1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение

Върху почвата оказват влияние и някои мероприятия на съвременното земедеулие, които могат да доведат до почвена умора – силно намаляване на добивите и дори загуба на растенията при продължително безсменно отглеждане на култури. При това отглеждане се нарушава структурата и хранителният режим на почвата, натрупват се токсични в-ва на метаболизма на почвените организми.

Употреба на пестициди – около 40% от т.нар. устойчиви пестициди се задържат непроменени в песакливите и глинесто- песакливите почви поне 14 години след използването им. Употребата на органо- хлорни пестициди сериозно намалява почвената продукция – неблагоприятно за съществуването и дейността на почвата, N- фиксиращите и нитрифициращите бактерии.

За възстановяване на почвеното плодородие се предприемат следните мерки:

1. 
   Използване на органични торове – горски торове, зелено торене, засяване на бобови култури. Оборският тор повишава съдържанието на минерални и органични в-ва, стимулира развитието на почвени бактерии и гъби и подобрява структурата на почвата. Зелено торене – обръщане на почвата заедно с растящата върху него зелена маса. Бобови култури – един декар обработена земя губи средно 6-8 килограма азот поради изземване с реколтата и 9-11 килограма поради ерозия на почвата. Установено, е че в почвата трябва да се внася 9-11 кг./декар свързан азот. Това количество може до се получи от бобовите растения. Най- често детелина,люцерна, соя, фий. Фиксираният от грудковите бактерии азот става част от почвените минерални в-ва и е достъпен за други култури. Към всеки вид бобови култури е пригоден само определен вид бактерии.
   
2. 
   Използване на неорганични и изкуствени торове. Продължителното им използване може да доведе до неблагоприятни промени в структурата.
   
3. 
   Сеитбообращения голямо значение за подобряване на почвеното плодородие и намаляване на ерозията. Това е редуване на културите върху една и съща почва.
   

МЕРОПРИЯТИЯ ПРЕДПАЗВАЩИ ОТ ЕРОЗИЯ

Основни причини за ерозията са:

• 
  Безконтролно изсичане на горите
  
• 
  Нерегулирана паша на добитъка
  
• 
  Неправилно разораване на склоновете
  
• 
  Неправилни методи на земеделие
  

1. 
   Терасиране – разораване на стръмните терени по контура на склона, така че да задържа максимално водния отток.
   
2. 
   Мелиориране на ерозираните участъци. Такива участъци могат да бъдат разорани и засяти с бързорастящи култури – овес, пшеница. Ако ерозията е по- напреднала се правят диги от клони, камъни, пръст, бетон. Засаждат се дървета – върба.
   
3. 
   Създаване на полезащитни горски пояси – да пречат на ветровете при отнасяне на почвата. 1-5 реда дървета за намаляване силата на преобладаващите ветрове. Най- добра защита са иглолистните видове – хвойна, смърч, бял и черен бор. Допълнително между дърветото могат да се засадят и ивци от житни растения. Така се намалява скоростта на вятъра от 50 на 13км/ч.
   
4. 
   Сеитба на многоредови ленти – в терени със значителен наклон. Широкоредовите културе като царевица, памук, тютюн, картофи се редуват с посеви, които плътно покриват почвата – житни и бобови тревисти
   

Основни признаци и принципи са:

1. 
   Голямо чувство за лична отговорност към държавата към природните ресурси, от които сме зависими. Всеки човек трябва да е отговорен за опазване на природното наследство на цялата нация.
   
2. 
   Роля на правителството. Ресурсите на всяка страна са големи и проблемите свързани с тяхното разумно използване са много сложни. Трябва да има върховен контрол върху състоянието им в лицето на местните и държавните власти. Правителството разполага с помощта на високо специализирани и квалифицирани специалисти по стопанисване и експлоатация на природните ресурси – агрономи, лесовъди, ихтиолози, орнитолози, океанографи, специалисти по екология на човека, градостроители, архитекти, експерти в областта на борбата със замърсяването. Правителствените учреждения получават фондове за научно-изследователска работа и за внедряване на реузултатите от нея. Затова те са в състояние да добият широк поглед върху даден ресурсен проблем и да го оценят.
   
3. 
   Инвентаризация и прогнозиране на използване на даден ресурс – разумното управление на ресурсите се основава на периодичната инвентаризация на ресурсната база. Инвентаризацията трябва да бъде максимално точна. В противен случай внезапният недостиг или липсата на даден ресурс ще разстрои икономиката и ще се отрази на живота в страната.
   
4. 
   Многостранно използване на даден ресурс. Местните власти и правителството приемат законодателни и други нормативни мерки, които уреждат използването на ресурса така, че да не доведе до унищожаването му и да служи най- добре на сегашното и на бъдещите поколения.
   
5. 
   Взаимно преплитане на ресурснете отношения. Жизнената среда на човека е сложна и разнообразна, в която природните ресурси са тясно свързани и взаимно зависими. Изсичането на една гора може да има ефект върху друг ресурс – диви животни, вода, почва, пасища, атмосфера и климат.