1. Създаване на творбата и оценките за нея

Изтегляне 34.37 Kb. Дата 24.10.2018 Размер 34.37 Kb. #96304

Навигация на страницата:

• 2. Ролята на ретроспекцията
• 3. Образите на дядо Корчан и Дъбака в търсене на духовната радост от труда
• Какво обединява героите
• 5. Възвърнатите надежди на селянина
• 6. Облогът и надиграването между Лазар и Христина
• 7. Ветрената мелница като символ
• 8. Осмислянето на труда в разказа
• 9. Отношението между труда и любовта

„Ветрената мелница” – Елин Пелин 1. Създаване на творбата и оценките за нея - авторът има кръг от разкази, в които опоетизира нравствените добродетели на българския селянин с неговото непомръкнало чувство за красота, жажда за любов и радост от живота; - творбата е създадена 1902г.; - различава се от другите творби / не започва със случката, а развива елементите на разказа постепенно/; - оценките варират от „един от най-добрите разкази” до „един от шедьоврите” на писателя; 2. Ролята на ретроспекцията - разказът започва с панорамна пейзажна експозиция; - редуцирано описание на случката; - акцент не върху действието, а върху резултата от него /”Замлъкна живото и весело кречетене на толкова воденици ….”/; - недовършеният скелет на Лазаровата ветрена мелница загатва за някаква човешка драма /изоставената мелница се сравнява със „зъбато чудовище”/; - сюжетното развитие се задържа с втора природна картина – страшната суша, предадена чрез пейзажни детайли; - Елин Пелин преминава от природната картина към човешките настроения; 3. Образите на дядо Корчан и Дъбака в търсене на духовната радост от труда - разговорът на Дъбака и дядо Корчан за сушата е сюжетната завръзка на разказа; - общото между героите: весели, шегобийци, добри и трудолюбиви, разговорливи и сърдечни /”И двамата имаха похватни майсторски ръце”/; и двамата са малка ветрени мечтатели /”когато работата свършваше до половина – те я зарязваха”/; -Дъбака: млад, макар и надхвърлил 30-те години; ерген, доста скитал по света; „майсторска ръка”/символ на творческото начало/, шеговит и мечтателен характер, красив /”русолик левент”,”обичливо лице”, „хороигрец”/; - дядо Корчан: 70 - годишен, вдовец, глух, в устата му вечно дими лула; глухотата – извор на комични недоразумения; - повествователни отклонения разказват за ветрените начинания на героите /тепавица, дарак, ветрената мелница – повод за това начинание е сушата/; 4. Образът на Христина - символ на младостта и неугасващата жизненост; - 18 - годишна, пъргава, немирна; - описана в духа на фолклора – „като гургуличка”, „бяла шийка”; - носи библейски внушения- Христина „ще полази”/назоваване на дяволското от сцената на прелъстяването/, за да възкреси Лазар; -„Каква е дива кокошчица” – израз на еротичното отношение на Лазар към Христина; - Христина се спуска надолу „бързо като котка” – знак на дяволското; Какво обединява героите? – Обединява ги общото влечение към творчество. Като че ли те са се изравнили по възраст, заради общия си стремеж. Авторът внушава, че пред съзиданието няма възрастови прегради. 5. Възвърнатите надежди на селянина: - представен е народният обичай „Пеперуда”, с който селяните от векове магично прогонват сушата и викат дъжда; - появилото се над Витоша бяло облаче е символ на върнатите надежди на селянина, обещание за дъжд; - обредът „Пеперуда” е свързан с любовта – пеперудата е символ на женското начало, а дъждът – на мъжкото / не случайно Христина се появява на фона на този обичай/; 6. Облогът и надиграването между Лазар и Христина - израз на любовта между младите; - кулминация на разказа, изразена чрез ритуално-игровата форма на селската любовна задявка – ръченицата; - ІІ кулминация – облогът за надиграването; предложен е от Христина; предопределеността на резултата е ясна още в началото на облога / емоционалното състояние на Христина – „лицето й пламна” и спокойствието на Дъбака-„застъпя с ръце нехайно кръстосани отдире”/ 7. Ветрената мелница като символ !!! Тя е центърът на творбата. Около нея се развива действието. Тя е символ на: странната и романтична природа на своите строители, на вечния им оптимизъм; тя е двойница – символ на Христина, неуловима; символ на отношението на хората от селото към двамата чудаци /”Не за една, за две мелници има вятър в главите им”/ символ на труда като радостно изживяване, като сила; 8. Осмислянето на труда в разказа: - не като мъка, а като спонтанен израз на човешката жизненост; работата за тях е важна не заради крайната си цел, а сама по себе си; трудът е обвързан с радостта. - двамата герои са волни и артистични, готови да реализират всяка идея, която им хрумне; трудът за тях се превръща в творчество; 9. Отношението между труда и любовта Според фолклорните легенди, за да бъде здрав даден строеж, в него трябва да се вгради сянката на красива девойка или любима. Жертва се любовта в името на творчеството. Как е в този разказ? - тук стремежът към любов надделява; мелницата остава недовършена; когато момичето се появява, градежът спира; - мигът на щастието е по-важен от вечността; резултатът от работата не е толкова важен, колкото процесът на сътворяване; - любовта в разказа намира израз в танца, в ръченицата /няма ги мъките на словото, няма напрежение/ Каталог: bel bel -> Съдържание bel -> Имена клас проверител общо точки преслава Валентинова Стоянов б 73 73 73 bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса Изтегляне 34.37 Kb. Сподели с приятели: