10 април 2010 г. Тема: здравеопазване

Втори тур от оставки заваля в здравното министерство - този път на втория ешелон. Заместник-министърът д-р Валерий Митрев, съветникът по лекарствената политика доц. Асен Дудов и началничката на дирекция "Лекарствена политика" д-р Валентина Платиканова са подали молби за напускане.

Преди дни след скандал от ведомството се оттегли министър д-р Божидар Нанев.

Информацията за оставките на замовете бе потвърдена вчера от пресцентъра на ведомството. Все още не е ясно дали останалите две заместник-министърки - д-р Тодорка Костадинова и проф. Мила Власковска, ще се разделят с постовете си.

Овакантяването на шефските кресла стана ясно в деня, в който премиерът Бойко Борисов представи бъдещата здравна министърка проф. Анна-Мария Борисова. Тогава бе обявено и името на първата й нова заместничка Десислава Димитрова (съветничка на вицепремиера Симеон Дянков). За нов заместник-министър вчера се спрягаше името на видна експертка, която сега работи в компания за изследване на фармацевтичния пазар.

Също вчера стана ясно, че делът на държавно финансирания пазар на лекарствата за м. г. у нас е бил 36,6% при средно за Европа 85% (толкова покриват от стойността на медикаментите обществените фондове). А прогнозата за т. г. е държавата да плаща 35%. Това съобщи вчера Кунчо Трифонов, генерален мениджър на IMS за България на семинар в Правец. И даде пример. За 2009 и 2010 г. здравната каса плаща по 330 млн. лв. за медикаменти. Пациентите за м. г. са броили от джоба си 1,090 млрд. лв., за тази се очаква сумата да е 1,170 млрд. лева.

На семинара в Правец бившият директор на Агенцията по лекарствата Борислав Борисов и настоящ консултант по лекарствената политика разказа колко много са напреднали иновациите.

Например, днес вече с една молекула се лекуват две-три локализации на рака. Също една такава молекула се "справя" още с нехочкинов лимфом, определена хронична левкемия и ревматоиден артрит.

Според него не можело да има селища без качествени здравни грижи. И реформата в системата трябвало да започне именно от малките населени места и малките филиали на спешните центрове. В момента в България броят на фелдшерите е над 4000 души. Проблемът е, че през 1999 г. са завършили последните кадри и оттогава няма обучение по специалността. “В цял свят професията е позната като лекарски асистент, който работи под наблюдението на докторите”, коментира Александров. Другите държави приемали тези медицински кадри като стратегическа професия.

В момента у нас фелдшерите съществували само като наименование на професията, приписват им се отговорности, но никой не ги защитава. Точно затова те ще протестират поетапно и символично от понеделник, но няма да спират работата си и всеки, който се нуждае от медицинско обслужване, ще го получи.

Фелдшерите са готови да предприемат и ефективни стачни действия. Те обаче щели да направят реверанс към новата министърка Анна-Мария Борисова, като изчакат да заеме поста и да се запознае с проблемите им.

Ако обаче не получат подкрепа от нея, щяло да има бунтове.

Диляна МИЛЧЕВА


Здравната реформа зависи от волята на премиера
Ако направим бърз преглед на правителствата, които са ни управлявали през последните 20 години, се забелязва една любопитна тенденция. Нито един министър на здравеопазването досега не е успял да изкара пълен четиригодишен мандат. Има три правителства (на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев), които могат да се похвалят с това постижение, но и в тях здравните министри са били сменяни на втората или на третата година.

Скорошната оставка на Божидар Нанев потвърждава тази статистика.

Всичко това задава определена логика на поведение. Мисля си, че тези смени на министри в различни кабинети, с различни конфигурации на политическите сили са се случвали, защото:

Първо, ресорът “здравеопазване” е много тежък.

Второ, е нереформиран.

И който тръгне да прави реформите, се превръща в обект на жестока критика. А и не всеки може да издържа на темпото. Част от министрите са имали желание да направят нещо за системата, участвали са активно. Други са били по-пасивни, вървели са след събитията.

Личното ми впечатление от тези години е, че хората, които заставаха начело на Министерство на здравеопазването и не проявяваха решимост в провеждането на реформите, бързо ставаха жертви на собственото си бездействие. Донякъде такъв е случаят и с Божидар Нанев. При него реформата тръгна и после запъна. Аз съм привърженик на принципа на Плутон: “Не е важно да стигнеш бързо, важното е да не спираш”. А Нанев спря в един момент. И сгреши.

При правенето на реформата в сфера като здравеопазването трябва да има силна политическа воля и целеустременост. Липсват ли тези две условия, ефектът не е добър. Но волята и целеустремеността са състредоточени не толкова в министъра, колкото в министър-председателя. Независимо за кое правителство говорим. Неслучайно във Франция с реформата се занимава президентът Никола Саркози, в САЩ - президентът Барак Обама. Тези хора поемат целия риск, цялата енергия, която трябва да се създаде около здравната реформа, поемат и диалога с обществото.

Да напомня, че когато през 90-те години почнахме да говорим за реформа на здравната система в България разбирахме - смяна на финансирането, което от остатъчно-бюджетен принцип минава на фондов принцип. Т.е. създават се каси - дали една, дали две, дали пет, това е въпрос на развитие на системата. Но тези пари са специално за здравеопазване, не бива да бъдат пипани за нищо друго.

Това е т. нар. солидарен модел. Не е идеален, но в света няма идеални здравни системи. Винаги се търси съвместяване на обществени с частни средства, т. е. ако има обществени фондове, трябва да има и частни, за да се разпредели тежестта. Защото тя в крайна сметка основно пада върху потребителя, гражданина. И той не бива заради здравето си непрекъснато да бъде изнудван или лъган.

Затова настоявам министър-председателят сега да излезе и да формулира ясна политическа цел в здравеопазването. През 1997 г. имахме такава цел. Казахме: сменяме финансирането и правим фонд. Следваше структурната реформа: подобряване на доболничната помощ, после на болничната. За съжаление не стигна времето за болничната помощ. Системата остана отворена и недовършена. Като всяко недовършено нещо днес тя не е привлекателна за хората.

При правителствата след 2001 г. вината (моралната, не става дума за материалната) беше, че спряха реформата. Тя вървеше по инерция в първите години от управлението на Сакскобургготски, а след това спря. Почнаха да се занимават с парчета от нея - парите в касата или извън нея, тук търгове, там... Без ясна визия за промяната. При това управляващите непрекъснато наливаха пари в системата - увеличавайки вноската, давайки пари от бюджета за онези, които се осигуряват от държавата и т.н. Средствата за здравеопазването са нараснали от 1,140 млрд. лв. през 2001 г. на 2,7 млрд. през 2010 г. - увеличението е два пъти и половина, но ефектът го няма, тъй като структурата издиша, тя не дава качествен продукт. Затова е толкова важна структурната реформа. Министър Дянков е прав - в нереформирани системи не бива да се наливат пари. То е безсмислено, както сочат и цифрите. Парите са изхарчени, а никой не е доволен.

От Анна-Мария Борисова, която ще наследи Божидар Нанев, очаквам да каже правителството ще продължи ли фондовото финансиране или не. Каква е ситуацията в момента? Имаме фасада, която се нарича НЗОК, т.е. имаме фонд, но вътре зад фасадата се ползват инструментите на бюджетното финансиране. Това разклаща и без това нестабилната система и я убива бавно.

Според мен министърът на здравеопазването е само оръжие в ръцете на премиера (независимо кой е), който носи цялата отговорност. Отново ще повторя, че за да се случат реформите, най-важни са политическата воля (засега тя е налице) и политическата целеустременост - да кажеш недвусмислено какво искаш да постигнеш. Другото е хаос, в който всеки един - дали министърът ще е Стоян или Иван няма значение - взема една тухла и почва да работи върху нея и къде точно я слага никой не знае. Политическата целеустременост се получава само когато има добре работещ парламент, само когато законите се коват в него на базата на широк обществен и политически консенсус.

Затова и спорът дали министърът на здравеопазването трябва да е лекар или мениджър ми се струва незначителен. Видяхме, че имаше и мениджър във втората половина от управлението на НДСВ (Славчо Богоев - б. р.), но това нямаше особено значение. Друго е същественото - министърът трябва да е изявена политически фигура. Независимите експерти си имат своето значение другаде.

Д-р Борисова може да се развие политически. Да й дадем шанс. Важното е да подходим добронамерено, водени от желанието управляващите да успеят, защото ако те не успеят, нещата ще станат още по-лоши. Кой има сметка от това? Затова нека първо да видим действията на новия министър, заявката за нейните цели.

“Той създава непринудена обстановка около себе си, но в същото време стриктно слуша и си записва всичко, което събеседникът му говори. Беше подготвен за проблемите на всяка страна, с чийто представител се ръкува”, подчерта Борисов. Той не скри възторга си от маниера на Обама да скъсява дистанцията. “Взаимно се харесахме”, с усмивка допълни Борисов.

Българският министър- председател се оказал в някаква степен “привилегирован” в сравнение с останалите европейски лидери. Той имал възможност на три пъти да разговаря с Обама за по десетина минути: първи влязъл при него, последен си тръгнал, а по време на вечерята седял отляво на американския президент.

За срещата всяка европейска страна е трябвало да се подготви предварително по пакет от конкретни въпроси, посочени от организаторите. “На мен ми се паднаха едни от най-трудните: противоракетната отбрана (ПРО), отношението към Ирак, Иран и Афганистан”, каза Борисов. И той също се бил подготвил задълбочено по тях. В самолета усилено бил и брифиран от външния министър Николай Младенов и Елена Поптодорова, които бяха в официалната делегация. На вечерята били дискутирани още въпроси за бъдещето на Македония в НАТО, както и отношенията на САЩ с т. нар. Нова Европа. Целта била Обама да чуе мненията и съветите на държавните мъже, защото “те най-добре познават региона”. Освен това след успешното прокарване на здравната реформа в САЩ US държавният глава вече искал да активира трансатлантическото сътрудничество, желано от европейските държавници.

Когато Борисов развивал тезите си пред Обама, президентът си записвал. Премиерът ни подчертал, че ПРО е елемент на НАТО и че чрез тази система, ако се внедри, ще се пази цяла Европа. Борисов уточни пред “Труд”, че преговори за приемане на елементи на ПРО не са правени и че когато въпросът бъде поставен на дневен ред, думата ще има българският парламент. По отношение на Иран Борисов защитил тезата за “втвърдяване на санкциите срещу Техеран, който има и произвежда обогатен уран и чиято крайна цел е производството на ядрено оръжие”. Според Борисов “ракетите на Иран могат да достигат България, затова трябва да се мисли за бъдещето и сигурността на страната ни”.

По отношение на Афганистан Борисов изразил тревогата, че “след като СССР загуби войната там и вече години наред гинат войници на НАТО, резултат не се вижда”. “Какво правим, докога ще воюваме?”, казал той

Трябва да почне изграждане на инфраструктура, на болници и училища, създаване на полиция и армия, за което в Афганистан трябва да се изпратят освен войници, и специалисти, които да обучават и да творят, било консенсусното мнение на европейците на вечерята. Борисов подчертал, че “ако НАТО загуби, талибаните ще се върнат, ще плъзнат из съседните държави и ще стигнат до южния му фланг (т.е. до нас) и това ще е най-тежката загуба на Алианса в историята му”.

В края на вечерята Барак Обама направил обобщение на разговора и три пъти цитирал мнението на премиера Борисов. Той не пропуснал да му благодари за приемането на затворник от Гуантанамо. Говорейки за духа на срещата, Борисов подчерта, че не е имало тема, по която поканените на срещата да не са постигнали консенсус.

“Беше фантастична вечеря! Имаше сериозна дискусия и дух на обща загриженост за проблемите на света”, обобщи Борисов.

Той останал приятно изненадан, когато в края на вечерта сътрудничка на Обама му поискала личния телефон и му предоставила директна връзка с обитателя на Белия дом. “Сега, когато искам, мога да му звънна, както и той - така диалогът ни ще бъде непрекъснат и ще могат да се решават проблемите в крачка”, каза Борисов.

Пред Обама той представи лично новия ни посланик в САЩ Елена Поптодорова, която бе и преводач между двамата. Премиерът подписал назначението й във вторник, а с Обама се разбрал тя да получи бързо агреман, за да замине веднага. “Мисля, че ще е страхотен посланик”, бе предварителната оценка на US президента за нашия бъдещ първи дипломат във Вашингтон.


Част от екипа на Нанев също напусна здравното министерство
Янина Здравкова

Трима души от екипа на подалия оставка здравен министър Божидар Нанев също напускат МЗ, съобщиха оттам. Това са зам.-министърът Валерий Митрев, доц. Асен Дудов - съветник на министъра по лекарствената политика, и Валентина Платиканова, шеф на дирекция "Лекарствена политика".

Митрев е и член на надзорния съвет на здравната каса. Той беше и сред хората, които разработиха концепцията за преструктуриране на системата, благодарение на която по-малко болници сключиха договори с НЗОК и бе наложено изискването лечебниците да осъществяват 24-часов прием и да имат поне по 2-ма лекари от специалност. Дудов и Платиканова пък бяха поканени в МЗ от Нанев.

За поста на Нанев е номинирана проф. Анна-Мария Борисова, специалист по ендокринология. Тя е известна с тясното си сътрудничество с някои фармацевтични компании и с лобирането държавата да отделя повече внимание на остеопорозата, включително и на лекарствата и изследванията за болестта.

Съпругът на Борисова - доц. Стефан Кривошиев, е свързан с "Химимпорт груп", сочи проверка в ДАКСИ. Той е шеф на клиниката по диализа в ИСУЛ. Същевременно е и управител на частната "Диализа София 1" с предмет на дейност лечение и наблюдение на болни с хронична бъбречна недостатъчност. 20% от дружеството са собственост на "Вита Консултинг", която е собственост на бившия депутат от НДСВ и бивш директор на ИСУЛ Пламен Кенаров. Останалите 80 на сто от фирмата са на "Диализа България", половината от която е собственост на "Химимпорт груп".


Трима пуснаха оставки в здравното министерство
Илияна Ангелова

Трима души от екипа на подалия оставка министър Божидар Нанев също заявиха, че искат да се оттеглят, съобщиха източници от ведомството.

Оставки хвърлиха заместник-министърът д-р Валерий Митрев, доц. Асен Дудов, който съветваше Нанев за лекарствената политика, и д-р Валентина Платиканова, шеф на дирекция “Лекарствена политика”.

Божидар Нанев се оттегли от поста на 30 март, след като прокуратурата повдигна срещу него обвинение за неизгодни търгове за противовирусни препарати. Оставките идват два дни след като премиерът Бойко Борисов представи новия здравен министър проф. Анна-Мария Борисова. Тя ще разгледа оставките, когато встъпи в длъжност. Първо парламентът трябва да я утвърди.

В министерството Митрев отговаряше за медицинското обслужване, здравното осигуряване и отношенията със съсловните организации в бранша. Преди това неврохирургът съветваше лекарския съюз. Има магистърска степен по икономическо управление и финанси на здравните грижи. Бил е и шеф на дирекция “Болнична медицинска помощ” в здравната каса.


300 губят бъбрек заради ново лекарство?

Държавата пести 100 000 лв. от смяната на терапията им
Илияна Ангелова

Над 300 възрастни и 14 деца с бъбречни трансплантации рискуват присаденият орган да бъде отхвърлен, защото са принудени да сменят терапията си, съобщиха пациенти.

Търг на здравното министерство е класирал по-евтин генеричен имуносупресор на “Актавис”, който те сега са принудени да ползват. Трансплантираните остават без право на избор. При последното си посещение в болницата, където получават хапчетата, им дали вече от новите. Ако откажат, трябва да си купуват оригинала на свободния пазар по 400 лв. за кутийката.

“Няма да експериментирам със здравето на дъщеря си, която е с присаден орган вече 6-а година и досега не е сменяла лекарството”, категорична е Стоянка Ананиева. Има опасност от усложнение, ако се смени лечението, присадката може да бъде отхвърлена, потвърдиха нефролози.

Подмяната е заради икономии в бюджета. Държавата спестява 100 00 лв. на година, но ако орган бъде отхвърлен, разходите за един болен ще са по-големи, каза Иван Димитров от организацията на бъбречнотрансплантираните. В Европа генерици се ползват при нефрологични заболявания, но много рядко при трансплантации, добави той. България ще е първата страна, която принудително сменя терапията за тези хора.

Няма разлика в показанията за приложение между генеричния и оригиналния медикамент, уверяват от "Актавис". Той е регистриран в 20 европейски държави.

Българските пациенти нямат доверие на джипитата заради ниското ниво на профилактичните прегледи, се казва в последния секторен анализ на Световната банка. Според нейните експерти повечето семейни лекари все още нямат подготовка за общопрактикуващи, а придобиването на тази квалификация се отлага непрекъснато. Последният срок да придобият специалността бе изтеглен от 2010 г. за 2015 г. Заради това хората често предпочитат да заобиколят първичната помощ и директно да потърсят консултации при специалист. Освен това начинът, по който се плаща на джипитата, не ги мотивира достатъчно

да подобряват предлаганите здравни услуги

Според сметките на финансовите експерти лошото представяне на доболничната помощ у нас обяснява донякъде и прекаления ръст на хоспитализациите през последните години. Общите разходи в първичното здравеопазване са едва 8% от бюджета на здравната каса, а това е наполовина в сравнение с парите, отделяни за него в Западна Европа, напомнят от банката. Статистиката отчита, че 77 от родните джипита обслужват 100 000 човека, докато в ЕС за същия брой хора отговарят 97. Близо 18% от местата у нас обаче остават незаети, сочи докладът. В много от труднодостъпните райони практиките са обслужват от фелдшери.

По подобен начин броят на специализираните доболнични центрове на 100 000 души варира между 2,26 и 16,40.

Според шефа на съсловната организация д-р Любомир Киров обаче нещата изглеждат по-различно. Заради прословутите лимити или регулативни стандарти семейните доктори отказват да правят изследвания, които иначе влизат в задължителните профилактични прегледи. В противен случай рискуват солени глоби от НЗОК.

Придобиването

на специалност пък все още не е уредено нормативно

В момента 27% от докторите имат „обща медицина", но двойно повече вече са започнали обучение, а поради липса на обучителни практики не могат да го довършат. Съответно те не могат и да се явят на изпит, за да получат тапията. Според д-р Киров от заделените от касата 154 млн. за доболничната помощ на практика дори ще се изхарчат поне с 5-6 млн. по-малко заради отпаднали осигурени и заради лимитите.

За да вдигнем качеството на доболничната помощ, от Световната банка ни съветват да спрем да режем от парите за нея. .

Друга мярка, която може да помогне, е да си направим независим орган, отговорен за лицензирането и акредитирането на болниците, за да подобрим услугите.

Накрая Световната банка предупреждава, че резервите на НЗОК трябва да са последният спасителен механизъм, който да поеме удара при евентуална актуализация на бюджета.


Оставки в здравното министерство
Здравният зам.-министър Валери Митрев подаде вчера оставка. От министерството нито потвърдиха, нито отрекоха новината, но вътрешни източници информират, че заедно с него постовете си са напуснали още съветникът на здравния министър по лекарствената политика доцент Асен Дудов и шефката на дирекция „Лекарствена политика" д-р Валентина Платиканова. И тримата са от екипа на бившия министър Божидар Нанев. Вероятно в работата по болничната реформа Митрев ще бъде заменен от номинирания нов зам.-министър Десислава Димитрова.

Все още не са ясни мотивите на тримата. Оставките им обаче идват само два дни след като премиерът Бойко Борисов представи бъдещия здравен министър професор Анна-Мария Борисова.

В министерството очакват проф. Борисова най-рано в сряда. Дотогава обаче от СДС настояват да се срещнат с артистичната ендокриноложка, за да чуят идеите є за здравната реформа. .


Гинеколог на съд за починало бебе
Врачанският окръжен съд ще гледа наказателно дело срещу шефката на болницата в Бяла Слатина д-р Ива Георгиева заради бебе, починало през август 2005 г., когато тя е била началник на АГ отделението. По действащия тогава Наказателен кодекс е предвидено само административна санкция.

Първоначално постановление на прокуратурата било внесено срещу д-р Петър Ангелов, който бил непосредствено отговорен за родилката Румяна Пельова. Миналата година делото срещу него обаче завършило с оправдателна присъда. Събраните по процеса доказателства и направената деветорна съдебномедицинска експертиза обаче дали основание на съдия-докладчика да заведе ново дело, но този път срещу д-р Георгиева, която тогава била шеф на АГ отделението. .

Заради проточилия се във времето търг в „Св. Георги" пациентската организация на бъбречно болните е подавала писмени сигнали до здравното министерство, твърди нейният председател Иван Димитров. .

Анализ на Световната банка показа, че българите нямат доверие на джипитата. Причината е, че на голяма част от тях им липсва подготовка за семейни лекари. Това обаче едва ли е изненада за някой. Истината е, че много често хората директно търсят консултации от специалист, като заобикалят първичната помощ.

Как се отнасяме днес към лекарите? Всъщност още в епохата на елинизма лекарите били предоволни, ако земята покриела грешките им бързо. За успехите обаче не премълчавали. Така е и сега. Древните гърци пускали по пазарищата слухове за собствените си лечителски умения, а който бил по-речевит и с повече приятели в Агората (събранието на знатни атиняни), получавал званието "демос докторос", тоест народен лекар. То пък му отваряло вратите за домовете на най-знатните фамилии. Защото народният лекар бил представител от прослойката, която можела да влиза във всеки дом, да пита хората за най-интимните им тайни и да се изказва последен. Толкова голям бил авторитетът му.

У нас от времето на соца лекарите също се считат за онази прослойка на обществото, на която по право й е отредено да бъде най-високият обществен авторитет. При това съвсем основателно, защото българският лекар неведнъж е доказал, че може да работи и в не европейски болници, но трудът му е давал и дава резултати, с каквито не всяка задгранична клиника може да се похвали.

Съвсем не по презумпция от соцминалото ни българските лекари се радват на заслужения авторитет на хората. При това не само заради отговорната им работа, но и заради обстоятелството, че на практика те показват как се спасяват човешки живот в изключително трудни моменти - от тежки катастрофи до перфектна работа в условия на безпаричие.

Помним условия, при които докторите ни работеха в средата на 90-те - със стари консумативи, лекуваха с медикаменти с изтичащ срок на годност, изпратени под формата на хуманитарна помощ, а преди операции хирурзи търсеха ръкавици от колеги. Преди да изпишат лекарства за вкъщи пък, съобразяваха най-прецизно ценоразписа на медикаментите със социалните възможности на пациента. Все неща, за които, както казва народът, всички им сваляхме и им сваляме шапка. И заради които подкрепяхме протестите им през 1996-1997 година. Обстоятелствата тогава и сега обаче са твърде различни.

Една група техни представители обаче твърде грубо се възползват от почитта на българина към неговия лекар и се опитват да манипулират общественото мнение. Въпросната група, в лицето на хардлайнерите в Българския лекарски съюз, се опита твърде грубо да изкара медиците ни на протести и да им вмени неясно формулирани, но пък изтъкани от банален популизъм искания, като например това за осигуряване на финансов ресурс за провежданата здравна реформа. В действителност, независимо от икономическата криза и парламентът, и кабинетът не само очертаха параметрите й, но и сложиха финансовата рамка, в която тя може да бъде осъществявана. Шефовете на съсловната организация обаче усърдно премълчават този факт. Впрочем тази бе и основната причина, насрочените от БЛС протести на 7 април да се провалят със страшна сила. Независимо от бърборенето на тази тема от месеци само шепа български лекари протестираха по един час, в който не издаваха болнични, но пък приемаха и лекуваха своите болни. Което още веднъж показа, че нашите медици с пълно основание могат да носят елинското звание "демос докторос". Колкото до хардлайнерите в съсловната им организация по-разумно ще е да замълчат. Или пък като в популярната детска приказка да изкопаят дупка в земята и крещят в нея колкото си искат по адрес на здравната реформа и нейните уши. Така и на тях ще олекне, и нас няма да безпокоят с крясъците си, пък и земята ще покрие грешките им.


Нищо лично, професорката е редно да избере екипа си, каза доц. Дудов
Посрещат с оставки министър Борисова

Фелдшери излизат на протест преди клетвата на новия здравен шеф
Хора на здравния министър Божидар Нанев хвърлиха оставки. Трима от екипа на хирурга подадоха молбите си за напускане само два дни след като проф. Анна-Мария Борисова бе обявена от премиера Бойко Борисов за новото лице на ведомството. Зам.-министър д-р Валерий Митрев, съветникът на Божидар Нанев по лекарствената политика доц. Асен Дудов и шефът на дирекция "Лекарствена политика" д-р Валентина Платиканова написаха оставките си. "Реших да постъпя по европейски, предполагам, че мотивът на колегите е същият", коментира пред "Стандарт" доц. Дудов. Той бе категоричен, че новият министър трябва да има свободата да избира екипа си. "Аз лично с удоволствие бих работил с проф. Борисова", допълни Дудов. Той уточни, че е поканен за съветник в здравното министерство лично от Нанев и има договор с него като физическо лице.

Доц. Дудов обясни, че няма общо с гръмналия скандал за неизгодни договори с антивирусния препарат тамифлу срещу свинския грип. Именно тези договори изядоха главата на Божидар Нанев. Дудов разказа, че според новите правила във ведомството договарянето за ваксини и антивирусни препарати не минава през дирекция "Лекарствена политика". То е възложено на дирекция "Обществено здравеопазване", която се ръководи от доц. Тодорка Костадинова. Дамата в момента е и.д. здравен министър след подадената от Нанев оставка и до гласуването от парламента на кандидатурата на Анна-Мария Борисова.

Още във вторник ендокриноложката заяви, че ако седне на горещия стол в здравното ведомство ще разпореди пълна ревизия, за да разбере откъде изтичат пари. Тогава проф. Борисова обяви и намерението си да направи промени в екипа на поверената й институция на всички нива. Тя ще доведе със себе си досегашната съветничка на Симеон Дянков Десислава Димитрова.

"Разбрах от колеги, че зам.-министър Валерий Митрев е подал оставка. От вас разбирам, че и други двама си тръгват от ведомството", коментира председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. По думите му оставките на заместниците на Нанев са напълно логични, тъй като новият кандидат за поста проф. Анна-Мария Борисова е дала да се разбере, че иска да работи с нови лица. "Хората от екипа на д-р Нанев предпочетоха да изпреварят събитията, вместо да бъдат изгонени", предположи д-р Райчинов. Той допълни, че се надява новият министър да действа внимателно, защото здравеопазването е изключително чувствителна система. "Грешки, допуснати в рамките на месец, могат да се изплащат после 20 години", каза лидерът на докторите.

Анна-Мария Борисова ще положи клетва пред парламента на 14 април. Два дни преди това пък фелдшерите ще излязат на предупредителен протест. Те настояват за спешно узаконяване на професията "фелдшер" и "лекарски асистент", които сега не са законово регламентирани.

Румяна Милева

Близо 1,8 млрд. лв. (около 918 млн. евро) ще даде т.г. българинът за лекарства. От тях 1,5 млрд. лв. ще са за лекарства, купени в аптеките, а останалите пари - за лекарства в болниците. През т.г. се очаква общо ръстът на продажбите на лекарства да е около 5% в сравнение с м.г., но този ръст ще е най-вече при продажбите в аптеките. В същото време количеството продадени лекарства ще е почти същото, както през м.г. - около 204 млн. опаковки от аптеките и около 47 млн. - в болниците. Тези данни представи Кунчо Трифонов, генерален мениджър на IMS - България. Ръстът на фармацевтичния пазар през 2009 г. в сравнение с предходната година е бил 7%.

Българинът доплаща най-много за лекарствата си в

сравнение с останалите граждани на ЕС. В останалите страни обществените фондове поемат около 80-85% от стойността на лекарствата, а останалото доплащат пациентите. У нас нивото на доплащане на пациентите е над половината от стойността на лекарствата, фирмите продават у нас най-евтино лекарствата си, но на гражданите те струват най-скъпо и причината затова е високият ДДС.

У нас най-много пари се дават за лекарства за диабет, докато в страните от Западна и Централна Европа на първо място са разходите за медикаменти за лечение на ракови заболявания. В западноевропейските държави лекарствата за диабет са на 6-о място, а в централноевропейските - на 3-о. В България на 2-о място са продажбите на АС-инхибитори (лекарства за сърце) и на трето - онкологичните.


Фелдшерите с предупредителни протести на 12 април
В момента над 1000 населени места са без елементарно медицинско обслужване
Предупредителни протестни действия ще предприемат фелдшерите на 12 април, обявиха вчера от Сдружението на медицинските фелдшери с бакалаварска степен. Повод за протестните действия е фактът, че от години медицинското съсловие на фелдшерите е без законов статут, заяви председателят на сдружението Александър Александров. В отворено писмо до премиера сдружението настоява за спешно узаконяване на професиите "фелдшер" и "лекарски асистент" и регламентация на статута им. Настоява се съвместно със сдружението МЗ да изготви наредба за компетенциите на лекарския асистент на базата на закон, както и да се предприемат обучения по тази специалност в медицинските факултети.

От сдружението обявиха, че ако не постигнат консенсус по поставените искания, ще се пристъпи към ефективни стачни действия. Символичните протести ще бъдат поетапни и ще обхванат цялата страна. На 12 април фелдшерите ще носят сини лентички на реверите си в знак на протест, пред филиалите на Центровете за спешна медицинска помощ ще се събират подписи от граждани в подкрепа на исканията им.

До началото на демократичните промени в България са работели повече от 7000 фелдшери. След това обучението им е прекъснато (1998-1999 г. завършва последният випуск). Сега в България работят над 4000 фелдшери. В същото време над 1000 населени места в България са без елементарно медицинско обслужване поради лош здравен мениджмънт, изтъкна Александров, цитиран от агенция "Фокус". По думите му нито едно населено място у нас не трябва да се оставя без качествено медицинско обслужване. "Реформа в България трябва да има. Тя трябва да започне от малките населени места, от малките филиали на спешните центрове в България", посочи Александров. Според него след това може да се решава съществуването на болници.

"В цял свят има лекарски асистенти под мониторинга на лекарите. Другите държави използват фелдшерите като стратегическа професия", коментира Александров. Той отбеляза, че фелдшерите не искат да бъдат лекари, а само да се уреди законово професията.

Представянето й беше повече от артистично - тя обстоятелствено разясни биографията и постиженията си в науката и практиката, обяви самоуверено, че е любимец на пациентите и колегите си, че знае и може много, диагностицира присъстващите в залата за здравина на костите, обясни функцията на жлезите с вътрешна секреция и освен това искрено развесели аудиторията с отговора си на въпроса как ще се развива училищното здравеопазване.

В резултат възкръсна детската "Млечна песен", която призовава малчуганите да пият осем литра прясно мляко, за да растат костите им здрави. ("Който сутрин пие осем литра прясно мляко / той дете ще бъде яко" - чуйте песента тук)

Това беше летящият старт в политиката на проф. д-р Анна-Мария Борисова, ендокринолог, един от най-добрите специалисти по този тип заболявания, известна с усърдните си кампании за профилактика и лечение на остеопорозата, които пък съсловието свързва с производителя на лекарството "Мерцедес" в областта - швейцарската Roche. Лекцията й би била забавна, ако не беше първото й представяне като кандидат за здравен министър в деня, в който колегите й в цялата страна протестираха заради забавените плащания от здравната каса.

Новият здравен министър, уви, няма време за песни и закачки с публиката, защото изключително ключовата здравна реформа така и не е започнала. Досегашното бездействие на правителството като цяло и на предишния здравен министър в частност остави тежко наследство от проблеми, които трябва спешно да се решат.

1. Запушване на дупките

Анна-Мария Борисова обяви, че ще направи спешна ревизия на здравната система, за да запуши дупките, от които изтичат средствата за здравеопазване. Това е изискано от нея от премиера Бойко Борисов. На всички отдавна е ясно, че средствата за здраве не се харчат правилно, но никой не казва къде потъват. Новият министър обаче трябва да обяви ясно кои са "черните дупки" и как ще ги запуши.

Борисова обяви, че първият й приоритет ще бъде подготовката на национална здравна карта с видовете лечебни заведения в България, разпределението на лекарите специалисти и медицинската апаратура в тях. Това ще й помогне да се ориентира за необходимостта от тях и да започне реформата. Планът й е добър - наистина без подобна карта всяка реформа е обречена на критики и неуспех.

2. Намиране на средства

Това е трудна задача, тъй като бюджетът на здравното министерство е рестриктивен, а здравната каса няма достатъчно средства да се разплати навреме с лекарите и аптеките. Събираемостта на здравните вноски и желанието на пациентите да се осигуряват, а оттам и намирането на средства са извън компетенцията на ведомството. От него зависи само да стимулира пациентите да се осигуряват, тъй като срещу това ще получат качествена услуга. Липсата на средства обаче води до забавяне на плащанията и предизвиква протестите на медиците. От своя страна пък те изискват плащания в брой за лечение от пациентите, което пък демотивира последните да се осигуряват. Едновременно с това справедливите цени на медицинските услуги не са ясни и не се знае кога Министерството на финансите ще ги представи, въпреки че те вече са готови.

3. Рестарт на реформата

"Лично мен ме е срам да произнасям думите здравна реформа вече", обяви на представянето си Анна-Мария Борисова. Реформата според нея трябва да се направи с мисъл за болния - "той да е добре", а медицинските специалисти да са удовлетворени от работата си. Конкретните стъпки остават неясни, освен че визията на Борисова за промени съвпада с тази на правителството.

Министърът обаче няма никакво време и трябва възможно най-бързо да съобщи какво смята да прави и как ще постигне обществен консенсус, че промените ще са полезни.

4. Здравна каса/и

Проф. Борисова трябва в най-скоро време да заяви своята позиция за или против демонополизацията на здравната каса и достъпа на частните здравни фондове до задължителната здравна вноска. Ако има такава промяна, трябва предварително да има достатъчно яснота кой за какво плаща, фондовете трябва да бъдат структурирани, пациентите да имат достатъчно време да ги изберат и да бъде изработен контролен механизъм за изразходване на вноските.

5. Колегиалност

Представяйки бъдещия здравен министър, премиерът Бойко Борисов обясни, че сред качествата й е, че "има тежък характер и е некомуникативна". Това веднага предизвика притеснение у председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Евентуален бойкот на лекарското съсловие пък може да провали реформата, особено ако стъпките не се обясняват популярно и добре.

6. Разплащане с кредиторите

В първия ден на номинацията кандидат-министърът беше посрещнат от отворено писмо от доставчиците на медицински консумативи и апаратура, които имат да получават над 100 млн. лв. от болниците, а 55 млн. лв. от тях са вече просрочени. Те предупреждават, че нямат възможност да кредитират повече здравната система. В същото положение, но с далеч по-голяма сума просрочени вземания са и доставчиците на лекарства. Ако не се намери решение, в средата на годината дистрибуторите могат да преустановят доставките с всички последици от това.

7. Лекарствена политика

Дни наред медиите се надпреварваха да прогнозират кой ще седне в креслото на провинилия се Нанев, спрягайки имената на партийни фигури, медицински специалисти, бивши министри и директори на болници. Докато в началото на седмицата се оказа, че Борисова е единствената кандидатура на премиера и той никога не е възнамерявал да предлага друго лице за ръководния пост. "Считам, че има тежък характер, труднокомуникативна е, такъв човек ми трябва", отсече Бойко Борисов и препоръча на новия министър да действа по-бързо и по-решително от своя предшественик, за да спре течовете в системата. Борисова обаче се представи в съвсем друга светлина - заля аудиторията с подробна информация за броя на специализациите и наградите си, сподели, че много обича костната патология, образова присъстващите по проблемите на остеопорозата и диабета, а накрая дори цитира учебника по вътрешни болести на сър Уилям Ослър от 1890-а, за да ги убеди, че ще работи с мисъл за болните. Похвали се, че вече се е погрижила и за детското здраве, защото първата международна награда й била присъдена за проекта "Да израснем със здрави кости". За него получила 20 хил. евро, с които финансирала създаването на "Млечна песничка" и концерт за 3000 деца в Зала 1 на НДК. "Който пие всяка сутрин 8 литра прясно мляко - той дете ще стане яко!", почти запя Борисова и обеща, че ще направи, каквото трябва за поверения й сектор. Но се постара всички да разберат, че няма намерение да си дава зор и предпочита сама да води парада.

"Ще ми позволите аз да реша сценария!", заяви Борисова. Разбира се, че новият министър първо ще съсредоточи усилията си върху съставянето на своя екип, а чак след това ще се запознава със системата и с административната структура на повереното й ведомство. Тепърва ще ревизира и проблемите в сектора, за да прецени коя дупка първо да запуши. "Аз моята къщичка съм си я подредила, и двора съм помела, но разбрах, че други дворове не са оправени и значи ще трябва да помогнем да се спретнем. С други думи - трябва ни ред и дисциплина!", амбицира се Борисова, но отказа да обсъжда на първата си среща с журналисти проблемите на малките болници и детайлите на здравната реформа. "Недейте да пришпорвате нещата! Преди да стигнем до третата стъпка, много внимателно трябва да сме обмислили първата и втората, защото в противен случай ще се подхлъзнем и ще се разделим", подходи философски към въпросите министърът. Тя уточни, че не се интересува колко дълго ще се задържи на поста, защото най-важно е да има резултат от престоя й. Извън това повтори познати до втръсване неща от репертоара на поколения здравни министри - да се състави Национална здравна карта, пациентът да бъде в центъра на системата, а медицинските специалисти да са удовлетворени от своята работа. Любопитно е обаче как новият "стожер на здравеопазването" ще постигне целите на кабинета, заложени в предизборната му програма, след като публично призна, че се срамува да произнася думата "реформа".

Иначе проф. Анна-Мария Борисова е специалист по вътрешни болести и ендокринология, председател на Българското дружество по ендокринология. Преди издигането й за здравен министър ръководеше Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания в Клиничния център по ендокринология към Медицинския университет в София. Завършила е медицина в столицата и е защитила два доктората - по захарен диабет и по костна патология и метаболизъм. В началото на кариерата си е работила като интернист в ловешката болница. Омъжена е за шефа на хемодиализата в "Царица Йоанна" - нефролога доц. Стефан Кривошиев, но е по-позната на публиката като един от основните лобисти за включване на медикаменти за остеопороза в позитивния лекарствен списък.

Медиите помнят и друга нейна изява през 2006-а, когато проф. Борисова представи препарат на фармацевтичната компания "Рош" - същата, заради която предшественикът й Божидар Нанев се подхлъзна и падна от министерското кресло. "Аз съм на върха на кариерата си, обичана съм от пациентите и съм търсена като лекар. Питате се какво правя тук? Трябваше ми известно време, за да си помисля струва ли си. Взех бързо моето решение, защото съм твърд човек. И реших: отстрани погледнато, лесно се критикува. Ами ако все пак се опитам? Ако все пак успея? Познавам себе си, знам, че ще вложа много. Не съм тръгнала с голяма кошница, но ще се радвам и малка кошничка да напълня", убедена е Борисова.

В работата ще й помага "дясната ръка" на финансовия министър Симеон Дянков по всички здравни въпроси - Десислава Димитрова. Тя оглавява и работната група, която се зае с остойностяването на медицинските дейности в сектора. Завършила е университета в Принстън, откъдето има магистърска степен по икономика. Специализирала е здравна икономика в Харвардския университет. Кариерата си започва в консултантската фирма McKinsey&Company, след което е работила в Световна банка (откъдето се познава и с министър Дянков), в Dalberg Global Development Advisors - компания, специализираща в международното развитие и глобализацията, както и в Brookings Institution. От септември 2009-а започва работа като съветник в офиса на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Димитрова е последовател на бахайската религия, чиято цел е създаването на нова и мирна световна цивилизация чрез спонсориране на многобройни малки социално-икономически проекти на местно ниво по цял свят.