1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

В практиката, в страната вносител на инвестиции се разграничават:

- очаквана висока рентабилност на инвестициите;

- единични по рода си проекти с висока възвръщаемост.

Стратегически инвеститори, които инвестират заради:

- присъствие на нови пазари;

- максимизиране на икономиите от мащаба;

- достъп до квалифицирана работна сила или суровини

Международното движение на капитали е типична характеристика на съвременното световно стопанство. Неговата динамика и обхватност заемат приоритетно положение. Очертават се тенденции на разрастване на процеса. За това се съди по общия обем на международния капитал, по величината на износа и вноса на капитал, по чистия износ или чистия внос на капитал, сферите на инвестиране и т.н. Независимо от проблемите, които съпътстват изчисляването на количествените показатели, те остават основната индикация на състоянието и тенденциите на световното капиталово движение. Бъдещето му е свързано с нарастването на обема на наднационалните инвестиции. То очертава голяма динамика на увеличаване на преките задгранични инвестиции. Расте делът на портфейлните инвестиции. Изменя се производствената сфера – расте делът на услугите, в това число на патенти, лицензии, ноу-хау и др. Технологичното равнище се изразява с автоматизацията, с информационните, микробиологичните технологии и т.н. Очертават се тенденции на промяна на структурата на страните, участващи в международното движение на капитали. Развитите икономики основно от износител на капитали сега се превръщат в значителен вносител.

• 
  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Organization for Economic Co-operation and Development) (ОИСР) е създадена през 1961 г. Неин предшественик е Организацията за европейско икономическо сътрудничество (Organization for European Economic Co-operation), която е създадена през 1948 г., за да администрира американската и канадската помощ по Плана Маршал за възстановяване на Европа след Втората световна война. Основна задача на ОИСР е да съдейства за изграждането на силни икономики в страните-членки, подобряването на ефективността, стимулирането на пазарна система, разрастването на свободната търговия и да допринесе за развитието на индустриализираните и развиващите се страни.
  

• 
  Международният валутен фонд (International Monetary Fund) е изграден в резултат на решенията на Бретън-Уудската монетарна и финансова конференция под егидата на ООН през юли 1944 г. Съществува от декември 1945 г., независимо че започва да действа през март 1947 г. Неговото седалище е във Вашингтон. Учредява се от 35 държави, в момента във фонда участват над 184 страни. Всяка страна участва с квота (вноска), която се определя от Управителния съвет на МВФ по специална формула, отчитаща икономическото състояние на страната (БВП, официални резерви, платежен баланс и др), делът й в международната търговия и международните разплащания. 25% от вноската е в СПТ (или друга твърда валута), а 75% – в местната за страната валута (която може да бъде и във вноски от нелихвоносни държавни ценни книжа, ако МВФ няма необходимост от националната валута). Величината на квотата има значение за определяне на броя на гласовете, с които държавата участва във вземане на решенията на фонда и за определяне на размера на заемите. Всяка страна разполага с 250 гласа (базисна квота) плюс един глас за всеки сто хиляди СПТ от квотата. Всяка страна може да поддържа резервна позици от СПТ. Тя е част от нейните валутни резерви и не се включва в квотата й. Но за разлика от нея е лихвоносна.
  

Генерален директор на МВФ в момента е Родриго Рато. България е член на Холандската група и холандския представител Джерон Кремерс е изпълнителен директор. Теглото на вота е 4,9%

 

Споразумения на България с МВФ

млн. СПТ

Вид на споразумението	В сила от	Размер	Погашения	Остатък
Извънредно финансово компенсационно споразумение	февруари 1991 г.	60.6	60.6
I – Stand-by Споразумение	март 1991 г.	279.0	279.0
Споразумение за извънредно финансиране	март 1992 г.	56.9	56.9
Разширен достъп по Stand-by-II	април 1992 г.	93.0	93.0
II – Stand-by Споразумение	април 1992 г.	31.0	31.0
III – Stand-by Споразумение	април 1994 г.	116.2	116.2
Споразумение за подпомагане на преструктуриране на системата	април 1994 г.	116.2	116.2
IV Stand-by Споразумение	юли 1996 г.	80.0	80.0
V - Stand-by Споразумение	април 1997 г.	371.9	371.9
Извънредно финансово компенсационно споразумение	април 1997 г.	107.6	107.6
Разширено тригодишно споразумение	септември 1998 г.	627.6	43.6	584.0
VI – Stand-by Споразумение	февруари 2002 г.	240.0	4.0	236.0
		2 180.1	1360.1	820.0

 Основната цел на МВФ е да способства изграждането на нова система за икономическо и финансово сътрудничество в света. Тя се реализира чрез няколко конкретни задачи:

• 
  да стимулира международното икономическо сътрудничество, използвайки механизма на взаимните консултации и надзор;
  
• 
  да съдейства за стабилността на валутно-финансовата система, като спомага стабилността на валутните курсове;
  
• 
  да поощрява многостранната система за разплащания при текущите операции;
  
• 
  да насърчава международната търговия, съдействайки за преодоляването на валутните ограничения;
  
• 
  да подпомага развитието на страните, като им оказва техническа помощ и им отпуска, при определени условия, заем от финансови средства за покриване на дефицитите в текущите им баланси и т.н.
  

• 
  да се изгради форум за представяне и изява на страните-членки при обсъждане на общата им политика;
  
• 
  да създаде Кодекс на поведение при обмените курсове и текущите преводи. Валутните курсове се определят на основата на златния стандарт или чрез американския долар със златно покритие през 1944 г. 0,888671 г злато. Могат да се променят в рамките на ±1%. От 1971 г. колебанието е ±2,25%.
  
• 
  да се акумулират финансови ресурси за спазване на изискванията на Кодекса на поведение.
  

Разнообразни са възможностите за получаване на кредит от МВФ:

• 
  · резервен транш – използване на 25% от квотата в СПТ на страната, само при деклариране на нужда от средства за покриване на дефицита в платежния баланс;
  
• 
  · стенд бай кредит – за период от 12–18 месеца, с предоставяне на кредит за 3–5 години, използван по тримесечия, в зависимост от резултатите в икономическата политика;
  
• 
  · кредитен транш – кредит от вноската на страната, под формата на четири транша (по 25%), първият от които се получава при доказана необходимост, но следващите – при стриктно изпълнение на поетите задължения в икономическата политика;
  
• 
  · разширено кредитиране – когато дефицитите в платежните баланси са в резултат на структурни неравновесия, преодоляването на които е продължителен процес;
  
• 
  · допълнително резервно улеснение – предоставени на държава, която има много остри, но краткосрочни дефицити в платежните баланси;
  
• 
  · улеснения за финансиране на буферни запаси – заемите се отпускат за финансиране на вноските на страните в международните стокови фондове за регулиране на международните цени;
  
• 
  · компенсационно и форсмажорно улеснение – заемите са до 95% от квотата за пет години, при рязко влошаване на платежния баланс, по неочаквани външни причини;
  
• 
  · финансиране за ускорено структурно приспособяване – заеми, предоставяни от специална доверителна сметка на най-бедните страни, с хронични дефицити в платежните баланси и др.
  

• 
  Международна банка за възстановяване и развитие (International Bank for Reconstruction and Development) (МБВР). Създадена е с решенията на Бретън-Уудската конфереция и започва дейността си в края на 1945 г. Седалището й е във Вашингтон. Основната задача на банката е да отпуска дългосрочни заеми при ниски лихви, да гарантира такива заеми както и чуждестранни инвестиции, за да стимулира икономическото развитие на дадена страна. Предоставя тези кредити с механизмите на банкова институция, изисквайки държавна гаранция. Тоест от собствените ресурси и от заетите от нея средства (чрез емисия на облигации) на международния финансов пазар. Собствените средства се акумулират от вноски на страните членки. Задължителните внсоки се състоят от два компонента. Първият се определя в зависимост от вноските на страните в МВФ (в момента е 88,29% от квотата във Фонда). Вторият се състои от фиксирано количество (195) акции, представляващи членски акции. Страната трябва да ги плати -0,60% в налични американски долари, 5,40% в национална валута или в американски долари или в необръщаеми нелихвени облигации. Останалата цена на акциите се състои от гаранция, която би могла да се поиска. Всяка страна членка се подписва още срещу 250 акции, които не се заплащат в момента на подписване. Общата цена на тези акции се определя от гаранционния капитал. Възможно е първоначалните суми на вноските да се променят съобразно конкретната ситуация. Вноската определя броя на гласовете при вземане на решение. Следователно членове на банката могат да бъдат страни, вече членуващи в МВФ. А участието в МБВР е основание за членство в другите институции на Световната банка. Заемите, предоставени от МБВР, са дългосрочни – за 20 години, с пет години гратисен период. Те са предимно проектни и за структурно развитие.
  

• 
  Международна финансова корпорация (МФК) (International Development Corporation). Създадена е през 1956 г. с цел да предоставя заеми, но за високорентабилни инициативи, без държавна гаранция. Корпорацията може да инвестира акционерен капитал в избрани от нея предприятия. По принцип след тяхната стабилизация тя продава своя дял. Насочеността на дейността на МФК е развитието на частния сектор. Сумите на вноските на страните се определят на основа на вноските в МБРР. Процентното участие е равно на това в Банката. Акциите на МФК се изплащат в долари или в друга конвертируема валута.
  

• 
  Международна асоциация за развитие (МАР) (International Development Association). Учредена е през 1960 г. за предоставяне на заеми, които обаче имат характеристиките на помощи. Това е така, защото срокът на заемите е 50 г., с лихва под 1%, с 10 г. гратисен период и се предоставят на най-бедните страни. Средствата на МАР се набират от периодични доброволни вноски от развити и богати държави, наричани страни донори. Страните членки се разделят в две групи. В група І участват развити страни, вноските на които съставят ресурсите на институцията. В група ІІ участват основно развиващи се страни. Задължителните вноски на страните са 1,07% от вноските на МБРР. Страните от първа група изплащат изцяло в долари вноските си, докато страните от втората група внасят 10% в долари или друга свободно конвертируема валута и 90% в национална валута или необръщаеми нелихвени облигации, изплащани при поискване.
  

• 
  Агенция за многостранно гарантиране на инвестиции (АМГИ) (Multilateral Investment Guarantee Agency ). Създадена е през 1988 г. Нейната цел е да поощрява чуждите преки инвестиции в развиващите се страни. Изпълнява тази цел, като предоставя консултантски услуги на страните членки и като застрахова инвестиции (до 50 млн. $) от различни рискове (експроприации, загуби от войни, нарушаване на договорните условия, ограничения върху валутните преводи от чуждите инвестиции), обикновено за срок до 15 години. Десет процента от цените на акциите се изплащат налично, 10% в безлихвени облигации, останалите 80% могат да бъдат поискани от агенцията. При това развитите страни изплащат наличната част в свободно използваема валута. Развиващите се страни могат да изплатят 25% в национална валута и 75% в свободно използваема валута предложена от АМГИ.
  

Страните-членки на МЦРИС са 140. Общото число на проведените дела е 150. През 2004 г. са 30.

България е член на МБРР от есента на 1990 г. Дяловото й участие се определя от квотата на страната в МВФ и възлиза на 5 215 бр. акции, което е 0,34% от капитала на банката, с обща стойност 621,1 млн. долара.

България става член на МФК през 1991 г.; на АМГИ през 1992 г.; на МЦРИС през 2001 г. Не е член на МАР

За периода 1991-2003 г. СБ е инвестирала 1820,9 млн. долара за 33 проекта – 11 заема за преструктуриране; 19 инвестиционни заема и две управлявани от банката безвъзмездни помощи. Към края на 2003 г. са приключени 22 проекта, а 11 са в процес на изпълнение.

В момента се осъществява „Стратегия за подпомагане на страната 2002-2004”. Нейните основни цели са: насърчаване на растежа чрез създаване на конкурентоспособен частен сектор; укрепване на реформата на държавната администрация и засилване на инициативата за противодействие на корупцията; облекчаване на социалната тежест от преструктурирането на икономиката и по-ефикасно предоставяне на социални услуги. Предвижда се общата сума на кредитите да достигне 750 млн. долара. До 2005 г. са одобрени PAL І и PAL ІІ.

20.  Международния капиталов пазар: международен фондов пазар, международен кредитен пазар

4. МЕЖДУНАРОДЕН КАПИТАЛОВ ПАЗАР

Теоретичното изясняване на международните капиталови пазари налага уточняване на мащаба и връзката на финансовия пазар с другите пазари. В теорията съществуват различни концепции за обхвата на финансовия пазар. В контекста на тази тема се предлага схващането, според което понятието “финансов пазар” е основно, а в интернационализацията на пазарните отношения се изгражда единният международен финансов пазар. На него се осъществява международната търговия с финансови активи (ресурси). Развива се на основата на вътрешните финансови пазари.

Първоначално местните финансови пазари на икономически развитите страни, паричните единици на които са функционирали като международни резервни и разплащателни средства, са изпълнявали ролята на международни финансови пазари. На тези, така наречени “външни” пазари сделките са се осъществявали в местна валута, от местни и чужди резиденти. Развитието на международните финансови отношения предизвиква появата през 50-те години на международните финансови пазари, операциите на които са във валута, чужда за мястото на сделката, и е възможно в страните по сделката да няма местни резиденти. Така, преодолявайки различието между външните и международните финансови пазари, през 80-те години се формира единният международен финансов пазар (Global international financial market). Той обхваща валутния, паричния и капиталовия.

В логиката на вътрешните финансови пазари теоретичната същност на паричния пазар се изразява с покупко-продажбата на пари и финансови инструменти, които имат падеж до една година. На капиталовия пазар се извършват операции с финансови ресурси със срок над една година. Тези характеристики не са съвсем валидни за международните парични и капиталови пазари. Международната парична търговия се осъществява на международните валутни пазари (International monetary market). Чрез тях се реализира също международната търговия с финансови средства. Тоест паричните и капиталовите пазари не са възможни без валутния. Още повече, че между тях протичат взаимосвързани процеси. Например, когато се понижава цената на валутата, се покачват цените на ценните книжа и обратно – повишаването на валутния курс понижава цената на финансовите инструменти.