1 Списък на използваните съкращения


Анализ на макроикономическата среда



страница2/12
Дата15.08.2018
Размер1.05 Mb.
#78793
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Анализ на макроикономическата среда

Глобалната и европейската икономика през 2014


Глобалният икономически растеж през 2014 г. беше 3,4%, или запазване на нивото от 2013 г.2 Темпът на растеж се ускори в развитите икомики, докато в развиващите се се забави. Растежът в САЩ се ускори до 1,8%, от 1,4% през 2013 г. Основните фактори бяха по-ниските цени на петрола и повишеното потребителско доверие. Създаването на работни места запази темповете си. В еврозоната спадът на БВП през 2013 г. бе преодолян и бе отчетен ръст от 0,9% през 2014 г. За сметка на това, японската икономика отбеляза спад от 0,1%. Растежът в Китай и Бразилия също се забави съответно до 7,4% и 0,1% Индия продължава да отчита висок ръст, като за 2014 г. той достигна 7,2%.

Инфлацията в глобален план отбеляза лек спад, като по оценка на Световнат банка3 достигна 1,7% на годишна база. В развитите държави темпът на промяна в цените се забави до 0,5% в края на 2014 г. (1,3% в края на 2013 г.), докато в развиващите се страни остана на ниво от 3,7%. Анализът на МВФ4 ясно обвързва спада на инфлацията с резките промени на цените на суровините и основно на петрола. Петролът отбляза средногодишен спад на цента от около 9%, а към края на 2014 г. бе около 45% по-евтин отколкото в края на 2013 г., измерен в щатски долари. По оценка на ЕЦБ, цените на храните и зърнените култури в долари се понижиха съответно с 1,4% и 22,8% средно за годината, а металите с 12,1%.

Динамиката на икономическата активност и инфлацията в еврозоната и САЩ доведоха до различни мерки на провежданата монетарна политища в САЩ и еврозоната.

През 2014 г. Федералният резерв в САЩ запази референтната лихва по федералните фондове без промяна в интервала 0–0,25%, като същевременно продължи с политиката да реинвестира постъпленията от падежирали държавни облигации в нови такива, а постпленията от гарантирани с активи ценни книги – обратно в нови облигации от същия тип. На практика Федералният резерв изпълнява мерки, които запазват структурата на експозицията към различните класове активи в баланса.

В същото време, в условията на слаба икономическа активност и тенденция към намаление на инфлацията с решенията си от юни и септември ЕЦБ продължи политиката си на понижаване на лихвените си проценти. В допълнение бяха предприети нови нестандартни мерки по паричната политика, като ЕЦБ започна провеждането на целеви операции по дългосрочно рефинансиране. Операциите са с матуритет около 4 години и ще се извършват тримесечно от септември 2014 г. до юни 2016 г. С тяхното провеждане ЕЦБ целѝ стимулиране растежа на кредитите за нефинансовия частен сектор в еврозоната чрез осигуряване на дългосрочно рефинансиране за банките при благоприятни условия.

Щатският долар поскъпна спрямо водещите световни валути. Стойността му в евро се увеличи с 13,9%, в японски йени – с над 14%, в канадски долари – с над 9%. Глобалната търговия продължи да нараства с темпове, сходни с икономическия ръст на световната икономика. Вносът и износът на стоки се увеличиха в реално изражение нарастват с 3,3%, като по-висок ръст се отчита в развиващите се пазари.

Растежът на БВП в икономиката на ЕС достигна 1,3% през 2014 г., при 0,1% през 2013 г. и спад от 1,5% през 2012 г5. В еврозоната БВП нарасна с 0,9%, при спад в предходните две години. Най-висок ръст бе отчетен в Ирландия (4,8%), Унгария (3,6%) Малта (3,5%), Полша (3,4%), Литва (2,9%), Румъния и Великобритания (2,8%). Спад в реалния растеж на БВП през 2014 г. беше регистриран в Кипър (-2,3%), Италия и Хърватия (-0.4%) и Финландия (-0.1%).

Растежът в страните извън еврозоната е значително по-бърз. Сред страните – водещи търговски партньори на България – Италия отчита спад, докато Гърция отчете минимален ръст (който обаче не бе съхранен в началото на 2015 г. вследствие на промените в политическата обстановка). Същевременно, най-голямата икономика – тази на Германия – отчете ръст от 1,6%, а Франция продължава да отчита незначителен ръст (0,2%). Румъния е сред страните с най-висок ръст, докато Сърбия отчете спад от 1,8%. Ръстът на турската икономика се забави до 2,3%.

Инвестициите в основен капитал възстановиха позитивния тренд след две години на спад, като за 2014 г. отчетоха ръст от 2,4% в ЕС и 1,2% в икономиките на еврозоната. Най-висок ръст бе отбелязан в Унгария (11,7%) и Ирландия (11,3%). В страните извън еврозоната повишаването на инвестиционната активност е значително по-високо, като сред страните с най-голямо нарастване са и Полша (9,2%), Великобритания (7,8%), Швеция (7,4%). Ръст бе отчетен дори в Гърция (2,7%), като обаче трябва да се спомене, че дълбоката финансова и икономическа криза бе свила инвестициите с близо 2/3 за периода 2008/2013 г. Германия също отчете относително висок ръст на инвестициите от 3,3%. Същевременно, Италия и Франция продължават да страдат от свиване на инвестиционната активност (съответно с 3,3% и 1,2%). Друг важен за България партньор – Румъния – отчете значителен спад в капиталообразуването от 17,5%

Вътрешното потребление нарасна с 1,3% в ЕС и 0,9% в страните от еврозоната. Най-големи увеличения бяха отчетени в Литва (4,8%), Румъния (4,6%), Малта (4,4%), Естония (3,6%) и Полша (3,4%).

Евростат отчита и годишно повишение на индустриалното производство с 1,2% за ЕС и 0,8% за икономиките в еврозоната. Този ръст последва две години на спад в индустрията. Най-голям ръст се отчита в Ирландия (22,9%) икономиките от Централна и Източна Европа, като лидери са Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и Полша. България също отчита ръст над средното за ЕС. В големите икономики по-значим ръст бе постигнат във Великобритания (1,5%), Германия и Испания (1,3%), докато във Франция и Италия отново бе отчетен спад (за трета поредна година), съответно с 1 и 0,6%.

Износът на ЕС за останалия свят отчете спад от 2% за 2014 г., докато вносът остана непроменен. Търговският излишък се сви от 51 млрд. евро до 22,5 млрд. евро.Търговията в рамките на общия европейски пазар нарасна с 3%.

Пазарът на труда отчете за пръв път от началото на глобалната криза увеличение на заетостта. След траен спад на броя на заетите в периода 2009-2013 г., за 2014 г. икономиката на ЕС създаде нетно 2,3 млн. работни места (800 хил. от тях в страните от еврозоната). В големите икономики значителен ръст се отчита във Великобритания (690 хиляди), Германия (350 хиляди), Испания (205 хиляди). Трудовият пазар във Франция и Италия остава стагниращ, като допълнителните работни места са незначителен брой, докато в Холандия е отчетен спад на броя на заетите. В страните от Източна Европа впечатляващ ръст на заетите отчитат Полша (293 хиляди) и Унгария (205 хиляди).

Коефициентът на заетост във възрастовата група 15-64 г. се повиши леко до 64,9% в ЕС, като преодоля спадът за последните 5 години. Страните с висок коефициент на заетост (над 70%) остават Холандия, Швеция, Германия, Австрия, Дания. В Гърция обаче той спадна на нива под 50%, а във Испания и Италия остава на нива около 56%. Франция също продължава да отчита заетост под средната за ЕС от 64,2%.

Безработицата спадна както в ЕС като цяло – от 10,9% до 10,2%, така и в икономиките на еврозоната – от 11% до 10,6%. Коефициентът на безработица се увеличава само в шест страни, сред които Италия, Холандия, Австрия и Белгия. По-големи намаления на безработицата се отчитат Унгария, Испания, България, Ирландия, Португалия. Германия остава с най-ниско ниво на безработица – 5%, следвана от Австрия, Малта, Великобритания, Чехия. Франция остава с безработица над средната за ЕС от 10,3%, докато в Италия тя достига 12,7%.

През 2014 г. се запази тенденцията за свиване на бюджетните дефицити, като общо за ЕС дефицитът спадна от 3,2% до 2,9% от БВП6, а в еврозоната – от 2,9% на 2,4% от БВП. Принос за промяната имаха както мерките на правителствата за фискална консолидация, така и възстановяването на икономическия растеж. Все още обаче 13 страни-членки отчитат дефицит от поне 3% от БВП. Едва 4 отчитат бюджетен излишък – Германия, Естония, Дания и Люксембург. Значителни подобрения на бюджетното си салдо отчитат Гърция (резултат от началото на по-сериозни реформи в публичния сектор) и Словения, като също с промени над 1 процентен пункт са Литва, Испания и Ирландия. Франция остава с дефицит от 4%, Италия леко увеличава дефицита си до 3%.

Поддържането на бюджетни дефицити създаде предпоставка за продължаващо увеличение на държавния дълг. Средно за ЕС дългът достигна 86,8% от БВП7 (увеличение от 85,5% през 2013 г), докато в еврозоната той вече е 91,9% от БВП (при 90,9% през 2013 г.). Страните, в които тежестта на дълга спада, са едва 8. В Ирландия свиването е с 13,5 процентни пункта, в Полша с 5,6, в Чехия и Германия с 2,4. В 12 от страните-членки (7 от тях извън еврозоната) дългът е под 60% от БВП. Дългът общо в ЕС достигна 12 094 млрд. евро (увеличение с малко над 500 млрд. за година), като дългът на еврозоната е 9293 млрд. евро (увеличение с 260 млрд. евро за година).

Както в еврозоната, така и в ЕС като цяло, публичните приходи и разходи нараснаха в номинално изражение с малко над 1% спрямо нивата от 2013 г., като ръстът в постъпленията бе минимално по-висок. Разходите спаднаха от 48,6% от БВП през 2013 г. до 48,1% през 2014 г. в ЕС и от 49,4% до 49% в еврозоната. Приходите спаднаха от нива от 45,4% до 45,2% от БВП в ЕС и останаха постоянни на ниво от 46% в еврозоната. Гърция намалява разходите си с близо 11 процентни пункта. Германия и Испания също намаляват разходите си (съответно с 0,4 п.п. и 0,7 п.п.), докато Италия и Франция за поредна година отчита увеличение (с по 0,2 п.п.)

В голяма част от Европа стартиралите, макар и не решителни, структурни реформи продължават да се отразяват на пазара на труд. Средните номинални разходи за труд в частния сектор в ЕС нарастват с 1,4%8, при 1,3% ръст през 2013 г. и 2,3% ръст през 2012 г. В Еврозоната нарастването е по-скромно – 1,2%. Страните с финансови затруднения отчитат спад или минимален ръст – в Кипър намаление с 2%, в Португалия с 1%, в Испания минимален ръст от 0,1%, а в Италия с 0,5%9. Най-високо нарастване за поредна година отчитаме в Централна и Източна Европа, като ръстът в Румъния достигна 6,8%, а в Латвия 5,9% (за България ръстът е 2,1%, при 8,7% през 2013 г.). В публичния сектор, ръстът на разходите за труд е 1,2% за ЕС и 1,3% за еврозоната. Няколко страни свиват средните разходи за труд – това са Португалия (-4,7%), Кипър (-3,6%) и Ирландия (-1,8%). В Италия и Франция нарастването е с 0,3% и 0,4%, докато в Испания е 1,4%.


Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> zaetost
zaetost -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата
zaetost -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
zaetost -> Национална програма „активиране на неактивни лица”
zaetost -> Проект „от професионално обучение към ефективна заетост”
zaetost -> Концепция за предоставяне и използване на ваучери за услуги
zaetost -> Приложение към Заповед № рд01-78 от 24. 01. 2015 г на министъра на труда и социалната политика


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница