Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

3.2.2.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Ходът на метаморфизъм в установените метаеклогитови лещи в Старцевската единица е аналогичен на засегналия еклогитовите лещи в Ардинската единица. За реликтите от високобаричен метаморфизъм в метаеклогити от района на Ардино Колчева и др. (1986) определят Т 700–800°С и P 14 kbar, бележещи условия между високобаричен гранулитов и еклогитов фациес. Последвалата след това декомпресия постепенно превръща еклогитите в амфиболити.

При сравняване характера на метаморфизма, засегнал скалите на Старцевската единица, и този, проявен в рамките на Ардинската единица, се установява, че определените максимални температури в Старцевската единица са малко по-ниски (Т 660–620°С – долните нива на силиманитовата зона).

Данните за възрастта на протолити от разреза на Старцевската литотектонска единица показват (Овчарова, 2005) 150 Ma за метагранитите (с унаследяване на по-стари ядра) и 450–470 Ма за метагабра от рамката на тези метагранити. Новообразуваните монацити и циркони показват, че кристализацията им в Старцевската литотектонска единица е станало преди 47 Ma, което е с около 10 Ma по-рано от тези в Ардинската литотектонска единица.

Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра. Те дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток – от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. В обхвата на Източнородопския терен са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесибирска, Боровишка и Кърджалийска литотектонска единица. Тези единици оформят регионална синформна структура от типа негативни структури „лале”, свързани с регионални отседни зони на срязване. Основна роля за формирането на тази структура според нас има дълбокопроникващата Боровишка отседна зона с посока 140–150°. Движенията по дълбоките отседни участъци на зоната водят до образуването на полегатите милонитни зони на структурата, описвани тук като граници на литотектонските единици. Когато се разглежда разрезът от запад на изток единиците се подреждат по отношение на регионалната фолиация в реда: Ардинска, Старцевска, Боровишка и Кърджалийска. Когато се разглежда разрезът от изток единиците се подреждат в реда Крумовишка, Боровишка и Кърджалийска. Трябва да се отбележи, че в редица интерпретации на Z. Ivanov (1988; 2000), Burg et al. (1990; 1992) и др. отделената от Саров и др. (2004) Старцевска единица се схваща като аналог на Крумовишката метаморфна група в обхвата на Маданската тектонска единица. Въпреки пълното литоложко сходство смятаме, че те трябва да се разглеждат като самостоятелни литотектонски единици, тъй като нямат пряка връзка и са отделени от милонитни зони с различен характер, независимо че изграждат две части на една и съща регионална структура. Следвайки реда на описание от запад на изток, единиците ще бъдат описани в реда Старцевска (последна единица от Централнородопския метаморфен терен), Боровишка и Кърджалийска, независимо че в легендата на картния лист Крумовишката единица е поставена над Старцевската единица.

Като литотектонска, Боровишката единица е отделена от Саров и др. (2004). Като цяло е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес, без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло милонитен, с S/C милонитен строеж, особено ясно е изразен в телата от пластично деформирани метагранити в района на с. Генерал Гешево. Сред описания метаморфен разрез има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. Те се разкриват при с. Припек (Припекски гранити) и в района на с. Дрангово. В рамките на к. л. Златоград единицата е представена основно от биотитови гнайси, мрамори, амфиболити с лещи и пластини от ултрабазити, порфирокластични и аплитоидни метагранити. Описаните скали изграждат синформно огъната пластина, която има две долни граници.

Долната граница от западната част разреза се прокарва по Боровишката зона на срязване. От източната страна границата е поставена между Яковишките ултрабазити и мигматизираните гнайси на Крумовишката литотектонска единица по Яковишката зона на срязване. В по-голямата си част тя има характер на синметаморфно дясно отседно срязване, от което се разкрива една малка част в района на с. Горно Къпиново. Като граница на единицата се явяват и наложените върху зоната късни расед-отседни разломи на Горнокъпиновския палеогенски грабен.

Горната граница отделя Боровишката литотектонска единица от скалите на Кърджалийската единица. Тя се поставя в основата на пластината от Добромирските ултрабазити, разкриваща се в участъка между опашката на язовир Бенковски и района на Сиври тепе, западно от с. Горски Извор. Границата се маркира от полегато потъваща на изток милонитна зона и от еклогитови тела в района при с. Първенци. В милонитната зона е установена хоризонтална минерална линейност с посока СИ–ЮЗ. В участъка между язовир Бенковски и с. Воденичарско границата на единицата се покрива от трангресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити. Такова покриване се наблюдава и в района на Пресека и селата Горски Извор, Пещерска махала и Коларска махала. Там скалите на единицата са отделени от разседни разломни нарушения от седиментите и вулканитите на Сушицкия вулкански район. Пластината от ултрабазити е синформно огъната и милонитната зона се показва от изток, в района на махалите Зимица и Пещерска. Тук тя се маркира от еклогитови будини в основата на разрез от метагабра и свързаните с тях плагиогранити и ултрабазити (част от Кърджалийската единица) и залягащите под тях милонитизирани биотитови гнайси на Боровишката единица. Смятаме, че е възможно тази граница първоначално да е била синкомпресионна навлачна зона, реактивирана при издигането на Централнородопската куполовидна подутина и формирането на Горнокъпиновския палеогенски грабен.