1. Въведение

Европейският съвет от март 2014 г. отново потвърди значението на интелектуалната собственост (ИС) като ключов фактор за растежа и иновациите и подчерта необходимостта от борба срещу фалшифицирането с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в световен мащаб. Правата на интелектуална собственост (ПИС) са едни от основните средства, с които дружествата, творците и изобретателите генерират печалби от своите инвестиции в знания, иновации и творчество.

Според неотдавнашно проучване отраслите, в които интензивно се използват ПИС, реализират около 39 % от БВП на ЕС (което възлиза на близо 4,7 млрд. евро годишно), а като се вземат предвид непреките работни места — до 35 % от всички работни места¹. На практика чрез предоставянето на финансова помощ за временни изключителни права ИС е пряко свързана с производството и разпространението на нови и автентични стоки и услуги, от които се ползват всички граждани. Решаващият фактор за постигането на целите е оптимална и икономически ефективна „инфраструктура“ на ИС, която обхваща правното признаване, регистрацията, използването и балансираното прилагане на всички форми на ПИС.

ЕС се нуждае от иновации, за да остане конкурентоспособен по отношение на държавите с по-ниски разходи за труд, енергия и суровини, и трябва да създаде условията, които стимулират иновациите, така че европейските дружества да ни помогнат да намерим пътя си за излизане от кризата. Ето защо отраслите, основаващи се на знанието, имат ключова роля в стратегиите „Глобална Европа“² и „Европа 2020“³.

Интелектуалните произведения се нуждаят от защита, за да се развиват творчеството и иновациите, и в това е ролята на ПИС, които също имат важна функция за насърчаване на развитието⁴ и за справяне с някои от днешните глобални предизвикателства. Що се отнася до развиващите се държави, един прагматичен и гъвкав подход ще им помогне да използват в оптимална степен потенциала на своите интелектуални активи и да се интегрират повече в международната търговия, като същевременно постигат по-голямо обществено благосъстояние.

Някои изчисления сочат, че ЕС губи около 8 млрд. евро от своя БВП годишно вследствие на фалшифициране и пиратство⁵, а глобалните разходи могат да достигнат не по-малко от 1,7 млрд. щатски долара до 2015 г.⁶ В продължение на много години ЕС разработва съвременен, интегриран режим за ПИС, който допринася значително за растежа и създаването на работни места, като същевременно гарантира, че се постига баланс между интересите на притежателите на права и на ползвателите.

ЕС, включително Европейската комисия и основните международни организации (СОИС, СЗО, СТО, СМО, ОИСР, Г-20⁷), призоваха за мерки за борба с нарушаването на ПИС^8,9,10.

През 2004 г. в съобщението на Комисията Стратегия за зачитане на правата върху интелектуалната собственост в трети държави¹¹ се определя широка рамка за борба с нарушенията на ПИС в трети държави, както и специфични мерки, които вече са изпълнени.

Както е отбелязано в придружаващия Работен документ на службите на Комисията (SEC(2013)30) обаче, през последните десет години не само настъпиха значителни технологични промени, но и характерът и обхватът на предизвикателствата и рисковете за европейските дружества в сферата на ИС и обществените процеси, свързани с ПИС, претърпяха значително развитие.

В настоящото съобщение се преразглежда подходът, приет от Комисията през 2004 г. за прилагането на правата върху интелектуална собственост в трети държави, и се определя преразгледана стратегия за насърчаване на ПИС и за борба с нарушенията на ПИС в чужбина. В него се изтъкват начините, по които съществуващите подходи на политиката могат да се подобрят в съответствие с времето, и се предлагат инструменти и идеи за справяне с новите реалности. Едно съчетание между последователност и промяна ще способства за гарантирано поддържане и насърчаване на иновациите и творчеството, като същевременно се балансират интересите на всички заинтересовани страни.

Съобщението се допълва от план за действие на ЕС, който е насочен към прилагането на ПИС на единния пазар и развитието на по-задълбочено сътрудничество между митническите органи в ЕС и в трети държави по отношение на търговията със стоки, които нарушават права върху ИС, както е предвидено в плана за действие на ЕС в областта на митниците.

2. Промени във външния контекст след 2004 г.

2.1. Стратегия от 2004 г.

В оценка, направена през 2010 г. на тази стратегия от 2004 г.¹² се потвърждава нейното значение. Отправени са няколко препоръки, целящи укрепване и прецизирането ѝ, напр. засилване на консултациите със заинтересованите страни, насърчаване на програмата за развитие и по-нататъшно разработване на програми за техническо сътрудничество. Основните заключения от тази оценка, както и голям обем допълнителна информация, могат да бъдат намерени в придружаващия Работен документ на службите на Комисията (SEC(2013)30).

Растежът и заетостта продължават да са от жизненоважно значение в съвременната предизвикателна икономическа среда. Глобализацията и развитието в областта на технологиите представляват не само огромни възможности за търговия, но и сериозни предизвикателства. Делът на държавите от групата БРИК¹³ в световната търговия се увеличи от 8 % през 2000 г. на 18,2 % през 2010 г.¹⁴ и се очаква развиващите се държави да реализират почти 60 % от световния БВП до 2030 г.¹⁵ Докато отношенията им с ИС се променят от подражаване към създаване, фалшифицирането, пиратството, кражбата на ИС и други форми на присвояване на ИС са все още широко разпространени. Развиващите се държави постигат огромен напредък, за да продължат впечатляващия си икономически растеж и да се придвижат по веригата на стойността чрез овладяване или получаване на достъп до чужди технологии посредством лоялна конкуренция или, при някои участници, посредством незаконни средства. Следователно не е достатъчно ЕС само да управлява правилно политиката си в областта на ПИС, а трябва също така да се стреми към по-голяма защита и прилагане на ИС в чужбина, по-специално сред ключовите си търговски партньори.

Действително, въпреки нарастващия брой законодателни актове в световен мащаб, нарушаването на ПИС достигна безпрецедентни равнища, улеснено по-специално от цифровите технологии, които позволяват нискоразходно, висококачествено възпроизвеждане в големи количества. Международната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки през 2008 г. възлиза приблизително на 250 млрд. щатски долара (т.е. 2 % от световната търговия)¹⁶.

Успехът на интернет улеснява не само легитимните дружества, но и нарушаващите ИС, които са все по-организирани и бързи в адаптирането на бизнес моделите си, за да използват пропуските в защитата на ИС с цел да си намират пазари на местно, национално и международно равнище при сравнително ниски разходи.

Необходима е политическа реакция, не само за да се гарантира ефективната защита и прилагане на ПИС в международен мащаб, но и да се повиши обществената осведоменост относно икономическите и други въздействия на стоките, които нарушават ПИС, и вредата им върху иновациите и върху здравето и безопасността. В глобализирана икономика на международни вериги за доставки липсата на защита на ИС в някои юрисдикции може да засегне драстично бизнеса и следователно създаването на работни места, както и потребителите на практика в цял свят. Стоките и услугите, които нарушават ПИС, се произвеждат със слабо зачитане на трудовите и екологичните стандарти¹⁷. Все по-активното участие на организираната престъпност също така буди особено сериозно безпокойство за правителствата¹⁸.

Предвид мащаба на промените в структурата на ИС от съществено значение е да се гарантира, че настоящата стратегия отговаря на съвременните предизвикателства. В настоящото съобщение се разглеждат и актуализират политическите подходи на ЕС и се въвеждат нови инструменти и идеи. Целта му е да способства ЕС да постигне не само растеж, но и обществени цели с по-широк обхват, включително във връзка с развиващия се свят.

В ЕС беше отчетено тройно увеличение на броя на стоките, които нарушават ПИС, задържани на границите на ЕС между 2005 г. и 2012 г. Електронната търговия доведе до увеличаване на търговията с малки пратки, което затруднява разкриването на нарушения на ПИС. От 2009 г. до 2012 г., в резултат на този нов модел, случаите, свързани с митниците, включващи нарушения на ПИС в ЕС, са се увеличили повече от два пъти. През 2012 г. митниците са регистрирали почти 90 000 случая на задържане, включващи почти 40 млн. конфискувани артикула (стойността на еквивалентните оригинални продукти се оценява на почти 1 млрд. евро¹⁹).

Ефективното прилагане на ПИС се използва ограничено, ако не са въведени ясни и подходящи правила и процедури по отношение на защитата на ПИС. Материалноправните правила (напр. критериите за патентоспособност), включително правилно изготвените изключения и процедури за защита на ИС, следва да са ясни и пропорционални. Същевременно правилата трябва да са достатъчно строги, за да се избегне злоупотребата с ПИС и прекратяването им, и да се гарантира, че правата са с подходящо „качество“ за предотвратяване на разпространението на фалшиви права (напр. недобросъвестни регистрации). Забавените разглеждания на заявките и слабата правна закрила създават правна несигурност, която е пагубна за заявителите и третите страни.

2.2.2. Обществен дебат

През последните години намаля подкрепата за системите за ПИС в някои сектори, изразители на общественото мнение. Растящото незачитане на ПИС може да намали очакваните ползи от тях. Нарастващото разпространение (и по-ниските разходи) на стоки, които нарушават права, вероятно се отразява върху доверието на потребителите до такава степен, че потребителите са по-склонни да ги купуват. Някои неотдавнашни инициативи са повлияни от загрижеността, изразена от обществеността. Тази загриженост изглежда се дължи на съчетание от фактори. Първо, възприемането за прекомерното експлоатиране на правата от страна на техните притежатели, което прави някои стоки или услуги непостижими и/или трудни за достъп. Второ, възприемането, че фалшифицирането и пиратството са престъпления без жертви. Трето, в някои области, липсата на осведоменост за обосновката и въздействията на ПИС и икономическите и по-сериозни последици от тяхното нарушаване за икономиката.

Когато създателите на политики постоянно трябва да преразглеждат съществуващите правила с оглед на това дали са подходящи за съвременните предизвикателства, трябва да се поддържа разумен баланс между: 1) необходимостта да се подобри достъпът до стоки и услуги, защитени с ПИС; 2) необходимостта да се стимулират притежателите на права да продължават да инвестират в иновации; 3) необходимостта да се балансират различните основни права. Само засилено прилагане няма да разреши проблема, който трябва да се разглежда чрез дебат и повишаване на осведомеността, насочени към потребителите и производителите. Потребителите следва да са по-осведомени за по-големите последици от нарушаването на ПИС. Това е свързано със стимулите за създаване, но също така с въздействието върху вида и броя на произведенията на разположение, със загубата на работни места в ЕС, ако правата са отслабени или по-трудни за прилагане. Това важи и за някои развиващи се държави, където производството на стоки в нарушение на ПИС често е улеснено от слаби рамки на ПИС.

2.2.3. Интернет и ПИС

Интернет придоби жизненоважно значение за много отрасли, по-специално в сферата на културата и творчеството. Той реализира около 3,4 % от БВП в тринадесет държави, обхванати от неотдавнашно проучване²⁰, и дори 6 % в Обединеното кралство и Швеция. В държавите от Г-8, Южна Корея и Швеция, интернет икономиката генерира 21 % от ръста на БВП от 2006 г. до 2011 г. Докато този ръст предоставя огромни възможности, нарушенията на ПИС в интернет нарастват все по-бързо (според получената информация почти една четвърт от глобалния интернет трафик нарушава авторско право²¹). Това включва не само цифровите стоки като музиката, аудио-визуалното съдържание и софтуера, но и физическите стоки, с които все по-често се търгува в платформите за електронна търговия.

Тази бързо променяща се среда, както и фактът, че интернет не познава граници, за разлика от законите за ИС, затрудняват своевременното разработване на добре балансирани политики. Договорите за интернет на СОИС — Договорът на СОИС за авторското право и Договорът на СОИС за изпълненията и звукозаписите, приети през 1996 г. — са благоприятно развитие в отговор на тези въпроси, но остават много предизвикателства.

Едно такова регулаторно предизвикателство се отнася до отговорността на посредниците, като например доставчиците на интернет услуги. Предвид ролята им както в законните дейности, така и в дейностите, които нарушават права, задълженията им продължават да бъдат подлагани на обсъждане. Особено проблемно е да бъдат спрени доставчиците на услуги, администриращи сайтове, които нарушават ПИС, когато те са установени в трети държави без подходящо законодателство и/или готовност за действие.

Правната рамка трябва да бъде правилно балансирана между правата на лицата от една страна, включително основните права като свободата на изразяване, защитата на личните данни, процесуалните права, и зачитането на ИС, което също е основно право, от друга²².

Освен в обществената политика творците и посредниците трябва да си сътрудничат в рамките на закона при предприемането на оперативни инициативи за борба с нарушенията на ПИС. Това може да бъде направено чрез мерки „soft law“ (актове с незадължителна юридическа сила), които допълват правните рамки, например инициативи на доброволни начала за установяване на кодекс на практиките в борбата с такива продажби и засилване на сътрудничеството.²³

За развитите държави, както и за бързоразвиващите се и развиващите се държави със среден доход, опитът и доказателствата предполагат, че ефективните ПИС имат няколко предимства, по-специално когато са допълнени от подобрения в други аспекти на инвестициите и бизнес климата²⁴.

Те включват:

• 
  оползотворяване на търговския потенциал²⁵ на интелектуалните активи, напр. земеделските продукти (включително географските указания и сортовете растения);
  
• 
  запазване на приходите от данъци и работните места чрез по-ефективна борба с нарушаването на ПИС;
  
• 
  подобряване на правната сигурност и насърчаване на иновациите, което благоприятства външните инвестиции и трансфера на технологии²⁶;
  
• 
  косвени ползи, които могат да съществуват по отношение на здравето и безопасността от премахването на стоки, които нарушават ПИС, също не следва да се подценяват²⁷.
  

Ефективните режими за ПИС, допълнени от благоприятна среда и достатъчен капацитет за компенсиране на технологиите, могат да помогнат на развиващите се държави да въведат на местно равнище стабилна, жизнеспособна технологична база. Те могат да увеличават възможностите за НИРД, да насърчават най-успешните национални дружества да направят по-интензивни НИРД и да предоставят стимули на мултинационалните дружества да въвеждат иновации на тези пазари. По-специално, такива режими могат да играят положителна роля при стимулирането на трансфера на технологии и преките чуждестранни инвестиции, което включва възможности за притежателите на права и за получателите, включително технологии, които могат да помогнат за справянето с глобалните предизвикателства, като например изменението на климата.

Съществуват няколко вида технологии, както и няколко начина за предаване, и действително трансферът на технологии често е компонент от един по-сложен проект, отколкото самостоятелна дейност. Придобиването от най-слабо развитите държави на стабилна и жизнеспособна технологична база не зависи само от предоставянето на физически обекти или оборудване, но също така от придобиването на ноу-хау, от уменията за управление и производства, от подобрения достъп до източници на знания, както и от приспособяването към местните икономически, социални и културни условия.

ЕС гарантира диференциация в политиката си (потвърдена с неотдавнашно съобщение на Комисията относно „Търговия, растеж и развитие“²⁸), като взема предвид нивото на развитие²⁹ и институционалния капацитет на развиващите се държави. В зависимост от съответната държава, стратегията ни може по този начин да разчита повече на техническа помощ при изграждането на капацитет, отколкото на преговори, които имат за цел подобряване на режимите за ПИС. По-специално, ЕС изцяло ще изпълни изискването на TRIPS развиващите се държави да предлагат на дружествата си стимули за трансфер на технологии към най-слабо развитите държави³⁰, в съответствие с подхода, представен през 2003 г.³¹, и да работят за насърчаване на най-слабо развитите държави да изграждат благоприятна среда за трансфер на технологии.

Темпът на растеж на държавите със среден доход и тяхната все по-важна роля в световната икономика, представляват огромни възможности за ЕС и международния бизнес, но също така увеличават залога за дружествата, притежаващи ПИС, изложени в чужбина на по-големи рискове, свързани с ПИС.

Някои държави с бързо развиващи се икономики предприемат агресивни политики, насочени към присвояване на чужди технологии и насърчаване на националните „шампиони“, по-специално в отрасли, считани за стратегически, напр. чрез „принудителен трансфер на технологии“, изисквания за местно съдържание и национални политики в областта на иновациите, насочени към „осъществяването на скок“³². Тези политики, съчетани с бързо нарастващите възможности на техните дружества и липсата на ефективна рамка на ПИС, означават, че някои дружества прибягват към присвояването на чужда ИС чрез всякакви средства, в някои случаи чрез незаконни, и това оказва безпрецедентно въздействие върху промишлеността на индустриализираните държави. Съществува все по-голям брой доклади, че някои от тези дейности може да са държавно подпомагани³³.

От друга страна, настъпват промени, тъй като много държави признават предимствата на ПИС за засилване на тяхната конкурентоспособност в стремеж да се придвижат нагоре по веригата на стойността. Следователно дружествата в тези държави все повече генерират и защитават своите права на ИС. Например в Китай заявките за патенти са се увеличили средно с 34 % на година от 2003 г. до 2007 г., а заявките за патенти в Европа, подадени от китайски субекти, са се увеличили почти десетократно между 2001 г. и 2010 г.

Въпреки това трябва се обърне сериозно внимание на рисковете от практики на злоупотреба за достъп до технологиите на ЕС. Те могат да се срещнат в области като:

• 
  възлагане на обществени поръчки; много дружества от ЕС имат проблеми, свързани с ПИС, като нарушения на поверителността, протекционистки мерки, които водят до принудителен трансфер на технологии³⁴, или просто предлагане (от оференти от трети държави) на технологии, които не са придобити законно;
  
• 
  инвестициите и процедурите за оценяване на съответствието, където възникват подобни проблеми (напр. осигуряване на достъп до пазари извън ЕС в зависимост от трансфера на технологии или оценките на въздействието, които изискват разкриването на чувствителна информация без подходящи гаранции за ИС), наред с други мерки за ограничаване на търговията³⁵.
  

Световната обстановка във връзка с научните изследвания и иновациите се е променила драстично пред последното десетилетие. Държавите с бързо развиващи се икономики са направили значителни инвестиции в областта на укрепването на своите системи за научни изследвания и иновации и в световен мащаб се заражда многополюсен модел, при който държави като Бразилия, Китай, Индия и Южна Корея упражняват нарастващо влияние.

Научните изследвания и иновациите са все по-голямо международно начинание. Броят на научните публикации с международно съавторство нараства, научноизследователските организации създават бюра в чужбина, а инвестициите на мултинационалните дружества в иновациите често са насочени към държавите с бързо развиващи се икономики.

Предизвикателствата пред обществото, като изменението на климата и устойчивото развитие, са глобални. Те изискват от ЕС да засили сътрудничеството си относно научните изследвания и иновациите с международните си партньори, като същевременно заеме по-стратегическа позиция по отношение на подходящите рамкови условия за сътрудничество. За тази цел през 2012 г. Комисията прие нова стратегия за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите³⁶. Стратегията е насочена към увеличаване на дейностите в областта на сътрудничеството, но нея също така се признава фактът, че същевременно възникват нови рискове и че икономическите интереси на Съюза трябва да бъдат гарантирани. В този контекст трябва да се положат повече усилия, за да се гарантира коректното и справедливо третиране на ПИС в партньорските държави, за да се избегне възникването на неконтролирани загуби на ноу-хау на Съюза.

Достъпът до евтини, безопасни и ефективни лекарствени продукти е изключително важен за всички държави, а предизвикателството е особено голямо, когато става въпрос за най-слабо развитите държави и развиващите се държави. Като признава това, ЕС е основен фактор за помощта, свързана със здравето — напр. Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария и други ключови организации³⁷. Той също така инициира Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP), за да се ускори процесът на развитие на клиничните изследвания за лекарствените продукти срещу пренебрегвани заболявания, свързани с бедността.

Ролята на ИС във връзка с достъпа до лекарствени продукти предизвика оживени обсъждания. Както се отбелязва в неотдавнашно проучване на СЗО—СТО—СОИС „липсата на достъп до медицински технологии рядко се дължи на единичен отделен фактор“³⁸. Съществуват много фактори, които засягат достъпа (обяснени по-подробно в придружаващия Работен документ на службите на Комисията (SEC(2013)30)), но повечето не са свързани с ПИС, като липса на достъп до качествено здравно обслужване, лоша инфраструктура, липса на системи за разпределение и доставка и липса на контрол на качеството. Все пак ПИС може да се отразят на цената на лекарствените продукти. Предизвикателството се състои в това да се намери цялостно решение на този сложен и многоаспектен проблем и да се гарантира евтин достъп до лекарствени продукти без да се омаловажават стимулите, необходими за продължаването на фармацевтичните изследвания. Следва да се отбележи, че генеричните лекарствени продукти играят важна роля и не следва да се приравняват с фалшифицираните лекарствени продукти.³⁹

ЕС разглежда тези предизвикателства на ПИС в съответствие с Резолюция на Европейския парламент ⁴⁰ чрез политики, които целят да се намалят пречките пред търговията както с иновативни, така и с генерични лекарствени продукти, като същевременно се насърчават иновациите и се ограничава търговията с фалшифицирани лекарствени продукти, които могат да бъдат опасни за пациентите⁴¹.

По-специално ЕС:

• 
  гарантира, че всички многостранни и двустранни споразумения отразяват тези цели;
  
• 
  подкрепя Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост и общественото здраве (приложена чрез Регламент (ЕО) № 816/2006);
  
• 
  прие правила относно „диференцирано ценообразуване“^42,43,44 и хармонизира изключенията от клиничните изпитвания⁴⁵.
  

ИС може да допринесе значително за справянето с глобалните предизвикателства, свързани с околната среда. Въпреки опитите да се отслаби защитата на ПИС (напр. чрез системни изключения от задължително лицензиране или патентоване), стимулите за ПИС са изключително важни за насърчаване на инвестициите⁴⁶ в зелените технологии. По отношение на изменението на климата, подходящите режими за ПИС могат да играят положителна роля при стимулирането на трансфера и разпространението на иновативни зелени технологии, което включва възможности за притежателите на права, както и за получателите.

ЕС беше на преден план в разискванията относно изменението на климата за насърчаване и предоставяне на средства за борба с изменението на климата, което включва подкрепа за зелените технологии. ЕС също така активно допринесе за успешното приключване на преговорите относно Протокола от Нагоя към Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) относно достъпа до генетични ресурси и разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба. ЕС изпълни и ратифицира Протокола от Нагоя през 2014 г. и ще продължи да участва активно в глобалния дебат по въпросите в областта на околната среда, свързани с ПИС.