10 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Осми ръкав за пътници ще има на летище София. Той ще струва 700 хил. евро и също е произведен от испанската фирма "Тим". За разлика от другите телескопични ръкави, по които пътниците се отвеждат към самолетите, този ще притежава и врата със стълбичка по средата, която да отвежда пасажерите на перона. Това съобщи вчера шефът на оперативния център на аерогарата Ростислав Бъчваров.

Според проектния капацитет на летището на него могат да бъдат монтирани общо девет пътнически ръкава.

Тепърва обаче ще започне проблемът с реконструкцията на залите за заминаващи и пристигащи във връзка с присъединяването ни към Шенген през 2011 г.

Площите, предвидени за пасажерите след граничната проверка, са построени така, че те не могат с лекота да бъдат отделени в зони. Затова от няколко месеца се търсят архитектурни решения, които да отговарят на изискванията.

Новата сграда на летището посрещна 3,2 млн. пътници през миналата година, като по този начин постигна 90% от проектния си капацитет, който бе предвиден едва за 2012 г. През настоящата година аеропортът ще запази нивата на трафик от 2008-а, а в периода от 2006 г. насам ръстът в броя на обслужените пътници е бил между 18 и 23% на година.

Най-голям пазарен дял продължават да държат от "България ер", а Луфтханза за първи път отстъпва на нискотарифната Wizz Air. Всички нови линии засега се откриват само от бюджетните авиокомпании, казват от летищната управа. Кризата обаче е свила много притока на пътници от трети държави и засега 90% от трафика се генерира от пасажерите по европейски дестинации.

От летището казват, че не достигат приходите, които се формират от такси. Сега те са по 12 евро на всеки заминаващ пътник. Във връзка с европейска директива за равнопоставеност на пасажерите с двигателни и други заболявания летище София въведе изцяло нова система за подпомагане на хора с всякакви видове специални нужди. За финансиране на системата всички авиокомпании, които излитат от София, плащат солидарно между 30 и 32 цента на всеки заминаващ пътник, а събраните средства се влагат в постоянното подобряване на тази услуга. За 11-те месеца от стартирането на системата у нас са пътували почти 8 хил. пасажери, които са се нуждаели от помощ.

Сред най-капризните пътници от летището определят музикантите, тъй като всеки от тях счита инструмента си за уникален и обикновено филхармонията наема цял самолет. Причината е, че за всеки по-обемен или ценен инструмент се наема отделна седалка на цена 50% от тази за пътник. Така филхармонията обикновено заема цял самолет.
Снимка на три колони – Три години по- рано от планираното терминал 2 на софийското летище постигна 90% от проектния си капацитет


10.09.2009 г., с.21
Арендите на търговските площи по-ниски с 12% от 2007 г.
Наемите на магазините се върнаха с 2-3 години назад
Най-чувствителен е спадът в жк „Люлин”
ВАСИЛ НАНЧЕВ СНИМКА МОНИТОРГоляма част от свободните магазини, предлагани за наемане, са в нови кооперации.

С 12 процента са по-ниски наемите на магазините в София в сравнение със септември 2007 г. Това сочи статистиката на сайта за недвижими имоти imot.bg. Средните оферти в някои райони са на нивата от 2006 г.

Един от кварталите, където наемите на търговските обекти са се върнали с цели 3 години назад, е „Люлин". Сега в мегакомплекса предложенията за имоти с площ над 50 квадрата варират от 300 евро за малък магазин от 60 кв. м в „Люлин-10" до 11 400 евро за нов обект на бул. „Европа".

В панелната джунгла на другия край на София - в жк „Младост", офертите в сегмента бележат по-малък спад, но са се върнали на равнището отпреди 2 години, сочи статистиката. Най-евтино може да се наеме магазинче от 60 квадрата в бизнес център до Окръжна болница в „Младост-1". Най-високата оферта от 5489 евро е за голям обект от 614 квадрата в „Младост-4".

В някои от престижните квартали като „Иван Вазов" средните наемни нива все още остават по-високи, отколкото през септември 2007 г. Повечето оферти там са в партерните етажи на новите кооперации, изградени в района. Най-ниската е 988 евро, а най-високата - 5500 евро. Средният наем на квадрат е най-висок извън центъра.

На второ място в сегмента е съседният „Лозенец", където магазините се наемат от 320 до 14 600 евро. Най-високата оферта е за имот от 859 квадрата на 2 нива. В сравнение с 2007 г. средните наеми са с 13% по-ниски.

В друг престижен квартал - „Изток", спадът в сравнение с преди 2 години е една четвърт и наемите са се върнали на нивата от 2006 г., сочи статистиката. Офертите сега варират от 400 до 4240 евро. Най-скъпият наем се иска за 2-етажен магазин близо до метростанцията при „Интерпред".

С по 15 процента са по-ниски наемите на магазините в 2 от южните квартали „Бели брези" и „Борово" и сега са на нива от 11 евро за квадрат, сочи статистиката. В първия квартал офертите са от 200 до 3500 евро, а в другия - от 430 до 9400. Най-високите оферти в района са за имоти на кръстовището на булевардите „България" и „Гоце Делчев".

„Борово" 9 13 11

„Гео Милев" 10 11 10

„Дианабад" 9 13 10

„Дружба" 7 11 8

„Иван Вазов" 11 15 16

„Изток" 12 16 12

„Лозенец" 10 15 13

„Люлин" 7 10 7

„Младост" 9 10 10.

Вече отмина времето на кварталните гаражни магазини, казват брокери от столичните агенции за недвижими имоти. Повечето хора с пари отдавна не разчитат на магазините в кварталите, а предпочитат да пазаруват в търговските центрове. Пазарът за наемане на подобни обекти ще продължава да намалява..

За първите 6 месеца в Западна Европа Италия отчита най-висок обем нови площи с 18 нови центъра с обща площ малко над 370 хил. кв. м, но в България има най-голям ръст в процентно изражение на новите търговски центрове - 33%. Това пише в нов доклад на консултантската компания за имоти Cushman & Wakefield за пазара в този сегмент от пазара на недвижими имоти в Европа.

При положение че всички проекти за изграждане на търговски центрове в България, планирани за следващите 18 месеца, бъдат завършени в срок, страната ще отчете безпрецедентен ръст от 370% на наличната площ в търговски центрове за периода.

Турция и Русия все още са начело по търговски центрове в проект, като около 2 млн. кв. м и 1,8 млн. кв. м съответно в двете страни са планирани за откриване до края на 2010 г. В Западна Европа най-голям обем нови площи в проекти има във Франция, като фокусът е върху средни по размер схеми във вторични градове.

Като ръст в процентно изражение обаче водят България, Латвия и Румъния. В Латвия на човек от населението се падат също толкова търговски площи, колкото на зрели пазари като Великобритания, Франция и Испания.

От компанията прогнозират, че през тази година в Европа ще бъдат открити около 8,7 млн. кв. м нови площи в търговски центрове, което е с 5% по-малко в сравнение с 2008 г. През 2010 г. се очаква да бъдат открити едва 7 млн. кв. м нови площи. От януари до юни в Европа са били отворени 3,1 млн. кв. м площи в 115 нови търговски центъра, което е с 18% по-малко от същия период на 2008 г.

По оценка на „Кредит Център" всичко това е до­вело до значителен ръст на средния размер на отпус­натите потребителски кре­дити. Той достигна 11 369 лв. при среден размер за първото полугодие от 8462 лв. Най-големият потреби­телски кредит, изтеглен за покупка на жилище през август е с размер 15 000 евро за срок от 10 години. Това, разбира се, е изклю­чение за конкретен лоялен и доказал се клиент. В об­щия случай клиентите в Со­фия търсят около 10 000 ев­ро за срок от десет годи­ни. Трайно високите лихви по потребителските креди­ти заедно с тежките усло­вия за получаване и нис­ките цени на имотите сва­лиха средния размер на ипо­течните кредити в страната до рекордните нива от 28 567 евро. Европейската валута остава предпочитана от 88 % от хората, докато българ­ският лев е избран от едва 12 %, обобщават още от „Кредит Център”.

Изплащанията ще започнат от следващата година. Дава се възможност за кандидатс­тване за възстановяване и поддържане на недоизпасени и затревени площи, посочи

Атанасов. За това се отпуска помощ в размер на 97 евро за хектар. Всяко плащане е за хектар и ще продължи 5 години, поясни експертът.

Атанасов добави, че по­мощ се отпуска и за преизпасени затревени площи. Там помощта е по-голяма - 155 евро за хектар. Стопаните се задължават да изпълняват съ­ответни дейности, които да поддържат пасищата, уточни той.

- След дългия си профе­сионален опит в централа­та, от най-високото място сега, как виждате нейното бъдеще?

- Състоянието на центра­лата е много добро, за това говорят произведените допълнително количества електроенергия. Бюджетът ни гарантира средствата, а задачите, които сме изпъл­нили и изпълняваме с добри резултати, са основание да съм оптимист. Работещите пети и шести блок през летния сезон се справиха много добре. Плановете за зимната подготовка гаранти­рат нормалната работа на централата през следващия сезон.

Предстои през следваща­та седмица да започнем годишния ремонт на шести блок, където ще продължим с модернизация в частта на системите за управление и контрол, които ще бъдат подменени. Направена е организация, имаме опит и се надявам така, както стана вече традиция, да приключим ден-два по-рано.

Вече имаме проект и през следващата година на пети блок ще осъществим подобна крупна модерниза­ция, с която завършваме цялостната подмяна на тези системи за контрол и управ­ление. Няма да спрем да модернизираме хилядниците, в рамките на инвестицион­ната ни програма, за да бъдем в унисон с развитието на световната ядрена енер­гетика.

Оттук-нататък, е въпрос на оценка за това, какво е състоянието на мощностите, какви са средствата, въпрос на оценка за развитие, но няма да спрем модернизаци­ите в рамките на инвестици­онната ни програма, против­ното би било изоставане.

След широкомащабната модернизация на двата хиляда мегаватови блока, ще се повиши тяхната ефектив­ност. Започна разработване­то на проект за повишаване мощността на реакторите на двата блока до 104 процен­та. Това вече е правено в Русия. Този проект при нас може да се реализира до две години и няма да са нужни големи инвестиции.

- Все още ли продължава спорът за реанимирането на затворените малки блокове, има ли икономически и социален смисъл от това?

- За трети и четвърти блок надежда има и нея трябва да я крепим. Не е нормално, при такива големи инвестиции, които са направени тук, при такива мощности с готов­ност за работа, ние сами да се отказваме, или да отрича­ме възможностите за тяхна­та дейност й използването им в бъдеще. Защото това е най-голямата инвестиция, която някой може да напра­ви за страната - да пусне налично и подготвено за работа производство. В тази насока започна през годината проучване на възможнос­тите за заместващи мощнос­ти на*затворените първи и втори" блок. Тези обекти, които са общостационарни

и които не се използват напълно, да могат да се използват в една такава

допълнителна мощност.

- Реалистично ли ви се вижда изграждането на нов енергоблок в „Козлодуй"?

- Бъдещето ни е да произвеждаме електроенер­гия с минимално въздейст­вие върху околната среда. Изграждането на още един блок тук, при готовата инфраструктура и наличната площадка с всички връзки, е хубава идея. По такъв начин, използвайки тези създадени вече условия, подготвени професионалисти и намирайки стратегически инвеститор, би могло да се мисли за изграждането на . седми блок. Като отчитаме наличната инфраструктура, общостационарните обекти, общите връзки, та дори такива звена, като охрана, полиция, пожарна^ медицин­ски служби, да се види, какво като техника и иконо­мически може да се използ­ва и да се подготви предло­жение, какво би струвало строителството на един такъв седми блок. Трябва да се използват наличните тук общи обекти, които могат да се използват при още един блок.

Като идея го обсъждаме, но въпросът е вече до де­тайлни анализи и оценки, които могат да се направят след задълбочено предвари­телно проучване. Да не се пропуснат ползите от нали­чието на тези обекти и звена, които в момента не

са натоварени, да се използ­ва целият този капацитет, който имаме - разпредели­телни устройства, каналите, бреговата помпена станция, които е доказано, че могат да поемат още един блок. Ще се прецени дали това е необходимо естествено и за енергийната система на България. Нашата задача е да помогнем максимално и да направим всичко въз­можно това да се случи.

- Ще има ли ревизия на системата за продажба на свободния пазар на електро­енергия от атомната цент­рала и преразглеждане на договорите с фирмите, кога смятате, че ще я има жела­ната енергийна борса?

- За съжаление, в Бълга­рия този въпрос не е решен кардинално. С Министерст­вото на икономиката, енер­гетиката и туризма обсъж­дахме този въпрос и въз­можностите за подобрения, които би трябвало да дове­дат до по-голяма прозрач­ност. Уточнили сме с члено­вете на борда на директори­те как да процедираме този месец. Готвят се по-съвре­менни правила за продажби­те. Процесът ще бъде регу­лиран и контролиран от министерството. Вече са обявени възможните за продажба на свободния пазар количества електрое­нергия за месец октомври.

В по-дългосрочна перспек­тива искаме максимално

възможно всичко да влезе в правилата, те да са ясни и да се съгласуват с принципала. Надявам се нашият опит да бъде използван при бъдещите предложения и решения в тази насока. Ако имаме енергийна борса, както в Гърция и Румъния, предполагам, че ще бъдат много по-ясно и точно формулирани дейнос­тите по продажбата на електроенергия, ще са много по-ясни правилата. Ако има такава борса и всяко предп­риятие може да участва на нея, това би било възмож­ност за получаване на мак­симално добри резултати.

- Ще поискате ли пови­шаване, на цената на елект­роенергията, която изкупува НЕК от атомната централа за регулирания пазар?

- Това е политика на ДКЕВР, политика на разче­ти, анализи и на вземане на решение от тяхна страна. Аз съм заявявал, преди мен г-н Иван Генов общо, какви са цените на редуцирания пазар и че трябва на базата на свободния пазар да получим по-добри икономически резултати. Естествено, че всеки би искал да има повишаване, което да съот­ветства на себестойността на произведената електрое­нергия, но всички трябва да отчитаме, че разпределение­то на квотите се налага да е съобразено и с макроиконо­мическата ситуация.

В бъдеще мисля, че при пазарно-икономическите отношения, които ще се наложат, ще отпадне потреб­ността от такива квоти и административни оценки.

- Предшественикът ви казва, че обичате централа­та, как може да се изрази тази обич?

- Обичта към централата е била в мен и с мен през целия ми трудов живот. Моите ежедневни и по-дългосрочни планове, както и професионалната ми реализация - всичко това винаги е било свързано с АЕЦ „Козлодуй". Мисля за нейното бъдеще със същата загриженост, с която човек мисли за бъдещето на най-близките си.

Ренесансът на ядрената енергетика, който вече се наблюдава в света, ни дава надежда, че това отлично работещо и безопасно предприятие има добри перспективи и ще продължи да бъде основна част от българската икономика.

Затова отбелязването на 35-годишнината от пуска на първенеца на нашата ядрена енергетика - първи блок и постигнатите за първото полугодие, само с двата хилядамегаватови реактора положителни резултати, за всички и за мен, като част от колектива на АЕЦ „Коз­лодуй", е повод за гордост.