1 Списък на използваните съкращения
Анализ на състоянието на предприятията в България с оглед развитието на човешките ресурси
Изтегляне 1.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни икономически показатели по сектори
- Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване
- Годишни данни по групи според броя на заетите лица по сектори
- Годишни регионални данни – по сектори и статистически райони
Анализ на състоянието на предприятията в България с оглед развитието на човешките ресурсиСъстояние на предприятията в България: групи предприятия според броя на заетите лица, по икономическа дейност и по статистически райониСъстоянието на предприятията в България в периода 2008-2013 г. беше повлияно от въздействието на вътрешни и външни фактори. Българската икономика навлезе в рецесия през 2009 г., а икономическото възстановяване протичаше с бавни темпове. Инвестициите се свиха значително в периода след края на глобалната финансова криза, а намаляването на заетостта забави ръста на потреблението. В глобален план политическата несигурност нарасна значително, еврозоната беше изправена пред дългова криза, а нововъзникващите икономики в Азия продължиха да разширяват своите пазарни позиции. Икономическите отрасли бяха повлияни по различен начин от промяната на икономическата среда. Основни икономически показатели по секториДобивна промишленост В периода 2008-2013 г. броят на предприятията в добивната промишленост се увеличи с 33, или с 9,3% в сравнение с 2008 г., достигайки 386 в края на 2013 г.по данни от Структурна бизнес статистика на НСИ. През 2013 г. оборотът на добивните предприятия възлиза на 2,5 млрд. лева, като се свива с 13,2% спрямо 2012 г. В периода 2010-2012 г. оборотът на добивните предприятия нарастваше, след като се беше свил с 18,2% през 2009 г. Динамиката на оборота на фирмите в добивната промишленост зависи както от обемите на добива, така и от промяната на цените на основните суровини, търгувани на глобалните стокови борси. В този контекст, свиването на оборота на добивните дружества през 2013 г. до голяма степен отразява негативното влияние на екзогенни променливи, като например промяната на цените на суровините. Произведената продукция от добивните предприятия през 2013 г. възлиза на 2,6 млрд. лева, намалявайки с 13,9% спрямо 2012 г. Понижението на произведената продукция в номинално изражение през 2013 г. се случва след три години на постоянен растеж на продукцията на добивните предприятия. По-ограничената произведена продукция в номинални стойности отразява основно промяната на цените на суровините на глобалните пазари на международно търгувани суровини и в по-малка степен свиване на реално произведените обеми. Добавената стойност по факторни разходи на предприятията в добивната промишленост достига почти 1,3 млрд. лева през 2013 г., намалявайки с 21,7% годишно спрямо 2012 г. В периода 2010-2012 г. добавената стойност на добивните дружества се повишаваше. Добавената стойност на добивните дружества нарастваше с особено бързи темпове през 2010 и 2011 г., когато създадената стойност се увеличаваше с над 30% годишно. През 2012 г. обаче темпът на нарастване на добавената стойност се забави чувствително – до 4,7% годишно. Добавената стойност, създадена от добивната промишленост, формира над половината от произведената продукция през 2013 г. В периода 2008-2013 г. делът на добавената стойност в произведената продукция от добивните предприятия се увеличава – от 38,6% през 2008 г. до 50,8% през 2013 г. Добавената стойност на един зает също расте – от 30,7 хил. лева през 2008 г. до 66,3 хил. лева през 2012 г., за да намалее с 20,5%, достигайки 52,7 хил. лева през 2013 г. През 2013 г. предприятията в добивната промишленост са реализирали покупки на стоки и услуги за 1,3 млрд. лева или с 6,1% по-малко в сравнение с 2012 г. В периода 2010-2012 г. покупките на стоки и услуги нарастваха след като се бяха свили значително в първата година на рецесията в България – 2009 г. Разходите за персонала на добивните предприятия достигат 498,9 млн. лева през 2013 г., увеличавайки се с 1,7% годишно. Темпът на нарастване на разходите за персонала се забави чувствително в сравнение с 2012 г. През 2009 и 2010 г. обаче разходите за персонала в добивните предприятия се свиваха – съответно с 2,2% и 0,3% годишно. Разходите за възнаграждения на добивните дружества възлизат на 379,4 млн. лева през 2013 г., като се повишават с 0,9% годишно. През 2011 и 2012 г. разходите за възнаграждения се увеличаваха с по-бързи темпове, а през 2010 г. отчетоха спад (с 8,7% годишно). През 2009 г. в условията на глобална финансова криза и свиване на оборота в добивната промишленост, разходите за възнаграждения нараснаха с 6,3% годишно. Динамиката на разходите за персонала и разходите за възнаграждения зависи както от пазарни фактори и развитието на пазара на труда, така и от други фактори като увеличението на минималните осигурителни прагове. През 2013 г. заетите в добивната промишленост са 24 635 души, като се понижават с 1,6% годишно. През 2012 г. заетостта в добивния сектор също се свива, но по-бавно, с 0,1% годишно, а през 2011 г. заетостта в добивната промишленост се увеличава с 0,4% годишно. Свиването на оборота в добивния сектор през 2009 г. доведе до намаляване на заетостта през 2009 и 2010 г.
Фигура 3: Основни икономически показатели за сектор „Добивна промишленост“ Преработваща промишленост През 2013 г. предприятията в преработващата промишленост надхвърлиха 30 хиляди, като годишният им оборот възлиза на 53,5 млрд. лева, а произведената продукция е близо 51,1 млрд. лева. Кризата, започнала през 2009 г., доведе до намаляване на търсенето на продукцията на почти всички сектори от националното стопанство. Засегната беше и преработващата промишленост, а между 2010 и 2012 г. броят на предприятията в сектора се сви с 7,7%. След три години на постоянен спад на броя активни предприятия в отрасъла през 2013 г. тази тенденция беше прекъсната, а броят фирми в сектора се увеличи с 1,3% годишно. С изключение на 2009 г., когато оборотът на фирмите в сектора „Преработваща промишленост“ беше намалял, през следващите три години оборотът на дружествата в този отрасъл се увеличаваше. Както оборотът, така и произведената продукция на фирмите в преработващата промишленост се повишаваха с двуцифрени темпове през 2010 и 2011 г., но през 2012 и 2013 г. растежът им се забави чувствително. Предприятията в преработващата промишленост успяват да генерират положителна добавена стойност във всяка една от годините след настъпването на глобалната финансова криза, с изключение на 2009 г., когато рецесията, в която попадна България, беше съпроводена с рязко намаляване на натоварването на производствените мощности, за да могат да бъдат елиминирани свръхзапасите, натрупани по време на предкризисния бум. През 2012 и 2013 г. обаче увеличението на добавената стойност на предприятията в преработващата индустрия протичаше с минимални темпове – ръст от 0,8% през 2012 г. и ръст от 2,1% през 2013 г. Добавената стойност представлява 18,3% от произведената продукция от преработващите предприятия през 2013 г. Добавената стойност се оказва най-висока в относително изражение (като процент от произведената продукция) през кризисната 2009 г. – 20,4%. В периода 2008-2013 г. добавената стойност на дружествата в преработващата промишленост варира в относително тесни граници – от 17% до 20% от произведената продукция. Добавената стойност на един зает постепенно се увеличава – от 13,1 хил. лева през 2008 г. до 17,8 хил. лева през 2013г. Във всички години освен 2009 г. реализираните покупки на стоки и услуги от преработващите предприятия нарастват в унисон с увеличаването на оборота и разширяването на пазарните възможности за пласиране на произведената продукция. Ефектът на глобалната финансова криза, измерен през свиване на търсенето на продукцията на преработващата промишленост, намери своето отражение и в свиването на разходите за персонала, в т.ч. и възнагражденията, които намаляха през 2009 и 2010 г. През 2013 г. обаче разходите за труд на фирмите в преработващата промишленост се увеличиха с 5,8% годишно. Динамиката на разходите за труд зависи до голяма степен от динамиката на работната заплата, а по този начин косвено влияние оказват и административно определяните минимални осигурителни прагове. В България ефектът от глобалната финансова криза се изрази по-скоро в намаляване на работните места и съкращаване на работна ръка, отколкото в системно ограничаване на разходите за труд. Данните на НСИ показват, че броят на заетите лица в преработващата индустрия се понижава в четири от петте години в периода 2009-2013 г. Единствено през 2011г. заетостта не отчита годишен спад, но регистрира съвсем слабо увеличение спрямо 2010 г.
Фигура 4: Основни икономически показатели за сектор „Преработваща промишленост“ Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива През 2013 г. предприятията в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ достигнаха близо 1 800, генерирайки оборот от 15,6 млрд. лева годишно с произведена продукция надхвърляща 9,0 млрд. лева. Енергийните предприятия създават добавена стойност за 3,3 млрд. лева. Между 2008 и 2013 г. делът на добавената стойност в произведената продукция се увеличава – от 29,1% през 2008 г. до 36,7% през 2013 г. Добавената стойност на един зает също нараства с бързи темпове – от 55,4 хил. лева през 2008 г. до 101,3 хил. лева през 2013 г. С изключение на 2012 г. добавената стойност на един зает нараства във всяка една година от периода 2009-2013 г. Оборотът на дружествата в енергетиката намалява през 2009 г. – с 5,4% годишно, но нараства през следващите три години, при това с двуцифрени темпове. През 2013 г. обаче както оборотът, така и произведената продукция на дружествата в енергийния сектор се свиха – с над 5,0% годишно. Въпреки колебанията в оборота и произведената продукция, добавената стойност на дружествата в енергийния сектор нараства във всяка една от годините в периода 2009-2013 г. Най-бавно се увеличава добавената стойност през 2012 г. – с 3,4% годишно, а през 2013 г. добавената стойност на дружествата в енергийния отрасъл отново отбелязва двуцифрен ръст – от 12,2% годишно. Покупките на стоки и услуги реализирани от енергийните дружества се понижават единствено през 2009 и 2013 г. Паралелно с това, разходите за персонала, в т.ч. и възнагражденията, се повишават във всяка година в периода 2009-2013 г. с изключение на 2013г., когато отчитат лек спад. Периодът 2009-2013 г. беше съпроводен със структурни промени в енергийния сектор, което доведе до редуциране на броя заети лица в четири от петте години в наблюдавания период. През 2013 г. заетите в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ са с 9,4% по-малко в сравнение с 2008 г.
Фигура 5: Основни икономически показатели за сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяванеПредприятията в сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възсановяване“ се увеличават с 36,8% в периода 2008-2013 г., достигайки 751 през 2013 г. Оборотът на фирмите в сектора възлиза на 1,6 млрд. лева през 2013 г., а произведената продукция е на стойност 1,4 млрд. лева. Добавената стойност по факторни разходи достига 674,7 млн. лева през 2013 г., формирайки половината от произведената продукция. В периода 2008-2013 г. добавената стойност нараства изпреварващо в сравнение с продукцията, като делът на добавената стойност в произведената продукция се увеличава от 41,9% през 2008 г. до 49,7% през 2013 г. През 2013 г. добавената стойност на един зает възлиза на 19,8 хил. лева в сравнение с 19,5 хил. лева през 2012 г. Добавената стойност на един зает през 2013 г. е с 5,7% под добавената стойност на един работник през 2008 г., но с 19,0% повече от добавената стойност на един зает през 2009 г., когато повечето икономически показатели за сектора (оборот, произведена продукция, добавена стойност) отчетоха рязко влошаване. През 2009 г. добавената стойност на един зает в сектора на водоснабдяване и канализация се сви с 20,8% спрямо 2008 г., но оттогава отчита ръст. През 2010 г. част от свиването на добавената стойност беше компенсирано, но в периода 2011-2013 г. ръстът на добавената стойност на един зает се забави осезаемо. През 2009 г. оборотът и произведената продукция на фирмите в сектора се свива с двуцифрени темпове от над 24,0% годишно. През 2010 и 2011 г. оборотът на фирмите в отрасъла на водоснабдяване и канализация отбеляза ръст, за да се свие отново през 2012 и 2013г. Произведената продукция също намалява в номинално изражение през 2013 г. – с 1,2% годишно. Покупките на стоки и услуги се понижават през 2013 г. – с 5,0% годишно след отчетен спад от 8,2% годишно през 2012 г. Въпреки влошаването на част от агрегатните финансови показатели на дружествата в сектора, както разходите за персонала, така и разходите за възнаграждения се увеличават във всяка една от годините в периода 2009-2013 г. Ефектът на кризата върху сектора на водоснабдяване и канализация се изразява не в намаляване на заплатите, а в редуциране на работната сила, като броят на заетите се понижава през 2009, 2012 и 2013 г.
Фигура 6: Основни икономически показатели за сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ Годишни данни по групи според броя на заетите лица по секториДобивна промишленост През 2013 г. 63,0% от предприятията в добивната промишленост са с до 9 заети. Добивните предприятия с 250 и повече заети са само 4,9% от всички предприятия като брой, но формират 80,6% от общия оборот в сектора и генерират 85,0% от добавената стойност, осигурявайки заетост на 78,1% от всички заети лица в сектора. Високата концентрация на оборот, добавена стойност и заетост в големите предприятия с 250 и повече служители отразява високата капиталоинтензивност на добивните предприятия и наличието на значителни икономии от мащаба. Броят на предприятията в добивната промишленост с 250 и повече заети се увеличава с 5,6% през 2013 г. в сравнение с предходната 2012 г., докато броят на предприятията с персонал 20-249 души намалява. Наблюдава се увеличение на дружествата в добивната промишленост с 10-19 заети лица. Въпреки че оборотът на предприятията в добивната промишленост намалява с 13,2% годишно през 2013 г. спрямо 2012 г., оборотът реализиран от фирмите с 20-49 заети и от фирмите с 50-249 заети лица нараства, съответно с 148,2% годишно и 9,2% годишно. Успоредно с това, оборотът на най-големите предприятия (с 250 и повече заети) намалява с 14,9% годишно, а оборотът на добивните дружества с 10-19 служители се свива с 60,6% годишно. През 2013 г. добавената стойност създадена от дружествата в добивната промишленост намалява с 21,7% годишно, което се дължи основно на по-ниската добавена стойност генерирана от фирмите с 250 и повече служители, намаляваща с 20,9% годишно спрямо 2012 г. В същото време, добавената стойност изработена от фирмите с 50-249 заети лица се увеличава – с 19,5% годишно. Общата заетост в сектора се понижава с 1,6% през 2013 г., като спад на заетостта е отчетен в почти всички групи предприятия според големината, с изключение на предприятията с 10-19 заети, чиято заетост се увеличава с 20,8% годишно спрямо 2012 г. В сравнение с 2008 г. се наблюдават няколко тенденции. От една страна, броят на предприятията с над 20 заети намалява, докато броят на по-малките фирми в добивния сектор се увеличава. Оборотът, както и добавената стойност по факторни разходи на фирмите с 250 и повече заети и с 10-49 заети се увеличават, докато същите финансови показатели за предприятията с 0-9 заети и с 50-249 заети намаляват. Заетостта в добивния сектор като цяло намалява в сравнение с 2008 г. – с 17,6%, което се дължи на съкращаване на работни места в предприятията с 20 и повече служители, докато заетостта в по-малките фирми (с по-малко от 20 заети) се увеличава.
През 2013 г. предприятията в преработващата промишленост с 250 и повече заети представляват 1,0% от фирмите в сектора, но генерират 59,3% от оборота и 45,2% от добавената стойност, осигурявайки заетост на 32,1% от всички заети в сектора в страната. Концентрацията на ресурси в най-големите предприятия в отрасъла на преработващата промишленост отразява възможностите за реализиране на икономии от мащаба, както и относително високата степен на капиталоинтензивност на тази икономическа дейност. Концентрацията на оборот, добавена стойност и заетост в предприятията с 250 и повече заети в преработващата промишленост обаче е по-ниска в сравнение с концентрацията в идентични по-големина фирми в добивната промишленост. През 2013 г. броят на предприятията в преработващата промишленост като цяло се увеличава с 1,3%. Намаляват предприятията с 50 и повече заети, но се увеличава броят на преработващите предприятия с до 49 заети лица. Общият оборот реализиран от фирмите в сектора на преработващата промишленост нараства с 3,1% годишно през 2013 г., но увеличението на оборота се различава значително между предприятията в зависимост от тяхната големина. Оборотът на предприятията с до 9 заети лица се повишава с 10,1% годишно, оборотът на фирмите с 10-19 заети лица нараства минимално – с 0,2% годишно, оборотът на фирмите с 20-49 заети лица бележи ръст от 8,9% годишно, оборотът на дружествата с 50-249 заети расте с 5,6% годишно, а оборотът на на големите предприятия (с 250 и повече заети) нараства с 1,1% годишно. Общата добавена стойност генерирана от фирмите в преработващата промишленост расте – с 2,1% годишно през 2013 г. Увеличението на добавената стойност е най-силно изразено при малките предприятия (с до 9 заети лица), чиято добавена стойност се увеличава с 8,4% годишно. По-бавно нараства добавената стойност създадена от дружествата в преработващата промишленост с 20-49 заети лица (годишен ръст от 6,9%) и 50-249 заети лица (годишен ръст от 6,5%). Същевременно, добавената стойност на фирмите в преработвашата промишленост с 10-19 заети лица и с 250 и повече заети лица намалява, съответно с 1,1% и 2,2% годишно. Заетостта в сектора „Преработваща промишленост“ се свива през 2013 г. – с 0,2% спрямо 2012 г., като заетостта намалява в най-малките (с до 9 заети лица) и най-големите дружества (с 250 и повече заети лица), докато работните места осигурени от фирмите с 10-249 заети се увеличават. В периода след настъпването на глобалната финансова криза и последвалото възстановяване на българската икономика се очертаха няколко различни тенденции. На първо място, общият брой на фирмите в сектора на преработващата промишленост се свива с 0,7% спрямо 2008 г., което се дължи на намаляване на броя фирми с 10 и повече служители. Успоредно с това, оборотът и добавената стойност, създадена от предприятията с 50 и повече заети, расте през 2013 г. в сравнение с 2008 г., докато оборотът на предприятията с 10-49 заети намалява. Заетостта се свива – общо с 18,0% спрямо 2008 г. за целия сектор, като най-силно изразен е спадът на заетостта в предприятията с 50-249 работни места – понижение от 21,7% спрямо 2008 г.
През 2013 г. предприятията в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ с 250 и повече заети представляват 1,1% от фирмите в сектора, но генерират 49,9% от оборота и 45,9% от добавената стойност, осигурявайки заетост на 81,0% от всички заети в сектора в страната. През 2013 г. броят на фирмите в сектора се увеличава с 4,8% годишно, което се дължи на повишаване на броя фирми с до 9 заети лица (с 5,1% годишно) и фирмите с 10-19 заети (с 2,0% годишно), докато броят на предприятията 20 и повече заети лица остава непроменен спрямо 2012 г. Общият оборот генериран от фирмите в тази икономическа дейност намалява с 5,4% годишно, но динамиката е различна в зависимост от големината на предприятията. Фирмите с до 9 заети лица регистрират спад на оборота от 2,6% годишно, оборотът на фирмите с 10-19 заети расте – с 23,5% годишно, оборотът на фирмите с 20-49 заети намалява с 70,7% годишно, а оборотът на дружествата с 50-249 заети нараства с 27,7% годишно. Реализираният оборот от големите предприятия (с 250 и повече заети лица) също отчита ръст – с 1,0% спрямо 2012 г. Въпреки свиването на отчетения оборот добавената стойност създадена от фирмите в сектора се увеличава. През 2013 г. дружествата в отрасъла са създали с 12,2% по-висока добавена стойност в сравнение с 2012 г. Добавената стойност се увеличава при фирмите с до 9 заети лица (годишен ръст от 41,7%), дружествата с 20-49 заети лица (годишен ръст от 35,0%) и предприятията с 50-249 заети (годишен ръст от 120,4%). Паралелно с това, добавената стойност генерирана в предприятията с 10-19 заети и в дружествата с 250 и повече заети намалява, съответно с 12,7% годишно и с 12,2% годишно. Общата заетост оосигурена от фирмите в отрасъла намалява с 1,3% годишно през 2013 г. Работните места предоставяни от дружествата с 20 и повече заети лица намаляват, докато заетостта осигурена от фирмите с до 19 заети лица се увеличава. В периода 2008-2013 г. се утвърдиха няколко тенденции в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“. Общият брой на предприятията нараства, макар че предприятията с 250 и повече заети намаляват като брой. Оборотът и добавената стойност на най-големите предприятия (с 250 и повече заети) намаляват, съответно с 7,5% и 12,1% спрямо 2008 г., докато общият оборот и добавена стойност в сектора се увеличават. Общата заетост в енергийния сектор намалява с 9,4% в сравнение с 2008 г., което се дължи на свиване на заетостта в предприятията с 50 и повече души персонал.
През 2013 г. предприятията в сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ с 250 и повече заети възлизат на 5,6% от фирмите в сектора, но създават 44,1% от оборота и 64,4% от добавената стойност, осигурявайки заетост на 63,9% от всички заети в сектора в страната. Броят на дружествата в сектора се увеличава с 0,4% годишно през 2013 г., което се дължи на повишаване на броя дружества с до 49 заети лица и намаляване на фирмите с 50 и повече заети лица. Общият оборот реализиран от предприятията в сектора се свива с 5,6% годишно през 2013 г. заради намаляване на оборота отчетен от фирмите с 50-249 заети лица (годишен спад от 21,8%) и фирмите с 250 и повече заети лица (годишен спад от 1,9%). Същевременно, оборотът на фирмите с до 49 заети лица се увеличава през 2013 г. Общата добавена стойност генерирана от предприятията в отрасъла се повишава с 1,3% спрямо 2012 г. Добавената стойност създадена от най-малките предприятия (с до 9 заети лица) намалява с 19,8% годишно, а добавената стойност на фирмите с 50-249 заети се свива с 5,9% годишно. В същото време, добавената стойност на фирмите с 10-49 заети лица се повишава с двуцифрени темпове, а добавената стойност на големите предприятия (с 250 и повече заети) се увеличава с 3,4% годишно. Общата заетост осигурена от фирмите в сектора намалява с 0,4% годишно през 2013 г., което се дължи на намаляване на работните места в предприятията с 50-249 заети лица – с 2,6% годишно, докато заетостта във всички останали групи предприятия в зависимост от големината се увеличава. В периода 2008-2013 г. броят на предприятията с до 249 заети души в сектора на водоснабдяване и канализация се увеличава с двуцифрени темпове, докато броят на предприятията с 250 и повече заети остава непроменен през 2013 г. в сравнение с 2008 г. Както оборотът, така и добавената стойност създадена от фирмите с 250 и повече заети лица намаляват, докато икономическите показатели на фирмите с 50-249 заети се подобряват. Заетостта в сектора като цяло се увеличава в сравнение с 2008 г., но работните места осигурени от предприятията с 250 и повече заети лица намаляват.
През 2013 г. добивната промишленост е концентрирана основно в Югоизточен район, който осигурява заетост на 35,8% от заетите в сектора, като реализира 42,0% от разходите за възнаграждения. Следва Югозападен район с 34,5% от заетостта и 30,6% от разходите за възнаграждения, а на трето място е Южен централен район с 17,5% от заетите и 19,2% от разходите за възнаграждения. Добивната промишленост е по-слабо развита в Северна България, в която са заети 12,1% от работещите в сектора. През 2013 г. заетостта в сектор „Добивна промишленост„ се свива с 1,5% в сравнение с 2012 г., като намалява в Северен централен район (с 12,6% годишно), в Югозападен район (с 4,7% годишно) и в Югоизточен район (с 0,2% годишно). Заетостта в сектора се увеличава в Северозападен район (с 6,3% годишно), в Североизточен район (с 1,0% годишно) и в Южен централен район (с 1,5% годишно). В сравнение с 2008 г. общият брой добивни дружества в страната се увеличава, като броят на фирмите в добивната промишленост нараства с най-бързи темпове в Югоизточен район (ръст с 58,5%), докато броят на добивните предприятия в Южен централен район се свива – с 12,4%. През 2013 г. заетостта е по-ниска в сравнение с 2008 г. във всички статистически райони, с изключение на Северозападен, в който заетите лица в отрасъла се увеличават с 29,0% спрямо 2008 г. Въпреки свиването на заетостта разходите за възнаграждения на фирмите в сектора през 2013 г. са съответно с 27,5% и 18,3% по-високи спрямо 2008 г. в Югозападен и Южен централен район. Преработваща промишленост През 2013 г. заетостта в преработващата промишленост е почти поравно разпределена между Югозападен и Южен централен район, които заедно осигуряват над половината от работните места в сектора. Допълнително, предприятията в преработващата промишленост в Северозападен и Североизточен район представляват по около 10% от заетостта в сектора в страната. Фирмите в преработващата промишленост в Северен централен и в Югоизточен район осигуряват съответно 15,1% и 14,1% от работните места в отрасъла в страната. През 2013 г. заетостта в преработващата промишленост се свива с 0,3% в сравнение с 2012 г., като намалява в Северозападен район (с 0,6% годишно), в Североизточен район (с 1,7% годишно), в Югоизточен район (с 0,5% годишно) и в Южен централен район (с 0,3% годишно). Заетостта се увеличава в Северен централен район (с 0,4% годишно) и в Югозападен район (с 0,3% годишно). През 2013 г. фирмите в преработващата промишленост намаляват в страната като цяло в сравнение с 2008 г., като този спад се дължи на свиване на броя дружества в отрасъла в Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район. Единствено в Югозападен и Южен централен район броят дружества в отрасъла се увеличава спрямо 2008 г. – съответно с 5,7% и с 2,1%. През 2013 г. заетостта в отрасъла е по-ниска в сравнение с 2008 г. както в страната като цяло, така и във всеки един статистически район поотделно. Най-голям спад на заетостта в преработващата промишленост спрямо 2008 г. е регистриран в Северозападен и Североизточен район, където работните места намаляват с 23%, а най-малък спад е отчетен в Южен централен район, в който заетите са с 10,8% по-малко през 2013 г. в сравнение с 2008 г. Въпреки спада на заетостта разходите за възнаграждения се увеличават във всички статистически райони, като отново най-голямо увеличение е регистрирано в Южен централен район – с 27,3% спрямо 2008 г. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива Заетостта в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ през 2013 г. е най-висока в Югозападен район, който осигурява заетост на 45,0% от заетите в сектора в страната. Предприятията в Югоизточен и Северозападен район добавят съответно 19,7% и 15,8% от работните места в сектора. Енергийните дружества в Южен централен и Североизточен район заедно представляват 16,0% от заетостта в сектора. Най-ниска е заетостта в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ в Северен централен район (3,5% от заетите в сектора). През 2013 г. заетостта в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива„ се свива с 1,3% в сравнение с 2012 г., като намалява в Северозападен район (с 6,0% годишно), в Северен централен район (с 4,0% годишно), Югозападен район (с 1,4% годишно) и Южен централен район (спад с 0,3% годишно). Заетостта се увеличава през 2013 г. спрямо 2012 г. единствено в Североизточен район (годишен ръст от 8,8%). В сравнение с 2008 г. броят дружества в отрасъла се увеличава най-значително в Югоизточен район (ръст от 350%) и Южен централен район (ръст от 341,2%). Същевременно, заетостта осигурена от фирмите в сектора намалява както в страната като цяло, така и във всеки статистически район поотделно, с изключение на Югоизточен район. Най-значимо е намаляването на работните места в сектора в Южен централен район (спад с 17,0% през 2013 г. спрямо 2008 г.), а в Югоизточен район работните места в отрасъла са с 1,4% повече през 2013 г. в сравнение с 2008 г. Въпреки свиването на заетостта в тази икономическа дейност, разходите за възнаграждения се повишават спрямо 2008 г. във всички райони, за които има статистически данни. Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване През 2013 г. заетостта в сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ е най-висока в Югозападен район, в който се намират 36,3% от работните места в сектора. В Североизточен и Южен централен район предприятията в този икономически отрасъл предоставят по 15% от общата заетост в сектора в страната, докато 13,0% от работните места са разположени в Югоизточен район. Заетостта е по-ниска в Северозападен и Северен централен район, които осигуряват съответно 9,8% и 11,1% от заетостта в страната. През 2013 г. заетостта в сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ намалява с 0,3% в сравнение с 2012 г., като се свива в Северозападен район (с 3,2% годишно), в Североизточен район (с 4,3% годишно) и в Южен централен район (с 4,2% годишно). Заетостта се увеличава през 2013 г. в Северен централен район (ръст от 1,5% годишно), Югоизточен район (ръст от 0,3% годишно) и Югозападен район (ръст от 3,3% годишно). В сравнение с 2008 г. броят на дружествата в сектора се увеличават както в цялата страна, така и във всеки статистически район поотделно. Най-значително се повишава броят на фирмите в сектора в Югоизточен и Югозападен район, съответно с 52,6% и 49,8% спрямо 2008г. Общият брой на заетите лица в предприятията в сектора в страната нараства с 4,4% спрямо 2008 г., което се дължи на увеличение на работните места спрямо 2008 г. с 23,4% в Югозападен район, с 4,8% в Югоизточен район и с 1,6% в Североизточен район. Същевременно, заетостта в отрасъла в Северен централен район намалява минимално – с 0,2% спрямо 2008 г., а работните места във фирмите в сектора в Северозападен и Южен централен район намаляват, съответно с 7,4% и 15,0% в сравнение с 2008 г. Въпреки свиването на заетостта в няколко статистически района, разходите за възнаграждения се увеличават във всички райони: най-бързо в Югозападен район – с 64,8% спрямо 2008 г., а най-бавно в Южен централен район – с 8,6% спрямо 2008 г. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> zaetost zaetost -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата zaetost -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила zaetost -> Национална програма „активиране на неактивни лица” zaetost -> Проект „от професионално обучение към ефективна заетост” zaetost -> Концепция за предоставяне и използване на ваучери за услуги zaetost -> Приложение към Заповед № рд01-78 от 24. 01. 2015 г на министъра на труда и социалната политика Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|
