1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 а най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

5 Защото ме познават отначало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.

6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че щеше да бъде,

23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

28 А Агрипа рече на Павел: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива какъвто съм аз, освен тия окови.

30 Тогава царят стана с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа рече на Фест: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

4 И оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Но стотника се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки че сполучиха целта си, те вдигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен евраквилон,

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра, и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят товара.

19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът;

23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така както ми бе казано.

26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото море, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха и още връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 Но изпаднаха на едно място, където морето беше от две страни и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Но стотникът като искаше да избави Павел, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо.

44 Останалите да се спасяват, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

4 А туземците като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

10 които и ни показваха много почести и когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

13 И оттам като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 където намерихме братя, които ни помолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 откъдето братята като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павел се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 които като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон и от пророците.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да гледат с очите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та да ги изцеля".

28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

29 [И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които отиваха при него,