“Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.”

“Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.”

И така в резюме: Божият гняв е Неговата омраза към греха. Той ненавижда греха и тъй като ни обича, Божията любов не може да се примири с нашето отхвърляне, защото това е отхвърляне на живота. Той ненавижда безбожието, тъй като не може да ни спаси от нашето безбожие. Именно за това Павел заявява в изложението си и аз ви моля да погледнете в следващия текст, който е извънредно важен – стих 18:

“Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие (безбожие) и неправда (престъпност) на човеците, които препятствуват

на истината чрез неправда.”

Божият гняв, казва Павел, се открива срещу две неща:

а/ всяко нечестие (безбожие)

б/ и неправда (престъпност) на човеците.

Аз искам да подчертая поредността, която апостолът посочва в проблема на човечеството. Вие забелязвате, че той установява първо нечестието (безбожие), след това неправдата (престъпност). За него, голямото нещо, важното нещо е нечестието (безбожие). Това е важно да се осъзнае, тъй като проблемът според човечеството днес е в престъпността. Ние четем за ужасните неща, които стават в нашата страна и по целия свят. Днес нечестието (безбожие) почти никъде не се споменава, но последицата от нечестието - неправдата (престъпността) се споменава навсякъде. Така, че истинския проблем, който днес е така актуален не е престъпността, тъй като тя се явява следствие на една съществена причина. Истинската причина за проблема на човечеството е нечестие – безбожие. Когато човечеството обърне гръб на своя Създател, резултатът е неправда – престъпност. Така, че причината за проблема не е престъпността - причината е безбожието.

Ние трябва да имаме ясна представа за това, тъй като през последните няколко десетилетия, за съжаление почти навсякъде по света се наблюдава, че хората объръщат гръб на Бога. Винаги когато светският хуманизъм се е откривал, човечеството е обръщало гръб на Бога. Както ние видяхме - безбожие. Престъпленията са плодовете на безбожието. Аз ще спомена за тези неща повече, когато стигнем към края.

Ние трябва да осъзнаем, че не е възможно да се реши проблемът с престъпността с човешки усилия. Има много хора днес, които казват, че ни е нужен диалог. Съвременните теолози казват: “Светът е разкъсан”, “това е разделяне във всички посоки — политически, социални, расови, национални…, въпреки стремежите за интегриране и глобализация. Разкъсани са хоризонталните връзки, но това е следствие нарушената вертикална връзка и затова света е разделен и никой не се замисля “Кой?” стои в сърцето на проблема.

На грехът днес се гледа като на болест, която трябва да бъде лекувана от човечеството. Понякога на грехът се гледа като остатък от нашата животинска природа: “това е само въпрос на време, като се развиваме и напредваме в живота ще се освободим от този проблем”. Това е човешката гледна точка – човешки взаимоотношения. Но проблемът не е там; проблемът е в отношението на човека към Бога. Това е ключовия проблем и ние трябва да разберем това.

И така, апостол Павел ни говори за Божия гняв, който се открива срещу безбожието и неговия плод - престъпността. След това той прави изявление и забележете защо. Това е защото човечеството умишлено в своето грешно състояние иска да подтиска истината. Човек не харесва, казва Павел, да съхранява познание за Бога, защото го ненавижда. Ние ще видим, че причината за това, че човек не обича да съхранява познанието за Бога е, защото човекът, който е егоцентричен, не желае да приеме, че той не може да направи нищо, за да се спаси.

Вие знаете, че човекът не желае да бъде зависим. Ако не сте съгласни с това, ще трябва да поживеете някъде в страна от третия свят, за да преживеете това. Те ще приемат вашата чуждестранна помощ, но те ще ви ненавиждат за това. Защо? Тъй като вие им разкривате истината, че те са неспособни сами да си помогнат. Това е неприятно за човешката личност. Много американци днес са очудени, защо хората от третия свят не ги обичат, въпреки огромната финансова помощ от тяхна страна. За това има само една причина: тъй като с това вие им разкривате, че те са просяци, че са неспособни да се спасят сами. На човек не му харесва мисълта, че той не може да спаси себе си. Той иска да направи нещо за своето спасение. Исус казва, “Без мене не можете да направите нищо”! И това е твърде болезнено.

Как безбожието на човека е разкрито от небето? Преди всичко то е разкрито в Библията - в историята на Стария завет. Вие ще забележете, че след грехопадението това е била една постоянна тенденция – човек да избяга от Бога. Позволете да ви дам някои примери.

Адам и Ева преди грехопадението бяха щастливи да се срещнат със своя Създател; те се срещаха с Него ежедневно. Но когато Адам и Ева съгрешиха и Бог ги посети, те избягаха от Него и се скриха. От тогава човекът винаги бяга от Бога.

Сега да погледнем в Посланието към римляните 1:19:

“Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.”

С други думи, ако човек няма познание за Бога, казва Павел, това не защото той е невеж относно Бога, това е защото той умишлено е обърнал гръб на своя Създател. Човечеството започна своята история със познанието си за Бога. Ако то днес се е отказало от това познание това е защото не иска да знае за Бога. Погледнете към стих 20:

“Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.”

С други думи, Бог се е разкрил на човечеството:

Когато Адам и Ева съгрешиха, образът на Бога не бил напълно заличен. Имало все още в Адам и Ева и в човешкия род, желание да търсят Бога. Бог каза на първите ни родители, “Ще поставя вражда между Сатана и Вас” [Битие 3:15].

Освен това творението говори, че този чуден свят така добре планиран и много добре организиран, не може да се появи случайно от смес на газове, които внезапно произвеждат живот и посредством еволюционни процеси постепенно се подобрява докато стане това, което е?

Въпреки, че Бог е дал всички доказателства, човечеството не желае да съхранява познанието си за Бога. Това е фундаменталния проблем на грешното човечество, което мисли, че може да живее без Бога. Да погледнем стих 21, част първа:

“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха ...”

Така сега проблемът се задълбочава:

Човек не само отрича Бога, но той е неблагодарен за всичко, което Бог е направил. Ние знаем, че в момента когато Адам съгреши, той е нямал вече право да преживее и секунда - той е трябвало да умре, (между впрочем, ако той беше умрял, ние щяхме да сме умрели в Него).

Но тъй като Бог беше вече бе планирал път на избавление, тъй като от основаването на света е предопределил всички мъже и жени да бъдат изкупени в Неговия Син, Той съхранил Адам и Ева живи и им позволил да имат деца. Защо? Не защото ни ненавижда, но тъй като Той искал да ни изкупи. Бог е извора на всяко благословение, която идва в този свят. И какво правим ние? Човек е неблагодарен, ние не само сме безбожни, но и неблагодарни. И Павел продължава [в останалата част на стих 21]:

… “но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.”

Когато човек обърне гръб на Бога, когато човек Го отхвърли потъва в мрак. Човек си мисли, че може да живее без Бога, но отговора е – не може!

Проблемът на човека не е в неговата околна среда. Той е в неговата природа. И науката не може да промени моята природа. Бог може да промени моето грешно сърце, но човек не може. Така всеки човешки опит да спасим себе си задължително ще завърши с неуспех, тъй като Исус ни дава ясно да разберем:

“Без Мене, не можете да сторите нищо.”

И така Павел показва, че в човечеството има една тенденция към отхвърляне на Бога. Как Бог реагира на това? Слушайте стихове 22-23; какво прави човечеството:

“Като се представяха за мъдри, те глупееха и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четвероноги и на гадини.”

Сега вие можете да кажете, “Ние не правим това днес. Ние живеем в свободна, образована страна. Ние не почитаме четириноги животни”. Нищо от това, което споменава Павел не правим. Но ние почитаме себе си. Дори в църквата, това става проблем. Има нещо което се добира до нашата църква, което бе въведено от либерални теолози. Нарича се историко-критичен метод на интерпретация на Свещено писание. Какво означава този термин? Това просто означава, че човешкият ум става мярка за истината. Това е една много тънка форма на безбожие. Човек трябва да интерпретира Свещено писание за това, което е рационално в него, за това, което има смисъл за него, което е в рамките на човешкия опит.

Ние не можем да използуваме научни методи за интерпретиране на Свещено писание! Това е боговдъхновена книга. Тя е дело на Светия Дух, който трябва да ни просветли, но човек мисли, че има разрешение на всички свои проблеми.

Какво да направи Бог с такива хора? Да ги изгори тотално? Не. Слушайте стих 24. Слушайте стих 26. Слушайте стих 28. Това е най-доброто описание на Божия гняв. Вие ще откриете, че за разлика от човешкия гняв, Божия гняв е пасивен. Как Бог наистина работи? Как това е разкрито от небето? Погледнете към Римляни 1:24:

“Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях.”

Римляни 1:26:

“Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.”

Римляни 1:28:

“И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично.”

С други думи, Бог казва на човечество, “Добре, Аз съм се опитвал и се опитвам да ви убедя, че не можете да живеете без Мене, но вие настоявате, че можете. Аз няма да ви заставя (Бог е любов). Аз ще се оттегля и ще ви позволя да си отидете. Ако мислите, че можете да преживеете без Мен, продължавате и вижте, как чудесено можете да се справите в този свят”.

Какво се случва, когато човек стане независим? Какво се случва, когато Бог отдръпне Своите ограничаващи сили? Какво се случва? Неправдата става неудържима.

Павел не ни казва нещо, което се е случило в неговите дни. Това просто не е една древна история. Това е библейския доклад за човешката история. Това се е случило през времето на потопа. Това се е случило през историята на Израел. Това се е случило в християнската църква. Това се случва и сега в нашата страна.

Как реагира Бог? Той казва, “Добре, вие не искате да преживеете с мен. Продължавайте”. И човеците започват да живеят без Бога и нещата се влошават все повече. Те опитват всичко под слънцето, за да разрешат своите проблеми. Те опитват с образование, те опитват с диалог. Те опитват с увеличение на бюджета за лекарства. И всичко пропада. Бог очаква да вдигнем нагоре нашите ръце и да кажем, “Господи, не можем да направим нищо без Тебе”.

Ние сме Божии деца и когато Го отхвърлим, Той ни позволява да продължим по нашия собствен път. Той казва, “Вие мислите, че можете да преживеете без мен? Продължавайте!” Той позволява ние да ръководим нашия живот. Той позволява да управляваме нашата страна и нашето общество, нашите бракове и всичко, докато не достигнем до края на нашите възможности и кажем, “Господи, молим те, поеми управлението”. Тогава Той не ни казва, “Аз нали ви предупредих. Сега вие сами се оправяйте с вашия безпорядък”. Той не постъпва така. Той казва, “Аз ще ви приема с отворени обятия”.

Но преди да направи това, ние трябва да реализираме и достигнем позицията, до която Павел достигна за себе си. Павел беше фарисей. Той бе постигнал пълен успех в своя живот. Прочетете в Филипяни 3, стих 4 до стих 6: - той бил чистокръвен евреин, обрязан на осмия ден, по отношение на закона бил безупречен, докато Бог не му отворил очите и той осъзнал, че заслужава смърт. Тогава той пожелал да сметне всичко за загуба, само за да придобие Исус Христос.

Въпросът е, “загубили ли сте всяко доверие в себе си”? Реализирали ли сте вашата надежда единствено в Исус Христос и Неговата правда? Това е разрешението на проблема. Не е необходимо да извървяваме трудния път. Божието слово ни казва, че Божият гняв се открива от небето срещу безбожието и престъплението. Не е необходимо да преминем през тях, за да ги изучим. Нека да Му позволим да реализира волята Си за нас, да отклоним нашите погледи от себе си и да ги съсредоточим към Исус Христос и Неговата праведност.

Може би всеки един от нас трябва да разбере, че Божият гняв срещу всяко нечестие и неправда е породен от Неговата любов към нас. Той желае да ни върне обратно при Себе Си. Той желае да го приемем като единствен източник на надежда и спасение и праведност. Независимо дали това се отнася за нашето оправдание или за нашето освещение формулата винаги е една и съща – “Не аз, но Христос.”

И аз желая да споделя с всички, че “не Аз” е най-трудната част в нашия християнски опит. Ето защо Павел продължава да обяснява проблема с греха от стих 18 от първа глава чак до 3 глава 20 стих. Той иска да установи в нашите сърца, че формулата на евангелието е “Не аз, но Христос”. И ние трябва да изучим внимателно този раздел.

3 – Грехът себеправедност

(Рим. 2:1-3:8)

Четецът продължава с глава 2 и евреите християни наострят уши, тъй като това, което те чуват в глава 2:1-4 започва да ги смущава:

“Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото, А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?”

Еврейската група със сигурност си казва, “Несъмнено това не се отнася за нас. Ние сме евреи. За нас Павел не може да казва подобно нещо. Това се отнася за другите”.

Четецът продължава да чете и достига до стих 17:

“Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,”

Павел казва, “Аз говоря на вас юдеи, които се облягате на закона и се хвалите с Бога...”.

Вие виждате, че апостол Павел описва езическия свят в глава 1, като ни представя ужасната картина на греха. Той е безбожен и умишлено подтиска истината за Бога, като човеците са си издигнали свои идоли, те се покланят на себе си и на своите идеи и живеят в греха. И сега, неочаквано за всички, Павел отклонява вниманието на слушателите си от езичниците и го насочва към евреите. Защо прави това? Това е защото евреите бяха в една много специална позиция. Ние виждаме, че езичниците наистина имат знание за Бога, но това бе подразбрано знание: това беше знание за Бога, който бе разкрит чрез природата и чрез тяхната съвест.

Евреите за разлика от тях имаха директното откровение за Бога, както Павел споменава в глава 3, стих 2:

“... Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания”.

Бог им се разкри чрез Своя закон посредством Мойсей и другите пророци — разкри Себе Си по един много специален и явен начин.

Трагедията е, че евреите разчитаха на това. Те мислеха, тъй като Бог им беше дал на тях тази специална позиция, че те са много специални хора. Те мислеха, тъй като имаха закона в явна форма, че са по-добри от езичниците и че този факт ги прави приемливи за Бога. Но те бяха невежи за факта, че това не ги правеше по-специални пред Бога.

Преди да обсъждаме евреите, бих искал да кажа нещо значимо за нас, тъй като вие можете да получите впечатлението, че той обсъжда само евреите. Когато се занимавахме в последно изучаване с езическия свят, ние го приложихме за нашия свят днес, който е обърнал гръб на Бога и ние сме свидетели на ужасните неща, които се случват поради безбожието.

Но сега нека се приближим по-близо до проблема. Убеден съм, че това, което апостол Павел казва на евреите има огромно приложение за нас, тъй като позицията ни е напълно аналогична на позицията на евреите. На нас, Бог е дал някои чудесни истини – имаме Божият закон; имаме истинската Събота; имаме ясното разбиране за кръста; ние разбираме състоянието на мъртвите. Бог ни е дал една чудесна истина - Духът на пророчеството - по-малката светлина, която да ни доведе до по-голямата светлина. Не сме ли в същата опасност като евреите, ако разчитаме на тези неща?

Не сме ли допуснали същата грешка? Гледаме ли на другите, като че ли те са друга категория християни? Те нямат Съботата, ние я имаме; те са във Вавилон, а ние имаме истината. Евреите имаха същия проблем и ние имаме нужда да изучим това, което Павел се опитва да им каже.

Моля спомнете си, че дълбоко в себе си Павел беше фарисей. Той знае това, което разисква и той е честен и ние имаме нужда да застанем с открито лице към проблема. Какъв бе проблема на евреите? Къде те сбъркаха? Можем ли да се поучим от техните грешки? Нека прочетем в 1Коринтяни 10:11 следното:

“А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.”

Какъв бе техения проблем? За какво бяха невежи? Бих желал да се докоснем до три области.

Евреите бяха невежи относно факта, че владеенето на истината и познанието на закона не ги прави праведни пред Бога. Фактът, че познаваме закона не подобрява нашата ситуация пред Бога, но напротив я влошава.

Така и фактът, че евреите познаваха закона не беше превилегия за тях. И апостол Павел се докосва до сърцето на проблема. Нека да погледнем в Римляни 2:13. Павел казва следното:

“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,”

Ако искате да бъдете спасени чрез закона, не е достатъчно да кажете, “познаваме закона”. Не е достатъчно да кажете, “имаме закона в неговата явна форма”. Вие трябва да изпълните този закон във всеки детайл. Павел повтаря същото нещо когато обсъжда положението на евреите в Римляни 10: 5, той казва:

«Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.»

С други думи, законът казва, “Ако искате да живеете, вие трябва да ми се подчините”. Знанието на истината, знанието на закона, не може да спаси никой.

Евреите имаха този проблем. Трагедията бе, че те мислеха, тъй като притежаваха закона, са по-добри от езичниците, които не познават Божия закон. Те си мислеха - “Те дори не познават истинския Бог. Ние имаме тази истина. Те не са сключили завет с Бога; те са кучета. Те са изгубени. Ние имаме истината”. Това е, с което те се хвалиха. Нека да погледнем към стихове на 2:17-20:

“Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,...”

И Павел заявява в стихове 21-23:

“тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Той завършва с цитат от Езекил 36:22 – като поговорка в стих 24:

“Затова речи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свето име, което омърсихте между народите, при които отидохте.”

Не е достатъчно да казваме, че ние имаме истината. Въпросът е, дали тази истина ни е освободила от греха? Безполезно е да се гордеем с нашето знание на истината за Божия закон. Павел казва, че който се хвали, прави същото нещо като езичниците.

Ние хората по природа сме законници. Евреите открито вършеха дела, за да ги виждат хората. В Матея са записани думите - 23:5:

“Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората;”

Но всичко, които те правиха, за да покажат на другите хора колко са добри, показваха това, което Исус им каза: Матея 23:27-28:

Така, че не е достатъчно да знаем истината, която Бог ни е дал. Това, че Бог ни е дал допълнителна светлина, не ни прави по-добри.

Евреите чувствуваха, че да пазят закона е най-доброто или поне да пазят по-голямата част от закона е достатъчно. Те не успяха видят това, което Яков казва в глава 2, стих 10:

“Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.”

Законът е съвършен и ако пропаднете само в една точка, вие сте попадали под осъждането на закона.

Нека вземем за пример това, което е представено в Матея 19:16-22:

“И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите. Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си. Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?1 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай. Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.”

Ако нарушите една заповед, нарушили сте целия закон. Вие сте изгубени, ако вашето спасение зависи от закона. Законът е категоричен - изисвка съвършено подчинение на всяка точка. Галатяни 3:10:

“Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

Така, евреите сбъркаха по отношение на своето спасение, те бяха невежи по отношение на целта на закона.
Проблем #3

Евреите бяха експерти само в “буквата” на закона. Те не успяха да видят, че законът изисква подчинение от сърце - в “духа на закона”. Фарисея казваше “Аз никога не съм убил когото и да било”.

Исус в Матея 5:21, казва:

“Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд". А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}*, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.”

Ако ненавиждаме някой без причина, извършили сме убийство в очите на закона. Спомняте си, че когато Исус изговори тази проповед на планината, евреите вече планираха да Го убият. Това не е въпрос просто на буквата на закона. Самият Павел бе жертва на юдейството. Но в Римляни 7:7 той казва:

“Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Забележете, че това няма нищо общо с действието. Има тенденция да определяме греха като действие, но Бог не гледа само в действието, Той гледа и към нашите мотиви. Погледнете стих 2:16:

“в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.”

В деня на съда, казва Павел, Бог ще съди тайните дела на човеците. Така, че не е достатъчно да се подчиниш на закона външно. Бог даде на евреите закона, но какво представлява законът? Законът е откровение на Неговия характер. Следователно, за да произведете характера на Му, вие трябва да отразявате самия Бог. Ето защо това винаги е била целта на Бога да обитава в хората и да отрази Своя характер чрез нас.

Но в момента, в който се опитваме да спазваме Божия закон с нашата собствена сила, ние ще направим това, което направиха евреите. Те взеха святия Божий закон, толкова свят, колкото е самият Бог и го приравниха до ниво на човешки правила, като си мислеха, че с това ще опазят закона. Това бе голямата грешка на евреите. Римляни 2:28 и 29:

“Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.”

Евреите правеха всички видове чудесни, добри неща, за да бъдат похвалени. Но за верният християнин похвала не е от човеци, но от Бога, който държи закона, не в буквата, но в Духа.

Аз искам да се изразя ясно, че е невъзможно да се спази Духа на закона без първо да се приеме Евангелието. Позволете ми да ви дам текст. Отново ние сме в Римляни, 7:6. Чуйте, какво казва апостол Павел тук:

“но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.”

Виждате, че законничеството и самоправедността са външна религия и Павел разрушава платформата на която стояха евреите, които зависеха от пазенето на закона.

Имаше и още нещо, от което евреите зависеха. Те зависеха също и от обрязването. Павел казва в стих 25 на глава 2:

“Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.”

С други думи, ако вие държите на обрязването като средство за спасение, трябва да упазите всичко от закона и забележете, че евреите не правиха разлика между церемониален и морален закон. Ние правим тази разлика днес. За тях закон са всичките пет книги и изискванията в петте книги на Мойсей бяха част от закона и те вярваха, че могат да упазят всичко това във всеки детайл.

Но Павел заявява, че ако зависи от обрязването вашия билет за небето и вашето приемане от Бога, трябва да ви предупредя, че сте задължени да изпълните всяка точка от закона, за да бъдете спасени.

Павел разрушава същите неща и днес, ако зависите от сигурните неща, които вие сте направили, ако зависите от факта, че сте били кръстени чрез потапяне, моля ви не гледайте от високо на онези християни, които са били кръщавани чрез попръскване и не им казвайте, “вие не знаете нищо относно истинското кръщение; - аз съм кръстен чрез потапяне”.

Тези неща са добри само, ако имате сърдечна връзка с Христос, без нея всичко е безмислено и безполезено. Може да сте председател на дивизия или член на Генералната конференция - това не ви дава някаква специална превилегия. Независимо какъв е вашия произход, вашите родители може да са били пионери — това не ви дава по- специално място в Божието царство. Да погледнем към Римляни 2:14-15 например:

“(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,...”

Наистина, когато езичниците, които нямат закон, правят по природа неща изискани според закона, те са закон за самите себе си, въпреки, че нямат закон, те показват, че изискванията на закона са написани върху техните сърца, техната съвест също така свидетелства и техните мисли за обвинение, сега дори ги защитават.

С други думи, “има езичници, който са по-близо до Бога, отколкото вие, които сте евреи” и това е отчайващо.

Аз предполагам, че докато четецът е четял глава 2, последователно и е достигнал до стих 14, ако Павел е бил там, те биха го линчували, тъй като те вече го бяха направили веднъж – “Те го сграбчиха - този човек е против народа ни” четем в книгата Деяния на апостолите..

Апостол Павел унищожава всяко доверие в себе си, което всеки от нас има, независимо дали е евреин или езичник. Тъй като той не може да предаде Евангелието, ако първо не е унищожил това доверие.

Ние се хвалим, че пазим на Божия закон, тъй като обичаме Исус. Но действително ли обичаме Исус? Ако Го обичаме, ще обикнем и нашите ближни, но ако не ги обичаме, ние правим същата грешка като евреите? Дали по този начин не хулим Божието име? Погледнете към Римляни 2:26:

“И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?”

Бог гледа в сърцата на хората – чисти ли сме отвътре? Външно можем да изглеждаме много добре, но това не означава нищо за Бога.

Какво се опитва апостол Павел да ни каже тук? Той заявява, че нямат никакво преимущество евреите. Имаме ли ние някакво преимущество като адвентисти? Отговорът е в стих 1 и 2 на глава 3 на Посланието към римляните:

“Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.”

Бог даде на евреите истината такава, каквато е в Христос. Той даде на тях истината, за да ги доведе при Христос. Какво направиха евреите? Те взеха истината и я извратиха. Те направиха от закона средство за спасение. Вместо закона да показва тяхната поквара така, че те могат да отидат при Христос за спасение, те направиха закона средство за своето спасение. Ние имаме истината, но истината доведе ли ни близко до Исус Христос? Това е въпросът.

Искам да ви напомня в заключение, че Павел има за цел да ни занимае с проблема за греха, както за нас вярващите, така и за невярващите – както за езичниците, така и за евреите. Целта на това преминаване до глава 3, стих 20, е да се унищожи във всяко човешко същество, доверието в себе си, в нашите способности, в нашия произход, във всичко, на което може да се разчита, освен в Исус Христос като нашата надежда и като нашата праведност. С други думи, Павел казва, “все едно е дали сте евреин или езичник. Целият свят е пропаднал под грях. Целият свят е роб на греха. Целият свят е управляван от греха и чрез закона не може да бъде оправдан”.

По този начин Павел представя формулата на Евангелието: “Не аз, но Христос”. Най-трудната част от формулата е първата част, “Не аз”. Това е целта на тази първа част на Посланието към римляните. Апостол Павел рисува една мрачна картина не само на езическия свят, но на неговия собствен народ - евреите. Няма значение дали сте в църквата или сте извън нея, всички сме 100% грешници и когато се убедим в това, ще спрем да се сочим с пръст един друг. Ако мисля за себе си, че съм 80% грешник и вие сте 100%, ще ви соча с пръст, тъй като аз съм с 20% по-добър от вас. Но ако всички сме 100% грешници, всички принадлежим на същия лагер и заедно ще се обърнем към Исус Христос и Неговото евангелие ще е нашата единствена надежда.

В заключение искам да ви дам текст, който да ви окуражи - Филипяни 3:3. До тук Павел е трябвало да унищожи нашето доверие в себе си преди той да може да каже, “Но сега имам добри новини”. Вие виждате, че Христос не дойде да спаси добрите хора, той дори не дойде да достигне и спаси 99% грешници, той дойде да спаси 100% грешници и ние трябва да достигнем до тази точка, преди Евангелието да може да стане ефективно в нашия живот. Ето истинското приложение на обрязването и какво означава да се поклониш на Бога в Духа, според апостол Павел: (Филипяни 3:3):

“... защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.”

Да се поклоните на Бог в Духа означава да се зарадвате в Христос Исус. Това не е трудно ако другата половина е вече достигната. И това е:

“... и който не поставя никакво доверие в плътта....”

Моля обърнете внимание на това, “Не аз, но Христос”. Когато нямаме доверие в плътта, сме готови за Евангелието на нашия Господ Исус Христос.

Сега има още един анализ — Римляни 3:9-20 — където Павел сумира и приключва с универсалния проблем “грях”. Аз съзнавам, че това е една тъмна, мрачна, безнадеждна картина, но има добри новини напред и Павел просто ни подготвя за тези добри новини. Аз ви моля да не бъдете между онези, които се чувстват оскърбени от това, което Павел пише относно човешкия род — но да се съгласите с него: “Павле, ти си абсолютно прав, ние сме грешници. Нашата надежда е единствено в Исус Христос и Неговата праведност”.

Бог може да ни помогне и да промени нашата поквара, чрез Своята благодат; без нея ние сме неспособни на праведни постъпки в Духа. Ние можем да се фокусираме в “буквата”, но не и в “Духа”.

Бог може да ни помогне да приемем и това, което апостол Павел казва относно евреите, че се отнася и за нас и да кажем, “Павле, благодарим ти, че отвори нашите очи. Ние разбрахме, че няма нищо добро в нас. Благодарение на това ние ще можем да приемем подаръка на нашия Господ Исус Христос”.

Бог може да ни помагне и в това, да познаем истината и истината ще ни направи свободни. Амин.