1. Въведение Error: Reference source not found Растеж и новаторство Error: Reference source not found


Инфраструктура и радиочестотен спектър



страница2/2
Дата25.07.2016
Размер366.08 Kb.
#5146
1   2

2.4. Инфраструктура и радиочестотен спектър

Очаква се доставката на множество потоци аудио-визуално съдържание със свръх/висококачествена разделителна способност, включително успоредно използване на 3D, да изисква увеличаване на скоростта на интернет връзката до 100 Mbps и повече, въпреки подобрената технология за компресиране. Комисията включи една всеобхватна политика в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа46, за да ускори развитието на широколентовия достъп, и предложи Механизма за свързване на Европа, за да насърчи целенасочени инфраструктурни инвестиции на европейско равнище47. Освен това Комисията наскоро проведе обществена консултация относно специфичните аспекти на прозрачността, управлението на трафика и смяната на оператора в един отворен интернет48 и възнамерява да предостави допълнителни насоки по този въпрос.

Резервираният радиочестотен спектър предоставя на радио- и телевизионните оператори ценен обществен ресурс, който позволява на тях и на други оператори да осигурят създаването на програми. Беше установено обаче, че ще възникне значителна нетна полза от пренасочването на част от освободения след спирането на аналоговото радиоразпръскване радиочестотен спектър („радиочестотна лента 800 MHz“) за разгръщането на безжичен широколентов достъп в отдалечените региони. Това беше потвърдено с Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър49, в която се определя цел за използването на радиочестотната лента 1 200 MHz за безжична широколентова връзка, с което още повече се увеличава натискът върху наличните радиочестотни ресурси. Радиочестотните ресурси могат да улеснят наземното и спътниковото доставяне на аудио-визуално съдържание, както и интерактивната функционалност, необходима за доставката на съдържание и допълнителните услуги. Сближаването повдига въпроса за бъдещата роля на наземното радиоразпръскване при предоставянето на такива услуги. Участниците в сектора все по-често проучват смесени модели, като съчетават предимствата на широколентовия достъп за предоставяне на съобразено с личния избор съдържание по заявка с ефикасността на радиоразпръскването за създаване на съдържание (напр. спортни или развлекателни събития), едновременно достъпно до широка публика.

ВЪПРОСИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ:



  1. Доколко важни са разликите между индивидуалните предоставящи съдържание платформи (напр. наземно и спътниково радиоразпръскване, широколентов достъп по кабел, мобилна широколентова връзка) по отношение на опита на потребителите и задълженията, налагани от обществения интерес?

  2. Какво разпределение на радиочестотите и какви модели за споделяне могат да улеснят развитието на възможностите за радиоразпръскване, мобилен широколентов достъп и други приложения (като напр. оборудване за създаване на програми), осъществявани в едни и същи честотни ленти?

  3. На кои конкретни потребности от научни изследвания по отношение на радиочестотния спектър трябва да се обърне внимание с цел улесняване на подобно развитие?

3. Ценности

Ценностите, залегнали в основата на регулацията на аудио-визуалните медийни услуги в Европа, са довели до правила в подкрепа на свободата на изразяване и медийния плурализъм, насърчаването на културното многообразие50, защитата на личните данни и защитата на потребителите, включително на уязвимите групи, като непълнолетните лица и лицата с увреждания. Предизвикателството е да се укрепи зачитането на тези ценности в една интегрирана среда посредством съответния избор на политика.



3.1. Регулаторна рамка

Главната обосновка за регулирането на аудио-визуалните медийни услуги на равнище ЕС беше вътрешният пазар с принципа на страна на произход в неговата основа. Този „единен европейски телевизионен пазар“ доведе до минимален набор от общи правила, обхващащи аспекти като рекламата, защитата на непълнолетните и насърчаването на европейските аудио-визуални произведения.

Технологично неутралният подход на ДАВМУ означава, че едни и същи услуги се регулират по един и същи начин, независимо от устройството, на което се ползват. В ДАВМУ обаче се прави разграничение между линейните (телевизионното радиоразпръскване) и нелинейните услуги (по заявка51) въз основа на много по-високото ниво на контрол върху услугите по заявка от страна на потребителите, което обосновава по-малко строгото регулиране в някои области.

Правилата на ДАВМУ се прилагат само по отношение на доставчиците на медийни услуги. Определението на тази концепция се основава на понятието за редакционна отговорност52. Докато доставчикът носи отговорност за избора на съдържание и определя начина, по който е организиран, неговите услуги се регламентират от ДАВМУ, дори ако съдържанието се предоставя чрез Интернет.

Линейните и нелинейните услуги все повече ще се конкурират на един и същи екран, като понякога дори ще предлагат по два канала за доставка едно и също съдържание на вниманието на една и съща публика. С новите форми на съдържание по заявка, които изглеждат по-скоро като пасивно линейно съдържание, разликата между линейните и нелинейните услуги от гледна точка на потребителя може да се размие. Ако в контекста на сближаване на медиите линейното и нелинейното предоставяне на сходно съдържание трябва да се считат за конкурентни, то очевидно настоящите разлики в режимите могат нарушат конкуренцията. От друга страна, ако степента на контрол от страна на потребителите се запази като съществен елемент от ползването, то едно разделно регулиране би имало известен смисъл. Това изисква създателите на политики да разсъждават върху начините, по които тези промени ще засегнат възприятията на потребителите по отношение на получената услуга и ефективността на сегашните инструменти.

ДАВМУ се прилага само към доставчиците, които се намират под юрисдикцията на ЕС. Когато се предоставят чрез спътник, аудио-визуалните медийни услуги попадат под юрисдикцията на държава членка, ако възходящия спътников сигнал се излъчва от територията на държавата членка или ако използваният спътников капацитет принадлежи на въпросната държава членка53. Тези правила не обхващат съдържание, предоставено по интернет от държави извън ЕС, но предназначено за ЕС.

С медийните услуги от държави извън ЕС, които са все по-достъпни по интернет и чрез спътников сигнал, усилията да се установи юрисдикцията по отношение на тези услуги би следвало да включват оценка на необходимостта да се вземат мерки срещу припокриващата се юрисдикция. Подобни въпроси са в процес на обсъждане в областта на защитата на данните.

Предоставянето на нелинейни услуги също е предмет на Директивата за електронната търговия. В една сближаваща се среда връзката на тази директива с ДАВМУ става все по-ясна54. Това се отнася и за законодателството за защита на данните, тъй като обработката на лични данни, често е предпоставка за функционирането на нови услуги, въпреки че индивидът често не е добре информиран относно събирането и обработката на личните данни. В момента, в който данните, генерирани по време на потреблението на аудио-визуални медийни услуги, бъдат свързани с установено или установимо физическо лице, те представляват лични данни и, в резултат, попадат в обхвата на Директивата на ЕС за защита на данните (95/46/ЕО)55. Друга съответна регулаторна област е защитата на потребителите56.

Предвид глобалния и сложен характер на интернет саморегулацията изглежда подходящо допълнение към регулаторния подход. През 2012 г. Комисията стартира процес57 с предприятията и другите заинтересовани страни за създаване на кодекс с добри практики за процеси на самостоятелно и съвместно регулиране. Това доведе до изготвянето на проект за принципите на по-доброто самостоятелно и съвместно регулиране, целящ да осигури по-висока ефективност58.

Те следва да се разглеждат като базов показател за процесите на самостоятелно и съвместно регулиране, които вече са споменати в ДАВМУ59.

В контекста на постепенно сближаване на медиите медийната грамотност става все по-важна за публиката, независимо от нейната възраст. Комисията изготви редица насоки за политика по отношение на медийната грамотност в допълнение на включените в ДАВМУ60. Медийната грамотност се разбира като способността за използване на медиите, за разбиране и критична оценка на техните различни аспекти и съдържание и за изграждане на комуникации в различни контексти61.

ВЪПРОСИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ:



  1. Предвид сближаването между медиите има ли доказателства за пазарно изкривяване, причинено от регулаторното разграничение между линейни и нелинейни услуги? Ако да, какъв би бил най-добрият начин за коригиране на тези изкривявания, като в същото време се защитават ценностите, залегнали в основата на регулаторната рамка на ЕС за аудио-визуалните медийни услуги?

  2. Необходимо ли е да се адаптира определението за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги и/или обхвата на ДАВМУ, с цел на онези, които понастоящем са извън обхвата, да се вменят всички или част от задълженията по ДАВМУ или има други начини да се защитят ценностите? В кои области може да се обърне специално внимание на самостоятелното/съвместното регулиране?

  3. Какво би било отражението от една промяна на аудио-визуалния регулаторен подход върху принципа на страна на произход и следователно върху единния пазар?

  4. Увеличеното сближаване в аудио-визуалния пейзаж подлага ли на изпитание връзката между разпоредбите на ДАВМУ и тези на Директивата за електронната търговия по нови начини и в кои области? Бихте ли могли да посочите практически примери за това?

  5. Какви инициативи на европейско равнище биха могли да допринесат за повишаване на равнището на медийна грамотност в Европа?

3.2. Свобода и плурализъм на медиите62

Свободата и плурализмът на медиите са заложени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ДАВМУ63 и правилата за конкуренцията на равнище на ЕС и на национално равнище допринасят за поддържането на медийния плурализъм.

Чрез интернет гражданите получават достъп до безпрецедентно количество информация и съдържание отвъд националните предложения и могат да участват в изграждането на мнение. Това улеснява свободата на словото и укрепва плурализма на мненията.

В същото време начините, по които хората възприемат информацията, се променят. Филтриращите механизми, включително персонализираните резултати от търсене, увеличават вероятността хората да получават новини в собствената си област на интереси и от гледната точка, с която са съгласни. От една страна, тези механизми за филтриране и персонализиране разполагат с ясен потенциал за предоставяне на повече възможности на гражданите, като им позволяват да се справят ефективно с информационното претоварване, характерно за цифровата среда, и да получават персонализирани услуги, съответстващи на техните индивидуални нужди. От друга страна, това може да намали ролята на медиите като редактори на обществената сфера и да засили ролята на доставчиците на платформи, например дружествата, базирани в интернет. Последните биха могли не само да определят какво съдържание да е достъпно, но и да повлияят на избора, например чрез промяна на честотата на показване на дадено съдържание, като намалят способността на гражданите да променят менюто или ограничат някои приложения. Това би могло да окаже влияние върху фактическия избор на гражданите за достъп до медийни предложения, представляващи плурализъм на мнения, и може да доведе до ситуация, в която гражданите потенциално се намират в уязвимо положение, но без да го осъзнават. Наличието на множество платформи, предлагащи стойностно съдържание на потребителите, като и отвореността на тези платформи, е важно условие за просперитета на медийния свят.

Държавите членки могат да налагат разумни задължения за пренос на операторите на мрежи за разпространението на определени радио и телевизионни канали за широката общественост, ако значителен брой зрители използват такива мрежи като основно средство за достъп до тези канали64. Когато способността да се достигне до публиката зависи от оскъдни ресурси за пренос, това е начин да се гарантира предоставянето на определени канали, когато държавите членки считат осигуряването на съдържанието за необходимост от гледна точка на обществения интерес. В сферата на широколентовия достъп капацитетът за пренос по-слабо ограничава избора на съдържание, достъпно за зрителите.

Достъпността на „съдържанието от обществен интерес“, включително в онлайн средата, може да бъде ограничена на практика от бизнес решения, като например тези на производителите на оборудване и/или от операторите на платформи, които могат да бъдат достъпни чрез това оборудване или дори от самите доставчици на съдържание65.

Държавите членки могат също така да уточнят услугите за цифрово радиоразпръскване, достъпът до които трябва да бъде гарантиран, а националните регулаторни органи могат да налагат задължения на операторите за предоставяне на достъп до електронните програмни указатели (ЕПУ)66.

Дори ако съдържанието е достъпно, намирането на „съдържание от обществен интерес“ в голямата многоканална среда може да бъде потенциално предизвикателство за зрителите. Поради това държавите членки имат също така възможност да налагат задължения във връзка с представителните аспекти на електронните програмни указатели и подобни регистрационни и навигационни средства67.

ВЪПРОСИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ:


  1. Трябва ли възможността за предопределяне на избора чрез филтриращи механизми, включително в системи за търсене, да бъде предмет на публична интервенция на равнището на ЕС?

  2. Какъв трябва да е обхватът на съществуващото регулиране на достъпа (член 6 от Директивата за достъпа) и универсалната услуга (чл. 31 от Директивата за универсалната услуга), с оглед на все по-голямото сближаване на линейни и нелинейни услуги в рамките на общи платформи? В условията на сближаване на радиоразпръскването и широколентовия достъп съществуват ли специфични нужди за гарантиране на достъпността и удобството да се намира и потребява „съдържание от обществен интерес“?

3.3. Рекламни съобщения

С ДАВМУ са установени ограничения върху програмното време за излъчване на реклама — 12 минути на час, и са формулирани критерии, свързани с рекламата на някои продукти, както и с рекламата по отношение на непълнолетните. Правилата за качеството се прилагат по същия начин към линейни и нелинейни услуги, въпреки че правилата за количеството се прилагат само по отношение на линейните услуги. С оглед на нарастващата конкуренция между линейните и нелинейните услуги и факта, че нелинейните услуги могат да бъдат предоставяни от доставчици, които не попадат в юрисдикцията на ЕС, европейските радио- и телевизионни оператори се опасяват, че тази асиметрия ги поставя в неравностойно положение.

В контекста на сближаването някои иновативни рекламни техники подлагат на изпитание съществуващите правила. Комисията бе информирана за загриженост по отношение на рекламните елементи68 при линейните услуги и въпросът дали това би могло да попречи на основната цел за регулирането на рекламите, по-специално дали такива рекламни елементи биха могли да бъдат показвани със или без съгласието на потребителите и радио- и телевизионните оператори. Прикритите рекламни съобщения в онлайн средата също биха могли да представляват предизвикателство.

Персонализирането на предложенията на съдържание може да е от полза за потребителите и рекламодателите, но е възможно да зависи от инструменти, които повдигат въпроси по отношение на защитата на личните данни. Европейските правила за защита на данните69 могат да увеличат доверието на потребителите в иновативните бизнес модели, което е декларираната цел на предложенията на Комисията за реформа на регулаторната рамка на ЕС, представени през януари 2012 г.70 Рекламната индустрия е въвела саморегулираща71 се система за поведенческа реклама онлайн, която в бъдеще може да бъде разширена, за да обхване освен рекламните надписи и видео рекламите. Инициативите за стандартизация на сектора като DNT („Do Not Track“)72 следва също да бъдат взети предвид.

ВЪПРОСИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ:


  1. Дали настоящите правила на ДАВМУ по отношение на рекламните съобщения ще продължават да са подходящи, когато сближаването постепенно се превърне в реалност? Можете ли да предоставите някои конкретни примери?

  2. Кои регулаторни инструменти биха били най-подходящи, за да се отговори на бързо променящите се рекламни техники? Има ли повече възможности за самостоятелно/съвместно регулиране?

  3. Кой трябва да реши дали да се допускат рекламни елементи или други нови техники на екрана?

3.4. Защита на непълнолетните

Многообразието от съдържание, разпространявано по различно регламентираните линейни и нелинейни канали, отслабва въздействието на сега действащия за линейните услуги регулаторен режим спрямо достъпа на децата до съдържание. Ефективната проверка на възрастта, също и преди достъпа на подрастващите до съдържание, продължава да бъде предизвикателство. Освен това разликите в регулаторния подход спрямо различните видове съдържание на екрана биха могли да затруднят потребителите да решат пред кои органи да се оплачат73.

В публикуваната през май 2012 г. „Европейска стратегия за по-добър интернет за децата“74 Комисията твърди, че следва да се разработи повече качествено съдържание за деца и че децата трябва да бъдат защитени и когато ползват интернет. 31 водещи дружества по цялата верига за създаване на стойност са се обединили в коалиция за развитие чрез процес на саморегулиране на подходящи мерки за пет ключови действия: i) опростени и надеждни инструменти за обратна връзка от страна на потребителите; ii) настройки, съобразени с възрастта, за защита на личните данни; iii) по-широка употреба на класификацията на съдържанието; iv) по-голяма наличност и ползване на родителския контрол; и v) ефективно отстраняване на свързаните с педофилия материали. Някои от тези действия са свързани с ДАВМУ и могат да бъдат подкрепени чрез изменение на законодателството. Колективните резултати и ангажименти бяха оповестени публично, включително препоръките за най-добри практики. Дружествата представиха индивидуални декларации относно изпълнението на тези препоръки. Комисията ще продължи да си сътрудничи с Коалицията като платформа за обсъждането на напредъка през 2013 г.

ВЪПРОСИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ:



  1. Подходящи ли са действащите правила на ДАВМУ за справяне с предизвикателствата на защитата на непълнолетните в контекста на постепенното сближаване на медиите?

  2. Въпреки че инструментите за родителски контрол присъстват все по-често в устройствата и платформите, използвани за достъп до съдържание, тяхното разпространение изглежда ограничено за момента. Кои механизми биха били подходящи, за да се запознаят родителите с тези инструменти?

  3. Какви мерки биха били подходящи за ефективната проверка на възрастта на потребителите на аудио-визуално съдържание онлайн?

  4. Следва ли ДАВМУ да бъде променена, за да обхване по-конкретно категоризацията на съдържанието, неговата класификация и родителския контрол върху програмните канали?

  5. Следва ли потребителите да бъдат по-добре информирани и научени как да изпращат коментари или да подават жалба във връзка с различни видове съдържание? Подходящи ли са сегашните механизми за разглеждане на жалбите?

  6. Подходящи ли са средствата за разглеждане на жалбите (финансови, регулаторни или други средства), за да се осигури подходяща обратна връзка след съобщаване относно вредно или незаконно съдържание, по-специално свързано с деца? Какви следва да бъдат съответните роли и отговорности на публичните органи, НПО и доставчиците на продукти и услуги, за да се гарантира, че на хората, които съобщават за вредно или незаконно съдържание и подават жалби, е осигурена адекватна обратна връзка?

3.5. Достъпност за хора с увреждания

Осигуряваните от технологията възможности в помощ на хората със слухови, зрителни или мозъчни увреждания са повече от всякога. Тези възможности обаче могат да бъдат изгубени, ако съдържанието за достъпност, т.е. субтитрите, езика на знаците или аудио описанието, не се произвежда или не се предоставя на крайните потребители.

ДАВМУ вече задължава държавите членки да насърчават доставчиците на медийни услуги постепенно да увеличат достъпността до услугите си за хората с увредено зрение или слух. Степента на прилагане на тази разпоредба от държавите членки значително се различава. Услугите за достъпност могат да бъдат включени в задълженията за пренос, наложени от държавите членки.

Комисията представи предложение за Директива относно достъпността на уебсайтовете75 и търси начини за допълнително подобряване на положението на стоките и услугите за достъпност на пазара на ЕС, както и определи общи изисквания за достъпност в предстоящия Европейски акт за достъпност. Приемането на европейски стандарт, обхващащ и свързаните с достъпността до аудио-визуално съдържание въпроси, се очаква до края на 2013 г.

ВЪПРОСИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ:


  1. Смятате ли, че са необходими допълнителни усилия за стандартизация в тази област?

  2. Какви стимули биха могли да бъдат предложени, за да се насърчават инвестициите в иновативни услуги за хората с увреждания?

4. Следващи стъпки

Всички заинтересовани страни са поканени да коментират идеите, представени в настоящата зелена книга, включително и чрез отговор на изброените специфични въпроси, на следния адрес:

CNECT-CONVERGENCE-AV@ec.europa.eu

European Commission

Directorate- General for Communications Networks, Content and Technology

Unit G1


Office BU25 05/181

B- 1049 -Brussels

В този контекст Комисията може да организира или да участва в срещи със заинтересованите страни, включително сектора, потребителите, инвеститорите, членове на Европейския парламент и на Съвета.

Моля да изпратите коментарите си до 31.8.2013 г. Получените предложения ще бъдат публикувани на уебсайта на ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, освен ако техният автор изиска друго. За информация относно обработката на личните данни, коментари и предложения е важно да се прочете специалната декларация за поверителност във връзка с допитването.



1За речник на съответните термини вж. http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/connectedTV.

2Участниците на пазара за OTT предоставят аудио-визуално съдържание онлайн без самите те да са доставчици на електронни съобщителни и мрежови услуги.

3IHS Screen Digest.

4IHS Screen Digest.

5http://www.prnewswire.com/news-releases/western-viewers-fall-behind-in-the-web-connected-tv-revolution-168126616.html.

6Източник: e-marketer.

7Годишник на Европейската аудио-визуална обсерватория, том II, стр. 171.

8Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1—24.

9Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1—16.

10Напр. член 31 от Директивата за универсалната услуга, политиката в областта на радиочестотния спектър, член 6 от Директивата за достъпа.

11http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/creating-better-internet-kids.

12http://ec.europa.eu/information_society/media_taskforce/doc/pluralism/hlg/hlg_final_report.pdf.

13Евростат 2012 г. „Individuals - Mobile Internet access“ (isoc_ci_im_i).

14http://www.cisco.com/en/US/solutions/collateral/ns341/ns525/ns537/ns705/ns827/white_paper_c11-481360_ns827_Networking_Solutions_White_Paper.html.

15Годишник на Международната видео федерация от 2012 г.

16http://ec.europa.eu/internal_market/media/docs/elecpay/plum_tns_final_en.pdf.

17http://newsroom.cisco.com/press-release-content?type=webcontent&articleId=888280.

18Европейската аудио-визуална обсерватория; всички платформи, взети заедно: чист интернет, продажби онлайн, конзоли за видеоигри, кабел, интернет телевизия („IPTV“), специални телевизионни приставки, смартфони, интелигентни телевизори, VoD от типа „push“ (спътник , ЦНТ), с изключение на приложения в iTunes и в Google Play App Store. Не включва: архиви, кино-прегледи, телевизионни сериали, съдържание за пълнолетни, обучение, каталози на записи от филмовите канали.

19Платформите могат да бъдат интегрирани в устройството от производителите или да бъдат предоставени от други участници, като операторите на електрони съобщения и кабелните оператори, участниците на пазара за OTT или телевизионните разпространители.

20http://www.internetworldstats.com/stats9.htm.

21„Study on the economic potential of cross-border pay-to-view audiovisual media services“, TNS opinion, Plum, the futures company – Изследване, изготвено от името на Европейската комисия – януари 2012 г. http://ec.europa.eu/internal_market/media/elecpay/index_en.htm#maincontentSec1.

22Дружествата за поставяне на субтитри или филмовите продуценти/дистрибутори притежават голям корпус (бази данни) от субтитри, често едновременно на много различни езици. Това е много ценен изходен продукт за разработване на пригодени към конкретните особености системи за машинен превод.

23Напр. SUMAT (www.sumat-project.eu) и SAVAS (www.fp7-savas.eu) и работната програма за ИКТ за 2013 г., стр. 47 http://cordis.europa.eu/fp7/ict/docs/ict-wp2013-10-7-2013-with-cover-issn.pdf.

24„Зелена книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз: възможности и предизвикателства по пътя към единен цифров пазар“, COM(2011) 427 окончателен.

25Съобщение на Комисията „Относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар“, COM(2012) 789 final.

26Ще се обърне внимание на следните елементи: териториалност на вътрешния пазар; хармонизация, ограничения и изключения от авторското право през цифровата епоха; фрагментация на пазара на ЕС за авторски права; и как да се подобри ефективността и ефикасността на правоприлагането, като в същото време се подкрепи неговата легитимност в по-широкия контекст на реформата на авторското право.

27Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Първи доклад относно прилагането на членове 13, 16 и 17 от Директива 2010/13/ЕС за периода 2009—2010 г.: Насърчаване на европейските творби в редовните програми и аудиовизуалните медийни услуги по заявка в ЕС, COM/2012/0522.

28Окончателно проучване на прилагането на разпоредбите на директивата за аудио-визуалните медийни услуги по отношение на насърчаването на европейските произведения в аудио-визуалните медийни услуги, 13 декември 2011 г.

29http://www.guardian.co.uk/media/2012/jun/13/premier-league-tv-rights-3-billion-sky-bt.

30Вж. също точка 3.1 относно защитата на данните.

31Дело COMP/38.173 — Съвместна продажба на медийни права върху FA Premier League, Дело COMP//37.214 — Съвместна продажба на медийни права върху германската Бундеслига и Дело COMP/37.398 — Съвместна продажба на търговски права върху Шампионската лига на УЕФА.

32Дело COMP/M.2876 Newscorp//Telepiù.

33Дело C-418/01 IMS Health, C-418/01, GmbH & Co. OHG v NDC Health GmbH & Co. KG, Recueil 2004 г., стр. I-5039.

34Съединени дела C-403/08 и C-429/08 Football Association Premier League Ltd и други срещу QC Leisure и други - Karen Murphy срещу Media Protection Services Ltd, Решение от 4 октомври 2011 г. Вж. също Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ от 11 януари 2012 г., стр. 7.

35Намаляващи потребителски разходи за DVD, -7.7 % от 2010 г. до 2011 г., и нарастващи потребителски разходи за VoD с 20,1 % до общо 1,2 млрд. евро. Европейски видео годишник, 2012 г., стр. 7. Между 2008 г. и 2010 г. времето за гледане на онлайн видео в Обединеното кралство е нараснало над два пъти до 31 минути на ден; във Франция то е нараснало със 104 % до 24 минути/ден. Източник: Cimscore.

36Вж. бележка под линия 28: Според изследването за прилагането на ДАВМУ относно насърчаването на европейските творби, през периода 2006-2008 г. износът на формати от Европа към Северна Америка, Южна Америка и Азия е представлявал 5 084 програмни часа, а вътрешноевропейската търговия с формати е възлизала на 19 995 програмни часа. Износът на формати от Европа към Северна Америка е съответствала на 2 213 часа в сравнение с 8 363 часа от Северна Америка към Европа.

37Примерите за формати, изнасяни в световен мащаб и адаптирани към местния вкус, включват програми като напр. „Стани богат“ и „Сделка или не“ и сериали като „Убийството“ и „Мостът“.

38Вж. бележка под линия 27.

39Те включват стандартите за излъчване на цифрова ефирна телевизия (DVB) и интернет протоколът за доставяне на съдържание. Други като MPEG 25 и HTML-5 за представяне на съдържание могат да играят все по-нарастваща роля в бъдеще.

40Съгласно наличната към момента на изготвянето на документа информация HbbTV вече се прилага в CZ, DK, FR, DE, NL, PL, ES и CH. AT, FI, NO, SE и TR са обявили планове за въвеждане на HbbTV или провеждат изпитвания. Съществува и интерес извън Европа.

41Съществуват и портали на мрежови оператори и портали на производители, основани на HbbTV, както и независими приложения.

42YouView беше стартирана през юли 2012 г. със собствена „екосистема“ от няколко работещи заедно дружества. Подобно на други вертикални пазарни платформи тя не разполага с напълно стандартизирана архитектура.

43MHP („Multimedia Home Platform“ — мултимедийна домашна платформа) може да се опише като набор от инструкции, които казват на операционната система на цифровия телевизионен приемник как да действа при получаване на приложение за интерактивна телевизия. http://www.dvb.org/technology/fact_sheets/DVB-MHP_Factsheet.pdf.

44Обсъдено на срещи със заинтересованите страни.

45Няколко участници целят да се справят с този проблем напр.: http://www.smarttv-alliance.org; Open IPTV Forum.

46http://ec.europa.eu/digital-agenda.

47https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/connecting-europe-facility.

48http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/line-public-consultation-specific-aspects-transparency-traffic-management-and-switching-open

49https://ec.europa.eu/digital-agenda/node/118.

50Това е непреходна ценност, която трябва да се защитава в съответствие с член 167 от ДФЕС.

51Член 1, параграф 1, буква ж) от ДАВМУ: „аудиовизуална медийна услуга по заявка“ (т.е. нелинейна аудиовизуална медийна услуга) означава аудиовизуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги за гледане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги;

52Това означава физическото или юридическото лице, което носи редакционна отговорност за избора на аудио-визуалното съдържание на аудио-визуалната медийна услуга, и определя начина, по който тя е организирана (член 1, параграф 1, буква г) от ДАВМУ). Това изключва физическите или юридическите лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни.

53Член 2, параграф 4 от ДАВМУ.

54Вж. по-специално клаузата за вътрешния пазар в член 3, както и член 4 и членове 6, 7 и 8.

55Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ 281, 23.11.1995 г., стр. 31—50).

56Напр. Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики защитава потребителите от заблуждаващия или агресивен маркетинг и гарантира, че всяко твърдение на търговци в ЕС е ясно, точно и обосновано; а Директива 2011/83/ЕО относно правата на потребителите регулира няколко области от правата на потребителите, като хармонизира някои от тях. Данните за цифровите продукти, които могат да бъдат изтеглени или гледани онлайн, например ще трябва да предоставят ясна информация за оперативната съвместимост и функционалността.

57Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ COM (2011) 681 окончателен, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0681:FIN:BG:PDF.

58https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/principles-better-self-and-co-regulation-and-establishment-community-practice.

59Член 4, параграф 7

60Член 33

61Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда“ COM (2007) 833 окончателен.

62Трябва да се отбележат и обществените консултации относно свободата на медиите и плурализма http://ec.europa.eu/digital-agenda.

63ДАВМУ подкрепя медийния плурализъм, като позволява свободната циркулация на аудио-визуалните медийни услуги в рамките на единния пазар въз основа на принципа на страна на произход, като например в член 14. Това заедно със специфичните правила относно насърчаването на европейските произведения подкрепя медийния плурализъм.

64Член 31 от Директива 2002/22/ЕО за универсалната услуга, изменена с Директива 2009/136/ЕО за правата на гражданите .

65В случай на цифрово телевизионно оборудване би могъл да се използва член 24 от Директивата за универсалната услуга, за да се осигури оперативна съвместимост. Приложение VI понастоящем гарантира, че напр. устройствата, които могат да декодират кодирани предавания, могат да показват и некодирани предавания.

66Член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2002/19/ЕО за достъпа, изменена с Директива 2009/140/ЕО.

67Член 6, параграф 4 от Директива 2002/19/ЕО за достъпа, изменена с Директива 2009/140/ЕО.

68Визуални елементи, които се появяват на екрана по време на предаване.

69Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и Предложението за Регламент относно защитата на данните за изменение на сега действащата Директива за защита на данните.

70COM(2012)11 — Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните)

71Трансевропейска рамка за саморегулиране на поведенческата реклама онлайн: http://www.iabeurope.eu/news/self-regulation-framework.aspx.

72Глобален DNT стандарт ще опише техническите подробности на „сигнала“, който потребителите могат да изпращат до доставчиците чрез своето онлайн оборудване, включително своя уеб браузър. Сигналът ще указва техните предпочитания относно проследяването. http://blogs.ec.europa.eu/neelie-kroes/donottrack/.

73Пример, в който се разглежда този проблем, е ParentPort.

74http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-445_bg.htm.

75Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, COM (2012) 721 final.

BG   BG

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница