1. въведение



страница6/16
Дата19.01.2018
Размер2.72 Mb.
#48169
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)


Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящите изследвания на Източните Родопи. Въвеждането ù се прави в Обяснителната записка към к. л. Крумовград – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.

Седиментите на единицата са известни и като „червена континентална моласа”. Означавани са с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Кожухаров и др., 1995; Георгиев и др., 1998ф). Подобно на Крумовградската група, седиментите на единицата от района са разграничени и описани за първи път от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф).

На к. л. Златоград Подрумченската свита заема сравнително големи площи в околностите на селата Припек, Чакърци, както и между с. Пресека и с. Добромирци като основен пълнеж на Пресешкото грабеновидно понижение. Може да се наблюдава също и като малки изолирани разкрития по северозападната периферия на Дранговския блок.

Свитата заляга върху седиментите на Крумовградската група или директно върху метаморфната подложка несъгласно с размивна или се отделя с разломна граница. Покрива се трансгресивно от седиментите на карбонатно-теригенния комплекс, Подковската свита, варовиково-пирокластичната задруга (северно от с. Воденичарско и в Пресешкия грабен), както и директно от Джебелската свита (с. Трена).

Свитата е изградена най-вече от хаотични, несортирани слабоспоени до рахли, предимно полимиктови разнокъсови брекчоконгломерати с характерно червено-виолетово оцветяване. На различни места в разреза те се прослояват от незакономерно разпределени червено оцветени пясъчникови пачки. Съставът на късовете най-често е пряко зависещ от състава на метаморфната подложка от конкретния район: биотитови гнайси, левкократни аплитоидни гранити, серпентинити, амфиболити, порфирни ортогнайси, кварц и пр. Преобладаваща е едрочакълната (20–30сm) фракция, която често включва или преминава в едровалунна и блокова. Степента на обработка силно варира – от нулева до наличие на полуобработени и добре обработени късове. Последните са най-често с дребночакълни размери и представляват незначителна част от общия обем. Подобно „пустинен загар”, по късовете са развити червеникави тънки хематитни, а северно от с. Лебед – и втори – лимонитни, кори (Йорданов, Калинова – в: Саров и др., 1997ф). Матриксът е неравномерно разпределен и е представен от грубозърнести до гравийни пясъчници. В горната част на профила пясъчниците образуват неиздържани прослойки и лещи. Те са червено-виолетови, сиви или ръждивокафяви на цвят, изградени от кварц, фелдшпад, слюда и скални отломки.

Дебелината на свитата варира от 0 до 20 m при с. Генерал Гешево, а в околностите на с. Припек достига 250 m.

Скалите на свитата представляват елувиално-дезинтегрирани и делувиално-пролувиално преотложени материали с белези на латеритоподобна кора, формирана по фундамента в условия на субариден климат.

Преки данни за възрастта на единицата за целия изследван район липсват. Въз основа на стратиграфската позиция и взаимоотношения с покриващите материали е възприета приабонска възраст.


4.1.4. Карбонатно-теригенен комплекс

По този начин единицата е означена при настоящото геоложко картиране.

Скалите на комплекса са представени предимно от теригенни и по-малко варовити кластични седименти, отложени в сравнително тесен и дълбок морски приабон-олигоценски басейн.

Комплексът е изграден от три суперпозиционно и нееднакво обемно застъпени задруги: брекчозна, флишоидна и теригенно-варовикова задруга.

Общата дебелина на комплекса на картният лист е над 950 m.
4.1.4.1. Брекчозна задруга (bE3)

Скалите на единицата са разглеждани в предишни изследвания като „хоризонт на конгломерато-брекчите” (Р. Иванов, 1960), „първи хоризонт – брекчоконгломератен” (Кацков и др., 1965ф) и др. На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Комотини, скалите са отделени като брекчоконгломератна задруга (Кожухаров и др., 1989b).

Задругата се разкрива на повърхността единствено като сравнително тясна ивица при с. Горно Къпиново (в югоизточния край на к. л. Дрангово), където участва в пълнежа на Къпиновския грабен. Предполага се, че отделни нейни елементи изпълват основата на Бенковското понижение.

Единицата се ограничава с разломни граници в Къпиновския грабен, но по същество заляга трансгресивно спрямо метаморфната подложка. Покривка липсва.

Брекчозната задруга е изградена предимно от сиво-кафеникави, предимно моногенни дребно-среднокъсови до блокови брекчи и по-рядко конгломератобрекчи с късове от разнообразни гнайси. На места късовият състав е представен от шисти, амфиболити, мрамори, пегматити, серпентинити, кварц, гранити и др. Големината на късовете варира в широк интервал – от гравийни до едроблокови. Брекчоконгломератите са ръбести до слабо обработени, несортирани, преобладаващо силно уплътнени. Матриксът е в подчинено количество, неравномерно разпределен, с гравийни до рядко алевритови размери. Изграден е от по-фин идентичен по състав скален материал.

Дебелината на задругата в изследваната площ достига до 200 m.

Въз основа на факта, че на север се покрива от долните нива на флишоидната приабон-ранноолигоценска задруга, възрастта на задругата се приема за приабонска.
4.1.4.2. Флишоидна задруга

Разрезът на единицата е означаван в литературата като: „II приабонски хоризонт – флишоподобен” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф); „теригенен хоризонт (серия)” и „теригенен комплекс” (Атанасов и др., 1970ф; 1972а,b,c; 1980ф). В Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1: 100 000 – к. л. Кърджали Горанов, Шиляфова (в: Кожухаров и др., 1995) отделят скалите като „ритмична песъчливо-мергелна задруга”.

Седиментите на задругата се разкриват на голяма площ предимно на картен лист Златоград и представляват основният пълнеж на Бенковското понижение. Наблюдават се на повърхноста при западните махали на с. Горски Извор и в околностите на селата Могиляне, Каялоба, Добромирци, Дедец, Мъженци.

Единицата е представена преимуществено от сравнително еднообразни флишоидни седименти. В изследваната площ тя е поделена на две пачки, които изцяло запълват обема ù. Наличието на единични гравитачни блокове от органогенни варовици всред калдерната брекча в околностите на с. Горски извор (Йорданов – в: Саров и др., 1997ф) е указание за начална крайбрежна рифогенеза.


Пясъчниково-мергелно-алевролитова пачка (fd/smE3). Като картируемо тяло е отделена за първи път при проучването на Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф).

В изследваната площ пачката изгражда основата на флишоидната задруга и се разкрива под формата на ивица между южно от с. Могиляне до източно от с. Китна (северозападната периферия на Дранговския блок).

Единицата се разполага трансгресивно и дискордантно последователно върху скалите на фундамента, неподелените материали на Крумовградската група и Подрумченската свита. Във вертикална посока прехожда в пачката на дебелослоестите пясъчници.

Пачката е изградена от флишоподобна алтернация на мергели, алевролити, алевритови глини и пясъчници.

С най-голямо участие в разреза са алевритови до песъчливо-алевритови мергели. Тези скали са тъмносиво-синкави, сиво-черни до тъмносиво-бежови, с преобладаващо тънкослоеста текстура. Пясъчниците са в подчинено количество. Те са сиво-бели, жълтеникави до кафяво-жълти, фино- до дребнозърнести, на места ивичести и тънкоплочести, на други – по-дебелослойни, масивни, често слабо варовити. Сред пясъчниците са установени и по-варовити пластове. В състава на пачката са описвани още аргилити и глини (Саров и др., 1997ф).

Дебелина на пачката варира от 10 m до към 50 m.

По данни на Атанасов и др. (1972а) възрастта на единицата е приабонска.
Пачка на дебелослоестите пясъчници (fd/sE3-Ol1). Тази пачка е представена в най-голям обем и дава основния литоложки облик на задругата. Изгражда нейните средни и горни нива в изследваната площ.

Пачката се разполага с бърз литоложки преход или с рязка литоложка граница нормално върху скалите на пясъчниково-мергелно-алевролитовата пачка или трансгресивно и дискордантно директно върху кристалинните бордове на понижението или седиментите на Подрумченската свита. Границите с афльориментите на Крумовградска група са тектонски. На север над с. Мъженци горната граница с теригенно-варовиковата задруга е с характер на бърз литоложки преход до рязка литоложка. В ЮЗ посока границата с пълнежа на Кушленската калдера е тектонска, а с пясъчниково-конгломератната задруга от пълнежа на Горскоизворското наложено понижение – тектонска, закрита, но по същество размивна, дискордантна.

Пачката е изградена от разнообразни дебело-грубо- до неяснослоести бели до преобладаващо жълто-кафяви пясъчници, често с белези на нормална или обратна градационна слоестост. Скалите са здрави, на места с обилна глинесто-песъчлива неравномерно разпределена спойка. Съставът е предимно аркозен, представен от кварц, фелдшпат, слюда и др. Притежават характерно изветряне, образувайки интересни ерозионни форми на релефа. Пясъчниците се прослояват често от алевролити и варовити пясъчници, алтерниращи незакономерно с мергелни и глинести нива.

Дебелината на пачката варира в границите от 250 m до 600 m.

Възрастта на пачката до първите „варовити пясъчници” (Атанасов и др., 1970ф; 1972а) е приабонска, а нагоре – олигоценска (Атанасов и др., 1980ф; Goranov et al., 1986).
Дебелината на флишоидната задруга достига 650 m.

Флишоидната задруга представлява основен пълнеж на Бенковското структурно понижение. Според Йорданов като цяло единицата е стратиграфски и възрастов корелат по тези места на Пъдарската свита. Характерът на седиментацията се определя като груб, песъчлив (флуксотурбидитен) флиш, отложен в „тесен изток-западен трог” (Боянов, Горанов, 1995ф) с продължение и връзка на изток и север с вулкано-седиментния Леново-Крумовградски трог (Yordanov, 2002).

По определения на Атанасов и др. (1970ф; 1972а) възрастта на задругата е приабон – рупел. При настоящото проучване бяха взети проби на 2 km източно от с. Горски извор от пачката на дебелослоестите пясъчници. Определенията на варовитата нанопланктонна асоциация, извършени от Синьовски, потвърждават само късноеоценската възраст на единицата. Следлютеската възраст се маркира по присъствието на таксоните Cyclicargolithus floridanus (Roht & Hay in Hay et al., 1967) Bukry, 1971 и Dictyococcites hesslandii (Haq, 1966) Haq & Lohman, 1976, а Reticulofenestra umbilica (Levin, 1965; Martini & Ratzkowski, 1968) ограничава отгоре хроностратиграфския диапазон в тази част на басейна до рупела.
4.1.4.3. Теригенно-варовикова задруга (lsOl1)

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Кърджали, скалите са представени като част от „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити, туфозни пясъчници и туфозни рифови варовици” от основата на т. нар. задруга на втори кисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1989a).

На к. л. Златоград единицата се разполага северно от с. Мъженци под формата на тясна ивица, ориентирана в изток-западна посока.

Теригенно-варовиковата задруга заляга нормално с постепенен преход над флишоидната задруга, като долната ù граница се поставя в основата на първия органогенно (рифогенно)-варовиков пласт. От север се отделя с разлом от материалите на Подковската, Джебелската свита и варовиковата задруга.

В изследваната площ задругата е изградена изцяло от органогенни варовици, оформящи биостромна рифова постройка. Варовиците са сиви или бели на цвят, средно- до дебелопластови, с масивна текстура и с биоморфна, детритусна или смесена структура. Главни рифообразуващи организми са варовитите водорасли, бриозоите и коралите. Теригенният компонент е в незначително количество.

Общата дебелина на единицата варира от 20–30 m до 150 m.

Възрастта на задругата се основава на стратиграфското ù положение и фаунистични данни (Атанасов и др., 1970ф; 1972а; 1980ф). Според тези изследвания единицата е с хроностратиграфски обхват в рамките на ранния олигоцен (рупел).
4.1.5. Кърджалийска вулкано-седиментна група

Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Oбяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008).

Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени и две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита, последната представена на картния лист. Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно.

Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката елиптична структура (к. л. Книжовник – М 1: 50 000).



4.1.5.1. Подковска свита (PkOl1)

Въвеждането на единицата като официална, съпроводено с обстойна историческа справка, е направено в Oбяснителната записка към Геоложката карта на к. л. Джебел – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където е разположен холостратотипът.

В рамките на изследваната площ е описана под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Кацков и др., 1965ф; Йорданов, Калинова в: Саров и др., 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) е означена като „конгломератно-пясъчникова пачка” от „задруга на първи кисел вулканизъм” и „пачка на конгломерати, пясъчници, среднокисели туфи и туфобрекчи” от „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.

В структурно отношение скалите на Подковска свита заемат обширното пространство на Кърджалийската депресия. В картния лист те се разкриват на сравнително малки площи в източните му части от околностите на с. Селянка на север до южно и ЮЗ от с. Здравчец.

Свитата покрива с размив или трансгресивно и на места дискордантно различни по възраст и състав скали – разнообразни метаморфити от допалеогенската подложка, седименти на Подрумченска свита, както и продукти на карбонатно-теригенния комплекс. Върху скалите ú с бърз литоложки преход се разполагат скали от състава на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс) или се покриват с размив от седиментите на Джебелска свита.

Скалите, изграждащи единицата, са представени от пъстри несортирани полигенни разнокъсови брекчи и брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до сиво-зеленикав цвят. Те са средно- до дебелопластови, сравнително здраво споени. На места алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.

В повечето локалитети и на различни места в разреза, но най-вече в околностите на с. Селянка, всред брекчоконгломератите се отделят нива (алтерниращи пачки) от най-често бледорезедави, бели и сиво-бежови витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно свързани с късна активизация на Зимовинския вулкански апарат (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта.

Дебелината на свитата в изследваната площ достига 80 m.

Скалите представляват основно литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях (напр. ЮЗ от с. Генерал Гешево) се предполага континентален генезис.

По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици, възрастта на свитата е възприета като ранноолигоценска.


4.1.6. Пясъчниково-конгломератна задруга (scgOl1)

Като самостоятелна единица е отделена за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф), а под това наименование – от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). В предишни изследвания присъствието на тези скали не е разграничавано и те са описвани като част от „комплекса на киселите и среднокисели туфи и туфобрекчи” (Кацков и др., 1965ф) или респективно, „лавопирокластична задруга” (Геоложка карта на България М 1: 50 000 к. л. Кърджали и к. л. Комотини).

Скалите на задругата изграждат ограничени площи северно от с. Горски извор. Изпълват Горскоизворското понижение.

Долната граница на скалите от задругата не се разкрива на повърхността. Предполага се, че единицата се разполага с размив върху метаморфити от подложката и седименти от състава на флишоидната задруга. Скалите на задругата се покриват съгласно или се просичат от вулканити на Кушленския и Остренския вулкански подкомплекс. На места във вид на неголеми гравитачни клипи тя припокрива скалите от споменатите по-горе вулкански подкомплекси. В редица случаи ксено-блокове с големина до десетки метри са заграбени от игнимбритовите потоци на Остренския вулкански подкомплекс. Отделни блокове от пясъчници и брекчоконгломерати на същата са включени под формата на гравитачни плаки в състава на вулканогенно-теригенната задруга (напр. непосредствено след граничния портал при с. Горски Извор, ЮИ от вр. Руслово бърдце и др.).

Основен литоложки белег на единицата са чакълно-блоково-валунните, преобладаващо моногенни конгломерати до брекчоконгломерати с неравномерно разпределен, предимно слабо уплътнен до здраво споен пясъчников матрикс. Текстурата е главно матриксподдържана. Късовете са изградени преобладаващо от равномернозърнести гранити, пегматити и по-рядко метаморфити. Обработката на късовете е от умерена до добра. Срещат се и пачки от псамо-псефитни до гравийни пясъчници. Характерен белег е виолетово-червеникавото и зеленото оцветяване на някои нива в пясъчниците и брекчоконгломератите (1–1,5 km източно от с. Горски извор).

Предполагаемата дебелина на задругата е 20–30 m.

Отлагането на седиментите се е осъществило в континентални условия. Единицата има базален характер и предхожда началото на интензивния субаерален вулканизъм. Отложенията са с типичен алувиален до алувиално-пролувиален генезис и не съдържат кластика с вулкански произход.

Скалите от единицата са възможен корелат на Загорския член на Джебелска свита. Според стратиграфската позиция възрастта им се приема за рупелска.


4.1.7. Сушицки вулкански комплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се отделя за първи път в настоящето изследване. Наименованието е взаимствано от т. нар. Сушицки вулкански район (Харковска, 1998). Единицата обединява вулканските скали и седименти, установени и отделени от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) като самостоятелни вулкански комплекси. При настоящото изследване тези непубликувани, но географски именувани единици се въвеждат като официални неслоести литостратиграфски единици, като се понижава рангът им (от вулкански комплекс в подкомплекс) и се запазва топонимното прилагателно в името им.

Единицата е изградена от вулкански скали с контрастни характеристики и състав, свързани с развитието на единна сложно устроена вулканска структура – Сушицки вулкан с калдерно развитие (Кушленска калдера).

Времето на проява на вулканизма, определено по стратиграфска позиция и K-Ar датировки, е ранен олигоцен.

Сушицкият вулкански комплекс се подразделя на следните единици (по реда на изява): Кушленски вулкански подкомплекс; Остренски вулкански подкомплекс; Горскоизворски вулкански подкомплекс; Чаталалмдеренски вулкански подкомплекс; Ючкаянски вулкански подкомплекс.

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Кърджали и Комотини всички тези скали са отнесени към една т. нар. лавопирокластична задруга.





Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Harkovska et al., 1998a, 1998b; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005)

4.1.7.1. Кушленски вулкански подкомплекс

Топоним на единицата е с. Кушла, разположено в южната част на площта в пределите на к. л. Дрангово – М 1: 50 000.

Скалите от подкомплекса се разкриват в околностите на с. Кушла и върховете Гермекая, Бургаз, както и в района на пограничния връх Мечка. На юг разкритията им продължават и на гръцка територия.

Типовият локалитет е в околностите на с. Кушла.

Кушленският вулкански подкомплекс е изграден от лавови и пирокластични вулкански скали с преобладавщо среден състав. В някои случаи вулканитите са интензивно хидротермално променени.

С Кушленския вулкански подкомплекс се свързват първите прояви на вулканска активност в района. Преки взаимоотношения между вулканитите на подкомплекса и седиментите на пясъчниково-конгломератна задруга не се наблюдават, освен припокриването им от гравитачни плаки от брекчоконгломерати (без вулканска кластика) източно от вр. Балабантепе. Пирокластичните потоци – игнимбрити на Остренския вулкански подкомплекс залягат съгласно с рязка литоложка граница върху скалите на Кушленския или имат разломни граници с тях. Блокове и плаки от вулканити и пирокластити на подкомплекса се преотлагат в хаотичните седименти на вулканогенно-теригенната задруга (Чаталалмдерански вулкански подкомплекс). Просичат се от неправилни, силоподобни тела и дайки от андезитобазалти и шошонити на Ючкаянския вулкански подкомплекс (по пътя към с. Кушла).

К-Аr датировки от висококалиев андезит от „най-долните нива на разреза” (Innocenti et. al, 1984) в околноститте на с. Ксерокори (от гръцката част на района) са 34 Ма. Това определя рупелската им възраст.

Кушленският вулкански подкомплекс се подразделя на две картируеми единици (от долу – на горе): андезитови туфи и андезити, и среднокисели вулканити.


Андезитови туфи и андезити (1KuOl1). Скалите от единицата се разполагат в долните части от разреза. Представени са от лилаво-червени лапилно-блокови и пепелни до грубопепелни туфи, прослояващи се с маломерни андезитови до латитови лавови потоци. Литокластите в лапилно-блоковите туфи са от лилаво-червени дребно- до среднопорфирни андезити до латити (миндални и масивни). Размерите на късовете са от 1cm до 1m. На много места скалите са хидротермално променени (хематитизирани, пропилитизирани).
Среднокисели вулканити (2KuλτδOl1). Единицата е изградена от латити, дацити до трахидацити и трахити. Латитите са кафяво-виолетови, среднопорфирни и се разкриват в района на пограничния връх Мечка. Вулканитите в околностите на село Кушла и вр. Гермекая са представени от кафяво-виолетови масивни средно-едропорфирни, често грубопорфирни по плагиоклаз и санидин дацити до трахидацити и трахити. В някои случаи се наблюдава ивичеста текстура, обусловена от неиздържани ивици с различно оцветяване, следваща флуидалността на лавите. Структурата е порфирна и гломеропорфирна, трахитоидна. Първичните минерали изграждат от 10–30 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз, санидин, биотит, клинопироксен, амфибол и кварц. Плагиоклазите (олигоклаз) са слабо зонални с включения от апатит и разкристализирало вулканско стъкло. Някои от по-големите порфири имат периферия от глинясъл санидин. Наблюдават се карлсбатски и албитови срастъци. Санидидинът е в по-малко или относително еднакво количество с плагиоклазите. Кварцът е рядък с характерни заливообразни форми, оказващи процеси на магматична корозия. Акцесорни минерали са циркон и апатит. Основната маса е хиалопилитова, със субпаралелно ориентирани микролити от плагиоклаз, санидин и апатит, кристалити и финопрашести рудни минерали. В повечето случаи е съставена от микрозърнест агрегат, вероятно от кварц и фелдшпати и ксеноморфен вторичен кварц, сред който се наблюдават сферолити от радиaлъчести К-фелдшпат, кварц и албит.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница