1 Въведение (Рим. 1: 1-17)


– Царуването на грехът и благодатта



страница8/23
Дата17.08.2018
Размер2.03 Mb.
#80356
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23

13 – Царуването на грехът и благодатта

(Римляни 5:19-21)


Ние разглеждаме един пасаж, който не само, че е твърде труден, но и твърде спорен. Не може да се обхване едно такова преминаване в една единствена проповед. Проповедникът Брайан Морган казва следното в своето въведение към Римляни 5:12-21: «От всички текстове в посланието към Римляните, намирам, че този текст е най-трудния. Години наред изучавах този материал без да добия ясно разбиране за аргументите на апостол Павел.»

Трудността е във факта, че нашето мислене се различава от това на апостол Павел, затова в това разглеждане ние трябва да се приближим до неговото мислене. Тъй като не мислим като него, ние не можем напълно да разберем и мислите на Бога. Това е сериозен проблем. Как Бог разрешава този проблем? Като променя моят начин на мислене, за да ми представи величието и славата на Христовото дело в този пасаж, които да ми станат много по-ясни отколкото преди. Желая, това да се случи също и с вас и това е моята молитва за вас днес.

Аз съм убеден, че е много съществено, да разберем в това преминаване истината заключена във фразата «Христос наша правда». Това е важно и за разбиране на мотива «в Христос», който е централната тема в теология на апостол Павел. От това съществено разбиране зависи и нашата бъдеща работа – дали ще разберем Римляни 6, 7, и 8 глави, които са ключови в посланието към Римляните.

Затова подчертах преди и сега ви моля да изоставим нашите превзети идеи. Трябва да достигнем до този текст с отворен ум. Ако достигнем до текста с отворен ум, ще разберем основното важно заключение. Това ще ни даде смелост да продължим. Ще уважа всеки, даже ако становищата ни не съвпадат. Но ви умолявам да бъдете честни с текста; дайте правилната eкзегетика на този текст. Ако греша, ще имам желание за промяна, но трябва да бъда честен с текста.

Ние достигнахме до нашето крайно изучаване в това преминаване. Искам да ви напомня, че в последното изучаване изследвахме стихове 15 до 18 и открихме, че поради Адамовия грях, сме получили осъждане и смърт. И поради подчинението на Христос, приемаме оправданието чрез вяра. Христос със Своя праведен живот и кръстна смърт отмени не само греха на Адам, но също и нашите грехове.

Да, ние сме участници в Адамовия грях и затова носим последиците, но Бог не ни обвинява за това. Според Новия Завет ние сме виновни, ако умишлено отхвърлим Божия подарък в лицето на Исус Христос; в такъв случай ставаме отговорни.

Когато достигнем до Римляни 5 глава, стих 19, откриваме, че Павел прибавя и едно друго измерение на нашия проблем «в Адам» и също така друго измерение на разрешението «в Христос». Така нека да погледаме към стих 19. Какво е това прибавено измерение на това, което той каза в стихове 15 и 18?

«Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.»

Глаголът в първото изречение е «станаха» и ние трябва да дадем същия смисъл на втория глагол отнасящ се за това, което Христос е извършил, тъй като Павел използва същия глагол. Той използва различни думи; но глаголите са идентични. Един и същ глагол е използван за това, което е направил за нас Адам и Христос.

Искам да отбележа, че ако не разберем правилно това, което Адам е направил за нас, не ще разберем и това, което Христос е направил за нас, защото ние сме спасени единствено чрез Неговата благодат.

Да помислим върху дилемата - ние сме грешници защото извършваме грехове или извършваме грехове защото сме грешници? Кое е вярно? Позволете ми да ви попитам. Кога ябълката става ябълка: когато покълне, или когато започва да дава плод?

Кога ставаме грешници? Според това, което казва апостол Павел, ние сме станали грешници от Адамовия грях. Следователно, ние сме родени грешници и нашите грехове са просто плод на това, което вече сме.

Но когато приемем Христос Бог ни приема «в Него» като светии. Нека да погледнем текста в 1Коринтяни 1:2: и да видим как апостол Павел се обръща към вярващите от Коринт?



«до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:»

Коринтяните бяха всичко друго, но не и светии в тяхното поведение, но той ги назовава светии, тъй като «в Христос», те са праведни. Божията праведност в мен е просто доказателството на това, че аз вече съм «в Христос». Това е заключението на Римляни 5:19. Нека да погледнем към текста още веднъж. Римляни 5:19:



«Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.»

Има ли някаква разлика между тези две изявления, особено в думата «станаха»? Павел използва минало време за позицията ни в Адам и бъдеще време, когато говори за нашата ситуация в Христос. С други думи, всички сме родени грешници в Адам. Но ние не сме все още станали праведни. Ние ще станем праведни при пришествието на Христос когато «това смъртното се облече в безсмъртие». До тогава, ще преживяваме оправданието и освещение единствено чрез вяра.

Сега нека да видим и някои други текстове засягащи този въпрос, където апостол Павел е представил същото на други места. Ще се обърнем към 1 Коринтяни 15:49. Тук апостолът казва същото, но от по-различен ъгъл. Ще прочетем стихове 48 и 49 да получим цялата картина - 1 Коринтяни 15:48:

«Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.»

Адам бе направен от пръст и ние сме направени от пръс. «Небесни» са онези, които приемат Христос. Сега нека да погледнем стих 49. Кога това ще стане?



«И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.»

Павел продължава да обяснява, че това което бе засегнато чрез падението на Адам, ще бъде възстановено при пришествието на Христос. 1 Коринтяни 15:21 до края се занимава със същата тема за двамата Адама. Може би трябва да прочетем стихове 21 и 22, в които е ключовото изявление на тази тема в посланието към Коринтяните:



«Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.»

Ние ще станем праведни в Христос в бъдеще; сега ние сме праведни в Него само чрез вяра. Нашата позиция в Него е чрез вяра, тя не е в действителност. Това означава ли, че не можем да живеем праведен живот? В никакъв случай, ние ще разгледаме това, когато достигнем до стих 21. Но дори когато Бог ни дава победа над греха, ние все още си оставаме грешници по естество. Нашата природа няма да се промени до второто пришествие на Христос и това е което Павел ни казва, че сме станали чрез Адамовия грях.

Бих ви препоръчал да прочетете втората глава на Пътят към Христа [от Елън Уайт].

«Но поради непослушанието, силите му бяха покварени и себелюбието зае мястото на любовта. Чрез нарушението и престъпването на закона, неговото естество отслабна толкова много, че беше вече невъзможно за него със собствени сили да се съпротивлява на силите на злото. Той стана пленник на Сатана и щеше да си остане такъв завинаги, ако Бог не се беше специално намесил.»

Нека продължим с Римляни 5. В Римляни 5:20 Павел доказва това, което казва в стих 19:

«А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;»

Тук «прегрешението» е в единствено число и в светлината на контекста Павел се позовава на Адамовия грях.

Какво е Павловото становище тук в първата половина на Римляни 5 глава, до стих 20? Той ни казва, че Адамовия грях ни е направил грешници и Бог дава закона, за да докаже, че този Адамов грях е направил грешен целия човешки род. С други думи, ние се раждаме грешници, които произвеждат грях. Но как да узнаем това? Кой може да ни каже, че сме грешници? Закона. Бог даде закона да докаже, че този човешки род произлезъл от Адам е в генетична връзка с греха. Ето защо, в глава 7, Павел заявява [Римляни 7:7]:

«не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: «Не пожелавай».»

Адам е този, който ни направи грешници. Бог даде закона да отвори нашия поглед и да ни докаже, че сме грешници. Защо? Само така ние можем да приемем Неговата благодат в лицето на Неговия Син Исус Христос. Затова Павел продължава във втората половина на Римляни 5:20:



«а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;»

Ние сме грешници по природа. Следователно единственото нещо, което можем да произведем е грях. Ние не можем да произведем праведност без грях. Това е невъзможно за нас. Само Бог може. Нещото, от което имаме нужда е да научим, че трябва да се родим отново. Това е, което трябваше да научи Никодим. Исус му каза, Никодиме «Плътта е плът» [Йоан 3:6]. Тази плът винаги ще остане плът. Тя може да произведе самодоволство, но в очите на Бога, самодоволството е грях.

Спомнете си, че закона просто ни доказва, че сме грешници. Законът повдига похлупака и ни показва, какви сме отвътре. Нека продължим с втората половина на стих 20:

«гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;»

Какво прави Бог? Той не само отменя Адамовия грях, но също и нашите грехове — минали, настоящи и бъдещи. Ние се докоснахме с това в стих 16. И не само това, но Той прави много повече. Той осъди греха в плътта. Така, че където грехът се е умножил, благодатта се е преумножила. Той го прави за нас, Той го прави за целия човешки род. В потвърждение на това, Павел казва в стих 21:



«така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.»

Ние сме родени грешници и ако позволим на греха да царува във нашия живот той би завършил с вечна смърт. Но след като благодатта е дошла, тя може да царува чрез правдата на нашия Господ, резултатът на която е вечен живот чрез нашия Господ Исус Христос. Ние видяхме, че Адам въведе този свят царуването на греха. Ние сме родени под това царуване. Нямаме друг избор. Но сега не е необходимо да останем там, тъй като има ново царуване установено в Христос Исус и ако го приемем, то ще произведе праведност и в края вечен живот.

Бих желал да се обърна отново към 1 Коринтяни 15, тъй като това ще ни помогне да разберем царуването на греха и царуването на благодатта. Така моля обърнете още веднаж на 1 Коринтяни 15. И този път ще погледледнем в стих, 45 и 47. Искам да забележите двата термина, които Павел използва за Христос - 1 Коринтяни 15:45,47:

«Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

... Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.»

Тези два термина — “последният Адам” и “вторият човек” — са многозначителни, особено като четете цялата глава. Какво означават? Като последен Адам, Христос събра в Себе си напълно това, което беше в първия Адам, Вас и мен и цялото човечество. Тъй като животът на Адам трябва да умре; няма избор там. Господ никога няма да промени закона или да го отмени. Той дойде за да го изпълни, защото законът казва [Eзекил 18:4]:

... душата, която е съгрешила, тя ще умре.”

Ние имаме грешно естество «в Адам» плюс нашите лични грехове. За това трябва да умрем. На кръста «в Христос» човешкия род умря. Ето защо в 2 Коринтяни 5:14 Павел казва:



«Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;»

Смъртта от Христос не бе само една смърт на мястото на всички; тя бе смърт за всички «в Христос», което е Библейското определение на замесничеството. Ние сме умъртвени на кръста. С възкресението, Бог издигна човешкия род с нов живот, самият живот на Неговия Син, който е вечен, който е безсмъртен. И така четем в 1 Йоаново 5:11

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.”

Така «в Христос» Бог въздигна нов човешки род, който бе откупен от стария. С това чувство Павел може да каже в 2 Коринтяни 5:17:



«За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново»

Да погледнем още веднъж към Римляни 5 глава:



Стих 15. Грехът на Адам донесе смърт “на мнозината”. “Мнозината” се позовава на човечеството; контекста изяснява това, че непослушанието на Адам въведе смъртта на мнозината - това е човечеството. Подобно, подчинението на Христос донесе подаръка на благодатта — живот за мнозината. Аз искам да ви напомня, това е подарък. Думата “подарък” не е използвана, когато се касае за Адам – от Адам ние получаваме наследство; тя се използва само за това, което касае Христос.

Стих 16. Непослушанието на Адам доведе до осъждане на цялото човечество. Послушанието на Христос направи много повече. То не само отменя греха на Адам, но и всички нашите лични грехове, минали, настоящи и бъдещи - затова апостол Павел използва думата “много прегрешения”. Исус не само отмени осъждането, но Той донесе дарът на оправдание за цялото човечество.

Стих 17. Смъртта управлява или царува над цялото човечество поради Адамовия грях. Много повече получават онези, които приемат дара на Христос - изобилна благодат и праведност и ще царуват вечно с Христос.

Стих 18. Поради грехът на Адам, цялото човечество застава с лице към вечната смърт. С други думи, ние всички напълно справедливо сме осъдени на вечна смърт поради нашата грешна природа получена като наследство от Адам. Текстът в Ефесяни 2:3 изразява това твърде добре:

между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.”

“Ние по природа сме чада на гнева”, казва същото Павел тук, но Христовата праведност донесе оправдание за живот на цялото човечество. Това е благата вест на евангелието.

Стих 19. Чрез непослушанието на Адам станаха грешни мнозината – цялото човечество получи в наследство грешна природа, която Павел нарича «грях» в единствено число в Римляни 7. Той разисква и за жилището на греха:

но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.” [Римляни 7:23].

Послушанието на Христос ще произведе във всички новородени християни прославено тяло при второто пришествие на Христос.

Стих 20. Законът просто доказва, че грехът на Адам е направил от човешкия род - род от грешници. Законът не ни прави грешници; той просто доказва това, което ние вече сме станали в Адам. Но Христовата благодат, не само е изкупила човечеството от греха, но също така оправдава, освещава и ще прослави всички, които приемат новото си положение «в Христос».

Стих 21. Следователно, точно така, както грехът е доминирал над всички по рождение и е докарал смъртта, така и сега когато благодатта поема управлението, казва Павел, ще произведе праведност, която ще ни въведе във вечността при второто пришествие на Христос.

Това са фактите. Това не е просто една проповед; това има отношение към нашия живот. Готови ли сте да приложим това. Сега ви моля да бъдете много внимателни. Следват три точки, които са много важни:

1. Всяко дете е родено под грях, осъждение и смърт, поради падението на Адам. Павел просто доказва тук това, което преминахме в Римляни 3:9-20:

Всички са под грях, няма праведен ни един, няма кой да върши добро”.

Защо? Той обяснява “защо”; това е поради грехопадението.

Ако продължим да живеем под това царуване означава вечна смърт. Няма никаква причина да останем под това царуване, тъй като Христос е направил път, за да избегнем тази смърт. Ако останем под това царуване белязано с вечната смърт, не можем повече да обвинаваме Адам. Ние вече не сме изгубени поради греха на Адам, тъй като той е отменен от Христос. Ние ще бъдем изгубени, ако умишлено, упорито и категорично отхвърляме Божия подарък. Това е така, защото истинския проблем не е “грехът” но е “Синът”. Бог ще зададе само един въпрос на всеки невярващ: “Защо умишлено отхвърлихте Моя Син, Когото Аз ви дадох на безкрайната цена”? Приемането този подарък на благодат чрез вяра води до царуването на правдата, което завършва с вечен живот.

2. Не можем да избираме къде да се родим — ние сме родени «в Адам», но ние можем да изберем дали да останем в Адам. Ние не можем едновременно да сме «в Адам» и «в Христос», тъй като те представят два противоположни лагера. Единият е грях; другият праведност. Единият е смърт; другият вечен живот.

Да приемем Христос, Автора на Праведността, означава да кажем “сбогом” на Адам, автора на греха. Ето защо, ако искаме да приемем Христос, трябва да изоставим нашата позиция в Адам.

Нашата вечна съдба зависи към кое човечество сме избрали да принадлежим. Неверието е преднамерен избор под царуването на греха който е «в Адам». Вярата означава разумно избиране да бъда «в Христос» и в царуването на праведността и ние ще видим, че Павел подробно представя това, когато достигнем до втората половина на Римляни 6 глава. Изкуство е да изберем на кого да служим: на греха водещ към смъртта или на праведността водеща към вечен живот. Не може да имаме и двете. Това преминаване е важно за разбиране на глава 6, 7, и 8.

Апостол Павел ни представя две хуманитарни науки: едната започна с непослушанието на Адам и другата с безупречното послушание на Христос през целия Му земен живот и дори в Неговата смърт. Ние сме родени «в Адам»; следователно, по природа, ние сме деца на гнева. Но “който повярва в Исус Христос има вечен живот”. Всеки един от нас може да приеме тази нова позиция, тъй като, «в Христос», Бог вече е реализирал това и ни го предлага като подарък.

Той ни е поставил «в Христос» преди 2,000 години, като е презаписал нашата история «в Христос», така, че «в Него», ние стоим съвършени, както е записано в книгата Пътят към Христа: “Бог гледа на нас все едно, че никога не сме съгрешили” (в Христос) и Той ни дава нов живот, нова позиция и нова съдба. Бог ни пита, “Желаете ли да ги приемете? Аз не мога да ви принудя, затова, моля ви да ги приемете”. И ако кажем “Да!”, в такъв случай Исус ни казва това, което е записано в Йоан 5:24:

“Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”

Това е платформата на която можем да построим нашето християнство. Християнството не е просто да се свържеш с определена деноминация. Християнството не е просто кръщение чрез потапяне; правилното действие не спасява никого. Истината съхранена в кръщението е тази, която ни спасява.

Каква е истината съхранена в кръщението? Смърт «в Христос». Сбогом на положението ни «в Адам». Погребани «в Христос», прекратяваме живота в греха и възкръсваме за нов живот «в Христос». Това е истинското значение на кръщението чрез потапяне. Това означава, че съм избрал Христос да е моята Праведност, да е моят Живот, да е моят Спасител и моята Надежда. Загубил съм всяко доверие в плътта.

Ако построим християнството си на платформата «не аз, но Христос», ще има духовно съживление в църквата и това ще бъде не за наша, човешка слава, но за славата на нашия Господ Исус Христос.

И това е моята молитва в Исусовото име. Амин.


14 – Кръстен в Христос

(Римляни 6:3-6)


Искам да ви представя молбата на 450 млади хора, които искаха да бъдат кръстени отново. Те не бяха преживяли новорождението.

“Нашето първо кръщение не бе истинско. Някой от нас бяха насилвани да се кръстят от родители, приятели, съученици. Но имаше едно нещо, което беше общо за всички - ние не разбирахме значението на кръщението. Затова ви молим да ни кръстите повторно. Искаме то да бъде истинско”. За съжаление, този случай не е единствен. Има много християни във всички деноминации, които са били кръстени, но които са били “погребвани живи”.

Текстът в Римляни 6:3-6 е най-ясното обяснение на значението на кръщението. Като деноминация, ние сме поставили огромно ударение върху способа на кръщение. Може да прилагаме правилния метод на кръщение чрез пълно потапяне, но това още не означава истинско кръщение. Методът е правилен само когато той съдържа истината.

Исус повери голямата поръчка на Своите ученици в Марко 16:15 и 16: «Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.”

Кръщението като действие се прави от пастор. Той ви кръщава в името на Отца, Сина и Светия дух. Кръщението като истина не се прави посредством пастор; то се осъществява от Светия Дух.

Нека да се обърнем към 1 Коринтяни 12 глава, където апостол Павел обяснява истинското значение на кръщението.

Разбойникът на кръста, на който Христос обеща да бъде с Него в небето, не премина през акта на кръщение. Действието не ни спасява. Истината е тази, която ни спасява. Действието има смисъл само, когато е придружено от истината. 1 Коринтяни 12:13:

«Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.»

Кръстени в един Дух да съставляваме едно тяло и това тяло се позовава на Христос. Това е истината на кръщението, това е основата. Позволете ми сега да се се обърнем към Римляни 6:3 и да погледнем внимателно този текст. Римляни 6:3 започва с изявление: “Или не знаете”? И трагедията е, че много християни не знаят.

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?”

Първото нещо, с което искам да започна: кръщението е винаги в Христос Исус. То не е в църквата на адвентистите от седмия ден или в която и да било другата деноминация, тъй като никаква деноминация не може да ви спаси - то е в Христос Исус. Да, пастора кръщава в името на Отца, Сина и Светия дух, но истината за кръщение е винаги в Христос Исус.

Сега апостолът представя, каква е същността на кръщението в Христос Исус. Искам да ви дам текст, който ще ни помогне. Това е Галатяни 3:27. Тук Павел обяснява, какво означава да бъдеш кръстен в Христос Исус, като използва същата фраза «кръщение», но се разпростира и отвъд нея. Така ние четем в стих 27 на Галатяните 3 глава тези думи:

Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”

Някои преводи представят втората част на изречението - “сте поставени в Христос”. Те са станали част от Христос. Това означава да бъдеш кръстен в Христос.

Позволете ми да обясни това още по-добре. За да стане възможно за Христос да ни спаси, за да получи юридическо право да стане нашия Спасител, Той е трябвало напълно да уподоби Себе си с нас. За да може това спасение да стане ефективно за нас, ние трябва напълно да се уподобим с Христос. Това е двупосочен процес. Защо? Тъй като Бог е любов. Въпреки, че Той е изкупил цялото човечество «в Христос», това изкупление може да стане ефективно, само когато приемем тази пълна идентификация със светия живот на Христос.

Ние имаме право на избор: можем да приемем тази идентификация или да я отхвърлим”. И така този процес е двупосочен. Ето защо Исус заяви в Йоан 15:4 на Своите последователи - християните:

Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.”

За да се получи резултат, за да стане картината пълна, процесът трябва да е двупосочен.

Така, докато е вярно, че цялото човечество е оправдано «в Христос», вярно е и това, че не всички ще се помирят в Исус Христос, това спасение може да стане ефективно само за тези, които са го приели чрез вяра и кръщение. Кръщението е просто изповед на съюза на вярата с Исус Христос. Това е истината, която означава, какво значи да бъдеш кръстен «в Христос».

Сега нека да продължим с втората половина на Римляни 6:3. Нашият съюз с Христос в кръщението не става по някакъв неопределен начин. То се осъществява по един много специфичен и необичаен начин:

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?”

Как да приемем Неговата смърт като наша смърт? Това е много важен въпрос, защото ако не сме го разбрали, няма ефективно оправдание. Но има и един друг въпрос, на който трябва да отговорим преди това – с каква смърт Христос умря? Павел обяснява това в Римляни 6:10:

Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.”

Неговата смърт трябваше да бъде за греха. Какво означава това?

Божият Закон заявява, “Заплатата на греха е смърт”. Законът изисква смърт. В Евреи 9:22 същия апостол заявява:



«И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.»

Същото откриваме и в Езекил 18:4,

Душата която е съгрешила, тя ще умре”.

Това е ясното изявление на Свещеното писание.

Христос не дойде за да отмени смъртната присъда. Ако Той промени смъртната присъда, би унищожил Своя собствен закон. Той дойде да изпълни смъртната присъда. На кръста Той умря, за да удовлетвори справедливите изисквания на закона. И когато възкръсна, Той остави греха в гроба, не за три дни, но завинаги. Затова апостол Павел казва: «Той умря за греха веднъж завинаги».

Ние не можем да умрем с втората смърт два пъти. С втората смърт можем да умрем само веднъж, тъй като това е да кажем «Сбогом» на този грешен живот завинаги.

И когато Христос възкръсва, Павел заявява в Римляни 6:10:

Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.”

Какво означава това? Какво направи греха с Христос? Той го раздели от Бог. Грехът ни разделя от Бога, той ни разделя от извора на живот, на мир, на радост, на щастие.

Ето защо Христос извика в агонията Си,

Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил”?

Той изпиташе проклятието на закона. Не пожелавайте никога отново Христос да бъде разделен от Своя Отец.

И така отиваме в стих 11. Римляни 6:10 се занимава с Христовата смърт. Помнете, че християнинът е кръстен в Неговата смърт, затова в стих 11 Павел казва:

Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.”

С други думи, тъй като Христос унищожи силата на греха на кръста, сега, бидейки кръстени в Христос, ние сме казали «Сбогом» на греха в нашето сърце. С кръщението ние сме го повесили на кръста чрез нашия собствен избор. Ние сме казали, “Този живот на грях заслужава да бъде на кръста и никъде другаде”.

Така сега ние можем да живеем с Бога. За това се казва във втората половина на стих 11 – “живи към Бога в Христа Исуса”.

Бог никога не ще се раздели от нас, които сме били кръстени в Христос. Никога няма да има отделяне. Ще има отделяне само за онези, които в края на краищата, упорито са отхвърляли подаръка на Христос. Бог ще се оттегли и когато направи това, изворът на живот е свършен.

Но за тези, които се се кръстили в Неговата смърт, никога няма да има отделяне, тъй като Бог е обещал това. Но сега нека да продължим, като се върнем на Римляни 6:4:

Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Какво правите с човек който е мъртъв? Вие можете да го задържите за малко, но трябва да го погребете. И във връзка с това искам да ви представя какво заявява Елън Уайт. Тя го прилага за тази църква. Тя казва:

“Новорождението е рядък опит по това време в света. Това е причина за много недоразумения в църквите. Ето защо много хора, които приемат името на Христос са неосветени. Те са били кръстени, но те са били погребани живи. Същността им не е умряла и следователно, те не са възкръснали за нов живот в Христос”.

Сега нека да завършим стих 4, които казва:

Вие умряхте с Христос. Вие сте погребани.

Ето следващия цитат от Елън Уайт:

“Присъединяване на членове, чийто сърца не са били възстановени и живота реформиран е извор на слабост в църквата. Този факт се игнорира. СЛЕДОВАТЕЛНО, МНОГО ХОРА СЕ СВЪРЗВАТ С ЦЪРКВАТА БЕЗ ПЪРВО ДА СЕ СЪЕДИНЯТ С ХРИСТОС”.

Нашето кръщение съединило ли ни е с Христос разпънат на кръст и погребан?

Аз славя Бога, че мисълта продължава: не само умираме с Христос, не само се погребваме с Него, но Римляни 6:4 още заявява:

тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Всеки верен християнин трябва да каже заедно с апостол Павел това, което той казва в Галатяни 2:20:

«Съразпнах се с Христа,...»

Христос не умря вместо мен. Това е лъжлива концепция на замяна. Смъртта от Христос бе обща смърт. Законът не позволява такава замяна, ако вие не умрете заедно с Него. И ето - ние сме умрели с Него и Павел продължава в Галатяни 2:20]:



«... и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.»

Позволете ми да премина на Римляни 6, стих 7. Аз направих изявление и затова искам да го подкрепя с текст от Свещеното писание:

... Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.”

Вие виждате, че думата “освободи” се появява три пъти в Римляни 6 глава - в стих 7, в стих 18 и в стих 22. Но в стихове 18 и 22 се използва една и съща дума; докато в стих 7 се използва друга, напълно различна дума. Всъщност, дали думата «оправдан» е идентична с «освободен»? Нека да погледнем в Деянията на апостолите 13:39 какъв е смисъла на думата «оправдан»:



«... и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.»

Добре, преводът “освободи” е правилен, тъй като думата “оправда” наистина означава “освободи”. Но от какво сме освободени? От две неща:

Първо – не сме под грях. Спомнете си това което апостол Павел беше казал в Римляни 3:9:

Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

И в Римляни 7:14:

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.”

Но сега ние не сме вече под грях. Защо? Грехът е умрял. Грехът който ни е управлявал е бил разпнат на кръста с Христос.

Но думата «оправда» има и още едно значение, което ние имаме нужда да знаем. Забележете, закона казва, “Душата която греши ще умре” [Eзекил 18:4]. Ние сме родени под осъждането на закона от едни грях на Адам. Закона е безпощаден, няма да ни остави, докато не умрем. И когато умрем закона казва, “Сега съм удовлетворен”.

Така грехът вече не може да ни унищожи. Не защото сме добри, но тъй като вече сме умрели в Христос. (Ще засегнем това, когато достигнем до Римляни 6:14). Но сега нека да погледнем в Римляни 6:5:

Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;”

Кръщението е нашето съединяване с Христос разпънат, погребан и възкръснал. С други думи, ако кръщението ни е истинско, нашето възкресение е гарантирано. Но искам да стане ясно едно нещо и затова ще се върнем в стих 8 на Римляни 6:

Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,...”

Искам да забележете много внимателно това, което Павел казва тук, тъй като това, което казва тук напълно опровергава нашата естествена ситуация.

Ние започваме с живот и завършваме със смърт; това е естествения ред на нещата. В евангелието това е напълно обратно: започваме със смърт и завършваме с живот.

Позволете ми да ви представя и друг текст много по-силен. Това е текст даден в 2 Тимотей 2:11:

Вярно е това слово; Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него;”

Моля забележете, ако не сме умрели с Христос, няма да живеем с Него.

В Римляни 6 Павел осъзнава, че въпреки, че сме умрели за греха, ние все още се борим, все още падаме, но във сърцето си сме казали «Сбогом» на греха. Ние ще се занимаем с по-подробно с това, когато достигнем до действителното изучаване на това преминаване в неговия контекст.

Едно трябва да е ясно: няма възкресение с Христос, ако по-напред не сме умиряли с Него. След като сме разбрали това ние можем да отидем в Римляни 6:6:

...като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.”

“Плътта” е нашия стар водач. Ежедневно трябва да си напомниме, че тя е умряла на кръста. Трябва да си напомняме думите на Исус отправени към Никодим - [Йоан 3:6]:

Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”

Плътта е способна да направи много добри неща. Тя е способна да направи много религиозни неща. Но тя винаги е мотивирана от нашата греховна същност. В Божиите очи нашите добри дела са като омърсена дреха. Само Духът, нашия нов водач може да произведе праведност в нас. Затова ежедневно трябва да се отричаме от плътта и да заявяваме, “Не Аз, но Христос”.

Павел ни съветва, “не ходете в плътта но ходете в Духа” тъй като плътта е разпъната на кръст. В Галатяни 5:24 той казва:

А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.”

Моля забележете: старото естество е разпнато на кръст; следователно, водачът е мъртъв.

Римляни 6:6 завършва:

«... та да не робуваме вече на греха.”

Може ли това да се случи с нас? Христос е Същият вчера, днес и завинаги. Живота, който Той живя бе живот на любов, живот на грижа за нуждаещите се, живот на саможертва. Този живот Той може да преживее и днес във нас. Светът има нужда да види това.

Добре, ние се занимахме с теоретичната част, нека да погледнем и на практичната част чрез примерите дадени в Библията. Първият пример е изхода от Египет. В 1 Коринтяни 10, Павел взема опитността на Евреите и я свързва със спасението.

... и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),...”

Моля забележете символизма тук с Господната вечеря.

Но Аз искам да забележе и стих 5:

... пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.”

Ние виждаме, че изхода от Египет бе символ на спасение. Египет представлява света. Фараонът представлява Сатана - врага на Бога. И преминаването през Червено море представлява кръщението. Сега те се отправят за Ханаан — обетованата земя — и докато те пътуват за там, те не пожелаха да живеят с духовната храна: хляба и кръвта на Исус Христос. И възникна проблем. Те не казаха довиждане на живота в Египет. Въпреки, че те бяха физически извън Египет, сърцата им бяха все още там: “Дали да не се върнем при боба, краставиците, праза, лука и особено при печеното пиле”.

Следователно, тяхното кръщение бе формално. И ние знаем, какво се случи. Те умряха в пустинята. Има три категории хора, които ще умрат: тези, които са невярващи, тези, които са вярващи и тези, които са в пустинята. От тези три категории, хората в пустинята са най-много за оплакване. Може би някой ще попита защо? Невярващите, които са в света, поне се наслаждават на света преди да умрат. Християните също трябва да умрат, но от другата страна има възкресение и вечен живот. Но в пустинята, вие не получавате нито едното нито другото: не се наслаждавате на света напълно, тъй като всеки път, когато го правите се чувствате виновен и не се наслаждавате на небето, тъй като сте били погребани живи.

Е, какво Бог направи с останалите? Той не ги допусна в Ханаан, докато те не бяха кръстени отново. Той ги приведе през трудния планински път през Петра и когато достигнаха до Йордан, каза на Исус Навин. Исус Навин 4:1-9:

А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки: Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе, и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ. Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе; и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните, за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни? Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните. Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха. Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.”

“Дванадесетте камъка” представляват църквата. Това, което Бог заяви на Исус бе, “животът в Египет, който те носеха с тях, не може да влезе с тях в Ханаан. Той трябва да бъде погребан в Йордан. И животът в който вие преминавате трябва да е привързан към обетованата земя”. И така в Йордан става истинското кръщение. Затова Исус не се кръсти в Червено море, но в Йордан.

Любящи Татко, ние ти благодарим за Исус, който пожела да отиде на кръста, не защото имаше грях в Него, но за да задоволи изискванията на закона и да понесе болката и страданието на втората смърт за нас. Ние желаем да реализираме това, като напълно се идинтифицираме с Него, за да може истината на спасението да стане ефективна за нас. Ние те молим Господи да ни приемеш, да бъдем част от Тебе, Твоят живот да стане наш живот, Твоята смърт да стане наша смърт и Твоето възкресение да стане наше възкресение. Това е нашата молитва в Твоето име. Амин.
15 – Опасността от либерализма

(Римляни 6:1-13)


Преглед

Ние вече преминахме първите пет глави на посланието към Римляните и преди да продължим с глава шеста, бих желал да направим един бърз преглед на това, което сме преминали така, че да си припомним това, което апостол Павел е вече казал, за да го имаме предвид.

След като ни представя своето специално призоваване да проповядва «благовестието от Бога», апостол Павел ни въвежда в универсалния проблем на човечеството – проблемът за греха – Римляни 1:18 до 3:20. Той приключва с два факта, които лично ни засягат:

Първият е записан в 3:9:

Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

Всички ние и евреи и езичници без изключение сме под грях.

Вторият е записан в 3:19:

А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.”

Ние сме както «под грях», така и «под закон» и тъй като сме грешници. Да бъдем «под закон» означава, че сме виновни и трябва да бъдем осъдени.

Така апостол Павел представя една много тъмна, изключително мрачна картина на човешкия род в тази част на посланието си. Но в глава 3 с две чудесни думи, “Но сега”, от стих 21 до стих 31, той ни въвежда в евангелието. Той ни казва за две неща относно евангелието:

Първо: Той определя евангелието като “Божия правда” и ние трябва винаги да помним това. Евангелието е «Божия правда», което значи че:

произхожда от Бога,

планирана е от Бога,

изпълнена е от Бога.

Всичко това е от Бога.

Второ: За тази «Божия правда» ние не сме допринели ни една йота. Всичко е от Бога, изпълнено в Христос, без какъвто и да е човешки принос от нас. Следователно, това е подарък за нас така, че ние сме спасени по благодат. Когато приемем този подарък «Божията правда» чрез вяра, тя става за нас «Оправдание чрез вяра».

В 4 глава апостол Павел защитава тази чудесна истина срещу три сериозни аргумента, който му отправят юдеите. И те са:

Нашите дела,

Обрязването (което бе от огромно значение за Евреите), и

Пазенето на Закона.

Павел заявява, че те по никакъв начин не допринасят за оправданието ни чрез вяра. То изцяло е Божие дело.

В Римляни глава 5, апостол Павел фокусира нашето внимание върху субективния опит на оправданието - плодовете на оправданието чрез вяра. Това са три невероятни подаръка:



Мир с Бога. Това е въпиющата потребност за много адвентисти; те нямат мир. Моля спомнете си, мирът се получава единствено на основата на Оправданието чрез вяра. Но това не е всичко.

Постоянен достъп до Божията благодат. От тази позиция, може да претендирате за силата на Бог чрез обитаването на Светия Дух. Така можем да преживем победоносния живот, който Бог иска да преживеем.

Имаме и надежда, която оправданието чрез вяра ни дава и тази надежда се простира в две посоки:

1. Сега ние можем да изпитаме любов към Христос – любовта, която е силата на евангелието; любовта която е изпълнението на закона.

2. Но надеждата отива и отвъд това; надеждата е също така възхвала, че това тленното ще стане нетленно при второто идване на Христос.

Тогава във втората половина на Римляни глава 5, която е много трудна - Римляни 5:12-21, апостол Павел полага основата на нашето спасение и нашето осъждане. След като е представил универсалния проблем на греха и след като ни е запознал с Божията правда, сега той казва, че изворът на тези две неща са Адам и Христос. Както сме осъдени в Адам по същия начин сме спасени в Христос. С други думи, нашата вечна съдба е основана на представянето на двама мъже. В Адам всички умират; в Христос всички ще бъдат възкресени. Това е, което апостол Павел утвърждава.






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница