1 Въведение (Рим. 1: 1-17)



страница1/23
Дата17.08.2018
Размер5.14 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


1 – Въведение

(Рим. 1:1-17)


Желая да насоча вниманието ви към eдна специална книга в Библията - Посланието към римляните. Никоя друга книга от Свещеното писание не разяснява така ясно, така властно и така квалифицирано плана за спасение чрез доктрината за “праведност чрез вяра”, както Посланието към римляните. Не е за учудване, че Мартин Лутер назовава това послание “най-ясното Евангелие от всички”. Всъщност, когато е разбрал стих 17 на глава 1, той се е почувствал освободен от робството на законничеството и така станал способен да бъде успешен водач на протестантската реформация.

Същата доктрина, която бе пленила сърцето на Лутер, е довела до преобразяването и на Джон Бънян – авторът на романа “Пътешествие от земното към отвъдното”, който той е написал докато е бил в затвора в Бедфорд - Англия.

По същия начин, слушайки предговора към Лутеровия коментар на Посланието към римляните, Джон Уесли - основателят на Методистката църква, почувствувал, че неговото сърце “удивително е затоплено” в онази майска вечер през 1738 година, която доведе до раждането на това огромно съживление в Британия през 18-тото столетие.

Мога да ви дам още много примери. Посланието към римляните е в основата на повечето от съживленията в историята на християнската църква. Съвсем естествено възниква въпросът - кое е това, което прави това послание толкова специално? Има поне две причини. Моля отворете вашите Библии на книгата Деянията на апостолите - глава 9. В нея е представено обръщането на Савел. Книгата Деянията на апостолите е историческо описание на начина, по който Бог e разкрил Себе си чрез Своята църква. Първите четири книги на Новия Завет са историческо свидетелство за Исус Христос. Петата книга - Деянията на апостолите е свидетелство за Неговата църква. И в глава 9 на Деянията на апостолите ние откриваме чудното явление на Исус Христос по пътя за Дамаск, при което Савел ослепява. Спомняте си, че Господ поръча на Анания, да положи ръце на Савел, за да прогледа:

Иди, защото той Ми е съд избран да разгласява Моето име пред езическите народи и царе и пред израилтяните 9:15.

И след като Савел проглежда и се кръщава, в стих 20 четем:

И почна веднага да проповяда в синагогите, че Исус Христос е Божия Син.»

Незабавно той започва да проповяда Исус Христос.

Така Павел бе избран съсъд. С други думи, Христос дойде на този свят, за да бъде проповядано Евангелието, но Бог избра апостол Павел, да бъде инструмент, който да разясни това Евангелие на света.

Имайки това предвид, нека се обърнем към първа глава на Посланието към Римляните. Искам да забележете как апостол Павел е осъзнал своята мисия. Той ни въвежда това чудесно послание с думите:



«Павел, слуга [гръцката дума е роб] Исус Христов, призван за апостол, [забележете следващото изявление] отделен за благовестието от Бога

Павел е систематичния теолог на Новия Завет. Посланията му обхващат почти половината от съдържанието на Новия Завет. Би било ужасна загуба за нас християните, ако нямахме неговите послания. Така, че Павел е избран съсъд от Бога, да разяснява Евангелието на света.

Бих желал да ви представя и другата причина, която е специфична за Посланието към римляните. За разлика от всички останали Павлови послания, независимо дали те са адресирани към църкви или личности, това е единственото писмо, което той е написал на църква, с която няма установен контакт – църква, която той не познава.

С други думи, когато апостол Павел пише посланията към коринтяните и ефесяните или други индивидуални писма, той пише на хора, на които беше вече разяснил Евангелието устно. Но в Посланието към римляните той пише на хора, с които никога не беше се срещнал преди. (Имаше само някои хора, които той познаваше). И поради тази причина, той разяснява на римляните всичките чудесни истини на Евангелието.

Например, погледнете в стих 11 на глава 1. Тук той представя целта за написване на това писмо до Рим:

«Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето усъвършенстване.»

И тогава в стих 13 той казва:

И желая братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпиран.”

В глава 15, стих 22 и 23, той обяснява:

Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас. Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас.”

Бог му бе казал, “Не, можеш да отидеш в Рим докато не завършиш работата в Близкия изток”.

Аз вярвам, че Бог е имал и друга причина за това: Той е имал и мен и вас предвид. Ние виждаме, че Павел пише вестта като художник, който рисува с ясни тонове. И тъй като никога не беше ходил в Рим, той пише на хора, които не беше видял, затова на тях той разяснява Евангелието така ясно, че то достига и до нас чрез Божието слово. Така, че Лутер е имал пълно право да каже, “Това е най-ясното Евангелие от всички”.

Целта спомената в стих 11 на това послание е утвърждаването на християните в Рим “в Христос”. Ние знаем, че на тях им предстоеше да преживеят преследване. Моята грижа е да бъдем утвърдени в Исус Христос и най-добрият път е да отправим поглед към тази книга. Затова ние ще отделим повече от 30 занятия за тази чудесна истина - това ще правим стъпка по стъпка и ще видим това, което апостол Павел ни казва относно плана за нашето спасение.

Голямата тема на тази книга е изразена в 1:15, 16 и 17 стихове. Аз бих искал да погледнем към тях за момент. Павел беше вече казал на римляните, за какво иска да достигне до Рим. В стих 14 той им казва:

Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени.”

Той иска да проповяда това Евангелие на всички в Рим. По това време Рим бе столицата на света. И той казва в стих 15:

И така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим

Павел проповядва Евангелието в Близкия изток, но сега иска то да достигне до Рим.

И тогава той прави следното изявление в стих 16:

Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всекиго който вярва: първо на юдеина, а после и на езичника.”

Начинът по който Павел започва е напълно обичаен за неговото време – “аз съм готов и ще направя всичко, за да проповядвам благовестието на Исус Христос”.

Апостол Павел заявява, че не се срамува от благовестието Христово, тъй като римляните са гледали на християните с презрение. Те бяха граждани с особени привилегии. Като общо правило те никога не биха могли да бъдат разпъвани на кръст, защото това ще е позор за нацията – те бяха първокласни граждани. На евреите те гледаха като на втора класа граждани. Но по отношение на християните, които почитаха разпнатия на кръст Спасител – те бяха третата класа граждани. По тази причина апостол Павел заявява, че не се срамува от благовестието, не само защото то представя една съвсем различна философия, но защото то е и «Божия сила за спасение.»

Римляните със своята гордост и с целия си философски успех не бяха успяли да се справят с едно нещо - не бяха успяли да победят греха. И затова Павел им заявява, “Има само една сила, която може да победи греха - Евангелието на нашия Господ Исус Христос. Това е единствената сила, която може да спаси всеки независимо дали е евреин или грък, образован или необразован; независимо дали е богат или беден, има само едно разрешение за проблема «грях» и това е Исус Христос”.

И в стих 17 той дефинира това евангелие в една единствена фраза:

«Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее"»

Моля ви забележете! “Това е праведност от Бога”. Какво означава това?

1. Това е праведност планирана от Бога.

2. Това е праведност подготвена от Бога, без какъвто и да било човешки принос. (Ние ще видим това по-подробно, когато достигнем до разглеждане на трета глава стих 21 и следващите стихове ).

3. Това е праведност която е създадена да бъде на разположение на Самия Бог. В Новия Завет ние откриваме, че Бог е този, Който взема инициативата за нашето спасение. Евангелието не е условна блага вест. Бог не казва на света и на вас и мен, “Вие най-напред трябва да станете добри”, или “вие първо трябва да ме предразположите, тогава Аз ще ви спася”. Достигайки до 5 глава ние ще открием, че когато сме били още немощни, неспособни да спасим себе си, докато сме били още грешници, докато сме били още неприятели, Бог ни е примирил със Себе си чрез смъртта на Своя Възлюбен Син. Ясно е, че инициавата е на Бога. В нашата църква като цяло сме изкривили поръчката на Исус. Ние правим усилия и казваме на хората, “Елате в нашите зали, за да слушате Евангелието”. Това не е заръката, която даде Христос. В Новия Завет мисията, която Христос даде е: “Идете по целият свят”. Както Бог е поел инициативата, така и ние трябва да поемем инициативата. Светът отчаяно очаква Евангелието на Исус Христос. То бе планирано от Него, то бе подготвено от Него в Неговия Син Исус Христос и то бе поставено на Негово разположение. Негова е инициативата, Той плати цената и Негова е всичката слава. Това е Евангелието на нашия Господ Исус Христос.

С други думи, Павел се опитва да представи тук безусловната блага вест за спасение, което Бог е приготвил за нас в Неговия Син Исус Христос. Това е най-величествената тема на Библията - Стария и Новия Завет. Никъде Евангелието не се излага така ясно, така властно и така квалифицирано, както в посланието на апостол Павел към римляните.

В тази книга, апостолът ни открива Божият замисъл:

1. Представя проблемът “грях” - цялото човечество е с грешно естество.

2. Представя истината за Христос, Неговия живот и Неговата смърт като наш Заместник и Гарант.

3. Описва вярата в Христос като основа за ефективно спасение или разрешение на нашия универсален проблем с греха.

4. Той достига и до ролята на Светия Дух за нашето освещение.

5. Описва местото на Божия народ и работата, която трябва да извърши в този свят!

6. В края, дава практически приложения на Евангелието в ежедневния християнски живот.

Така, че всичко, от което се нуждаем за нашето спасение ще намерим в тази книга. Това е трудна книга, въпреки че Павел не пише на учени хора - той пише на обикновените хора, но те бяха хора, които мислиха по различен начин от хората днес живеещи в 21-то столетие. Това е и причината, поради която фокусирам вашето внимание към това изследване на Посланието към римляните. Моята цел е, да се опитаме и да направим успешен пробив в тази пропаст на мисленето, така че Благата вест представена в Посланието към римляните да стане значима и за нас.

Ние ще започнем да изучаваме детайлно това послание, като ще разширяваме познанията си в целия диапазон на Свещеното писание по отношение на тази не само пренебрегвана и критично оспорвана доктрина за “Праведност чрез вяра”.

Ние знаем, че Бог изпрати специална вест преди повече от 116 години на адвентистите от седмия ден. Днес ние продължаваме да се борим против нея, въпреки, че имаме създаден «Комитет 1888» и провеждаме семинари, които се опитват да обхванат вестта. Дяволът не желае да разберем вестта и за съжаление трябва да признаем, че той е успял, задържайки ни в мрака. Затова наложително е да отидем в Посланието към римляните и се надявам, че ще видим светлината на тази чудесна вест. Духът на пророчеството ни предупреждава, че «нашите църкви умират поради потребност от проповядване на праведност чрез вяра.» Елън Уайт е направила изявление в светлината на вестта от 1888 година. Тя заявява, че дълг на Божият народ е да търси истината.

«Когато това стане, истината «Христос наша правда» ще преобладава над всяка друга, като този предмет ще погълне всеки друг.»

Аз искам да споделя с вас, че ако не беше тази вест, не бих бил тук днес. Пет години от моето служене преминаха в законничество и аз бях така обезкуражен, че пожелах да го изоставя. Това не стана защото Бог обърна вниманието ми към тази вест, така че аз сега в действителност се наслаждавам на проповядването на тази вест, въпреки че по природа съм затворен човек.

В заключение бих желал да дам кратко резюме на всичко, което доктрината за “Праведност чрез вяра” разяснена в посланието ни дава. Има четири главни области, които Павел обхваща в това послание:

1. Доктрината за “Праведност чрез вяра” е истинна и чрез нея Бог иска да ни каже: Аз съм вече напълно готов и искам да ви напомня: — Вие сте напълно изкупени - това е минало време - не само избраните, така както калвинистите учат, но цялото човечество е изкупено, чрез светия живот на Моя Син Исус Христос. Спасението е извършено за цялото човечество и това е безусловната блага вест на Вечното евангелие — направено е в миналото, цялото човечество е оправдано в Христос. За пример в Посланието към ефесяните 1:3 апостол Павел ни казва следното:

«Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил [минало време, “аорист” в оригинала; нещо което вече се е случило: ние вече сме били благословени] с всяко духовно благословение в небесни места.»

И това е което апостол Павел ще разясни в Посланието към римляните.

2. Той продължава да ни уверява, че извършеното оправдание за цялото човечество трябва да бъде прието, за да бъде ефективно. Цялото човечество няма да бъде спасено, не защото Бог не го е изкупил, но защото то е отхвърлило това спасение. Това изработено оправдание става ефективно единствено чрез вяра. Това не е вяра плюс дела, или вяра плюс плащане на десятък, или вяра плюс пазене на съботата. Това са плодовете на оправданието.

Това изработено оправдание може да бъде ефективно единствено чрез вяра. Средствата за това са на разположение на вярващия и който приеме Спасителя е облечен със съвършената праведност на Христос - известна като вменена праведност. Бог е загрижен ние да се приготвим за небето сега и в съда. За нас това е основата да получим мир. Както Павел казва в Посланието към Римляните 5:1:

«И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.»

Силата на Евангелието се съдържа в доктрината за оправедание чрез вяра. Така Павел ще каже в 1 Солунци 4:13,

Не желаем братя да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда”.

Това ни дава смелост да правим неща, които никога не бихме могли да направим.

3. Оправданието чрез вяра не спира до тук. То преминава отвъд. То се задълбочава и учи, че тъй като сме станали Божии деца, Бог изпраща Своя Дух да обитава във вярващите така, че да станем съучастници на Божественото естество. Както Павел ще обясни в Римляни 5 глава, че поради това, ние сме поставени под благодат. Не само имаме мир с Бога, но имаме достъп до Божията сила чрез обитаващия Дух. Това означава, че сега можем да живеем живот угоден на Бога. Това е силата на правдата чрез вяра или плодовете на оправданието чрез вяра. С други думи както Исус каза в Йоан 15:4-5 и 7-8:

«Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, неможете да сторите нищо… Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте и каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици."

Това е много важна част от оправданието чрез вяра, която трябва да реализираме. Позволете да ви представя още един текст: Матея 5:14. Исус говори на учениците и Той прави следното изявление:



«Вие сте светлината на света ....»

Думата “светлина” в оригинала е в единствено число; “вие” е в множествено. Ние сме много, но сме една светлина, единствената светлина е Исус Христос. И когато Исус достигна този свят, Той дойде като светлина в мрака. Сега Исус вече не е тук; Той се завърна в небето. Но Неговото тяло - църквата, призваните хора са тук. И Исус ни казва, “Вие сте светлината на света”. И тогава следва Матея 5:16:

Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат

добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.”

И така моля, спомнете си, че Евангелието е Божия сила. Но светът не знае за нея. Защо? Защото Исус Христос не е изявен в църквата.

Вие знаете, че 50% от световното население попадна под идеологията на марксизма. Една от основните причини за това е, че църквата не е успяла да разкрие силата на Евангелието. Фридрих Нитше, големият философ-атеист, отправи следното предизвикателство към християните - “Ако очаквате да повярвам на вашия Спасител, вие християните трябва да изглеждате много повече като изкупени”.

Единствения начин да изглеждаме много повече като изкупени е като изявим силата на Евангелието посредством истината за “Оправдание чрез вяра”. Това е единствения път.

4. Оправданието чрез вяра е способно да произведе общество на вярващи, които да бъдат призван народ. Няма значение какъв е техния брой, но те ще са способни да създадат взаимоотношения на любов и единство. Само Бог може да направи това чудо в този грешен свят. Бог може да пресъздаде хора, които да са така свързани един с друг, че да няма завист, да няма ревност, да няма раздори, но да са с едно сърце и един ум. Евангелието на Христос може да направи това и когато това стане, тази земя ще се освети с Неговата слава.

Аз искам да приключа с пример, тъй като това е моята загриженост за нашата църква. Докато се дебнем и борим, ние никога не ще успеем да свидетелствуваме за силата на Евангелието. Затова искам да ви дам в заключение текст, който доказва, че това наистина може да се случи, щом като веднъж вече се е случило. Това бе изживяно от църквата, но за кратко време, поради последвалото извращение на Евангелието. Това ще се случи отново с църквата и ние трябва да бъдем част от нея. И заключителния ни текст е в Деянията на апостолите 4:33-35. Нека да започнем с стих 32 тъй като това е ключово изявление, че целта на Евангелието е да се приложи в живота на църквата. Деяния 4:32:

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от

тях не казваше,че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

Възкресението на Христос е най-голямото доказателство, че Бог е извоювал победа над греха. Ние виждаме, че грехът ни поваля в гроба. Исус извоюва победа над гроба и греха. И учениците с голяма сила свидетелстваха за тази истина. Деяния на апостолите 4:33-35:

И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.”

Това е силата на Евангелието. Може ли това да случи и сега в 21-вото столетие? Отговорът е - Да! Тъй като Исус Христос е същия, вчера, днес, и завинаги. Той каза и това [Йоан 8:32]:



«Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.»

Святи Отче, помогни ни да познаем истината, като изучаваме тази чудесна книга - Посланието към римляните. Благослови ни със силата на Евангелието сега като изучаваме тази книга, за да бъдем свободни е моята молитва в Исусовото име. Амин!




2 – Божият гняв

(Рим. 1:18-32)


В този пасаж Павел разглежда универсалния проблем на човечеството - греха, като започва със стих 18 на 1-ва глава и продължава до стих 20 на 3-та глава. Той отделя доста много място за проблема с греха. И въпросът, който трябва да си зададем е: “Защо”? Защо Павел започва с проблема за греха?

Евангелието - Божията блага вест не е вест за добрите хора, но за грешниците. И преди всичко то трябва да ни убеди, че в нас няма нищо добро. То трябва да ни убеди, че по отношение преодоляването на греха сме напълно безпомощни. То трябва да унищожи в нас всяко доверие в плътта. Тъй, че Евангелието не е за 80% или 90% грешници; то е за 100% грешници.

Така потапяйки се проблема на греха ние не можем да го обхванем с едно изучаване. Искам да ви предупредя предварително, че апостол Павел наистина рисува една мрачна картина за човешкия род, към който вие и аз принадлежим. Това може да ни обезсърчи. Но той има някои чудесни добри новини започващи в трета глава, от стих 21. Всъщност, той започва евангелието с две думи: “Но сега”. След като е нарисувал мрачната картина за нас, той казва, “Но сега, не губете надежда. Аз имам добри новини”.

Звездите са най-ярки в тъмнината на нощта. И в мрака на нашата тотална поквара Евангелието свети славно. Така, моля ви да помнете, че нашите следващи три занятия не ще са много приятни, но те са нещо, от което ние имаме нужда, за да достигнем до овладяване на проблема.

Сега бих искал да ви издам една малка тайна, която съм открил в моето изучаване на Павловите послания: Павловият метод на писане е следния; най-често той прави изявление. Ние трябва да търсим тези изявления, защото след като е направил изявление, той ще се опита и да го разясни. Изявлението на изследването ни днес намираме в стих 18. Останалите стихове на главата - стихове 19-32 са тези, които просто разясняват стих 18. Така ние трябва първо да открием изявлението, за да можем да разберем, какво той се опитва да ни обясни. Какво ни казва той в стих 18? Той казва:

“Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.”

Това е изявлението. То започва с Божия гняв. Всеки път, когато четем това изявление, “Божия гняв”, това разтреперва нашите колена. Така, че имаме нужда си обясним този термин. Когато Библията говори за Божия гняв, ние не трябва да го сравняваме с нашия човешки гняв. Това не е емоционален гняв или загуба на самообладание, с който Бог се нахвърля на онези, които са срещу Него. Това не е библейското определение на Божия гняв. Всъщност в този пасаж откриваме едно от най-добрите определения на Божия гняв.

Много от хората, които четат Стария завет мислят за Бога като Бог на гняв готов да изпепели човешкия род или онези, които вършат грях. Но този гняв на Бога не е като нашия човешки гняв; всъщност апостол Яков изяснява това. Човешкия гняв и Божия гняв не са едно и също нещо. Така, че ние никога не трябва да се опитаме да разберем гнева на Бога, изхождайки от нашето разбиране за човешкия гняв.

Какъв в такъв случай е гневът на Бога? Това е Неговата омраза към греха. Бог ненавижда греха. Защо Той ненавижда греха? Защото той убива тези, които Бог обича. Бог не може да обича и нас и греха. Вие знаете защо? Тъй като грехът е убиец! Павел ни казва в 1Коринтяни 15:56:

“Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът.”

Грехът убива. Той убива всички. Бог ненавижда греха, защото ни обича. Той “толкава възлюби света, че даде Своя Единороден Син” [Йоан 3:16]. Защо Той даде Своя Син? За да можем да избегнем смъртта, която е резултат от греха в нас.

Така Божият гняв е омраза към греха, тъй като Той ни обича. Моля ви имайте това винаги предвид. Сега тук се появява един проблем, тъй като ние хората не можем да отделим греха от грешника. Когато някой прави нещо лошо ние го презрираме. Но Бог прави разлика между греха и грешника. Той ненавижда греха, но Той обича грешника. Ние хората, когато ненавиждаме греха, ненавиждаме и грешниците. И това е нашия човешки проблем. Така, че това е първото нещо, което никога не трябва да забравяме.

Но като погледнем към стиховете на Павловото изявление забелязваме, че Божия гняв се открива не само срещу едно, но срещу две неща. Ние се занимахме с първото - греха, който е синоним на думата нечестие. Но Павел казва, че този гняв на Бога е разкрит и срещу всяка неправда.

Думата “неправда” може да има две значения в Новия Завет. Например, това би могло да означава това което Павел представя в Римляни 4:5 за опитността за оправданието на Авраам - че ние безбожните грешници напълно се различаваме от праведния Бог. Ние сме неправедни – Бог е праведен. Така, че ние сме различни от Бога.

Но тук в изложението си Павел не използва значението на “неправда” в този смисъл. Самият контекст ни подсказва, че значението е умишлено и упорито нежелание на хората да живеят с Бога. Но Бог ненавижда безбожието. Защо? Йоан 3:16 ни казва защо.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:”

Бог не иска никой от нас да загине, защото ни е възлюбил. Ето защо Той даде за нас Своя Син. В стих 17 той казва:

Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.”

И тогава в стих 18 той продължава, че този който повярва в Сина Му няма да бъде осъден, а който не повярва е вече осъден.

Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.”

Но стихът, към който искам да съсредоточа вашето внимание е стих 36, който е заключение на тази глава - Йоан 3:36:

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница