1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много.

3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

7 Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени;

8 тъй щото настана голяма радост в оня град.

9 А имаше от по-напред в градът един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия Сила.

11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип, та гледайки, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,

15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;

16 защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Святия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Святия Дух, предложи им пари, казвайки:

19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух.

20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22 За това покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;

23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте.

25 Те прочее, след като заявяваха и разгласяваха Господното учение, се върнаха в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

26 А ангел от Господа говори на Филип, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

29 А Духът рече на Филип: Приближи се и придружи тая колесница.

30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

32 А мястото от писанието, което прочиташе, беше това: - "Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си;

33 В унижение отмени се съдбата Му; А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята."

34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророка, - за себе си ли, или за някой друг?

35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исус.

36 И като вървяха в пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божий Син.]

38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39 А когато излязоха от водата, Господния Дух грабна Филип; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си.

40 А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

3 И на отиване, като приближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5 А той рече: Кой си Ти, Господи? И Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

6 Но стани, влез в градът, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласът, а не видяха никого.

8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръката та го въведоха в Дамаск.

9 И прекара три дена без да види, и не яде, нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.

11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.

14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

15 А Господ му рече: Иди, защото той Ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

16 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми.

17 И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус, който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух.

18 И на часа паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти.

19 А като похапна, доби сила; и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.

21 И всички, които го слушаха, се удивяваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници?

22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христост.

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите ден и нощ, за да го убият,

25 но учениците му го взеха през нощ и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31 И тъй по цяла Юдея, Галилея, и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.

32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле го видяха, и се обърнаха към Господа.

36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая,

38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.
ГЛАВА 10
1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2 Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

3 Около деветия час на през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

4 А той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангела му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш.]

7 И като си отиде ангела, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

8 и като им разказа всичко, прати ги в Йопия.

9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближиха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10 И като огладне, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16 И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето.

17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето изпратените от Корнилий човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

18 И повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човеци те търсят.

20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, бе уведомен от Бога чрез един свят ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

26 А Петър го вдигна, казвайки: Стани, и сам аз съм човек.

27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29 Затова щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.

32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симон, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

33 На часа, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога, за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исус Христос, (Който е Господар на всички),

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38 именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха като Го повесиха на дърво.

40 Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се яви,

41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.

44 Докато Петър още говореше тия думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи дошли с Петър, се смаяха за гдето дарът на Святия Дух се изля и на езичниците,

46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Святия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

2 И когато Петър влезе в Ерусалим ония, които бяха от обрязаните се препираха с него, казвайки:

3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

4 А Петър захвана, та им изложи навред станалото като каза:

5 Аз бях на молитва в град Иопия и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

6 В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги зверове и животни, и небесни птици.

7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

9 Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата в която бяхме.

12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати човеци в Иопия да повикат Симон, чието презиме е Петър;

14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15 И когато почнах да говоря, Святият дух слезе на тях, както и на нас изначало.

16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.

17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

18 Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефан, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господ Исус.

21 Господната ръка беше с тях, та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господ.

22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23 който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24 Понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савел;

26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдий.

29 Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савел.

2 Уби с меч Йоановия брат Яков;

3 и като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

4 И като го хвана, хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5 И така, те вардеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

7 И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побута Петър по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бързо. И веригите паднаха от ръцете му.

8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

9 И Петър излезе и вървеше изподире без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 И Петър когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме бе Марко, където бяха събрани мнозина да се молят.

13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел.

16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Явете това на Яков и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана с Петър.

19 А Ирод като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 И понеже не въздаде слава на Бога, на часа един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 Между това Божието учение растеше и се умножаваше.

25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия, и взеха със себе си Йоан, чието презиме бе Марко.
ГЛАВА 13
1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.

2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.

3 Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магесник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последният повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 Но магесникът Елима, (защото така се превежда името му), им се противеше, и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и рече:

10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 Тогава управителят като видя станалото повярва смаян от Господното учение.

13 А Павел и дружината му като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие които се боите от Бога, слушайте.

17 Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 И за около четиридесет години ги води изхрани в пустинята.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 След това им дава съдии до пророк Самуил.

21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давид, за когото свидетелствува, казвайки: "Намерих Давид, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

23 От неговото потомство Бог според обещанието Си, въздигна на Израил Спасител, Исус,

24 след като Йоан преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Според както мислите кой съм аз? Не съм Оня, Когото очаквате; но, ето подир мене идва Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като Го осъдиха.

28 Без да намерят в Него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилат да бъде убит.

29 И когато изпълниха всичко що беше писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, обещани на Давид".

35 Защото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и бе положен при бащите си, и видя изтление.

37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

39 И че всеки, който вярва се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

41 "Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава; които като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята".

48 И езичниците като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 А те отърсиха против тях праха от нозете си и дойдоха в Икония.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.