10% по-високи заплати в Спешното



страница3/5
Дата04.01.2018
Размер435.91 Kb.
#41057
1   2   3   4   5

Спортисти в мрака


Отборът по голбал търси финансова помощ за състезания
Иван ФИЛЧЕВ
24 часа  стр. 27  


Едва ли някога ще забравя състезанието в скока на дължина за напълно незрящи на тазгодишното европейско първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Гросето.

До този момент дори не допусках, че подобно може да има. С маска на очите атлетката побягна към пясъка, ориентирайки се по виковете на треньора си, намиращ се на мястото за отскок. След подадения звуков сигнал от наставника й, тя полетя във въздуха, след което се приземи в пясъка. Опитът беше успешен, а спортистката беше преодоляла над пет метра. Ако не го бях видял, трудно щях да повярвам.

За скока в мрака си спомних отново преди дни на стадиона на НСА по време на Държавното първенство по лека атлетика за хора със зрителни проблеми.

"За четвърти път го организираме. Около 60 души се включиха в бягането на 100 и 400 метра, скока на дължина и тласкането на гюле. Трябваше да има хвърляне на копие и мятане на диск, но времето ни изигра лоша шега", уточни Иван Янев, който от 2010 г. е председател на федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания". В рамките на няколко часа, разделени по пол и степен на увреждане, спортисти от цяла България премериха сили. В група Б1 се състезаваха напълно незрящи или само със светлоусещане, а в Б2 и БЗ - такива с остатъчно зрение.

На първото си участие на параолимпиада през 1988 г. в Сеул България е представена от 8 състезатели със зрителни проблеми. Атлетите са трима. Останалите петима са част от отбора по голбал - колективен спорт за незрящи, който се играе със звъняща топка. За голбалистите ни това е първото и последно подобно състезание. В атлетиката Радослав Златанов, който е бронзов медалист от Лондон 2012 г., все още достойно представя страната ни.

Всъщност в продължение на 11 години след промените от 1989 г. спортът за незрящи в България на практика липсва. От началото на новото хилядолетие до 2006 г. се провеждат спорадични турнири по шах и голбал, които са били по-скоро издихания от миналото. Създадената преди 10 години федерация, в която членуват 29 клуба, все още прави плахи стъпки.

"Развиваме 7 спорта -лека атлетика, голбал, стрелба с лък за незрящи, шоудаун (спорт, наподобяващ тенис на маса), шахмат и по-лежерни спортове, ориентирани към ветераните -спортна табла и спортен риболов. Надяваме се от края на тази година да вкараме и боулинга", добавя Иван Янев.

Спортът е средството незрящият да преодолее мрака. "Определено това е незаобиколим фактор, ако искаме незрящото дете да бъде пълноценен гражданин. На практика повечето израстват като живи трупчета, което не е в полза нито на тях самите, нито на обществото. Това, че имаш някакъв дефицит, не означава, че трябва да се предаваш

Напротив, редно е да се стремиш да се развиваш и да си полезен, доколкото ти позволяват все пак тези дефицити", смята председателят на федерацията.

26-годишният Ивайло Вътов е живото доказателство. Мъжът, който е напълно незрящ, спортува от десет години, като в продължение на 5 е бил част от националния ни отбор по лека атлетика за хора с увреждания. Участвал е и в ски бягането на параолимпийските игри във Ванкувър.

"Ежедневните тренировки ми помогнаха да се ориентирам по-добре в околната среда. Станах самостоятелен. Трябваше да се науча да се справям с битовите трудности, които зрящият човек не познава, а след това да мога да побеждавам и в състезанията. Преди да започна със спорта, не излизах без придружител. Днес се справям сам по маршрутите, които познавам. За непознати места имам нужда от чужда помощ", признава той.

"Най-голямото ми постижение е, че научих Ивайло да се ориентира сам в София. Когато преди 10 години ми го доведоха, той изобщо не можеше да бяга. Заради него съм чел много как се работи с незрящи хора. При тях загубата на зрение се компенсира с повишен слух, благодарение на който той започна да се ориентира. Замислете се, че и здрав човек с вързани очи ще се губи. В крайна сметка стигнахме дотам, че на световното първенство в Колорадо той стана бронзов медалист в скока на дължина. За мен по-важното обаче е, че стана самостоятелен", разказва треньорът му Георги Недев.

"Определено спортът компенсира липсата при незрящите. Тези хора имат по-занижена двигателна активност и култура

За обикновените хора едно бягане е елементарно. За хората със зрителни проблеми не е така. Те нямат представа как се случва. Как да се движат ръце, крака, позицията на тялото. Научаваш се да се ориентираш в пространството по-добре", казва от своя страна Александър Цоканов, бивш параолимпиец и настоящ треньор.

Днес Ивайло работи в Съюза на слепите. Част е от националния отбор по голбал, който от 2013 г. е изцяло подмладен, но ентусиазмът не се оказва достатъчен.

"Имаме огромно желание, но ни липсва базата. Всичко в материално отношение ни дърпа назад в сравнение с останалите отбори. Вероятно сме единственият отбор в света, който тренира без врати. Все едно футболисти да играят без врати", казва той.

Пречка пред отбора е и липсата на опит на големи състезания, за които не успява да намери финансиране. Таксата за участие за предстоящото през февруари първенство в Малмьо е около 10 000 лева, която за голбалистите в настоящия момент е непосилна. Въпреки трудностите те продължават да дерзаят. Сами следят новостите и промените в правилниците.

"Винаги призовавам хората със или без увреждания да се занимават със спорт. Той учи на дисциплина, на самоконтрол, борбеност, желание за победа. Това са качества, които дават резултат в реалния живот. Не всеки може да стане голям спортист, но всеки може да практикува любим спорт и да бъде щастлив от това", казва мъдро 26-годишният мъж.

От около 10 години в българските училища тече процес на интеграция на децата със зрителни проблеми. "За съжаление, това в спортно отношение не носи резултати. В едно масово училище незрящо дете се освобождава с бележка от часовете по физическо възпитание, защото учителите не знаят какво да правят с тях. Често родителите на подобни деца ги гледат като кристални вази. Именно спортът може да вдъхне увереност, да изгради воля в детето и да изгради физическа активност и дисциплина и повярвайте, именно той премахва мрака", призовава Иван Янев.

"Малка е ползата от очите, ако умът е сляп". За тази арабска поговорка пък си спомних след края на държавното първенство на незрящите в София.,






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница