1.Същността на Далчевия предметен свят в стихотворението „Къщата”. а/ ролята на заглавието - типично по далчевски заглавието е кратко и означава предмет
въвежда читателя в темата и подготвя за възприемане на предметната образност
б/ демонични предмети в творбата - чрез системата от "демонични предмети", характерни за диаболизма - огледало, портрет, спрял часовник, Далчев отразява психологическата атмосфера на градската действителност от 20-те години и проблемите на модерното съзнание - светът е видян в най-оголената му вещественост 2. Лирически герой в стихотворението - неизвестен наемател; вратата е затворена; - внушена е идеята за някакъв призрачен наемател, който се е завърнал от отвъдното - лирическият герой разказва за среднощното си преживяване 3.Настроение на стихотворението - мрачно и тягостно - внушено от идеята за свръхестественото 4.Нефункционалните вещи , носещи идеята за разруха - вратата е затворена: ”затворена е всякога вратата” - стаите са мрачни; водостоците – счупени; сивите стени – влажни 5.Езикови изразни средства а/ авторът внушава идеята си чрез олицетворения:
„мракът спи и през деня във стаите”;
„дъждът гризе мазилката и бяга”;
„писна ненадеен вятър”;
създава се тягостно настроение; вещите изземват функциите на хората, защото персонаж на практика липсва; той само е загатнат;
б/ сравнения
„...и като пот по челото на болен /по сивите стени избива влага”
сравнява хора и вещи, като по този начин ги уподобява
6. Предметността и човешкото съществуване - образите в стихотворението се повтарят и преплитат, за да разкрият абсурда на човешкото съществуване - предметността от една страна е реабилитация на човешките сетива след символистите, но от друга се засилва усещането за преходност на битието - преходността е усилена чрез тленността - "мъртвия, / когото преди девет дни заровиха.” - нагледността скрива истината - образите врата, прозорец, носят семантиката награничност - предметността внушава идеята за относителността, за неустойчивостта на битието