1 Въведение (Рим. 1: 1-17)

Така достигнахме до глава 6. Ние използвахме глава 6-та, за да се докоснем до кръщението, но сега аз искам да погледнем в нейния контекст. Глава 6 на Римляните се занимава с ОПАСНОСТТА на евангелието. Вие можете да възкликнете, “Нима евангелието е опасно”? Да! Евангелието освен блага е и опасна вест. Всеки път, когато проповядвам вечното евангелие, винаги чувствам тази опасност, защото има хора, които са готови на всичко, за да му се противопоставят. И ВСИЧКИ, които проповядват вечното евангелие застават с лице към този проблем.

Има две неща, които дявола ненавижда и той прави всичко възможно да държи тези две неща настрани от нас. Те са:

1. Ясното разбиране на Божията любов към нас. Той не желае да знаем, че Божията любов е безусловна, че е непроменима и жертвоготовна. Той в никакъв случай не иска ние да знаем това.

2. Ясното разбиране на евангелието. Той не иска да знаем евангелието такова, каквото е в Христос.

За да постигне това, той е успял да промени човешкото мислене. Всъщност, апостол Павел представя това в 2 Коринтяни 4:3, 4, като казва:

Но сатана не е спрял до тук. Той настъпва и в християнската църква, като прави сделка с християни, които вече са приели евангелието. Той е подготвил две измами – «изми», които имат сходство с евангелието на повърхността, но в неговата основа те са враговете на евангелието.

С първата Павел вече ни запозна в четвърта глава на посланието към Римляните. Ние я нарекохме «легализъм - законничество», която в много области има сходство с евангелието.

Другата има много имена, но ние ще употребяваме само едно име: “либерализъм”. Понякога може да го срещнете под названието антиномианизъм. (“Анти-” “срещу”, и “nomianism” е от гръцката дума nomos - закон). “Либерализъм” е думата, която аз предпочитам да използувам или “евтина благодат”. Това са термините, но в основата си, това са измамите, с които сатана е променил вечното евангелие.

Ние видяхме, че евангелието е правдата на Бога и тя е реализирана във въплъщението, святия живот, кръсната смърт и възкресението на Христос – това е всичко необходимо за нас. Какво казва либерализма: “Аз съм вече спасен чрез святия живот и смъртта на Христос, понеже Христос го направи напълно, в такъв случай аз имам свободата да правя това, което ми харесва”.

С други думи, евангелието и свободения дар на спасение са използвани сега като извинение да се наслаждаваме на нещата на този свят и даже да грешим.

Да, евангелието ме прави свободен, но не ме прави слободен да правя каквото си искам. Апостол Павел ни казва, какво означава да бъдеш свободен в Христос.

Сега искам да ви дам някои чудесни изявления от Свещено писание и първото е записано в Римляни 5:20, това е едно отлично изявление:

“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;...”

Павел се занима с този проблем в стихове 1 – 14 на 6 глава на Римляни.

Второто изявление е твърдо, особено за адвентисти; То е представено в Римляни 6:14:

“Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Между впрочем, Павел посредствя Десетте божии заповеди тук. Това означава, че грехът няма повече пълномощие да ви владее. Позволете да ви дам текст (ние ще се занимаем с него подробно в нашето следващо изучаване). Погледнете към 1 Коринтянни 15:56:

«Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;»

От къде грехът получава пълномощие да ни убие? От закона. Но нали ние не сме вече под закон. Ние сме свободни от осъждането на закона, и неговото проклятие. За тези, които са под закон, всеки път когато съгрешат, законът казва, “Душата която греши трябва да умре”. Но за нас християните, закона не може да каже това, тъй като не сме вече под закон, а под благодат.

Плътта ще ни каже същото нещо: “Продължете в греха. В края на краищата, вие не сте вече под закон. Вие сте под благодат”. Дали «благадатта» ни дава тази свобода? Отговорът е, “Да не бъде! Това е немислимо”!

Така тук Павел се занимава с опасността. Искам да подчертая това, тъй като е имало проблем в нашата църква. Ние трябва да знаем историческия фон, тъй като имаме нужда да вземем под внимание 6 глава на Посланието към Римляните.

Поради историческата действителност – появата и развитието на диспенсионализма и други причини, пионерите са полагали сериозни усилия да подчертаят закона и ние адвентистите несъзнателно, но подсъзнателно сме станали законници. В 1950 е трябвало да се представят служители, които да бъдат утвърдени от Американската асоциация по теология и да завършат университети със специалност «доктор по философия». Тези служители, които са били трето и даже четвърто поколение адвентисти отиват в евангелски университети и там откриват нещо, което е липсвало в тяхната собствена църква: мир в Христос. Тези университети им дават чудесното чувство на мир в Христос и те се връщат с този товар, за да донесат мир на своята църква.

Ето защо основното ударение в книгите, които пишат и в проповедите, които те проповядват, повечето от тях се опитват да дадат на нашите хора мир посредством оправданието чрез вяра. Но дяволът е много интелигентен. Той ще е напълно щастлив, ако успее да заблуди хората от тази църква, като ги тласне от законничеството в другата крайност – евтината благодат. Резултатът е, че днес нашето по-младо поколение вече не е законническо, то е либерално.

Кой лагер е по-лош? От вън първият лагер - легализмът ВИНАГИ е изглеждал добър. Вашето представяне винаги изглежда добро, когато съответства на закона. Но проблемът с законничеството не е външен, а вътрешен. Исус, когато осъжда фарисеите, заявява в Матея 23:27:

«Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.»

Това е оценката на Христос за законничеството.

Либерализмът има едно преимущество: то е, че си отворен и грехът се вижда и следователно има надежда за корекция. На пръв поглед либерализмът изглежда по-лош отколкото легализма; но те са две заблуди, които принадлежат на Сатана.

Ние желаем да имаме истината, такава каквато е в Христос. Нито легализмът, нито либералезмът принадлежат на вечното евангелие. Тук Павел се занимава с либерализма. Нека да започнем стъпка по стъпка и ще видим логиката - тя е много ясна. Римляни 6:1:

“Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?”

Тук той се позовава на Римляни 5:20:

“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;”

Аз искам да забележе неговия ясен отговор [Римляни 6:2]:

“Да не бъде!”

Това е немислимо. Християнинът не може да достигне до такова заключение.

Тогава той дава причината. Причината не е основана на нашето обещание да бъдем по-добри, но се основава на истината «в Христос», в Който сме поставени. [продължение на Римляни 6:2]

“Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?”

Кога сме умрели за греха? Тази фраза, “умрели за греха”, се появява три пъти в Римляни 6:1-13. Това първо споменаване се отнася за вярващият. Второто споменаване се появява в стих 10 и не се отнася към вярващият; то се отнася към Христос, тъй като нашият субективен опит е основан винаги на обективна истина: историческия Христос. Погледнете към Римляни 6:10:

“Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.”

С други думи, когато Христос умря на кръста, Той сложи край на греха. Той не само умря за нашите грехове, но също така ликвидира греха като принцип, който обитава в нас. Той взе греха в гроба и го остави там - не за три дни, но завинаги. Той унищожи греха веднъж завинаги; Той е свършил с греха. Затова в посланието към Евреите се казва, че когато Той идва за втори път, няма да се занимава с греха; Той се е занимавал с него, след което на кръста го остави в гроба. Той умря веднъж завинаги; Това е, каквото Римляни 6:9 ни казва:

“...знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.”

Той взе нашите грехове в гроба. Но когато Бог Го възкреси, Той остави греха в гроба завинаги. Така втората половина на Римляни 6:10 ни казва:

“.... а животът, който живее, живее го за Бога.”

Но сега нека погледнем в Римляни 6:11:

“Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.”

С други думи, християнинът е човек който е приел идентичността на Христос. Преди две хиляда години чрез въплъщението, Бог свърза Своя Син с нас така, че в Христос, Той ни откупи. Сега, чрез кръщението ние се свързваме себе си чрез изповед на вяра с Него така, че както Той се свърза на нас и ни откупи, така и ние се свързваме с Него и приемаме Неговия живот като наш. Той напълно се идентифицира с нас, така и ние напълно можем да се идентифицираме с Него.

Какво означава това в смисъла на практичното християнство? Ще разгледаме два стиха. Няма да се занимаем със стихове 3 и 6 тъй като ние посветихме в нашето последно изучаване на значението на кръщението. Но искам сега да погледам в контекста на това, което ние учим в стихове 5 и 8 - Римляни 6:5:

“Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата,... “

Какво означава това “да сме се съединили”? Нещо, което вече се е случило в миналото, тъй като, когато сме се кръстили, това е станало исторически факт за нас. Но този факт преминава през настоящето и достига до възкресението, [втората част на Римляни 6:5]:

“... ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;”

Имаме минало белязано със смърт и бъдеще белязано с възкресение. Да погледнем стих 8, който е много по-силен - нещо което се е случило веднаж за винаги Римляни 6:8]:

“Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,...”

Това е условието не на закона, но на евангелието. Ако искаме да живеем с Христос, трябва да умрем с Него. Средството, с което сме умъртвени в Христос е водата, в която сме се кръстили. Така ние сме оставили греха в гроба.

“Как така”, казва Павел, “ако сте мъртви за греха и свършени в Христос ще съгрешавате? В такъв случай вие не реализирате вашето кръщение. Това противоречи на оправданието ви чрез вяра”. Погледнете към Римляни 6:7:

“Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.”

Сега нека да погледнем в него много внимателно. Той не ни казва, “Който е умрял е бил свободен ДА прави грях”. Той не казва това. Какво означава думата “оправдан” - свободен? В Римляни 6 глава ние се срещаме с тази дума три пъти. Първия път е тук в Римляни 6:7:

«Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.”

Втория път е в стих 18:

“... и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.”

Отново, не “за да правите грях” но “от греха”.

Третия път е в стих 22, който ни казва:

“Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.”

Но вие забелязахте, че Павел използва думата “освобождава” в стихове 18 и 22, която е различна от думата използвана в стих 7. Защо Павел използва различни думи?

Оправдан означава нещо повече от освободен от властта на греха. Оправдания човек никога не може да бъде осъден, тъй като закона осъжда престъпника, а «в Христос» Бог гледа на нас все едно, че никога не сме съгрешавали.

Божият закон заявява в [Eзекилl 18:20]:

Когато умряхме с Христос, ние бяхме освободени от закона. Римляни 7:1 казва:

“Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?”

В момента, в който приемем смъртта на Христос, законът казва, “Вие удовлетворихте изискването на закона;

Така ние сме свободни, когато умираме с Христос. Така получаваме две неща: оправдание и освобождение от греха.

Ние сме освободени от вината и наказанието за греха чрез оправданието, което Христос извърши за нас. С този акт тези, които са приели Христос са обявени за праведни. Но Бог желае да ни подари и още нещо – да ни освободи от закона на греха вътре в нас.

Сега достигаме до една много важна точка и искам да сме наясно по нея. Павел тук в Римляни 6 глава не се занимава с нашето представяне, а с нашето отношение към греха – нека да имаме това предвид.

Може да сме казали довиждане на греха в нашето сърце, но въпреки че се борим, ние можем да паднем. С други думи, нашето отношение към греха трябва винаги да бъде негативно, въпреки, че в представянето ние падаме много пъти.

Бог може да ни даде победа над греха - вярвам в това с цялото си сърце, тъй като силата на Бога е по-голяма от силата на греха. (Ние ще достигнем до това, когато ние разгледаме Римляни 8 глава). Но искам да бъде ясно, че тук Павел не се занимава с нашето представяне. Тук той се занимава с нашето отношение към греха. Християнинът може ли да каже в своя ум, “мога да съгреша”? Отговорът е - “Не”!

Защо? Тъй като ние сме умрели за греха - Римляни 6:11:

“Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.”

Какво означава да сме мъртви към греха? Вижте заключението на апостол Павел – Римляни 6:12.

“И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.”

“Следователно, тъй като сме умрели за греха, като сме приели смъртта на Христос за греха, сега ние сме живи за Бога, Който е Автора на праведността, а не на греха (и това всичко е “в Христос”), следователно не позволяваме на греха да управлява или да царува над нас”.

Преди да приемем Христос, грехът ни управлявал; ние не сме имали избор. Няма такова нещо като свободен човек, когато говорим за духовната област. Да, може да имаме икономическа свобода, това може да бъде и политическа свобода. Ние можем да живеем в свободна страна. Но духовно никой от нас не е свободен от греха по рождение. Ние сме родени под закон и под грях. Но когато приемем Христос и сме умряли с Него, ние сме освободени от доминирането на греха. Да, той е все още в нас, тъй като ние сме умрели чрез вяра, не в действителност. Само Христос умря в действителността. Но ние сега няма да слушаме нашепванията на плътта.

Така, че апостол Павел ни насърчава, “Насладете се и приложете тази свобода” - Римляни 6:13:

“Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.”

Не нашите тела са грешни. Ние имаме водач, който е грешен. Виждали сте, как някой безразсъдно управлява автомобила си? Проблемът не е в автомобила, проблемът е във водача. Старият водач е умрял и това е представено в стих 6, където апостола заявява:

“... като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.”

Можете да си представите, какво би се случило, ако църквата би приела и приложила тази истина? Тогава не биха ни притеснявали нито легализмът, нито либерализмът.

Това което трябва да си напомняме ежедневно в молитва е, че ние, които сме в Христос, сме мъртви за греха. Той няма повече пълномощие да владее над нас. Ние не сме само мъртви за греха, но сме живи за Бога. Нека позволим на Божия Дух да ни управлява. С кръщението ние сме изповядали, че сме приели тази двойствена истина в Христос: мъртви за греха и живи за Бога.

Моята молитва е, да не позволяваме греха повече да владее над нас. Ние не сме вече роби на греха. Ние сме освободени от неговата власт. Позволете на Бог да бъде вашия господар. Няма нищо по чудесно от това Бог да бъде нашия господар, тъй като Той е доброжелателен, обича ни с вечна любов, затова ни подари съкровището на небето в лицето на Своя единороден Син Исус Христос. Бог може да ни благослови така, че като знаем тази истина, да я приложим, за да има реформация и преобразяване в тази църква.

Моля Господ да ни благослови за това Амин.

Следващия път ще се занимаваме само с два стиха: 14 и 15. Прочетете тези стихове. Какво има предвид апостол Павел като заявява, че “не сме вече под закон, но под благодат”? Аз искам вие предварително да помислите, какво това означава? Дали това означава церемониалния закон или това включва моралния закон? Какво това наистина означава? Ние ще се занимаваме с това следващия път и се молете Бог да ни благослови .

(Римляни 6:14,15)

Идеята е, че Бог е използвал закона даден на Мойсей от Христос, като средство за спасение; с други думи, нашето спасение е основано на нашето отношение към закона даден на Мойсей от Христос. По този начин Бог е спасявал вярващите в Стария Завет.

Когато Христос дойде на нашата земя, проповядва диспенсионализма, Той сложи край на Стария Завет като средство за спасение, като го замени с благодат, така, чрез Христос ние не сме под закон, но под благодат. Следователно, всеки който учи, че законът все още е валиден е под Стария Завет. И това е eдно от обвиненията, които се отправят към нас.

Библията не ни учи, че Бог използва различни методи за спасение на човечеството в различните периоди от историята на земята. Има само един път по който Бог спасява хората от времето на Адам до днес и той е спасение единствено по благодат чрез вяра. Павел изяснява това в Римляни 4. Аврааам не бе спасен чрез дела, не чрез обрязване, не чрез закона, но чрез вяра в благодатта на Исус Христос.

Това не означава, че Бог анулира закона, за да го замени с благодат. Никъде в Библията няма да намерим текст, който да ни учи на това. Библията никъде не противопоставя закона на благодатта. Кой е Авторът на закона? Бог. Кой е Авторът на благодатта? Бог. Ако благодатта и закона са антагонистични в такъв случай Бог е срещу Себе си и тогава ние ще имаме проблем.

Второто нещо, което ние имаме нужда да знаем е това, че смисъла на праведността е в закона, независимо дали го разглеждаме в контекста на Стария Завет или в контекста на Новия Завет. Няма две определения за праведност. Единствения стандарт за праведност е закона. Следователно, законът се позовава и на завети.

Разликата е в това: че в Стария Завет човека трябваше да изпълни този закон за да бъде спасен. В Новия Завет, Бог изпълнява закона в нас. Това е разликата. Павел не ни казва, че когато изпълним закона, Бог ще ни постави под благодат, нито че Той е премахнал закона или, че благодатта няма нищо общо със закона. Ние ще видим по какъв начин Бог съвместява благодатта и закона.

Така ние достигаме до Римляни 7 глава, където Павел посвещава цяла глава на този проблем — тъй като това не е проблем само за нас днес, това бе проблем, който съществуваше в неговите дни. Ние ще свършим с това изучаване, когато приключим с Римляни 7 глава, където Павел ще продължи да представя тази истина в повече детайли. Ние имаме нужда да погледнем към фактите. Какви са фактите, когато той казва, “Ние не сме вече под закон, но под благодат”?

Споменахме вече, че благодатта и закона не са антагонистични. Всъщност, когато Павел говори за принципите на християнския живот, той използва закона като стандарт за праведност.

Позволете да дам два примера. Ще погледнем в Галатяни 5:13,14 но, за да разберем това, нека първо да погледаме към стих 1, за да видим фона. Павел казва в Галатяни 5:1:

“Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.”

Павел ни казва, че Исус ни е освободил. От какво ни е освободил? Какво е това позоваване, за което той казва, че ние сме свободни? От ярема на какво робство сме свободни? Той обяснява това в Галатяни 4:4, 5, ние имаме нужда да отидем назад така, че да можем да разберем това, от което Той ни освобождава:

“а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.”

Христос дойде тук под закон. Защо? За да изкупи онези, които бяха под закон. Бог ни освободи от закона чрез Христос. Римляни 6:14:

“Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.”

В Римляни 6:14, Павел просто заявява факта, че ние не сме вече под закон. Защо? Тъй като Христос ни е освободил от закона. Той ще обясни как и защо в 7 глава на Римляните.

Но сега в 5 глава на Галатяните, които се бяха отвърнали от истинското евангелие на правдата чрез вяра и се бяха върнали при закона — той им казва, “Моля, ви стоите под благодатта. Не се връщайте под закона, тъй като това е ярема на робството”.

Звучи ли ви, като че ли апостол Павел е срещу закона? Може би. Но той не е срещу закона, той е срещу законничеството: това е ярема на робството. Ще обясня защо. Да погледнем в Галатяни 5, стих 13 и 14 сега имайки това предвид:

“Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая "Да обичаш ближния си както себе си".”

“Всъщност”, ни казва апостол Павел “когато се обичате един друг, вие се подчинявате на закона”.

Така Павел не е срещу закона като стандарт за християнски живот. Но какво означава, “Вие сте свободни от закона”?

Искам да ви напомня за нашето изучаване на “проблемът на греха”, с който започнахме в 1:18 на Римляните 3:20. Искам ви припомня заключенията, до които апостол Павел достигна – те бяха две:

Номер едно – Римляни 3:9 –

“Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.”

И номер 2, Римляни 3:19, -

«А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.”

Когато поставим греха и закона заедно, имаме ужасна картина. Целият свят е виновен, когато ги поставяте заедно. Защо това е така ужасно да бъдем под грях и под закон в едно и също време? 1 Коринтяни 15:56:

«Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;»

Грехът убива. Но грехът не може да убие самостоятелно; той трябва да получи разрешение, за да ви убие. Когато поставяте греха и закона заедно, резултатът е смърт - това е проблема. Не беше никакъв проблем за Адам преди грехопадението да бъде под закон. Не е проблем днес за непадналите ангели да бъдат под закон. Това е проблем за нас, тъй като ние сме грешници, а грешник който е под закон е човек, който е осъден.

Христос наистина ли ме е освободил от греха? Ако извършим грях, в такъв случай, ако сме под закон, законът ще ни осъди всеки път, когато падаме.

Това е резултатът, който се е получил в нашата църква. Много от нашите членове нямат мир, нямат увереност, тъй като всеки път, когато падат мислят, че губят спасението си. Ние може да блъфираме нашия пастор, нашия съпруг и нашите приятели, но не можем да блъфираме Бога. Бог знае това. Така Той ни оправдава чрез вяра, чрез която бихме могли да имаме мир.

Това е не само добра, но и опасна новина. Това е контекста на Римляни 6 глава. “Грехът не може да ви докосне, грехът не може да ви унищожи”, това е, което Павел казва, “тъй като вие не сте под закон, но под благодат”.

Да бъдете освободен от закона е чудесена новина. Вие можете да се отпуснете, няма за какво да се безпокоите дали ще успеете или не. НО, това е опасно. Погледнете към Римляни 6:15 и ще забележете, че Павел повтаря същия въпрос, както това прави в стих 1,

“Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!”

Другото опасно изявление, с което ние вече се занимахме е в Римляни 5:20:

“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;”

Единствената причина за Павел, да ни зададе въпроса в Римляни 6:15 е тъй като да бъдеш свободен от закона е опасно за грешното човечество тъй като това може да изврати истината. Римляни 6:15:

Какво означава да бъдеш свободен от закона? Можем ли да грешим? И отговорът е “Да не бъде”! или “По никакъв начин”! (Павел много добре ще се аргументира след това изявление, но това е нашето следващо изучаване, стихове 16-23).

Искам да ви кажа още нещо относно добрите новини. Искам да ви предупредя, че след като чухте добрите новини, не казвайте на вашите приятели, “Не е ли чудесно, че не сме вече под закон? Следователно не сме длъжни да го съблюдаваме”. Длъжен съм да ви предупредя, че апостол Павел не ни дава такава свобода. Ние трябва да знаем, че сме свободни от закона, тъй като за любящия Бог е важен мотивът, а не представянето.

Ако правим правилното нещо мотивирани от страх от наказание или от желание за награда, това не е християнство, това е езичество. Ето защо имаме нужда да разберем, как трябва да служим на нашия Бог. За разлика от езичеството, християнството служи на Бога с радост, с мир, с любов.

Сега, какви са привилегиите да бъдем под благодат? Преди всичко, благодатта не се противопоставя на закона. Второ, благодатта не измества закона. Не сме под Стария Завет, но това не означава, че Новия Завет слага край на закона. Апостол Павел заявява в Евреи 8:10:

“Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде;”

Какво означава да бъдем под благодат? Да бъдем под благодат, а не под закон означава, че всеки път, когато падаме, не отпадаме от оправданието. Това е добрата новина. Но тя не ни дава свобода да правим това, което ни харесва. Благодатта не е извинение на греха. Следователно, тя не може да игнорира греха. Но разликата е в това, че когато сме под благодат страда Автора на благодатта Исус Христос. Нека да прочетем изявлението на апостол Павел в Галатяни 4:4:

“... а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.”

Когато Бог изпрати Своя Син, Той Го изпрати под закон. Ние сме родени под закон, тъй като в Адам всички мъже и жени бяха поставяни под закона. Сега какво Бог прави? Той изпрати Своя Син под закона. Така Христос попадна под закона и аз не съм вече под закон, аз съм под благодат.

Така Христос е взел моето място под закона. Сега аз имам избор – самият аз да бъда под закона или Христос да бъде под закона вместо мен, кое предпочитам? Аз зная, че не мога напълно да удовлетворя справедливите изисквания на закона, но аз наистина зная и още нещо: Христос се подчини на закона съвършено. И моята позиция в Него ме оправдава за моята неспособност да изпълня закона, защото «няма осъждане за онези които са в Христос». Е това е не защото Христос премахна закона, не е защото слага край на закона, но защото Той съвършено изпълни закона. «Христос е края на закона за праведност за всеки който вярва».

Когато в съда застана пред законът, който ми казва, “Ти си грешник и трябва да умреш”! Аз само ще кажа, “Аз вече умрях в Христос”. Или, ако законът ми каже, “Ти трябва да се подчиниш напълно на мен, за да живееш”, Аз няма да кажа на закона, “Ще се опитам”. Аз ще кажа, “В Христос, аз съм се подчинил вече”. Тъй като съм под благодат имам праведността на Христос, имам мир с Бога, имам гаранция.

Имаме ли свобода да водим безнравствен живот”? Отговорът е “Не”. Позволете ми да ви дам друг текст, този път не от Павел, но от Петър. Нека се обърнем към 1 Петър 2:13-16:

“Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги...»

Какво означава да живеем като “свободни” хора? Не се страхуваме, че ще бъдем наказани, нито желаем да получим възнаграждение. Ние сме свободни от това безпокойство.

Павел ще разшири това изказване, когато достигнем до следващо изучаване - Римляни 6:16-23. Ние сме слуги на Бога, на Исус Христос и Христос е Автор на праведност, а не на грях.

Моля спомнете си, че грехът има последици. Когато сме под закон, грехът наказва грешника. Под благодат, грехът наказва Автора на благодатта. С други думи, грехът под благодат не означава осъждане, но грехът под благодат осъди Христос да бъде разпнат на кръст. Ние трябва да ненавиждаме греха, защото той прикова нашия Спасител.

Искам да ви представя и третата привилегия, която получаваме чрез Божията благодат. Когато сме по закон и се опитваме да пазим закона, ние го правим от егоистични подбуди – или поради страх от наказание или поради желание за награда, това са мотивите ни. Когато сме под благодат, мотивът е «Божията любов изляна в сърцата ни.»

Искам да ви дам още една привилегия за тези, които са под благодатта. Благодатта не само ни освобождава от осъждение, благодатта не само ни освобождава от проклятието на греха, но благодатта ни дава сила да удовлетворим изискванията на закона. Апостол Павел заявява на Коринтяните “Аз съм това, което съм благодарение на Божията благодат”. “И благодатта, която ми бе дадена на мен не бе напразно, но аз се трудих повече от всички [апостолите]”.

Благодатта е сила, която единствена може да ни даде победа над греха и да възпроизведе във нас характера на нашия Господ Исус Христос. Това е благодатта и това е привилегията да сме християни. Чудесно нещо е да бъдеш под благодат: няма вече осъждане, няма вече неувереност. Има мир, има гаранция, но има също така и сила за христоподобен живот под Божията благодат.

Искам да приключа с опасността да кажем довиждане на благодатта. Докато живеете под чадъра на благодатта не може да има осъждане, грехът няма повече доминира над нас. Ние знаем как Давид преживя онези ужасни неща, които той направи с Витсавее и нейния съпруг? Ние знаем, как той се помоли? Той каза [Псалм 51:4]:

“На Тебе, само на Тебе, съгреших, и пред Тебе сторих това зло;

Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,

И да излезеш непорочен, когато съдиш.”

Давид осъзна, че той нарани своя Спасител. Затова той каза [Псалм 51:10]:

Когато Йосиф бе изкушен той каза, [Битие 39:9]:

“... как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?”

Има три начина, чрез които дявола може да се опита ва ни внуши да кажем довиждане на благодатта:

Първият начин е чрез извращение на евангелието. Четем в посланието към Галатяните 1:6-7:

“Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

Някои мъже бяха дошли и бяха извратили евангелието на Исус Христос. Какво бе извращението намираме в глава 3?

“Вие бяхте съвършени в Христос, чрез Духа. Сега вие се опитвате да подобрите вашето съвършенство чрез дела, чрез обрязване и чрез съблюдаване на закона”.

С други думи, извращение на евангелието е спасение частично от Христос и частично от нас. Това се е случило на Галатяните.

Споменах преди, че благодатта и закона не са антагонистични; те са хармонични партньори. Но благодатта и греха никога не са партньори. Благодатта и греха са антагонистични.

Следователно, ако се опитваме да се оправдаем чрез пазенето на закона в такъв случай елиминираме благодатта. Затова Павел казва в Галатяни 5:4, това:

“Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.”

В Христос имаме пълна 100 процентова праведност. Към нея не можем да добавим нищо. Ако се опитваме да я подобрим, казваме довиждане на Христос, ние се отричаме от Него и Го отхвърляме. Така дявола ще унищожи нашата позиция под благодат и ще ни постави под закон и това е, което Павел казва на Галатяните 5:1:

“Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.”

Втория метод, който използва дяволът е да представи лъскавите дреболийки на този свят пред нашите очи така, че те да станат по- привлекателни отколкото са нещата на небето. И той успява особено с младите хора.

Блудният син е пример за това. Той каза, “Аз съм уморен от живота в бащиния ми дом”. Той откри по-късно, че животът под покрива на неговия баща бе десет пъти по-добър от живота в света.

Димас беше сътрудник на апостол Павел. Но Павел в затвора казва на Тимотей? [2 Тимотей 4:10]:

“... защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун,...”

Третия начин, чрез който дяволът се опитва да унищожи позицията ни под благодат е чрез преследване. Исус изрече в Матея 10:22, следното:

“Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.”

С други думи, как попадаме под благодат? Единствено чрез вяра. Благодатта принадлежи на Бога. Как отпадаме от нея? Чрез безверие. Безверието е преднамерен отказ от Христос.

Докато сме вярващи, ние сме под чадъра на благодатта и грехът няма доминира над нас, тъй като не сме вече под закон. Следователно, грехът вече няма пълномощие над нас, тъй сме под благодат. Законът има вече изпълнение в Христос. (Това ще изследваме в Римляни 7).

Бог да ни благослави, да разберем чудесната привилегия да бъдем под благодат. Но в същото време, нека да не си позволяваме да извратим тази истина и да използваме благодатта, като средство за оправдание за извършване на грях. Нека благодатта на нашия Господ да бъде извор на нашия мир, но също така извор на нашия християнски живот. Това е моята молитва, да изучим и да се насладим на привилегията да бъдем под благодат, а не под закон. Това е моята молитва за всеки един от нас. Това е моята молитва, в Исусовото име. Амин.