1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

Режимът на фиксираните паритети се определя от приблизително еднаквите и устойчиви темпове на инфлация в развитите държави, относително високото равнище на заетост, ниска безработица и т.н. Промяната на тези условия предизвиква и промяната на системата на валутните курсове.

Съвременните валутни отношения познават разнообразие от системи на валутни курсове. Едни валути са фиксирани към долара, други към френския франк, към германската марка, към СПТ и т.н. Има валути, които плават спрямо долара, в ЕВС валутите взаимно поддържаха курсовете си и т.н. Според устава на МВФ страните свободно избират валутните си режими. Условия за този избор са обемът и структурата на външната търговия, обемът и динамиката в движението на капиталите, развитието на валутните и капиталовите пазари и др. Какъв ще бъде режимът на валутния курс, зависи от икономическото състояние и тенденции на икономическото развитие на страната, от нейните икономически (търговски, платежни, валутни и др.) взаимоотношения с други страни. Тоест отвореността на националната икономика и степента на нейната икономическа и финансова интегрираност в световното стопанство са основните предпоставки на валутнокурсовите режими.

Икономическата теория все още обсъжда положителните и отрицателните черти на фиксираните и свободните валутни курсове. Тя предлага позиции, които ги приемат или отхвърлят, и се е отказала от претенциите за еднозначна преценка “за” или “против”.

Положителните моменти на фиксираните валутни курсове се отнасят до следните техни качества:

• 
   Правят сделките по-надеждни, с което увеличават сигурността на външноикономическите субекти – износители, вносители, инвеститори и т.н.
  
• 
   Намаляват валутно-курсовия риск, с което стимулират външноикономическите отношения.
  
• 
   Отразяват се върху пазарната ефективност, като елиминират ефектите от спекулативните валутни операции.
  
• 
   Способстват за ниска инфлация и вътрешна ценова стабилност.
  
• 
   Налагат външна дисциплина върху монетарната и изобщо върху макроикономическата политика.
  
• 
   Съдействат за процеса на финансовата стабилизация.
  
• 
   Стимулират международното сътрудничество;
  
• 
   Засилват монетарните връзки и необходимостта от съвместна координация на макроикономическите политики на страните и др.
  

• 
   Не спомага за автоматичното уравновесяване на платежните баланси.
  
• 
   Не съдейства автономната парична политика.
  
• 
   По-лесно трансферира външни смущения в националната икономика.
  
• 
   Финансовата дисциплина, която налага, пречи на стимулирането на производството.
  

• 
   автоматичното приспособяване на платежния баланс по текущите операции;
  
• 
   самостоятелността на монетарната политика на страната;
  
• 
   автоматичното уравновесяване на пазара на местната валута, което не налага нуждата от поддържане на значителни международни резерви;
  
• 
   ограничаване на неблагоприятните ефекти на външните влияния;
  
• 
   получаване на стабилизационен ефект от валутната спекулация.
  

• 
   По-голям е валутният риск от външноикономическите операции.
  
• 
   При максимален риск намалява обемът на външноикономическите сделки, което се отразява на националното стопанско развитие.
  
• 
   По-голяма е несигурността в тенденциите на цените.
  

Изборът между плаващи или фиксирани валутни курсове зависи от много фактори:

• 
   обемат на външноикономическите операции;
  
• 
   откритостта на икономиката;
  
• 
   размерат на икономиката, съпоставен с този на страната, за валутата на която местната ще се привърже;
  
• 
   равнището на интеграционните връзки;
  
• 
   темпат на инфлация;
  
• 
   честотата и дълбочината на икономическите шокове и т.н.
  

 

2.1. Същност и функции на международния валутен пазар

Международният валутен пазар е елемент на международния финансов пазар, който изразява отношенията на международната търговия с финансови активи. На международния валутен пазар се осъществяват сделки на покупко-продажба на валута, поради което той изразява организацията на валутната търговия. Изхождайки от абстрактното дефиниране на пазарите, може да се каже, че същността на валутните пазари се изразява с икономическите отношения между купувачи и продавачи по повод покупко-продажбата на валута, т.е. валутните отношения. Международният (глобален) валутен пазар (Global exchange market), в неговата съвкупност, е пазар на валута, независимо от мястото на пазара, независимо от пазарните субекти и независимо от вида валута. Той представлява система от разнообразни покупко-продажби на валути.

Валутният пазар се обособява и развива поради непрекъснатото търсене и предлагане на валута. Търсенето на чужда валута се определя от необходимостта местните икономически субекти да изплащат закупени чужди стоки и услуги. Предлагането на чужда валута се основава на факта, че те трябва да я превърнат в местни пари, за да осъществяват плащане на територията на страната. Освен това вторично търсене и предлагане на валута съществува и пазар на валута, определен от различната доходност, която валутите носят. Следователно те се купуват и продават не за да осъществяват плащане, а заради доходността, която имат, заради качеството им на финансов актив.

Валутният пазар се определя като международен, защото на него се осъществяват международни сделки. Теорията разглежда сделката като международна, когато на нея се купува и продава чужда за страната валута, независимо дали субектите са нейни резиденти.

Стоката, която се купува и продава на валутните пазари, е валутата. Преобладаващата форма, в която тя съществува, са остатъците по текущите сметки в търговските банки в страната, където тя е законно платежно средство, и в банки извън нея. Обект на конкретни сделки са инструментите, чрез които се извършва безналичното банково прехвърляне. Такива са банковите телеграфни преводи, кредитните документи – менителница, запис на заповед, чек и др. Разбира се, в много по-малка степен, се осъществяват и сделки във формата на банкноти и монети. Но обект на международните валутни пазари са свободно конвертируемите валути, предпочитани като международно резервно и платежно средство.

Международният валутен пазар изпълнява няколко функции:

• 
   Посредничи и обслужва международните плащания на търговския, нетърговския и финансовокредитния оборот.
  
• 
   Влияе върху националната политика и конкретно върху политиката на централните банки за регулиране на валутните отношения.
  
• 
   Поддържа валутния риск, с което ограничава или стимулира банките във валутните им операции.
  
• 
   Обезпечава оптимална валутна печалба на банките и др.
  

Най-голямо значение за международния валутен пазар имат търговските банки (Trade bank). Те установяват т. нар. кореспондентски отношения – на базата на сключен договор откриват една в друга кореспонденстки сметки, по които валутите се движат. Специализират във валутни операции, поради което се счита, че те съставляват ядрото на валутните пазари. Търсенето и предлагането на валута се съсредоточава в тези банки. Валутните сделки между тях образуват междубанковия валутен пазар (Inter-bank exchange market), който е пазар на едро. В международната практика минималният обем на сделки е 1 млн. $.

В междубанковата валутна търговия участват и валутните брокери (Broker). Те са посредници, които купуват и продават валута само от името и за сметка на своите клиенти. За тази услуга те получават комисионна. Търговските банки са участници на валутните пазари като дилъри (Dealer). Те освен от името и за сметка на своите клиенти, купуват и продават валута и от свое име и за своя сметка.

Компаниите и физическите лица са участници във валутните пазари, но за тях покупко-продажбата на валута е в повечето случаи вторична сделка, опосредстваща търговията със стоки, услуги, финансови активи, туристически пътувания и др. От гледна точка на пазара те образуват категорията на клиентите.

Местните банки, банки, неспециализирали се във валутни операции, участват във валутните пазари, обслужвайки своите клиенти. Те им предоставят разнообразни банкови услуги – кредитни, разплащателни, консултационни и т.н. Към тях клиентите им се обръщат, и когато се нуждаят от валута. Местните банки свързват клиентите с големите търговски банки, специализирали се във валутни операции и основни участници на валутния пазар.

Участник на валутните пазари е и централната банка. Нейната цел, за разлика от другите участници, не е доходът. Тя осъществява целите на икономическата политика. Основното й участие на валутните пазари е интервенцията. Преследва промяна в съотношението на търсенето и предлагането на валута и промяна във валутния курс. Когато централната банка продава валута, тя увеличава нейното предлагане и понижава цената й. Покупката на валута има обратния ефект. Интервенциите на пазара изменят и обема на паричното обращение. При покупка на чужда валута централната банка продава местна и увеличава количеството пари в обращение. В същото време тази операция увеличава официалните валутни резерви. Продажбата на чужда валута води до обратните резултати. Необходимо е да се отбележи също, че ефектите върху паричното обращение имат инфлационен или дефлационен характер. Когато централната банка купува валута, тя продава местна, с цел да намали нейната цена, увеличава паричното обращение и увеличава инфлационния натиск в икономиката.

 Според мотива за участие във валутната сделка валутните субекти се разделят на клиенти и посредници. Клиентите, опосредствайки международната търговия, осъществяват търсене и предлагане на валутата като стока. Обемът и динамиката на валутната търговия зависят от интензивността на стоковата търговия. Клиентите са вносители и износители. Осъществявайки амбицията си за доходност, те купуват и продават валута като финансов актив. Такива се явяват финансовите и нефинансовите компании. А интензивността на валутната търговия зависи от тенденциите на валутната доходност. Централната банка е в категорията на клиентите, но икономическата политика е основната й цел. Посредници са валутните субекти, които получават доход от посредническата операция, и това обикновено са търговските банки.

 

2.3. Валутен пазарен механизъм и равновесен валутен курс

Механизмът на образуване на валутния курс не се различава от пазарния механизъм на образуване на цените. Той е резултат на сблъсъка между търсенето и предлагането на валута. Специфичните моменти се отнасят до факта, че промяната във валутния курс е едновременно повишаване цената на едната валута и намаляване цената на другата, а търсенето на едната валута е в същото време предлагане на другата. Затова анализът на валутния пазарен механизъм изисква уточняването на гледната точка. В тази тема тя е местната валута, българските левове. Взаимодействието между търсенето и предлагането е представено на следната графика.

 Графиката демонстрира търсене и предлагане на левове. Цената се изразява 1 $ = “х” лева. Кривите на търсене и предлагане изразяват измененията в количеството търсени и предлагани левове в зависимост от курса, при равни други условия. Естествено, при увеличаване на курса обемът на търсене намалява, величината на предлагането расте и обратно.

 Когато обемът на търсенето и предлагането на левове съвпада, се образува равновесният валутен курс. На графиката: 1 млн.лв. и цена 1$ = 2 лв. Когато валутният курс стане 1$ = 2,50 лв., т.е. левът поевтинее (доларът поскъпва), пазарът е неравновесен. Предлагането изпреварва търсенето и се формира тенденция на падане на валутния курс. Когато цената на лева е 1$ = 1,50 лв, левът е поскъпнал (доларът е поевтинял), пазарът е с дефицит на левове, тъй като повече се търсят, отколкото се предлагат. Очертава се тенденция на покачване на валутния курс.

 

2. 4. Видове валутни сделки

Валутните сделки се класифицират по различни критерии:

• 
  В зависимост от спецификата и участниците във валутната търговия се разграничават междубанкови и борсови сделки.
  

 Борсови сделки. Те се сключват на специализираните валутни борси, съдържат спецификата на борсовата търговия и спазват правилата на съответната борса. Голяма част от техните условия са стандартни – валутата, срокът, обемът и др. Договаря се само валутният курс. Тоест на борсите се търгува не толкова със стоката валута, колкото с предварително определените условия. Борсовите сделки се наричат контракти.

• 
  В зависимост от срока на доставка на междубанковите валутни пазари се осъществяват касови (спот), срочни (форуърдни) и комбинирани (суапови) сделки. На борсовите пазари се сключват срочни контракти – фючърсни и опционни.
  

16.  Валутен пазарен механизъм. Смущения на валутния пазар.

МВО са естествен резултат на интернационализирането на производството, на международното разделение на труда, на международните търговски връзки, на международното капиталово движение и т.н. МБО задължително получават валутна форма. В този смисъл МВО са опосредстващи МБО. МВО проявяват валутния обмен при търговските, капиталовите, туристическите, транспортните и т.н. връзки.

• 
  Приетата за еталон на системата парична единица (всеобщ стандарт). Такива могат да бъдат златото, резервните валути, СПТ и др. Те изпълняват ролята на международно платежно и резервно средство. Служат за основа на определяне на валутния паритет и валутния курс на националните валути. Една национална парична единица може да изпълнява функциите на еталон на системата, когато икономиката на страната заема безспорни приоритетни позиции в световното стопанство. Когато тя е водеща в обема на производство на стоки и услуги, делът й в световната търговия е значителен, разполага с неоспорим обем златно-валутни резерви. Когато паричната й единица е конвертируема, има изградена система от банки, както в страната, така и в чужбина, притежава либерален валутен режим и т.н.
  
• 
  Установеният механизъм за определяне и коригиране на валутните съотношения – паритети, централни и пазарни курсове, допустими отклонения и т.н.
  
• 
  Режимът на резервните и други валути. Този режим определя степента на обратимост (конвертируемост) на валутата.
  
• 
  Функциите и правата на международните институции, регулиращи МВО. Те невинаги съществуват. В съвременните МВО такива са Международният валутен фонд, Световната банка и др.
  

• 
  да осигурява разумен баланс между стабилността и растежа на международните икономически контакти;
  
• 
  да осигурява стабилност и икономически растеж на националните икономики;
  
• 
  да гарантира справедливост в МИО, независимо че за слабо развитите страни тя изглежда несправедлива;
  
• 
  да позволява контрол от страните и международните институции;
  
• 
  да бъде ефективна, като насърчава МИО чрез улесняване на валутните операции и т.н.
  

МВС е резултат на продължително развитие, което, съобразно характеристиките й, може да бъде периодизирано.

• 
  Първи в историята на МВС е златният стандарт (Gold Standard). Като национална парична система, в класическата му форма на златен монометализъм, той се въвежда в Англия в края на ХVІІІ век. Но интензивните капиталистически отношения изискват световна по характер валутна система и в последните години на ХІХ век златният стандарт става такава. Неговото възникване е спонтанно и няма подписани международни споразумения за това.
  

Формира се златно-монетен разменен курс между две валути. В примера той е 4,87 долара за една лира (7,322382:1,50463 или 20,67:4,24). Правителствата на двете страни гарантират златно-монетния курс. Пазарният валутен курс слабо се е различавал от него. Трябва да се забележи, че съответствието между двата курса се определя от арбитражната (Arbitrage) дейност на стопанските субекти, а не от интервенциите на централните банки на валутния пазар. Същността на арбитражната дейност може да се обясни така. Когато американската валута поевтинява, например 4,90 долара се разменят за една лира, арбитражистите купуват с долари злато в САЩ по официалния курс (20,67$), продават го в Англия по официалния курс (4,24L) и обменят получените лири за долари, с което печелят 0,13$ за унция злато. Така арбитражният процес довежда до увеличаване търсенето на долари, което намалява пазарния курс до нивото на златно-монетния. Арбитражните операции не могат да гарантират пълно съвпадение на пазарния и монетния курс поради съпътстващите арбитража разходи. Затова пазарният курс се колебае около златно-монетния в граници, наречени златни точки.

• 
  
  Каталог: 2010
  2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
  2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
  2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
  2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
  2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
  2010 -> 7 клас отговори на теста
  2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
  2010 -> Код на училище Име на училище
  
  
  
  Изтегляне 2.28 Mb.
  
  Сподели с приятели: