1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

1.      Същност и история на международната икономика и на МБО

В икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”, „световно стопанство”, световна икономика”, „международни икономически отношения”, „международни бизнес отношения”, „международна икономическа система” и др.

Много разпространено е разбирането, че понятията „международна икономика” и „световното стопанство” изразяват съвкупност от взаимосвързани национални стопанства. В този смисъл предмет на изследване трябва да бъдат взаимодействащите си национални стопанства в областта на производството, търговията, финансите и т.н. Икономическите субекти са държави, фирми, международни организации и др. Разбирането, че понятията отразяват съвкупност от национални стопанства налага контекст на изследване на емпиричните взаимодействия между тях. Този подход обособява и разграничава понятието „международни икономически отношения”. То се разбира като съвкупност от външноикономически отношения на отделните страни. И въпреки разграничаването, много често тези понятия се използват като синоними.

 Международната икономика възниква и се развива на основата на развитието на международните икономически отношения. Това разбиране налага понятията да бъдат разграничавани. Но вече изградената международната икономика означава съвкупност от международни икономически отношения, което позволява те да се използват като синоними.

 Понятията „международна икономика” и „световно стопанство” се разграничават, особено в западната литература. Под международна икономика се разбира теория на световната икономика и международните икономически отношения.

“Международни бизнес отношения” е съвременен, модерен термин, който в последните години се наложи в нашата теория и практика наред с понятието “международни икономически отношения”. В основната си същност двете категории са идентични, което позволява тяхното синонимно и еднозначно използване. Но е възможно те да бъдат разграничени по влагания в тях концептуален акцент. “Международните икономически отношения” могат да се разглеждат като макроикономическа система от знания. Затова доминиращият подход в изследването и изучаването им е макроикономически. Докато преобладаващи в “Международните бизнес отношения” са фирмените концепции, които могат да ги определят, предимно, като микроикономическа теоретична система.

 Става ясно, че различното съдържание на понятията се определя от различния подход на изследването. Изброяването на подходи, позиции и схващания може да продължи, но то би съдържало риска да усложни разбирането, а не да го изясни и уточни.

 В този учебник се споделят следните разбирания:

• 
  За целите на академичния анализ и без претенции за прецизност понятията могат да се използват като синоними. Различният смисъл се влага в зависимост от текстовия контекст.
  
• 
  Дава се приоритет на понятието “международен бизнес”. Акцентът е върху неговото разбиране като теория на международните бизнес отношения, в този смисъл и на световната икономика.
  
• 
  Понятията “международни бизнес отношения” и “международни икономически отношения”се използват синонимно, с амбицията за съчетаване на микро- и макроикономическия подход.
  

 МИО (International economic relations) могат да се дефинират като динамична система от отношения, които се проявяват на основата на международното разделение на труда и на интернационализацията на стопанската дейност и обхващат всички области на икономиката и всички етапи на възпроизводствения процес. Те са система от взаимозависими производствени, търговски, транспортни, инвестиционни, платежни и др. отношения, изразяващи интересите на стопанските субекти – държави и фирми, за получаване на икономическа изгода.

 МБО са резултат на международното разделение на труда (International worksharing). То е проявление на специализацията в производството на отделните страни, отразяваща различията в природните, капиталовите, трудовите, информационните, предприемаческите ресурси и изискваща икономическото им взаимодействие. Продължително време международното разделение на труда се определя от естествените различия в природните условия на отделните страни. В съвременното си развитие то все повече се обуславя от усъвършенстването и напредъка в науката, техниката, технологиите, квалификацията и т. н. Това именно определя ясно изразеното конкурентно проявление на международното разделение на труда, съществената му роля в световния икономически прогрес и безусловното му значение за динамичното развитие на МИО.

 МИО са във взаимозависима връзка с интернационализацията на икономиката. Те са формата, в която тя се проявява. Интернационализацията е процес на предоляване на обособеността и икономическия национализъм, процес на сближаване и взаимообвързване на националните стопанства. Този процес характеризира цялостното историческо развитие на световната икономика, но след Втората световна война неговата интензивност нараства и придобива нови качествени характеристики. Именно това се отразява на спецификата на МИО, свързана с динамичното развитие на международния пазар на капитали, бързия растеж на многонационалните корпорации, транснационализацията на бизнеса, разрастването на стремежа за съвместно регулиране на икономическите и социалните процеси и т. н. Тези мощни тенденции за промяна се дължат на капитала. Защото той по своята същност е интернационален. Не може да бъде затворен в национални рамки, предполага и изисква интернационализацията на човешката дейност.

 Интернационализацията на производството е исторически протичащ процес, с различна степен на зрелост, определяща и степента на зрелост на МБО. В тази логика може да се обособят няколко етапа:

• 
  Интернационално производство. То демонстрира състояние, когато производството е национално обособено, а връзките в световното стопанство се осъществяват посредством вноса и износа.
  
• 
  Мултинационално производство. При него националните фирми не само продават и купуват от международните пазари, но започват да произвеждат извън страната.
  
• 
  Транснационално производство. Констатира се, че при него по-голямата част от производствения процес е разположена извън страната, при това в много страни. Осъществява се в система от клонове и филиали, в резултат на което производството загубва националните си характеристики.
  

Но МИО могат да влияят неблагоприятно върху страната, поставяйки я в икономическа зависимост, която, преминала в политическа, може да доведе до загуба на суверенитет. Те могат да определят едностранчиво икономическо развитие, неблагоприятна структура на националното производство, изоставащо от развитите икономики технологично равнище, неправомерна експлоатация на ресурсите. Чрез тях от световните икономически процеси могат да се трансферират неблагоприятни кризисни и инфлационни ефекти върху националната икономика и т. н.

Акцент в значението на МИО е, че на определен етап от тяхното историческо развитие се заражда международната икономика. Това е най-високият етап от развитието на общественото производство. Международната икономика (International Economics) е многостранно и сложно явление. Може да се дефинира като цялостност от взаимозависими, функциониращи като система, на интернационална основа, национални стопанства, преследващи максималното използване на преимуществата на световния икономически потенциал. В този смисъл международната икономика е взаимообусловено единство от международни икономически отношения.

2. ИСТОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ – ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ИКОНОМИКА

Международните бизнес отношения имат хилядолетна история и може да се каже: “те са стари като историята”. Затова е труден и почти е без отговор въпросът – кога е тяхното начало? Не по-леко се оказва и желанието те да бъдат периодизирани. Научните отговори са различни. Теоретичните дискусии и концептуалните позиции отразяват: съвременното ниво на историческата, антропологическата, социологическата и икономическата наука; възможността за синтезирана реконструкция на историческата действителност; теоретичната позиция на обобщенията и т. н.

В академичната литературата според едни концепции началото на международните икономически връзки е от 3 000 години преди Христа. Според други, стопанските връзки между държавите стартират 2 000 години преди Христос.

МИО, в техните неразвити форми, се свързват с началото на държавността. Твърди се, че тяхният първи исторически образ е външната търговия. Но е известно, че нейните първични прояви са още между племената и общините в първобитнообщинната епоха. Категорични са описанията на Херодот за “нямата размяна”, както и експеримента на Метароцо през четиридесетте години в бразилските джунгли. Това дава основание да се обособят МБО, преди появата на държавата, във формата на “общностна търговия” на готови продукти на лова и на примитивните скотовъдство и земеделие. Същественото им различие от смисъла на понятието в последствие позволява те да бъдат наречени “квази-МИО”.

Появата на градовете-държави и на примитивната държава (края на V, началото на ІV век преди Христос: Месопотамия, Египет, Китай) установява МИО във формата на държавна търговия (керванна, морска), дело на храмовете и аристократите. Тяхното развитие обаче не преодолява стремежа за икономическа самозатвореност, дори и с появата на частната търговия. Разнообразието на икономическите отношения все пак позволява да се обобщи, че меркантилната държавна политика е преследвала национално богатство, което се идентифицира с богатството на суверена, събирано не за благосъстоянието на населението, а за водене на войни и издигане на могъществото на краля.

МИО в периода на империите на Древна Гърция и Рим изразяват връзките между източната и (по-късната) европейска култура и стопанство. Тяхното развитие се подпомага от динамиката на стоково-паричните отношения. Особено развитие получават морската и колониалната търговия.

Доиндустриалните отношения стимулират МБО и конкретно международната търговия най-вече с тласъка на техническия прогрес в земеделието през ХІІ–ХV век, с по-голямото разделение на труда, увеличаването на занаятчийската продукция, изграждането на градовете като центрове на занаятите и търговията, но и с търговските ефекти на войните и кръстоносните походи. Оформят се два района на европейска търговия – средиземноморския и областта около Северно и Балтийско море. Изграждат се и извънтериториални, междинни единици, които имат изключително значение за световните икономически процеси. Това са градовете Любек, Гент, Бремен и др.

ХVІ век може да се възприеме като преломен за развитието на МБО. Географските открития и колониалните завоевания стимулират международната търговия и променят нейния териториално-географски периметър. Меркантилната търговия и меркантилната държавна политика остават водещи и способстват процеса на обособяване на националните икономики. На европейските пазари се появяват стоки освен от Африка и Индия, и от Новите земи. Европейските страни се надпреварват за завоюване на нови външни пазари. Едновременно с това протича процес на консолидиране на вътрешните пазари. Феодалната разпокъсаност се преодолява и се стимулира изграждането на националното стопанство. Вероятно става ясно, че наложилият се подход в икономическата теория – изходната точка за обяснение на МИО да бъде националното стопанство, не е съвсем точен. МИО съществуват преди консолидирането на националните икономики и преди появата на световното стопанство.

Международната икономика възниква през ХVІ-ХVІІІ век. Като завършена система се формира в средата на ХІХ и началото на ХХ век. Бързо развиващи се и разнообразни търговски, производствени, валутно-финансови и др. отношения свързват обособените национални стопанства. Решаващо значение за формирането на международната икономика и на съответстващите й МИО има периодът на индустриалната революция.

Механизирането довежда до масово производство. Забележим е процесът на концентрация на производството и капитала, значително се повишава производителността на труда, произведените продукти поевтиняват, увеличава се капиталоемкостта на производството и т. н. Всичко това естествено променя характеристиките и тенденциите на МБО. Международната търговия се разраства. Тя се характеризира с еднопосочност. Суровините се доставят от далечни разстояния, от богатите на ресурси колонии. В големите фабрики на развитите страни се произвеждат огромни количества продукти, които се изнасят практически по всички географски ширини. Икономиката става все по-взаимосвързана. Но заслужава да се отбележи, че развитите западни страни налагат своя икономически и политически контрол върху по-голяма част от света. Икономическото пространство се структурира от център с икономически развити западни държави и периферия с по-изостанали в стопанско отношение страни.

 В края на ХІХ и началото на ХХ век типична характеристика на МИО и на международната икономика стават трансферът на капитали и мултинационалната фирмена дейност. Нараства броят на монополните обединения, за чиито интереси националните граници стават тесни. Увеличава се взаимозависимостта на националните стопанства в динамично развиващите се световни икономически процеси. Но световната икономика все още е интернационална. Тя се изгражда от съставящите я национални икономики. МБО реализират връзките между националните стопанства, свързват ги в световна стопанска система и демонстрират практическото значение на националните икономики. Между отделните страни протича сериозно икономическо съперничество, което променя световните икономически лидери. Затова естествено способстват и двете световни войни. А историята потвърждава икономическите и политическите предимства на развитите държави. МИО обаче още не са проява на свободната търговия и свободния пазар.

 МИО оказват обратно въздействие върху националната икономика. Под влияние на МИО в нея се ускоряват процесите на концентрация и специализация на производството, променя се отрасловата, продуктовата и др. структура на стопанството, динамизират се процесите на стопанската конюнктура, променя се тенденцията на производителността на труда, стабилността на финансово-кредитната система и т. н. Националното стопанство силно се въвлича в интернационалните процеси, налагащи съобразяване с външните фактори на неговото развитие, които в последствие се оказват основни. Влиянието на МИО върху националите икономики е толкова по-голямо, колкото по-отворени са те.

Международните бизнес отношения се развиват под влияние на редица фактори, детерминиращи техния характер, проява, динамика, тенденции и т. н. Без да се проследяват подробно, те могат да се диференцират на икономически (вътрешни на икономическата система) и неикономически (външни на икономическата система) фактори.

• 
  концентрацията на производството и капитала и особено развитието на неговата акционерна форма;
  
• 
  специализацията и структурните промени в производството;
  
• 
  технологичното равнище на икономиката;
  
• 
  организацията и мениджмънтът на стопанската дейност;
  
• 
  иновациите в производството и новите потребности;
  
• 
  националната обособеност на научно-техническия потенциал и т. н.
  

• 
  колонизации и войни;
  
• 
  откриване на нови земи;
  
• 
  социокултурно развитие на страните;
  
• 
  политически и идеологически фактори;
  
• 
  правни норми и международни споразумения;
  
• 
  институционализация на МИО.
  

Теорията е категорична, че от края на петдесетте години на миналия век в международната икономика и в международните икономически отношения настъпват съществени, качествени промени. Те са свързани преди всичко с формите, структурата, характеристиките, подходите и механизмите за регулирането им. Основните детерминанти на тези промени са, от една страна, прогресът в науката, техниката и технологиите, и от друга – осъществяващият се преход от национална към глобална икономика, засилваща и усложняваща връзките между националните стопанства.

Съвременните МБО се характеризират с голямо разнообразие от форми.

Тяхна основна форма, безспорно, остава международната търговия, но в нейната структура настъпват значителни промени. Горивата, суровините и продуктите са основният й елемент. Но те все повече са резултат на високи технологии, наукопоглъщащи, по-малко енерго- и материалоемки производства. Конкурентоспособността и пазарното търсене на тези стоки е по-голяма. Делът им в световната търговия непрекъснато расте. В структурата на международната търговия забележимо нараства частта на услугите – туристически, банкови, информационни, мениджърски и др. Запазва се, но променя географските си очертания еднопосочността на международната търговия. Тя няма типичните характеристики на движение на суровините от развиващите се към развитите икономики и на готовите продукти в обратна посока.

Много динамично се развиват инвестиционните МБО. Преките задгранични инвестиции стават основна форма на икономическа взаимозависимост, а транснационалните корпорации (ТНК) са техният модерен проводник.

МИО се обогатяват чрез диферсифицирането им и навлизането им в нови области на стопанския живот. Характерни стават износът на капитал, вътрешнофирмената търговия, международното промишлено коопериране, лицензионните предприемачески отношения и др.

Ускореното развитие на информационните технологии променя съществено формите на осъществяване на МБО. Времето и пространството за тях вече не са от съществено значение.

Научно-техническият и технологичен прогрес забележимо влияе, като никога досега, върху равитието на МИО. Той безспорно ги променя, но и сам става техен обект. Развитието на съвременната наука и технологии е световен проблем, изискващ усилията на отделните държави. Те все повече са резултат от икономическото взаимодействие в света и определят интернационалното действие на НТП. Затова все по-типични стават международните научно-производствени комплекси, разработването на международни научни програми, инженерингови и лицензионни споразумения и др. Значително нараства делът на МИО в интелектуалната сфера, в образованието, културата и т. н.

Съвременните МБО проявяват различната роля и място на отделните страни и група страни в световната икономика. Днес съвместимостта на националните икономики е много по-голяма от когато и да е досега. Резултат на това са регионалните интеграционни отношения, МБО в свободните икономически зони, транснационалните корпоративни взаимоотношения и др. Водещата роля в МИО несъмнено се пада на високоразвитите държави и високо концентрираните фирми, което не се възприема еднозначно от останалия свят и способства за противоречивостта на тяхната проява.

Координацията на МИО продължава да се осъществява на национално, интеграционно и глобално равнище. Но съществено се променят принципите, формите и механизмите за това. Едностранното регулиране на МИО днес е анахронизъм. Значително нараства ролята на двустранното регулиране на международните икономически връзки. В резултат на тях се изгражда двустранната търговска политика, двустранно се координират макроикономическите политики. Особено типични стават многонационалното, интеграционно регулиране на МИО и особено тяхното международно, наднационално управление.

Съвременните МИО се характеризират със силна институционализация. Много съществено място заемат наднационалните, регионалните и международните институции за тяхното регулиране от типа на МВФ, Световната банка, Европейската централна банка, комисиите и комитетите към ООН и т. н. Променят се и принципите на тяхното регулиране в логиката на либералния пазар и глобалната икономика.

Налагаща се характеристика на МБО е партньорството и взаимната изгода. Все повече се осъзнава, че в контекста на световния пазар индивидуалните, национални икономически интереси пораждат общите и налагат взаимоизгодното сътрудничество.

Съвременната реалност на МИО обективно съдържа и начално проявява посоките на тяхното развитие. В теорията се открояват три ясно изразени тенденции: към глобализация, регионализация и транснационализация на МБО.

Тенденцията към глобализация определя проявата на МБО в параметрите на единната по отношение на ресурси и хора глобална икономическа система. МБО все повече стават израз не на наднационални икономически взаимоотношения между страните и между национално обособените фирми, а отразяват връзки между субекти – консолидирани елементи и звена на глобалните стокови, финансови и др. пазари. Световната икономика придобива характеристиките на глобална и проявява международното икономическо единение. Съвременните МИО изместват значението на националните стопанства. Световното стопанство става космополитно. Тенденцията е взаимозависимостта да играе по-голяма роля от обособеността.

Безспорна тенденция на МБО е тяхната транснационализация. Тя намира генетичните си корени в интернационализацията на националните икономики, а мотивите – в максимизиране на продажбите и печалбите, в разпределение и намаление на бизнесриска и повишаване на ефективността и т. н. Транснационализацията на МИО е настояща форма на интернационализацията и безспорна тенденция на МИО.