1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”
Изтегляне 2.28 Mb.
|
Поименен чек (Nominal check). Той се издава на точно определено лице, името на което се посочва в чека. Поименният чек е сигурно платежно средство и лесно се джиросва, поради което използването му в международните плащания е мащабно. Но за да се прехвърля чекът, в него трябва за има клауза “на заповед”. Този чек се дефинира като ордерен. Документарен чек (Documentary check). Той се изплаща само след представяне на стоково-разпоредителни документи. Стоката се предава на вносителя след изплащането на чека. Чек на приносител (Chek to the bearer). На него няма посочено име на притежателя. Това благоприятства бързото и лесно предаване от едно лице на друго. Но в същото време способства злоупотреби с него. Пресечен (бариран) чек. На лицевата страна на чека се поставят две успоредни линии. Това означава, че той може да бъде теглен само срещу банка и да бъде изплатен само на банка, тоест безналично. Името на банката, на която трябва да се изплати, се написва между двете линии. Барираният чек намалява злоупотребите и увеличава сигурността на плащанията. Банков чек (Bank check). Издава се от една банка срещу друга банка. Много често се използва при превеждане на суми в чужбина. Разчетен чек (Estimated chek). Той не може да се изплаща в брой. Затова на него се написва “само за минаване по сметка”. Пътнически чек (Traveller's check). Издава се от банка с нареждане на друга банка да изплати сумата на лицето, чийто подпис е поставен върху чека. Лицето подписва два пъти чека – при издаване и при изплащане. За да се използа този чек, е необходима предварителна договореност между банките. През 1968 г. в Париж 15 европейски страни създават системата на еврочека (Eurocheque). Тя е междудържавна система за унифициране на чековете. В последствие страните се увеличават. България участва от 1971 г. Банките в системата се разделят на активни – издават и изплащат чекове и пасивни – само изплащат чекове. Индивидуалното участие в системата изисква поименна и непрехвърляема гаранционна карта и чекова книжка от 25 чека. Те могат да се изплащат във всяка страна членка на ситемата.
3.2. Форми на плащане Чрез формите на плащане вносителят осъществява задълженията си за изплащане на стоката на износителя. Те определят реда за осъществяване на плащането. Конкретизират мястото и срока за осъществаването му. Уточняват от кого ще се изплати, в чия полза и т.н. Формата на плащане има за цел да намали риска от външнотърговската сделка както за продавача, така и за купувача. В международните разплащания са се наложили няколко форми:
Участват няколко лица: наредителят (акредитиводател) е лицето (вносителят), което нарежда на банката да открие акредитив. Той посочва точно сумата, вида на валутата, срока на акредитива. Бенефициент (Beneficiary) – лицето (износителят), в полза на което се открива акредитива. Акредитивна банка е банката, която открива акредитива. Тя поема двойно задължение и съответно отговорност. Трябва да провери стоковите документи на бенефициента и да осъществи плащането на акредитивната сума; да провери документите на наредителя, за да пристъпи към плащането. Тази банка може да обслужва износителя, вносителя или трето лице. В акредитивната операция участват две банки – едната е акредитивната, а другата изпълнява подчинена роля. Ако акредитивната банка е в страната на бенефициента, банката в страната на наредителя е нареждащата за откриване на акредитива банка, а всички задължения към бенефициента се поемат от акредитивната банка. Когато акредитивната банка е в страната на наредителя, в зависимост от задачите, които банката в страната на бенефициента изпълнява, тя се определя като авизираща (уведомяваща) – има функцията да уведоми за плащането, без да поема ангажимент за осъществяването му или да поеме определени задължения към бенефициента, за което дава съгласието си, и номинирана – има задължение да провери документите на бенефициента и тогава да осъществи плащането, при условията на акредитива. Акредитивната банка издава документ, наречен акредитив, изпраща негово копие на бенефициента, уведомявайки го за условията на акредитивното плащане. Документът трябва да съдържа данни за акредитивната и авизиращата банка, бенефициента, вида на акредитива, сумата, срока на валидност на акредитива, видове и брой на необходимите документи, описание на стоката и т.н. Валидността на акредитива се определя от срока, през който задължението за изплащане е в сила. Времето (няколко дни, седмици или месеци) или крайният срок на плащане (отбелязва се крайната дата на плащане) се конкретизира от наредителя. Документарните акредитиви са няколко вида: Неотменяем акредитив (Irrevocable). Той демонстрира твърдо задължение и не може да бъде отменен или изменен без съгласието на всички участващи лица. По този начин е носител на по-малък риск. Това е обяснението на факта, че в действителността той съществува масово. Отменяем акредитив (Revocable). Може да бъде изменен или отменен. Това става както от акредитивната банка, така и от вносителя. Сигурността на бенефициента е малка, а банката няма твърд ангажимент към него. Това е причината той почти да не се използва в практиката. Непотвърден акредитив (Unconfirmed). Това е акредитив, за който бенефициентът е уведомен от банката в неговата страна, но тя не поема задължение за изплащане. В този случай банката на вносителя е акредитивна, а на износителя е авизираща. Потвърден акредитив (Comfirmed letter of credit). Банката, обслужваща износителя, поема ангажимент за изплащане. Така тя, изпълнява функциите на втора акредитивна банка. Това става по искане на бенефициента, когато доверието му в банката на вносителя е слабо. Двойното потвърждаване на акредитива го прави по-сигурен и съответно предпочитан. Делим (Divisible) и неделим (Indivisible) акредитив. При делимия износителят има право да изпраща стоката на части и да получава акредитивната сума на части срещу представени документи. Неделимият акредитив не дава това право. Прехвърляем (Assignable letter of credit) и непрехвърляем акредитив. Прехвърляемият акредитив позволява на бенефициента да прехвърли правата си на трето лице. Обикновено се използва от посредници в сделката. Непрехвърляемият лишава бенефициента от тези права. Еднократен и възобновяем. Еднократният се открива за точно определена доставка и след осъществяването й се закрива. Възобновяемият се използва при периодични еднакви по количество и качество доставки. Откритият акредитив след изпълнение на доставката автоматично се възобновява със същата сума. Покрит акредитив. Акредитивът е покрит, когато наредителят е превел сумата за плащането.
В тази форма на плащане участват: Наредител – износителят, който нарежда на своята банка да инкасира сумата. Банка наредител – банката на износителя, осъществяваща нареждането за инкасиране на сумата. Тя е пълномощник на продавача и не поема задължения за плащането от купувача. Инкасираща банка – банката на вносителя, която след получаването на документите ги предоставя за проверка от купувача и извършва операцията по плащането на сделката. Платец – вносителят, който след прегледа на документите осъществява плащането. Плащането се определя от продавача. Съществуват два варианта. Плащане срещу представяне на документи. След получаване на документите, купувачът изплаща сумата и става собственик на стоката. Предаване на документи срещу акцептиране на менителница. След получаване на документите купувачът акцептира менителницата, става собственик на стоката и се задължава в определения срок да изплати кредита по менителницата. Документарното валутно инкасо съдържа значителни рискове за износителя и се основава на коректността на купувача. То не съдържа достатъчни гаранции за износителя и е по-изгодна форма за вносителя, за разлика от акредитива. Още повече, че банките не носят отговорност пред износителя за плащането.
В България се прилага международния класификатор за условия на плащане “ПЕЙТЕРМС” (PAYTERMS). В него са обособени условията за плащане – документарни акредитиви; инкасо; частично плащане; други начини на плащане; специфични начини на плащане; без плащане, с техните подгрупи и кодови обозначения. 12. Същност и диференциране на международните пазари 1. СЪЩНОСТ И ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ
Независимо от всекидневната употреба на понятието пазар, то все още затруднява теорията в опитите й да направи същностното му обобщаване, поради което се изправяме пред невероятно смислово разнообразие. Академичният подход към пазара позволява той да се дефинира като икономическа категория, да се разглежда като проявяваща се реалност, да се обобщи чрез организационно-техническата му характеристика, да се възприема като организация на производството и средство за изграждане на икономическия живот – алтернатива на командата, подчинението и традицията, да се обособи маркетингова гледна точка към неговата същност и т.н. Икономическата теория дефинира категорията “пазар” (Market) като съвкупност от отношения между купувачи и продавачи по повод покупко-продажбата на стоки или услуги. Те обхващат: отношения на собственост, разпределителни, стойностни, конкурентни отношения. Тази абстрактна теоретична същност е валидна и за международния пазар. Той изразява отношенията на покупко-продажба между партньори от различни страни. Икономическите отношения проявяват наднационални стопански процеси и връзки. Отношенията между купувачи и продавачи се осъществяват чрез взаимодействията между производители при покупко-продажбата на производствени ресурси и чрез връзките между производители и потребители при реализацията на потребителски стоки. На международния пазар обектите на покупко-продажба преминават границите на националните икономики, пазарните субекти са национално обособени, което придава специфичност на икономическите отношения. Отношенията на собственост съдържат национални характеристики, разпределението на резултатите е от значение за отделните държави, стойностните отношения зависят от позициите на националните валути, конкуренцията определя положението на националните икономики. Международните пазари проявяват икономически отношения, демонстриращи наднационално икономическо взаимодействие и икономическо единство в рамките на световното стопанство. Като проявяваща се реалност международният пазар може да се разглежда като съвкупност от сделки, в резултат на които стоката от производителя на дадена страна става собственост на потребителя от друга страна. Така пазарът показва начина, по който се осъществява връзката между купувачи и продавачи от различни страни. Сделките реализират стоките, възвръщат ресурсите и осигуряват възпроизводствения процес, осъществяват икономическата цел на фирмите, способстват развитието на националното стопанство, спомагат ефективността на световното производство и т.н. От гледна точка на процесите, които протичат, международният пазар може да се тълкува като пазарен механизъм, на който международното търсене и предлагане на дадена стока формира международната й цена и осъществява нейната реализация. От позицията на международния маркетинг международният пазар би могъл да се идентифицира със съвкупността от потребители (действителни и възможни) с желания, предпочитания и възможности да закупят стоката на чуждестранния продавач. Тази гледна точка акцентира върху изучаването на потребностите и платежоспособността, върху конкуренцията за спечелване на потребителя и стремежа да се въздейства на предпочитанията. Разногласията се задълбочават още и от използването на категориите световен и международен пазар. Понятието “световен пазар” има абстрактен, неконкретен смисъл. То характеризира споделената по-горе същност, без да идентифицира пазара от позиция на стоките, регионите, субектите и т.н. В съвременните МИО световният пазар се свързва с процесите на регионализация, транснационализация и глобализация, които променят неговите традиционни характеристики и изграждат съвременната му типичност. Възможно е “международният пазар” да се разглежда като понятие, което съдържа характеристиката на пазара от гледна точка на участници, региони, обекти, условия, механизми и т.н. Тоест при международния пазар конкретизацията е по-голяма и може да става дума например за пазар на селскостопанска продукция, на петрол и др. в Азия, Европа и т.н. За целите на настоящия курс двете понятия могат да се използват синонимно и да се дефинират като комплекс от икономически отношения между купувачи и продавачи от различни страни, осъществяващи наднационални сделки на покупко-продажба на стоки, услуги, ефекти и т.н. Няколко основни понятия характеризират международния пазар. Пазарна конюнктура. Тя е конкретна пазарна ситуация, която показва равновесното или неравновесното състояние на търсенето и предлагането при определено равнище на цените. Процесите на пазара са в постоянно движение, поради което пазарната конюнктура непрекъснато се променя. Затова даден пазар в различно време, както и различни пазари в едно и също време имат специфични характеристики на пазарната конюнктура. Тя се определя от няколко фактора.
Пазарен обем. Той изразява абсолютната величина на реализираната стока или услуга от чуждестранен продавач за определен период (най-често една година) на даден международен пазар. Може да се изрази натурално или стойностно. Стойностният пазарен обем зависи и от равнището на цените. Максималният пазарен обем се дефинира като пазарен потенциал. Насищане на международния пазар. Показател, който изразява отношението между пазарния обем и пазарния потенциал. Когато този показател е единица, пазарът е наситен, а когато е по-малък от единица – ненаситен. Пазарен дял. Отразява процентното отношение между реализираната от чуждестранен продавач стока (т.е. неговия пазарен обем) и общия обем на реализация на този вид стока. Пазарният дял е много съществен индикатор за мястото на фирмата на международния пазар. Пазарен прозорец. Това е състояние на международния пазар, когато наличните стоки не удовлетворяват потребностите на купувачите. При това не защото са дефицитни, а защото не отговарят на изискванията им, независимо, че са в достатъчно количество. Целеви международен пазар. Той определя трайните интереси и реалните възможности на дадена чужа фирма към конкретен сегмент на международния пазар, определен от потребностите на потребителите, полезността на стоката и т.н. Пазарна ниша. Тя отразява връзката между целевия международен пазар или пазарния прозорец и силните страни на фирмата, която й позволява да реализира опита и потенциала си и й гарантира пазарна стабилност за определен период от време.
Както при всяка класификация и диференцирането на международните пазари става съобразно определени критерии. Това не е наложена, формална академична практика, а удобен способ за разкриване на специфичните черти и характеристики на отделните международни пазари. Те могат да се разграничат така:
Континентални пазари, които се обособяват в зависимост от географските континенти – пазар на Европа, пазар на Азия и т.н. Интерконтинентални. Движението на стоки и ресурси, незачитащо континенталните граници, превръща континенталните пазари в интерконтинентални. Глобални. Те проявяват икономическата обвързаност в рамките на единното световно стопанство.
Локални пазари. Основания за тяхното обособяване са еднаквото равнище на икономическо състояние и развитие, близките етносни и исторически традиции, близостта в манталитета и др. Регионални. Консолидиращи обстоятелства са общите интереси за използване на ресурсите, за развитието на пазарите и усъвършенстване на икономиките. Общи пазари, значението на които се определя с по-високата степен на интеграция в производството, търговията, финансите и т.н.
Развити пазари, отразяващи висока степен в икономическото развитие на страните, трайно изградени отношения, които са основа за по-бавно проме-нящата се пазарна среда. Новозараждащи се пазари. Това са пазари между развиващи се страни, съдържащи значителен икономически потенциал и които, в по-голямата си част, се характеризират с голяма динамика на развитие.
Стокови, осъществяващи международното движение на стоки и услуги. Валутни, реализиращи международните валутни транзакции. Фондови, отразяващи международните сделки с ценни книжа. Кредитни, осъществяващи международното движение на капитали.
Полиполистичен (свободен, съвършен). Международен пазар с голям брой относително дребни субекти, поради което не могат да въздействат върху пазарните процеси. Пазар с относително хомогенни, стандартизирани продукти, цените на които се определят чрез механизма на търсенето и предлагането. Олигополистичен. Пазар с ограничен брой средни и големи фирми, с хомогенен, но и с елементи на хетерогенност и индивидуализираност на продукта и с възможности за контрол и регулиране на цената. Монополистичен. На този международен пазар участващите пазарни субекти са много на брой, продуктът е индивидуализиран, конкуренцията е неценова. Монопол. Пазар, на който предлагането е монополизирано от една корпорация, предлаганият продукт няма заместители, съществува пълен контрол върху цените, които се определят извън пазарния механизъм.
Свободен пазар. Той реализира напълно принципите на либералната търговия и свободната конкуренция. Пазарният механизъм е единственият регулатор на пазарните процеси. Затворен пазар. Пазар, подчинен на договорености и приети условия от участващите страни, поради което достъпът до него е ограничен. Напълно затворени са вътрешнофирмените транснационални пазари. Привилегирован. Този вид пазар осигурява привилегии и свободен достъп за определени участници при определени условия. 13. Същност, функции и видове международни цени 2. ЦЕНИ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ
Международната цена (International price) е парична сума при продажбата и покупката на стоки, услуги, ефекти и др. Тя се определя на международния пазар, в резултат от действието на пазарния механизъм. Това безспорно я прави важен елемент на международната пазарна система. 
Характеристиките на международното пазарно ценообразуване повтарят теоретичния модел на пазарния механизъм. На пазара се сблъскват търсенето и предлагането, върху които оказват влияние редица фактори като: цената на стоката, цените на другите стоки, доходите на потребителите, производствените разходи, технологиите, очакванията, броя на купувачите и продавачите и т.н. Комбинацията от тези фактори определя конкретното състояние на търсенето и предлагането и формира равновесната и неравновесната цена. Тоест основните фактори, които формират цената, са търсенето и предлагането. Равновесна цена се установява при тяхното балансирано състояние (т.Е). То не съдържа тенденции за ценово движение. Когато търсенето е по-голямо от предлагането, международният пазар се характеризира като дефицитен, цената е под равновесната (Р1) и проявява тенденции към покачване. Когато предлагането е по-голямо от търсенето, международният пазар се характеризира с излишък на стоки, цената е над равновесната (Р2) и посоката на движението й е към понижаване. Международният пазар е механизмът, който диференцира фирмите и страните, чрез признаването или непризнаването на индивидуалните им производствени разходи. Механизмът на търсенето и предлагането признава индивидуалните разходи и ги превръща в основа на международната цена, когато страната има сравнителни предимства в производството на продукта. Но международната пазарна конюнктура е особено динамична и върху нея въздействат икономически, политически, социално-културни, инфраструктурни и др. фактори. Именно те определят динамиката в международните цени и способстват или не за реализирането на основната цел на бизнеса – да печели.
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
|