1 Въведение (Рим. 1: 1-17)


“И ние сме познали и сме повярвали …”



страница14/23
Дата17.08.2018
Размер2.03 Mb.
#80356
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23

“И ние сме познали и сме повярвали …”


Две неща: - да познаваш и да повярваш.

Какво да познаваме и в какво да вярваме?

И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас.”

Сега ви моля ви, спомнете си нашето изучаване на Божията любов: тя е безусловна и постоянна. Няма обстоятелство, което да я промени – тя никога не се променя. Бог ни обича безусловно. И Неговата любов към нас никога не се прекратява; нашата любов към Него може, но не Неговата любов към нас.

И така ние познаваме и сме повярвали на Божията любов Агапе. Бог е любов. И както Йоан се изразява, това не е едно от Божиите качества, но “Бог е любов” - самата Негова същност се определя само от една единствена дума, “агапе”. Богът е любов.

И така ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог - в него.”

С други думи, нашата котва не сме ние. Нашата котва не е дори Бог, който ни съди. Нашата котва е в Този, Който е любов. След като прави това изявление, Йоан отива към стих 17 и 18 и прилага това за онези, които са познали и са повярвали - 1 Йоаново 4:17:

“В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят.”

Как да разберем, че сме познали тази Божия любов, че сме повярвали в нея, че сме вкоренени и основани в нея, че тя е била завършена и напълно усъвършенствувана в нас? Отговорът е –

когато имате дръзновение в деня на съда”.

Защо трябва да имаме доверие и смелост в деня на съда? Тъй като, с тази любов Бог ни прави да бъдем праведни в Христос, тъй като -

в този свят ние сме както него”.

Той е любов, ето защо и ние сме любов. Ние сме изпълнени с Божията пълнота, тъй като сме изпълнени с Неговата любов. Ние изявяваме Неговата любов и 1 Йоаново 4:18 продължава и ни казва:

“В любовта няма страх, а съвършенната любов пропъжда страха …”


От човешка гледна точка ние ще трябва да се страхуваме във времето на изпитанието. Но ние знаем, в Кого сме повярвали. И ние знаем, че Божията любов е по-голяма отколкото страха тъй като - продължение 1 Йоаново 4:18:

... защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта.”

Сега моля ви отбележете контекста. Апостол Йоан не казва, “няма да се боим от преследване”. Ще се страхуваме от преследване, но това, от което няма да се страхуваме е съда. Защо? Тъй като Божията любов ни е уверила, че Той е на наша страна. Той ни е оправдал и не ни осъжда. Имаме Защитник, Който ни е простил и Които ще ни оправдае в съда.

Нека да се върнем в Римляни 8 глава - след като прави това чудесно изявление в стих 37, което е и моето пожелание за всеки един от нас: “Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Желая да ви представя и две красиви изявления, които се надявам да запомним, не само с нашите умове, но и в нашите сърца - Римляни 8:38-39:

“Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, никои сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.”

Апостол Павел заявява: “Аз съм убеден, без ни най-малка сянка на съмнение, аз съм убеден напълно и напълно”.

Получихте ли това убеждение? Нищо, което е горе, нищо, което е долу или хоризонтално, нищо в този свят, в цялата вселена, навсякъде, където и да е било, не би могло да ни раздели от Божията любов, изявена в Христос Исус нашия Господ.

Когато преживяваме жестоки и непосилни изпитания, какво да правим?

Тогава ще имаме нужда да си напомним това, което апостол Павел е записал в стих 28 на Римляни 8:

Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.”

Това е вярата, която трябва да развием за да се приготвим за времето на скръбта. Това е вярата, с която Исус дойде до кръста. Той се почувствува изоставен от Бога, но Той знаеше едно нещо: любовта на на Неговия Отец никога не престава. Той знаеше това и ние трябва да знаем това.

Любовта Агапе никога не отпада”, казва Павел в 1 Коринтяни 13:8.

В Йоан 13:1, четем:

“… като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.”

Никога не ще дойде време, когато Бог ще спре да ни обича. Никога! Даже, ако Го отхвърим, Той все още ще ни обича. И моля ви, помнете - тази любов не е просто думи. Йоан 3:16:

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не загине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

Вярваме ли, че Божията любов е тази, която го доведе до решението да не пожали Своя Син, за да ни даде вечен живот? Вярвате ли, че когато заставаме лице с лице със страдание, нещастие, преследване, глад, скръб, утеснение, глад, голота, беда или смърт, че Бог никога няма ни изостави? Вярваме ли в това? Това е условието, което трябва да изпълним. И това е големия товар, който апостол Павел иска неговите читатели на Римляни 8 глава да разберат.

Ние имаме Paraclaytos - Светия Дух на наша страна. Той иска да ни помогне, да се застъпва за нас и да ни убеждава, че сме Божии деца и сънаследници с Исус Христос. Това е моята молитва - да приемем и развием такава вяра, която да е непоклатима, тъй като вкоренени и основани в Божията любов - безусловната любов, която бе разкрита в Неговия Син, Исус Христос - ние ще издържим. Това е моята молитва за всеки един от нас. Амин.

25 – Истинските израелтяни - част 1

(Римляни 9:6-13)


В глави 9, 10, и 11 на Посланието към римляните, апостол Павел разглежда и някои въпроси, които имат връзка с основната голяма тема на посланието - праведност чрез вяра. Апостол Павел е загрижен за християнската църква в Рим и по специално за членовете, които са от неговия собствен народ - еврейската нация.

Въпреки, че Павел бе избран от Бога, да проповяда тайнственото богатство на Христовата благодат на езическия свят, той е имал огромен товар за своя собствен народ - евреите. Това него лично го засягало и ние се учудваме, когато разбираме, че неговия собствен народ го ненавижда. Те му се противопоставяха и го считаха за изменник, но въпреки това Павел ги обичаше, както ние ще видим в това изучаване.

Но фактът, че ще се занимаваме с три глави, които се отнасят за евреите означава, че ние християните от езически произход, не сме застраховани да повторим грешките на евреите, тъй като същия апостол ни казва в 1 Коринтяни 10:11, че историята на евреите е записана в Библията за наша полза - за тези, които живеят в последните дни.

Известният историк Сантана прави следното изявление – “ако забравим историята, ние сме осъдени да я повторим”. Затова Бог е записал историята на Израел, тъй като не иска ние да повторим техните грешки. Евреите бяха много привилегировани хора. Ако се вгледаме в Римляни 9:4, ще видим какво Павел ни казва за своя собствен народ:

“Които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, …”

Той казва, че на евреите Бог им дава:

осиновлението,

славата,

заветите,

закона,


богослужението, и

накрая, на тях Бог им даде обещанията. Или като апостол Павел представя това в Римляни 3:2, което ние вече изследвахме:

“… защото на юдеите бяха поверени Божествените писания.”

Те наистина бяха благословени хора, но какво направиха с тази чудесна истина която Бог им даде? Те извратиха пророчествата и отхвърлиха обещанието на Бог в лицето на Исус Христос.

Подобно и ние, като адвентисти, сме били много привилегировани хора. Знаем, че този Бог е дал и на нас някои чудесни истини. Преди повече от 115 години той ни даде едно по-ясно разбиране на Божията безусловна и добра вест за спасение. И ако ние не бяхме направили същата грешка както евреите, тази земя вече щеше да бъде осияна със славата на Исус Христос. Но ние все още се лутаме в мрака.

Неотдавна калвинистите публикуваха книга озаглавена: “Какво е доброто относно Добрата вест? Като подзаглавие на книгата стои това изявление: “Планът на спасение в нова светлина”. Ако прочетете тази книга, много ще се възхитите, но това също така ще ви наскърби, тъй като този нова светлина Бог я даде на нашата църква преди 118 години. Така за Бог не е проблем да донесе тази нова светлина на света чрез калвинистите. Но тогава за нас няма ли да е твърде късно.

Ние ще изучим тези три глави. Да, те се отнасят за евреите, но те са били записани за наша полза. Според глави 9, 10, и 11 на Римляни, евреите бяха неудачни в две главни направления и техния неуспех има много важно значение на нас. Ние не трябва да повтаряме същата грешка.

Те не успяха да разберат, какво означава да си истинския Израел. Те мислиха, че като са физически потомъци на Авраам, Исак и Яков, те се квалифицират за Божия избран народ или народ със заветна връзка с Бога.

И днес има много адвентисти, които мислят по същия начин - мислят, че като тяхното име е записано в книгите, те са квалифицирани да бъдат Божиите деца. И ако вие сте един от тях, аз имам лоши новини за вас - това не ви квалифицира да бъдете Божие дете. Има някои, които не посещават богослуженията и казват, “Моля не заличавайте нашите имена”. Могат да не присъстват на Господна вечеря, но си мислят, че тяхното име записано в книгите им дава билет за небето. Фактът, че вие принадлежите на църквата на остатъка и вашето име е записано в книгите не ви квалифицира за небето.

Фактът, че евреите имаха Авраам, Исак и Яков като техни отци не ги квалифицираше за спасени. Те направиха тази грешка - те не бяха разбрали, какво означава да бъдеш истинския Израел; те нямаха ясен поглед, защо Бог им даде тези трима патриарха.

Втората грешка, която беше разбира се резултат от първата е, че те не успяха разпознаят Божия път за спасение на грешното човечество. Обещанието, което Бог даде е това - Един Потомък от семето на онези трима мъже трябваше да бъде бъде Спасителя на света и това спасение е единствено чрез вяра в Неговата праведност, а не от пазенето на закона. Те пропаднаха тук. Резултатът е, че Бог предава ключовете на царството на християнската църква.

Ключовото изявление в Римляни 9 глава е в стих 6 и искам да погледнем в него. Апостол Павел прави изявление след като изразява своята загриженост за евреите, които бяха специално благословени - в стих 6 на глава 9, той казва:

“Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички онези са Израел, които са от Израел.”

Какво означава това изявление? Бог даде на Израел много неща - с тях сключи завет, на тях даде службите в Светилището, на тях Той даде и специални обещания. Той обеща на Авраам, Исак, и Яков и това, обещание беше за техните потомци, че тяхното семе, би наследило Новия Ханаан - обещаното спасение.

Исус в края на Своята служба, се обръща в Матея 23:37-38 към евреите и им казва:

“Иерусалиме, Иерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.”

С други думи, няма надежда за вас. Това е създало проблем, тъй като вярвам, че когато Павел прави това изявление в Римляни 9:6, той има предвид изявлението, което Бог беше направил в Числа 23 и особено в стих 19, и то бе:

“Бог не е човек, за да лъже, нито човешки син, зада се разкае; Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го приведе в действие?”

Бог не е човек, който да забравя обещанията Си. Каквото Бог е обещал, Той ще го изпълни. Той беше обещал на тези трима патриарси — Авраам, Исак, и Яков, че техните потомци ще принадлежат на Израел, който ще бъде предпочетен и чрез завет ще бъде избран от Бога. И сега Христос казва, “Ето, вашият дом се оставя пуст”.

И Павел пита, “Пропаднало ли е Неговото обещание”? Това е проблема, който той обсъжда в глави 9, 10, и 11 на Римляни. След дискусията, той достига до следното заключение - (Римляни 11:26):

И така целия Израел ще се спаси....”

Бог ще удържи Своето обещание. Този отговор на въпроса в Римляни 9:6 е причинил много обърквания в християнската църква. Някои вярват, че Бог ще даде втори шанс на евреите като нация, тъй като те приемат “и така ВСИЧКИ евреи ще се спасят”.

Но за да разберем Римляни 11:26, ние трябва да разберем логиката на апостол Павел и аргументите в началото на глава 9. Ние имаме нужда да си отговорим на въпроса, “Какво иска да ни каже Павел посредством термина ‘Израел’”? Какво наистина означава този термин и как Израел ще се спаси? Тъй като това са две области, където евреите пропаднаха - това са двете области, в които Павел иска да ги коригира, като изтъква проблема им.

С тази подготовка, нека сега да преминем към глава 9. До тук ние се занимавахме с експозицията на глава 9. През следващите три занятия ще разглеждаме една тема: Кои съставляват истинския Израил? Като християни-езичници ние трябва да знаем отговора на този въпрос, тъй като за Бог няма евреи и езичници, за Бог има само - Израел. Или принадлежите на Израел или не. Но, кои съставляват Израел?

В първите пет стиха на глава 9, Павел изразява Своята загриженост за евреите. Учудвали ви, че апостол Павел е загрижен за евреите, към когото те се отнесоха така жестоко? Нека да погледнем към Деяние 21; за да видим историческия инцидент, който ще покаже, какво беше отношението на евреите към апостол Павел.

В Деяние 21 се описва, че Павел се е върнал от последното си мисионерско пътуване. Той беше достигнал до Иерусалим да сподели с братята си, какво Бог беше направил чрез неговото мисиониране всред езичниците, а “те като чуха и прославиха Бога защото десетки хиляди повярвали юдеи има …”.

“Но има един проблем, Павле”, казват те. “Евреите имат съмнение, че ти си изменник на Израел. Те виждат, че ти проповядваш срещу техния закон, срещу тяхната религиозна система, срещу тяхното предание. Ние знаем, че това не е вярно. Така, че защо да не им дадеш някое доказателство за твоята лоялност към закона”?

И те му дадаха един “добър съвет” – затова направи, каквото ти кажем.

“Между нас има четерима мъже, които имат оброк; вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за теб, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона”.

Добре, няма проблем ще направя това. Павел е добър, послушен брат. Не се знае дали той прие този съвет за добро или за зло.

Той наистина последва съвета. След като беше преминал през изчистващата церемония, той обяви и кога ще принесе приносът за всеки един от тях.

И чуйте какво направиха евреите - Деяния 21:28:

Те разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: О Израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.”

Можете ли да си представите, какво е отношението на апостол Павел към тези хора - Павел разкрива това в Римляни 9:1-2:

“Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.”

“Вие можете да си мислите, че съм срещу вас, че съм изменник, но Бог може да прочете в моето сърце, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си за моите собствени братя”.

Тогава той прави едно изключително изявление, което ме е принудило да се замисля. Някога борили сте се със стих 3? Знаете ли това, което Павел казва в стих 3? Тук открих доказателството, че евангелието е Божия сила за спасение. Защото тук ние имаме доказателство, за което Павел не лъже, той казва истината, която е в хармония с неговата съвест, също така свидетелства с него и Светия Дух, Който не би допуснал това да се запише, ако той лъжеше. Чуйте какво заявява. Той казва следното - Римляни 9:3-4a:

Защото бих желал сам да съм отлъчен от Христос, заради моите братя, моите роднини по плът, които са израелтяни …” които ме ненавиждат”. Това е силата на евангелието.

Осъзнаваме ли какво означава фразата, “отлъчен от Христос”? Това означава да бъде изгубен завинаги. Това означава да бъде в огненото езеро. Павел заявява, “желая да съм отлъчен от Христа, защото толкова много обичам моите братя евреи - не искам те за загинат”.

Има само един човек, който е декларирал същата идея за евреите и това е Мойсей в Изход 32:32, където той каза,

“Но сега, ако искаш, прости греха им, но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал”.

Преди това Бог му беше казал:

Видях този народ и , и ето твърдоглав народ са; и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ”. Изход 32:9,10.

Това е изявата на Божията любов Агапе изявена в плътта. Такива хора Бог ще пресътвори в тези последни дни. Не един или двама, но една цяла църква.

Това може да направи единствено вярата, ние можем да изпитаме тази сила. Ние не можем да произведем тази любов. Единствената любов, която можем да произведем е егоцентричната любов, любов, която търси своето, това е любовта на учениците преди кръста. Те не приеха Христос, защото Го обикнаха - те приеха Христос, тъй като повярваха, че Той бе Месията. Само след кръста, те пожелаха да умрат за Христос. Павел, преобразенния човек, разкрива силата на евангелието изявена в неговия живот. Затова той казва в [Римляни 9:3-5]:

Защото бих желал сам да съм отлъчен от Христос, заради моите братя, моите роднини по плът, които са израелтяни, на които принадлежат осиновлението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, на които са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

Това е неговото въведение и неговата загриженост за евреите. Първото нещо той казва на своите братя, “не е пропаднало Божието обещание. Проблемът не е в Бога, проблемът е във вас. Вие не сте успели да разберете, какво представя Бог чрез Израел”. И така във втората половина на стих 6 той казва:

“Защото не всички онези са Израел, коите са от Израел.”

С други думи, фактът, че във вените ви тече кръвта на Авраам, Исак и Яков, не ви квалифицира да бъдете израилтяни в моите очи, казва Бог. Погледнете към стих 7:

“Нито са всички Авраамови деца, понеже са Авраамово потомство, но “в Исак”, казва Бог, “ще се наименува твоето потомство”.

Разбирате ли това, което Павел казва тук? Ние знаем, че Авраам няма само едни син - той има двама сина. Той има Исмаил и Исак. И Исмаил има толкова право да нарича Авраам татко, колкото и Исак.

Но Исмаил не принадлежи на Израел. Това Павел казва, “фактът, че сте потомък на Авраам не ви квалифицира да бъдете Израел. Нека да погледнем към стих 8:

Значи не децата родени по плът, са Божии деца; а децата родени според обещанието се смятат за потомство.”

Исав би могъл да претендира, че Авраам и Исак са негови бащи, но Исав не принадлежи на Израел. Между впрочем, какво чувствате, когато прочетете стих 13, че:

Както е писано “Яков възлюбих, а Исав намразих”.

Моля не вземайте думата “намразих” буквално. Бог не мрази Исав; Бог отхвърли Исав и причината да го направи е тъй като Исав отхвърли Бога. Ако прочетем цялата история на Исав, ще забележим, че той продаде своето право на първородство — той продаде това, което Бог му беше обещал за паница с леща.

С други думи, не са естествените потомци, които са Божиите деца, но това са децата на обещанието, които се идентифицират като потомство на Авраам .

На въпроса на евреите за възкресението, Исус даде един много странен отговор. Той каза: [Матея 22:31-32]:

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори, “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, но на живите.”

“Какви бяха Авраам, Исак и Яков в живота? Бог даде на Израел трима патриарха с много специфична цел. Тези трима мъже са прототипи, модели, примери на качествата, които Бог харесва. С други думи, ако имаме качествата на тези трима мъже ще бъдем Израил – т.е Божии деца.

За Авраам е характерна вярата. Той е бащата на всеки, който вярва. Ние ще разгледаме всеки един от тях поотделно. Какво е характерно за Исак? Беше обещан и въпреки напредналата възраст на Сара и на Авраам, той дойде на този свят чрез чудо. Той беше роден отгоре. Исус каза на Никодим -

Ако не се роди някой отгоре, не може да види царството Божие.”

Позволете ми да ви дам текст, който ние ще разгледаме по-подробно. Галатяни 6:16. Вие ще се уверите, че апостол Павел в Римляни и в Галатяни се занимава със същата тема, но погледната от различни ъгли. Галатяни 6:16:

“И всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израел.”

Какво правило? Стих 15:

Защото в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото съзнание.

Това е което Исак символизира – детето на обещанието, родено отгоре, новото съзнание. Това ние ще открием в Галатяни 4 глава, където Павел казва относно християните, езическите и еврейските вярващи,

А ние братя, както Исак, сме чада на обещание” - Галатяни 4:28

Така Исак е символ на новорождението. Но какво да кажем за Яков? Защо Бог промени името на Яков на Израел? Той символизира тези хора, които търсят свои пътища за да отидат в небето. Бог даде обещание на Ревека преди Яков да се роди, че той ще получи правото на първородство. Но Яков реши да вземе инициативата в свои ръце - той да си извоюва правото на първородство.

Така той се опита да получи това право на първородство. Той трябваше да изучи трудния път, вместо да се довери на Божието обещание за него. Всичко което ние трябва да направим е да повярваме. Накрая той изучи трудния път - има само един път да получим обещанието и той е, че трябва да се държим за Бога. Когато Яков се хвана за Бога, тогава Бог му каза, “Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил”. Така Яков стана символ на онези, чийто вяра издържа до края. Така както Исус казва в Матея 10:22:

Ще бъдете мразени от всички заради Моето име, а който издържи докрай, той ще бъде спасен.”

Тези мъже представят три символа, три качества. Не са Израил техните буквални потомъци, които ще бъдат спасени. Това е аргумента на апостол Павел, представен в стих 6-13 в нашето изучаване. Това не са онези, които се опитват с човешки средства да се спасят, но онези които вярват, онези които са родени отново и онези, които чрез вяра ще издържат до края.

Тогава в стихове 14-29, Павел обяснява това спасение основано на Божията милост и суверенитет, а не на човешка правда. Никой от нас не може да претендира за спасение, независимо дали сте евреин или сте езичник, тъй като Павел е вече доказал в Римляни 3:9,

“… защото вече обявихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

“Дали сте потомци на тези трима мъже или не сте, това няма никакво значение”, казва Павел. “Спасението е основано на Божията милост и на Божия суверенитет - Негово е правото да каже, кой ще бъде спасен и кой не. Ние нямаме право да го обсъждаме”. Той дава два примера. Единият пример е в Римляни 9:17:

“Защото Свещеното писание казва за Фараона: “Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят”.

Какво Павел иска да ни каже тук? Бог е Вседържител и всичко, което се случва, се случва тъй като Той го позволява. Той позволи Фараона да стане най-силния човек, глава на най-силната нация в света, която бе в онези дни. Египет е най-силната нация в света във времето на Изхода. Бог позволи това - Фараона да стане най-силния.

Тогава той взе едни слаби и незначителни хора, които бяха роби в тази голяма и силна нация и заяви, “Аз ще изведа тези хора с могъщата си десница, така Аз ще да докажа дори чрез Фараонът силата Си и ще се прочуе името Ми по целия свят”.

Ние сме в битка с греха и той ни поваля долу в калта, но искам да знаете, че има Един, Който е по-голям от силата на греха, Исус Христос. Това ние вече разгледахме в Римляни 8:3, “Той осъди греха в плътта”.

Но как можем да преживеем тази сила? Като се опитваме чрез добри дела? Като заплатим с пари? Като отидем на поклонение на Израел? Не, единствено чрез вяра. Има голяма битка в тези последни дни за освещението и искам да заявя много ясно: оправданието, освещението, прославянето — всички теза три неща произхождат от Бога. Защо ние да се безпокоиме относно Божията част, като че ли Той се нуждае от помощ?

Но как да бъдат тези три неща приложени в нашия живот? Чрез вяра. Нашата част е вяра. Частта на Бога е оправдание; частта на Бога е освещение; частта на Бога е прославяне. Ние не можем да произведем нито една от тези три части. Бог е Който ще го направи. Нашата част от началото до края е вяра. “Праведния ще живее чрез вяра”. Както Павел казва в Римляни 3, от началото до края е нищо друго освен вяра. Аз съм бил оправдан чрез вяра, аз съм освещаван чрез вяра, и аз ще бъда прославен чрез вяра. Моята част е да повярвам и да се подчиня на истината, която Бог ни е дал в Христос.

Вторият пример намираме в стих 21 на Римляни 9:

“Или грънчарят няма власт над глината, с една част да направи съд с почтена употреба, а с друга част – съд с непочтена употреба?”

Бог е суверен, той е Грънчаря, а ние сме глината. Ние нямаме власт, но Бог има.

Да погледнем към стих 22:

“А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел.”

Кои са предметите на Неговия на гняв? Eфесяни 2:3b:

“… и по естество сме били чеда на гнева.”

Всички ние - евреи и езичници, сме по природа деца на гнева. Това е, което ние заслужаваме, но Бог ще покаже милост - ще покаже милост не само на евреите, но също така и на езичниците. Да погледнем в стих 23 и 24 на Римляни 9:

“… и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава – върху нас, които призова не само из юдеите, но и измежду езичниците.”

Чрез Своя суверенитет, Бог избра да спаси всички човеци в Христос. Калвинистите казват, “Само избраните, които Той предупредели ще бъдат спасени”. Библията не учи това. И ние понякога казваме, “Това, което Бог направи е само условие, ние също трябва да направим нещо преди Той да ни спаси”. Библията не учи това.

Бог ни даде изобилна светлина за това преди 118 години, че в Христос, Бог е оправдал всички хора. И никой няма да бъде изгубен, поради греха на Адам или поради собствените си грехове, но паради умишлено, преднамерено, упорито отхвърляне на Божия безценен дар в лицето на Господ Исус Христос.

С други думи, в Своя суверенитет, Бог е спасил напълно човечеството, но Той също така е създал всички хора със свобода на избора. Той ще вземе на набето само тези, които с радост приемат Неговия безценен дар за човечеството в лицето на Господ Исус Христос.

Тогава апостол Павел свидетелства на евреите, в стихове 25-29, като цитира старозаветни текстове от книгата на пророк Осия, за да представи, как Бог е планирал спасението на езичниците от началото:





Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница