Икономиката в началото на 2015 г

Икономиката в началото на 2015 г.

Последните данни за глобалните икономически трендове, следени от Европейската централна банка, са представени в Икономическия бюлетин на банката от 2 юни 2015 г. ¹⁹ Основните търговски партньори на Еврозоната, представени с данни в бюлетина, са G20, САЩ, Великобритания, Япония и Китай. Данните за ръста на БВП за първо тримесечие на 2015 г. са налични по отделни страни (няма налични на ниво G20), като единствено за САЩ промяната на БВП е отрицателна - минус 0.2%. За Китай е отчетен най-значим ръст на БВП от следените икономики - ръст от 1,3%. За Япония е регистрирано увеличение на БВП с 0.6% на тримесечна база, което е ускорение спрямо последните три тримесечия. За Великобритания е отчетен ръст на БВП от 0.3%, което представлява забавяне спрямо ръста от предходните три тримесечия.

На този фон ръстът на БВП на Еврозоната от 0.4% през първото тримесечие на 2015 г. изглежда като сравнително добро представяне спрямо другите развити икономики. Този ръст представлява запазване на темпа от последното тримесечие на 2014 г. и подобрение спрямо второ и трето тримесечие на 2014 г. (съответно 0.1% и 0.2% ръст на БВП).

Глобалният композитен индекс за покупките на мениджърите²⁰, също публикуван в Икономическия бюлетин на ЕЦБ, показва положителна промяна през май (последни данни) спрямо декември 2014 г. В Еврозоната индексът увеличава стойността си от 51,4 през декември 2014 г. до 53,6 през май 2015 г. В САЩ индексът се увеличава от 53,5 през декември 2014 г. до 56,1 през май 2015 г. Увеличение има за същия период и във Великобритания - от 55,3 до 55,8. Забавяне има в Япония и Китай. Представен по индустрии индексът за покупките на мениджърите се увеличава в сектора на услугите от 52,7 през декември 2014 г. до 54,2 през май 2015 г. и намалява за същия период в преработващата промишленост от 52,3 до 51,5.

Данните на Евростат за икономическата активност в Еврозоната²¹ показват положителна промяна на обемите на индустриалното производство през първите четири месеца на 2015 г. - на годишна основа ръст от 0.8% през април и 1,6% през първо тримесечие на 2015 г. Най-бърз ръст има в производството на капиталови стоки - 2,1% през април и 1,9% през първо тримесечие на 2015 г. Строителната активност остава без промяна през април и се свива с 1,4% през първото тримесечие на 2015 г. Новите регистрации на пътнически автомобили с увеличават с 6,8% на годишна основа през май и с 9% през първото тримесечие на 2015 г. Данните на Евростат показват увеличаване на заетостта в Еврозоната²² с 0.8% на годишна база през първо тримесечие на 2015 г. Износът от Еврозоната расте със 6,8% в реално изражение и с 8,8% в номинално изражение на годишна база през март 2015 г. За същия период вносът в Еврозоната се увеличава 8,5% в реално изражение и с 2,8% в номинално изражение.²³

През първото тримесечие на 2015 г. средните номинални разходи за труд ускоряват растежа си. По данни на Евростат, те нарастват с 2,5% в ЕС и 2,2% в еврозоната спрямо първото тримесечие на предходната година (при ръст от 1,4% и 1,2% за 2014 г.). България е сред страните с най-висок ръст – 6,9%, заедно с Латвия (7,3%), Румъния (7,1%),, Литва (5,9%) и Естония (5,0%). В Германия ръстът също се ускорява до 3,2%, докато в Италия и Франция – икономики с нисък растеж и структурни проблеми на пазара на труда – ръстът е 1,1% и 1,6%. В Испания и Ирландия ръстът е съответно 1,2% и 0,4%, а Кипър продължава от отчита спад (-1,8%).

Растежът на българската икономика се ускори през първото тримесечие на 2015 г., достигайки 3,1% годишно според данните на НСИ.²⁴ Темпът на реален растеж се оказва по-висок в сравнение с експресните оценки за брутния вътрешния продукт на страната, които посочваха ръст от 2% годишно.²⁵ При запазване на тенденциите икономическият растеж за 2015г. вероятно ще надхвърли очакванията в пролетната макроикономическа прогноза и ще достигне 2%.

Основен принос за по-високата икономическа активност има подобряването на международната среда и търсенето на български стоки и услуги извън страната. Износът на стоки и услуги нараства с 15,1% годишно през първото тримесечие. Една от причините за това е поевтиняването на еврото спрямо щатския долар и другите глобални валути, което позволява на българските износители да бъдат ценово конкурентни в глобален мащаб. В тази среда може да се очаква износът да нарасне с по-високи темпове от заложеното в прогнозата на българското правителство, като реалният ръст да достигне 5,3%.

За сметка на това, вътрешните „двигатели“ на растежа се забавят. Потреблението се увеличава с по-скромни темпове през първите три месеца на годината – ръст от 0.7% годишно. НСИ отчита свиване на потреблението на правителството (индивидуално и колективно) и по-слаб ръст на разходите на домакинствата, които нарастват с 1,5% годишно в реално изражение. За първи път от 2013 г. насам инвестициите отчитат спад – с 4,9% годишно - въпреки че експресните оценки сочеха ръст на инвестиционната активност. Засега ниската цена на заемното финансиране не води до значително увеличаване на кредитната активност, а оттам и до повече инвестиции в дълготрайни активи.

С изключение на строителството, чиято брутна добавена стойност намалява с 1,5% годишно, всички икономически сектори²⁶ отчитат ръст през първото тримесечие на 2015 г.²⁷ Под влияние на подобрените възможности за износ брутната добавена стойност в индустрията се ускорява, като растежът достига 2,9% годишно. Най-бързо растат икономическите сектори “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и “Операции с недвижими имоти” - и двата сектора с по 3% на годишна база. Сред икономическите сектори с най-бърз ръст на брутната добавена стойност през първото тримесечие трябва да отчетем и “Селско, горско и рибно стопанство” - годишен ръст от 2,8%.

Индустриално производство

Растежът на българската индустрия²⁸ се ускорява в началото на 2015 г., достигайки 2,9% годишно през март в сравнение с 1,3% и 2,5% съответно през януари и февруари. Индустриалното производство расте вече пети пореден месец. Принос за ръста на индустриалното производство има както преработващата, така и добивната промишленост, която регистрира ръст от 7,9% годишно през март. Този сравнително висок ръст отразява увеличаването на добива на въглища с над 20% годишно през март. Същевременно, добивът на метални руди и неметални материали и суровини се увеличава с по-умерени темпове от 2-3% годишно.

Преработващата промишленост повишава своята продукция с 4,1% годишно през март 2015 г. Българската индустрия изглежда малко по-динамична в сравнение със същия период на 2014 г. Принос за съживяването на индустриалните предприятия има както възстановяването на вътрешното търсене по линия на потреблението и инвестициите, така и подобряване на възможностите за износ пред експортно-ориентираните български фирми.

С двуцифрени темпове нараства производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон (ръст от 10.7% годишно), лекарствени вещества и продукти (ръст от 21% годишно), електрически съоръжения (ръст от 18% годишно), автомобили, ремаркета и полуремаркета (17,8% годишен ръст), както и ремонт и инсталиране на машини и оборудване, чийто растеж надвишава 20% годишно.

В условията на рекордно ниски лихви в глобален мащаб, търсенето на инвестиционни стоки расте, което води до ръст на производството на инвестиционни продукти с над 10% годишно. Производството на стоки за дълготрайна употреба също се увеличава – с 2,7% годишно през март, макар че тези темпове се забавят значително през последните месеци. Паралелно с това производството на бързооборотни потребителски стоки се свива отново - този път с 4,4% годишно през март.

Инвестиции в основен капитал

Данните на НСИ за БВП за първото тримесечие на 2015 г. показват реален ръст на инвестициите в основен капитал за пето поредно тримесечие.²⁹ Отчетеният ръст за 12-те месеца до март е 1,3% в реално изражение. За същия период номиналният обем на инвестициите в основен капитал е 17,2 млрд. лв., което представлява леко свиване спрямо 2014 г. Дефлационната среда беше определяща за това да не бъде отчетена положителна промяна на номиналния обем инвестиции.

По предварителни данни на БНБ³⁰ преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари – април 2015 г. възлизат на 523,5 млн. евро, като са по-високи с 96,9 млн. евро (22,7%) спрямо януари – април 2014 г. (426,6 млн. евро). През април 2015 г. те нарастват с 67,8 млн. евро, при ръст от 80.1 млн. евро за април 2014 г.

Според данните на НСИ за през първото тримесечие фирмите в България са направили разходи в размер на 3,05 млрд. лв. за придобиване на дълготрайни материални активи.³¹ Това представлява номинално свиване на инвестиционните разходи с 547 млн. лв. (17,9%) спрямо първо тримесечие на 2014 г. Най-голямо е свиването в промишлеността³² - от 1,54 млрд. лв. до 912 млн. лв за тримесечието.

Инвестициите в ново строителство ще се увеличават през следващите три години, ако използваме като отправна точка данните на НСИ за издадените разрешения за строеж³³ в началото на 2015 г., поне що се отнася до жилищното строителство. През първите три месеца на 2015 г. са издадени разрешения за строеж на жилища, които са с 27% повече спрямо първото тримесечие на предходната 2014 г. Общо през първото тримесечие на 2015 г. е оторизирано строителството на близо 4 300 жилища или с 900 повече спрямо същия период на предишната година. През последните 12 месеца новоиздадените разрешения за строеж на жилища се увеличават с около 20% спрямо предходните 12 месеца, измерени чрез брой жилища или разгъната застроена площ (РЗП).

Съживяването на планираното строителство в жилищния сегмент отразява започналото възстановяване на пазара на жилища, което се ускорява в началото на 2015 г. Вътрешното търсене на жилищни имоти е подкрепено от ръста на заетостта и доходите и увеличаването на новоотпуснатите жилищни кредити.

В контраст със съживяването на жилищното строителство, оторизираните проекти за нежилищни сгради намаляват както като брой, така и като РЗП. През 12-те месеца до март 2015г. РЗП на разрешенията за строеж на нежилищни сгради (в т.ч. офис, търговски и логистични площи и хотели) намалява с 12% спрямо предходния 12-месечен период.

Пазар на труда

Според данните за последните 12 месеца до март 2015 г. общият брой на работната сила остава почти без промяна спрямо 2013 и 2014 г. - около 3,36 млн. души над 15 г. работят или активно търсят работа.³⁴ В същото време е регистрирано подобрение на коефициента на икономическа активност - дела на работната сила в населението над 15 г. - от 53,1% през 2012 до 54,2% (усреднени стойности на коефциента за четирите тримесечия до първо тримесечие на 2015 г) към март 2015 г. Традиционно най-активно е населението между 25 и 54 годишна възраст (около 80% в различните под групи по възрасти). Във възрастовата група 55-64 г. коефициентът на активност е значително по-нисък, но трябва да отбележим неговото увеличение през последните години. Това увеличение продължава и през първо тримесечие на 2015 г., като достига 56,2% (докато беше 55,3% през първо тримесечие на 2014 г.) При хората над 65 г. коефициентът на икономическа активност също расте - от 3,9% през първо тримесечие на 2014 г. до 4,1% през първо тримесечие на 2015 г.

Фигура 2 Промяна в броя на заетите по тримесечия, спрямо предходен период

Броят на безработните лица над 15 навършени години намаля до 364 хил. средно през 12-те месеца до март 2015 г. (като беше 430 хил. предходния 12-месечен период).³⁵ Средногодишният брой на лицата извън работната сила на възраст между 25 и 64 навършени години намалява с 41 хил. души до 1,478 млн. души през 12-те месеца до март 2015 г. от 1,519 млн. души средно през предходните 12 месеца.³⁶

Средногодишният брой на заетите се увеличава през 12-те месеца до март 2015 г. с 51 хил. души (1,7%) спрямо предходния 12-месечен период и достига 2,995 млн. заети.³⁷ Коефициентът на заетост на лица между 20 и 64 навършени години се увеличава до 65% през първото тримесечие на 2015 г. (като беше 63% през първото тримесечие на 2014 г.). При запазване на започналите тенденции, както и отчитайки вероятното надхвърляне на прогнозите от пролетта за растежа и износа, може да се очаква за 2015 г. ръст на заетите с около 1,6%, или допълнително около 50 хил. заети.

В същото време броят на регистрираните наети се свива съвсем леко през 12-те месеца до март 2015 г. и е 2,25 млн. средногодишно според данните на НСИ.³⁸ Сред секторите в експанзия на наетите най-бързо като брой наети расте Преработващата промишленост - 1,19% или 5825 души до общ средногодишен брой 493 хил. души. Други динамични сектори са: Селско, горско и рибно стопанство - ръст от 3,12% или 2180 нови работни места; Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети - ръст от 0.58% или 2236 души; Хотелиерство и ресторантьорство - ръст от 1,95% или 2236 души. Най-бърз като темп е ръстът в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 4,17% или 2850 души.

Според класовете професии заетостта расте най-бърз в класовете “специалисти” и “техници и приложни специалисти”. През първото тримесечие на 2015 г. заетите специалисти са се увеличили с 32,7 хил., а техниците и приложните специалисти с 24,8 хил. на база първо тримесечие на 2014 г.³⁹ Положителна промяна има и в следните класове професии: Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната; Квалифицирани работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство; Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии; Машинни оператори и монтажници. Отрицателна промяна има в броя на заетите работни места във следните класове професии: Ръководители (-2,7% или намаление с 5 хил.); Помощен административен персонал (-3,8% или намаление със 7,1 хил.); Професии, неизискващи специална квалификация (-3,3% или намаление с 9,6 хил.)

Според нивото на образование най-бързо расте заетостта сред висшистите - с 39,6 хил. души (4,3%) през първо тримесечие на 2015 г. спрямо първо тримесечие на 2014 г. - както и сред хората със средно образование - с 29,6 хил. души или 1,8%. Сред хората с по-ниско от средно образование заетостта се свива общо с 13,6 хил.

Инфлация

Дефлацията в България, дефинирана като понижение на потребителските цени на годишна основа, т,е. спрямо съответния месец на предходната година, приключи през март 2015 г. В три поредни месеца – март, април и май 2015 г. потребителските цени се повишават в сравнение със съответните месеци на 2014 г. Инфлацията все още е относително ниска – между 0 и 1% годишно, но вече не е отрицателна. Периодът на дефлация, който беше нетипичен за България, продължи 19 месеца – от август 2013 г. до февруари 2015 г.

През май 2015 г. се повишават цените на: „Развлечения и култура“ (годишен ръст от 5,1%); „Разходи за жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива“ (годишен ръст от 4,9%); „Образование“ (годишен ръст от 2,1%); „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (годишен ръст от 1,6%); „Облекло и обувки“ (годишен ръст от 1,2%); „Ресторанти и хотели“ (годишен ръст от 1,1%); „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (годишен ръст от 0,9%),

Разходите за жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома не се променят спрямо май 2014 г.

Понижават се цените на: „Транспорт“ (годишен спад с 6,6%); „Съобщения“ (годишен спад с 4,3%); „Здравеопазване“ (годишен спад с 1,9%) и „Разнообразни стоки и услуги“ (годишен спад с 0,2%),

Най-значително намаляват цените на транспортните услуги, което се дължи на поевтиняването на петрола на годишна основа. Почти всички търгуеми стоки и услуги поскъпват – в т,ч. храни, напитки, алкохол и цигари, облекло и обувки, както и ресторанти, хотели и други развлечения. Цените на разходите за жилища и комунални услуги също се повишават през май 2015 г. спрямо съответния месец на 2014 г.

През април 2015 г. депозитите на домакинствата в банки достигат 40,4 млрд. лева. Растежът на банковите влогове се забавя под 4% годишно през април, или два пъти по-бавен темп от темпа на нарастване на влоговете през 2014 г. Депозитите на домакинствата са еквивалентни на 49% от годишния брутен вътрешен продукт на страната. Средният депозит на човек от населението се увеличава до 5 615 лева през първото тримесечие на 2015 г.

Силните колебания на валутните пазари, които бяха регистрирани в началото на 2015 г. изразени в поскъпване на щатския долар и резки промени в стойността на други валути като руската рубла и швейцарския франк, повлияха на динамиката на депозитите, които българите държат във валута различна от евро. Влоговете в други чужди валути различни от евро се увеличават с 10% годишно през април 2015 г. Влоговете в български левове нарастват по-бързо отколкото депозитите деноминирани в евро. Влоговете деноминирани в български левове се увеличават с 4,5% годишно, а депозитите в евро – с 1,6% годишно през април 2015 г.

Средният размер на банковия депозит продължава да се повишава и през първите три месеца на 2015 г., достигайки 3 721 лева. През първото тримесечие общият обем банкови депозити нараства с 5% годишно, но динамиката е различна в зависимост от размера на вложенията. Както и в предишни тримесечия, малките банкови депозити в размер до хиляда лева намаляват, с 6% годишно през първото тримесечие, докато по-големите вложения в размер до 200 хил. лева се увеличават. Най-бързо нарастват най-големите влогове, които се вместват в обсега на държавната гаранция. Депозитите в размер между 100 и 200 хил. лева се повишават с 17% годишно, докато вложенията над 200 хил. лева се свиват.

Депозитите на нефинансовите предприятия нарастват с 2% годишно през първото тримесечие на 2015 г. надхвърляйки 15,7 млрд. лева. Най-бързо се увеличават вложенията на фирмите в добивната промишленост - с 24% годишно. Допълнително, с 22% се повишават влоговете на сектор „Култура, спорт и развлечения“, а с 13% годишно се увеличават вложенията на сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“. В същото време, депозитите на фирмите в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ намаляват с 8% годишно,

Депозитите на нефинансови предприятия са неравномерно разпределени сред фирмите в различните икономически дейности. Около 27% от депозитите на нефинансови предприятия са направени от фирми в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, 15% - от фирми в преработващата промишленост, 10% от фирми в строителството, а по 7% от фирми в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ и „Професионални дейности и научни изследвания“.

През 2015 г. средната цена на заемен ресурс се понижи в унисон с по-ниските лихви по банковите депозити. През април жилищните кредити се отпускат при 6,14% лихва (а бяха 6,65% година по-рано), потребителските при 10.42% (11,18% година по-рано), а бизнес кредитите при 7,39% (7,19% година по-рано). Средно за последните 12 месеца до април лихвите по бизнес кредитите са били 7,09%, докато през предходните 12 месеца - 7,73%.⁴⁰

От гледна точка на икономическото влияние значение има не само цената на заемните средства, но и реалният обем на новоотпуснатите заеми. Новоотпуснатият кредит за фирмите в реалния сектор (т.е. без финансовите компании) намалява в началото на 2015 г. През последните 12 месеца до април 2015 г. са отпуснати бизнес заеми в размер на 1,083 млрд. лева средномесечно или със 7,2% по-малко в сравнение с предходния 12-месечен период. Новите кредити за бизнеса са разпределени почти по равно между евро и лева.

Новите кредити с потребителска цел са около 224 млн. лева средномесечно за последните 12 месеца до април, като регистрират ръст от 5,7% спрямо предходния 12-месечен период. В същото време са отпуснати 32% повече нови жилищни заеми в сравнение с предходния 12-месечен период. Съживяването на ипотечното кредитиране е един от факторите, които допринасят за поскъпването на жилищата в България през 2014 и в началото на 2015 г.

Общият дълг на домакинствата към банкови и небанкови финансови институции намалява с 162 млн. лева през първото тримесечие на 2015 г. спрямо края на 2014 г. На годишна основа, т,е. спрямо първото тримесечие на 2014 г. общият дълг на българските граждани към банки и небанкови финансови институции се понижава с 1% годишно. Кредитите отпуснати от дружествата специализирани в кредитиране се увеличават с 5% годишно, докато задълженията на домакинствата към банки и лизингови дружества се свиват – съответно с 2% и 4% годишно.

Общият кредит за домакинствата отпуснат от банките възлиза на 18,25 млрд. лева през април 2015 г. Потребителските кредити представляват 7,3 млрд. лева, а жилищните заеми са 8,68 млрд. лева към април 2015 г. Задлъжнялостта на домакинствата към банки е еквивалентна на 22% от брутния вътрешен продукт на страната за последните 12 месеца до март 2015 г. Отпуснатите потребителски кредити представляват 8,9% от брутния вътрешен продукт на страната, а жилищните кредити – 10,5%.

Към април 2015 г. общият кредит на домакинствата отпуснат от банките се свива с 1,7% спрямо съответния месец на 2014 г. Потребителският дълг се увеличава с 0,4% годишно, докато жилищният дълг се свива – с 2,3% годишно.

Потребителските кредити формират 40,2% от общия банков кредит на физически лица, а жилищните кредити – 47,6%. Задълженията по овърдрафт представляват 8,3% от задлъжнялостта на населението към банки, а кредитите за други цели формират 3,9% от дълга на населението към банки.

Близо 2/3 или 66,6% от банковия кредит отпуснат на домакинствата е деноминиран в български лева, а 32,5% е деноминиран в евро. По този начин над 99% от кредита на домакинствата не е изложен на валутен риск, имайки предвид фиксирания курс на лева към еврото в условията на паричен съвет. Едва 0,9% от банковия кредит на домакинствата е деноминиран в чужди валути различни от евро, в т,ч. щатски долари, британски паундове, швейцарски франкове, японски йени и др.

Задълженията на нефинансовите предприятия към банките (в т,ч. овърдрафт и кредити) възлизат на 30,8 млрд. лева през април 2015 г. Кредитите на нефинансовите предприятия достигат 21,3 млрд. лева, като 72% от тези кредити са редовни. Кредитите със срок до 1 година представляват 3% от заемите на фирмите в реалния сектор, докато кредитите със срок от 1 до 5 години формират 20% от кредитите на нефинансовите дружества. Дългосрочните кредити със срок над 5 години представляват близо половината (49%) от всички кредити на нефинансовите предприятия през април 2015 г. Лошите и преструктурирани кредити са 28% от кредитите отпуснати от банките на нефинансови дружества.

Кредитите на нефинансовите предприятия са деноминирани предимно в евро (64% от всички банкови кредити през април 2015 г,) и в български левове (34%), докато 2,3% от банковите заеми на фирмите в реалния сектор са деноминирани в чужди валути различни от евро, в т,ч. щатски долари, британски паундове, швейцарски франкове, японски йени и др,

Около 29% от банковите кредити са отпуснати на дружества в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, 23% - на фирми в преработващата промишленост, 11% - на фирми в строителството, а 10% - на дружества в сектор „Операции с недвижими имоти“. Кредитите получени от фирми в сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ представляват по 5% от общия банков кредит за нефинансови предприятия, а по 4% от банковия кредит за фирми в реалния сектор е предназначен за предприятия в сектори „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“, „Професионални дейности и научни изследвания“ и „Транспорт, складиране и пощи“. Кредитите отпуснати на фирми в сектори „Добивна промишленост“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Административни и спомагателни дейности“, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Култура, спорт и развлечения“ формират по 1% от банковите заеми за нефинансови предприятия.

Нетните чуждестранни активи на банките се увеличиха с 3,5 млрд. лева през последните 12 месеца до януари.⁴¹ Това се дължи както на нарастването на чуждестранните активи – с 18% годишно през януари, така и на свиването на чуждестранните пасиви – с 8% годишно. Увеличението на чуждестранните активи в края на годината се обяснява отчасти с изплатените гарантирани депозити в КТБ през декември, които бяха пренасочени към останалите български банки. Последните два месеца, за които има данни - март и април - обаче показват обръщане на тази динамика. Към края на април 2015 г. виждаме годишна отрицателна промяна на нетните чуждестранни активи на банките с размер на 461 млн. лв., които се вливат в банковата система.

Данните сочат, че българските банки разполагат със значителен „свободен“ финансов ресурс. Същевременно, през четвъртото тримесечие на 2014 г. и в началото на 2015 г. потреблението на дълготрайни стоки нарасна, а цените на жилищата започнаха да се повишават. Паралелно с това, българските експортно-ориентирани предприятия също отбелязват ръст на поръчките. В този контекст, съществуват добри предпоставки за ускоряване на банковото кредитиране към българския бизнес и домакинства през 2015 г.

Салдото по консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2015 г. е в размер на 1 067 млн. лева (при дефицит от 864 млн. лева за същия период на 2014 г.)⁴².Подобрението на бюджетната картина се дължи изцяло на ръста на приходите с 1876 млн. лева, или 19,8%. Малко над половината от този ръст се дължи на нараснали постъпления от ЕС във връзка с разплатени и верифицирани разходи за сметката на еврофондовете. Данъчните приходи растат с 10.8%, като близо половината (около 360 млн.) от увеличението се дължи на ръст на постъпленията от ДДС и около 1/3 (около 250 млн.) на ръст в социално-осигурителните вноски. Общите разходи в бюджета дори отчитат минимален спад от 0,5%, което се дължи на по-ниски разходи за текуща издръжка.

Фискалният резерв достигна 11,07 млрд. лв. към края на април 2015 г., което е ръст от 1,9 млрд. лв. спрямо края на 2014 г.⁴³ За същият период държавният дълг също се увеличи с около 1,9 млрд. лв.⁴⁴, т.е. нетният държавен дълг (дълг минус резерв) се запазва през април на нива от края на 2014 г. (12,9 млрд. лева или 15,6% от БВП за 12-те месеца до март 2015 г.)

Външна търговия

По последни данни до март 2015 г. общият материален внос в България е 26,5 млрд. евро.⁴⁵ Годишното увеличение на вноса, измерен номинално в евро, беше 2,4% или 632 млн. евро. Забавянето на ръста на вноса започна преди около година и половина, като до началото на 2012 г. се отчиташе значително по-бърз ръст заради преструктуриране на промишлеността след рецесията от 2009-2010 г. Въпреки забавянето на ръста на вноса трябва да отчетем все пак положителната промяна на вноса в някои сегменти, като единствените сегменти със спад бяха енергоносителите, рудите и металите, както и тютюна.

Инвестиционните стоки бяха сегмента с най-бърз ръст на вноса. Според последните данни до март вносът на инвестиционни стоки се увеличава с 855 млн. евро годишно или 14,4%. Средногодишният внос на инвестиционни стоки е около 6,8 млрд. евро (за сравнение рекордните нива бяха около 7 млрд. евро през 2008 г.)

Сред потребителските стоки най-бързо расте вносът на автомобили - с 15,2% на годишна база или промяна от 44 млн. евро до годишен сбор от 333 млн. евро.

При вноса на суровини имаше разнопосочна динамика, част от която може да бъде обяснена с различна промяна на цените на различните суровини, но също важен фактор е постепенната структурна промяна на икономиката: вносът на текстилни материали се увеличи за година със 15,9 млн. евро, за да достигне 1,17 млрд. евро; вносът на химически суровини се увеличи със 124 млн. евро до 1,99 млрд. евро; вносът на метали и руди взети заедно се сви с около 105 млн. евро до 2,93 млрд. евро; вносът на суров петрол и природен газ се сви със 490 млн. евро до 3,55 млрд. евро годишно.

Най-новите данни за износа⁴⁶ потвърждават тенденцията за преструктуриране на индустрията с увеличение на дела на потребителските и инвестиционните стоки и намаление на дела на някои традиционно важни суровини в българския износ. Общият износ нараства с 814 млн. евро (3,7%) през 12-те месеца до март 2015 г. и достига 22,7 млрд. евро.

Износът на бързооборотни потребителски стоки (храни, дрехи, лекарства и др.) расте със 168 млн. евро (4,4%) през 12-те месеца до март 2015 г., като вече достига 4,05 млрд. евро годишно. Изностът на мебели и домакинско обзавеждане расте със 103 млн. евро (12,9%) и достига 905 млн. евро на годишна база.

Износът на инвестиционни стоки расте с 474 млн. евро (11,8%) и достига 4,48 млрд. евро годишно.

Износът на химически продукти и суровини (вкл. пластмаси, каучук и торове) расте със 149 млн. евро (13,1%) и достига 1,29 млрд. евро годишно. Износът на метали се свива с 48 млн. евро (1,7%) до 2,85 млрд. евро годишно. Единствената драстична разлика в последните данни на фона на дългосрочните тенденции е свиването на износа на суровините за производство на храни с 224,2 млн. евро (10.3%) до 1,96 млрд. евро. Трябва да се има предвид, че данните на БНБ показават номинални обеми без отчитане на промени на цените между отчетните периоди.