1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна



страница1/5
Дата01.01.2018
Размер0.71 Mb.
  1   2   3   4   5
ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ
ГЛАВА 1

1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 до деня когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

5 Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6 И тъй, веднаж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт.

8 Но ще приемете сила когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледът им.

10 И като се взираха към небето когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая дето живееха; Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление,] с някои жени и Мария майката на Исус, и с братята Му.

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души,) и рече:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Святия Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 Той прочее придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езикът им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите: - "Жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него;" и: "Друг нека вземе чина му."

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 като почна от времето когато Йоан кръщаваше, и следва до деня когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, поставиха насред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
ГЛАВА 2
1 И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място.

2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща дето седяха.

3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

4 И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят.

5 А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговият език.

7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли Галилеяни?

8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език в който сме родени?

9 Партяни, мидяни, и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и Юдеи и прозелити,

11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласът си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;

16 но това е казаното чрез пророк Йоила: -

17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват. Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духът Си. В ония дни ще пророкуват.

19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв, и огън, и пара от дим;

20 Слънцето ще се обърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен.

21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси."

22 Израиляни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса, и знамения, които Бог извърши чрез него посред вас, както вие сами знаете,

23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25 Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е отдясно ми, за да се не поклатя;

26 За това се зарадва сърцето ми, и развесели езика ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27 Защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28 Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието Си ще ме изпълниш с веселба."

29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът] ще въздигне Христа, да Го постави на престолът му,

31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито беше той оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.

32 Тогова Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33 И тъй като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Святи Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,

35 докле положа враговете Ти за твое подножие."

36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

38 А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух.

39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ нашия Бог ще призове при себе Си.

40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба, и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

44 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше към тях ония, които се спасяваха.
ГЛАВА 3
1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

2 някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при така наречената Красна врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

3 Той, като видя Петър и Йоан когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

4 А Петър, с Йоан, се взря в него и рече: Погледни ни.

5 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

6 Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

7 И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

9 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с очудване и удивление за това, което бе станало с него.

11 И понеже [изцеления куц] човек се държеше за Петър и Йоан, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в така наречения Соломонов Трем.

12 А Петър като видя това, проговори на людете: Израиляни, защо се чудите на тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

13 Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе решил да го пусне.

14 Но вие се отрекохте от Святия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,

15 убихте Началника на живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова когото гледатe и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

18 Но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговия Христос ще пострада.

19 Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

20 и Той да ви изпрати определеният за вас Христа Исуса,

21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.

22 Защото Мойсей е казал, "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко каквото би ви рекъл;

23 и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете."

24 И всичките пророци от Самуил и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.

25 Вие сте потомци на пророците, и наследници, на завета, който Бог направи с бащите ви когато каза на Авраама, "В твоето потомство ще се благославят всички земни племена."

26 Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.


ГЛАВА 4
1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началника на храмовата стража и садукеите надойдоха върху тях,

2 възмутени за дето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

4 А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

5 И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините, и книжниците;

6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър, и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като поставиха Петър и Йоан насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христоса Назарянина, Когото вие разпнахте Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се по между си, казвайки:

16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Но, за да не се разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18 Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават, в Исусовото име.

19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 защото ние не можем да не говорим това което сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха отново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

25 ти чрез Святия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, нашия баща Давид, се рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намисляха суети?

26 Опълчваха се земните царе, и управниците се събираха заедно, Против Господа и против неговия Помазаник."

27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал,

28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 докато Ти простираш ръката си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исус.

31 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи Син на увещание), левит, родом кипрянин,

37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
ГЛАВА 5
1 А някой си човек на име Ананий, с жена си Сапфира, продаде имот,

2 и задържа нещо от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

3 А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?

4 Додето стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха та го погребаха.

7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

8 И Петър й проговори: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

9 А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето, нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжът й.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия Трем;

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха,)

15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

21 Те, като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него, и като свикаха синедрионът и цялото старейшинство на израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се и известиха, казвайки:

23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но, ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

30 Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво.

31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Святия Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

34 Но един Фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който бе убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги; защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

41 А те си отидоха от синедриона възрадвани за дето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват, и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.


ГЛАВА 6
1.А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, за дето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

2.По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3.И така, братя, изберете измежду вас си седем души с одобрен характер, изпълнени с Духът и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4.А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служенето на словото.

5.И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан, мъж пълен с вяра и със Святия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая един прозелит от Антиохия.

6.Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7.И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

8.А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

9.Тогава някой от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

10 Но не можеха да противостоят на мъдростта и Духа, с който говореше.

11 Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.

12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и, като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

13 дето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свято място и против закона;

14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Мойсей ни е предал.

15 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му като че ли беше лице на ангел.
ГЛАВА 7
1 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца на Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,

3 "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земя, която ще ти покажа."

4 Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И от там, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомците му след него, докато той още нямаше чадо.

6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаак, и обряза го в осмия ден, Исак роди Яков, а Яков дванадесетте патриарси.

9 А патриарсите завидяха на Йосиф та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред Египетския цар Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 и на втория път Йосиф се откри на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.

14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

15 И тъй, Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;

16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с цена в сребро от синовете на Емора.

17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраам, людете бяха нарасли и се умножили в Египет.

18 Докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

19 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.

20 В това време се роди Мойсей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 И Мойсей беше научен на всичката Египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израиляните.

24 И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг.

27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 Поради тая дума Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 А Мойсей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа,

32 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 И Господ му рече, "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, но което стоиш, е свята земя.

34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди прочее и ще те изпратя в Египет."

35 Тогава Мойсей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.

37 Това е същия Мойсей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене",

38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше в Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 казвайки на Аарон: "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Мойсей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.

42 За това Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното воинство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

43 Напротив, носехте скинията на Молоха, и звездата на бога Рефана, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; За това ще ви преселя оттатък Вавилон."

44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Мойсея да я направи по образа, който бе видял;

45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 А Соломон му построи дом.

48 Но Всевишния не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка: -

49 "Небето ми е престол. А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

50 Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53 вие, които приехте закона чрез ангелско служене, и го не опазихте.

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

55 А Стефан, бидейки пълен със Святия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исус стоящ отдясно на Бога;

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син стоящ отдясно на Бога.

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.


  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница