1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама

1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Яков;

16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос.

17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа четиринадесет рода.

18 А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:

23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил".

7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.

12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".

16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма вече".

19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни,

23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

3 Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него".

4 А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

5 Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

6 и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

9 и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса lобущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

12 Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

13 Тогава идва Исус от Галилея на Иордан, при Иоана за да се кръсти от него.

14 А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

15 А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

6 Ако си Божии Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

8 Пак Го завежда дяволът на една висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

12 А когато чу Исус, че Иоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея.

13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:-

15 "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;

16 Людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина. И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина".

17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.

22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.

25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.

1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малките заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

21 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

27 Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото е престол на Бога;

35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
ГЛАВА 6

1 Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;

11 Дай ни днес ежедневния хляб;

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат;

21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено;

23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31 И тъй, не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешния ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
ГЛАВА 7

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

4 Или как ще речеш на брата си, остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.

6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

1 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

2 И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3 Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

4 И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Мойсей е заповядал.

5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

7 Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

8 Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе".

18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.

19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!

26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина.

27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните* Му се покоряват?

28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

30 А недалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.