е представена основно от басейните на реките Искър и Марица в горните им течения. Река Искър извира от централния дял на Рила, където събира бистрите и буйни води на реките Бели, Леви и Черни Искър, протича през Самоковското поле и приема водите още на р.Боровецка Бистрица, която води началото си от Мусаленските езера и на Витошкия приток р.Палакария.

Река Марица води началото си от Мусаленските езера, протича през красива долина и излиза от територията на общината при с.Марица.

Реките Искър и Марица се характеризират със снежно-дъждовен режим. Те се отличават с високи води през късна пролет и ранно лято и ниски води през есента и зимата.

Водно богатство на територията на общината са Рилските езера, повече от 40 на брой, пръснати по високите части на Рила. По-известни са Маричините, Мусаленските, Мальовишките и Урдините езера.

Несравнимо е богатството на качествени питейни води. За водоснабдяване се използват водите на рилските реки и езера. В долината на р.Бели Искър е построен най-големия рилски язовир “Бели Искър”, чрез който се снабдява с вода гр.София. Водите на язовира се използват и за производство на ел. енергия.

На територията на общината е известно термоминералното находище “Белчин бани”, което е от типа “Азотни терми”. Дебитът на минералния извор е 8 л/сек, с температура 37оС. Водата е слабо минерализирана - 0,888 г/л, сулфатно-хидрокарбонатно-натриева и флуорна, безцветна и без миризма. Има приятен вкус. Каптирана е през 1932 г., използва се за лечение чрез пиене и минерални бани. Подходяща е за лечение на опорно-двигателния апарат, хронични възпалителни процеси, заболявания на периферната нервна система, при гинекологични заболявания и др.

При с.Ярлово са установени проявления на субтермални води. Вероятно перспективни участъци за търсене на термоминерални води са в долината на р.Палакария и Самоковското поле.

Флора и фауна

На територията на общината като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и по-ограничено от ела, черен бор, лиственица, дуглазка, червен дъб и др.

В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска,червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат, беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и др. Растенията рилска иглика, божествена иглика, павловско шепиче, янкиев лопен, рилско подрумниче, българско омайниче и давидово винче се срещат единствено в Рила планина и никъде другаде по света.

Специфичният характер на растителния свят дават видове с ограничено разпространение, от които интересни са българските ендемити (рилски равен) и балканските ендемити (румелийска жълтуга). Защитените растения, вписани в Червена книга – в категориите “редки” и “застрашени от изчезване” са жълт планински крем (самодивско лале), оливиеров минзухар, златиста кандилка, планинска тинтява и др.

Екологичните условия за развитието и разпространението на животните в района на общината са твърде разнообразни. Въпреки сравнително малката му площ в него съществува богат и своеобразен животински свят.

В най-ниските части на общината, поради по-голямата урбанизация са останали дребни бозайници - обикновена къртица, таралеж, обикновена полевка, рядко се срещат лисица, невестулка и др. От птиците се срещат сврака, врабче, синигер, кос, горска зидарка и др.

В горския пояс на Рила се срещат различни видове животни, характерни за северноевропейските иглолистни гори и Сибирската тайга. От бозайниците са разпространени кафявата мечка, горската полевка, лисица, невестулка, черен пор, пъстър пор, златка, катерицата. От птиците често се среща глухарът, лещарка, пернатоногата кукумявка, трипръстият кълвач, кръсточовка.

В преходната част между алпийският и планинско-горския пояс в хвойновите храсталаци най-често се срещат мечки, глигани, сърни, а понякога и елени. От дребните бозайници твърде характерна е подземната полевка. Твърде многоброен е птичия свят – водна бъбрица, балканска чучулига, даже и глухари. В субалпийската тревна растителност се саморазвъждат множество насекоми.

Алпийският пояс на територията се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади. Тези екологични условия са благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. Oт бозайниците често се срещат подземната полевка, а от птиците – сивогушата завирушка и алпийската чучулига. От влечугите характерно земноводно животно е планинската жаба. От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и буковото пауново око.

Част от защитените животни в алпийския район са: насекоми – червена горска мравка, бръмбар носорог, алпийска розалия; от земноводните – дъждовник, обикновен тритон, дългокрака горска жаба, жаба дървеница; от влечугите – слепок, смок-мишкар; от птиците – всички с изключение на някои водоплаващи и вранови; от бозайниците – таралеж, обикновена кафявозъбка, мечка, невестулка, пъстър пор и вълк.

От влечугите за алпийския пояс най-характерни са: усойницата и живородният гущер. Характерно земноводно е алпийския тритон, който е сред видовете в Червената книга. Обитават и много пеперуди и правокрили насекоми – късопипалните скакалци.

Най-високите части на Рила (над 2600 м.н.в.) се характеризират със сурови климатични условия, при които живеят студенолюбиви видове животни от арктичен и бореален произход. От бозайниците е много често срещана снежната полевка. Стадата от дива коза (единствената планинска антилопа в цяла Европа), са с най-голяма многочисленост в страната.

За този пояс характерни птици са: брадатият лешояд (който отдавна не е наблюдаван), скалния орел, планинската пъстра завирушка, скалолазката, белогърдият бързолет, скалната лястовица и др.

От безгръбначните видове животни широко разпространение имат пеперудите и твърдокрилите насекоми – бръмбарите бегачи.






1.2 Поземлени ресурси

Важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, селищната мрежа, туризъм и рекреация, техническата инфраструктура, са поземлените ресурси.

Общата площ на територията на община Самоков е 1209859 дка1, което представлява 17,1% от територията на Софийска област.



Фиг.1





Земеделските територии заемат общо 495342 дка (41,0% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Потенциалите на земеделските земи на община Самоков следва да бъдат оценявани като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор.

Обработваемата земя в земеделските територии2 е с обща площ 251823 дка. Най-голям дял заемат нивите – 153911 дка (61,1% от обработваемите земи). Трайните насаждения заемат 3707 дка площ (1,5%), ливадите – 93136 дка (37,0%) и други обработваеми земи – 1069 дка (0,4%). Много висок е делът на обработваемите земи, които са изоставени и с години не се обработват (78,2% през 2004 г.).

Изградени са 12181 дка поливни площи за гравитачно напояване от държавни водоизточници, в т.ч. 3100 дка от язовири и 9081 дка от реки. Всички поливни площи се отчитат като годни за напояване, но ефективно използвани са само 6462 дка.

Земите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са с обща площ 653 дка, разположени в землищата на гр.Самоков и на селата Белчин, Долни Окол и Ново село.

Мерите и пасищата заемат площ от 155900 дка, а високопланинските пасища – 61352 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 469075 дка, или 38,8% от територията на общината.

Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи” са сериозен ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството. Площта им заема 310388 дка, или 25,7% от територията на общината. Те са източник за получаване на висококачествен тревен фураж за животните. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. Никой не се грижи за тяхното рационално стопанисване и използване.



Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 671315 дка (55,5% при средно за страната 33,6%). Залесената част от горските територии, заедно с горите, създадени върху земеделски земи, е 661869 дка, или 54,7% от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31,7%.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 29569 дка площ (2,4% при средно за страната 5,0%). От тях 22055 дка са в селищните територии на населените места, 1638 дка са курортни комплекси, 316 дка вилни зони, 1656 дка промишлени и складови зони, 2614 дка застроени терени извън регулация и 1290 дка гробища и извънселищни паркове.



Водните течения и водни площи са с относителен дял 0,6% (при средно за страната 1,8%), с площ 6984 дка.

Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с най-малка площ - 162 дка (0,01% при средно за страната 0,3%).

Площта на териториите за техническа инфраструктура е 6487 дка (0,5% при средно за страната 0,6%).

Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост:

Частна собственост са 217364 дка, или 18,0% от общата територия на общината, в т.ч. 169234 дка земеделски земи, 45245 дка гори, 2748 дка имоти в населените места и 48 дка водни площи.

Държавна собственост са 613042 дка (50,6% от територията на общината). Това са земите на Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места и териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа, и др.

Общинска е собствеността върху 241556 дка земя – 241556 дка общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, 63636 дка гори, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др.

На религиозни организации е собствеността върху 313 дка земеделски земи, 765 дка гори и 425 дка имоти в населените места.

В групата друга собственост– 136393 дка, са включени земеделски земи, горски територии и преобладаващата част от населените места и другите урбанизирани територии.



Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.

Разпределението на поземлените ресурси по видове територии и вид собственост общо за общината е дадено в таблица № 1 и фиг.1, а разпределението по видове територии според предназначението им и по землища - в таблица № 2.

Изводи от анализа

  • Общината е с благоприятен климат и красива природа с богати ресурси

  • Значително по-висок от средния за страната дял на горите на територията на общината

  • Територията на общината е с богати водни ресурси, в т.ч. водноенергийни

  • Наличие на минерални извори

  • Наличие на голям брой и големи по площ защитени територии

  • Наличие на защитени видове от флората и фауната

  • Съхранена чистота на въздуха, водите и почвите

  • Общината е бедна на полезни изкопаеми

  • Двойно по-нисък относителен дял на обработваема земя от средното за страната, което ограничава развитието на интензивно земеделие

  • Тревожно висок дял на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи

  • Поради планинския и полупланински характер на релефа на територията на общината земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Традиционната структура на земеползването е допълнително нарушена след реституцията на земята

  • Нисък дял на изградените поливни площи (около 5% от обработваемите земи), амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения

  • Ограничени физически, технически и финансови възможности на частните стопани за стопанисване на земеделските земи

  • Ниско ниво на борбата с плевелите, неприятелите и болестите по земеделските култури, липса на препарати и достатъчно количество торове за земеделските земи, недостатъчно средства за закупуването им

  • Липсва мотивация и икономически интерес за сдружаване на отделните собственици за създаване на по-големи масиви земеделски земи, в които да се прилагат модерни методи на земеползване

  • Подобряването на структурата на земеползване чрез земеустройствени и комасационни проекти в землищата, заедно с пазара на земята ще създаде възможност за уедрено земеделие

  • Необходимо е напоителната система от канали и съоръжения да бъде пригодена за по-малките стопанства на частните собственици

1 Източник: Агенция по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, “Баланс на територията на община Самоков по землища към 31.12.2000 година”

2 Общата площ на обработваемата земя във всички видове територии на общината е 254892 дка. На човек от населението се падат по 6,2 дка обработваема земя, който показател е близък до средния за страната – 6,3 дка/ч и за Софийска област 7,0 дка/ч, и значително по-висок от средния за Югозападния район за планиране – 2,5 дка/ч. Диференциацията на показателя само за земеделските територии в отделните землища на населените места варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности. Докато в землището на гр.Самоков се падат по 0,4 дка/ч обработваема земя, на с. Маджаре – 3,3 дка/ч и т.н., то в землището на с. Ярлово показателят достига стойност 47,7 дка/ч, а на с. Поповяне – 56,5 дка/ч.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница