1. Въведение в предмета – понятие за пари; кредит; парични и кредитни средства; парично – кредитни отношения с банките в бизнеса

Основната цел на дисциплината е придобиването на знания и умения, свързани с професионалните компетенции в областта на фирмената дейност. Дейността на счетоводителя е свързана със счетоводното отчитане на операциите. За да изпълнява компетентно своята дейност, той трябва да познава характера на сделките в предприятието. Реализирането на търговските взаимоотношения, извършването на плащания по сделките, финансирането на фирмената дейност и други дейности предполагат ползването на банкови услуги. Познаване същността на тези услуги е наложително за качествено изпълнение на счетоводната дейност.

Парите възникват когато хората започват да използват определена вещ или стока като измерител на ценностите и посредник при размяната. Главната предпоставка за възникване на парите е необходимостта да се преодолее затруднението при пряката натурална размяна на стоките, обективните изисквания за появата на всеобщ еквивалент и обществената организираност /държавата/.

Исторически парите преминават през различни форми: обикновени стоки, метални пари, парични знаци, за да се стигне до съвременните пари по сметка и електронните пари.

Към паричните знаци се отнасят и кредитните пари. Това са кредитни средства на обръщението. Отначало се появяват обикновените кредитни средства на обръщението /депозитни разписки и полици/. По-късно обръщението на частните полици отстъпва място на полиците на банките, т.е. на банкнотите.

Същността на парите се състои в това, че те едновременно са всеобщ еквивалент, средство за плащане, израз и носител на икономически и социални отношения, елемент в организацията на пазарните процеси и средство за въздействие върху тези процеси. Те изразяват ценността на всички останали стоки, чрез тях се осъществява размяната на стоки и услуги по повод на която субектите влизат във взаимоотношения помежду си , съдействат за цялостното функциониране на пазарната икономика и въздействат чрез целенасочени политики /лихвена, кредитна и други/.

Същността на парите се проявява чрез тяхното функциониране. Общоприети са следните функции:

Основни:

- Средство за изразяване на стойността /сметна, разчетна, измерителна единица/-измерват ценността на стоките и услугите.

- Средство за размяна /циркулация, транзакционно, обръщение/- посредничат при реализацията на стоки и услуги.

 Производни:

- Средство за плащане /платежно, отложено плащане/-издължават възникнали преди това парични задължения.

- Средство за натрупване /за съхраняване на стойността/-пренасяне на покупателната способност във времето и пространството.

Първите кредитни сделки са се осъществявали още по времето на натуралната размяна. Кредитът е възникнал преди появата на парите. Зараждането на кредитните сделки е свързано с превръщането на стоковото производство и размяната в обичайна дейност.

Кредитът е отношение между субектите по повод отложеното плащане при предаване на ценности /стойности/ за временно ползване. Отлагането на плащането е най-съществената черта на кредита. Кредитът е органически свързан с парите. Съвременнят кредит се проявява в две основни форми: търговски и банков. Съществуват редица производни и специфични форми на кредитиране.

Съществува голямо разнообразие от парични и кредитни средства. Такива са националните и международните парични единици/валути/, ценните книжа/акции, облигации, съкровищни бонове, деривати и други/, кредитните средства на обръщението /търговски полици/, краткосрочните парични капитали и др.

Взаимоотношенията на банките с предприятията се базират на факта, че предприятията са основни участници в икономическите процеси и като такива ползват определени финансови услуги. Такива са: посредничество при извършване на плащания, обмяна на валута, кредитиране, финансиране на търговски сделки, консултантски услуги, доверителни услуги, посредничество при пласиране на ценни книжа и други.

Съвременните пазарни икономики са парични икономики. Парите “пронизват” всички сфери на обществения живот и имат особено значение за управлението и регулирането на икономическите и социалните процеси.

2. 
   Произход и същност на банките. Видове банки и банкови операции
   

Появата на банките е свързана с редица предпоставки. Основната предпоставка за възникването на банките е появата на парите и на паричните сделки. Банковата дейност е неделима от парите и паричните сделки. Икономически предпоставки за появата им са развитието на стоковото производство и обръщението. Към социалните предпоставки се отнасят тези, които подтикват субектите към активно участие в паричните процеси. Банките осигуряват и по-голяма сигурност и по-малък риск при движение на парите и тяхното съхраняване.

Примитивни форми на банкова дейност са възникнали в дълбока древност. Истински първообраз на банково дело обаче се появява в Италия- през 12 век. Оттук банковото дело се разпространява и в Европа.

Съвременните банки са продукт на продължително развитие на банковите функции и на обществената организираност на банковото дело.

Банките представляват предприятия, които търгуват с пари /капитал/ и глобално се стремят към печалба и осигуряване на своята ликвидност. Тяхната дейност включва: размяна на пари, съхраняване на ценности и пари, преводи на пари, кредитно посредничество, фондово-емисионна дейност, доверителна дейност.

Така съвременните банки се превръщат в стопански субекти, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово обслужване на своите клиенти. Те са търговски “предприятия”, които търгуват с паричен капитал. Чрез тях се осъществява движението на заемния капитал и свободните парични средства.

Класифицирането на банките може да се основава на различни критерии, като:

критерии	видове банки
1.Източник за образуване на собствен капитал	- държавни - частни - общински - кооперативни
2.Форма на организиране на банковата дейност	- акционерни - кооперативни
3.Правна форма	- еднолични предприятия - търговски дружества - кооперации
4.Характера на стопанската дейност на обслужваните клиенти	- промишлени - външнотърговски - търговски - земеделски и др.
5.Големина на основния капитал и на привлечените средства	- големи - средни - малки
6.Териториален обхват на дейност	- национални - чуждестранни - регионални - транснационални
7.Операции, които осъществяват	-специализирани - универсални

Банкоподобни институции са финансови и инвестиционни компании, дружества за електронни пари, брокерски къщи, лизингови дружества, факторингови компании, ломбардни и дисконтни къщи, заложни къщи и др. Тяхната дейност е свързана с привличане и управление на парични средства и капитали, инвестиционно и финансово консултиране и т.н.

Търговските банки осъществяват посредничество на своите клиенти, чрез многообразните си операции. От позициите на банковия баланс операциите се разграничават на :

 Активни- използване на натрупаните средства и капитали и пласирането им в изгодни сделки. Най- съществена активна операция на банките е кредитирането.Тук се отнася и лизингът.

 Пасивни- изразяват формирането на собствения капитал и привлечения /чужд/ капитал.Основна операция е депозитната и влоговата дейност, а също така междубанкови кредити, продажба на ЦК и др.

 Комисионни- при тях банките извършват услуги на своите клиенти и не ангажират собствен капитал. Получават доход под формата на такси, комисионни и други подобни плащания. Тук се отнасят: преводите, разплащанията, покупко-продажбата на валута, анализите, информацията и др.

В съвременното банкерство все по-често като банкови “услуги” се разглежда цялостната дейност на банката.

Банките преминават към предлагането на “пакети” от услуги, като комбинират същински с допълващи услуги ,за да повишат своята конкурентоспособност.

2. 
   Банките в България. Търговска банка- характеристика и роля
   

Първа се създава Българската народна банка. Тя насочва дейността си към индустрията и търговията. Икономическия подем на страната от началото на 20 век предизвиква появата на нови банкови институции. За този период е характерно успешно развитие на частното и кооперативното банково дело. Постепенно частните банки прерастват в акционерни дружества, които привличат и чуждестранни капитали.

Смяната на политическата система през 1944 година довежда до реорганизация на банковото дело, изразяваща се в :

• 
  силна централизация
  
• 
  - закриване мрежата от търговски банки
  
• 
  - уедряване на банковите институции
  
• 
  - силен контрол на държавата.
  

През 1987 г. започва нова реформа на банковата система. Тя цели да се децентрализират връзките и структурите в нея. Създават се търговски банки.След етапа на консолидация на банките се преминава към приватизиране. През 1997 г. в България е въведен валутен борд. Целта е стабилизиране на финансовата система.

Търговските банки са кредитни институции, които осъществяват движението на паричните потоци в икономиката, посредничат на финансовите пазари и пренасочват свободните парични средства.

Търговските банки са юридически лица, учредяват се като акционерни дружества и могат да извършват следните дейности ако притежават лиценз:

-привличане на влогове;

-предоставяне на кредити

-безналични преводи и плащания;

-издаване на електронни платежни инструменти;

-приемане на ценности на депозит;

-лизинг, факторинг и форфетинг;

-гаранционни сделки;

-търгувия с ценни книжа;

-търговия с валута;

-консултации, анализи и информации и др.

Взаимоотношенията на банките с предприятията се базират на факта, че предприятията са основни участницив икономическите процеси и като такива ползват определени финансови услуги. Такива са : посредничество при извършване на плащания, обмяна на валута, кредитиране, финансиране на търговски сделки, консултантски услуги, доверителни услуги, посредничество при пласиране на ценни книжа и др.


4.Банкова сметка- същност, видове, откриване, водене и закриване, опериране със средствата, документи, условия, ред, срокове и начини на плащане

Банковата сметка се използва от клиентите за съхранение на пари и за извършване на плащания. Всяко местно и чуждестранно физическо и юридическо лице може да открива неограничен брой сметки в различни банки.

Законово регламентираните банкови сметки у нас са:

• 
  разплащателни- за съхранение на пари, платими при поискване;
  
• 
  депозитни- за съхранение на пари, платими след определен срок;
  
• 
  бюджетни- за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства;
  
• 
  спестовни- за съхранение на пари за по-дълъг период от време ;
  
• 
  набирателни- за съхранение на пари за учредяване на юридическо лице;
  
• 
  акредитивни- за съхранение на блокирани пари за погасяване на задължения;
  
• 
  ликвидационни- за съхранение на пари на лица обявени в ликвидация;
  
• 
  особени- за съхранение на пари на лица обявени в несъстоятелност;
  
• 
  други- заемни, картови, чекови
  

След представяне на документите, банката преценява и взема решение по искането и се сключва писмен договор, в който се уточняват вида, срока, правата и задълженията на страните, закриване и др.

По сметките банките извършват безналични преводи, внасят пари, теглят пари, изготвят отчет за извършените операции. Разпореждането със парите по сметката става, чрез предоставяне на платежни документи с точно определени реквизити.

Внасянето на пари в брой става чрез Вносна бележка, а тегленето чрез Нареждане разписка.

Закриването на сметка може да стане по нареждане на титуляра чрез искане, по искане на банката, служебно от банката.

За транзакциите по сметката банката предоставя на клиента през определен период от време отчет.

Плащанията могат да се осъществяват по различни начини:

- според участието на банките биват плащане в брой, плащане отчасти в брой и безкасови плащания;

- според пространствената отдалеченост на участниците са вътрешни и международни;

- според формите и средствата кредитен превод, директен дебит, акредитив, чек, електронни платежни инструменти.

Преводът се извършва въз основа на редовно съставени документи в два екземпляра или електронни съобщения.

Директно плащане на пари в брой е бърз и лесен начин за разплащане, но подходящ за дребни плащания.

Плащане в брой по банкова сметка. Този вид плащане изключва риска при извършването на безналични плащания. Внасянето е с Вносна бележка по разплащателна сметка в полза на доставчика-получател на парите.

Кредитен превод се извършва по нареждане на наредителя, въз основа на което банката задължава сметката му, като прехвърля сумата по сметката на получателя. Наредителят-купувач съставя преводно нареждане за кредитен превод с точно определени реквизити. Предимствата са бързо и лесно плащане, липса на условия, изгодно за длъжника.

Директен дебит се извършва по инициатива на доставчика. Той депозира в банката преводно нареждане за директен дебит, която изпраща в банката на платеца искане за дебитиране. Платецът трябва предварително да е дал С-ъгласие пред банката. Плащането е бързо, лесно и евтино. Премахва се риска от нежелание платецът да нареди превода. Трябва обаче да са изпълнени всички условия в Съгласието за директен дебит.

Акредитив – форма на безналично плащане, при която банката гарантира за свой клиент, който е длъжник на друго лице. Участници са наредител на акредитивното плащане, получател и банките. Откриването на акредитива става след подписване на договор между наредител и банка, в който се уточняват правата, задълженията и отговорностите на страните по акредитива, лицето, в полза на което се открива акредитива, вид на акредитива, срок на действие, условия за плащане, размер на плащането и др.

При откриването на акредитив банката открива акредитивна сметка, по която превежда сумата за плащане, след което се уведомява получателя чрез авизо. То съдържа съобщението за откриване на акредитив и неговите параметри.

Тази форма е по-изгодна за получателя на парите, сумата може да се ползва веднага, плащането се извършва само при изпълнение на условията по договора. Недостатък е по-големите такси и комисиони и блокиране на средствата на наредителя.

Чекът е писмено нареждане на платеца до банката за изплащане на определена парична сума на посочения получател.Той представлява ценна книга, която съдържа указание на неговия съставител към банка-издател на чековата книжка, за изплащането на определена сума пари на трето лице, която да бъде отчислена от откритата в банката чекова сметка. Чекът трябва да съдържа точно определени реквизити.Страни са издател на чека, поемател и платец на чека.Чекова книжка се издава по искане на клиента, след сключване на договор. Попълва се и се подписва от издателя, след което се предава на поемател. Платим е при предявяване. Бърз, лесен и сравнително лесен начин за плащане по инициатива на получателя.

Електронните платежни инструменти позволяват достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и други операции посредством електронни или други технически способи. Такива са банковите карти, електронно банково платежно заявление и електронни пари.Предимствата са че клиентът винаги разполага с парите си, бързо и лесно се използват.Недостатък- риск от фалшифициране на материалния или електронния носител, блокиране на паричните автомати.

6. Посредничество на банките при осъществяване на международните плащания- същност, форми, технология и условия, документи, предимства и недостатъци, международни договорености

Международните плащания възникват на основата на международни икономически взаимоотношения, при които възникват валутни вземания и задължения. Те се базират на общите правила характерни за паричната система, но имат някои специфични характеристики, които произтичат от особеностите на международната търговия. Това са:

• 
  пространствена отдалеченост между контрагентите;
  
• 
  използването на различни валути;
  
• 
  възможен валутен риск;
  
• 
  съществуване на международни договорености;
  
• 
  проявяване на някои особености при валутните плащания.
  

Основа за възникване на международни плащания са преди всичко първичните документи. Те се групират в няколко направления:

• 
  Товарни документи- товарителница, морски коносамент, капитанска разписка. Те са доказателство, че е сключен договор за превоз на стоката и се различават в зависимост от вида на транспорта.
  
• 
  Търговски фактури- фактура, консулска фактура, митническа фактура. Удостоверяват стоката, продавачът и купувачът, цената, валутата, разходите по доставката и др.
  
• 
  Застрахователни документи- полица, сертификат. Удостоверява, че стоката е застраховани и каква част от риска покрива.
  
• 
  Документи за количество, качество и произход- опаковачен лист, спецификация, талиманска бележка, сертификат за качество, ветеринарен сертификат, фитосанитарен сертификат, сертификат за произход. В тях се отразява информация за стоките и разрешения на различни органи.
  

Във външната търговия акредитивът се прилага тогава, когато позициите на износителя са по-силни на международния пазар от позициите на вносителя. Това е форма на плащане, при която инициативата е у вносителя, но плащането се извършва в банката на износителя.

Друга форма е документарно валутно инкасо. Използва се тогава, когато позициите на купувача са по-силни.По- изгодна е за вносителя, който има възможност преди да извърши плащането да провери документитеи,ако те не са редовни, да откаже плащането.Освен това той работи с банка от своята страна.

Открита сметка- износителят изпраща заедно със стоката и стоковите документи на вносителя.Отразява сумата на вземането по открита при него сметка, а вносителят превежда сумите на определен срок, като използва обикновено банков превод. Банките тук са само посредници /при акредитивът и инкасото контролират документите и изпълнението на условията/.

Международен превод/свободен превод/- в практиката се използват както пощенски, така и различните варианти на съвременните електронни банкови преводи.

Клиринг- система за безналично уреждане на вземанията и задълженията между субектите за определен период. По своя механизъм прилича на бартерните сделки, при които се осъществява размяна на стоки за стоки, без да се използва валута за заплащане.

Търговската полица е документ, чрез който един субект се задължава да заплати на друг договорена парична сума на определено място и след определено време. Основните функции, които имат полиците са кредитна, рефинансираща, гаранционна, инвестиционна, регулираща и платежна.

Полицата се използва в две разновидности:

• 
  Запис на заповед- това е кредитен документ, с който платецът /длъжникът/ се задължава да плати в определено време и място отбелязаната в документа сума в полза на кредитора.
  
• 
  Менителница- това е кредитен документ, чрез който издателят задължава длъжника да заплати на трето лице след определено време посочената сума в документа. Тук участват най-малко 3 лица:издател/наредител или трасант/; платец/длъжник или трасат/; получател/кредитор или ремитиент/.
  

Съдържанието на търговските полици е уредено в Закона за задълженията и договорите. Те имат следните задължителни реквизити:

• 
  наименование на документа в текста на документа;
  
• 
  безусловно обещание/нареждане да се плати определена сума пари;
  
• 
  падеж;
  
• 
  място на плащане;
  
• 
  името на лицето,което трябва да плати;
  
• 
  ден и място на издаването;
  
• 
  подпис на издателя;
  
• 
  името на лицето,на което трябва да се плати при менителницата.
  

Прехвърлянето на правото на вземането по полицата в полза на друго лице се извършва чрез джиро поставено на гърба й.При пълното джиро се пише името на лицето на което се прехвърля/джиратар/ ,което се подписва.Бланковото не съдържа данни.Последният кредитор може да преустанови прехвърлянето чрез ограничително джиро/ректа/.

Явно джиро-последиците настъпват пряко за джиранта.

Скрито джиро- джиратарят действа от свое име, но в полза за джиранта.

Заложно джиро- не води до придобиване на ценната книга.

Следпротестно джиро- ако джирото е изпълнено след падежа,но плащане не е настъпило, по нея може да се претендира за плащане.

За да се повиши надеждността на полицата и нейното по-широко приемане в обръщение се включва отделен поръчител/гарант,авалист/, който се подписва.

Инициативата за плащане на полицата е на кредитора, който трябва да предяви документа за плащане към прекия длъжник-платеца/издателя. Изплащането е в деня на падежа или следващия.

Продажбата на полиците преди техния падеж/сконтиране/ изпълнява ролята на сконтов кредит в полза на нейния продавач. Цената, по която банката купува полицата,е равна на задължението по нея, намалено с лихвения процент за периода от сконтирането до падежа, плюс другите присъщи разходи по сконтирането.

8.Банкови гаранции- същност, видове, условия

Банковата гаранция е договор, с който банката-гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в определен срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение или причинява щети от лошо изпълнение/или неизпълнение/ на задължението в рамките на условията, които са посочени в гаранцията.

В договора участват банката, която издава гаранцията; субектът, в полза на който се издава тази гаранция.

Банковите гаранции могат да се издават, както по нареждане на платеца, така и по нареждане на получателя.

Главните особености са неотменяемост, прехвърляемост, обезпечение.

Банковите гаранции могат да бъдат потвърдени от друга банка в страната на бенефициента или в трета страна.

Издаването им е свързано с разходи за учредяването на гаранцията и комисионни за банката.

Банковите гаранции могат да се диференцират въз основа на различни признаци.

 Когато са по повод на външнотърговски сделки, те са:

• 
  гаранции по вноса;
  
• 
  гаранции по износа.
  

- платежни гаранции- банката изплаща сумата;

- неплатежни гаранции- банката изплаща само обезщетения или глоби.

 Според броя на участниците са:

• 
  преки гаранции- издават се от банката на субекта, който е страна по сделката;
  
• 
  непреки/косвени гаранции- издават се от трета банка по нареждане на банката от страна на длъжника.
  

- митнически гаранции- издават се в полза на митническите власти и гарантират издължаване на митни сборове и ДДС, дължими от наредителя във връзка с една или повече операции по съответния митнически режим;

- гаранция за участие в търг- издават се в полза на организатор на търг,като банката гарантира сключването на договор от наредителя, в случай, че той спечели търга;

- гаранция за връщане на аванс- издава се в полза на купувач на стоки или услуги, за гарантиране връщане на авансово платената сума, съгласно подписан договор за доставка на стоки и услуги;

- гаранция за добро изпълнение- издава си в полза на кредитор на клиента на банката, подал искане за банкова гаранция, за гарантиране на точното изпълнение на задълженията на наредителя в полза на бенефициера по сключен търговски договор;

- гаранция за изпълнение на парично задължение- издават се в полза на кредитор-бенефициер за гарантиране плащането от наредителя по сключен между тях договор;

- гаранция за връщане на кредит- издават се в полза на кредитор-бенефициер във връзка със сключен договор за кредит с наредителя, като банката гарантира погасяването на главницата по този договор за кредит;

- други.

Предоставянето на кредити е една от основните дейности на банките. Чрез тях те се стремят да реализират максимална печалба, като запазят своята ликвидност.

Многообразните банкови кредити могат да бъдат класифицирани по различни признаци:

Критерии	Видове
Според срока на ползване и издължаване	краткосрочни дългосрочни
Според обезпечеността си	необезпечени обезпечени
Според субекта на кредитиране	кредити за ФЛ кредити за ЮЛ
Според целта	потребителски производствени

В банковата практика са се утвърдили предимно краткосрочни заеми. За такива се приемат кредитите до 1 година.Те са източник за формиране на оборотния капитал на фирмата.Използват се предимно за покриване на текущи нужди. Такива са:

Контокорентният кредит може да се прилага в няколко разновидностти:

• 
  Кредит на разположение- за физически лица, като може да се осъществява кредитиране с кредитни карти.
  
• 
  Междинен кредит- използва се за предварително временно финансиране създаването на ДМА.След разкриване на постоянни източници се заменя с дългосрочен.
  
• 
  Оувърдрафт- предоставя се по разплащателна сметка за извършване на плащания в размер, по-голям от наличния авоар.Ползва се само при липса на пари в разплащателната сметка и се погасява при постъпване на пари по нея.
  
• 
  Възобновяем- кредитополучателят има право многократно да ползва кредит до договорен размер в течение на определен период.
  

Банките могат да предоставят кредити и под формата на твърда ипотека.Може да бъде предоставен както в парична форма, така и под формата на облигации.

• 
  Междинно финансиране- при нужда от средства за времето до предоставяне на кредита. Предимно под формата на цесия /прехвърляне правото на вземане/ на платежни претенции от заем на друга ипотечна банка. Възможно е на банката да бъде отстъпен и наличен влог, а разликата до размера на кредита се оформя като стойностна ипотека.
  
• 
  Предварителни заеми- те са в размер на внасяните от клиента редовни вноски в банката или се обвързват с капиталова застраховка “Живот”, като погасяването на предварителния кредит се обвързва с падежа и.
  
• 
  Комунален- предоставя се на местните органи на властта. Гаранция за погасяването им е решение на висшестоящ орган.
  

Кредитния процес се базира на принципите на рентабилност, ликвидност и сигурност. Банката предоставя на клиентите си информация за: разходите по заема, метода за изчисляване на лихвата, допълнителните задължения,свързани с разплащанията и др.

В молбата за кредит се посочват данни за кредитоискателя, в какъв размер и за каква цел е необходим заемът, начинът, по който ще се ползва и погасява, видът на обезпечението и задълженията, които кредитоискателят има към други финансови институции и пр.

Банката се стреми да изясни: целта на искания кредит, от колко време клиентът се занимава с бизнес, с какви активи разполага, негова собственост ли са или са наети, как се реализира продукцията, с какъв персонал разполага и др.

Фирмите искащи кредит, трябва да представят на банката баланс и отчет за приходите и разходите към последна дата, икономическа обосновка за кредита и ако исканият заем е с инвестиционна цел, се изисква т.нар. бизнесплан. Важно условие е да бъдат представени договорите за реализация на продукцията.

Комплекта от документи при различните банки и при различните видове кредити е различен. Най-общо включва:

1. Искане за отпускане на кредит
2. Декларация за задължения към други банки, юридически лица и дължими държавни вземания
3. Декларация за заведени от и срещу дружеството дела и задбалансови ангажименти
4. Декларация за свързаност и кредитна задлъжнялост по образец
5. Съдебно решение за регистрация на кредитоискателя, данъчна регистрация, регистрация по БУЛСТАТ, както и всички последващи съдебни решения за настъпили промени
6. Удостоверение за актуално правно състояние
7. Учредителен акт (дружествен договор, устав) на кредитоискателя
8. Оригинален протокол с решение на съответният компетентен орган на кредитоискателя за искане на банков кредит
9. Документи за самоличност на представляващите фирмата (копие).
10. Удостоверение по чл. 182 от ДПК
11. Заверени счетоводни баланси и Отчети за приходи и разходи на фирмата за изминалия период от настоящата година и за последните две години
12. Разбивка на вземанията и задълженията по клиенти/ доставчици, по суми и срокове за издължаване
13. Всички други документи, удостоверяващи дейността на фирмата (сертификати, лицензи, договори с основни доставчици и клиенти при искане от банката)
14. Документи, даващи информация за обезпечението (нотариални актове, фактури, застрахователни полици и др.)

Въз основа на това банката преценява платежоспособността на клиента, или неговата “кредитоспособност”.

Под “кредитоспособност” се разбира готовността и способността на банковия клиент да издължи получения заем, според условията в кредитния договор.

При анализа на кредитоспособността се обръща внимание на следните особености:

• 
  Характер- разкрива желанието на клиента да погаси искания кредит.
  
• 
  Капацитет- показва неговите възможности да изпълнява коректно задълженията си по кредитния договор.
  
• 
  Чрез капитал се определя способността на заемоискателя да поеме рискове.
  
• 
  Конюнктурата е околната среда, която влияе върху заемоискателя.
  
• 
  Обезпечението е актив или активи, които могат да се залагат от заемоискателя като алтернативен източник за погасяване на кредита.
  

След като банката се убеди, че не съществува риск или е минимален кредитът се разрешава. Решението се удостоверява с “разрешителен талон”.

Договорът е в писмена форма и съдържа всички условия за разрешаване, ползване и издължаване на заема:

• 
  данни за кредитополучателя;
  
• 
  предмет; описание на начина, по който ще става получаването на кредита;
  
• 
  годишния лихвен процент и наказателната надбавка към него, в случай на забавяне на плащането на главницата и лихвите;
  
• 
  комисионните и таксите, които банката събира във връзка с обслужването на заема;
  
• 
  начинът, по който ще става издължаването- еднократно или на части чрез погасителен план;
  
• 
  описание на обезпечението и др.
  

Търговските банки приемат следните основни обезпечения:

• 
  Поръчителство- използва се предимно при потребителски кредити и се изразява в поемане отговорността по издължаване на заема от друго лице, различно от кредитополучателя;
  
• 
  Договор за гаранция- е отделно/самостоятелно/ споразумение между банката и гаранта. Гаранции се приемат само от платежоспособни субекти. Предпочитани такива са други банки.
  

• 
  Залог- може да бъде учреден върху движима вещ или върху вземане. Такива са стоки, които се търгуват на борсата.
  
• 
  Ипотека- обезпечението е за сметка на недвижимо имущество. Ако не се изпълни задължението по кредита банката може да продаде ипотекирания имот.
  

Уточняването на финансово-техническите условия на заема включва: начинът на ползване на разрешения кредит/наведнъж или на части/; видът и номерът на сметката; начинът на погасяване и др.

Размерът на лихвения процент зависи от вида на заема, от “кредитоспособността” на клиента, от състоянието на стопанската конюнктура и различни други фактори. Банките се ръководят от централно определения основен лихвен процент и определят конкретен. Цената на кредита включва лихвите, таксите и комисионните на банката.

След като се договори цената на кредита, се уточнява начина на погасяване/наведнъж или чрез вноски по погасителен план/. При разработването на погасителния план първо се определя т.нар. анюитет. Той е сбор от погасителната вноска и лихвата, изплащана в края на всеки лихвен период.

Съставя се паспорт на кредита, където се отразяват данните за клиента и информация за размера, срока, лихвения процент, вида на обезпечението. Документите оформят “кредитното досие” на кредитополучателя.

Контрол върху изпълнението на условията по договора-банката следи за навременно издължаване на заема, лихвите, Финансовото състояние на клиента. За целта изисква счетоводни документи, извършва проверки на място и др. Ежемесечно прави анализ на състоянието на всеки отделен кредит.

За обединяването на застраховането и експортното финансиране, чрез сконтиране на кредитни сделки, възниква форфетирането. При него, както при факторинга, форфетьорът се задължава да не отправя регресен иск към издателя на тратата при неплащане на вносителя. Но съществуват и няколко съществени разлики от предишната форма. На първо място форфетирането се използва за средносрочно кредитиране и може да се уговаря и между форфетьора и вносителя, като износителят си получава веднага парите и издава менителница, която се акцептира от вносителя и се получава от форфетинговата компания. Вземането на компанията обаче трябва да е обезпечено със стоково-разпоредителни документи и е застраховано. Поради това разходите му включват освен лихвения процент и застрахователната премия. за да може форфетьорът да има сигурност, че ще си получи вземането, то трябва да е застраховано със 100% покритие на кредитния риск.

С понятието валута в практиката се означава:

- паричната единица на всяка страна

- чуждестранните парични средства под формата на банкноти, платежни и кредитни средства, ценни книжа и др.

Валутния курс изразява съпоставянето, съезмерването на валутите помежду им. Определя се като “цена” на една парична единица в съответното количество на друга валута. Съотношението между националните валути или цената на една парична единица, изразена в друга.

Цената на валутите има две величини- курс “купува” и курс “продава”. Разликата между тях формира т.нар. марж или спред. Тази разлика е обект на търгуване и формира част от банковата печалба. Освен това служи като средство за покриване на разходите по сделката; компенсира риска от промяната на курса и носи определен доход.

Курс “купува” е курсът по който банките купуват валута, а курс “продава”, по който продават.

На валутните пазари котировката на валутите се формира чрез процедурата на фиксинга. Тази процедура представлява определяне на междубанковия курс на валутите чрез последователно съпоставяне на обемите и цените на търсената и предлагана валута.

Когато курсовете на валутите са подложени на постоянен натиск на пазара и непрекъснато се променят се използва системата на кръстосан или крос курс.

Механизмът на тези курсове се състои в цената на дадена валута спрямо трета валута, приета за база. По този начин кръстосаният курс между две валути се получава по косвен път чрез поотделното им съпоставяне към базисната валута.Изчисленията са на принципа на простото тройно правило.

Да се определи цената на дадена валута и тя да се обяви чрез съответните информационни средства- означава да се посочи как се “котира” тази валута.

Котиране на валутите- посочване курса/цената/ на валутите в съответни бюлетини или други информационни средства.

Котирането се извършва от банките. Има две системи:

• 
  пряко котиране- обявява за единица чуждестранна валута, колко е “цената”, изразена в местна парична единица. Непроменлива е чуждата парична единица, оценявана в променлива величина местна парична единица.
  
• 
  косвено котиране- непроменлива величина е собствената парична единица, която се “оценява” в чуждестранни валути, които са променливи величини.
  

- фиксирани валутни курсове- за определен период от време курса на валутата е постоянен;

- плаващи/променливи/ валутни курсове- допуска се свободно изменение на пазарните курсове.

Банковите валутни операции са:

• 
  Активни- при тях банките насочват и използват мобилизираните пари в чуждестранна валута /валутен кредит/;
  
• 
  Пасивни- чрез тях банките привличат валутни капитали /валутни депозити или влогове/;
  
• 
  Комисионни- банките не влагат пари, а оказват услуги и посредничество срещу комисионно възнаграждение /преводни,чекови, покупко-продажба на чужда валута и благородни метали, акредитив и др./;
  
• 
  Арбитражни- извършване едновременно на покупко-продажби на валута, за да се получи печалба от разликата в цените на валутите.
  

Валутните операции, осъществявани на валутните пазари, в зависимост от времето на тяхното сключване /договаряне/ и реалното им осъществяване /размяната на “валутните ефекти”, обект на сделката/, се разграничават на:

- Валутни операции с незабавна размяна на ефектите. Към тях се отнасят касовите операции и операциите спот. Дните за размяна на валутите в тези случаи се обозначават като кеш-дата и спот-дата. Когато закупената /продадената/ валута се предоставя в деня на сделката или най-късно на следващия работен ден, такива операции се наричат овърнайт. С по-голямо приложение са сделките спот. При тях размяната се осъществява най-късно на втория работен ден, след сключване на сделката. Сделката се потвърждава със съответните документи. При кеш-датата сключването на сделката съвпада с деня на осъществяването на плащането /размяната на валутните ефекти/, т.е. съвпада с постъпването на договорените валути по съответните банкови сметки. Спот-датата е датата на плащането по сключената валутна сделка. При нейното определяне се изключват празничните и почивните дни на субекта /страната/, даваща котировката, т.е. страната на запитания за котировките на валутите. Тя не може да бъде извън втория работен ден след деня на контракта, когато са договорени условията по сделката.

- Срочни валутни операции /с отложена във времето размяна на търгуваните валутни ефекти/. Те се наричат форуърдни.

При определяне курса на валутата, за която се сключва срочна сделка, са възможни два варианта, от гледна точка на “цената” на валутите:

1. 
   Курсът на валутата, която се търгува на срок, да съвпада с курса на същата валута при сделките “спот”.
   
2. 
   Курсът на валутата по срочната сделка се различава от прилагания в момента курс “спот” на същата валута. Между двата курса има разлика, която се изразява като премия или отбив по отношение на курса “спот”.
   

• 
  Срочен курс – спот курс = премия
  
• 
  Спот курс – срочен курс = отбив
  

Емисията на ценните книжа се свързва със значителна подготовка. Започва се с проучване на финансово-икономическото състояние на емитента, изготвяне на проспект, който да съдържа достатъчно информация за финансовото и икономическото състояние на емитента и предстоящата емисия. Проспектът и счетоводните документи се представят на Комисията по ЦК, за да се получи потвърждение за емисията и последващото публично предлагане. След потвърждението се публикува проспекта и съобщение за публично предлагане.

Поемането на ЦК се осъществява от банките в качеството им на инвестиционен посредник. Сключва се договор, чрез който поемателят се задължава да продаде или предложи за продажба на първичния капиталов пазар емисията или част от нея. Поемането може да бъде:

• 
  дилърски пазар- изцяло или частично изкупуване на ЦК от банката и разпространението им за нейна сметка;
  
• 
  брокерски пазар- поемане на комисионни начала, при който рискът по разпространението е за банката, но другите рискове са за сметка на емитента;
  
• 
  поемане от името и за сметка на емитента.
  

• 
  публична подписка, с определен курс на ЦК;
  
• 
  свободна продажба;
  
• 
  продажба на ЦК на вторичния пазар.
  

В развитите пазарни икономики банките имат определена роля при въвеждането на дружествата на фондовата борса. Те могат да участват с различна степен на активност и ангажираност във всеки един от етапите на допускане на дружествата на фондовата борса.

- Подготвителен етап- банката е в ролята на юридически и финансов консултант, за да се прецени изгодността от допускане на дружеството на борсата; да се спазят критериите за допускане; да се подготвят необходимите документи /проспект, устав, документи за регистрация, образци на ЦК/.

- Етап на официални процедури- банката съдейства за въвеждане на дружеството на борсата. За да изпълни това, тя трябва да е член на борсата.

- Етап на реално въвеждане- денят на “първата котировка”. Ролята на банката е символична и се изразява в подкрепа на дружеството само чрез доверието, което самата тя има.

Банките могат да изпълняват роля на основен инвестиционен посредник при борсовата търговия. Те обаче не могат да участват непосредствено в търговията на “борсовия под”, а извършват това чрез свои борсови посредници.

Сделките, които сключват се класифицират по различни признаци. Най-често се разграничават на касови и срочни.


16. Депозиране на парични средства, материални ценности и документи в банките

Влоговете и депозитите са един от основните “канали” за привличане на чужди средства и капитали в банките. Понятията влог и депозит се използват едновременно, без да се прави съществена разлика между тях. Обикновено с депозит се обозначават срочните влогове, а безсрочните се наричат влог. И в двата случая става въпрос за влагане на пари в банката за съхранение, срещу което вложителите получават определена лихва.

Съществува голямо разнообразие от влогове и депозити:

-безсрочни /спестовни/- откриват се без предварително да се определя срокът и средствата могат да се теглят по всяко време;

- срочни /депозити/- предварително е определен срок, преди който не се допуска плащане;

- спестовни- обикновено парите са вложени за дълъг период от време с цел съхранение;

- разплащателен- открива се по разплащателна сметка и парите се използват за осъществяване на безналични плащания;

- детски- те са безсрочни, но открити на малолетни и непълнолетни деца и тегленето на пари е при определени условия;

- съвместен- открива се от 2 и повече лица, при договорени условия за разпореждане с парите по него;

- валутен- на чужди лица или на български граждани в чужда валута;

- други

Откриването им става на основание на сключен договор между клиента и банката, предшестван от подаване на искане за откриване на влог/депозит и редица документи. Открива се сметка и се олихвяват средствата. Всяко ФЛ или ЮЛ може да си открие влог/депозит.

Влоговете и депозитите са гарантирани и със закон, чиято цел е да се защитят интересите на вложителите, да се повиши доверието в банковата система и да се привлекат свободните парични средства в икономиката.

Депозиране и съхранение на парични средства, ценности и документи се осъществява в обществен банков трезор. Това е обособено помещение с метални сейфове, които банката предоставя на своите клиенти за временно ползване при определени условия. Банката гарантира сигурността и съхранението на съдържанието на сейфовете.

Банковите сейфове са метални касети, които служат за съхранение на пари, ценности, документи, ценни книжа, ръкописи, произведения на изкуството, антики и др., като всяка от касетите е с определени размери.