– Универсалния проблем на греха и вината

(Рим. 3:9-20)

Затова тази част на Римляни 3:9-20 е извънредно важна, защото това е подготовката за приемане на Евангелието. Напълно безполезно е да се опитваме да достигнем Христос, ако първо не сме разбрали, какво казва апостол Павел тук, че от главата, та чак до петите няма нищо добро в нас; това спасение е подарък от нашия Господ Исус Христос. Нека да погледнем към стих 9:

Какво ще решим след това? Ние по-добри ли сме?

“Тогава, какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

И за да защити това заключение, Павел цитира текстове от стария завет. Той не се позовава на тях подробно; ние имаме нужда да погледнем, какво учи Библията относно човека, независимо дали е евреин или езичник.

Стихове 10-12 са цитат от Псалом 14:1-3 и 53:1-3 (който фактически са идентични):

“Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; извършиха нечестни дела; няма кой да прави добро. Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.”

Стих 12 в края е цитат от Eклисиаст 7:20:

“Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.”

Първата половина на стих 13 е цитат от Псалм 5:9:

“Защото непоколебимост няма в устата на ни един от тях, сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; с езика си ласкаят.”

Втората половина на стих 13 е взета от Псалм 140:3:

“Изострят езика си като на змия; аспидова отрова има под усните им.”

Стих 14 е цитат от Псалм 10:7:

“Устата му е пълна с проклинане угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.”

Стихове 15-17 са взети от от две позовавания в Стария завет. Най-напред Притчи 1:16:

“Защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.”

Вторият е от Исая 59:7,8:

“Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни; опустошения и разорение има в пътищата им. Те те знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи по тях, не знае мир.”

Накрая, в стих 18, Павел приключва с Псалм 36:1:

“Беззаконието на нечестивия свидетелства в дълбините на сърцето, че пред очите му няма страх от Бога.”

Тези цитати от Стария завет казват в основата си едно и също нещо. Стих 10 казва, “Няма праведен нито един”. Стих 12, “Няма кой да прави добро, няма нито един”. Тогава той приключва с тези много критични думи в стихове 19 и 20:

“А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога. Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изискани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.”

Следователно никой няма да бъде обявен за праведен от гледна точка на съблюдаване на закона; по-скоро, чрез закона ние осъзнаваме греха.

Какво ни казва апостол Павел с това заключение? Нека погледаме сега по внимателно на Римляни 3:9:

“Тогава, какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

Какво ще трябва да заключим тогава? Ние по-добри ли сме? Ни най-малко! Ние вече направихме рекапитулацията – всички сме под грях.

Защо Павел прави сравнение между евреи и езичници? Ние видяхме, че езичниците имаха знание за закона, въпреки, че той не бе им даден в явна форма. Те го имаха в своята съвест. Погледнете в глава 2, стих 14 и 15:

“по това че те показват действието на закона, написано в сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си или ги оправдават.”

Наистина, когато не са имали закона в писмена форма, те са правили по природа нещата изисквани от закона, те са били закон за сами себе си, въпреки, че са нямали закон, изискванията на закона са били написани върху техните сърца, техната съвест също свидетелствала. С други думи, Бог е вложил във всеки човек знание за закона – знание за това което е право.

Сега, ако отидем в Посланието към Евреите 8:10 може би ще бъдем объркани. Там се говори за един нов завет:

“Защото ето завета, който ще сключа с Израелевия дом: след онези дни, казва Господ, ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша на сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ”

Това, което Павел казва в Римляни 2:15 е много по-различно от това, което той споменава в Евреите 8:10. Когато Библията споменава за този Нов завет, чрез който Бог ще запише закона в нашите сърца, това е много различно отколкото писане на закона в сърцата на невярващи и езичници. Ние видяхме, че при езичниците, той е вмъкнал в съвестта знание на това, кое е правилно и кое е погрешно, така че дори в най-примитивните общества да знаят за това, което е правилно и погрешно. Това е запис на закона в съвестта.

Но в този завет, чрез който Бог ще запише закона в сърцето, Той не ще запише онези правила в нашето сърце. Той поставя любовта към Бога в нашето сърце, което прави съхранението на закона възможно.

Така, че това са две различни неща. В този завет, който е валиден само за вярващите, Бог установява Своята любов “агапе” в сърцето. Това ще открием, когато достигаме до Римляни 13 - тази любов е изпълнението на закона. Моля ви, не бъркайте този Нов завет на закона написан на сърцето, който представлява любовта на Бога излята в сърцата на вярващите с това, което Павел представя в Римляни 2:14,15.

Павел казва, че езичниците имат знание за закона, все още не явно знание, но запис в тяхната съвест. Те знаят да правят разлика между това, което е правилно и това, което е погрешно. Но на евреите Бог им е дал знание на закона в писмена форма и това е преимущество за евреите.

Но евреите не се възползвали от това познание. Вместо закона да изпълни своето предназначение и да донесе благословение за спасение в Исус Христос, тези които си мислиха, че знаят всичко относно закона, бяха напълно невежи относно целта на закона, както ние се уверихме в това последно изучаване.

Нуждаем се да имаме това предвид, тъй като ние сме в същата позиция поради появата на диспенсионализма - доктрината, която проникна в християнската църква през 19-тото столетие. Тази доктрина се опитва да обизмисли Божия закон и Бог в Неговата милост, чрез адвентната църквата, пожела да възстанови истината за Своя закон. Но въпросът е: “Ще изпълни ли закона своето предназначение в Божия народ или и ние ще попаднем в същата клопка, в която пропаднаха евреите? Ние станахме много горди и самодоволни и гледаме на другите християни като на вавилонци - нали ние сме тези, които имат истината.

Затова трябва да обърнем внимание на това, което апостол Павел казва тук. Той казва, че няма разлика. Има разлика в това, че евреите имат знание за закона в изрична писмена форма, но няма разлика и за евреи и за езичници – всички са под робството на греха.

Това е следващата точка и аз бих искал да обърна вашето внимание, защото ние вече доказахме това, че и евреите и езичниците - всички сме под робството на греха. Какво означава фразата “под грях”? Това не е фраза, която използваме в съвременния български език. Това е фраза, която обикновено се е използвана в обществото на роби. Робът бе винаги “под” неговия господар. Думата “под” означава да бъдеш управляван от или нещо да доминира над теб. Това, което апостол Павел доказва тук е, че човек независимо дали е езичник или евреин е управляван от греха. Това той признава по-късно и лично за себе си - в Римляни 7:14, той казва:

“Защото знаем, че законът е духовен; а аз съм от плът продаден под грях.”

Ние по природа сме роби на греха и Павел доказва, че и сега това за него е явен факт. Така, за да докаже своето заключение, той дава тези изявления от Стария завет които споменахме по-горе.

Какво той прави тук? Той прави това, което е обикновено известно като “доказателствен текстов метод”. Той представя изявления от Стария завет в едно преминаване от текст в текст, което по принцип е неправилно, но това става само когато неправилно употребяваме текста. Всеки път, когато използваме доказателствения текстов метод, ние трябва да бъдем честни с контекста; иначе казано, вие можете да направите Библията да докаже всичко, което пожелаете. Така, че няма нищо неправилно в този доказателствен текстов метод; проблемът е когато ние неправилно го употребяваме и аз се страхувам, че сме виновни твърде често за това.

Така тук Павел, използвайки доказателствения текстов метод, доказва, че няма праведен нито един. Няма никой, който да търси Бога, тъй като човек по природа е против Бога.

Езичниците, въпреки, че имаха знание за Бога чрез природата се отрекаха от Него, казва Павел в глава 1, стих 21.

Евреите са имали знанието за Бога, но и те правят същото нещо. Ако проследите историята на евреите ще се уверите, че Бог по чуден начин е разкривал Себе си, но те Му обърнаха гръб и отидоха след лъжливи богове, почитаха идоли и Бог трябваше да направи неща, които никога не желаеше, за да ги върне, дори чрез вавилонското пленничество.

Има в човека една тенденция да се отвръща от Бога и ние виждаме същата тенденцията днес. Виждаме това навсякъде. Дори в нашата църква има хора, които не чувстват потребност от Бога вече. Но хората трябва да достигнат до извода, че без Бога няма спасение. Без Исус Христос, човечеството е неспособно да спаси себе си и ние трябва да застанем с открито лице към този проблем.

Римляни 3:12: “Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.”

С други думи, те са станали независими. “Те живеят без Мен. Те мислят, че могат да съществуват без Мен. Те са станали напълно недоходни. Няма някой, който да носи полза, няма даже един”. И той продължава да описва човешката природа.

Тогава в Римляни 3, стих 19, той казва:

“А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога.” “

Павел казва, че целият свят е под закон. Така, че сега има две неща, “под” които сме. Забележете, че има две места в това преминаване където Павел използва думата “под”. В стих 9 ние сме “под грях”. В стих 19 ние сме “под закон”. Езичниците са под закон, също и евреите са под закон, тъй като заедно имат познанието на закона.

И това е вярно, че едните имат подразбрано знание на закона чрез тяхната съвест, другите имат директно, изрично знание на закона чрез откровението на Бога на планината Синай. Но езичниците подчиниха ли се на своята съвест в всеки детайл? Отговорът е не! А евреите подчиниха ли се на закона в всеки детайл? Отговорът е не!

Следователно, евреи и езичници, които са под закона независимо дали са го получили в изрична писмена или подразбрана форма и евреите и езичниците всички са виновни пред Бога и това включва и нас; и това включва и мен.

Аз искам да ви запитам. Какво е предназначението на закона? Да затвори нашата уста? Самодоволни хора, независимо дали те сa вярващи или невярващи, могат да станат и да кажат, “Добре, ако няма нещо добро в мен, какво влияние мога да окажа на другите.

Закона има право да затвори нашите уста, тъй като, не можем да отидем в стих 21 където Павел ни въвежда в Евангелието, ако преди това закона не ни е смълчал.

Павел е много прям и ясен, че Евангелието не е за добрите хора. Законът трябва да ни убеди в нашата пълна несъстоятелност. Евангелието не е за хора, които са наполовина добри или които се стараят да бъдат добри. Евангелието е за хора, които осъзнават своята поквара и ясно разбират, че не могат да произведат нито на една йота истинска праведност, която да не е била мотивирана от себичната им същност. За тях това е невъзможно. Законът смълчал ли ни е? Това е въпросът, който желая да ви задам сега. Ако това не е станало, ние ще прахосаме нашето време в следващото преминаване за изучаване на стих 21.

Павел е напълно откровен: законът трябва да спре нашето бръщолевене. Този, който каже, “Слава Богу - аз не съм толкова лош”, никога не ще приеме Евангелието. Евангелието ще е камък за препъване за него тъй като неговата молитва е, “Слава Богу - аз съм добър човек. Плащам десятък и посещавам редовно църквата”.

Ние може редовно да посещаваме църквата, но въпросът е: Какви са нашите мисли? Вие млади мъже, ако мислите за вашата приятелка, днес, когато сте дошли на поклонение, има ли значение, че сте дошли в правилния ден в църквата. И вие по възрастните, ако си мислите за вашия бизнес утре или колко ще получите, ако продадете автомобила си дали нарушавате Съботата? Можем ли да изпълняваме закона? НИКОЙ до това време не е изпълнил закона. Затова апостол Павел заявява, че нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона. Нито един.

Сега аз искам да ви попитам: защо тогава Бог дава на евреите закона? Аз съм озадачен, че Бог отклонява еврейския народ от маршрута към обетованата земя, в югоизточна посока, като го насочва към планината Синай - към тези голи и безплодни планини.

Защо Бог дава Своя закон? На този въпрос трябва да отговорим, защото Бог е възтановил закона Си в тази църква. Ще ви дам три отговора:

Първият отговор е отрицателен и той гласи:

Бог никога не е давал закона като средство за спасение. Никъде няма да намерите в Свещеното писание нито един текст, че Бог е дал закона като средство за спасение. Той даде закона, за да имаме познание за греха - Римляни 3:20:

“… понеже чрез закона става само познанието на греха.”

Бог никога не е давал закона като средство за спасение. Това е лъжа преподавана от диспенсионализма. Няма един, два, или три начина за спасение. Има само един път: това е чрез Евангелието на нашия Господ Исус Христос. Затова ние трябва да сме на ясно; законът никога не е бил даден за да ни спаси. Можем да погледнем още един текст, в Галатяни 2:16, където Павел казва същото нещо, както в Римляни 3:20:

“… като знаем всепак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.”

Аз бих искал да добавя към този първи отговор и нещо, което твърде често се пренебрегва и това е, че закона не е даден на християните, за да поддържа тяхното спасение в Христос. Бог не ни казва сега на нас вярващите, “Досега Аз съм ви прощавал, но от сега нататък вие трябва да упазите закона, в противен случай не бих ви го дал”. Никъде в Библията няма да намерате такова изявление.

И така, първо, Бог никога не е давал закона като средство за спасение и Бог никога не е дал закона да поддържа нашето спасение в Христос. Павел прави изявление в Посланието към галатяните 3:17-25, защо Бог дава закона 430 години след като обеща спасение на Аврааам и неговото семейство, като подарък? Защо? Той никога не бе даден за спасение и никога не бе даден, за да поддържа спасението. Тогава, защо?

Сега ние достигнахме до положителния отговор.

Законът бе даден, за да можем да имаме познание за греха. Ние виждаме, че грехът е измамлив. Еремия 17:9 ни казва това:

“Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?”

Сърцето е измамливо, ето защо Бог трябва да представи греха. Той трябва да разкрие, какво представлява греха. Той трябва да каже на самодоволните човеци, ако искате да знаете вярното определение на праведността и на греха, погледнете моя закон.

Павел знае това от своя собствен опит. Ние виждаме, как Павел се гордее с факта, че е евреин и с идеята, че може да спаси себе си чрез спазване на закона. Той не бе разбрал значението на закона въпреки, че е имал познанието на написания закон. И тогава в глава 7, стих 9 на Римляните, Павел заявява:

“И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедтта, грехът оживя, а пък аз умрях.”

“Когато законът достигна до мен и когато разбрах предназначението му, греха оживя и аз умрях и закона на който бях учен, че е средствато за спасение стана средство за моята смърт”.

С други думи, “когато напълно разбрах закона, той ми казва, че аз съм грешник”.

Позволете ми да представя това по следния начин. Ако вие говорите на езичници, на хора, които никога не са познавали Божия закон, те ще определят греха от гледна точка на действието. Евреите направиха същата грешка. Докато не извършите действието, вие не сте грешник. Евреите взеха Божия закон и го ограничиха до правила, които човек трябва да изпълни, като мислеха, че с това те съхраняват закона. Но Павел казва [в Римляни 7:7],

“Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".”

Пожелаването няма нищо общо с действие. Това е съхранено желание. Павел разбрал, че в момента, в който е изпитал грешно желание, той е извършил вече грях. Това е същото, което Исус учи в Матея 5 глава.

Но това е важно за Павел и той повтаря това в Посланието си към римляните няколко пъти. Позволете ми да ви дам някои примери. В Римляни 5, той се връща на него в стих 20. Защо Бог наистина дава закона? И отговорът е:

“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;”

Бог никога не е давал закона, за да разреши проблема с греха, но да умножи познанието за проблема. И в глава 7, стих 7-9 той казва същото нещо. Така, че втората причина поради, която Бог дава закона е, за да имаме познанието, какво представлява греха в очите на Бога. Това е нещо повече от действие. Ако ненавиждаме някой без причина, ние сме убийци. Ако погледнем на жена и я пожелаем, даже ако не сме извършили действието, имаме вече извършено прелюбодеяние в очите на Бога и в този случай, нямаме никаква надежда.

Целият свят е виновен. С други думи, ние трябва да осъзнаем това, което Павел казва в Римляни 3:17: - всеки един от нас, без изключение, подлежи на смъртно наказание. Това е нашата природа и ние не можем да избягаме от нея — единствения начин да избегнем наказанието е Исус Христос.

Сега ние достигаме до третата причина, която за мене е много важна - тя е обяснена в Римляни 7:13 и 14 и тя е: Бог даде закона, за да изнесе греха извън неговото скривалище. Ние виждаме, че бездната вътре в нас е грях и хората правят всичко възможно, за да го прикрият. Външно можем да изглеждаме добре, но обърнете внимание на Римляни 7 стих 13 и 14.

“Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.”

Закона повдига похлупака на нашата собствена почтеност и показва нашата пълна несъстоятелност, когато става въпрос за праведност - ние сме роби на греха.

Или в Римляни 7, стих 18:

“Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.”

Няма нищо добро, което да обитава в мен и единствената ми надежда е в Исус Христос.

В заключение:

Според това разглеждане на Римляни 3 глава, ние сме: под грях (стих 9), и под закон (стих 19). Когато поставим тези две неща заедно, положението ни става фатално. Няма нищо нередно да сме под закон, ако имаме безгрешна природа. Нямаше проблем с Адам да бъде под закон. Няма никакъв проблем с непадналите ангели да бъдат под закон, тъй като тяхната природа е природата на любов и тя е в хармония с закона под който те са. Но да поставиш грешен човек под закон е фатално, защото – 1Коринтяни 15:56:

С други думи, законът дава на греха пълномощието да ви убие. Ето защо, ако сме под закон и под грях в едно и също време, в такъв случай ние сме под проклятието и осъждането на закона и това вече е сериозен проблем.

Но аз искам да ви дам някои добри новини. Ние няма да разглеждаме това днес, но в глава 6 Павел ни казва как и защо сме попаднали под грях. И в глава 7 той ни казва как и защо сме попаднали под закон. Ние се нуждаем от избавление и от двете и от греха и от закона - 6:22.

“Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.”

Без това избавление ние не можем да преживеем свят живот – глава 7 стих 6:

“но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.”

Само така можем да служим Бога с любов и без страх. Тъй като всеки който живее под закон живее под страх.

Нека да приключим.

Във въведението на своето послание Павел заявява: 1:16

“Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.”

С други думи, Евангелието включва целия човешки род. Всяко човешко същество има потребност от Евангелието и то е достъпно за всяко човешко същество. Евреи и езичници няма изключение — всички са под грях. Законът просто ни излага факта, че сме грешници от главата до петите. Така, въпреки, че стихове 19 и 20 са твърде критични, но те са необходима предпоставка на нашето приемане на Евангелието.

Ние сме роби на греха. Въпреки, че познаваме закона, не можем да спасим себе си.

Искам да ви запитам - каква е функцията на закона в нашия живот? Аз славя Бога за благодатта на нашия Господ Исус Христос. Само когато законът ме е смълчал, ще мога да се обърна към стих 21 и да ви кажа, “има добри новини за нас”.

Докато имаме някакво доверие в себе си, ние никога не ще можем да се зарадваме на спасението в Исус Христос и това е моята молитва, законът да извърши своята работа в нашия живот резултатно. Не само сега, но през целия ни живот, закона трябва да ни напомня, че сме 100% грешници, спасени по благодат; и аз славя Бога за закона. В момента, когато сложите край на закона, вие заявявате, че не се нуждаете от Евангелието. Затова се нуждаем от закона, но не като средство за спасение, но да ни покаже, че вътре в нас няма нищо добро и това, че имаме животоспасяваща потребност от Спасител.

Така, нека да проповядаме закона в неговата истинска светлина. Нека да проповядаме закона, като необходима предпоставка, която да ни доведе при Христос, така както Павел говори на галатяните в 3 глава. Законът трябва да стане за нас детеводител; той ни осъжда на смърт, за да ни доведе при Христос, който ни освобождава. Това бе вестта, която Бог изяви преди повече от 115 години на църквата ни, а ние все още пипнешком се лутаме в мрака.

Това е моята молитва, нека всяка уста в тази църква да бъде смълчана и всеки член да осъзнае, че е виновен пред Бога и да каже, “Какво да сторя сега”? В следващото изучаване, ще видим, че праведността на Бога е приготвена за нас сега.

Моля Господ да Ви благослови, да познаете истината и истината да Ви направи свободни.

5 – Праведност чрез вяра

(Рим. 3:21-23)

Онези от вас, който не са присъствали на последното занятие, може би са очудени от този въпрос. Позволете ми да направя бърз преглед на това, което сме преминали.

В последните три занятия, ние изследвахме обясненията на апостол Павел за проблема на човечеството с греха. Те започват от Римляни 1:18 където той казва:

“Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.”

С други думи, той казва и продължава обяснението си от 19 стих до края на първа глава, че проблема на езическия свят е, че той е безбожен. На хората не им харесва да съхраняват познание за Бога в своя ум. Те искат да преживеят без Бога. Много хора днес живеят с мисълта, че могат да преживеят добър, морален и порядъчен живот без Бога. Човек мисли, че може да преживее без Бога, но когато обърне гръб на Бога, казва Павел, резултатът е неправда. И причината за увеличаващата се престъпност е тази. Повечето хора са обрнали гърб на Бога, затова престъпленията се увеличават.

От 2 глава до 3:8, Павел фокусира вниманието си към евреите. Той казва, “Вие евреи не сте по-добри”! Причината поради която той не прави разлика между езичници и евреи е, че докато езичниците имат знание за Бога чрез природата и те имат знание за Неговия закон в своята съвест, това е само едно подразбрано знание за Бога и Неговия закон. Но освен това, Бог беше дал много ясно, специално откровение за Себе си и Своя закон на евреите. Павел казва в Римляни 3:2:

“Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.”

Но в края на краищата знанието на закона не ги направи праведни. И при евреите има точно същата тенденция на обръщане гръб на Бога и опити за почитане на измислени богове и идоли. Павел приключва със следните думи - Римляни 3:9:

“Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

Той доказва, че и евреи и езичници – всички сме под грях. В този смисъл ние сме по природа склонни към грях. Самите ние не можем да възпроизведем праведност, която да ни квалифицира за небето. “Няма праведен нито един. Няма кой да прави добро.” Павел приключва тази тъмна, мрачна картина на човешкия род в стих 19 и 20:

“А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.”

Целта на закона е да ни смълчи. И езичниците и евреите са под закон. Езичниците имат закона записан в тяхната съвест. Евреите имат закона в писмена форма. Но в края на краищата, нито едните, нито другите имат праведност и затова заслужават наказание. “Следователно”, казва Павел, “целият свят остава виновен пред Бога”. И затова ви запитах в началото: “Какво направи законът с нас”?

Безполезно е проповядването на Евангелието на хора, който мислят, че могат да си спечелят спасението чрез добри дела. Тези хора си прахосват времето. Първата работа на Библията — първата работа на Евангелието — първата работа на законът е да затвори нашите уста. Станало ли е това с нас? Можем ли да кажем заедно с апостол Павел, “В мен, в моята човешка природа, има нищо добро”. “Следователно”, казва стих 20, “чрез дела изискани от закона” колко души ще бъдат оправдани? Отговорът е: Никой! Всичко, което законът може да направи е да ни даде познание за греха.

Законът има много славна част в евангелието! Законът трябва най-напред да ни покаже, че сме напълно банкрутирали, когато става въпрос за праведност. И Павел ни представя точно това от 1:18 до 3:20. След като е положил тази основа, след като беше смълчал своите слушатели - евреи и eзичници, след като е нарисувал тази тъмна, мрачна и безнадеждна картина на човешкия род, той казва в Римляни 3:21:

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,...”

С други думи, единствения път по който можем да станем праведни, единствения път за квалификация за небето е чрез Божията праведност приета чрез вяра и това става само след като имаме разбиране, за какво бе даден закона. Първо - Бог никога не ни е давал закона, като средство за спасение. И второ – Бог никога не ни е давал закона, като средство за поддържане на нашето спасение.

Нека да прочетем Галатяни 3:17. Защо Бог дава закона 430 години след като обеща спасение на Авраам и неговото потомство? Това не бе прибавяне на друго изискване. Това е защото законът би могъл да бъде детеводител, който да ни доведе при Исус Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра.

Надявам се законът да е направил това за нас. Аз вярвам, че Бог е възстановил закона в Aдвентното движение поради една единствена причина. Ние не можем да проповядваме Евангелието, без първо законът да извърши своето предназначение. И аз се моля това, да е правило в нашата работа и живот, така, че да можем да кажем заедно с апостол Павел, ’Аз нямам повече доверие в тази плът’.

След като апостол Павел е направил това, ни въвежда в Евангелието, той го дефинира от стих 21 на 3 глава до стих 31. И аз бих искал да заявя, че тези единадесет стиха, стихове 21-31 на Римляните, са решаващи, тъй като обобщават накратко всичко, което представлява планът на спасение - как човечеството е спасено и как това спасение става ефективно.

Следователно, би било нечестно да представя тези единадесет стиха в едно изучаване. Затова ние ще изследваме днес само три стиха - стихове 24-26, а в следващото изучаване ще продължим със стихове 27-31. С други думи, ние ще изразходваме три занятия, тъй като всяка дума, всяко изявление в този параграф е натоварено с дълбок смисъл и ние имаме нужда да копаем и разкриваме, какво апостол Павел ни казва за Евангелието.

Имайки това предвид, нека да започнем нашето изучаване на стихове 21-23. Забележете това, че Павел ни въвежда в евангелието само с две много важни думи: А сега ....

Тези две думи са много важни и ние имаме нужда да достигнем до разбиране, какъв смисъл е вложил апостол Павел в тях. Бих желал да покажа поне три причини защо тези две думи са толкова важни.

1. Преди всичко, тези две думи “А сега” са използвани от Павел за да ни въведе в Евангелието. За разлика от мрачната и безнадеждна картина, която той рисува за човешкия род, отнасяща се за нас - особено последните два стиха 19 и 20, сега той казва: “А сега Божията правда се яви”. С други думи, той не ни оставя да останем в тази мрачна позиция. Той казва, “Аз имам добри новини за Вас”. “А сега”. Така, че първо - тези две думи са важни като въведение в Евангелието. И след като законът е извършил своята работа, след като закона ни е затворил устата, след като ни е осъдил на смърт, която не може да избегнем, Павел казва - “А сега Божията правда се яви” на ваше разположение.

2. Тези две думи достигат до нас като времеви фактор. Вие виждате, че Павел пише на римляните няколко години след смъртта, възкресението и възнесението на Христос. Какво наистина означава този фактор на времето? Моля задръжте вашата ръка тук в глава 3 на Посланието до римляните и нека се върнем към глава 1. Аз искам да отбележа това, което той казва в неговото въведение към това послание. В глава 1:1-2, той казва:

“Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания), ...”

Вие виждате, обещано е спасение от момента, когато Адам извърши грях. Но спасението бе само обещание за Адам. То бе обещание и за Ной. То бе обещание и за Авраам. Павел маркира ясно, че Авраам беше спасен по обещание. “А сега”, то е вече не обещание. “А сега”, това вече е реализирано. Моля погледнете още веднъж към тези думи. Това е в миналото.

“Но сега и независимо от закона Божията правда се яви ... ”.

С други думи, това сега е историческа действителност.

Немците имат една отлична дума за това, “Heilgeschichte” — история на спасението. Това обещание е вече историческа действителност. Следователно, ние не живеем в периода преди Христос, ние живеем в периода след Христос. И този времеви фактор е приложим за всички вярващи, тъй като всички вярващи делят неговия живот в двата периода. Преди Христос, ние бяхме под осъждение. Нямаше надежда, нямаше мир, нямаше гаранция. Но след като сме приели Христос - сега Христос е станал нашата праведност. И това ни довижда до точка три.

3. Тези две думи са извънредно важни за нас като инструмент, който ние трябва да използуваме като християни, в смисъла на сигурността в спасението. Позволете ми да ви задам един въпрос. Да допуснем, че дяволът ви е въвел в изкушение и след това ви казва, “Сега вече, не заслужавате спасение! Вие не сте достатъчно добър”! Какво ще му отговорите. Вие може да му отговорите: “Да, аз съм грешник, не съм достатъчно добър, за да бъда спасен. Аз не се чувствам праведен. Да, Сатана, вие напълно сте прав. ‘А сега Божията правда се яви ...’”. Това е, което християнинът може да направи, тъй като нашето спасение е основано на Божията правда.

Желая да ви дам едно красиво обещание. Правя го поради една единствена причина. Има адвентисти, които обвиняват Елън Уайт в легализъм, но това не е верно. Нека да ви прочета едно красиво изявление от книгата Служители на Евангелието, стр.161. Моля ви, запишете си го.

“Смисъла на това е, че правдата на Христос ни е вменена ... ”.

Вие получихте ли я? Не дадена! Аз вярвам в това. Библията ни учи това и Елън Уайт го представя, но какво означава тази вменена правда?

“Смисъла на това е, че правдата на Христос ни е вменена ... ”.

Това е, което е прибавено към нашата сметка. Бог ни смята като такива. Не поради някаква наша заслуга или дял, но като свободен подарък от Бога.

“... тя поражда скъпоценни помисли... ”.

Христовата правда скъпоценна мисъл ли е за вас?

“Врагът на Бога и човека не желае истината да е ясно представена ... ”.

Аз вярвам на това изявление! Днес църквите умират поради неясното разбиране на тази истина. Нашите хора умират!

“Врагът на Бога и човека не желае истината да е ясно представена, защото той знае, че ако хората я приемат напълно ... ”.

Истината не само да е ясно представена, но и да е приета. Тогава сатана не може да ни погуби. Аз не мога да приема истината вместо вас. Това е вашата част. Но той знае, дявола знае,

“..., че ако хората я приемат напълно, неговата власт ще бъде разбита”.

Защо? Защото сега вие имате инструмент във вашите ръце. Вие можете да му кажете, “А сега се яви правдата от Бога”.

“Той може да управлява съзнанието ни така, че съмнение и безверие и мрак ще формира опитността на онези, които претендират, че са божии деца, така той ще ги победи в изкушение”.

С други думи, тайната на победоносен живот е основана в правдата на Христос. Напълно безполезно е да се опитва да се произведат ябълки от портокалово дърво. Плода на нашето освещение е от оправданието чрез вяра. И ако не сме разбрали оправданието чрез вяра, ние можем да изразходваме сили години наред, но никога не ще произведем плодове, докато сме несигурни относно нашето спасение! И първото нещо което Бог ни дава е “А сега Божията правда се яви”.

А сега…, позволете ми отново да се върнем. Ние можем да изразходим нашето време само за тези две думи. Павел казва в 3 глава на Посланието към римляните, стих 21:

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, ...”

Какво наистина означава това, “... се яви правдата от Бога, ...”?

1. Първо, това е правдата планирана от Бог. Знаем ли кога Той я е планирал? Преди ние да сме били родени. Преди дори Адам да бе създаден. Eфесяни 1:4 ни казва това:

“Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;”

И в книгата Откровение, Исус е наречен “агнето заклано преди основаването на света”. Ние виждаме, че Бог е знаел, че ще попаднем в това ужасно положение на грях. И преди грехът дойде, Той вече има план за нашето спасение в Исус Христос. Така, че първо, “правдата от Бога” е средството планирано от Бога за нашето спасение.

2. След като го е планирал, Той го обещава на човешкия род незабавно след като Адам и Ева паднаха. Спомняте ли си това, което се случи след като Адам и Ева паднаха? Бог ги посети. Защо Бог ги посещава? Адам и Ева помислиха, че Той идва за да ги накаже, да изпълни присъдата над тях и да ги погуби. Той, Който ги създаде? Никога! Защо Той наистина идва? Той идва да даде обещанието за спасение. Той обеща това на Адам и Ева. Той обеща това на Ной. Той обеща това на Авраам и на пророците. Това е което апостол Павел споменава в Римляни 3:21:

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, ...”

Той пише: Това обещание бе засвидетелствано от закона и пророците.

Законът означава Тората, това са книгите на Мойсей и пророците са останалите. Но Бог не само е обещал. Той е изпълнил това обещание в Исус Христос. Така, че това е правда планирана от Бога, това е правда обещана от Бога, това е правда, която е осигурена от Бога. И ние най-после трябва да разберем, че не можем нищо да прибавим към тази правда. Това е! Всичко е от Бога! Как можем да бъдем сигурни? Тъй като след думите “Но сега независимо от закон се яви правдата от Бога”, той прибавя фразата, “за която свидетелстват закона ... ”. Тази фраза е причинила голямо объркване в християнската църква. Какво иска да ни каже апостол Павел с думите, че сега ние имаме правдата на Бога независимо от закона? Или, както превода на Крал Джеймс казва, “без закона”? Какво това наистина означава?

Аз ще се опитам да кажа това, което не означава, но имайте предвид, че много християни са учени на това. Те са учени, че Бог е решил да спаси човечеството чрез Своя закон, затова Той го дава на Мойсей. Но тъй като и това пропада, Той слага край на закона и въвежда благодатта. И следователно, казват те, “без закона” означава, че Христос е анулирал закона и така ние сме спасен само по благодат.

Това е теологията диспенсионалистите, онези които твърдят, че в Стария завет Бог е спасявал чрез закона, а в Новия завет чрез благодатта – това е спасение по два различни начина. Те отричат фундаменталната истина на Свещеното писание и единството на Библията. Библията не ни учи, че Бог използва различни начини за спасение. Има само един път, чрез който Бог спасява човечество, от Адам до последния човек и той е чрез Неговата правда като подарък за нас чрез Исус Христос. Бог няма два или три метода. Спасението чрез благодат не е по-късно решение, тъй като спасението чрез закона е пропаднало.

Тогава, какво иска да ни каже апостол Павел с фразата “независимо от закона”? Добре, каквото и да означава, това никога не би трябвало да противоречи на Римляни 3 глава стих 31. Там в стих 31, ние четем:

Трябва ли да сложим край на закона, за да проповядваме доктрината за оправдание чрез вяра? Отговорът е “Да не бъде”! Не само НЕ! Но и в никакъв случай. Това е немислимо! Напротив! “Тези, които проповядват праведноста чрез вяра утвърждават закона”. Така, Павел ни заявява, че Бог не е сложил край на закона, за да въведе благодатта. Но аз мисля, че все още не сме отговорили напълно на въпроса, какво означава “независимо от закона”? Добре, има още две изявления, които ще ни помогнат.

Преди всичко, имаме нужда да разберем, че фразата “независимо от закона” е написана в контекста на Римляни 3 глава, стих 20. Какво наистина ни се казва в стих 20?

“Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.”

“Следователно, чрез съблюдаване на закона”, колко души ще бъдат оправдани? “Никой”! Павел представя, че праведността на Бог е изцяло от Него и ние не сме съдействували ни на йота с нашето съобразяване със закона. Заключението доказва това. Погледнете към Римляни 3 глава стих 28, което е заключението на неговия аргумент:

“И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.”

С други думи правдата, която Бог предлага на човечеството е планирана, обещана, осигурена и изпълнена от начало до край в Христос. Това е небесна одежда (често известна като правдата на Христос); това е небесна дреха, без човешки конци и изработка. Тя изцяло е от Бога. Вие и аз не сме съдействували за нейната изработка нито на една йота. С други думи, това е изцяло ПОДАРЪК! Това е свободен дар! И това е представено в Римляни 3 глава, стих 24 със следните думи:

“А с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,...”

Ние не можем да съдействуваме нито на една йота за нея. Ето защо в Римляни 3 глава стих 27, апостол Павел заявява:

“И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.”

Няма хвалба в правдата чрез вяра. Защо? Тъй като всичко е от Бога и то е подарък на нас. Това е защото ние трябва да се възползваме от тези думи, “А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога,... “. Вие сами виждате, че не можем да се възползваме от тези думи докато гледаме към себе си и нашето представяне, докато се стараем да водим по-добър християнски живот или да подобряваме нашето положение пред Бога. Ако направим това, не можем да се възползуваме от тази фраза, “А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, ... ”, тъй като няма хвалба в праведността чрез вяра. Всичко е дар от Бога. Така, какво още Павел ни казва тук? Той казва: “Но сега Бог е придобил за нас правда, която Той е планирал и доставил в Христос, без какъвто и да е било принос от нас. Това е изцяло Негово дело. То бе обещано преди, но сега това е историческа действителност”. Това ни казва стих 21.

Сега остава въпроса. Как може да придобием тази правда?

Не получаваме тази правда, като предприемем поклонническо пътуване до Светата земя. Не я получавами и като даваме своя десятък. Как тогава тази правда наистина може да стане наша? Отговорът на апостол Павел в Римляни глава 3, стих 22 е:

“... сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.”

Апостол Павел ни казва тук, че Божията правда е наша чрез вяра в Исус Христос и това се отнася за всички. Няма значение дали сте евреин или сте езичник или дали сте живяли по време на Стария завет, или живеете в новозаветно време - има само един начин по който Бог може да ни спаси и той е чрез Своята правда, която може да стане ефективна за всеки единствено чрез вяра само и нищо друго.

Тази ключова дума “вяра” понякога е неправилно разбирана. Затова, накратко бих искал да обясня значението й. Ще използвам Посланието към римляните, но ще ви дам и някои други текстове за тази цел.

Първо - необходима предпоставка за вяра е познание на Евангелието. В Римляни 10:17, четем за това:

«И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.»

Следователно, вярата произхожда от слушане на добрата вест от словото на Христос.

С други думи, ние не можем да достигнем до познание на Евангелието чрез разумно обосноваване или чрез прилагане на научни методи. То достига до нас чрез проповядване на Евангелието и ето защо в Римляни глава 10, стих 15 ни се казва: