Качество на продуктите и услугите-

Качеството се създава в процеса на производство и се проявява в процеса на потребление на клиентите. Малки разлики в качеството водят до големи разлики в продажбите / Парето - метод/ Качеството е степен на съответствие на произведени и продадени продукти, степен на удовлетворяване на потребностите на клиента. Неговата същност може да бъде характеризирана в следните направления:

• 
  технико -технологично;
  
• 
  икономико -управленско;
  
• 
  качеството като резултати;
  

Под качество се разбира не само технологичните характеристики на даден продукт или .услуга, а

също способността да удовлетворява потребностите на клиентите, точността, ниската цена, поддръжането на качеството и т.н. Качеството на продукта или услугата е сбор от два елемента: технически характеристики и обслужване. Качеството /К/ като комплексна категория се интерпретира от различни страни.

От икономическа гледна точка то се х-pa в следните направления:

1)в условията на конкурентен пазар;

2)ориентиран към качествен маркетинг;

3)разходи и качество;

4)цени и качество;

5)К И основни социално икономически показатели от дейността на фирмата /печалба, пазарен дял, основни социално икономически показатели/. Качеството се явява като основни фактор за конкурентоспособността във фирмите, която се определя от приемливата цена съответстваща доброто качество и срока на доставка. Тази връзка се нарича „триъгълник на натиска". Към тези 3 фактора се прибавя и сервизното обслужване, което е много важно за оборудването, машините и други, след доставката им. За всяка фирма главната цел е печалбата, която се постига чрез 4 основни фактора на
конкурентния пазар, които си взаимодействат. Изискванията на пазара към К непрекъснато се променят, по този начин интересите на клиентите, фирмите и държавата са взаимосвързани. В центъра на взаимоотношенията между търговците и производителите стои удовлетворяване потребностите на клиентите. Те се стремят към производството и доставката на висококачествени стоки и услуги. Непрекъснатото усъвършенстване управлението на фирмата е усъвършенстване управлението на качеството. Управлението чрез качеството се налага от нарастващото значение на К в трите му направления -за клиента, за фирмата и обществото като цяло. За клиента качеството означава: надеждна услуга, покриване потребностите му от продукта, рационално влагане на парите му, висока степен на обслужване .и достойно поведение.

В условията на съвременния пазар качеството е основен. фактор, от който се определя способността на един продукт да бъде продаван. Един от основен. елементи без който не може да започне и да се върши добре работата по качеството е ориентираният към качествен маркетинг. Става дума за маркетинг, който обслужва проектирането и производството, който дава сведения какво желае потребителят, за да му го произведе. Като го произведем и предостави както купи от нас. Под маркетинг се разбира съвкупност от дейности, чрез които се създава или получава информация за желаното от потребителя качество. Въвеждат се две понятия за качеството- качество за производителя и качество за потребителя. На тези понятия отговарят следните етапи в развитието на К:К за производителя е К за потребителя, които са и стадиите на маркетинга:

1) ниската производителност води до неудовлетворено търсене и потребителят е готов да купи онова, което му предложи търговецът.

2)изразяване интересите на производителите и потребителите. Набляга се на контрола.

3)Търсенето превишава предлагането, налага развитието на маркетинга.

4)Развитието на маркетинга включва социалните и екологични елементи на търсенето. До тук се извежда изводът, че: стадият на развитие на К за производителя не може да е по-ниско от стадия на развитие К за потребителя.

Следващата характеристика на пазара от гледна точка. на К е връзката между потребителските предпочитания и пазарния дял, която довежда до следните. принципи:

1)малките разлики в качеството води до големи разлики в продажбите.

2)когато разликите в, качеството са големи е предизвикана гибел на по-слабия продукт с по-високо качество.

3)когато разликите в качеството са големи, продуктите с по- добро качество водят до пазарна гибел на по- слабите такива, което означава, че конкуренцията е възможна само между съпоставими по качество продукти, т.е. връзката на качеството с пазара се изразява чрез .жизнения цикъл на продукта, а именно: -най-добра конкурентна продукция има фирмата, която е постигнала високо качество още при проявата на продукта..

-колкото равнището на К е по- високо, толкова е по-къса фазата на възхода и по- продължителна 'фазата на зрелостта.

-към иновациите са склонни фирми с най -лошо и най-добро качество. К се измерва и чрез цената. По-високото К на стоките означава и по- добра цена. При оптимизиране на това съотношение се изхожда от това, че К е съвкупност от свойства, които трябва да получат комплексна оценка. За целта се използват различни методи:

1)Изхожда се от равнището на К на базовото изделие(Ко) и съответната му цена (Цо).Цената на новото изделие (Цн) се определя като умножим равнището на неговото K(Ki) по Цо, не отчита значимостта тежестта на индивидуалните показатели, това се постига чрез: следващия метод

2)Параметричен метод. При него се подбират най- важните параметри, които характеризират К на продукта. Те се подреждат по степен на важност. Съотношението на показателите се умножава по

1).0бщи положения за стандарта- тук се отнася ISO-8402-"Качество речник"-основните понятия, термини, ISO-9004- указания за избор на модел за осигуряване на К.

2)Модели СУК за конкретното предприятие, в зависимост от обхвата на възпроизводствения процес- проектиране, производство, монтаж, обслужваие-9001; 9002; 9003.

3)Стандарти- указващи отделни стандарти на СУК. Това са : одит на с-та-1011; -10013-указания за разработване на наръчниците по К;

-за метрологично осигуряване на К; -за избор на стадартни методи и др.
43. Същност, роля и структура на външно икономическата дейност. Фактори обслужващи интензивността на външно търговската дейност. Външно търговски сделки.

Търговията между лица от една държава с лица от друга държава се характеризира като външна търговия. Международната търговия е понятие за съвкупна външна търговия на всички страни. Тя е продукт от непрекъснатото развитие и разрастване на пазарното стопанства или по-общо на размяната.

Във външноикономическия обмен наред с външната търговия се вкл.: международно научно-техническо сътрудничество; международно производствено сътрудничество; международно транспортно- комуникационно сътрудничество; финансово-кредитно сътрудничество; финансово- инженерингово съвместно инвестиране; международен туризъм и др. Когато става въпрос за външна търговия, имаме налице външноикономическа дейност (ВИД), която се осъществява с помощта на съответната външнотърговска политика. Външнотърговската политика е съвкупност от мероприятия, които една държава(фирма) провежда с цел регулиране на външно- икономическите си отношения с друга държава(чужди фирми)

ВИД всъщност се базира на икономически връзки, обслужващи отношенията между отделните държави. В международната практика се е установила следната класификация на външно икономическите. връзки:

-Външна търговия- това е съвкупност от вноса и износа на една страна, включваща стоки, услуги
и произтичащите валутно- финансови и кредитни отношения като разглежда само процеса на обръщението и засяга само размяната. Пряко производствено сътрудничество- това е участието на една страна в международната специализация и коопериране на производството. Тук се засяга само производството. Участие в международно научно-техническо сътрудничество вкл. взаимовръзки в производството( проекти, ноу-хау, давани под наем патентовани знания, патенти, лицензи). Съвместима инвестиционна дейност- представлява по своята същност износ на капитал и. Ми грация на работна сила- загубване и съответно привличане на квалифицирани кадри от различни страни. Участие в международен обмен на различни видове услуги от производствената, културната, информационната и др. сфери. Тази класификация не е особено прецизна поради сложността на външноикономическите. връзки , зависещи от етапа на развитие, в който се намира икономиката на другата страна.. Степените на развитие на икономиката могат да бъдат следните:

1.Отворена икономика- определя се от степента на зависимост на една икономика от външния пазар. Колкото е по-голяма тази зависимост, толкова по-отворена е икономиката на тази страна.

2,Открита икономика- такава, която не може да се защити от външни влияния, които биха могли да и се отразят негативно. Разликата при двете е че при отворената икономика темповете на развитие на външната структура и пропорциите в тази икономика зависят от тези показатели. Количествените показатели за развитието на отворената икономика са: - отношение между външнотърговския оборот и националния доход. Ако пpоцентът е по – голям от 2.5, то икономиката на дадена държава е отворена. Процентното съотношение показва точно каква част от националните доход минава по каналите на Външната търговия.- Промяната на вътрешната структура на националния. продукт се отчита чрез съотношението между произведен и използван националния. продукт(променен чрез външната търговия). Промяната цели формиране на пропорция между внос и износ, както и балансова функция с цел повишаване на брутния национален продукт. Ако вноса е различен от износа се формира съответното положително. или отрицателно салдо. За националната. икономика е по-изгодно размерът на вноса да е по-голям от този на износа, защото това означава, че потреблението е голямо. Салдото може да действа като стоков кредит. Използваните ценови ефекти във Външна търговия са с главна цел печалба, т.е. изнасят се стоки с по- ниски цени на ниво национална стойност, от колкото се внасят тези стоки и се внасят тези стоки, които ако се произвеждат тук, ще са скъпи. Факторите, от конто зависи влияй нето на националната. икономика върху В ИВ са следните:

1.степен на развитие на националната. икономика., като тук зависимостта е правопропорционална. Изключения има в случаите на ниско развита икономика. и слабо развити връзки. В този случаи по-слабо развитата държава е заинтересована от тази търговия заради вноса, докато по- силно развитата страна ще изпитва затруднения при реализацията на стоките на своя пазар. В този случай по- силно развитата държава би имала изгода ако обектът на внос е някакъв вид суровина, която се притежава от по- слабо развитата страна. Определяща тук е иконом. заинтересованост.

2.степен на развитие на структурата на външната икономика- зависимостта е право пропорционална. В този случай значение има величината на вътрешния пазар.

3.наличие на природни ресурси и благоприятно географско положение- тези фактори могат да стимулират или да задържат развитието.

4.научно-техническия прогрес.

Има няколко показателя за взаимодействието на ВИВ с националната икономика (.Експертна квота /ЕК/ ЕК= Износ: БВП х 100

2.Импортна квота /ИК/=Внос: нац. потребление х 100

З. Коефициента. на изпреварване /КИ/= Външна търговия стокообмен : БВП(брутния вътрешен продукт)

4.Коеф.на еластичност ./КЕ/= Ср.год.ВнТ стокообмен : средния .БВП

Средствата за провеждане на Външнотърговска политика са митата, не тарифните ограничения, изискванията към опаковката, маркировката и др. и участие в международни организации. Съвременни тенденции в развитието на Външнотърговска политика:­разширяване на средствата за стимулиране на

1.Прп сделките за покупко- продажба на стоки и услуги в международната търговия контрагентите произхождат от две или повече държави. Това налага обектът на сделката да пресича националните, граници с всички последици /изпълнение на митнически и административни формалности/;

2.ВТС предполага привличането на непреки участници /транспортни организации, застрахователни институции, банки, посред. фирми и др./, което увеличава сложността и рискът на сделката; 3.Сключването и изпълнението на ВТС изисква спазването на норми и правила на националното
законодателство и международните организации;

4.Плащането при ВТС най- малко за единия участник от контрагентите се извършва в чужда валута. Технологичният цикъл на ВТС предполага три етапа на протичане: подготовка, сключване и изпълнение. Всяка ВТС трябва да бъде подготвена, за да отрази волята на купувача и продавача и да уточни условията на сделката. Следва отчитане на резултата. Всяка ВТС е договор от части: уводна- вписват се участниците с всички техни данни; същинска част; протоколна част- приложения, място за подписи и т. н. Най-често използваните реквизити на ВТС са:-предмет на търговската сделка- наименование на стоката, която е обект на търг. преговори; -количество- в хода на сключването се избира мерна единица и се фиксират методите за установяване на количеството; - качество- методи за оценка на качеството а /прегледано -одобрено, б/ по международни стандарти, в/ чрез стокова или търг. марка,г/ по мостри:-цена най-важното условие. Биват: твърда, променлива, актуализирана. Конкретизира се и системата на тьрговска отсъпки. Това са валутно- финансовите условия; -франкировка- място на предаване на собствеността; -начин и форма на разплащане -финансови условия; -транспортни условия;-срок на доставка- два вида: незабавна и последваща; -количествено и качествено приемане и предаване;-гаранции -срок, в, който дефектите се отстраняват; -неустойки парични санкции за неизпълнението на условията, -рекламации; -арбитраж; -специални условия- стимули за изпълнение на сделката.

Успехът на търговската дейност на фирмата се заключва в избора на стратегия, която е най-правилна за фирмата и в последващото й предлагане. Рентабилността на фирмата зависи от точно избраната съответна стратегия при конкурентни условия и за определен период и след това се преориентира към нова подходяща стратегия. Стратегията е интелектуален проект, в който се разглеждат, определят и разработват най- важните цели на фирмата, условия за постигането им. Тя е съвкупност от правила за

1.Състояние на организацията - какви са целите, възможностите и ресурсите на фирмата;

2.Състояние на продуктовия пазар- дали продуктът е относително нов на пазара, във фаза на нарастване, зрялост или упадък; какъв е текущият и очаквания обем на продажбите;

3 Състояние на конкуренцията- колко са конкурентите, какви са техните характеристики и подходи;

4.Състояние на външната среда. Същността, значението и целите, които се поставят с избора на маркетинг стратегия, обосновават мястото на този избор между основните управленски решения в сферата на маркетинга, дефинирани и утвърждавани по правилно от ръководството на една компания. Управленски. решения за маркетинг стратегия се разпределят в следните направления:- избор на целеви пазари;- избор и обосноваване на най-ефективни маркетинг инструменти за постигане на цели заложени в маркетинг стратегията;-определяне на необходимите финансови средства за реализиране на маркетинг стратегията или изработване на проект на бюджета на маркетинг действията. Стратегическото управленски маркетинг в търг. фирма е в зависимост от потребителите му. Стратегическият маркетинг се занимава със стратегията на маркетинговата дейност. Стъпките на стратегическия маркетинг са; определяне на секторите водещи към целите; уточняване обхвата на комуникацията; създавани на сценарии.

Стратегическият анализ се занимава и с вътрешното състояние на фирмата, а също и с планирането, организацията и контрола на използване на ресурсите в различните области на фирмената дейност. Фирмените ресурси се делят на следните групи: физически, организационни, технологични, човешки. Базови за фирмената дейност са финансовите ресурси: рентабилност на собствения капитал, оборот на капитала, ликвидност, степен на задлъжнялост. Планирането на бюджета на фирмата става чрез анализ на: логистика на входа, операции, логистика на изхода, обслужвани на клиентопотока; кадри, технологии, снабдяване. Всичко това формира вътрешната инфраструктура на фирмата. Следващ стадии на стратегията е анализ на стокооборота, използват се следните инструменти: профилактика на рентабилността на отделните стоки, профилактика по възраст на проекта, рентабилност на проекта в зависимост от възрастта, разпределение на стокооборота според стоките и др.

Трета фаза на стратегическия анализ вкл. конкуренцията. Неговата задача е да се открият силните и слабите страни на конкурентите, общата пазарна позиция на фирмата с тях наличието на нови фирми. За да. се извърши ресурсно сравнение и да се открият предимствата и недостатъците, на фирмата спрямо конкурентите трябва да се разгледат най-важните фактори за успех. Това са качеството на пазарният дял. Съществуват и др. фактори като сервиз, гъвкавост, цена.

Маркетинг стратегията съдържа избор на целевите пазари, както и създаването и поддържането на подходящ маркетинг микс. За да се разработи и ръководи маркетинговата стратегия е необходимо маркетинг мениджърите на фирмата да съсредоточават вниманието си върху някои общи цели на управлението, на маркетинга, на анализа на пазарните възможности, развитието на маркетинг микса и ефективното ръководство на^- маркетинг дейностите. Определяне на маркетинговата стратегия описва как една фирма може да използва своите ресурси и силни страни, за да реализира разкриване на възможности\ пазарни шансове\ с оглед да реализира предимствата пред конкурентите си. Задачи на маркетинг стратегията са: разработка на определен сегмент; начин на позициониране; задължителен отговор на продуктова линия; ценова стратегия и дистрибуция. Пазарната възможност съществува, когато обстоятелствата позволяват на фирмата да предприеме действия към достигане на определена група клиенти. ¹ Стратегическите алтернативи се получават след съпоставяне на опасностите и възможностите със силните и слаби страни на фирмата. Отговорът е с какво точно ще функционира фирмата в бъдещото и накъде ще тръгне. Пред търг. фирма стоят, четири алтернативи: 1.Първата алтернатива е ограничен ръст- за тази фирмена стратегия е характерно формиране на цели от достигнатото равнище, 2.Втората алтернатива е интензивен ръст - тази фирмена стратегия се осъществява по пътя на ежегодна корекция на целите с равнището от предшестващата година. Тази алтернатива се приема от фирми, които се стремят към разширяване на стоковото предлагане или по пътя на преобразуване на търг. фирма; 3.Третата алтернатива е съкращаване - това на практика означава, че равнището на преследваните цели е по-ниско от достигнатото равнище в миналото, тази фирмена стратегия има няколко форми. - съкращаване чрез ликвидация- пълна разпродажба на активите на фирмата; - съкращаване чрез премахване на излишното- разпродажба на някои търговски обекти или дейности;- съкращаване и преориентация на бизнеса, т.е. търговски бизнес с ново направление, с нов търговски продукт, с нова технология.