1. Същност на търговията. Насоки за усъвършенстване на търговията в прехода към пазарна икономика



страница7/12
Дата05.02.2018
Размер2.28 Mb.
#54477
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

21. Особености на труда в търговията. Производителност и ефективност на труда. Организация на РЗ. Насоки за усъвършенстване на заплащането на труда.

Съвременният труд е право и дейност на човека. Той не е търг. вещ. Трудовия договор не е договор за покупко-продажба на работна сила, а договор за нейното временно отлагане под наем при определени условия и заплащане. Ролята и значението на труда се изразява в това, че той е създател на материални и духовни блага; източник на средства за задоволяване на потребна елите; фактор за социално обслужване. Производителността на труда в търговията се измерва с полезността, която човек създава в трудовия си процес. Най важните особености в търговията са:

-търговските операции почти не се поддават на автоматизация и механизация, те са трудоемки, -изпълняват разнородни функции, които зависят от разпределението на труда -свързан е с голяма морална отговорност, -продажбите не са непрекъснати и зависят от много външни фактори- мода, инфлация, слухове и др.

-трудовия процес зависи от клиентите- без тях не може да има продажби.

Най-често производителната на труда се оценява като продажби на едно лице от персонала. Производителността и ефективността на труда в търговията са резултат от обема на извършената работа, които е равен на реализирания стокооборот за определен период от време. Трудовите ресурси са важен компонент, необходим за ефективна търговска дейност. Резултатите от вложения труд в трудовите процеси са или материални продукти или услуги. Трудът се проявява като производителен, а резултатът от него има количествена и качествена резултативност. Големият дял на трудовите ресурси в търговската фирма обуславя значителния дял на трудовите разходи по обръщение. Равнището на производителността на труда може да се изменя с помощта на три метода: -повишаване производителната сила на живия труд;

-нарастване на интензивността на труда; -повишаване на номиналната продължителност и степен на използване на работно време.

Ефективността включва предлагането на труда и др. елементи свързани с икономическите н социални резултати от труда. Ефективността се характеризира чрез система от показатели: -печалба;.

-стокооборота реализиран от едно лице;

-Добавена стойност;

-брутен приход от една лице;

Факторите обуславящи ефективността и производителността на труда са:

-обем и структура на стокооборота;

-техника на труда;

-квалификация на персонала;

-оптимизиране на процесите териториално разположение на търг. обекти;

-усъвършенстване на организацията на труда;

-усъвършенстване на материалните и морални

стимули.


Организацията на работната заплата е най-масовата форма за доход на населението. Министерския съвет утвърждава минимална работна заплата, която се актуализира през определени периоди. Договарянето на работната заплата се осъществява на основанието на: -условия, при които се полага труда; -изисквания за стимулиране развитието на потребителското търсене и поддържане на желаната заетост;

-необходими средства за възпроизводство на работна сила;

-количество, качество и ефективност на труда. , Работната заплата е организирана в две системи на заплащане:

1. Повременна система -заплатата за определено време, като може да бъде дневно, седмично или месечно. Този вид заплащане е според квалификацията, прослуженото време и сложността на извършената работа


2.Сделна система- заплащане според извършената работа:

-пряка- с нарастване на резултата нараства и заплатата;

-средно- прогресивна -дават се допълнителни премии;

-акордно- премиална- за извършена работа в определен срок;

-акордна- заплащане на определен обем от работа без определяне на време за извършването и. Определянето на оптималната численост и структурата на персонала е в основата на оптимизирането на трудовите разходи за търг. фирма.

Друга форма на заплащане на труда е процент от оборота. Най-често тази форма се прилага при заплащане на труда на търг. работници. Възможно е тя да се използва и за допълнително материална стимулиране на търговския персонал.

Насоките за усъвършенстване на труда в търговията са следните:

1 .Да се прави анализ на дейността;

2.Набиране на персонал;

3.Стимулиране на персонала;

4.Определяне функциите на всяко едно заето

лице;


5.Непрекъснато усъвършенстване на персонала; 6.Определянето на система за освобождаване;
22. Дълготрайни материални активи- структура, показатели за оценка. Амортизационна политика.

Активи се наричат всички неща, конто принадлежат на фирмата. Те се намират в лявата страна на счетоводния баланс. Чрез тях фирмата осигурява дейността си и осигурява нарастване на капитала на собствениците. Активите се делят преди всичко на дълготрайни активи и на краткотрайни активи. Към дълготрайните се отнасят активите с дълготрайно използване и с престояване Повече от [ година. Краткотрайните са със срок на престояване до 1 година. От своя страна дълготрайните активи се делят на: материални (сграда, машини и съоръжения), нематериални (патенти, лицензи, фирмени марки) и финансови (дялове, съучастия, предоставени заеми и ценни книжа). ДМА се характеризират с голямо разнообразие. В своят състав ДМА обединяват всички средства на труда на предприятието включително и средствата, които създават пространствени и др. подобни условия за протичане на трудовият процес. Една част от тях участват и посредствено и в производствения процес -машини, инструменти, апаратура и др. Друга част от тях създават условия за правилното протичане на производствения процес - земя, транспортни средства, сгради и др. Тези две части материални активи могат да се характеризират като производствени. Друга значима част от ДМА на фирмата не участват и не обслужват производството, а са свързани с културно - битовото и социалното осигуряване на работниците - жилищни сгради, здравни служби, почивни станции, спортни и детски заведения и др. Те се характеризират като извън производствени активи. ДМА изразяват величината на материализираните средства на труда, а така също и направените разходи за придобиване. Освен в натурално - веществено изражение те се отчитат и групират и в стойностно изражение. Като такива те се приемат за основни средства За целите на счетоводното отчитане, с което се набира информация за размера на движението им, ДМА се класифицират в 9 самостоятелни елемента: - земи, горил трайни насаждения;- Продуктивни и работни животни; - сгради; - машини, съоръжения и оборудване; - транспортни средства;- стопански инвентар; - разходи за придобиване на ДМА; - ликвидация на ДМА; -други ДМА.

ДМА на търговията - средства на труда, използване на стокообращението, но те не са покрити с материално - техническа база, а са част от нея. Към ДМА се отнасят:

1. ДМА, които обслужват пряко търговската дейност - магазини, заведения за обществено хранене, складове и тяхното технологично оборудване;

2. ДМА, които обслужват административно-управленската дейност;

3. ДМА, които обслужват производствената дейност; 4; ДМА, които обслужват жилищни, комунални и културно- битови дейности на търговското предприятие.

ДМА се различават съществено от краткотрайните активи не само по своето съдържание и функции, но и по своят оборот. ДМА участвуват многократно в търговския процес без да променят своята съществена форма, а краткотрайните актив и участват еднократно в търговския оборот, променят веществената си форма от стоки в пари и обратно. При осъществяването на търговският оборот ДМА в зависимост от интензивността на тяхното използване, пренасят част от своята стойност върху стойността на стоката чрез амортизационните отчисления, а КА участват изпяло в търговския оборот - натурално и стойностно. Под структура на дълготрайните активи (ДА) трябва да се разбира относителният дял на отделните им елементи и групи в стойностно изражение спрямо общият дял на отделните им елементи и групи стойностно изражение спрямо общият обем Съотношението между трите групи ДА- материални, нематериални и финансови характеризира тяхната икономическа структура. В настоящият момент преобладаващ относителен дял в структурата на ДА на повечето предприятия имат ДМА. Но тенденцията е структурата на ДА да се измени в полза на увеличаване на относителния дял главно на финансовите, и нематериалните активи (основни предпоставки за това са: Развитието на търговията с ценни книжа и валута; разширяване на системата на икономическото сдружаване и съучастия; приватизация на собствеността; разширяване на системата за кредитиране; инвестициите, на чуждестранния капитал).Освен по икономически елементи ДА на предприятието се характеризират с различно съотношение вътре във всяка група. Това съотношение характеризира технологичната структура на ДА. Показатели за отчитане на мат. техническата. база на ДМА - това става с натурални и стойностни показатели:

1. Натурални показатели - това са брой магазини общо и по стокова специализация, брой на заведенията общо и по функции, брой складове и складови помещения, обща полезна площ на магазините и заведенията за хранене. Тези показатели се използват преди всичко за анализ на състоянието и планиране на развитието на мат. техническата база и в частност на отделните предприятия, които осъществяват вътрешно търговска дейност. Могат да се използват и редица други показатели – средна площ, в т.ч. търговска площ на 1 магазин, I заведение за хранене или склад и др.

2. Стойностни показатели - регламентирани със закона за счетоводството за първоначална стойност на ДМА, остатъчна стойност. Тези показатели се използват за определяне на динамиката на ДМА, определят потребността от капиталовложения, начисляването на амортизации и др. цеди: Първоначална стойност на ДМА – тя включва: парични разходи за строителство и обзавеждане на търговските обекти по техните цени. Тук се включват покупната цена (без ДДС и без ДО) и всички разходи по привеждане на имуществото в подходящ за ползването му вид; Остатъчна стойност на ДМА - определя се като от първоначалната стойност се приспаднат амортизационните отчисления;

Възстановителна стойност на ДМА - показва тяхната първоначална или остатъчна стойност, преизчислени по цени в момента на преоценката им.

Методи за оценка на активите:

1.Метод на т.нар. материална оценка - той се базира на разходите, необходими за създаването на съответният актив към даден момент;

2. Метод на бъдещите доходи - активите се оценяват въз основа на доходите, които те ще донесат - било пряко или косвено. Този метод е решаващ при избирането на инвестиционни варианти. Тъй като всеки инвеститор преди да стигне до пресмятането колко ще му струва изграждането или закупуването на даден актив, трябва първо да си отговори на въпроса колко си заслужава да даде за този актив, имайки в предвид дохода, който той носи. Всеки актив трябва да осигурява поне някаква минимално допустима норма на възвращаемост т.е. за него не трябва ла се плати повече от определената максимално възможна цена.

Амортизационна политика - ДМА на предприятието се използват многократно и независимо от това, че те запазват своята веществено материална форма, в процеса па своята експлоатация те постепенно загубват част от своите потребителни свойства, заедно с това и част от своята стойност. Изхабяването бива два вида: физическо и морално. Физическото изхабяване настъпва по два начина: използването на активите в производствения процес и под въздействието на природните сили. Моралното изхабяване се характеризира от степента на преждевременното обезценяване на активите, което се поражда от процеса на пораждане на Пт и внедряването на НТП. За да се заменят физически и морално изхабените ДА са необходими средства. Те се набират посредством пренасянето на част от тяхната стойност в себестойността на произвежданата продукция под формата на амортизационно отчисления, т.е. амортизационните отчисления са начин за нееднократно, на части пренасяне на стойността на Да върху разходите за производството и цената на произвежданите стоки и услуги. Амортизационните отчисления на ДА са стойностния израз на изхабяването, което те понасят и се определят с помощта на амортизационните норми. В новите условил всяко предприятие само определя амортизационната си политика по следните основни причини: L Предприятието сам о определя срока на експлоатацията на даден актив, Минималният срок обаче не може да бъде по-малък от определения от МС за дадена група или вид ДА;

2. Предприятието може да промени първоначално определеният срок на амортизация, но това се прави след края на един отчетен период;

3. При различни методи на амортизация, амортизационната норма и годишната амортизационна квота са различни;

4. Амортизационните отчисления се прекратяват след набирането на първоначалната стойност на даден актив, независимо от физическата му годност и експлоатация след този срок;

5. Обезценяването на даден актив се отнася като разход без да се начислява като амортизация;

6. За транспортните средства амортизационната норма не се определя към първоначалната стойност, а на 100 км пробег на транспортното средство;

7, Не се начисляват амортизации на земи, гори и паметници на културата;

8. Не се начисляват амортизации за основни ремонти. Годишната амортизационна норма се определя като %, като числото 100 се раздели на срока на експлоатация на даден актив в години (Т) или Ам = 100:Т; На тази база се определят годишните амортизационни квоти (сума)(Ак), която Предприятието трябва да начисли в себестойността на продукцията по следната формула: Ак = Ам х Пс/100, където Пс е първоначалната стойност на ДА.



Методи на амортизация

1. Линеен метод - при него годишната норма на амортизацията (Ам) е една и съща през целия период на функциониране на ДА (Т). тя се определя като първоначалната стойност на ДА, приета за 100 % се раздели на срока му за функциониране Ам = 100 %/Т;

2. Нелинейни методи при тези методи годишната амортизационна норма и квота може да се намалява или увеличава през определен период от време равномерно или неравномерно. В зависимост от това се класифицира като:

а), метод на снижаващия остатък - нарича се още константно дегресивен. При него амортизационната норма остава постоянна за всички години на експлоатация, но се коригира с определени коефициенти на повишение (в границите 1,6 - 2.5). Така определената годишна амортизационна норма се- прилага не към първоначалната, а към остатъчната стойност през всяка година;

б) неравномерно дегресивен метод '- годишна амортизационна квота се определя от прогресивно намаляваща норма на амортизация през всяка следваща година. Амортизационната норма и нейното начисляване се определя на основата на експертна оценка;

в) нелинеен прогресивен метод - при този метод годишна амортизационна норма нараства с един и същ % всяка година;

г) метод на сумата на числата -амортизационна норма за всяка година се получава като броят на годините, които остават до края на амортизационния срок се раздели на сумата на числата на всички години в амортизационния срок;

д) метод на изключителна амортизация - характерното при него е, че през първата година на експлоатация на ДА първоначалната му стойност се начислява наполовина, а през оставалите години се прилага линейният метод.

Амортизационната политика на търговските предприятия трябва да има относителна стабилност и да намери отражение в амортизационния план. В него трябва да намерят отражение размера на ДА, срока на тяхното използване, нормата на амортизация.
23. Иновации и инвестиции. Същност и класификация на иновациите. Видове инвестиции. Икономическа оценка на инвестиционните проекти- методи.

Според най-общото определение за инвестициите те се определят и характеризират като процес на влагане, предоставяне на средства. Според някои определения, инвестирането се свързва с покупката на ценни книжа или други вложения, от които се очаква. възвращаемост под формата на редовни дивиденти или по-голямо заплащане на по-късна дата. Следователно характерна черта на инвестициите е възвръщането им в увеличен размер. Някои учени определят инвестициите * като текущо влагане, поверяване на пари за период от време, който в последствие ще компенсира инвеститора за: I, времето през което са ангажирани средствата; 2. очакваното ниво на инфлацията и 3. несигурността на бъдещите плащания. Съществува и по-изчерпателна характеристика, според която инвестицията е:- пари, използвани от компанията за покупка на активи (земи', сгради, машини); - пари, използвани за покупка на ценни книжа или откриване на депозитна сметка в банка; - самият процес на инвестиране. Разширеното разбиране на микро икономистите за инвестирането е, че те включват всички активи, придобити с цел осъществяването на стопанската дейност, насочени към получаване на печалба. Конкретно към инвестициите се отнасят:

1. Парите вложени в ДА;

2. Парите .вложени в КА;

3. Доходът получен от инвестициите, т.е. увеличаване на самата инвестиция,

4.Дейността свързана с инвестирането и разглеждана като процес. Според макроикономистите инвестициите са:

1. Капиталовложения, които имат по-продължителен срок на използване и служат за производство на продукция, стоки, услуги;

2. Различни видове ценни книжа;

3. Правителствени инвестиции, свързани с поддържане на отделни сфери от националната икономика и инфраструктура;

4. Всички средства вложени с цел: подобрение на земята или запазване и увеличаване на останалите природни ресурси, разходите за научно развойна и внедрителска дейност /разходите за обучение и образование. Следователно инвестициите включват не само блага, които са обект на покупко- продажба, но и пазарни блага свързани с придобиването на нематериален и човешки Характер. Съществуващите определения в микро и макроикономиката водят до обобщението, че всяко едно вложение за пари или парични еквиваленти, което има за цел получаване на печалба и води до увеличаване на първоначалното вложените средства е инвестиция. Всяка инвестиция е мотивирана от стремеж за повече блага в бъдеще. Но инвеститорите само предоставят средствата без да им се гарантира някаква икономическа изгода. Това налага принципен анализ на параметрите, заложени в инвестиционните програми. Често високата норма на възвращаемост на частните инвеститори се дължи и на склонността на правителството да инвестира в не правителствени, но необходими сфери на стопанската дейност, с което открито се субсидира. Други два сектора на икономиката -реалният (техн. оборудване научни изследвания, квалификация) и финансовия (покупка на акции, облигации, спестовни сертификати, банкови депозити) също специфират инвестициите в реални направления. Вниманието към реалните инвестиции отстъпва пред вложенията във финансови активи. Финансовата ефективност на всяка фирма се определя от нейната инвестиционна политика. За разлика от финансовия анализ, който ползва информация от миналото, инвестиционният анализ е поглед в бъдещето, при което всяка прогноза носи вероятностен характер, т.е. има рискови елементи. Входящите икономически данни в инвестиционният анализ се делят на 2 групи: разнородни и разновременни финансови параметри. Значими финансови параметри са:

1. Областта, на планираните инвестиционни разходи;

2. Остатъчни стойност;

3. Амортизация на ДА,

4.Текущите оперативни финансови приходи и разходи. Преобладаващ дял в планираните инвестиционни разходи заемат: Капиталното строителство; Покупката на технологично оборудване.

Наред с тях цената на инвестициите се формира от доставните и монтажните разходи, стойността на проучвателните и проектни дейност, консултантските услуги, научно изследователската и внедрителска дейност, разходите за покупка на патенти, ноу- хау, квалификацията на персонала, парична потребност за оборотен капитал. Трябва да се прави разлика между дохода получен от правилата на счетоводната отчетност и дохода, получен като разлика между касовите приходи и разходи - нетен паричен поток. Той се изчислява за всяка година и зависи от паричният поток постъпващ в бюджета на фирмата и паричният поток напускащ фирмата. В зависимост от повода за инвестиране се различават следните видове инвестиции:

I. Принудителни - за повишаването на надеждност, безопасност и др.;

2. Инвестиции за задържане на пазарни позиции и репутация;

3. Инвестиции за обновяване - на основни производствени фондове;

4. Инвестиции за рационализиране на производствения процес;

5. Инвестиции за разширяване, целящи разширяване на производственият капацитет;

б. Рискови инвестиции - за разработване на принципно нови продукти. Свързани са с голям риск, но и с голяма печалба На практика ' преобладават смесени форми на инвестиране. Инвестиционното решение влияе на производствените отношения за дълъг период, т.е. дългосрочностща е първият характерен елемент на инвестиционните решения. Вторият характерен елемент е, че извършените инвестиции са в повечето случаи необратими. Третият елемент е с особено висок риск за фирмата, поради което е нужно добро инвестиционно планиране. Ефективността на инвестициите може да се определи като разлика между нормата на печалбата и нормата на кредитния %. Поради високата лихва на кредита е почти невъзможно да се организира производствена дейност с по-високи норми на печалбата отколкото е % на лихвите. Ето защо по-изгодно е да се правят депозити на капитал в бизнеса отколкото да се произвежда.

За проверка на ефективността на инвестиционните

проекти се използват методи групирани както

следва:


1.Сконтирани парични бъдещи постъпления /динамични методи/ - те държат сметка за промяната на стойността на парите във времето, главни представители са: нетна сегашна стойност; вътрешна норма на доход; приходи- разходи;

2.Несконтирани /статични/ - те не държат сметка за промяната на стойността на парите във времето - възстановителен период; апроксимативна норма на доход. .


24. Въвръщаемост и риск при инвестиционните решения. Същност и необходимост от управлението на риска. Методи за определяне на възвръщаемостта на риска

Рискът представлява несигурността свързана с очакваната възвращаемост от направената инвестиция, Колкото по-несигурно е получаването на дохода от инвестицията, толкова по-голям е риска. Съществуват следните видове риск:6изнес, финансов, ликвиден и валутен..

Бизнес рискът представлява несигурността на бъдещите . приходи, протичащи от характерната фирмена дейност. Финансовия риск е несигурността причинена от използвания метод на финансиране. Ликвидния риск се определя от степента на ликвидност на съответните активи на пазара. Валутния риск е свързан с несигурността ,произтичаща от промяната във валутните курсове.

Един от факторите определящи риска е степента на изменчивост на очакваните приходи. Друг фактор, влияещ на риска е времето. Парите в наличност сега, имат по-голяма ценност, отколкото в бъдеще. Рискът има пряка връзка с възвращаемостта на капитала. Когато рискът расте- повишава се и съответната норма на възвращаемостта Анализирането на риска и възвращаемостта са ключът за всички решения, касаещи различни оценки и капиталовото бюджетиране.



Методи за определяне на възвращаемостта и риска.

Риска се измерва със специални методи, които се прилагат по отношение на отделните активи и по отношение на множество от активи. (.Метод на така наречените "размах"- разработват се варианти за възвращаемост на капитала. На базата на степента на отклонение ат очакваните доходи се измерва риска за всеки от вариантите. 2.Метод на стандартното отклонение- изчислява се отклонението от средната стойност на актива или от очаквания приход.

По отношение на множеството активи риска започва с изчисляване на стандартните отклонения и очакваните приходи от всяка ценна книга. Целта е риска да се разпространи върху няколко актива или ценни книги, като при това да се съкрати общия риск. Използваните методи тук са:

-модел за оценка на капиталовите активи (МОКА)- изразява процентното изменение на възвращаемостта на капитала на i-тия вид.

МОКА=%изменение на i-тия капитал ........ %изменение на възвращаемостта на пазарния курс на акциите.;


  • Коефициент и линия на пазара на ценни книжа- обезпечава базата за оценка на относителните изгоди от ценни книжа. Най-широко приложение намира методът МОКА, защото той измерва промените в риска в относително изражение.

25. Краткотрайни активи в търговията- същност, състав, структура, източници за формиране. Анализ и прогнозиране. Икономическа ефективност на КА в търговията.

Активите на фирмата се делят на краткотрайни и дълготрайни. Краткотрайните активи /К А/ трябва да се разбират като икономическа форма на предметите на труда Всички те имат паричен еквивалент и. участват в стоково - паричната размяна един път като предмет на труда, а след това като готова продукция. Паричния израз на тези вещи се характеризира с понятието оборотни средства или оборотен капитал. Съставът на КА на предприятието обаче не се изчерпва със съдържанието на разнообразните предмети на труда, които обобщено се наричат производствени запаси. КА от своя страна се състоят от споменатите запаси и от паричните средства, . вземания и разходи за бъдещи периоди. Тези КА се финансират от два основни източника:

1.Част от трайно финансираният във фирмата капитал в, това число собствен капитал и дългосрочни . заеми.

2 .Текуща /краткосрочна/ задлъжнялост на фирмата , включваща: краткосрочни банкови и други заеми, задължения към доставчици, към персонал, към бюджета, към социалното осигуряване, други краткосрочни задължения. Тази част от стойността на КА, която се финансира за сметка на трайно ангажираният капитал /собствен + дългосрочни заеми/, представлява нетно оборотният капитал на фирмата /НОК/, които е равен на: НОК =КА - КЗ, където КА - стойността на краткосрочните /текущи активи, а КЗ - стойността на краткосрочната /текуща/ задлъжнялост Или НОК е тази част от трайното ангажиране във фирмата капитал, която е вложено в КА. Често в теорията и практиката се използва и понятието бруто оборотен капитал /БОК/. Той се получава като към НОК се прибавят и краткосрочните вземания. Или:

ТОК = НОК +- КЗ С други думи БОК е равен на стойността на текущите активи. Това е повод и за отъждествяването на понятието оборотен капитал с текущите активи или КА. За да бъдем по-точни БОК е сумата от всички източници на финансови средства, които са насочени към КА. Когато се говори за оборотен в действителност се има в предвид БОК,

КА в структурните звена на вътрешната търговия представляват паричен израз на стойността на оборотните фондове /инвентарен амбалаж, движени ценностна стопански материали/ и фондовете на обръщението /СЗ и парични средства на звената, касата и разплащателната сметка /.

Тази категория КА в икономическата литература досега беше известна като "оборотни средства", а в общата икономика. Теория като оборотен капитал. За разлика от ДА /средства на труда/, КА/ предмети на труда/ след всеки оборот, променят веществената си форма - от стокова в парична и обратно. Или те участват еднократно в търговският оборот. Изключение от това правят само движимите ценности. » . КА на предприятието включват следните елементи:

А. Материални запаси

-материали - незавършено производство

-продукция, стоки, амбалаж

-млади животни и животни за угояване

Б. Вземания

-по продажби - свързани с участия - по липси и начети

-съдебни и присъдени вземания— др. вземания В. Финансови средства

-пари в левове - пари във валута - движими ценности

Г .Разходи за бъдещи периоди Съотношението между отделните групи или елементи на КА на предприятието в стойстнно изражение характеризират тяхната структура Тенденцията в изменението на структурата на КА в условията на пазарното стопанство ще бележат ръст на готовата продукция, на
свободните парични средства, на намаляване на незавършеното производство. Върху тяхната структура оказват влияние освен производствено техническите фактор и организацията на производството, материално-техническото снабдяване, пласмент на проекцията и редица други фактори'.

Източници на парични средства за КА- при действащия и кон. механизъм основни източници на средствата за обезпечаване на необходимите КА в структурните звена на вътрешната търговия са:

-собствени средства, включени в разходите за сто стокообръщението

-част от остатъчната печалба, предназначена за увеличаване на оборотния к- л -кредити от банка

-представени безвъзмездно средства от сдружения и дружества

-представени средства от бюджета Обращаемост на оборотният к- л - оборотните средства на предприятието извършват постоянен кръгооборот, при които сменят паричната си форма в натурална или обратно, намирайки се през една част от времето в производствената сфера, а през друга в сферата на обръщението. В сферата на производството тези средства функционират като материални запаси и незавършено производство., а в сферата на обръщението като готова, но не реализирана продукция и налични парични средства. Всеки оборот на тези средства осигурява на техния собственик определен доход /печалба, поради което той има интерес от ускоряването на техният оборот. Задачата на ръководството на всяко предприятие е да търси начини и средства за ускоряване обращаемостта на оборотния капитал.

За определяне степента на замразяване на капитал в недоходоносните КА и най-вече за измерване на промените в това .отношение, се използват показателите за обращаемост на оборотния капитал,

1.Коефициент за обръщаемост /Ко/ представлява отношение на ст-та на продажбите през даден период към средната наличност /СрН/ на текущите активи, или Ко = продажби / СрН Показателят отразява броят на оборотите , които извършва собственият капитал през даден период от време. Той показва още и какъв обем продажби се постига с помощта на единица оборотен к-л.

2.Коефициент на натовареност /Кн/ - реципрочен на Ко и представлява отношение на средната наличност към продажбите Кн = СрН / продажби. Дава инф. колко оборотен к-л е ангажиран в производството на единица продукция.

3.Показателят дни на обръщение /До/- отразява продължителността на един кръгооборот в дни , т.е. времето необходимо за възстановяване на инвестираните финансови средства в първоначалната им форма До - СрН . Дд / продажби , където Дд е продължителността на периода в дни СрН на оборотният к-л се изчислява като средна хронологична величина на базата на данните за месечната наличност на КА по баланса

За ефективното управление на оборотните средства от съществено значение е научно обосновано определяне на размера на отделните

елементи на КА и преди всичко на материалните суровини и стоковите запаси. За оптимален размер на тези запаси може да се приеме този, който осигурява нормалният ритъм на работа с помощта на относителен малък, размер. Оптималният размер КА по елементи зависи от конкретните и производствени и организационни условия и трябва да се определя на основата на анализа. На основата на такъв анализ следва да се определи съответния размер на отделните елементи на оборотният к-л през определен период от време . Ако в предприятието е определена оптимална потребност от краткотрайни активи, съобразно с прогнозираните параметри на .производствената, търговската и финансовата дейност, от съществено значение за управлението е анализа на излишъка или недостига на конкретни актив е от собствени източници. Този излишък се определя по формулата:

JN = SKA - ОРГ , където JN- излишък /недостиг/ на собствени КА ;SKA - собствени КА

ОРГ - оптимална потребност от собствени КА Наличието на излишък от собствени КА /предимно материални запаси/ води до. блокиране на средствата на предприятието. Този излишък по същество забавя обръщаемостга на активите. Наличието на недостиг на КА се отразява негативно върху производството, а от финансова г.т. представлява предпоставки за увеличаване на задлъжнялостта на предприятието. Анализът на основните дефиниращи размера и динамиката на КА, се извършва по следната методическа схема: -общо увеличаване /намаляване/ на КА на фирмата

-влияние на факторите: печалба - всичко, кредиторска задлъжняемост , разходи за придобиване на ДМА, погасения по заеми, изплатени дивиденти, дългосрочни инвестиции и съучастия и др.

КА на предприятието могат да се делят на бързоликвидни и бавноликвидни от гледна точка. на скоростта, с която могат да се реализират и да се превърнат в парична форма. Бързоликвидните КА - могат веднага да бъдат превърната в пари. Това са средствата в касата, разплащателната сметка тиражните облигации, полиците подлежащи на събиране и др. Бавноливидите КА са средствата които не могат лесно да се реализират или веднага да се превърнат в пари - материалните запаси, вземанията от дебиторите и др. Подразделянето на КА на бързо и бавноликвидки е необходимо с оглед анализа на ликвидността на предприятието. Затова е много важно да се следи скоростта на бавноликвидните КА. Зависимост от възможността да се нормират КА могат да се отнасят към всички от групата на материалните записи, като специфични за търговците са материали, продукция, стоки и амбалаж. От групата на финансовите средства към нормируемите КА се отнасят паричните средства в лева и във валута в касата на търговската фирма и движимите ценността Всички останали елементи са ненормируеми . Икономическа ефективност на КА. Изчислява се по формулата Ие = ефект / ресурси или Ие = ефект / Ро Показателите които най-често се използват за определяне на икон .ефективност на КА са: 1.Скорост на обръщение на КА , изразена чрез показателите:

а)дни на 1 оборот Од = КА х Д/ СО или Од = КА /СрД

6)брой обороти на КА за даден период от време Об = СО/ КА или Об^Д/Од, където Од- дни на I оборот на КА, Об- брой на оборотите на КА за определен период, Д- дни на периода, СД- обем средно дневни продажби, СО- обем на стокооборота.

Зависимостта между тези показатели е обратно пропорционална , което ще рече, че увеличаването на дните за 1 оборот намалява броят на оборотите за даден период и обратно. 2.Размерът на свободните или допълнително ангажирани КА при осъществяване на търговската дейност /Е/: Е = продажби 2х/До1 -До2/ : Дпр , където Е - ефект от промяната в скоростта на обръщението, продажби 2 - обемът на продажбите през анализираният период, До2-продължителността на I оборот в дни през анализираният период. До 1 -продължителността на 1 оборот в дни през предходният период, Дпр- продължителността на периода в дни. З.КА за единица СО/1лв./ или на 100лв,СО,' изразени с показателите Ие=КА/СО или Ие = печалба х 100/КА

4.Рентабилност на КА Р = печалба х 100/КА 5.Ка за единица или на 1100лв. Обща продукция, изразени чрез сумата на търговските надбавки /отстъпки/ и надценки Ие = КА / То или Ие=КА х 100/Бд, където Бд е сумата на търговската надбавка

6. По същият начин може да се изрази икон. Ефективност на КА спрямо чистият доход /чиста продукция/, т.е. Ие = КА х 100 /Чд Фактори и резерви за увеличаване на икон. ефективност на КА

А Резервите за повишаване на икономическа ефективност на КА , ангажирани в СЗ трябва да се търсят в следните направления :

1.Привеждане в съответствие в стоковите фондове и СЗ по количества, структура, качества на стоките,-по място и време, отговарящи на потребностите на пазара. Оптимизиране на системата на икон. връзки, между структурните звена от системата на производството и търговията чрез системата на договорите по отношение на количество, асортимент, качество, цена, срокове и място на доставката на стоки и услуги

2 .Усъвършенстване на системата на стокопридвижването на транзитните доставки ,осигуряване на подходящ транспорт, механизация, контейнери доставки и др.

3.Усъвършенстване на технологичните процеси,

които произтичат в търговските обекти.

4.Усъвършенстване режима на работа в търговските обекти

Б. По значимост във вътрешната търговия на второ място са паричните средства, ангажирани в инвентарен амбалаж, материали и движими ценности. Направленията за повишаване на икономическа ефективност са:

1 .Разработване на оптимални норми за разход на материали зависимост от функциите, които се изпълняват

2.Полагане на грижи за запазването на качеството и неговото подобряване на използваните материали, амбалаж, подвижни ценности и удължаване времето на тяхното използване в търговският оборот. В. Свеждане до минимум времето на търговския процес. Направленията са:

1.Бърза обработка на стоките в първичните звена и пускането им за реализация.

2. Усъвършенстване на организацията на движение на първичната документация.

3.Избор на подходяща система за уреждане на платежните отношения между доставчиците на

стоки и търговците зависимост от тяхното финансово състояние,

4.Провеждане на фирмен контрол с оглед свеждане до минимум на броя и размера на липсите и надчетите на материално отговорните лица.

5.Ускорено уреждане на взаимоотношенията по съдебен ред с контрагенти по договорите и с подотчетни лица.

6.Целесъобразност на разходването на финансови средства за бъдещи периоди.


Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница