Икономиката на България през 2014 г

Икономиката на България през 2014 г.

Крайното потребление отбеляза реален ръст от 2,4% и надхвърли в номинално изражение 65 млрд. лева., при отчетен реален спад от 1,3% през 2013 г. Домакинствата увеличиха потреблението си с 2%, при реален спад от 2,3% през предходната година. Правителственото потребление също се увеличи през 2014 г. с 3,8% в реално изражение, при ръст от 2,8% през 2013 г. Основните фактори за нарасналото потребление включват повишената заетост и свиването на безработицата и увеличението на възнагражденията за труд.

Инвестициите в основен капитал отбелязаха реален ръст от 2,8% , при минимален спад от 0,1% за 2013 г. Същевременно, те продължават да се растат движени от публичните инвестиции. По предварителни данни на НСИ¹¹, общо за икономката разходите за придобиване на дълготрайни материални активи продължават да се свиват с 3,9% (при 5,2% спад за 2013 г.). В същото време, публичните инвестиционни разходи са се увеличили с 25,1%.

По предварителни данни¹² през 2014 г. притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната възлиза на 1 289,1 млн. евро (3,1% от БВП) при 1 446,3 млн. евро (3,5% от БВП) през 2013 г. Най-голям приток на чуждестранни инвестиции в секторите „операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги“ (501,0 млн. евро), „финансово посредничество“ (173,2 млн. евро) и „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода“ (113,1 млн. евро).

Реалният ръст на износа спада от 9,2% през 2013 г. до 2,2% през 2014 г. При вноса ръстът за 2014 г. е 3,8% при 4,9% за 2013 г.



Източник:НСИ. Макроикономическа статистика. Брутен вътрешен продукт

Фигура 1: Източници на растежа

Брутната добавена стойност отчете реален ръст от 1,6% при ръст от 1,2% през 2013 г. В селското стопанство ръстът се ускори до 5,2%, при 3,3% година по-рано. Индустрията нарасна с 2,1%, при нулев ръст за 2013 г. Строителството от своя страна отбеляза ръст от 1,4% при 5 последователни години на спад.

Заетите лица нараснаха с 0,4% през 2014 г.¹³, при спад от 0,4% през 2013 г. Същевременно, броят на наетите спадна минимално, за сметка на малко по-високо увеличение на самонаетите лица, основно в селското стопанство. Броят на заетите в икономиката обаче остава с 380 хил. души по-нисък от нивата на 2008 г. Производителността на труда, измерена като БВП на един зает, нараства реално с 1,4% и продължава тенденцията на траен спад на ръста на производителността след 2010 г.

По данни от Наблюдението на работната сила на НСИ, коефициентът на икономическа активност за лицата над 15 години през 2014 г. минимално нараства от 53,9% над 54,1%. Същевременно работната сила се свива с около 5 хил. души. Показателно е, че във възрастовата група до 45 г. се отчита свиване на работната сила, докато над 45 г. е отчетено увеличение. Икономическата активност във възрастовата група 15-64 г. достигна 69%, или увеличение от 0,6 п.п. спрямо предходната година.

Броят на заетите средно за годинат нараства с 46,5 хиляди спрямо 2013 г., а във възрастовата група 15-64 г. – с 38 хиляди. Коефициентът на заетост се увеличава до 48% (от 46,9% година по-рано), като само за възрастовата група 15-64 г. той достига 61% (при 59,5% през 2013 г. ). Около 2/3 от увеличената заетост се дължи на повече заети мъже през годината. Ръстът е изцяло в градовете, като заетостта в селата дори отчита минимален спад. Единствено при младежите до 24 години се отчита спад на броя на заетите, като във всички останали възрастови групи има ръст, най-висок (близо 20 хиляди) за хората между 55 и 64 години. При хората с висше образование броят на заетите се увеличава с близо 59 хиляди, докато при тези със средно спада с 37,3 хиляди. Близо 20 хиляди допълнителни заети има и при хората с основно образование.

Коефициентът на заетост при висшистите е 81,7%, като тази стойност е равна на средните нива в ЕС. При хората със средно образование той е 65,2%. Рязко се влошава коефициентът на заетост при хората с основно образование (32,2%) и тези с начално или по-ниско (19,2%).

Увеличената заетост се дължи почти изцяло на ръст на наетите в частния сектор от 44,3 хиляди. Същевременно, наетите в обществения сектор намаляват с 13,8 хиляди. Увеличават се и самонаетите с 16,5 хиляди. Секторите, отчитащи по-значим ръст на заетите, са селското стопанство, здравеопазването, преработващата индустрия, строителството и професионалните услуги (т.нар. „аутсорсинг на бизнес процеси”). Увеличението при наетите лица е изцяло заради ръст в постоянната заетост и заетостта на пълно работно време – временната заетост и заетостта при непълно работно време дори намаляват.

Индустриалното производстово нарасна с 1,8%¹⁴ през 2014 спрямо 2013 г. В добивната индустрия бе отчетен минимален спад от 0,4%, докато в сектора на производство и разпределение на електроенергия, топлоенергия и газ спадът бе 2,3%. Сериозен ръст отчете преработващата промишленост – 3,6%. Динамиката в различните сектори обаче бе разнопосочна, като експортно-ориентираните производства реализираха видимо по-добри резултати. Авто-индустрията (включваща и производство на части и компоненти) отбеляза впечатляващ ръст от 33% за втора поредна година. Производството на изделия от каучук и пластмаси нарасна с 12,8%, производството на текстил с 10%, ремонтните дейности по машини и оборудване – с 9,5%, химически продукти – с 9%. Едновременно с това производстовото на метали отбеляза скромен ръст от 1,9%, производството на облекла и храни стагнираха с нулев ръст, а производството на напитки и тютюневи изделия отбелязаха значим спад от 5,5% и 6,5%.

През 2014 г. икономиката се развиваше в среда на спадащи цени. Потребителските цени отчетоха средногодишен спад от 1,4% спрямо 2013 г. Хранителните стоки поевтиняха с 0,9%, а нехранителните – с 1,8%. През декември 2014 г. спрямо декември 2013 г. цените потребителските цени бяха с 0,9% по-ниски. Административноопределяната цена на електроенергията, която бе повишена през юли и октомври, се отрази в нарастване на индекса. Хранителните стоки отчетоха поевтиняване с 0,9%, като по-значителен спад бе отчетен при съобщенията (6,7%) и транспорта (-8,7%).

Низходящата динамика на цени се определяше от дефлационното влияние на външни фактори с тенденция към засилване влиянието им към края на годината поради значителното понижение на международната цена на петрола. Става въпрос най-вече за понижаването на международните цени на горива, храни и основни суровини, като към декември 2014 г. енергийните продукти (без тези с административно определяни цени) имаха най-голям отрицателен принос за общата инфлация. Повишаването през първото полугодие на 2014 г. на обменния курс на еврото спрямо валутите на основните търговски партньори на България допълнително съдействаше за увеличаване на дефлационния ефект от международните цени. Поевтиняването на еврото през втората половина на 2014 г. беше предпоставка за ограничаване на дефлацията при определени групи, като промишлени стоки и храни. В течение на годината беше преустановена започналата от средата на 2013 г. тенденция към спад на годишна база на административните цени – резултат от свалянето на цените на електроенергията за бита през 2013 г.

За отчитането на дефлация при услугите допринесоха най-вече фактори с еднократен ефект върху цените на телекомуникационните и медицинските услуги. От юли 2014 г. за всички държави – членки на ЕС, влезе в сила намаление на тавана на тарифите за роуминг. В България от началото на 2014 г. беше понижена с 28,6% потребителската такса, заплащана от здравноосигурените лица за посещение при лични лекари, лекари специалисти и лекари по дентална медицина. През 2014 г. продължи низходящата динамика на цените при нехранителните стоки (без горивата), наблюдавана през последните пет години. Дефлацията в тази група се определяше главно от поевтиняването на автомобилите и другите стоки за дълготрайна употреба.

През 2014 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка бе на излишък в размер на 1352 млн. евро (при излишък от 1235 млн. евро през 2013 г.)¹⁵. Положителен ефект върху общото салдо оказаха главно свиването на дефицита по сметка „доход“ и повишаването на излишъка по капиталовата сметка поради увеличение на постъпленията на средства към правителството от фондове на ЕС. Нарастването на излишъка по общото салдо на текущата и капиталовата сметка бе ограничено от по-ниския излишък по нетните текущи трансфери и от увеличението на дефицита по търговското салдо спрямо 2013 г.

Текущата сметка имаше положително салдо от 359 млн. евро, при 765 млн. евро през 2013 г. Промяната се дължи до голяма степен на разширяването на търговския дефицит с 538 млн. евро. Същевременно, салдото по услугите се повиши с 313 млн. евро.

Увеличението на търговския дефицит бе резултат от свиване на номиналния износ на български стоки при положителен растеж на номиналния внос. Спадът на международните цени на основни стокови групи потискаше изменението както на номиналния износ, така и на номиналния внос.

Салдото по услугите през 2014 г. отбеляза подобрение спрямо предходната година, обусловено главно от увеличението на постъпленията по „други услуги“ и „транспорт“, докато сравнително по-нисък растеж на входящите потоци бе отчетен по подстатия „пътувания“. При текущите трансфери през 2014 г. се наблюдаваше намаление на излишъка, определящ фактор за което бяха по- ниските постъпления към сектор „държавно управление“, в т.ч. и по отношение на постъпленията от фондове на ЕС.

Динамиката на потоците по финансовата сметка през годината бе повлияна главно от притока на ПЧИ в България, от пласираната в средата на годината на международните капиталови пазари емисия 10-годишни държавни облигации и от поетия мостов банков заем¹⁶ през декември. Върху потоците по финансовата сметка през 2014 г. оказваха влияние и трансакциите на банките, които продължиха да увеличават чуждестранните си активи (общо портфейлни и други инвестиции) и да намаляват чуждестранните си пасиви.

През 2014 г. размерът на брутния външен дълг нарасна с 2 829,5 млн. евро спрямо края на 2013 г. и възлезе на 39,8 млрд. евро (94,7% от БВП). Основен принос за увеличението имаше нарастването на публичния дълг с 2 614,5 млн. евро, като ефектът на вътрешнофирмените заеми бе относително по-слаб.

През 2014 г. притокът на средства от българи, работещи зад граница, достигна 1,3 млрд.евро Отварянето на европейския трудов пазар за българи и румънци логично доведе до ръст на паричните преводи от българи, работещи в западноевропейски страни. През 2014 г. „емигрантските пари” са се увеличили с 34 млн. евро спрямо 2013 г. Действителното увеличение на паричните персонални трансфери вероятно е по-голямо отколкото отчетеното от официалната статистика. Емигрантските пари играят важна роля за българските домакинства, особено в райони с по-ниска икономическа активност, заетост и доходи. Паричните трансфери на български работници от чужбина към техните роднини в страната обикновено финансират текущо потребление, но в някои случаи финансират и покупка на дълготрайни потребителски стоки.

Личните парични трансфери на европейско равнище имат по-голямо значение за страните с по-ниски доходи на човек от населението. Емигрантските пари възлизат на 3% от брутния вътрешен продукт на България според данни на ООН. Значението на личните трансфери е по-голямо отколкото е в България единствено в Литва. По-развитите страни-членки на ЕС в Централна и Източна Европа зависят в по-малка степен от паричните преводи на емигранти. Така например, емигрантските пари формират едва 1% от брутния вътрешен продукт на Чехия.

Плавното възстановяване на пазара на труда в среда на спад на цените и понижаващи се лихви доведоха до постепенното активизиране на потребителите. През декември оборотите на търговците са се повишили с 2,6% годишно, измерени в левове, но търговците са продали 6,4% повече стоки през последния месец на 2014 г. в сравнение с декември 2013 г. Оборотите в търговията са се увеличили с 2,5% в номинално изражение средно за цялата 2014 г., въпреки че реално продадените обеми стоки са с 4,5% повече през изминалата година. Търговците все още усещат влиянието на дефлацията, като според различни оценки потребителските цени са паднали с между 1 и 2% през 2014 г.

Продадените обеми хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия отбелязват ръст от 4,6% средно за 2014 г. За сметка на това обаче, домакинствата изглежда ограничават покупките на текстил, облекло, обувки и кожени изделия, които на практика остават на нивото от предходната 2013 г. Сравнително бързо – с 5,5% средногодишно нарастват разходите за фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности.

През 2014 г. разходите за стоки за дълготрайна употреба нараснаха след няколко годин на спад. Търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита нараства с около 5% средногодишно, а покупките на компютърна и комуникационна техника – с 10% средно за годината. Принос за това има и продължаващото понижение на лихвите по банковите депозити, които правят спестяването по-малко привлекателно и дават известен импулс на потреблението на стоки, които не са от първа необходимост. Все повече българи се възползват от предимствата, които предлага дистанционната търговия. Продадените стоки чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет са с 20% повече през 2014 г.

Измерена в левове, търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали се свива средно с 3% през 2014 г., като само през декември е отчетен спад от 12% годишно. Свиването на оборотите при търговията на дребно с горива се дължи изцяло на понижението на цените на горивата.

През 2014 г. дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа възлезе на 3 073 млн. лв. (3,7% от БВП), отбелязвайки увеличение с 1 632 млн. лв. спрямо 2013 г. Основна причина за влошаването на бюджетното салдо е нарастването на разходите при минимален ръст на приходите.

Общите разходи през 2014 г. бяха 32 455 млн. лева¹⁷, или увеличение с 2 037 млн. – 6,3% спрямо 2013 г. Ръстът при капиталовите разходи е 780 млн. лева – 18,9%, като само по еврофондовете ръстът на разходите е 23,6%. От текущите разходите най-голям ръст отчитат здравно-осигурителните плащания – около 420 млн. лева ръст, или 15,7%, спрямо 2013 г.

Общите приходи достигнаха 29 409 млн. лева, като увеличението спрямо 2013 г. бе едва 430 млн. лева, или 1,5%. За ръста на приходите допринесоха постъпленията от социално- и здравноосигурителни вноски и преките данъци, чийто растеж отчасти отразяваше увеличението на минималните осигурителни прагове средно с 2,6% през 2014 г., повишаването на минималната работна заплата от 310 лв. на 340 лв. и промяната в режима на облагане на доходите от хазартна дейност от 1 януари 2014 г. Основният приходоизточник в бюджета – данъкът върху добавената стойност – отбеляза спад от 1,4%. Общо косвените данъци отчетоха спад от 110 млн. лева (1%) спрямо 2013 г.

Разликата между първоначално планираните данъчни приходи и фактически реализираните достигна 1 477 млн. лева. Същевременно, разходите за здравеопазване нараснаха с над 400 млн. лева. Тенденците бяха налице още в средата на годината, което наложи две актуализации на Закона за държавния бюджет на Република България¹⁸, като с втората актуализация бе увеличен тавана на държавния дълг към края на годината с оглед нуждата от осигуряване на финансиране на Фонда за гарантиране на влогове в банките заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ.

Средствата за финансирането на бюджетния дефицит и падежите на държавен дълг през 2014 г., възлизащи общо на 6,8 млрд. лв. бяха осигурени чрез емисии ДЦК за вътрешния пазар в размер на 5,4 млрд. лв., реализираната през юни на международните капиталови пазари емисия на 10-годишни еврооблигации със съвкупен номинал 2,9 млрд. лв. и постъпилите през декември средства по мостов банков заем от 2,9 млрд. лв. Част от средствата от новите заеми бяха насочени към предоставен заем за Фонда за гарантиране на влогове в банките и погасяване на главници от около 1,9 мрлд. долара по външен заем през януари 2015 г. В края на 2014 размерът на фискалния резерв възлезе на 9 170 млн. лв., 8 117 млн. лв. от които бяха средства по депозити, увеличили се с 3 436,4 млн. лв. спрямо края на 2013 г.