1. Произход и дефиниция на понятието „стрес”



Дата09.04.2018
Размер125.68 Kb.
#65028
1.Произход и дефиниция на понятието „стрес”
Авторите Ив. Темков и Хр. Попов считат, че думата „стрес” най-вероятно има латински произход-stringere, което означава стягам, затягам. Според друга гледна точка тази дума произлиза от английски език (stress) и означава натиск, налягане, деформиране, напрежение.

Понятието „стрес” за първи път е въведено в науката през XVII в. от английския учен Роберт Хук за характеризиране на неодушевени предмети (например мостове), които изпитват натоварване и се съпротивляват на него.

Стресът представлява неотменна характеристика на човека. Той е „цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени физически, психически, здравословни и други дразнения [4].

Стресът се определя „като едно динамично, временно, цялостно състояние на човешката личност, възникващо под влияние на разнообразни стимули, респ. относително специфично реагиране, вследствие сложно взаимодействие между субекта и обкръжаващата го действителност при непосредствено отражение на стресогенната ситуация” [2]. За основна тенденция на стреса се счита възстановяването на биологичното, психичното и социалното равновесие на личността.

Стресът обикновено се възприема като отрицателно явление. В действителност има и положителен стрес, който може да се предизвика от приятни събития като голяма парична печалба от лотария, повишение в службата и др. Според Ханс Селие (бащата на научната теория за стреса) положителният стрес би трябвало да се нарича стрес, а отрицателният, възникващ при превишаване на равнището на външни дразнители над възможностите на защитните системи на организма-дистрес. Тези различия в терминологията се срещат, обаче, само в тясно специализираната литература. Понятието „стрес” е широко разпространено и се използва както за положителния, така и за отрицателния стрес в научната и научно-популярната книжнина. Неголемите стресове са дори полезни за организма, защото го тренират постоянно, въвеждат го в състояние на активация или тренировка. Стресът е адаптивна реакция, тъй като поддържа тонуса на организма.

2. Същност на биологичния стрес (Ханс Селие)
В съвременната физиология, психология, медицина понятието „стрес” се основава на клиничните проучвания на канадския лекар Ханс Селие. Х. Селие се занимава с реакциите на организма или с така наречения биологичен стрес. Според него факторите, които предизвикват биологичен стрес (стресори), са различни-от физическо, психическо или емоционално естество, но организмът реагира еднотипно на тях. Стресовите фактори са два вида:

-стресори, които автоматически предизвикват стрес;

-потенциални стресори, реакциите спрямо които зависят от чувствителността и стресоустойчивостта (толерантността) на организма.

Ученият дефинира стреса като „неспецифичен отговор на организма на каквото и да е предявено му изискване” [6]. Биологичната реакция при различните хора е стандартна (не е специфична). Усилието на организма на човека да се приспособи към условията, които постоянно се променят, като рязка промяна на температурата на околната среда, нараняване на тялото, изгаряне, измръзване, загуба на по-големи количества кръв, ситуации, изискващи извънредни физически натоварвания и др., представляват стремеж за адаптация, т.е. за оцеляване и адекватност към средата. Това усилие на организма, като цяло, да се приспособи към изменящите се външни условия, Х. Селие нарича „общ адаптационен синдром” (ОАС).

Х. Селие установява, че тялото реагира с активизация на автономната нервна система, засилване на работата на жлезите с вътрешна секреция, увеличаване на сърдечния пулс, повишаване на артериалното налягане и др. Посочените физиологични реакции са налице винаги когато индивидът е подложен на подобни въздействия. Стресовата реакция на организма е жизнено необходима. Тя активира способността на човека да оцелява при резки изменения в природната среда, в която той съществува.

Теорията на Х. Селие не се приема единодушно в научните среди, защото тя отчита единствено биологичните фактори, като не обръща внимание на психичните процеси. Р. Лазарус доказва, че смесването на физиологичните и психичните нива причинява погрешно разбиране на стреса. Една и съща физиологична реакция може да възникне не само във връзка с физиологично въздействие на организма, но така също и във връзка с въздействието на психологични фактори-например загуба на близък човек, конфликти в семейство и на работното място и др. Влиянието на фактори от различно естество (биологични, психични, социални) изисква стреса да се изследва в контекста на двупосочно, динамично, непрекъснато променящо се взаимодействие между личността и средата.



3. Fight-or-Flight (борба или бягство) отговор
Един от основните проблеми, свързани със стрес-отговора, се отнася за поведението на човека при внезапна опасност-дали да се опита да избяга от нея или да се бори с нея. Например при неочаквана среща с гладна мечка-дилемата е дали човек да бяга от нея или да я убие, за да защити себе си и семейството си.

Харвардският физиолог У. Кенън въвежда термина fight-or-flight (борба или бягство) отговор, за да опише автоматичния отговор на организма при заплаха, опасност. Това е първичният отговор, който осигурява сила и възможност да се избегне физическо увреждане. Той е комплекс, който въвлича взаимодействието между някои органи и системи в нашия организъм. Познанията върху ненадейни неприятни събития и активирания стрес-отговор ще подпомогнат развитието на индивидуализирана програма за предпазване и лечение на стреса.



4. Физиологичен отговор на стреса
При настъпването на стрес-отговора се проявяват незабавни промени, свързани с активирането на клон от нервната система, който се нарича автономна нервна система (АНС). Тя е „отговорна за различни функции в организма като храносмилане, сърдечна честота, артериално налягане и телесна температура, които се регулират „автоматично” [5]. Активността на АНС е автоматична и е извън съзнателния контрол на човека.

АНС има два клона, които регулират fight-or-flight отговора. Симпатикусовата нервна система е част от АНС. При наличието на заплаха, опасност или болка, симпатикусовата нервна система (СНС) е отговорна за възникването на fight-or-flight отговора. СНС подготвя организма за повишена физиологична и емоционална активност.

Другият клон на АНС се нарича парасимпатикусова нервна система (ПНС). Той е предназначен да възстановява хомеостазата, респ. баланса след заплаха, опасност или потенциална болка, които не се възприемат за дълго време като заплашващи.

ПНС забавя отделни функции, цели възвръщането на организма към по-спокойно състояние. По време на парасимпатикусовата активност кръвта се концентрира в централните органи за осъществяване на храносмилането и създаване и съхраняване на енергията. Дишането и пулсът се забавят, артериалното налягане и телесната температура се понижават, мускулният тонус е намален, настъпва обща релаксация и спокойствие. Тялото се възстановява за бъдеща активност.

АНС се контролира от хипоталамуса, който е познат като главна, водеща жлеза. Той получава съобщение за опасност от по-високо стоящи в мозъчните структури компоненти и се свързва чрез невроните с другите части на нервната система и всички вътрешни органи. Хипоталамусът, посредством хипофизата (малка, но много важна жлеза, разположена в основата на черепа), изпраща определени сигнали към ендокринната система за хормонална секреция. Хормоните, основно адреналинът и кортизолът, нахлуват в кръвотока, преминават в телесните структури и предават информация на клетките и системите.

Епинефринът (адреналинът) и норепинефринът (норадреналинът) се освобождават в кръвообращението от надбъбречната сърцевина. Тя е част от надбъбречната жлеза, която е разположена върху горния слой на бъбреците. Кортизолът е ключов хормон, който се секретира от надбъбречната кора. Тези два хормона проникват във всички клетки със секретната информация за подготовка за fight-or-flight.



5. Отговор на автономната нервна система (АНС)
Незабавните физиологични промени, които са резултат от активирането на АНС, са:

-Повишена активност на централна нервна система (ЦНС);

-Повишена ментална активност;

-Повишена секреция на адреналин (епинефрин), норадреналин (норепинефрин) и кортизол в кръвотока и към всички телесни клетки;

-Повишена сърдечна честота;

-Повишено количество кръв, изтласквано от сърцето;

-Повишено артериално налягане;

-Учестено дишане;

-Разширяване на дихателните пътища;

-Повишен метаболизъм;

-Повишена консумация на кислород;

-Повишено съдържание на кислород в мозъка;

-Кръвта от храносмилателната система се пренасочва към мускулите и крайниците;

-Усилени мускулни контракции, които осигуряват по-голяма сила;

-Повишено кръвосъсирване;

-Повишена циркулация на свободни мастни киселини;

-Повишено ниво на холестерол в кръвта;

-Повишено ниво на кръвната захар-освобождава се от черния дроб, за да се използва за храна на мускулите;

-Освобождаване на ендорфини от хипофизата;

-Зениците се разширяват;

-Настръхване на косата;

-Разреждане на кръвта;

-Повишена мозъчно-вълнова активност;

-Повишена секреция на потните жлези;

-Повишена секреция от апокринните жлези, резултираща в отблъскваща телесна миризма;

-Спазъм на подкожните капиляри, което резултира в повишаване на артериалното налягане;

-Имунната система се потиска;

-Спазъм на кръвоносните съдове в органите с изключение на мускулите, които участват в „бягството и борбата”;

-Репродуктивната и половата дейност прекратяват нормалната си дейност;

-Храносмилателната система прекратява нормалното метаболизиране на храната;

-Екскреторната система прекратява дейността си;

-Слюнчената секреция се прекратява (устата пресъхва);

-Намален усет за болка;

-Бъбреците намаляват излъчването на урина;

-Чревните и мехурни (жлъчен мехур, пикочен мехур) сфинктери (мускули, които стягат телесни отвори) се затварят.

В състояние на стрес не винаги се включват всички изброени жизнени процеси.

Знанията за значението на отговора на АНС към стреса помагат в разбирането на свързаните със стреса болести и състояния.

6. Цел на Fight-or-Flight отговора
Физиологичният отговор на стреса има само една цел. Тя е „да помогне на застрашения индивид да оцелее” [5]. Дори само мисълта за опасност внезапно отключва повишена физиологична активност.

Стрес-отговорът може да бъде представен по следния начин:





По време на хомеостазата организмът е в състояние на баланс. При усещането на определена заплаха автоматично се поражда fight-or-flight отговора. След преминаване на опасността се появява фаза на изтощение (изчерпване на силите), след което стрес-отговорът престава да се активира. Чувството за безопасност предизвиква прекратяване на функциите на организма, които са свързани със стрес-отговора.

Стрес-отговорът се обуславя от активирането на симпатикусовата нервна система, която ултимативно резултира в секрецията на биохимични субстанции в кръвотока, чието значение е да мобилизират отговора за оцеляване. Насочването на отговора към борба или бягство зависи от това дали заплахата или стресорът се схващат като преодолими. Обобщено, стресовият отговор е изключително насочен към оцеляване.

Проучванията на стрес-отговора са провеждани предимно на мъже, защото жените са трудни за изследване поради цикличните хормонални промени, с които се характеризира техния организъм. Тази неравнопоставеност крие риск за извличане на нереални оценки. Ето защо научни работници от Националния институт по ментално здраве изследват стрес-отговора при жени. Те установяват, че при жените стрес-отговорът по-скоро е насочен към „грижа и помощ” (tend and befriend), отколкото „борба или бягство”. Стрес-отговорите у жени се отнасят едновременно към оцеляване на самите тях, но и на техните деца. Изследователите считат, че тези отговори, представляващи процес на обгрижване и защита на околните, зависят отчасти от окситоцина, естрогените и други полови хормони. Стрес-отговорът при жените се обуславя не само от половите и невроендокринни хормони, но и от социалната и културна роля, която те изпълняват. Проучванията на „грижа и помощ” образеца на стрес-отговора са в начална фаза за разлика от много добре проученият стрес-отговор от типа „борба или бягство” у мъже.

7. Остър и хроничен стрес
Острият стрес настъпва при внезапни свръхизисквания, опасност или заплаха и обикновено не трае много дълго. Примери за остър стрес са раждане, силна умора и задъхване при извървяване на труден път, земетресения, тежки инциденти (катастрофа, смърт на близък и др.).

Острият стрес се появява внезапно, стрес-отговорът е бърз и в голямо количество, при което може да има животоспасяващо значение.

Ако стрес-отговорът е периодично проявяващ се за по-дълго време, резултатът може да бъде вреден за здравето. Състоянието на продължителна активация на СНС се означава като „хроничен стрес”:

8. Етапи на общия адаптационен синдром (ОАС)
В усилията на организма да се адаптира към най-често рязко настъпили промени в средата с цел оцеляване, Ханс Селие идентифицира три основни етапа:

1.Етап на тревога (алармена реакция)-етап на отключване на стреса в организма. Когато стресорът се прояви, следва отговорът на организма, който е описан като „борба или бягство” отговор. Някои телесни системи са активирани, по-специално нервната и ендокринната, за да подготвят тялото за действие. Резистентността на организма към стреса е ниска.

2.Етап на повишена резистентност-ако стресорът действа продължително, организмът мобилизира своите вътрешни ресурси за възстановяване на хомеостазата. При продължаваща заплаха пълна хомеостаза не се постига. Стрес-отговорът остава активиран, но обикновено с по-малък интензитет, отколкото през първия етап.

3.Фаза на изтощението-този етап настъпва, когато стресовият фактор е постоянен, например ако организмът не е в състояние да се справи с даден проблем. Стига се до етап на „насищане” на организма като последица на безрезултатна и много дълга стресова реакция. Постоянната нервна стимулация, която действа по нервохимичен път, отслабва при всеки следващ импулс, тялото не може повече да поддържа нормалните си функции. Освен това трайно повишените нива на хормони водят до насищане на рецепторите и повишена резистентност на клетките. Без да е премахнат стресовият фактор, реакциите на организма затихват и имунната система отслабва. Изчезват някои от стресовите симптоми, но като цяло състоянието е болестно, като може да е животозастрашаващо. Способността на организма да реагира е в минимални граници.

Третият етап води до появата на сериозни заболявания като хипертония, язва, ставни заболявания, диабет, Адисоновата болест и др.



9.Заключение
Стресът се разглежда като физиологично явление, което е настъпило в резултат на продължително дразнене, изискващо от организма напрежение. Той представлява мобилизация на ресурсите на организма.

„Борба или бягство” отговорът е предназначен да помогне на организма да оцелява и въвлича комплекс от взаимодействия на телесните органи и системи. Този отговор активира необходимите функции и минимизира ненужните функции по време на стреса.

АНС, която се контролира от хипоталамуса, е отговорна за голям брой функции, които се осъществяват „автоматично”, като храносмилане, сърдечна честота, артериално налягане, телесна температура. Тя включва два клона-симпатикусова (отговорна за изразходването на енергията) и парасимпатикусова (отговорна за запазването на енергията) нервна система.

„Общият адаптационен синдром” представлява процес, при който тялото се приспособява в условията на стрес. Този процес има три етапа-етап на тревога, етап на повишена резистентност и фаза на изтощение.

В днешно време физическите стресори не са остро проявени. В замяна на това хората са подложени на психологичен, социален, финансов и емоционален стрес. Засега не остава добре проследен физиологичният стрес-отговор, предизвикан от тези стресори.

Използвана литература:
1.Соколова, Е.Д., Березин, Ф.Б., Барлас, Т.В. Эмоциональный стресс. MateriaMedica, 1996, N 1(9). С. 5-25

2.Темков, Ив., Попов, Хр. Стрес и кризи на личността. Медицина и физкултура, София, 1987 г.;



3.www. стрес. сom;

4.www. bb-team. org;



5.www. faculty.weber.edu/.../stressphysiologychapter.htm;

6.www. referats.5-ka.ru;

7.www. relga.rsu.ru;
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница