Болницата в Ловеч спира работа

Болницата в Ловеч спира работа

Въпреки оздравителния план представен в сряда от персонала на МБАЛ “Проф. д-р Параскев Стоянов" в Ловеч вчера заявиха, спират работа от днес. В декларация до премиера здравните власти, парламента и обществеността от болницата обясняват, че решението им се основава на липсата на лекарства, в това число и на жизненоважни консумативи и медикаменти, както и липса на средства за кислород. От лечебното заведение твърдят, че не са в състояние да предоставят качествена, квалифицирана и адекватна помощ по отношение на лечението на пациентите, което застрашава живота и здравето на болните. От болницата призовават властите за спешни и адекватни мерки за финансирането й, включително изплащане на задълженията към всички доставчици и на дължимите до момента трудови възнаграждения към персонала за последните три месеца.

ДУМА припомня, че преди 3 дни съветът на директорите на болницата подаде колективна оставка с аргумента, че липсва диалог с МЗ, въпреки че и настоящото, и предишното ръководство на ведомството са в постоянен контакт с болницата. Представеният преди дни оздравителен план предвижда драстично съкращение на администрацията (от 116 на 36 души) и на легловата база с около 40%, като останат само 150 легла. Ще бъдат съкратени 27 души от средния медицински персонал, но не и лекари. Оздравителният план предвижда дълговете на болницата от 4 млн. лв. да бъдат погасени за 5 години. Вчера привечер от МЗ съобщиха, че Кирил Ананиев се срещнал с фирмите, с които болницата има сключени договори за лекарства и консумативи и е постигнато споразумение за предоговаряне на задълженията и за установяване на режим за тяхното изплащане. Подписан е протокол за преустановяване на образуваните изпълнителни дела спрямо болницата и доставчиците се ангажирали да не правят нови запори върху сметките й.

Левицата пита Ананиев за болници в Северна България

Какви мерки е предприело здравното министерство за осигуряване на навременна медицинска помощ на родилките от Тетевен и Свищов. Този въпрос ще внесат в деловодството на парламента депутати от БСП, съобщи за ДУМА зам.-председателят на здравната комисия доц. Георги Йорданов. Той поясни, че колегите му народни представители от левицата от региона непрекъснато получават въпроси, след като в двата града вече няма АГ-отделения. ДУМА припомня, че свищовската болница е без родилно от 2012 г., а тетевенската от 2015 г. Новородените с постоянен адрес в община Свищов през последните години са проплакали в Плевен, в град Бяла, в София, във Велико Търново, а тетевенските бебета се раждат в Плевен и Ловеч. “Всички тези болници са на повече от 60 км, което означава и на повече от час път. Това принуждава жените да се съгласяват на планово раждане, т.е. на секцио, дори когато няма медицински причини за такава операция. В същото време превозването им с линейка е свързан с риск да родят по пътя. Някои са принудени месец преди раждането да се местят в друг град и да отсядат при роднини. Нито един от тези варианти не гарантира спокойствие на бременните, нито нормално раждане", обяснява доц. Йорданов.

Все още чака отговор въпросът на депутатите от БСП Георги Йорданов, Весела Лечева и Валентин Ламбев какво прави МЗ, за да осигури достъп до стационарно лечение на хората от Велико Търново, които имат нужда от отоларингологична помощ. ДУМА припомня, че отделението в областната болница бе закрито още по времето на кабинета “Борисов 1". От години единственото УНГ отделение във Великотърновската област е в МБАЛ “Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица. Дори за вадене на сливици хората са принудени да пътуват от Горна Оряховица или Габрово, коментира доц. Йорданов. Според него и колегите му от БСП най-сериозният проблем от началото на т.г. е в параграф 11 в Закона за бюджета на НЗОК, според който касата няма да сключва договори с лечебните заведения за нови дейности. Изключение правят само медицински дейности, които до момента не са извършвани в областта. Това означава, че дори МЗ да реши да подпомогне въпросните болници да възстановят споменатите липсващи дейности, лечебните заведения не могат да сключат договори с касата. Въпреки това депутатите от БСП очакват отговор от МЗ какво решение на проблемите предлага.

НС прие с консенсус предложените от БСП промени в Закона за приватизация

Парламентът прие вчера с пълен консенсус на второ четене предложените от “БСП за България" промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Целта на промените е да се сложи край на практиката обособени части от държавни дружества, които са в забранителния за приватизация списък, да се продават без знанието и санкцията на Народното събрание. Започнатите до влизането в сила на промените процедури от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще се довършват по новия ред.

Според промените решение за приватизация ще се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, за включени в забранителния списък търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала или обособени части от тях, или за отделни обособени части от имуществото им. Както досега, изключение правят обособените части от лечебни заведения, включени в списъка.

“Ще бъде прекратена практиката дружества в забранителния списък да бъдат разпродавани без решение на НС", заяви председателят на Комисията по европейски въпроси и депутат от БСП Кристиан Вигенин.

“Законопроектът беше вкаран в дневния ред на Народното събрание единодушно, което е парадоксално. След това беше приет единодушно в комисия, дискусиите бяха конструктивни", припомни той.

През ноември миналата година парламентът прие промените, предложени от БСП, на първо четене. В мотивите на вносителите на законопроекта е записано, че още с приемането Законът за приватизация и следприватизационен контрол въвежда ограничения за приватизация на някои структуроопределящи за икономиката на страната дружества, като е създаден специален ред на публичност и допълнителен обществен контрол. Практиката по прилагане на закона не била нормална, тъй като макар дадено предприятие (с всички свои активи и пасиви) да присъства в забранителния списък, най-апетитните части от него (под формата на “обособени части") се продават без знанието и санкцията на Народното събрание. По този начин остава съмнение в обществото за наличие на корупционни практики, тъй като реално няма контрол от страна на парламента върху разпоредителните сделки.