1 в начало Бог създаде небето и земята

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си омийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това место;

13 защото ние ще съсипем местото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това место, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на тоя град.

16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с управлението на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20 Гледай, моля, тоя град е близу, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.

21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.

23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълп от сол.

27 Сутринта Авраам подрани на местото, дето беше стоял пред Господа;

28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога влезе.

34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
ГЛАВА 20

1 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.

2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.

4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?

5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърдце и с чисти ръце сторих аз това.

6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърдце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.

9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.

10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?

11 И рече Авраам: Сторих го понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това место, и ще ме убият, поради жена ми.

12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко место, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.

15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.

16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.

17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.

18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.
ГЛАВА 21

1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.

12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 Но изчерпи се водата в мяха; и майка му хвърли детето под един храст.

16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от местото гдето е.

18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни мяха с вода и даде на момчето да пие.

20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21 Засели си във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш невярно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

24 И рече Авраам: Заклевам се.

25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.

28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31 Затова той наименува онова место Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
ГЛАВА 22

1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на местото, за което Бог му беше казал.

4 На третия ден Авраам подигна очи и видя местото надалеч.

5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

9 А като стигнаха на местото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12 И ангелът рече: Да не дигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14 И Авраам наименува това место Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син

17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

22 Кеседа, Азава, Фалдеса Едлафа и Ватуила.

23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
ГЛАВА 23

1 Сара живя сто и двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.

2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:

4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми место за погребване между вас, което да е мое, за да погреба покойницата си пред очите си.

5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха:

6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.

7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:

8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон

9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е в края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.

10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:

11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.

12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята

13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там.

14 А в отговор Ефрон каза на Авраама:

15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.

16 И Авраам прие казаното от Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквото вървяха между търговците.

17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Малпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,

18 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.

19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя.

20 Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.
ГЛАВА 24

1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18 А тя рече: Пий, господарю; и бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея докато се напоят.

20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23 Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти место за нас да пренощуваме?

24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и место за пренощуване.

26 Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора.

31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и место за камилите.

32 И тъй, човекът влезе в къщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям докато не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и от там да вземеш жена за сина ми.

39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 Докато още говорех в сърдцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60 И благословиха Ревека, като и рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

64 Също и Ревека подигна очи и видя Исаака; и слезе от камилата.

65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.