1. Същност на търговията. Насоки за усъвършенстване на търговията в прехода към пазарна икономика



страница9/12
Дата05.02.2018
Размер2.28 Mb.
#54477
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

30. Приходи- същност, основни групировки, приходи от продажби на стоки, място на търговските надбавки и отстъпки, начини за определянето им.

Приходите са важна цел на всеки търговец. Основен източник на паричните приходи на търговското предприятие са продажбите. Приходите са надценка към доставната стойност. Надценката е източник на приход, който включва допълнителни разходи. Начините, за формиране на приходите са: -приходи от дейността;-разлика. от покупната и продажната цена; -отстъпка от цена на дребно; - надбавка към доставна цена; - надценка и др. Пътищата за увеличаване на приходите са: - увеличаване ръста на продажбите; - промяна структурата на продажбите /различни отстъпки, надбавки, надценки/ са разликите за различните стоки,, като разходи и печалба; . -разширяване на дейността на търговеца;-увеличаване на финансовите приходи, чрез съучастие в други фирми, дивиденти и т.н. Като субекти на. стопанска дейност всички стопански фирми използват приходите от продажби, за да измерят в стойностно изражение дейността, която извършват. Търговските фирми измерват продажбите като обособена специализирана дейност, тя обаче има своя цена и изисква разходи за нейното осъществяване. Това предполага цените по които се продават стоките и се формират приходите от продажби на тьрговски фирми, да са по-високи от покупните цени на стоките т.е. предполагат търговски надбавки. Те трябва да покриват разходите за обръщение и да осигурят определена норма търговска печалба за вложения в нея капитал - на пръв поглед под формата на разходи за обръщение, а по същество едновременно за целил вложен капитал Фирмите купуват стоки с цел продажба, формират приходи над покупните цени под формата на търговски надбавки. В тясна връзка с търговските надбавки се разглежда формирането на приходи под формата и на търговски отстъпки от продажните цени. Приходите могат да бъдат групирани като:

1. В съответствие с икономическата им същност - те представляват нарастване на стопанската изгода /полза/ на фирмата под формата на увеличение на активи ли намаление на пасиви, което води до нарастване на собствения фирмен капитал.

2.В съответствие със структурата на приходите, В счетоводните документи ОПР те се дефинират: -Първа група - приходи от дейността. Включва нетни приходи, субсидии, дотации от бюджета, разходи по придобиване на ДМА по стопански начин, увеличаване на запасите от продукция, незавършено производство, разходи за бъдещи периоди и др.

-Втора група - финансови приходи. Включва приходите от лихви, от съучастия, положителни разлики съответно от ценни книжа и промяна на валутни курсове.

-Трета група - извънредни приходи. Те са резултат от несвойствена дейност на фирмите и се получават вследствие на ефективни управленски действия.



Търговската отстъпка или надбавка се измерва в:

1.В абсолютно изражение /стойностно/ -раз мери, суми и т.н.

2.В относително изражение, те се установяват въз основата на покупните цени и изразяват надбавките, които се падат на 1или 100 лв. покупни цени.

В търговската практика се прилагат два вида надбавки:

-нормативно регламентирани, които се определят върху покупните цени на стоките с прогнозни, фиксирани и пределни цени; -свободно договаряни надбавки. Определят се върху покупните цени чрез свободно договаряне между търговски фирми и доставчици на стоки. Свободното договаряне е в определени граници

- долна е покупната цена, а горна е пазарната цена.

В абсолютно изражение търговските надбавки а търговските отстъпки са равни, а в относително

- лесно се трансформират едни в други. За целта се използват следните формални изрази:



%ТО= %ТН-* l00 % ТН= %ТО*-100

100 + %ТН 100 -%ТО

Приходите от продажбите на стоки биват;



  • пряк - по отделни стоки. Общият размер на паричните приходи е сумата от паричните приходи по отделни стоки. Получава се като произведение на общите продажби и средното равнище на търговските отстъпки. То се обуславя, от една страна от равнището на ТО за отделните стоки, и от друга, от относителните дялове на продажбите на отделните стоки в общия размер на продажбите;

  • непряк - едновременно за повече стоки. Паричните приходи се определят като произведение на общите продажби и средното равнище на ТО, установени по косвен път чрез

експертна оценка, анализ на динамиката за минали периоди, сравнителни критерии и др.
31. Разходи и себестойност- същност, основни групировки, показатели за измерване, методи и модели за анализ и планиране. Критични точки на разходите- икономическа обосновка. Насоки за снижаване.

Разходите в търговските фирми се извършват въз основа на следните предпоставки: -Първата е в съответствие с икономическата им същност, разходите представляват намаляване на стопанската полза /изгода/ за фирмата под формата на увеличаване на пасиви или намаляване на активи, което води до намаляване на фирмения. собствен капитал. И втората предпоставка е в съответствие със структурата на разходите. От една страна, тя е важен фактор, оказващ влияние върху общите разходи, от друга паради нормативно утвърдената структура на разходите. В счетоводни документи ОПР те се дефинират:

1 Разходи за дейността, тя включва: намалението на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди; разходи за материали и външни услуги; разходи за персонала; амортизация на дълготрайните активи; други разхода /командировки, стипендии, обезценяване на материални запаси/ и отчетна стойност на продадените стоки.

2.Финансови разходи, основни елементи на групата са - плащане на лихви по ползвани кредити, отрицателни разлики от промяната на валутните курсове и операции с ценни книжа 3. Четвърта група - изплатени данъци. Включват разходите свързани с внасянето на подоходните Данъци /данък печалба и други / Освен икономическата същност на разходите и тяхното дефиниране по икономически групи, важно значение има и необходимостта от използването на разходите за обръщение, като основен обект на планово аналитичната работа. Основни видове разходи за обръщение се групират по различни признаци. Един от тях е в зависимост от изменението на обема на продажбите на търговската фирма: -Променливи: разходите, които се променят с изменението на продажбите, то може да бъде: Пропорционално- съществува пропорционална зависимост между абсолютните изменения на променливите разходи и на количеството на продажбите;

=Под пропорционално - темповете на растеж на променливите разходи изостават от темповете на нарастване на продадените стоки;

=Над пропорционални -променливите разходи растат с изпреварващи темпове спрямо продажбите;



-Постоянни. Разходите не се обуславят от продажбите, а зависят от времето.

-Съвкупни разходи. Те представляват сумата на постоянните и променливите разходи.



- Пределни. Допълнителните разходи, които се правят при увеличаването на продажбите с единица.

Показателите за измерване на различните разходите да обръщение се измерват в абсолютно и относително изражение.

Абсолютното измерване - има се в предвид сумата на разходите за обръщение - съответно на общите разходи на отделните видове групи, елементи и т.н. В счетоводни. документи., статистическите форми, оперативните изследвания и други .разходите по принцип се изразяват в абсолютно изражение.

Относителното измерване. Това са разходите за обръщение на единица продажби или а 100 лева продажби. Има се в предвид показателят равнище на разходите на обръщение. При планирането и анализа на разходите за обръщение се използват различни методи:

1.Индиксек метод. Разходите за обръщение. са произведение на продажбите и равнището на разходят.

2.Регресионния метод. При него се показва влиянието на факторите върху общите разходи и най-вече, че продажбите са главния фактор за тяхното формиране.

Планиране и. анализ на променливите разходи /за РЗ, за доставка, съхраняване и пакетиране на стоки и др./се изследват предимно чрез ре фес йонния метод. С нарастването. На количеството на продажбите расте п общият размер на променливите разходи. Постоянните разходи в търговската дейност могат да се представят главно чрез разходите за наем, амортизации, заплати на административния персонал. Установяват се предимно въз основа на нормативния метод, на щатни таблици и т.н.

Методиката на планиране и анализ на разходите за обръщение по отделни статии е същата, както при общите разходи за обръщение. Обект на внимание са абсолютната и относителната икономия, равнището на разходите за обръщение и всички останали показатели, определени на тази база -размер на изменението, темп на изменението и др.

Установяването на специфичните повратни точки в изменението на разходите под влияние на изменението на общите, средните общи и пределните продажби, носят наименованието критична точка на разходите. Критичните. точки на разходите на свой ред имат непосредствено отношение към краткосрочната и дългосрочната долна граница на цената. Теоретичната обосновка на критичните точки е главно две направления : - по отношение на изменението на продажбите под влияние на основни фактори и –по отношение на изменението съответно на разходите и печалбата под влияние на изменението на продажбите. Факторите, от които зависи равнището на разходите за обръщение са:

1.Обема на продажбите - с увеличаването им растат променливите разходи но постоянните се запазват същите и те бележат спад.

2. Структурата на стокооборота - когато в обема продажби по-бърже расте дела на стоки с по-високи разходи равнището нараства и обратно.

3.фактори, свързани с производителността на труда - повишаване на производителността на труда означава увеличаване на продажбите със същия или по-малък брой работници. Ако се запази работната заплата или се увеличи с по-малък темп от ръста, ще се намали дела на РЗ в равнището на разходите.

4.На разходите влияе и цената на външните услуги - гориво, МРЗ

5.Зависи от дейността на самата фирма - как тя използва резервите за снижаване на разходите. Те са: постигане на оптимален капацитет на магазини, складове, мощности; удължаване работното време на търговски обекти с цел увеличаване на продажбите; увеличаване на производителността- на работниците чрез по-добра организация и управление; осигуряване на по-бавен ръст на РЗ от ръста на производителността на труда; намаляване на дела на стоки с големи разходи и с малко участие в продажбите. Разходите показват тенденция на преминаването им към производството. То се извършва чрез поемане от производителите на разходи по опаковане, маркиране, комплектоване и по този начин освобождаване на търговците от тези разходи. Втората тенденция е преминаване на разходите към потреблението - налага се с по-масовото, самообслужване на търговски обекти. При добро организиране на самообслужването се намалява броя работници и съответно разходите са по-ниски, т,е. снижават се в сферата на обръщението. При извън магазинната продажба също се намаляват разходите, няма AO, наем, електрическа енергия.

Пътищата за снижаване на разходите за обръщение са; провеждане на гъвкава стокова политика, съобразена с пазарната ситуация. Поддържане -високо равнище на обслужване на клиентите с цел голям обем продажби, което води до снижаване разходите при запазване нивото на постоянните разходи. Уедряване концентрацията на дейността - увеличаване на капацитетът на търговските обекти, създаване на верига от еднотипни търговски обекти. Използване на възможностите на НТП в търговската дейност с цел на намаляване на броя на необходимите операции, използване на фискални апарати, измерителни уреди и др. Оптимална използване на капацитета - зависи от структурата на продажбите, организацията на труда и др.

Планиране на разходите, с планирането на разходите се решават следните основни задачи: Да се определи оптималната величина на отделните видове разходи. Да се определи равнището на разходите на готовата продукция или услуга. Да се прогнозира възможното изменение в цените на продукцията иди услугата. Да се открият факторите, които оказват задържащо, положително или отрицателно влияние върху равнището на разходите. Да се открият резервите и да се разработят конкретни насоки с оглед неговото оползотворяване през бъдещ планов период. Да се разработи конкретна стратегия към намаляване равнището на разходите във фирмата.


32. Печалба- икономическа същност, видове печалба и тяхното икономическо съдържание и значение. Фактори за нарастване на печалбата и измерване на тяхното влияние.

Печалбата е положителен фин. резултат от осъществяване на фирмата. Тя е икономически показател, които от една страна е източник на разширяване' на производството в самата фирма, а от др. е източник на постъпления в държавния бюджет, Дохода или печалбата на фирмата се получава, като от приходите се извадят всички разходи съпътстващи дейността Факторите от които зависи печалбата. са: - размерът на получения брутен приход;

-размерът на оборотния данък;

-размерът на произведените разходи;

- размерът на данък върху печалбата.

В условията на пазарната икономика, значението на печалбата като икономически показател нараства значително. Причина за това е, че тя е източник на свойства за разширяване на производството на фирмата, а от др. стр. е източник на постъпления за държавния. бюджет.

Факторите от които зависи размера на печалбата във фирмата са:

-цените по който се продават продуктите, които са основни източник на приходи;

-себестойността на продукцията, която изразява най-точно размера на разходите. Независимо, че след действащите нормативни актове в Българя, фирмите не са длъжни да съставят схема за образ и разпределение на печалбата, съществува последователност за реда и стъпките за образа на печалбата На тази основа се формират следните видове печалба:

1.Брутна печалба представлява превишението на приходите над разходите от дейността, като не включва резултатите от финансови и извънредни операции на фирмата. Представлява не обложен финансов резултат с данъци върху печалбата.

2.Нетна печалба- печалбата след данъци и лихви. Тя е на разположение на фирмата и се използва в съответствие с нейната дивидента политика.

3.Облагаема печалба- печалбата след лихвите или печалбата преди данъците.

4.Балансова печалба- крайният резултат от сравняването на общите приходи и разходи по съответния отчет на фирмата, основна цел на ръководството е максмизиране на печалбата Това може да стане по различни начини:

- .Увеличаване на себестойността - това може да се получи в резултат на реализация на икономии от отделните гр. производствени разходи. Например закупуването на по-високо качествени суровини и материали, повишава производството на труда и др. мерки за увеличаване на производствените разходи за 1-ца. -Подобряване на политиката за реализацията на предприятията, чрез по пълна търг. мрежа, по-добро качество на производствени продукти и по-добри условия на доставка, сервизно обслужване и др. в полза на потребителите.

-Увеличаване на приходите в съвременните условия - всяка фирма предлага различни условия на плащане и др. условия с цел да привлече по-широк кръг клиенти за реализация на своя продукт ида си осигури необходимите свойства за безпрепятствено осъществяване на производството.

Печалбата в съответствие с икономическия анализ се анализира въз основата на фактори или самостоятелно. Това става с използването на методи като индексния, на екстраполация, регресионния и др. Чрез анализа се прави оценка на достигнатата печалба, измерва се влиянието на действащите фактори, търсят се пътища за нейното увеличаване. Нарастването на печалбата е цел, която тьрговски фирми непрекъснато преследват. Факторите оказващи влияние върху печалбата на тьрговски. фирми са: продажбите, равнището на търг. отстъпки и равнището на разходите за обръщение. Печалбата е не посредствено свързана с продажбата на стоки. Печалбата се разглежда и оценява в зависимост от показателите рентабилност, производителност на труда и численост на персонала. Печалбата е непосредствено свързана с продажбата на стоки. Тя се образува при и в резултат на продажби.


33. Планиране на печалбата, методи и модели. Критични точки на печалбата. Разпределение на печалбата- дивидентна политика на фирмата. Показатели характеризиращи дивидентната политика.

Печалбата се разглежда от една страна като цел на стопанската дейност, а от друга като основен изразител на нейния - финансов -резултат. Печалбата има многостранни функции: -измерва и количествено представя финансовите резултати от стопанската дейност;

-показва повишението на приходите и разходите; -има решаващо значение за самофинансирането. Печалбата представлява превишаване на приходите .над разходите във фирмата, които се установяват въз основа на отчета за приходите и разходите.

При планирането на печалбата в тьрг. фирми база за това е брутната печалба, получена като разлика между търговските надбавки или отстъпки от разходите за обръщение. Печалбата е показател, който се определя от различни гледни точки и затова се използват различни методи и подходи за нейното планиране:

1.Постигане на целева печалба- търг. фирми залагат за плановата година предварително определен размер целева печалба Плановата печалба се обуславя от максималните продажби, които фирмата може да направи, разликата между цената и общите променливи разходи за единица стока и постоянните разходи на фирмата.

2.Поститане на икономически необходима печалба- целта на фирмата е планиране на размер печалба, гарантиращ необходимите финансови условия за бъдещо развитие. Тона се постига чрез бъдеща възвращаемост на фирмения капитал, по-висока от очакваната норма на възвращаемост в алтернативни други варианти. Икон. необх. печалба се планира по формулата: Пик.н.=Ск.Вк, където Ск= обствен капитал , а Вк= възвращаемост на собствения капитал 3.Постигане на икономически необходимата печалба въз основа на фирмени планови показатели- има се в предвид планирането на брутната печалба от реализацията ка стоки въз основа на търговските надбавки или отстъпки и разходите за обръщение. БП=ТО-РО Планира се печалба по отделни стоки н общо за всички стоки.

-Планиране на печалбата по отделни стоки- плановата печалба е равна на сумата от плановите размери на печалбите по отделни стоки. Планирането на печалбата по този начин среща трудности, породени от необходимостта за наличие на планови данни за разходите по обръщение по отделните стоки или групи стоки, но резултатите са много необходим тъй като представляват конкретния принос на всяка стока
в брутната печалба на фирмата.

-Планиране на печалбата общо за всички стоки- планира се едновременно за всички стоки на фирмата като разлика между плановите размери съответно на -търговски отстъпка и разходите за обръщение на стоките, предвидени за продажба преди плановия период. Този начин на планиране намира широко приложение, тъй като необходимите' планови данни не са трудни за осигуряване, а получената чрез него информация е икономически много необходима

Техники за планиране на печалбата:

1.3а постигане на целева печалба. - ТФ, които имат необходимите икономически. възможности, залагат за планова година предварително определен размер на целева печалба

2.3а постигане на икономическа необходима печалба - целта на ТФ се свежда до планиране на размера на печалба. Критичните точки на печалбата са следствие от изменението на продажбите и от изменението на разходите. Критичните точки на печалбата намират проявление при сравненията между: приходи от продажби и общите разходи и между продажната цена на стоката и средните общи разходи за нейната реализация. Праг на печалбата има, когато приходите от продажби са равни на общите разходи. При нарастването на продажбите е достигнат такъв размер, при който са покриват общите разходи и по-нататъшното им увеличаване започва да осигурява печалба

Максимум на печалбата, когато разликата съответно между приходите от- продажби и общите разходи и продажната цена на стоката и средните общи разходи за нейната реализация е величина максимум- когато продажната цена е равна на пределните разходи. Граница на печалбата- когато отново настъпва


изравняване на паричните приходи от продажбите и общите разходи или между пазарната цена на стоката и средните общи разходи за нейната реализация.
Дивиденти ата политика изразява разпределението на нетната печалба на фирмата. Тя се разпределя в две основни направленията дивиденти и за реинвестиране. Чрез него се решава сегашното състояние и бъдещото на фирмата, взаимоотношенията с акционерите, определя се степента на изменение на цената на обикновените акции на капитал опия пазар. От голяма важност се явява, отражението, което оказва влияние върху цената на обикновена акция.

Определя се коефицента. на реинвестиране (f), които показва каква част от нетната печалба-отива за самофинансиране на фирмата. Частта за дивиденти обикновено е като остатък. d+ f=1

d (дивиденти)=1- f

Връзката между цената на обикновена акция с нетната дивидентnа политика, която се представя чрез коеф. за реинвестиране се изразява: Цо=Д1-Е1(1- f) = Е1(1- f) където:

г-g r-g r-k.f Цо- цена на обикновена акция; Д1-очакван доход;

Е1-очакван размер на нетната печалба;

r-очаквана норма на дохода,

g-темp на нарастване на дивидента;

k-вътрешна норма на дохода.

Очакваната норма на дохода е средната норма на възвращаемост. Вътрешната норма на дохода е норма на възвращаемост на отделната фирма, От значение е съотношението между тях. Възможни са три положения:



1)k= r

Дивидентната политика не оказва влияние върху цената на обикновената акция

2)к>г

Дивидентната политика оказва благоприятно отражение върху цената на обикновените акции.



3)к<г

При това положение фирмите са изправени пред финансови затруднения- фалит


34. Взаимоотношения между продажби, разходи и цени- икономическа обосновка. Предпоставки за управленски решения.

Зависимост между основните показатели на стопанската и търговска дейност за изследване главно на печалбата чрез ключовите фактори -продажба, разходи и цени.

Изследването на тази зависимост дала възможност за ефективни тактически решения в областта на продажбите разходите и печалбите. Целта е повишаване на печалбата, нейното изменение под влияние на различни равнища на продажбата и разходите. Обект на внимание са продажбите в . икономическо направление -критична точка, принос, целева печалба, пълен монопол и чувствителност на печалбата от продажбите.

Пълен монопол. Има се в предвид фирми утвърдени с пазарни позиции. Както пълния монопол е пределен теоретичен случай на основен тип пазар, така търг. фирма определя теоретичен случай на основен субект на търг. дейност. Моралът на завършения монопол позволява изнасянето на възможната реализационна политика на търг. фирма със силни пазарни позиции. Търговецът монополист задоволява съвкупното търсене, застава срещу цялата крива на търсенето, определя цените на стоките си свободно. Изследването на зависимостта в условията на пълен монопол се извършва въз основа на цена- продажби. Между тях съществува функционална зависимост: q = Omax-2p

L

Omax-максимална продажба; р-цена;



L-пределни разходи; q-продадени стоки. Характеристики:

1.С изменението на цените на стоките максималните продажби се изменят в зависимост от еластичността на търсенето на цената.

При еластичност> 1 при ниска цена ,високи продажби при висока цена, ниски продажби. При еластичност<1 при ниски цени, ниски продажби при високи цени, високи продажби. При еластнчност=1 продажбите достигат максимум.

2.Продажбите първоначално растат, при праволинейно изменение на продажната цена продажбите имат формата на парабола от втора степен.

3.При достигане на критичната точка на продажбата, фирмата от губеща става печеливша. Това е критична точка "праг на печалбата-".

4.При разширяване на търг. дейност фирмата навлиза в "зона на печалба". Продажбите са по-големи от съвкупните разходи.

5.Пределните продажби изразяват тяхното повишение при покачване на продажбите с единица. Те представляват допълнителна печалба при покачване на продажбите с единица.

6.При най-голяма разлика между стойностния размер на продажбите и съвкупните раз ходи, печалбата достига максимум.

7. Ако пресечната точка на кривата на пределните продажби и пределните разходи се проектира върху линията на продажната цена се получава точката на Курно; Тя изразява момента в който се пресича максимално печелившата цена (Рс) и максимално печелившото количество продажби(qс). Всеки показател участваш в тази функция може да се определи чрез останалите. Възможностите са следните: -по отношение на продадените стоки q = Omax-2p

L

-по отношение цената на стоката р = Qmax-qL



2

-по отношение на пределните разходи L = Qmax -2р

-по отношение на максимални продажби Qmax =qL+2p


Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница