1 Списък на използваните съкращения
Научноизследователска и развойна дейност (НИРД)
Изтегляне 1.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД)
- Персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност (НИРД)
Научноизследователска и развойна дейност (НИРД)Научноизследователската и развойна дейност е от фундаментално значение за подобряване конкурентоспособността на българската икономика и ускоряване процеса на конвергенция на доходите в България към средния доход в ЕС. Финансовите и човешки ресурси, посветени на НИРД, са значим показател за капацитета на икономиката да се развива и да внедрява иновации. Развитието на НИРД е особено важно за повишаването на общата факторна производителност на икономиката, а по този начин и за постигането на висок и устойчив темп на икономически растеж в дългосрочен план. В доклада на Европейската Комисия относно състоянието на „Съюза на иновациите“47 от 2011 г. се посочва, че държавите-членки, традиционно инвестиращи повече в научноизследователска и развойна дейност и образование, се справят по-добре с икономическите сътресения. Нещо повече, „инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и образование увеличават шансовете за смекчаване на отрицателното въздействие на кризата“, а по този начин и за ускоряване на посткризисното икономическо възстановяване. Интензивността на НИРД (измерена като дял на разходите за НИРД в БВП) е един от ключовите показатели за измерване напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Според заложената национална цел България трябва да постигне 1,5% интензивност на НИРД през 2020 г. Според последните налични данни интензивността на НИРД в България през 2013 г. се повишава в сравнение с предходната 2012 г. – до 0,7% през 2013 г., но остава под средната стойност за ЕС-27 - 2,1% за 2012 г. Разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД)Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България достигат общо 521,7 млн. лева през 2013 г., от които 482,1 млн. лева са текущи разходи, докато 39,6 млн. лева или 7,6% от всички разходи са разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. Разходите за НИРД на предприятията възлизат на 318,6 млн. лева, от които 296,5 млн. лева са текущи разходи, а 22,1 млн. лева са капиталови разходи. Спрямо 2012 г. разходите за НИРД на предприятията се увеличават с 6,1% годишно, основно заради повишаване на текущите разходи, докато инвестициите нарастват минимално – с 0,5% годишно през 2013 г. В сравнение с 2008 г. разходите за НИРД на предприятията се утрояват заради повишение на текущите разходи, докато капиталовите разходи през 2013 г. са само с 10,4% по-високи в сравнение с 2008 г. Над 82,5% от разходите за НИРД през 2013 г. са реализирани в Югозападен район, 5,7% - в Североизточен район, а 4,7% - в Южен централен район. Под 2% от разходите за НИРД са реализирани в Северен централен район. Неравномерното разпределение на разходите за НИРД е още по-силно изразено при разходите на предприятията. Около 84,1% от разходите на предприятията за НИРД са реализирани в Югозападен район. През 2013 г. разходите за НИРД на предприятията се увеличават най-бързо – с 47,2% годишно в Северен централен район и с 20,0% годишно в Югоизточен район, а намаляват с 9,1% годишно в Югозападен район. В по-дългосрочен план, спрямо 2008 г., разходите за НИРД на предприятията се увеличават във всички статистически райони, с изключение на Южен централен район, където се свиват с 46,3% през 2013 г. спрямо 2008 г. През 2013 г. разходите за НИРД в Югозападен район са 3,5 пъти над равнището си от 2008 г. Най-голям дял от общите разходи за НИРД през 2013 г. са за медицински науки (43,3%), 23,7% са за технически науки, а 18,1% - за естествени науки. Над 2/3 (67,8%) от разходите за НИРД на предприятията са за медицински науки, а 26,5% за технически науки. Спрямо 2008 г. най-значително нарастват разходите за НИРД на предприятията за медицински науки – над 27 пъти – от 7,6 млн. лева през 2008 г. до 215,9 млн. лева през 2013 г. Предприятията финансират 19,5% от разходите за НИРД в страната, а държавният сектор финансира 31,6% от разходите за НИРД, докато източници от чужбина предоставят финансиране за 48,3% от разходите за НИРД в България. Разходите за НИРД на предприятията се финансират основно от чужбина (70,2%), а 27,4% от разходите на фирмите за НИРД се финансират от самите предприятия. 78,3% от разходите за НИРД на предприятията са концентрирани в сектор „Професионални дейности и научни изследвания“, 14,1% са в сектор „Преработваща промишленост“, а 5,5% са в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Разходите за НИРД са най-високи в относително изражение в предприятията с 50-249 наети, в които са реализирани 70,6% от разходите за НИРД през 2012 г.
Фигура 11: Разходи за НИРД в предприятията Персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност (НИРД)През 2013 г. общо 22 307 души са заети в НИРД, от които 16 095 са изследователи. В сравнение с 2008 г. общият персонал, който се занимава с НИРД, се увеличава с 11,0%, като броят на изследователите се повишава с 20,0% спрямо 2008 г., а останалата част48 от персонала зает с НИРД намалява с 7,0%. От общия брой на персонала зает с НИРД, 20,4% или 4 541 души се занимават с НИРД в предприятията. Тези работни места са равностойни на 3 853 души еквивалент на пълна заетост49. Броят на заетите извършващи НИРД в предприятията през 2013 г. е с 33,7% по-висок от персонала занимаващ се с НИРД във фирмите през 2008 г. През 2010 и 2011 г. персоналът извършващ НИРД в предприятията се свива значително, но през 2012 и 2013 г. низходящата тенденция спира и персоналът зает с НИРД отново се увеличава. От общия персонал зает с НИРД през 2013 г. 13 981 души са заети в Югозападен район (62,7% от общата заетост), а 2 296 души или 10,3% са заети в Североизточен район. Заетостта сред персонала зает с НИРД в предприятията също е концентрирана предимно в Югозападен район, където работят 59,7% от заетите с НИРД в предприятията през 2012 г. От персонала зает с НИРД през 2013 г. 28,2% са заети с технически науки, а 25,6% - с естествени науки, 12,7% със селскостопански науки, по около 12% с медицински и обществени науки, а 8,8% с хуманитарни науки. През 2013 г. 85,2% от персонала зает с НИРД е с висше образование, като от тях 37,0% са доктори и доктори на науките. От персонала зает с НИРД в предприятията 2 281 души или 50,2% са в сектор „Професионални дейности и научни изследвания“, 1 515 души или 33,4% са в сектор „Преработваща промишленост“, а 525 души или 11,6% са в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Близо ¼ (23,8%) от персонала зает с НИРД в предприятия е във фирми с 10-49 наети, 22,0% е във фирми с 1-9 наети, 20,0% е във фирми с 50-249 наети, а 14,2% е в предприятия с 250-499 наети. В периода 2008-2013 г. най-значително се увеличава персоналът зает с НИРД в предприятията с 250-499 наети, който нараства около 3 пъти, а 1,5 пъти се повишава персоналът в предприятия с 1-9 наети лица.
Фигура 12: Разпределение на персонала зает с НИРД по големина на предприятията през 2013 г. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> zaetost zaetost -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата zaetost -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила zaetost -> Национална програма „активиране на неактивни лица” zaetost -> Проект „от професионално обучение към ефективна заетост” zaetost -> Концепция за предоставяне и използване на ваучери за услуги zaetost -> Приложение към Заповед № рд01-78 от 24. 01. 2015 г на министъра на труда и социалната политика Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|
