1. Същност на данъчния процес. Нормативна основа. Понятие. Предмет и метод на регулиране

Данъчният процес в широк смисъл:

1. 
   Производство по регистриране, административно……. и деклариране.
   
2. 
   Производство по установяване на данъци.
   
3. 
   Производство по обжалване на ревизионни и други актове.
   
4. 
   Производство по обезпечаване на данъчни вземания.
   
5. 
   Производство по погасяване на данъчни вземания.
   
6. 
   Производство по установяване на данъчни нарушения и налагане на санкция(установяването става чрез конкретизиране на субект и размер чрез ревизионния акт)
   

Данъчният процес в широкия смисъл е дейност по прилагане на данъчно-правните норми, които спадат към процесуалното данъчно право. По своето същество данъчният процес е специфичен, особен вид административен процес с оглед спецификата на материалното данъчно право, което и в процесуалните му форми има специфични отклонения. Поради това наред с административния процес се говори и за данъчен процес. Понятието процес е по-широко и включва отделни производства, всяко от които има особености. Данъчният процес е съвкупност от всички данъчни производства, уредени не само в ДОПК, но и съдържащи се в останалите материални данъчни закони.

Особено съществено място в ДОПК е отделено на безспорното производство – за издаване на ревизионен акт за установяване на данъчно задължение. От законосъобразността на този акт зависи по-нататъчното развитие процеса – контролното производство. Всички общи разпоредби на ДОПК са създадени с цел подпомагане на безспорното производство, което се гради от юридически действия. Процесуалните действия имат смисъл само доколкото могат да подготвят крайният акт и са недопустими ако липсват предвидените в закона условия.

Данъчният процес е и съвкупност от процесуални правоотношения. Законосъобразно развитие на данъчното правоотношение е на лице, когато лицата и държавата действат съобразно правата и задълженията, включени в ПН. Незаконосъобразното развитие na данъчното правоотношение е не плащането на изискуеми публични вземания под формата на данъци. Задачата е с помощта на държавата да се осъществи данъчното вземане. Всички данъчни производства, включени в единния данъчен процес следват една цел – гарантиране на правата и задълженията на данъчно задължените лица и администрацията на приходи в бюджета.

Извън данъчното право остават организационни и вътрешно служебни отношения в рамките на приходната администрация и осъществяваната от тях материално-техническа дейност. При тези отношения не възникват процесуално-данъчни отношения и не се издават данъчно административни актове.
Източници - Властнически актове на компетентните органи на държавата, в които се съдържат задължителни правила за поведение и правни норми в сферата на данъците. Съгласно ЗНА източниците са степенувани по юридическата си сила в зависимост от мястото на издалия ги орган в държавната йерархия. Но независимо от различната си юридическа сила всички нормативни актове имат еднаква задължителна сила. Видовете производства се регулират от почти всички степени нормативни актове. Към данъчните производства отношение имат чл. 45, 114, 115 от КРБ, но основният нормативен акт е ДОПК.

Целта на законодателя с приемането на ДОПК е създаването на единен, интегриран, модерен процес, прилаган от лицата-клиенти на приходната администрация и нейните органи.

ДОПК урежда установяването на данъчните задължения, производствата за събиране на данъчни вземания, възлагане на ……….. ДОПК кодифицира производствата за установяване, обезпечаване и събиране на държавните вземания.

Статутът, устройството и дейността на Националната агенция по приходите и правомощията на органите и са уредени в ЗНАП. Статутът на Агенцията за държавни вземания и на органите и е уреден в ЗСДВ. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от общинската администрация по реда на ДОПК.В тези производства те имат правомощия на приходи. Според разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС) административното задължение за акциз се събира от органите на митническата администрация.

Данъчният процес е специфичен, особен вид административен процес. В ДОПК §2 посочва субсидиарно приложение на ЗАП и ГПК, т.е. техните норми запълват празнотите в ДОПК.

Данъчният процес може да се раздели на актове от системата на данъчните закони и актове привлечени от други правни отрасли(регламентирани в материалните данъчни закони). Естеството на данъчната дейност налага материалните данъчни закони да включват и отделни процесуални производства. Процесуални правни норми се съдържат и в някой подзаконови нормативни актове по прилагането на материалните данъчни закони, които уреждат отделни процесуални институти.

1. 
   Материалните ПН - уреждат системата и структурата на органите, тяхното правно положение и компетенции, правата и задълженията на носителите на данъчните задължения и приравнените към тях лица. Те очертават правния механизъм в неговата статика.
   
2. 
   Процесуалните ПН – регулират динамиката по осъществяване на материалните ПН в областта на установяването, обезпечаването и събирането на данъчните вземания. Те са свързани с въпроса – Как, при каква процедура ще се реализират породените в сферата и правоотношения.
   

1. 
   Законност.
   
2. 
   Обективност.
   
3. 
   Служебно начало.
   
4. 
   Самостоятелност и независимост.
   
5. 
   Добросъвестност, равенство на страните при производството и правото на защита.
   
6. 
   Право на защита.
   

Според принципа за самостоятелност и независимост органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производствата от ДОПК самостоятелно. При изпълнение те са независими и действат само въз основа на закона. Това означава, че те сами решават въпросите в рамките на правомощията си. Изключенията са изрични посочени в ДОПК. Това са:

1. 
   Когато са налице основания за отвод или самоотвод.
   
2. 
   При трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Тогава Изп. Директор или териториален директор на Националната агенция по приходите могат да изземат разглеждането или решаването на определен въпрос или преписка от орган по приходите и да възложат тези правомощия на друг орган, равен по степен на първия орган – чл. 7, ал. 3; чл.76 от ДОПК.
   

Макар че не е изведен като самостоятелен принцип, но от цялото съдържание на ДОПК следва принципа за бързина и процесуална икономия. Производствата в ДОПК са така уредени, че чрез кратките процесуални срокове, съставянето на ревизионният доклад, мълчаливият отказ, не спирането на изпълнението на ревизионният акт и други се постига бързина и процесуална икономия от към време и на други части от съдържанието на данъчния процес.

Участниците в процеса се разделят на три групи:

1. 
   Участници.
   
2. 
   Субекти.
   
3. 
   Страни.
   

Страни в процеса са всички правни субекти, които участват в процесуалните правоотношения и чийто права и законни интереси могат да бъдат засегнати от издаваните актове на приходната администрация или за които тези актове биха породили задължения.

В производствата по регистрация, извършване на данъчна проверка или ревизия, издаване на актове и други, органа по приходите все още не е страна в процеса, защото той е рашава6 орган - господар на процеса. Той е участник и субект, но не е страна в процеса. В тези производства органа по приходите решава поставените въпроси и издава съответните актове, а тези две качества – на решаващ орган и страна са несъвместими. Затова органа по приходите придобива качество на страна в процеса, в етапа на съдебното обжалване, както и когато се използват извънредните способи за контрол, т.е. когато спорът се решава извън рамките на администрацията.

Като съпоставим участниците, субектите и страните можем да кажем, че участниците включват субектите и страните, субектите включват страните и решаващия орган, а страните включват само тези субекти, чийто права и интереси могат да бъдат накърнени. ДОПК определя страните и участниците в производството в чл. 9, ал. 1 и 3.

• 
  изпълнителен директор;
  
• 
  териториални директори и техните заместници;
  
• 
  директори на дирекции и началници на сектори;
  
• 
  служители, заемащи длъжност
  

за териториалните дирекции - главен експерт по приходите, старши експерт по приходите, експерт по приходите

главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител, публичен изпълнител

(трудово правоотношение)

само за Централното управление – държавен експерт по приходите, държавен инспектор по приходите, държавен публичен изпълнител – служебно правоотношение

Компетентност

• 
  изпълнителен директор на НАП – чл. 1. ЗНАП
  
• 
  териториален директор – чл. 11 ЗНАП
  
• 
  компетентност на териториална дирекция – чл. 8 ДОПК
  
• 
  орган по приходите – чл. 7, ал. 1 ДОПК
  
• 
  публичен изпълнител – чл. 7, ал. 2 ДОПК
  

В Закона за събиране на държавните вземания са уредени структурата, функциите, правомощията на публичните изпълнители на Агенцията за публични вземания. Те само събират, но не установяват публичните вземания.

ЗСДВз.: чл. 85 ал. 1 т. 1, т. 3, т.4 ; чл. 85 ал. 2 ; чл. 86

уреждат правомощията на общинската администрация по отношение на местните данъци и такси. Правомощията са уредени в чл. 4 ал. 6 на ЗМДТ, а редът – в ДОПК.

От 2002 г. Администрирането на публичните вземания за такси става от общинските дирекции (финансова децентрализация). С изменения в Конституцията от 2002 г. общинските администрации разполагат с право да определят и събират местните такси, а измененията на Конституцията от 2006 г. им предоставят право да определят размера на местните данъци в определени от закона граници.

Със ЗНАП са предоставени определени властнически правомощия на специализирания държавен орган НАП. Съгласно чл. 1 от ЗНАП Агенцията осигурява и обезпечава събирането на публични вземания – данъци, задължително обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително обществено осигуряване. НАП може да установява и други публични държавни вземания, когато това е предвидено в закон. Правомощията на НАП са стеснени чрез делегиране на правомощия на общинските администрации и митническата администрация.
СТРУКТУРА НА НАП – централно управление - ЦУ и териториални дирекции - ТД

Структурата на НАП е уредена в чл. 6 ЗНАП – двустепенна структура, която се дели на Централно управление и на териториални дирекции. В териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори.

Компетентността е установена в ДОПК, обхвата обуславя териториалната компетентност на органа по приходите. Само органи по приходите могат да извършват проверка на ф.л. и ЕТ, постоянен адрес е адресната регистрация, където лицето е избрало да живее. Закон за гражданската регистрация – легално определение за постоянен адрес.

Всяко Ф.Л. има само един постоянен адрес. Постоянния адрес на ЕТ съвпада с постоянния адрес на Ф.Л., което е регистрирало ЕТ. Компетентна да извърши процесуалните действия по отношение на неперсонифицираните дружества е дирекцията по адреса на управление, същото се отнася и за осигурителните каси рег. по осигурителния закон. С нотариално заверен препис от учредителния договор, когато в него не е посочен адрес на управление, за такъв се смята постоянния адрес или съответно адреса на първия посочен съдружник. Ако липсва учредителен договор, компетентна е тази ТД, която първа извърши процесуални действия по установяване на задължения за данъци

По отношение на местните ЮЛ, компетентна е ТД по седалище на ЮЛ. –чл.12 от ТД. Седалище на търговеца е населеното място където се намира управлението на дейността му. При регистрирани клонове и търговски представителства на чуждестранно лице, компетентна е ТД по съдебна регистрация, или при регистриране на търговско представителство в Българска Търговско - Промишлена Палата

За чуждестранните лица – ТД по местото на извършване на дейността или на управлението на чуждестранното лице, а това е мястото на стопанска дейност, база или мястото на ефективното управление ; Когато ЧЛ е задължено за доходи от НИ – ТД по местонахождение на първия придобит недвижим имот.

Когато не може да бъде установен адреса на ..... тогава компетентна ТД – София.

ДОПК - съдържа определение за място на стопанска дейност параграф 1, т.5

Чл.8 ал. 3 и 4 от ДОПК.

Правилното установяване на КТД е важно защото ако акта е издаден от друга ТД то същият ще бъде нищожен поради липса на териториална компетентност.

ЧЛ.8 от ДОПК.
НАП е специализиран финансов орган в структурата на Министерството на финансите. Тя е самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка. Представлява се и се ръководи от изпълнителен директор. Орган на управление е Управителния съвет.
АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ

Агенцията за държавни вземания е ЮЛ, специализиран финансов орган в структурата на Министерство на финансите, самостоятелен орган на бюджетна издръжка. Представлява се и се ръководи от изпълнителен директор. Структурата й включва Централно управление и териториални поделения, съвпадащи с областните центрове. Устройството й е уредено с Устройствен правилник. Агенцията за държани вземания е отговорна за обезпечаване и събиране на публични вземания, освен ако това не е в компетенциите на НАП. АДВз. Има по-широки правомощия от НАП:

• 
  установява и събира определени със закон частни държавни вземания;
  
• 
  представлява държавата в производства по несъстоятелност, когато държавата е кредитор на частни вземания;
  
• 
  ръководи и стопанисва места за публична продан;
  
• 
  приема, съхранява, управлява и продава имущества, придобити от държавата по производства по несъстоятелност и всички отнети в полза на държавата вещи.
  

5. Данъчни субекти. Данъчно задължени лица (ДЗЛ) – права и задължения

ДОПК е уредил и задълженията на т.нар. отговорни трети лица. Отговорността на тези лица е винаги изрично уредена в нормата на закона. Такива лица са:

• 
  лицата, които в предвидените от закона случаи имат задължението да внасят данък на друго лице – носител на задължението, напр. при недееспособно или малолетно лице;
  
• 
  лица, задължени да удържат и внасят данъци, когато тези данъци не са внесени в срок.
  

Законът урежда и някои изключение. Връщането на вече платени суми става чрез производствата по прихващане и възстановяване. ДОПК изрично е уредил, че отговорността на третите лица се реализира дори и в случаите, когато публичното вземане е погасено поради наличието на три от основанията за погасяването му. Тези основания са изброени в чл. 168 от ДОПК:

Начин на погасяване

Чл. 168 ДОПК: Публичното вземане се погасява:

1. 
   когато е платено;
   
2. 
   чрез прихващане;
   
3. 
   по давност;
   
4. 
   при опрощаване;
   
5. 
   при смърт на ФЛ – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
   
6. 
   след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на ЮЛ, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
   
7. 
   при заличаване на ЮЛ след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
   

1. Укриване на факти и обстоятелства, които управителите или членовете на органи на управление са били длъжни да обявят пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриване е налице, когато лицето е знаело за тези факти и обстоятелства и въпреки това не ги е обявила. Допълнително условие : в следствие от това укриване да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци.

2. Недобросъвестно извършване на плащания в натура или пари от имуществото на ЗЮЛ и тези да доведат до скрито увеличение на печалбата или дивидент, да водят до отчуждаване на имущество на ЗЛ, да води до отчуждаване на имущество на цени по-ниски от пазарните. Като резултат от тези по-ниски плащания следва имуществата да е намаляло и по тази причина да не са изплатени дължимите данъци.

Тази разпоредба касаеща трети лица – управители на органи на управление, не може да бъде отнесена за извършени действия преди 1.1.2006 г.

Задължения за уведомяване при обявяване при несъстоятелност и при прекратяване, прехвърляне, преобразуване на предприятие.

Чл. 77. (1) В случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, както и при прекратяване на юридическо лице - търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или при преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон, търговецът уведомява териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по седалището на търговеца в срок не по-късно от 7 дни преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца удостоверение за уведомяването и изпраща служебно на Агенцията по вписванията съобщение за наличието или липсата на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при условията и в срока по чл. 87, ал. 6. В удостоверението и съобщението не се включват задължения, които са обезпечени по реда на този закон. Удостоверението по изречение второ се прилага към заявлението за вписване. (2) Доказателството за уведомяване на териториалната дирекция по местонахождение на окръжния съд, извършващ вписването по ал. 1, се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.

Чл. 78. (1) В случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания. (2) Прилагането на доказателство за уведомяването по ал. 1 към внесената в съда молба е условие за разглеждането й и за образуване на делото по несъстоятелност.