10 мита за иновативната фармацевтична индустрия Факти и цифри за



Дата21.02.2017
Размер205.74 Kb.
#15431
ЕДНО ГОРЧИВО ЗА ПРЕГЛЪЩАНЕ ХАПЧЕ


10 мита за иновативната фармацевтична индустрия
Факти и цифри за...

  • Доколко е надеждна Европейската защита на ИС за фармацевтичните открития?

  • Кой в действителност плаща за фармацевтичните научни изследвания?

  • Доколко новаторски е новаторският фармацевтичен сектор?

  • Какво е икономическото състояние на фармацевтичния сектор?


Митове и реалност
Мит 1: Времена на научноизследователска и развойна дейност

Мит 2: Нововъдения и терапевтичен напредък

Мит 3: Фармацевтични изследвания и източници на

финансиране

Мит 4: Политика на намаляване на разходите и продажби на

лекарства

Мит 5: Коефициент на доходността в сравнение с

инвестициите за научноизследователска и развойна дейност

Мит 6: Възвръщаемост на капитала

Мит 7: Защита на патентите за фармацевтични продукти

Мит8: Защита на фармацевтичния пазар в Европа

Мит9: Изтичане на патента и ексклузивитет на пазара

Мит10: Генерични лекарствени средства и инвестиции

за научноизследователска и развойна дейност


Eдин от най-динамичните сектори на законодателни промени в европейският съюз е фармацевтичната промишленост. Със засилният стремеж на увеличаване периодите на защита на оригиналните препарати и подобния по сила , но с обратен знак натиск на генеричните компании за по-бързо генерично навлизане на пазара се обяснява и исконният конфликт междудвата вида фармацевтична индустрия в Европа и света.

Написаното по-долу представляват по-скоро намерение е да се представи перспективата на , една кампания , имаща за цел да внесе промени в законодателството в частта му, касаеща фармацевтичното производство, за да се намали конкуренцията при продажбата на генерични лекарства.
Естествено е , че е необходима пълна подкрепа за патентна защита на оригиналните фармацевтични нови разработки и пълна ангажираност за зачитане на патентите. Създаването на силна Европейска рамка за развитие на новите разработки ще направи европейската фармацевтична индустрия по-конкурентна спрямо превъзхождащата я засега подобна от САЩ . Осигуряването на още по-пълна защита на интелектуалната собственост обаче не е разрешение на проблема с незадоволителната работа в Европа в тази област . Как да се намери правилният баланс? Къде е разковничето ? Има няколко линии на развитие , фокусирането върху които ще донесе необходимия баланс между корпоративните и обществените интереси в частта от здравеопазването , свързана с производството и дистрибуцията на медикаменти като например


  • Засилване на пазарната конкуренция от страна на генеричните лекарства чрез елиминиране на пречките за регистрация на генерични продукти и чрез стимулиране на изписването и разпространението на генерични лекарства .

  • Подобряване на финансовите и законодателни условия за нови разработки посредством единични регистрации и патентни системи, улеснен достъп до капиталовите пазари, заздравяване на връзките между промишлените и академични среди, както и подкрепа от страна на правителствата за научноизследователска и развойна дейност.

Нужно е да се предизвика един наистина плодотворен дебат, който в крайна сметка да доведе до създаването на истински конкурентна и стимулираща новите разработки среда за фармацевтичните продукти в Европа.




МИТ 1

Периодът за появата на нов фармацевтичен продукт на пазара става все по-дълъг



Периодът от време, необходим за фармацевтична научноизследователска и развойна дейност от основната научна разработка до появата на продукта на пазара, в противовес на общоприетото мнение, се е намалил с 38 месеца, давайки на компаниите, произвеждащи и лансиращи оригинални продукти допълнителни 3 години пазарен ексклузивитет – както и по-големи печалби за всеки продукт.
И
зточник: списание Scrip magazine, февруари 2002

РЕАЛНОСТ




Времето за научноизследователска и развойна дейност всъщност бързо намалява



Като цяло времето за научноизследователска и развойна дейност е намаляло с 35% от 1986 г. насам.
Въпреки че промишлеността се оплаква от обратното, фактите са очевидни: времето за научноизследователска и развойна дейност е намаляло драматично през последните 15 години, във всички етапи на развитието на продукта.




МИТ 2

Нови, скъпи лекарства автоматично осигуряват по-добро лечение за пациентите



Няма значителен напредък в терапевтичната област





“Public Citizen” е открил, че най-много около 22% от новите лекарства, предлагани на пазара през последните две десетилетия са били новоразработени лекарства, които представляват значителен напредък в терапевтичната област.”



Източник: “Public Citizen”, юли 2001г.

Важен напредък в терапевтичната област






“Що се отнася до новите разработки, само 60 от 126 продукта, одобрени по стандарта за CPMP, през първите пет години от съществуването си могат да бъдат разглеждани като новоразработени.


Източник: Силвио Гаратини (член на CPMP)

Виторио Бертеле (експерт EMEA)

The Lancet, Том 358, 7 юли 2001г.


РЕАЛНОСТ



Най-модерните и скъпи лекарства не са нови разработки и имат само ограничена или не-добавена терапевтична стойност.
Според едно съвременно проучване, две-трети от лекарствата, одобрени от 1989 до 2000 г.са били модифицирани версии на вече съществуващи лекарства или са дори идентични с онези, които вече са се появили на пазара, отколкото наистина нови лекарства. В доклада се казва също така, че увеличените продажби на нови предписани лекарства са продукти, които Агенцията по храните и лекарствата е определила, не са осигурили значителни приходи над приходите от тези лекарства, които са вече на пазара.”
Източник: “Новите Медикаменти рядко съдържат нещо ново”

“Ню Йорк Таймс” – 29 май 2002 г. – в доклад от проучване на Националния Институт по здравеопазване.



МИТ 3

Големите фармацевтични компании са основният източник на нови научни разработки


И
зточници за финансиране на научноизследователската и развойна дейност за 5 водещи лекарствени средства
Източник: “НИЗ принос за фармацевтичното развитие” Национален Институт по здравеопазване, февруари 2000


РЕАЛНОСТ



Данъкоплатците и обществените фондове за научно-изследователска дейност допринасят в голяма степен за фармацевтичните изследвания
“Научните работници често избират най-рисковото и скъпо изследване, което представлява основното изследване, за да подпомогнат промишлеността за осигуряване на печалби. Според доклада на НИЗ само 14% от всички разходи за научноизследователска и развойна дейност в лекарствената индустрия са изразходвани за основни изследвания, докато 38% са изразходвани за приложни изследвания, а 48% - за разработка на продукти.”

Източник: Принос на НИЗ за развитие на фармацевтиката

Административен документ – Национален Институт по здравеопазване февруари 2000г.

МИТ 4

Продажбите на лекарствени средства страдат от политиката за съкращаване на разходите и рецесията

“Въпреки това, търсенето на висококачествени новоразработени лекарства, които да обслужват застаряващото население, компенсира загубите от приходи, произтичащи от намалението на цените и подмяната с генерични продукти.”

Годишен отчет на АстраЗенека 2000



Глобални продажби на лекарствени средства – 1996-2000


(в милиарди $ - % YOY растеж в константни US$)

Източник: IMS Health




РЕАЛНОСТ



Продажбите на лекарствени средства се покачват в глобален мащаб и в Европа, въпреки политиката на намаляване на разходите и рецесията
“Независимо от предизвикателствата в икономиката, съществуващи на водещите световни пазари и по-ниският от нормалното брой лансирани новоразработени продукти, световната фармацевтична промишленост показа значителен растеж през 2002 г.[…] Застаряващото население и продължаващото търсене на нови терапии се очаква ефективно да поддържат фармацевтичния растеж през 2003 г. и занапред.”

Граам Люис, Вице-Президент на IMS

Издание на IMS за февруари 2003г.
“Този огромен растеж се очаква да продължи въпреки продължаващия натиск от страна на правителствата за определяне на цените и отпадането на значителен брой патенти на лекарства с много силно действие. Предвижданията на IMS HEALTH показват средно-годишен растеж на световните продажби от 8.1% за следващите пет години, което ще разшири световния фармацевтичен пазар до 506 милиарда долара до 2004 г.
Световен преглед на IMS 1999 г.

МИТ 5

Продажбите на лекарствени средства не са достатъчни, за да покрият разходите за научноизследователската и развойна дейност.


С нормалните си граници на печалба, вариращи от 11% до 25% през 2002 г. за осем водещи компании, основаващият се на научно-изследователска дейност фармацевтичен сектор е сред най-печелившите индустрии, независимо от разходите за научни изследвания.
Продажби - Нетни приходи – Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за 2002 г.

С
редно за 8 водещи фармацевтични компании



в милиони

Продажби Нетен приход Инвестиции научноизследователска и развойна дейност




РЕАЛНОСТ



Продажбите на лекарствени средства с лекота покриват разходите за научноизследователска и развойна дейност, като в същото време позволяват щедри граници за печалбите

От 1999г. насам темповете на растеж на инвестициите в научно-изследователска дейност са по-бавни, отколкото темповете на растеж на нетните приходи в областта на фармацевтичната промишленост.

Нетни приходи, съпоставени с научноизследователската и развойна дейност


Среден растеж в % на 8 водещи фармацевтични компании


Растеж на нетните приходи в %

Растеж на разходите за научноизследователска и развойна дейност в %


МИТ 6


Високите разходи, които Голямата(разбирай оригиналната) Фармацевтична индустрия прави за научноизследователска и развойна дейност й дават право на по-голяма защита от останалите видове промишленост
“ … Нивата на печалбите във фармацевтичната промишленост са много високи и наистина по-високи от нивата на печалба в други индустрии, ориентирани към научно-изследователска дейност. Тяхната Възвръщаемост на Вложения Капитал далеч надвишава средната стойност за останалите индустрии и е сред най-високите за всички производствени и обслужващи дейности”

Източник: “Европейска фармацевтична научноизследователска, развойна дейност и нови разработки: Оценка на Социално-икономическото въздействие на Новоразработени Лекарства”

Съвместен изследователски център (JRC) - Европейска комисия
“Лекарствените средства успяха да задържат своето място като една от най-надеждните индустрии с най-голям растеж и през последната година [2001] , като увеличиха продажбите с 12 % на фона на всеобщ икономически спад и увеличаващ се политически натиск за намаляване на цените… В Европа, където големите компании се оплакват от оказване на натиск за намаляване на цените, продажбите са били с 10% по-високи на база 88 милиарда долара.
Източник: в. “Файненшъл Таймс” май 2002г.

РЕАЛНОСТ



Фармацевтичната индустрия се радва на най-високата възвръщаемост на капитала в сравнение с всички останали индустрии
К
апиталова рентабилност за 500 компании от лекарствената промишленост и 500 компании от останалите видове промишленост за периода от 1970 до 2000г.

Средна печалба в % от приходите за компаниите от лекарствената промишленост

Средна печалба в % от приходите за компании от други видове промишленост
Източник: Издание Гражданин на обществото, осъвременен с изчисления на Стивън У. Шомделмейер, Издания за Конкуренцията и ценообразуване на Фармацевтичния пазар, Прайм Институт, университет Минесота, на базата на данни, намерени в списание “Форчън”, 1958 до 1999 г., сп. Форчън, брой от април 2002г. 500 (www.fortune.com)

МИТ 7

Патентите в Европа не осигуряват достатъчна защита на фармацевтичните изследвания




2004

Фирмената индустрия на ЕС и САЩ да предложи план за подобряване на пазарната защита на експерименталните изследвания на гериатрични лекарства!


2001

Предложение на Европейската комисия периодът за Ексклузивитет на данните да бъде увеличен до 11 години.


2001

Европейската конвенция за патентите установява по-активна употреба на патентите (по искане на Швейцария).


1995

Прилагане на 10-годишен период за регистриран Ексклузивитет за продуктите, чрез ползването на централизирана процедура на ЕС.


90-те години

Издаване на патенти за промени във формулировките по отношение на ползване, дози, соли.



Началото на 90-те


20- годишни патенти за продукти в Испания, Гърция, Португалия, Финландия и Централна и Източна Европа.
80-те години

Увеличаване валидността на патенти за продукти от 15/17 години на 20 години в по-голямата част от Европа.


РЕАЛНОСТ



Защитата на Интелектуалната собственост за фармацевтичните изобретения в Европа е най-силната в света

Края на 2003


Съставяне на комисия, която да предложи подобряване на пазарната защита, за да се стимулират експерименталните изследвания върху деца в областта на педиатрията.
2001

Страните-кандидатки приемат 6- годишен период на регистриран Ексклузивитет и 5 годишни сертификати за допълнителна защита преди членството си в ЕС.
1998

Директивата на ЕС за патенти в областта на биотехнологията въвежда патенти за биотехнологични изобретения.
1994

Споразумението TRIPS /Търговски аспекти на правата на интелектуална собственост/ предоставя патентна защита в световен мащаб за период от 20 години за всички фармацевтични продукти с изключение на биотехнологичните.
1992

Сертификатите за допълнителна защита увеличават 20- годишния период за патенти в областта на фармацевтиката в ЕС с още 5 години.
1987

Въвеждане на режим за период от 6 до 10 години за регистриран Ексклузивитет за компенсиране на липсата на патентна защита за биотехнологични продукти.



МИТ 8

Фармацевтичните открития са по-малко защитени в Европа, отколкото в САЩ



Сравнете и направете разликата…

По-слабата защита на Интелектуалната собственост в САЩ е довела до по-силна конкуренция от генерични лекарства – и повече изобретения.


ЕС е увеличил многократно защитата на ИС на фармацевтичните продукти от 1980 г насам за сметка на намаляването броя на изобретенията за същия период.


Защита на ИС

САЩ

ЕС


Патент на основния продукт

Да – 20 години

Да – 20 години





Регистриран Ексклузивитет
Блокира процедурите по разрешение за излизане на пазара на генеричните продукти

5 години

6 или 10 години










Удължаване на патента

Сертификати за допълнителна защита,и т.н.

ДА – 14 години


максимум

ДА – 15 години

максимум




Разпоредба “Bolar”

Право за извършване на научно-изследователска дейност за генерични продукти

ДА

НЕ





Достъп до генерични продукти

Поява на пазара веднага след изтичането на патента

ДА

НЕ





Генерични заместители

Предлагани от фармацевти и т.н.

ДА

Във всичките 50 щата

НЕ

В много от страните-членки





РЕАЛНОСТ


Лекарствените средства се радват на много по-голяма защита на ИС и пазарен ексклузивитет в Европа отколкото в САЩ.
Изобретенията в областта на фармацевтиката в Европейския Съюз се радват на най-силната пазарна защита в света. Фармацевтичните продукти в ЕС получават до шест години в повече пазарен ексклузивитет отколкото продуктите в САЩ.
Всяка година пазарен ексклузивитет след изтичането на патента може да струва на пациентите в Европа и на системите на здравеопазването до 100 милиона Евро на лекарство.
И все пак, независимо от по-ниските нива на защита на ИС и на пазарния ексклузивитет в Съединените Щати, американската промишленост е създала 66% повече нови лекарствени средства за лечение на пациенти през последните 20 години, отколкото промишлеността в ЕС.
Каква е причината?
По-слабата защита на ИС означава по-голяма конкуренция, а конкуренцията стимулира новите разработки!

МИТ 9


Компаниите, произвеждащи оригинални лекарства автоматично губят пазарния ексклузивитет веднага след изтичането на оригиналния патент

Сертификати за допълнителна защита

5-годишните сертификати за допълнителна защита са въведени в Европа от 1992 г., за да компенсират на фармацевтичните компании средствата, вложени в научноизследователска и развойна дейност. Над 6 хиляди сертификата за допълнителна защита са били дадени оттогава насам, предоставяйки около 15,000 години допълнителен пазарен ексклузивитет на фармацевтичните продукти на пазарите в ЕС.






Стратегическо изтегляне



Компаниите, произвеждащи оригинални продукти могат да преформулират и да изтеглят от пазара един продукт малко преди изтичането на патента. С изтеглянето на оригиналния продукт от пазарите, компаниите, произвеждащи оригинални продукти, са в състояние да блокират регистрацията на генерични версии на по-достъпна цена.


Соли и Етер
Чрез промяна на солите или етерите в химическия състав на активния елемент малко преди появата на пазара, компанията, произвеждаща оригинални продукти може да събере до 10 години допълнителен пазарен ексклузивитет.

Патенти за ползване



Разработването и патентоването на различни – често незначителни – нови видове използване на по-стари лекарствени средства се използва, за създаването на сложна схема за защита на ИС, която да блокира регистрацията на генерични версии в различни страни-членки.



Процесни /системни/ патенти

След като веднъж вече бяха станали обект на насмешка за това, че не предлагат достатъчна защита за изобретенията в областта на фармацевтиката, системните патенти сега се употребяват, за да се ограничи производството на генерични версии.




РЕАЛНОСТ


Компаниите, произвеждащи оригинални лекарства в пълна степен се възползват от законодателството, за да удължат срока на патентите и да елиминират конкуренцията
Всеки отделен фармацевтичен продукт в общия случай е защитен от 20-40 броя различни патенти, покриващи голям диапазон различни области. Те включват продуктови патенти, системни патенти, патенти за ползване, патенти върху състава и върху новите соли и изомери.
20- годишният патент за оригинален продукт може да бъде удължен със Сертификати за допълнителна защита, което гарантира 15 години пазарен ексклузивитет.
В допълнение към това, фармацевтичните продукти печелят от защитата на търговската марка по отношение на такива аспекти като тяхната големина, форма, цвят и маркировки.

МИТ 10

Генеричните компании просто копират оригиналните продукти като ползват данни от компанията, произвеждаща оригинални продукти, като не влагат средства за научноизследователска и развойна дейност.




Данни, изисквани за разрешение за поява на пазара


Сравнение между оригинален и генеричен продукт

Данни, които се изискват за регистрация


Оригинален

Генеричен

Административни данни


Касаещи притежателя на разрешение за поява на пазара




Обобщение на характеристиките на продукта


Листовка с информация за пациента, поставяне на етикети и пакетиране




Експертни доклади





Състав на лекарствения продукт





Описание на производствения процес


Изискване за добра производствена практика




Контрол на изходните материали





Контрол върху крайния продукт





Изпитване за устойчивост


На активното вещество и крайния продукт




Профил на разтваряне


Сравняване на генеричния продукт с мострен продукт





Пред-клинична документация






Клинична документация






Резултати от проучвания на био-еквивалентност








РЕАЛНОСТ



Генеричните компании инвестират 6-8% от годишните си приходи за научноизследователска и развойна дейност и никога не виждат данни за оригиналния продукт
Генеричните приложения никога не използват данни от досието по регистрацията на оригиналния продукт. Всъщност, те дори никога не го виждат!
Генеричните лекарства се одобряват благодарение на достойнствата на техните данни, като се подчиняват на същите строги изисквания на ЕС, на които се подчиняват и оригиналните продукти.
Генеричните лекарства и еквивалентните им оригинални марки съдържат същите активни вещества, отговарят на същите стандарти за качество, безопасност и ефективност и се съобразяват със същите строги правила за производство и фармакологична бдителност.
Тъй като генеричните продукти съдържат добре познати, безопасни и ефективни вещества, пред-клиничните и клинични опити, направени за изпитване на оригиналния продукт, не се повтарят за генеричния медикамент. Вместо това за тях се изисква да се извърши проучване за био-еквивалентност, за да се демонстрира терапевтичната еквивалентност между оригиналния продукт и съответстващия му генеричен продукт. Данните от това проучване трябва да не показват значителни разлики в скоростта и степента на абсорбция в човешкото тяло между продукта – мостра и генеричната версия.
Генеричните компании в общия случай инвестират от 6 до 8% от приходите си за научноизследователска и развойна дейност, за да осигурят качество и био-еквивалентност (безопасност и ефективност) на техните продукти.


А оттук накъде?



Д-р Дорет Корбей Член на Европейския Парламент


Голяма Фармацевтична Индустрия – големи печалби

Новаторската фармацевтична промишленост е печеливша. Много печеливша. Печалбите от продажбите на водещите компании – както в Европа, така и в САЩ – продължават да се увеличават, докато растежът на средствата, вложени за научноизследователска и развойна дейност започна да спада. Двуцифрените граници на печалбите, на които се радват тези компании, постоянно нарастват през последните 5 години.



Увеличение на фармацевтичните разходи

Разходите за медикаменти също продължават да се увеличават, както в относителни, така и в абсолютни стойности. Ограничената конкуренция в сектора осигурява дори още по-високи цени в бъдеще, тъй като сливанията и поглъщанията на компаниите водят до намаляване броя на производителите. В същото време, драматичното заздравяване на позициите на защитата на интелектуалната собственост през последните 20 години по отношение на лекарствените средства в Европа е увеличило периодите на монопол над пазара за оригиналните продукти и е създало неоправдани бариери за навременното навлизане на пазарите на генерични продукти на по-достъпна цена (с ниска себестойност). Всяка допълнителна година закъснение в регистрирането на генеричните алтернативни заместители е оценено, че струва на пациентите и данъкоплатците цели 100 милиона Евро на лекарство.


Разходите за фармацевтика се различават в различните страни-членки в Европейския Съюз, но във всички страни, в резултат на гореизложената ситуация, от управляващите здравните бюджети се изисква да съкращават случаите, в които се възстановяват разходите и да ограничават наличието на скъпо струващи лекарства. Неизбежно, пациентите плащат все повече и повече за техните лекарства чрез по-високи съпътстващи плащания. В много случаи, пациентите просто се лишават от тях.

Намаляване на новите разработки в областта на фармацевтиката

Независимо от факта, че всички условия, които фармацевтиката е описала като жизненоважни за осигуряване на стабилно снабдяване с нови лекарствени средства са били изпълнени в рамките на последните 20 години, новите разработки не бележат развитие. Всъщност, броят на новите открития в областта на фармацевтиката, регистрирани в Европа е намалял драстично. Докато в началото на 80-те години Европа е заемала мястото на водещ производител на новоразработени лекарства, сега тя е на второ място след Съединените Щати в производството на Нови Химични Единици (new chemical entities).


Нещо повече, по-голямата част от “новите” регистрирани продукти са просто разновидности на по-стари продукти, продавани под ново име на по-висока цена, с малко или без добавената терапевтична стойност за пациентите.

Намаляване на добавената стойност за пациентите

Накратко, пациентите и правителствата плащат твърде много за толкова ограничена добавена стойност. Има ли връзка между липсата на новоразработени лекарствени средства и високите цени, искани от промишлеността, произвеждаща оригинални продукти? Оригиналната Фармацевтична Индустрия твърди, че по-високите показатели на печалбите от продажбите и продължаващите двуцифрени печалби са необходими за финансирането на техните програми за научноизследователска и развойна дейност, чиято цел е производството на нови лекарства. Но съвременните тенденции сочат точно обратното: колкото един период на пазарен ексклузивитет е по-дълъг и колкото печалбите са по-големи, толкова по-малък става броят на регистрираните нови лекарства. Стимулите за нови разработки бързо изчезват, когато печалбите се събират твърде лесно и в продължение на толкова дълъг период от време.


Бъдещи посоки на развитие …
И така, накъде оттук нататък? Навярно съществуват два възможни начина на действие, които могат да допринесат за по-доброто развитие на общественото здравеопазване.
Единият път, по който могат да тръгнат европейците, е да продължат да плащат високите цени, които в момента се събират от фармацевтичната промишленост, произвеждаща оригинални продукти, за техните продукти, в замяна на по-голямата обществена ангажираност за програмата за научноизследователска дейност, разработена от тези компании. Това би помогнало да сме сигурни, че средствата се влагат коректно по-скоро за нови разработки за лечение на живото-застрашаващи болести, отколкото за така наречените “лекарства за стил на живот” и алтернативните копия “аз също…”. Това би помогнало също така да се елиминира научноизследователската дейност в областта на лъжливи заместители, предвидени за удължаване жизнения цикъл на по-старите лекарства. Тази опция обаче има твърде много слаби места и би имала много незначителен успех без оказване на пълно и безусловно сътрудничество от страна на фармацевтичната промишленост.
Междувременно, по-удачното решение би било да се стимулира конкуренцията от генерични лекарства, за да се постигне намаляване на високите цени. Това може да се постигне бързо и ефективно като просто се премахнат – или най-малкото се намалят – субсидиите, предоставяни на фармацевтичната промишленост за научноизследователска дейност в съвременното законодателство и законодателните предложения под формата на изисквания за по-дълги периоди на ексклузивитет и ненужни, научно необосновани изисквания по отношение на процеса за получаване на разрешение за поява на пазара на генеричните продукти.
Д-р Дорет Корбей, член на Европейския парламент
Д-р Дорет Корбей е член на Европейския Парламент , представител на Холандия, от 1999 г. Тя е член на Групата на Партията на Европейските социалисти и участва в заседанията на Комитета по околната среда, общественото здравеопазване и политика за защита на потребителите. Също така, е заместник в Комитета по промишлеността, външна търговия, научноизследователска дейност и енергетика.

Благодарение на работата си в Европейския Парламент, Д-р Корбей активно следва политика, целяща да осигури по-широк достъп до лекарства на достъпна цена в цяла Европа и по-специално в развиващите се страни в света, където кризите в здравеопазването са особено тежки за населението.


*Този доклад е изготвен от European Generic Association, съвместно с д-р Дорет Корбей, член на Европейския парламент.


ЕGA е официалната представителна организация на Европейската генерична индустрия, която се стреми към насърчаване на достъпа до качествени и икономически ефективни медикаменти за милиони европейци, както и към стимулиране на конкуренцията и иновациите във фармацевтичния сектор.
Основана през 1992, ЕGA представлява повече от 500 компании и техните подразделения директно или чрез техните национални браншови асоциации. Общият брой на създадените от членовете на EGA работни места надхвърля 100 000. Спестяванията в ЕС, които се реализират от ценово-ефективните генерични медикаменти, възлизат на близо 15 млрд евро на година. По този начин се създават условия за достъпност на лекарствата и реинвестиране на спестените средства за закупуване на скъпоструващи иновативни терапии.
EGA изпълнява важна консултативна роля в изграждането на Европейската здравна политика. EGA и нейните членове си сътрудничат тясно с националните и Европейските институции за създаване на условия за достъпност на лекарствената терапия и увеличаване на конкурентността на Европейските производители на глобалния фармацевтичен пазар.
Каталог: userfiles -> file
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница