1. въведение картен лист k-35-76-г (Славяново) с площ 384,4 km

В хидрографско отношение площта принадлежи на Егейската отточна област. Северната част се отводнява от р. Бисерска и нейните притоци, които са част от долинната система на р. Марица с отток към Долнотракийската низина. Южните склонове на рида Гората се разчленяват от късите, всечени леви притоци на р. Арда.

Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от скалите на Сакарския метаморфен терен – Тракийска литотектонска единица; палеогенски седименти – Ивановска група и Теригенен комплекс; вулкано-седиментни скали – Свободиновска и Кърджалийска вулкано-седиментна група; вулкански скали – Лозенски, Мезекски, Маджаровски и Нановишки вулкански комплекс; седиментите на Вълчеполската свита и песъчливо-глинестата задруга; плиоплейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.

От тектонска гледна точка в района попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Сакарския метаморфен терен, Тракийската депресия и Източнородопското комплексно понижение.

На територията на картният лист са разположени известните кварц-злато-полиметални и оловно-цинкови находища и проявления на Лозенското рудно поле и рудоносната площ „Света Марина”.

От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като средно опасен. Предпоставки са възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са геоложкият строеж и интензивното хоризонтално разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.

Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1: 50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1: 50 000 на части от Източните Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“. Полевите работи са извършени през периода юли–ноември 2005 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров; палеогенски скали – Б. Йорданов, С. Георгиев, В. Гроздев, Е. Балканска, Г. Добрев, Л. Московска; неоген-кватернерни отложения – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков.

Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2006ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Част от извършителите на картировачните работи са участници и в съставянето на обяснителната записка.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкият университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия” и „Геолаб” – ГИ БАН) и възрастови определения (Д. Синьовски). Консултанти към проекта са: метаморфен терен – Ж. Иванов (СУ); вулкано-седиментен терен – Й. Янев (ГИ БАН), който е и съавтор на раздел 4.1.

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1: 25 000 за този район (Георгиев и др., 1999ф; Саров и др., 2000ф, 2002ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на Б. Йорданов, С. Саров. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.


2. Геоложка изученост на района
Геоложкият строеж и полезните изкопаеми от разглежданата област са добре изучени. Те са били предмет на дългогодишни и разнообразни регионални и специализирани геоложки, геофизични, металогенни и други изследвания.

Началото на геоложката дейност е свързана с древния рудодобив. Писмени сведения и описания на тази дейност липсват, но в региона са налице остатъци от стари минни изработки (рупи). По архивни данни е известно, че през XVII век рудодобивът е бил важен поминък на местното население. Приоритетната роля на полезните изкопаеми се е съхранила през годините и е в основата на последвалите геологопроучвателни работи.

През първата половина на XX век, в различни части от Източните Родопи се провеждат маршрутни изследвания от различни автори (Г. Бончев, Ванков, Радев, Гочев, Гълъбов, Берегов и др.), които пряко не засягат площта. С по-регионално значение са обобщителните трудове на Г. Бончев (1906, 1919, 1921, 1923) и Гълъбов (1937, 1938).

Основният обем от геоложки дейности се извършва през втората половина на XX век и включва средномащабно геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични и металогенни изследвания.

Тази дейност се осъществява на два етапа, разделени от 30 годишен период, в условията на различни методически изисквания и преобладаващи теоретични модели.

Първият етап обхваща периода от 1952 до 1962 г., когато са извършени първите кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Карагюлева и др., 1956ф – северната половина) и в М 1:25 000 (Афанасьева и др., 1953ф – южно от с. Долни Главанак; Боянов и др., 1958ф – между с. Черна могила и с. Долни Главанак; Боянов и др., 1962ф – северозападния и югоизточния ъгъл). С тези картировки се поставя началото на системните геоложки изследвания на големи площи, което позволява на авторите да разработят първите регионални стратиграфски и тектонски схеми. При разчленяването на метаморфните и палеогенски комплекси са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. Картировките и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др. 1973ф, 1979ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

Между двата етапа на геоложкото картиране в Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени: Геоложка карта на Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф), Геоложка карта на Лозенския и Маджаровския руден район в М 1:50 000 (Мазников и др. 1981ф), Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Хасково (Боянов и др., 1989, 1992), Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф).

През втория етап (1998-2006) за обновяване и актуализиране на базисния картен материал и изясняването на редица дискусионни въпроси в областта се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (Георгиев и др. 1999ф – южната половина; Саров и др., 2000ф – северната половина; Саров и др., 2002ф) и ревизионно геоложко картиране в М 1: 50 000 (Саров и др., 2006ф). При стратиграфирането на метаморфните комплекси авторите (Саров и др., 2006ф) прилагат литотектонския принцип. В обема на единиците са включени големи тела от различни видове метагранити. Тектонското райониране и интерпретацията на тектонската еволюция е извършено по модела на метаморфните ядрени комплекси, формирани в условията на корова екстензия (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998). За палеогенските смесени вулкано-седиментни скали е приложен нов подход и са отделени вулкански комплекси, а за стратифицираните седиментни наслаги са използвани както официални, така и неофициални литостратиграфски единици (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). В значителна степен е коригирано тектонското райониране.
2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания
След провеждането на първите кондиционни геоложки картировки в Източните Родопи в продължение на няколко десетилетия се извършват множество регионални и специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, строежа, възрастта и тектонската еволюция на метаморфните и палеогенските седиментни и вулкано-седиментни комплекси. В по-голямата си част изследванията имат обобщителен характер и се отнасят за целия регион на Източните Родопи.

Метаморфните скали в областта имат ограничено разпространение и са изследвани конкретно при геоложкото картиране (Афанасьева и др., 1953ф; Карагюлева и др., 1956ф; Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1958ф, 1962ф; Георгиев и др., 1999ф; Саров и др., 2000ф, 2002ф, 2006ф) и в някои обобщителни картосъставителски работи (Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1981ф; Боянов и др., 1989, 1992). В по-регионален план стратиграфията, структурата, възрастта и тектонската еволюция на метаморфните комплекси са разгледани от редица автори: Р. Иванов (1961b, 1980); Боянов и др. (1963, 1984, 1988, 1990); Вергилов и др. (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Кожухаров (1971, 1987а,b, 1990, 1991); Кожухарова, Кожухаров (1973); Кожухаров и др. (1984); Z. Ivanov (1988, 1989, 2000); Boyanov, Ruseva (1989); Boyanov et al. (1989); Burg et al. (1990); Ж. Иванов и др. (1990ф); Peycheva, A. von Quadt (1995); Peycheva et al. (1998); Пейчева (1997); Саров и др. (1999); Герджиков, Саров (2002); Саров и др. (2004); N. Bonev et al. (2006a,b); N. Bonev (2006), и др.

Геоложката информация за метаморфните комплекси е разнообразна, нееднозначна и противоречива. Тя отразява сложното развитие на идеите за геоложкия строеж и основните дискусионни въпроси (стратиграфска подялба, метаморфизъм, възраст, структурни особености, генезис, тектонска еволюция и пр.)

На палеогенските седиментни и вулкано-седиментни комплекси е посветена разнообразна литература, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, петрология, възраст, генезис, структурни осбености, геодинамично развитие, металогения и др.).

Първите конкретни сведения за палеогенските скали от района са обобщени в докладите от геоложкото картиране (раздел 2.1.), които са послужили за основа на последвалите регионалани и специализирани геоложки изследвания. Всред многобройните публикации са налице редица обобщителни работи с по-регионален характер (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1963, 1964; Атанасов и др., 1969; R. Ivanov, Koop, 1969; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Янев, Бахнева, 1980; Атанасов и др., 1980ф; Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1981ф; Lilov et al., 1987; Goranov, Atanasov, 1989; Harkovska et al., 1989; Yanev et al., 1989, 1990; Горанов и др., 1992; Маврудчиев, 1992; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995, 1998; Marchev, B. Singer, 2002; Георгиев и др., 2002, и др.) Във времето тези схеми са били допълвани, видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960).

Паралелно с регионалните геоложки работи са извършени специализирани изследвания, които пряко засягат геоложкия строеж на областта: Лозенски вулкан (Гергелчев, Д. Йосифов, 1974; Янев и др., 1975; Харковска и др., 1976; Гергелчев и др., 1977; Гергелчев, 1978; Мазников и др., 1981ф; Динкова, Р. Иванова, 1982); Брягово-Вълчеполско понижение и Ибреджекския хорст (Боянов и др., 1963; Вапцаров, 1970; Г. Йосифов, Янев, 1967; Ламбева, Тончева, 1988; Милованов, 1988; Боянов и др., 1989, 1992; Георгиев и др., 2002; Харковска и др., 2005).

Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма и генезиса на късноалпийските депресии се намират в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Боянов, Д. Йосифов (1986); Innocenti et al. (1984); Marchev et al. (1989); Boyanov et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991), и др.

Актуализиран синтез на дългогодишните изследвания на терциерните скали от Тракия и Източните Родопи предлагат Боянов, Горанов (1997ф). Според тези автори палеогенските депресии са елемент от една значително по-голяма тектонска единица – т. нар. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986).

Нови данни за терциерното развитие на Източните Родопи се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001). Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006); N. Bonev et al. (2006a,).

Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (И. Иванов и др., 1974ф) и аерогеофизични – гамаспектрометрични и магнитометричи в М 1:50 000 (Дайски и др., 1990ф).

Резултатите са обобщени в геоложки доклади, металогенно-прогнозни карти, публикации, монографии и др.:

– Лозенско рудно поле и находище Света Марина (Бресковска, Гергелчев в: Р. Димитров – ред., 1988.)

– Авренско-Маджаровски руден пояс и Лозенска рудна подзона (Гергелчев и др., 1984; Мазников, Коренков, 1980ф).

– Ураноносност в Източните Родопи – ДСО „Редки метали” (Драгоманов и др., 1985ф).

– Халуазитово-каолинитови глини – нах. Главанак (Тодорова в: Трашлиев – ред., 1988).

– Ревизионни проучвания на въгленосната перспективност на палеогена между селата Тънково и Вълче поле (Минчев и др., 1965ф).

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
Метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.

Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Две или няколко литотектонски единици, претърпели сходна тектоно–метаморфна еволюция изграждат метаморфен терен.

Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:

• 
  регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
  
• 
  съществени различия в литоложкия пълнеж;
  
• 
  забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
  
• 
  разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синшистозния транспорт.