1. Той показва някаква фундаментална реалност



Дата20.01.2020
Размер13.24 Kb.
Симулакрум - това не е нещо, което скрива чрез себе си истината, - това е истина, скриваща, че нея я няма. Симулакрумът е истина.

Еклесиаст

Симулакрумът се характеризира с четири последователни фази в развитието на образа си:

1. Той показва някаква фундаментална реалност.

2. Той маскира и изкривява фундаменталната реалност.

3. Той маскира отсъствието на фундаментална реалност.

4. Той няма отношение към каквато и да било реалност, а се явява свой собствен симулакрум в чист вид.

В първия случай образът е положително явление, репрезентацията е сакраментална. Във втория - негативно, образът се влошава. В третия той играе ролята на производно явление, като номер на илюзионист, магически трик с цел манипулация. В четвъртия не принадлежи към порядъка на явленията - той е чиста симулация.

Филип К. Дик не изобразява алтернативна вселена, в новелите му няма космическа екзотика, фолклор или галактически подвизи - ние веднага попадаме в тотална симулация, иманентна, без първопричина, без минало, без бъдеще, в дифузия на всички координати (ментални, времеви, пространствени, семантични) - Дик не пише за паралелен свят, дублиран свят или даже за потенциален свят, - нито за възможен, нито за невъзможен, нито за реален, нито за нереален: а за хиперреален - свят на симулации, явяващ се нещо друго. И не защото Дик говори конкретно за симулакруми, научната фантастика винаги го е правила, използвала е копието, изкуствено или въображаемо дублиране или раздвояване, докато тук копието е изчезнало, то вече не съществува, ние завинаги попадаме в друг свят, който вече не е и друг, който се явява свят без огледала, без проекции или утопии, способни да го отразят, - симулацията е такава, че е невъзможно да я преодолеем, невъзможно е да излезем отвъд нейните предели.

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница