КРИМИНОЛОГИЯ
Проф. Б.Станков
Обща част
1.в. Предмет , характер и метод на криминологията. Задачи на криминологията.
Предмет на криминологията . Крим. Е обществена наука за престъплението и престъпника, престъпността и престъпниците, жертвите на престъплението и престъпността за причините засягащи отделния човек и обществото за превенцията и контрола над престъпното поведение, престъпността и виктилизацията.
Криминологията в тесен смисъл – Предметът на криминологията е значително стеснен и се изчерпва с традиционните проблеми за престъплението и престъпника. Ограничението на науката в тези 2 основни проблеми е привидно. Криминологичното познание дори когато се разгръща на по стеснена основа изявява претенции за многостранност – така възниква теорията за престъпния човек на Ломброзо.
Криминологията в широк смисъл - това разбиране е отражение на опита да се излезе от тесните рамки на определението, което ограничава предмета на криминологията до проблемите на престъпника и неговото престъпно поведение като се запълни с по конкретно съдържание определението на криминологията в широк смисъл.
2.Характеристика
а/Криминологията е самостоятелна наука. Означава да бъде определена не чрез традиционното и ограничаване от останалите науки, а посредством анализ на нейните собствени проблеми. Проблема за самостоятелния характер бе решен на международния конгрес по криминология проведен 1975г. в Лондон .
б/ Криминологията е обществена наука
в/Криминологията е интердисциплинарна наука
г/Криминологията не е емпирична наука – подчертава опитния характер на криминологичното познание на самата криминологична наука.
Основен източник на познанието на престъплението и престъпника за престъпността за криминалната детерминация и за превенцията и контрола над престъпността е опитът. С провежданите емпирични изследвания беше подсилена приложната страна на криминологията.
3.Метод на криминологията е специфичният подход в процеса на познанието на криминологичните реални ,в своята общност е методът на обществените науки в които са акумулирани методи на др. различни по своята същност частни науки,но под дифиницирани с оглед на характера на криминологическото познание. В криминологията успешно се развива и прилага сравнителния метод. Използването му се налага поради множеството емпирични изследвания извършени в различни страни .Сравнителния метод спомага за по интензивното развитие на криминологията за провеждане на многонационалните сравнителни изследвания – съвместни или паралелни.
4. съставни части на Криминологията:
а/теоретична криминология е насочена към изясняване същността на самата наука на криминологическото познание във всички негови аспекти на основните научни проблеми.: престъплението като соц.факт, на социалните основания за криминализиране на определени деяния на личността на престъпника и източника на нейната престъпна активност.
б/Приложната криминология има предметен характер това е криминологията в действие и се осъществява чрез дневната дейност на органите на полицията , следствието ,прокуратурата и съда и от др. органи за превенция и контрол над престъпността .
Връзката м/у а и б е отражение на реалната взаимозависимост м/у криминологическа теория и социална практика .
5.Структура на Криминологията.
а/ Феноменология – изследване и изучаване явленията и соц.факти които са в основата на криминологията. / девиантно / отклоняващо поведение/
б/Етиология – изучава принципите за възникване ,съществуване и изчезване на феномените в криминолог.реалност. Етиология- търси каузални връзки. Етиология – учение за причината – сблъскавт се идеи ,становища, концепции.
в/ превенция и контрол – Обуславя се от вътрешната неразкъсваема м/у наука и практика.
6. Задачи на Криминологията
А/Сциентистка задача – К трябва да дава съвкупност от знания които всестранно и задълбочено да отразяват най новите достижения на криминологическото познание . Някои я определят тази задача като евристична / откривателска /
Криминологията не може да се ограничи само със събирането и описването на информация за соц. Факти , явления и процесите които имат пряка или посредствена връзка с престъплението и престъпността. Криминол.изучава същността на нещата в тяхната взаимовръзка използвайки изцяло каузалния подход. Така тя осигурява ново значение което е достоверно и обективно.
б/Информационна задача . Чрез изпълнението на информационната си задача тя предоставя знания , данни , изводи на др. науки , институции и гражданите.
Изпълнението на тази задача на криминолог.-е свързано с определени организационни решения , главно създаване на информационни центрове за : 1 Усъвършенстване на наказателната политика; 2 Изменение на законодателството; 3 усъвършенстване дейността на органите на СВ; 4 усъвършенстване дейността на органите на изпълнение на наказанието ; 5 усъвършенстване на наказателно правната теория
в/ Задача за изпълнение в практиката – криминолог. Като приложна наука .
3в. Криминологически школи
1.Класическа школа.Началото на крим. Като система от науки знания поставя Чезаре Бекарил.Той формира новите принципи на наказателната политика : законоустановеност на престъпността ,законоустановеност на науката,хуманност на наказанието, неотвратимост на наказанието.Негови превърженици са Бентъм,Карара,Ромили.Най-голямата заслуга на крим.школа в криминалистиката е преодоляване на схематизма изолирвания х-р на възгледите за престъплението и престъпника, за тяхната етиология и превенция и поставяне началото на наука криминалогическа теория.
2.Позитивистична школа-формира се под въздействие на Ломброзо.Позитивистите отхвърлят концепцията за свободната воля и юридическия подход към изследване на престъплението и неговият извършител и обосновават необходимостта от обясняване на соц.факти посредством изучаване на множество криминогенни фактори.Те отричат въпроса за вината и индивидуализацията на наказателната отговорност и развиват идеята за социалната реакция на престъпното,която да бъде освободена от характерните за характеристики.
Формирането на позитивистичната школа е свързано с развитието на социалната статистика.през 19в. чрез Кетле и Герс дава се тласък на социално ориентираната криминология.Тук чрез статистиката се търси в/ка между престъпност и фактори като бедност,пол,раса и климат.
Книгата на Ламброзо “Престъпния човек” се постави началото на криминалистиката като самостоятелна наука и окончателното и отделяне от нак.пр.
3.Марксиска школа- формира се върху принципите на материалистичната теория на Маркс,Енгелс,Ленин.Характеристика – това е теория на икономическия детерминизъм която единствено постулира ликвидиране на престъпността.
Свеждането на “ Социалистичната криминология “до отделна криминологична концепция не отчита сложното развитие на криминологическото знание и наука през един голям период от време.К. предхожда проявата на позитивизма включително институционализирането на криминалистиката в тези страни.
Марксистиката теория обявява други теории за ненаучни.В основата на противоречията слага противоречията в общ строй труд и капитал.Марксистката школа се основава на “догми” най-вече ликвидиране на престъпността при определени общи условия.
4.Клинична криминология- по настоящем се разработва от колектив под ръководството на Дж.Канепа в Генуа Италия .Клиничцистите отчитат чрез изучаване на отделните случаи последиците от социалната реакция в зависимост от индивидуалните особености на случая.Всеки човек реагира различно .Различието е истинската действителност която трябва да се познае.
5.Критична криминология - /нова/като нова концепция на девиантността и нейните причини.Теоретичните основи на критичната криминалистика са теориите за конфликта и социалните реакции на девиантността,дадени в марксисткия модел за обществото и правото.Критичната криминалистика повече от всички други направления в криминалистиката,освен от марксисткото е наситена с политика.Нейните привърженици са за разбиване на политическата система,но този краен радикализъм не сочи пътища за това.
6.Други школи – 1.Школа за социална защита и американска криминалогическа школа-създадени от Уорън Фокс.
1- е концепция в съвременната наказателна политика,обърната непосредствено към наказателното правосъдие и третирането на правонарушителите с цел да се измени коренно посредством нова идеология.
4в. Криминология и наказателна политика. Начало на съвременната наказателна политика / Ч. Бекариа/
1.Наказателната политика определя най-общите принципи и насоки както и методите на превенция на престъпността.Целта на наказателната политика е да формира обща концепция за превенция и к-л на престъпността и изложи стратегии за практическо реализиране на тези концепции.т.е. принципите,тактиката и средствата за постигане оптимален контрол над престъпността. .
Криминологията-като съдейства за формиране на съвременна наказателна политика,изпълнява своите социалнопрактически задачи.Криминологията най-често се свежда до:1.усъвършенстване на законодателното.2:усъвършенстване на държавното устройство чрез изграждане на система от органи за превенция и к-л и осигуряване на нормативни и организационни предпоставки за взаимодействие между тях.3:ограничаване на престъпността чрез ефективна превантивна политика,съчетана с контрол над престъпността.
2.Чезаре Бекариа и начало на съвременната наказателна политика.
Бекариа има изключителна заслуга за формирането на съвременна наказателна политика .
Бекариа формира няколко принципа на наказателната политика които имат основополагащо значение за изграждане на модерна наказателна пр.теория и наказателно правосъдие и дават посока за изграждане на криминологична мисъл.основните принципи дават насоки в развитието криминологичната мисъл.1.Принцип за законоустановеност на наказанията,трябва да бъдат установени единствено от закона.
2.Принципът че наказателната отговорност е лична.
3.Принципът за съответствие на наказанието на престъпността по тежест и по начин на изпълнение.
4.Принцип за равенство пред законите.
5.Принцип за неотвратимост на наказанието
6.Принцип на съвременност на наказанието
Цел на Бекариа – Умерено законодателство с което се поставя началото на реформите в наказателното правосъдие в Европа.Основен проблем при Бекариа е привенцията на пристъпността.Според Бекариа проблемът за смъртното наказание трябва да се реши на рационална основа,като част от превантивната стратегия на държавата.
Бекариа не крие негативното си отношение към смъртното наказание- не се подкрепя от никакво право.
Смъртта на осъдения не е единственото средство за предпазване на гражданите от престъпления.
Смъртното наказание е вредно,закона дава примери за престъпност.
Възможност от евентуална съдебна грешка.
Прехвърлянето на смъртното наказание стана част от последователната политика на ООХ и СЕ за хуманизиране на наказателното правосъдие.
5в. Нова социална защита възгледи за лекуване и наказване на престъпниците .Освобождаване от наказателна отговорност . Медиация.
Новата социална защита се появява като нова идеология срещу реприсивното право прилагано в Италия и Германия,след 30-те на 20век.Новата социална защита е обща концепция за системата за борба с престъпността която се стреми не само към изкупление на вината чрез наказанието но и към опазване на общото от престъпления.Превържениците на новата социална защита считат ,че системата от мерки трябва да обезпечи неутрализиране на лечебни или възпитателни мерки.- Принципи за новата социална защита:
1.Индивидуалната превенция .2.Хуманузация на новото наказателно право.3.Хуманизираното наказателно право се основава на изучаване на престъпното деяние и личността на престъпника.4.Новата социална защита се опира на политичната философия която се определя още като социален индивидуализъм.
Критика- опасност от политически и съдебен произвол чрез подмяна принципите на наказателното право –още повече ако се предвиждат изолиране на правонарушителите за неопределен срок.
Достойнствата – в превантивните стратегии за ограничаване на престъпността и приноса за реформиране на теорията и практиката на соц.к-л. Над престъпността и приемане на радикални законодателни решения.
2.Медиация- е отклонение от конвенционалните правни системи,действащи в страни.по своята същност тя е недържавна система за извънсъдебно разрешаване на конфликта,включително и възникнали в резултат на престъпление.Теоретичните основания за установяване института на медиацията се търсят във възгледа за престъпността като конфликт и допускане идеята за общ д-р.Независимо от теоретичните обяснения ,медиацията се утвърждава като алтернативна на “държавния съд” и средство за борба с леката престъпност.Медиацията има превантивен ефект спрямо тежките престъпления,най-вече от битов и регионален характер,чрез неутрализиране на междуличностните конфликти.
3.Освобождаване от наказателна отговорност на лице,извършило престъпление,е спрецифичен институт на съвременните наказателно правни системи.Освобождаването от наказателна отговорност не е отказ от правото на Държавата да санкционира лицето извършило престъпление.Вместо наказание предвидено в системата от наказание в НК,се използват специфични методи.
В бълг. НК,освобождаване от наказателна отговорност е уредено в чл.8
От криминологична гледна точка освобождаването от наказателната отговорност може да се разглежда като ефективно средство за борба с леката престъпност.
6в. Престъпление и престъпност . Основни характеристики на престъпността
1.Престъплението е проява на девиантно отклоняващо се поведение .То може да разкрие съдържанието си, най –общо в контекста на девиантното поведение.Тук се преплитат общо социологически , криминологически и юрид.възгледи.
Девиантно поведение – отклоняващо . От Определя се като такова когато едно лице чрез начина си на поведение нарушава очакването най малко на 1 друго лице или институция. Очакването трябва да се отнася до нещо – норма, ценност , което има устойчиво място в ценностната с/ма .Девиантното поведение е социологическа , а не юридическа категория. Отклонение от соц.норма за обществен живот – това са асоциални и антисоциални прояви.
-Общосоциално поведение вкл. : А/ проявите , характеризирани най общо като девиантни, отклоняващи се ; б/ престъпни прояви на девиантно поведение са престъпната по НК правообществените прояви които нямат признаци на престъпния правонарушение по отделни закони и подзаконови актове.
Престъплението е понятие на НП, а престъпността на криминологията т.е криминологията не трябва да се занимава с престъплението, а само с престъпността. Има два основни подхода при разграждания на понятието за престъплението :
А/ Легалистичен подход - легалното законово определение ; Б / антлегалистичен подход - социалните аспекти но определено деяние . Престъпното е соц.факт, която бива оценяван като застрашаващ обществените интереси . Релативност на наказателно правна норми в съотношение със социални норми се сочат деяния като аборт, проституция.
2.Престъпността като социално явление – теоретичните основи на престъпността като социално, т.е като масово явление , очертават през 19 в. Кетле и Фери Кетле формулиран закон за относителното постоянство на величините на престъпността. При търсене на закономерности трябва да се търсят единствено обективни фактори . по късно Фери формулира закона за прага на насищане с престъпност. С този закон нивото на престъпността се явява следствие от социална организация.
3.Престъпността е закономерно явление – Тя не е иманентна единствено на експлоататорското общество. Престъпността не е исторически преходно соц.явление. Историческата предходност на явлението е тезис също на историческия материализъм и социалистическата криминология.
4.Престъпността е относително самостоятелно соц.явление.Самостоятелността е по отношение на времето и мястото .Във времето се проявява приемствеността на видове и форми на престъпната дейност , осигуряваща най вече устойчивостта на престъпленията от групата на традиционните . Относителната самостоятелност на престъплението се проявява в териториални граници в отделни райони , общини, области, региони. Измененията в териториален аспект настъпват след сериозни социално икономически промени. Националната и регионална особеност на престъпността се наблюдава закономерно и при съвременното състояние на престъпността , придобила транснационалност и превърнала се в световен проблем.
5.Престъпността като многостранно социално явление . Престъпността поразява всички обществени сфери и като статистическа съвкупност представя сложния си многостранен характер най вече в своята структура. В този смисъл престъпността се разглежда като с/ма от съответни подструктури и самостоятелни обекти на социално управление. Това разбиране отговаря на възгледа за закономерния характер на престъпността, а не като някакво стихийно явление.
6 Количествено определение на престъпността – Престъпността е съвкупност от престъпленията извършени през определен период от време на определена територия- ТОва е т.нар. количествено определение – отнася се до всички престъпления – явни и латентни, умишлени и непредпазливи. Престъпността не е обикновен сбор , а статистическа съвкупност , която се подчинява на статистически закономерност . Единствено чрез нея може да се представи обемът на престъпността нейното ниво, структура, да се определи тенденциите на изменение.
Основни видове престъпност :
1.Фактическа престъпност т.е реална престъпност. Това е престъпността която съществува в определен период от време на определена територия. Нейният обем е неустановим в абсолютните й стойности.
2.Заявена престъпност – отговаря на съвкупността на всички престъпления които са доведени до занието на компетентните органи – МВР , прокуратура, съда ,на органите местната за лишаване от свобода /МЛС /
3.Регистрирана престъпност - нарича се още полицейска статистика . Тя е най надеждната информация за обема на престъпността, нейната структура и динамика.
4.Разкрита престъпност – е онази част от обществения интерес които изисква всички престъпления да бъдат разкрити и всички извършители на престъпления да бъдат разкрити и да се приложи наказателния закон.
5.Санкционирана престъпност е тази която е установена и по определения от закона процесуален ред престъпленията са признати от съда или др. компетентен за извършено виновно и извършителите са били наказани или спрямо тях е взета друга мярка за въздействие.
- Основни признаци на престъпността
Престъпността има своите количествени и качествени признаци структура на престъпната динамика на престъпно ниво на престъпленията.
-
Ниво на престъпността е количествен признак които характеризира размера на престъпността за определен период от време в дадени териториални граници. Нивото на престъпността е признак , характеризиращ цялата обща престъпност или определен вид престъпност .
Нивото на престъпността се измерва с : а/ абсолютни числа ; б/ относителни
в/ коефициенти
-
количеството на извършени престъпления или лица ,извършили престъпления на 100 хил. Или 10 хил. Или 1000 дущи от населението .
-
Пример: Кпр / коефициент на регистрирана престъпност / = Пр – бр. Регистрирани престъпления / делено на Н – брой на населението
2.Структура на престъпността – това е иманентно свойство на явлението, тя е вътрешната форма , която осигурява целостността и едновременно с това разделността на престъпността. Структурата на престъпността е по устойчива в сравнение с нивото което е по динамично. Големите изменения в структурата са възможни при коренни социални промени в обществото и поява на нови видове престъпност със статистическа стойност.
Структура на престъпността - Предметна - отразява съотношението м/у отделни видове престъпност, обособени в съответствие с предмета на престъпното посегателство. ; - Личностна структура на престъпността : а/ престъпност на непълнолетни ; б/ младежка престъпност ; в/ престъпност на зрялата възраст ; г/ престъпност на старческа възраст.
3.Динамика на престъпността – това е изменението на нивото и структурата на престъпността в определен период от време на дадена територия.Динамиката на престъпността се проследява за 1 ,3 , 5 10 и повече години. По този начин се откривали тенденциите в развитието на общата престъпност или на отделни нейни видове. По този начин случайни фактори отпадат и се проявяват закономерностите.
4.Географска карта на престъпността .Начини – използване на оперативна информация, изготвяне на карти в/у тях се нанасят местата с голяма концентрация на престъпност. Изготвят се от полицията.; - изготвяне на криминологична карта / след извършване на криминологични изследвания/
Териториалното разпространение на престъпността възниква като криминологичен проблем в следствие развитието на градовете и свързаното с това нарастване на престъпността поради новите икономически, социални и културни условия на живот.
Разработване на съвременни стратегии за контрол над престъпността изисква използването на нови и различни методи за изучаване на ........ с цел – децентрализиация на борбата с престъпността.
5.Цена на престъпността – Престъпността има своята цена – тя има главно икономически социален и морален и психологически характер. С нарастване на престъпността във всички страни проблемът за нейната цена придобива изключителна актуалност .На 5 конгрес на ООН се повдигна дискусия за цената на престъпността : а/ вид и размер на негативните последици от престъпността ; б/ методи за оценка на цената на престъпността; в/ мерки за намаляване на иконом. И социални последици на престъпността . Основанието за обсъждане на проблема е че отделните страни губят ежегодно от 2 до 16 % от бюджета.
Структура на престъпността
-
Коеф. На пестъпност = бр. На регистрираните престъпления Х 100 делено на бр. На общо население х 10,
2.Специфични коефициенти при непълнолетните
КПр/п/ = бр. Регистрирана престъпност / непълнолетни / делено на бл. На непълнолетните /14 – 18 год/
Криминална активност = бр. На извършители осъдени лиза Х 100 делено на бл. Наказ.отговорно население - над 14 год.
7в. Латентна / скрита / престъпност .
1.Определение : Латентна престъпност е криминологическа категория за означаване на престъпността , което се явява разлика м/у обема на действително извършените престъпления и обема на регистрираните престъпления спрямо които има соц. Реакция.
Явната /известна/ престъпност трябва да изчерпва обема на регистрираната престъпност, сведения за което дава полицейската статистика. У нас определяне на латентна престъпност се използва по друг подход – предоставянето и като сбор от престъпленията които са останали неразкрити от органите на МВР, прокуратура, съд и не намирали отражение в отчета на наказуемите деяния.
2. Поле на латентната престъпност - Латентна и реална престъпност
В полето на реалната /фактическа престъпност се разполага в значително по големи граници от заявената . В заявената престъпност се включват и онези деяния за извършването на които са уведомени компетентни органи но след проверка е установено ,че те или не са извършени изобщо или нямат признаците на престъпления.
Латентна престъпност се представя чрез няколко групи:
-
група – включва всички деяния които съдържат посочените в НК признаци за съответните престъпления , но не са станали известни на държавните органи.
-
група отнася се до случаите , когато престъплението е станало известно на компетентните органи , но извършителя е останал неизвестен.
-
група - когато престъплението и извършителя са станали известни на компетентните органи но наказателното преследване не е реализирано. Причините са изтекла давност, прекратена преписка.
Сподели с приятели: |