1 Въведение (Рим. 1: 1-17)

(Рим. 3:27-31)

Апостолът определя Евангелието като Божията правда. Никога не забравяте, че Евангелието е праведността на Бога. Павел иска да ни каже, че това е правда, планирана и реализирана от Бога, която Той е планирал и изпълнил в Неговия Син Исус Христос. И това се разбира от стих 21:

“А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, ...”

Тази Божия правда може да направи вечния живот да бъде ефективен за всеки един от нас единствено чрез вяра. Ние не можем да я спечелим чрез нашите добри дела, нито да я изработим или купим с пари. Тя е наша единствено чрез вяра и това оправдание чрез вяра е най-голямото откритие, което Мартин Лутер е направил, което го е освободило от робството на законничеството. За тази правда Павел декларира в стих 22:

“... а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички, които вярват...”

Тази Божия праведност, с която Той ни оправдава ни квалифицира за небето и за вечен живот сега във времето на съда. С други думи, ние сме оправдани в Христос, който ни оправдава свободно чрез Своята благодат. Това оправдание не можем да го заслужим, нито да го изработим или спечелим. То е безплатен дар на нас. Римляни 3:24:

“... а с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус ...”

Тогава в стихове 25 и 26 Павел продължава, че Бог прави това, за да покаже това, което е праведно, че Той е справедлив, когато оправдава грешника в Христос Исус. С други думи, единствено поради кръста, Бог може да ни квалифицира за небето. И това е нещо извънредно важно, което трябва отново да разберем в стих 31, които ние ще изследваме днес. Стихове 25-26:

“Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

Аз бих желал да ви дам още веднаж текста от последния анализ. Апостол Павел, пишейки на еврейските християни, успява много ясно да представи, че: Евреи 9:22:

Бог може да ни прости поради изкуплението, което е в Христос. Сега, нека да се прехвърлим на стих 27. Павел започва стих 27 със задаване на въпрос:

“И тъй, где остава хвалбата?”

Евангелието оставя ли никакво място за хвалба? Неговият отговор е:

“Това е изключено”.

Няма място за хвалба:

“И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.”

Причината за това, казва той е, че “нашите дела не могат да ни съдействат ни на една йота за получаване на праведността на Бога, Той ни оправдава чрез Своята правда даром и тя е достъпна за нас чрез вяра”.

Има само едно място за хвалба, но не за човешка хвалба. Ако прочетем 1 Коринтяни глава 1, ще намерим текст, в които Павел прави аналогичнна връзка, но там той казва, “Има потребност от хвалба”, но направена по друг начин – стих 30.

«А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"

Апостол Павел интерпретира стих от Стария Завет – Еремия 9:24.

“Но който се хвали нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене,

че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,...”

Да, нашата хвалба трябва да бъде в Исус Христос. Няма хвалба в самите нас. С други думи, “Няма място за човешка гордост, няма място за човешко самохвалство в Евангелието на нашия Господ Исус Христос, тъй като всичко е от Бога”.

В стихове 29 и 30 на Римляни 3 глава Павел продължава да утвърждава истината за оправдание чрез вяра, че тя се отнася, както за евреите така и за езичниците. Но преди да достигнем до тях искам да погледнем стих 28, тъй като стих 28 ни води към заключението на това изследване. Това е ключовият текст на неговия аргумент, който започва в стих 21:

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,...”

Така човекът е оправдан чрез вяра — той е обявен за праведен чрез вяра — без делата на закона. Нашето пазене на закона не съдейства ни на една йота към правдата, която ни оправдава. Тя е подарък от Бога за всички. Стихове 29-30:

“Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.»

С други думи, всички хора от Адам до последния човек, са били оправдани чрез правдата на Бога изявена в Исус Христос и тя може да стане ефективна за всеки, който я приеме. Бог има само един начин за спасение – чрез вяра в Исуса Христа – в Стария завет в обещанието за Него, а в Новия завет в неговото изпълнение. И в двата случаи това е чрез вяра в Божието обещание и неговото изпълнение.

Сега възниква един сериозен проблем и апостол Павел е бил наясно, че е невъзможно да учи, че ние сме оправдани единствено чрез вяра без делата на закона, без да попадне под обстрела на критиката. Апостол Павел е знаел това. Навсякъде в своите мисионерски пътувания той среща една упорита съпротива от евреи, който го обвиняват в пренебрегване на закона. Те открито го обвиняват, че е лъжлив учител, че е самозван апостол. Всички обвинения бяха отправяни към апостол Павел, защото ние виждаме, че има две следствия от това учение за оправдание чрез вяра:

Първо: То смирява на нашата гордост. Единствено, когато съм оправдан чрез вяра в Божията правда, без каквото и да е било съдействие от моя страна, това съдържа признанието, че съм напълно духовно банкрутирал; че не мога да направя нищо. Това е много болезнено за всеки от нас. Човек не обича и да помисли, че не може да направи нищо добро. Той допуска, че прави лоши неща, но да допусне, че няма нищо добро в него е много болезнено за неговата личност. Но Евангелието на Исус Христос, доктрината за оправдание чрез вяра, представя всяко наше добро качество, като омърсена дреха. И това е много болезнено за човешката личност.

Второ: Когато проповядвате “Оправдание чрез вяра”, вие не можете да отминете ясното заключение, което апостол Павел прави в стих 28, и това бе едно от ключовите обвинения, за това, че той се е обявил против закона. Когато бе хванат от тази еврейска тълпа в Иерусалим, обвиненето, което му беше отправено — вие ще намерите това в Деяния на апостолите, че се бе обявил срещу закона. С това обвинение се среща всеки, който проповядва истината за “Оправдание чрез вяра”. Не можете да го избегнете. Но ако сте безпристрастен изследовател на Свещеното писание не можете да отхвърлите ясното заключение на Библията по този въпрос: ние сме оправдани чрез вяра без делата на закона.

Наистина ли Евангелието ни представя, че доктрината за “Оправдание чрез вяра” премахва закона? Това е въпросът, който Павел задава в Римляни 3, стих 31:

«Тогава, чрез вяра отменяме ли закона?»

Какво правя с моето проповядване на доктрината за “Оправдание чрез вяра”? Отменям ли закона чрез оправданието чрез вяра? Чуйте какъв е неговия отговор [в същия стих].

Сега трябва да ви призная, че това е един от многото неправилно разбирани стихове в Библията. Ето най-типичната интерпретация с която най-често ще се срещнете:

“Бог чрез вярата ни дава Своя Дух. Той ни дава сила и така ние ставаме способни да упазим закона. Чрез силата на Бога и чрез пазенето на закона ние установяваме закона”.

Това е типична интерпретация на стих 31. Но това не е това, за което Павел говори по три причини:

Това не се съгласува с контекста.

Това не се съгласува исторически.

Това не се съгласува граматически.

Ние трябва да сме честни с всеки текст, който разглеждаме. Павел не ни казва тук, че чрез вяра ние ще пазим закона с Божията благодат и сила и по този начин ще утвърдим закона.

Преди всичко, разгледани в контекста, тези думи на апостол Павел нямат предвид нашето освещение. Той се занимава с доктрината за “Оправдание чрез вяра”. Да, апостол Павел много ще ни говори в това послание за освещението в глави 6, 7, и 8. Апостол Павел много ще ни говори и за проблемите на християнския живот, който трябва да бъде в хармония с Божия закон в глава 12 до 16. Освен това тук, в тези стихове, той не се занимава със субективната квалификация на християнина. Той се занимава с истината за правдата на Бога, Който ни оправдава без делата на закона. Така контекстът няма да ни позволи да приемем една такава интерпретация.

Позволете ми да погледнем във втората причина. Исторически такава интерпретация е невъзможна. Ние трябва да сме наясно, че за нас е невъзможно да утвърдим закона. Никога не имало случай в историята на човешкия род или в историята на християнската църква, където вярващите да са утвърдили закона.

Какво иска да ни каже Павел, използвайки думата “утвърждава”? Той иска да ни каже, че закона напълно трябва да е удовлетворен от нас. Само когато всяко изискване на закона е било удовлетворено, само в такъв случай ние сме утвърдили закона. Но това е невъзможно за нас. Законът изисква две неща от вас и мен. Не едно, но две неща:

Законът изисква съвършена праведност от вас и мен.

Тъй като ние сме грешници по естество, закона изисква от вас и мен праведност. Това е справедливо и Павел казва в Римляни 8:4 това [започвайки от края на стих 3]:

“и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.”

Само когато ходим в Духа, изискванията на закона могат да се изпълнят в нас. Но праведността на закона не е справедливостта на закона. Справедливостта на закона звучи така [Eзeк. 18:4; 20]:

“... душата, която е съгрешила, тя ще умре.”

Смъртта, която закона изисква за нас като грешници не е първата смърт - това е сбогом завинаги. Следователно, невъзможно е да се срещнем със справедливостта на закона и да останем живи тъй като, природата ни е белязана с втората смърт, “в Адам всички съгрешиха” това е края за нас.

Има две изисквания, които закона изисква от всеки един от нас. Ако не успеем да изпълним тези две изисквания, не можем да утвърдим закона, законът ще ни осъди, ние сме все още под проклятието. Но в Христос законът е бил установен. В Христос се удовлетвориха за всички хора тези две изисквания. С Неговата съвършена праведност, се удовлетвори положителното изискване на закона, ако се позовем на Библията това е праведността на закона. И чрез Своята смърт, Той удовлетвори справедливостта на закона, така, че с праведния живот и смъртта на Христос, закона бе утвърден. Това е, което Павел казва в стих 31. Ние ще се върнем на него.

Нека да разгледаме и третата причина - съгласуване граматически. Вие виждате, че думата “вяра” е ключовата дума в този стих, 31:

«Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.»

Думата “вяра” има повече от един смисъл в Новия Завет. Ако трябва да осъвременим думите на апостол Павел те биха звучали по следния начин: Е и какво анулираме ли закона чрез вяра?

Ще да ви дам пример за това, което това може да означава. Отворете вашите Библии за едно много важно изследване - Галатяни глава 3. Тази глава e предизвикала огромна дискусия не само в християнската църква, но в нашата преди 116 години. Аз искам да погледнем два стиха - 23 и 25. Тук Павел разяснява същото нещо - стих 23:

“А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.”

Какво е становището на апостол Павел представено в стих 23? Думата “вяра” тук не се отнася към вярата на вярващия, но към обекта на вяра, който е Исус Христос. Е и какво, казва Павел тук в Галатяни 3:23: “Преди Христос да дойде исторически, преди Той да дойде в този свят, преди Христос да дойде и ни изкупи чрез Своя живот и смърт, човешкият род бе осъден и задържан в затвора. Преди Христос да дойде ние всички бяхме записани в смъртния списък”.

С други думи, даже и праведния Енох и Мойсей, праведния Илия нямаха право да бъдат в небето. Но те бяха взети поради Божието обещание. Ако Христос не бе успял да издържи това обещание, те трябваше да слязат на земята и да умрат. Факт е това, че целият свят бе в затвора, осъден на вечна смърт, докато вярата в Христос дойде. Ето защо Павел заявява в Галатяни 3, стиха 24-25:

“Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.”

В стих 23, Вярата не беше дошла; в стиховете 25, Тя вече идва. Но след като Вярата вече е дошла, ние не сме повече под контрола на закона [или “под детеводител] тъй като Христос вече е заел определеното положение ние сме освободени.

Така думата “вяра” тук в Галатяни 3 глава не се отнася до вярата на вярващия, но се отнася за обекта на вяра, който е Исус Христос.

Имайки това предвид, нека да отидем в Римляни 3 глава и да видим, как апостол Павел наистина използва думата “вяра” в стих 31? Добре, контекстът ни казва, че тук той обсъжда доктрината за “Оправдание чрез вяра”. Той ни е казал вече в стих 28, че правдата на Бог е тази, която ни оправдава чрез вяра без делата на закона. Това означава, че нашето послушание на закона не съдейства на правдата, с която сме оправдани. Но въпросът в стих 31 е, “Какво ще кажете за правдата на Бога? Правдата на Бога наистина ли удовлетворява закона”? С други думи, праведен ли е Бог, когато оправдава нас грешниците? Може ли Неговата правда да удовлетвори изискванията на закона в съда? Отговорът е “Да”!

С други думи, Павел защитава тук още веднаж, допустимата рамка на изкуплението. Това е защото, ако унищожим тази рамка, както някои от нашите теолози се опитват да направят, ние унищожаваме едно от ключовите учения на Новия Завет.

Библията е средството за проверка на истината. И Библията казва [Евр. 9:22]:

На кръста, Исус се срещна със двете изисквания на закона. Със Своя свят живот, Той удовлетвори положителните изисквания на закона, а със Своята смърт - отрицателните. И когато се изправя пред съда на Бога и Божия закон ме запита, “упази ли ме”? Аз ще мога да кажа на закона, “Да, аз се стараех”.

Законът ще каже, “Аз не попитах дали сте се стараели, а да ли сте ме упазили”.

“Да, смятам, че упазих по-голямата част от закона”.

Законът ще каже, “Аз ви попитах дали сте изпълнили всичко изискано от закона във всеки детайл”?

“Да, понякога мисля, че успявах”.

И законът ще каже, “Съжалявам, трябва да умрете веднъж за винаги”.

Но слава Богу аз няма да се опитвам да отговарям по този начин, а ще заявя, “Да, аз съм изпълнил всички изисквания напълно”.

Законът ще каже, “Кога сте ме изпълнили напълно”?

“В Христос аз имам съвършено подчинение”.

Но законът ще каже, “Вие сте грешник, вие трябва да умрете”.

И аз ще кажа на закона, “Аз вече умрях”.

Законът ще каже, “Кога сте умрели”?

Тогава ще се позова на Галатяни 2:20:

Законът ще каже, “Добре, ако това е вашата позиция, в такъв случай вие сте свободни”.

И аз ще кажа на закона, “Благодаря”.

Тъй като, в Христос, закона е утвърден вместо вас и мен. Това е, което стих 31 ни казва. Бог не е анулирал Своя закон, за да ни оправдае. Бог държи на цялостта на Своя закон, когато ме оправдава чрез Своя Син Исус Христос. В святия Си живот и в кръстната Си смърт, Исус удовлетвори всяко изискване на закона за вас и за мен. Това са “добрите новини” на Евангелието.

Сега бих желал да подчертая, тъй като това е извънредно важно за християнина, който е решил да реализира своето освещение. Това ще е невъзможно, ако не сме разбрали оправданието. Това ще е опит да се произведат портокали от ябълково дърво.

Основата на нашето освещение е Оправданието чрез вяра.

Нека да видим, защо това ще е невъзможно. Евреи 2:15:

“... и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.”

Евреи 2:15 ни заявява, че всички сме подчинени на страха от смъртта. Всяко човешко същество се страхува от смъртта. Даже атеистът е изплашен, че ще умре, когато времето дойде.

Работата е в това, че ако Бог не ме избави от този страх, за мен е невъзможно да изпитам любов към Бога. С други думи, невъзможно е да упазя закона, ако все още робувам на страха от смъртта. Тъй като Бог изследва сърцето, вие може да правите правилното действие от неправилен мотив – това в Божиите очи е човешка правда, която е представена като омърсена дреха.

Как може Бог да създаде хора, които да Му служат без страх или желание за награда? Това е възможно само, когато е установил в тях Оправданието чрез вяра, което им дарява мир. И ако вие нямате мир днес, ако не сте уверени, че в Христос стоите съвършени пред Неговия закон, няма друг начин, чрез който Бог да може да ви освободи от страха от смъртта. Тъй като има само един начин - чрез смъртта на нашия Господ Исус Христос. В Евреи 2:14,15 е записано следното:

“И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.”

Тук е съсредоточен един жизнено важен проблем. Казвам това и го подчертавам поради една причина: Аз съм открил през годините ми в църквата, че много адвентисти са несигурни относно своето спасение. И тъй като сме несигурни, много е трудно за тази деноминация да изпраща мисионери в страни, в които техния живот е в опасност и условията са много трудни. Ние затворихме нашия колеж в Близкия изток, защото положението се напече там. Ние имахме трудности да изпращаме лекари в Уганда, защото живота им бе в опастност по времето на Ади Амин. Ще можем ли днес и ние да кажем като апостол Павел [Филипяни 1:21]:

“Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.”

Ако можете да кажете това от сърце, вие не се страхувате от смъртта. Можем да сме уверени, както беше апостол Павел.

“... защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.” Кол. 3:3:

Можем да сме напълно спокойни, защото животът ни е скрит в Христос. И никой не може да отнеме този живот, тъй като той е вечен.

Вярвате ли, че в Христос вие стоите съвършени пред Бога? Ако някой човек дойде и ви застреля сега, небето е ваше, не защото сте добри и не защото живеете християнски живот, но тъй като в Христос законът е бил утвърден.

Оправданието чрез вяра е най-вълнуващата вест, от която света се нуждае, тъй като човечеството живее в страх и в несигурност. Единствената надежда, която можем да му дадем е закона утвърден от доктрината за Оправдание чрез вяра.

Напълно невъзможно е да преживеем опитността на освещението или християнския живот, ако първо не установим в нас истината за Оправданието чрез вяра.

Аз ви умолявам да запомните едно нещо и то е, че може да имате мир, който никой не може да ви даде - нито вашата страна, нито вашите пари, нито вашето здравословно хранене - той е ваш само в Исус Христос. И аз желая да споделяме този мир с онези, които го нямат.

Ние разбрахме, че Исус Христос е утвърдил закона за нас. Затова, “в Него”, ние можем да гледаме към закона без страх, осъзнали, че “в Христос” законът не ни осъжда, законът ни оправдава. Искам да ви дам три важни факта:

1. Бог е на наша страна.

2. Исус е на наша страна.

3. Неговият закон е на наша страна.

Единствен, който е срещу нас е дявола и той няма начин да ни повали, ако сме утвърдени “в Христос” чрез Оправданието чрез вяра.

Позволете ми да ви припомня, че когато застанем в Изследователния съд, Бог няма да ни пита дали сме заслужили небето чрез нашите добри дела. Не! Целта на този съд е да открие дали сме приели оправданието чрез вяра в нашия Защитник, Исус Христос и аз зная това, което Христос ще каже на сатана в този съд [Зах. 3:2]:

“И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън?”

Това е, което Павел ни казва в [Римляни 3:28]:

“И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.”

Оправданието чрез вяра удовлетворява ли закона? Отговорът е “Да”! Законът е бил напълно удовлетворен от святия живот и кръстната смърт на Исус Христос. И това е най-добрата новина, която можем някога да приемем.

Това е моята молитва, да се зарадвате в Исус Христос като ваша Правда - Праведност, която напълно удовлетвори закона във всяко негово изискване.

Междувременно, прочетете Римляни 4 глава. Следващия път ние ще изследваме цялата 4 глава, в която Павел защитава доктрината за “Оправдание чрез вяра” срещу три аргумента: дела, обрязване и закона. Ние имаме нужда да разберем това, защото тук той защитава това, което бе казал вече в стих 31.

Отче наш, святи и превъзвишени помогни ни да се зарадваме, помогни ни да получим мира и от сега нататък да не ни безпокои повече въпроса, “Ще бъда ли с Исус в небето”? За нас това е имало съдбоносно значение, затова е било утвърдено. [Фил. 1:21]:

“Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.”

И ако трябва да умра в този процес, не се безпокоя, това е само един сън до възкресението, когато с очите си ще видя моя Господ. Ще Му кажа, “Благодаря Ти за чудното спасение”! Бог да ни благослови.

(Рим. 4:1-25)

1. Павел определя Евангелието като Божията правда. Той прави това в въведението на Посланието към римляните 1:16 и 17 и тук в неговата дефиниция на Евангелието в глава 3:21 той казва:

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,...”

Евангелието е правдата от Бога. Смисълът е, че всичко е от действията на Бога. Той го е планирал, Той го е изпълнил и Той е успял да го направи достъпно за нас, без каквото и да е човешко съдействие. Всичко е от Бога. Това е смисъла на стих 21 на Римляни 3 глава.

2. Тази правда, която Бог е изработил е достъпна за всички. Ние не можем да я заслужим, не можем да я изработим или купим с пари. Тя може да стане ефективна единствено чрез вяра. И това е представено в стих 22 и 28-30. Следователно, по тази причина тя е наречена, оправдание или праведност (двате думи са синонимни в оригиналния език), чрез вяра.

3. Това Оправдание чрез вяра е единствения начин да бъдем спасени. Има много другите методи, които са проповядвани в света днес, но това е единствения метод, това е единствения начин човек да е спасен, независимо дали сте евреин или езичник, дали се живяли по време на Стария завет или живеете във времето на Новия завет. Бог е Един и Той има само един начин за спасение на човека и той е Оправдание чрез вяра.

4. Оправданието чрез вяра ни квалифицира за небето сега и в съда. Термина “оправдание” е термин използван в съдилищата. Това е термин, който се отнася към онзи съдия, който оправдава в съда. Оправданието чрез вяра е единствения начин, който ни квалифицира за небето сега и в съда. Това е представено в стих 24 и също така в Исая 55:1,2 като свободен дар.

Какво ще кажете за освещението? Освещението – това са плодовете на Оправданието чрез вяра. Освещението ще се използва ли в съда? Да, но не като средство, но като доказателство за оправдание. Никога не забравяйте това.

5. Поради изкуплението в Христос, праведността на Бога не е само обещание, това е историческа действителност. Тя е наша поради святия живот и кръстната смъртта на Христос или както Павел го установява [Римляни 3:24]:

”... а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,...”

Бог е напълно справедлив, когато ни оправдава нас грешниците. Бог иска да ни предпази от суетната вяра в нашата праведност, Той е праведен съдия като ни обявява за грешници праведни в Христос. И това е извънредно важно, Павел защитава това в стихове 24-26 и в Евреи 9:22-26 го потвърждава отново. Чрез святия живот и кръстната смърт на Христос, Бог има право, да защити Своя закон и в същото време, да ни оправдае.

6. Оправданието чрез вяра не ни дава никаква възможност за човешка хвалба. Защо? Тъй като ние не сме съдействували нито на йота за него; то е напълно по благодат от Бога. Ние не заслужаваме тази благодат, не можем да я спечелилим, ние не сме допринесли нищо за нея, даже нашата вяра не допринася нищо за нея. Това е напълно Божия изява; следователно, няма място за човешка хвалба.

Има ли място за хвалба? Да, има място за хвалба, но само с Бога - 1 Коринтяни 1:30,31. Но Римляни 3:27 казва, че няма място за хвалба, тъй като Оправданието чрез вяра иска да ни каже, че ние сме оправдани от това, което Бог е направил, а не от това, което аз съм направил. Вярата никога не съдейства за нашето оправдание, тя просто го приема. Ние сме оправдани чрез вяра, но никога поради вяра.

Оправданието чрез вяра напълно удовлетворява и утвърждава закона. Ние трябва да бъдем на ясно, че праведността на Бога е тази, кяйто ни оправдава и когато тя е ефективна, напълно утвърждава закона. При нашето освещение пазенето на всички заповеди са плодовете на Оправданието чрез вяра, но те не утвърждават закона. Това, което Христос е направил е да утвърди закона. Това Той направи чрез Своя Свят живот, чрез Своята кръстна смърт, които удовлетвориха всички изисквания на закона. Ние никога не можем да утвърдим закона. Да, възможно е, чрез обитаващия нас Дух, да спазваме закона в пълнота, но абсолютно невъзможно е да го утвърдим. За да утвърдим закона, ще трябва да посрещнем и задоволим всяко изискване на закона, не само по отношение на праведност, но също така и по отношение на законност. Закона казва [Eзек. 18:4 & 20]:

“Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.”

Никой не може да умре с втората смърт и все още да живее - това е единствено Христос, Който е утвърдил закона. Когато проповядваме Оправданието чрез вяра, не можем да елиминираме закона, ние трябва да поддържаме закона, тъй като в Христос ние стоим съвършени пред Божия закон, едновременно във всички неговите изисквания, както за праведност, така и за справедливост.

Това е фундаменталното описание на Оправданието чрез вяра. То дава плодове, които ние ще изследваме в следващия анализ. Но, където и да проповядваше тази истина, апостол Павел попадаше под обстрела на хора, които направиха службата му невероятно трудна. И в глава 4 той е все още се занимава с Оправданието чрез вяра. Той все още не преминава към освещението, той ще направи това в глава 6. Но в Римляни 4 глава той защитава Оправданието чрез вяра срещу три аргумента на опозицията, които той посрещна с открито лице в своята служба.

Тази опозиция е главно от юдействащите еврейски християни, които го преследваха навсякъде, за да го убият. Нека да видим накратко, кои бяха трите противопоставяния?

Първото противопоставяне откриваме в стих 1 до 8 на Римляни 4 глава. Еврейските християни настояваха, че нашите дела са съществени за нашето оправдание чрез вяра.

Второто противопоставяне бе много важно за евреите - обрязването. Обрязването бе много съществено, то означаваше всичко за тях. Еврейските юдействащи християни, настояваха, че не може никой да бъде спасен, ако не е обрязан. С това Павел се занимава от стих 9 до стих 12.

Третото противопоставяне с което апостол Павел се среща е отразено в стих 13 до стих 16 или 17 - това с което ние се сблъскваме и днес и това е спазването на закона. Еврейските християни казваха, “Не е достатъчно само да вярваме, но трябва и да пазим закона, за да се спасим”.

С други думи, юдействащите християни казваха, че делата са съществени за оправданието, обрязването е изискване за спасение, и пазенето на закона е необходимо, ако трябва да бъдете спасени. И на всички тези три възражения Павел казва, “Не”!

Сега преди да преминем по-нататък, искам да ви кажа нещо много важно. Апостол Павел не се обявява срещу делата, той е за тях. Апостол Павел не е срещу обрязването - той обряза Тимотей. И апостол Павел не е срещу пазенето на закона, той е за него. Той ще каже много за всичко това в глава 13 на Посланието към римляните. Тогава какъв е проблемът тук? Проблемът е, че тези три неща никога не могат да бъдат използвани като способ за спасение. За него те са начин на живот. Той е срещу това, те да се използват като способ за спасение. Това е проблема тук.

Аз искам да сме наясно и затова ще ви дам два текста. Тези два текста са точен пример за това, как апостол Павел свързва делата в контекста на нашето спасение и в контекста на християнския живот. Вие ще забележете, че той успява много ясно в Eфесяни 2 глава, да изрази това и вие ще забележете в тези три стиха думата “дела” се появява два пъти — веднъж като отрицание и веднъж като потвърждение. Eфесяни 2:8-10:

“Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.

Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.”

Спасението, което идва при нас по благодат е подарък от Бога. Нашите дела не съдействат за този подарък, който ни спасява, тази благодат ни спасява, “така, че да не се похвали никой”. Павел е много ясен - нашите дела не са способ за спасението ни, нито съдействат на йота за нашето оправдание. Но нека сега да погледнем отново в стих 10:

“Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.”

Така Христос не само ни спасява, като ни дарява с право за живот на небето, но Бог ни пресъздава и ни помества в Своя Син, за да можем да донесем полза чрез добри дела. Моля ви забележете, че това са плодове на Оправданието чрез вяра, което изследваме. Ето още един текст: Тит 3:4,5 и 8. В глава 3, стих 1, 2, и 3 (особено стихове 2 и 3), той представя, че ние сме грешници, непослушни и така нататък. Сега да погледнем към стихове 4-5:

“Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух,”

Има и добри новини, с които той продължава в стих 8:

“Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.”

Моля забележете, че той говори на вярващите, който са преживяли Оправданието чрез вяра. Той им казва, “След като сте повярвали в Бога би трябвало да сте внимателни и да вършите добри дела”.

От една страна, нашите дела не съдействат ни на йота, за нашето спасение. От друга страна, истинското Оправдание чрез вяра винаги произвежда добри дела. Това е доказателството за въздействието на Оправданието чрез вяра. Ето и последната част от стих 8:

“Това е добро и полезно за човеците.”

Моля ви да забележите, че “това е добро и полезно” не за нас, но за другите хора. С други думи, добрите дела на църквата би трябвало винаги да бъдат за благословение на човечество. Ако погледнете в историята на света днес, много от благословенията, които са идвали в този свят ние приемаме за даденост. Вземете образованието. Кой въведе за първи път образованието и училищата? Християнската църква. Кой стои зад чудесната работа за ликвидиране на робството и в сферата за разрешаване на социалните проблеми и за увеличаване на благосъстоянието? Тя започна с мъже и жени, които бяха управлявани от евангелието на Исус Христос.

Аз искам да ви припомня, че апостол Павел тук обсъжда делата, като плодове на оправданието, а не като способ за оправдание. Павел е срещу спасение чрез добри дела, но той е за спасение чрез вяра, която работи, това са две различни неща.

Моля да си спомнете контекста на Римляни 4 глава, който ние обсъждаме. Павел ще каже много неща относно добрите дела, той ще каже много не само за освещението и за християнския живот, но и относно пазенето на закона. Ние ще стигнем до това, когато продължим от 6 глава нататък. Тук той говори как човек може да застане оправдан пред Бога. И това е единствено чрез вяра! Нашите дела - нашето обрязване, нашето кръщение и нашето покорство на закона не съдействат за нашето оправдание.

Това е спорния въпрос. Аз не желая някой тук да каже, “значи не трябва да вършим добри дела, или не трябва да пазим закона”. Тук Павел защитава доктрината за Оправдание чрез вяра, само, като наше положение пред Бога. За да стане ясно, позволете да продължим и да погледнем на този въпрос подробно.

За да докаже това, Павел използува Авраам, който е много специален за евреите - Авраам е техния отец. За еврейското мислене бащата е нещо повече от някой който те е създал. Той е пример, той е прототип. Моля помнете това. Поставете се на мястото на евреите. За всички евреи, Авраам е техния баща - това означава всичко за тях. Затова Павел използва Авраам като модел. Римляни 4:1:

“И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?”

“Какво е Араам за нас” е въпроса - плът.

Какво разбира Павел под думата “плът”? Това означава “естествен човек”. Най-добрият пример, най-доброто обяснение на думата “плът” е във Филипяни 3 глава. Нека да погледаме как Павел определя думата “плът” тук.

Във Филипяни 3:3, Павел използва думата “плът” по същия начин, както я използва и в Римляни 4:1. Сега вие ще забележете нещо в стих 3. Ще ви представя стих 3 - 6 на Филипяни 3 глава. Вие ще забележете, че Павел не е срещу обрязването, тъй като в стих 3 той казва:

“... защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.”

Павел не е срещу обрязването като истина. Той е срещу обрязването като способ на спасение.

Е какво е обрязването? Чуйте Еремия какво казва в глава 4:4:

“Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, ...”

И Мойсей казва във Второзаконие 10:16:

“Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.”

“Обрежете вашите сърца”,“отстранете безверието, отстранете плътта”.

Павел казва, “Ние се хвалим с Исуса Христа и не уповаваме на плътта”. Тогава в стих 4, 5, и 6 той определя какво означава думата “плът”:

“При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.”

“Ако зависите от себе си за вашето спасение, искам да знаете, Филипяни, че аз имам повече право да уповавам на плътта отколкото вие”. Какво наистина означава това?

Павел представя своята история в стих 5 и това, което той разбира за плътта:

Той казва, “Аз бях обрязан осмия ден”.

“Аз съм чистокръвен евреин с родословие. Никаква смесена кръв няма в мен. Аз съм от племето на Вениамин, евреин от евреи. Така, относно Авраам, аз имам 100% от неговата кърв и неговите гени”.

“Относно закона, бях фарисей”.

Думата “фарисей” днес предизвиква отрицателно отношение към такава личност, но по времето на Павел означава свят и усърден в пазенето на закона.

Аз бях усърден в пазенето на закона, казва апостол Павел. Стих 6:

“... по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.”

Моля помнете едно нещо. Въпреки, че Павел преследваше християните, неговият мотив никога не бе лош. Той действително мислеше, че с това служи на Бога. Неговото сърце бе искрено и затова Бог се срещна с него по пътя за Дамаск. Неговите действия бяха неправилни.

Ревността на Павел за Бога, го доведе до преследване на християните. Той мислеше, че прави услуга на Бога.

“Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите.”

Фактът, че сме адвентисти и че принадлежим към Остатъка не ни дава никаква превилегия пред Бога. Фактът, че пазим свято Съботата не ни прави по-добри деца на Бога. Какво ще кажете за Авраам? Римляни 4, стих 2:

“Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.”

Нека да бъдем честни, послуша ли Авраам Бога и изпълни ли всичко? Остави своя дом, остави своя народ и отиде там където Бог му посочи и в Евреи 11:8 се казва:

“С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.”

И вижте какво заявява апостол Павел за този мъж на вярата: Римляни 4:3:

“Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".”

Сега, стих 4:

“А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;”

Ако, накрая на месеца, когато отидете да вземете вашата заплата ви кажат, “Между впрочем, това е подарък”, какво ще кажете: “Не се нуждая от подаръци. Аз изработих моята заплата! Дайте ми заплатата”!

Това е, което Павел казва тук. Ако Авраам е изработил своето оправдание, тогава това не би било повече от благодат. Бог ще му е бил задължен. Стих 5 казва:

“а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.”

Авраам бе оправдан чрез вяра без делата, въпреки, че той извърши дела. Да, много дела, но само като плодове на Оправданието чрез вяра и никога дела като способ за спасение.

Сега Павел допълня в стихове 6, 7 и 8 с още един много важен човек за евреите, който бе приятел на Бога, който бе мъжът според сърцето на Бога. Това е цар Давид. Павел казва Давид бе оправдан по същия начин, по който Авраам бе оправдан. Тези двама мъже бяха оправдавани по един и същ начин пред Бога - стих 6:

“Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:”

Би ли могло да се каже по-ясно? Текстът е ясен и не се нуждае от обяснение. Това е ясно. И тогава той цитира Псалм 32:1,2:

Хората, оправдани единствено чрез вяра са блажени. Те са щастливи. След като става ясно, че делата не съдействат за нашето оправдание, Павел се прехвърля към обрязването с въпрос. Стих 9:

“Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".”

В Деяние на апостолите 15 глава е описана първата “Обща конференция” на християнската църква. Какъв e бил проблемът? Почти същия като през 1888 г. Глава 15 на Деяния, стих 1:

“А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.”

Моля забележете, че проблемът не е обрязването, а обрязването като съществено изискване за спасение.

“И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.”

Накрая, братята казаха, “Нека да поставим този въпрос на обща конференция”. И те така направиха. Това е първия общоцърковен съвет в Ерусалим. Какъв бе аргумента? Кой повдигна въпроса? стих 5:

“Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.”

Тези еврейски християни бяха все още усърдни за закона. Ние ги виждаме и днес в нашата църква. Няма нищо лошо да бъдем усърдни за закона, но трябва да сме усърдни по правилния начин. Това е нашия проблем, това е и проблем на Павел тук. Тези фарисеи бяха усърдни за закона по неправилния начин.

Това е, освен обрязването, те държат езичниците да пазят целия закон и церемониалния и моралния - това е необходимо и трябва да бъде направено.

Това ли е необходимо? Какво направиха ръководните братя? Ако прочетете останалите стихове на Деяния 15 глава, ще откриете, че Петър и Яков, стълбовете на църквата, заявиха, “братя Павел е прав”.

“Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?” ст.10

Павел представя тук, в Римляни 4 глава, защо обрязването не може да съдейства за нашето спасение. Това е външното признание на нашата вяра. И тук Павел казва, “Имаше причина, поради която Бог даде обрязването”. Това е в Римляни 4, стих 11:

“И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,..”

Защо Бог даде обрязването? Това бе знак, за да се потвърди истината за оправданието чрез вяра.

Аз искам да направя пауза тук, тъй като идва времето, когато Бог ще освободи четирите ангела, които задържат ветровете и църквата ще бъде потопена във “времето на скръбта”, през което Бог ще запечата Своя народ. Ние, като църква учим, че знакът за това ще е Съботата, и аз вярвам, че ние ще издържим само, ако разбираме Съботата правилно.

Аз искам в следващите няколко минути да използвам обрязването като модел за отделянето ни за Бога, тъй като ние ще приложим това по същия начин за Съботата в последните дни. Как и защо обрязването отделя оправданите чрез вяра?

За да разберем това, е необходимо да отидем при призоваването на Авраам в Битие 12, първите 4 стиха:

“Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.”

Бог се явява на Авраам и казва, “Аз искам да оставиш своето отечество, своя род и своя дом. Ще ти дам земя и ще те направя голям народ, ще те благословя и в тебе ще се благословят всички земни племена.”. Това бе обещанието за спасение дадено на Авраам. И в Йоан в 8:56 Исус допълва за нас това:

“Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.”

Авраам бе на 75 години, когато получи обещанието - Битие 12:4. Как Бог ще благослови света, как Бог ще го направи голяма нация, когато той няма син? Така Бог му обещава син.

Осем години минаха и никакъв син не беше дошъл. Така в глава 15 на Битие Араамовата вяра започва да намалява. И Бог казва на Авраам, “Защо се съмняваш в моето обещание”? - стих 2-5

“А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.”

И следва един текст, който апостол Павел обича да споменава в Новия завет:

“И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.”

Две години по-късно, глава 16 на Битие, Сара идва при Авраам, “Да, ти вярваш в Бога и си напълно зависим от Него, но аз мисля, че Бог очаква от нас да извършим нашата част. И тъй като не можеш да имаш дете от мен, аз ще ти разреша да влезеш при слугинята ми.”

Авраам се съгласява, “Да, Сара, мисля, че си права”. Изминали са вече десет години и Авраам е вече на 85 години. Десет години след обещанието, Авраам проявява неверие. Той не желае да бъде лош или грешен, само се опитва да помогне, Бог да удържи Своето обещание. Това е всичко, което той прави. Така Авраам сега ще може да каже на Бога, “Ето го Твоя обещан син”.

Но Бог не се съгласява и казва, “Съжалявам, но трябва да ти кажа, че този не е обещания син”.

Бог изчаква още 14 години след този инцидент. Сега Авраам е 99 годишен и Бог казва на Авраам. Аз искам да прочета Битие 17:1, тъй като чуваме тази дума много често, аз искам да погледнем на тази дума в правилния контекст. Вие ще забележете това е съставна част от чудесната истина за оправдание или праведност чрез вяра. Моля забележете неговото име. Той не е още Авраам, той е Аврам. След обрязването той е наречен Авраам. Битие 17:1:

“Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.”

Непорочен в характер, или непорочен във вяра? Това е проблема. Праведността, дали придадена или вменена, е атрибут на Бога. Моята част, започвайки от начало и стигайки до края е вяра. Бог казва на Аврам, “Твоята вяра не е зряла, тя все още не е съвършена. Аз искам да бъдеш съвършен във вярата си”.

Аврам каза, “Какво трябва да направя за да бъда съвършен”?

“Аз искам да се обрежеш. Отстрани всяко съмнение, отстрани всяко безверие”. Това е смисъла на обрязването. И така в стих 9,10 и 11 Бог му даде обрязването, като завет. Вие ще намерите тази дума, “завет” (или “знак”) в стих 10. Битие 17:10-11:

“Ето моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всики между вас от мъжки пол да се обрязва. Да обрязвате краекожието на прътта си; и това ще бъде знак на завета между мене и вас.”

С други думи, “От сега нататък, Аврааме, трябва да ме следваш единствено чрез вяра”.

И Авраам каза, “Да”.

Между впрочем, 17 години по-късно, тази вяра беше проверена. Авраам бе изпитан. Изпитанието беше ужасно. Евреи 11:17:

“С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исака жертва, да! Оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син.”

Обрязването не е средство за спасение - бе само знак, то бе отделяне. Съботата не ни спасява. Това е знак за отделяне. Прочетете Изход 31:13, там Бог също така даде Съботата като знак. Изход 31:12-13:

“Господ говори още на Мойсея казвайки: Говори тъй също на израилтяните, казвайки Съботите ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките ви поколения, за да знаете, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.”

Обрязването не направи Авраам праведен. То просто запечата, потвърди, установи истината за оправдание чрез вяра. Авраам направи грешки и след това, но той извървя пътя си единствено чрез вяра.

Нека да прочетем Римляни 4:11-12:

“И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.”

Забележете, че Авраам бе оправдан чрез вяра и той стана “отец на всички, които вярват” (Римляни 4:11), не само на евреите, но също така и на езичниците. Той е бащата на всички, които вярват и следват вярата на Авраам. Поставете в съседство с този стих и стиха в Галатяни 3:29. Тъй като там Павел ни казва следното:

“И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.”

Но сега, какво ще кажете за закона? Аргументът е същия. Павел казва, че точно, както Авраам бе оправдан чрез вяра преди обрязването, подобно на това, той бе оправдан чрез вяра преди Бог да даде закона. Всъщност, 400 години след като Авраам беше оправдан чрез вяра закона беше даден на евреите. Напомням ви, че закона не бе даден като допълнително изискване. Тогава защо беше даден закона при Синай? Нека да прочетем текста на Римляни 4:13-14:

“Понеже обещанието към Аврарама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. (не наследник на Ханаан, но на света, например, земята направена нова]. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е праздна и обещанието осуетено ...”

Какво е Павлово мнение тук? Той казва, че законничеството — праведността чрез дела изискани от закона и оправданието чрез вяра са две напълно изключващи се системи. Вие не можете по никакъв начин да ги съвместите. Ние не сме спасени чрез вяра плюс добри дела; ние сме спасени чрез вяра която работи - ние сме спасени от самата вяра. Тази вяра произвежда добри дела, но те не са някакъв принос в нашето оправдание. Двата метода са несъвместими – те са напълно противоположни и взаимноизключващи се. Защо? Тъй като закона казва, “Прави това! Или прави това и тогава и само тогава ще живеете”! Евангелието и благодатта казват, “Вие сте оправдани чрез вяра без делата по закона”. Така това са две несъвместими системи, които ние не можем да съвместим. Ако се опитваме да го направим, ще извратим евангелието. Тогава в стих 15, Павел продължава от гледната точка на закона:

“Понеже законът докарва не обещание, а гняв; ....”

С други думи, в момента в който се опитвате да се спасите чрез закона, вие попадате под гняв. В момента когато се оправдавате чрез вяра, вие получавате мир. Защо гняв? Тъй като закона казва, “Ако вие не изпълните всичко, което изисквам сте осъдени”. Погледнете към останалата част на стих 15:

“Но гдето няма закон, там няма нито престъпление.”

Павел е изключителен систематичен теолог. Той много грижливо избира своите думи. Той казва тук, че вие не можете да пазите закона, ако не го познавате. Но тук има и още нещо - вие никога не можете да го престъпите, ако го познавате. Тъй като формулировката на грях е “пропускане на целта” – това е правонарушение или умишлено, преднамерено нарушаване на закона.

Павел казва, че, когато Бог даде закона, това превърна греха в правонарушение. Галатяни 3:19 изаснява това:

“Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изяват престъпленията, докле дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието.”

Така Бог даде закона не за да разреши проблема на греха, но да го направи още по-лош. Защо? Защото само тогава спасението единствено чрез вяра можеше да стане желателно.

Така законът не само, че не ни спасява, но прави нещата още по-лоши. В стихове 16 и 17 Павел прави своето положително заключение:

“Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни, (както е писано: “направих те отец на много народи”) пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.”

Моето спасение е гарантирано, въпреки, че съм грешник. Тъй като спасението ми не е чрез дела, но е чрез вяра в Исус Христос, то е гарантирано. И то е гарантирано, тъй като Авраам е бащата на всички, които вярват.

Как вярата работи? Тъй като Павел е защитник на оправданието чрез вяра, той завършва глава 4, като разяснява как вярата работи. Как тя работи в нашия живот? Как тя работи в моят живот? Как тя е работила в живота на Авраам? Нека да прочетем това, което се казва в Римляни 4:18:

“Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото:”Толкова ще бъде твоето потомство”..

Имате ли вярата на Авраам? Вие ставате дете на Авраам и наследник на обещанието, ако имате вярата, която Авраам е имал. Неговата вяра трябва да е реализирана във вашия живот. Сега как вярата работи? Римляни 4:19-21:

“Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.”

Той е убеден не в едно, но в две неща: че това, което Бог беше обещал, Той бе способен да изпълни.

Кой даде обещанието? Бог! Кой го реализира? Бог! И обещанието и реализирането бяха направени от Бога. Какво направи Авраам? Повярва. Това е всичко.

Сега следва заключението на Римляни 4, стих 22-25:

“Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.”

Това е начина, по който ние трябва да преживеем нашата вяра. Всеки вярващ трябва да позволи вярата да работи в живота му по начина по който тя работеше с Авраам.

Какво е вярата и как тя работи? Бог ми казва чрез Своето слово, “Аз създадох този свят за шест дни”.

Аз не казвам, “Има ли научно доказателство?” Вярата не ми позволява това.

Вярата казва, “Аз вярвам, че Бог е създал този свят без да е бил зависим от каквато и да е предсъществуваща материя.” Вие вярвате ли в това?

Вярата на Авраам не е била основана на научни методи. Науката работи с естествени неща и процеси, а вярата се занимава със свръхестествените неща и процеси.

Когато Бог ми казва, “Когато ходиш в Духа, правдата на закона ще се изпълни във теб”, аз не разпитвам Бога, как това наистина може да стане, нито желая да ми покаже за потвърждение човек, на който това вече е станало.

Да, това естествено е невъзможно. Самият Бог го казва, “Чрез делата на закона никой няма да бъде оправдан”. Той казва, “Има ли някой, който да е праведен. Вие сте грешници, но Аз гледам на вас като че ли сте съвършени в моя Син, като че ли вие никога не сте съгрешили”.

Но вие казвате, “Господи, аз не се чувствам праведен”. Въпросът няма нищо общо с вашите чувства. Тук става въпрос дали вярвате на това, което Бог е казал. Това беше вярата на Авраам. Той повярва в невъзможното.