1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

3 Но пак те преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им, за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,

7 и проповядваха благовестието.

8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

9 Той слушаше Павел като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

11 А народът като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете уприличени на човеци са слезли при нас.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павел Меркурий, понеже той беше главният говорител.

13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония , които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

22 и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да постоянствуват във вярата и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

26 Оттам отплуваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

28 И там преседяха доста време с учениците.

2 И тъй като стана доста препирня и разискване между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 И сърцеведеца Бог им засвидетелствува като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене;

14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините й, и ще я изправя;

17 За да потърсят Господа останалите от човеците, и всичките народи, които се наричат с името Ми,

18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

19 Затова, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето удавено и кръв.

21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, - а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

25 то ние като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас, заедно с любимите ни Варнава и Павел,

26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

31 И те като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

33 И след като преседяха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господното учение и да нагледаме братята как са.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марко;

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

40 а Павел си избра Сила и тръгна препоръчан от братята на Господната благодат.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
ГЛАВА 16
1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 И яви се на Павел нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 И един ден като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 Тя вървеше подир Павел и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас като римляни да приемаме или да пазим.

22 На това народът купно се повдигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво;

24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.

25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павел и Сила;

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 А те казаха: Повярвай в Господ, Исус [Христос], и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 И началникът съобщи думите на Павел, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

40 А те като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидийни и като видяха братята, увещаваха ги и си заминаха.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията,

3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам е Христос.

4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.

5 Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

8 И народът и градоначалниците, като чуха това се смутиха.

9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, пуснаха ги.

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 А ония, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко като гледаше града пълен с идоли.

17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.

18 Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? А други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 И така Павел си излезе измежду тях.

34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

2 където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всички юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6 Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7 И като се премести от там, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата.

8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9 И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10 защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:

13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16 И изпъди ги от съдилището.

17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18 А Павел след като поседя там още доволно време, прости се с братята и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19 Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

20 но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони.

22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

23 И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страни та утвърждаваше всичките ученици.

24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25 Той беше наставен в Господния път и бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исус, а познаваше само Йоановото кръщение.

26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила като чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27 И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28 защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

2 И рече им: Приехте ли Святия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.

3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч в Исус.

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.

6 И като положи Павел ръце на тях, Святият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

10 И това се продължи две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господното учение.

11 При това Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павел;

12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.

13 А някои от юдейските скитници заклинатели, предприеха да произнасят името на Господ Исус на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва.

14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

15 Но еднъж злият дух в отговор им рече: Исус признавам, и Павел зная; но вие кои сте?

16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърника.

20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотей и Ераста; а той остана за още известно време в Азия.

23 А по онова време се повдигна голямо размирие относно Господния път.

24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

25 като събра и тях, и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа идва нашето богатство.

26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки че не са богове тия, които са от ръка направени.

27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарх, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

31 Така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

35 Тогава градският писар като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитер идол?

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

41 И като рече това разпусна събранието.