1 в начало Бог създаде небето и земята

1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 А Израил обичаше Йосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7 Ето, ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 Израил рече на Йосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17 И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Йосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18 А те, като го видяха от далеч, докато още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19 Рекоха си един друг: Ето иде тоя съновидец.

20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова и продадоха Йосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосифа в Египет.

29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 А мадиамците продадоха Йосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
ГЛАВА 38

1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3 И тя зачна и роди син; и тоя го наименува Ир.

4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомството на брата си.

10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21 Затова попита хората от онова место, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тук не е имало блудница.

22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова место рекоха: Тук не е имало блудница.

23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непраздна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непраздна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? за това го наименуваха Фарес.

30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
ГЛАВА 39

1 А Йосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

2 И Господ беше с Йосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

3 И като видя господаря му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

4 Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

6 А Петефрий остави всичко що имаше в Йосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Йосифа и му рече: Легни с мене.

8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 И при все, че тя говореше на Йосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 А един ден, като влезе Йосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга, та излезе вън.

16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20 И господарят му взе Йосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в местото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 Но Господ беше с Йосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22 Тъй, че тъмничният началник предаде на Йосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Йосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

1 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в местото, гдето Йосиф бе затворен.

4 А началникът на телохранителите постави при тях Йосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

6 И Йосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да ни го изтълкува. И Йосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

12 И Йосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

13 След три дена Фараона ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

15 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Йосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:

17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

18 А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

19 След три дни Фараона ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

22 а началника на хлебарите обеси, според, както Йосиф бе изтълкувал сънищата им

23 А началникът на виночерпците не си спомни за Йосифа, но го забрави.

1 Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил.

2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

3 А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

6 А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. И като се събуди Фараон, ето, беше сън.

8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 Тогава Фараон направи да повикат Йосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

15 И Фараон каза на Йосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16 А Йосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17 Тогава Фараон каза на Йосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

23 И, ето след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 Тогава Йосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте праздни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

34 Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39 Тогава Фараон каза на Йосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 Фараонът още каза на Йосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42 Тогава Фараона извади пръстена си от ръката си и го тури на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44 При това, Фараон каза на Йосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

45 И Фараон наименува Йосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Йосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48 И Йосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 Йосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51 И Йосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

58 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всички египтяни: Идете при Йосифа, и каквото ви каже, сторете.

56 (А гладът беше по цялото лице на земята). Йосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57 И от всички страни дохождаха в Египет при Йосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там, та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 А Яков не изпрати Вениамина, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Йосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 (А при все, че Йосиф позна братята си, те не го познаха).

9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14 И Йосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

17 И ги постави под стража за три дена.

18 А на третия ден Йосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,

20 па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

21 И рекоха си един на друг. Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона, та го върза пред очите им.

25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

26 А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха от там.

27 Но когато един от тях развърза чувала си на местото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърдцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му за всичко, което им се бе случило.

30 Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,

34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Йосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.