10 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В момента в школото трескаво се боядисват коридори, за да бъде приключено всичко преди първия звънец. "Никой не ни налива пари, всичко е от икономии", обясниха учителите. Те твърдят, че не са променяли по никакъв начин програмата на 15 септември заради министъра, макар че на сайта на училището е написано, че учениците трябва да се явят час и 15 минути преди началото на церемонията. По традиция дванадесетокласниците ще въведат първолаците.

Зам.-министър Сергей Игнатов пък ще открие учебната година в НГДЕК, а Милка Коджабашиева - във Видин, където ще посети две училища.
Снимка на две колони -Просветният министър Йорданка Фандъкова ще си припомни учителските времена в столичното 73 СОУ


10.09.2009 г., с.4
Шефът на ОЛАФ хвали правителството за борбата с корупцията
Брюксел дава още € 300 млн. за АЕЦ
Купуваме ударно вертолети и катери за границите ни
300 млн. евро допълнителни компенсации за АЕЦ "Козлодуй" ще ни отпусне Европейската комисия. Това заяви вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков от Брюксел. Парите най-вероятно ще дойдат от еврофонда за подпомагане на икономиката на страните членки по време на криза. Милионите не са най-важното, а правото да бъдем третирани като всички останали, обясни шефът на строителното ведомство Росен Плевнелиев.

Двамата министри са част от водената от премиера Бойко Борисов делегация, която пристигна вчера в Брюксел на двудневна визита. Първата среща на министър-председателя бе с шефа на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер. Домакинът увери Борисов, че Европейската служба за борба с измамите подкрепя мерките на кабинета за борба с корупцията, защото те са ключов елемент за възстановяването на европарите. Брюнер похвали и правосъдния министър Маргарита Попова за работата й. Борисов пък подчерта, че доброто сътрудничество с ОЛАФ ще продължи.

Според Плевнелиев в Брюксел били напълно наясно за свършеното досега от новото правителство. Той се надява, че България ще получи едногодишна отсрочка за проектите по ИСПА, които закъсняват драматично. По време на срещите в Брюксел Плевнелиев е гарантирал, че в новите тръжни процедури за магистрала "Тракия" няма да има политическа намеса и дискриминационни условия, а българските и чуждите фирми ще бъдат третирани еднакво. "Това е музика за моите уши", казал еврокомисарят Самецки, съобщи "Дневник".

Плевнелиев, Трайков и екоминистърът Нона Караджова се срещнаха вчера със зам.-шефа на ЕК по въпросите на предприемачеството и промишлеността Гюнтер Ферхойген и с комисаря по регионална политика Павел Самецки. Пред тях еврочиновниците обяснили за опасенията си, че може да се скъса приемствеността в управлението на еврофондовете. Уверихме ги, че надграждаме стореното досега, уточни Плевнелиев.

График за ускорено покриване на изискванията за Шенген пък подписаха вчера вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Бързите темпове се налагат, тъй като по индикативната програма за Шенген са ни отпуснати 161 млн. евро, които трябва да бъдат изразходвани до края на 2009 г. Има огромно забавяне заради изборите, обясни Цветанов. По думите му, досега са усвоени едва 33 млн. евро, което е 22% от сумата. Той уточни, че 143 млн. евро са насочени към МВР за оборудване на граничните пунктове. Парите от ЕС трябва много бързо да се усвоят, защото в противен случай ще плащаме от държавния бюджет техниката, необходима за границите. Вече били направени поръчки за интегрирана система за охрана на "синята" ни граница, за три вертолета, хангари и оборудване за тях.

Сияна Севова

"За реакцията си президентът беше предизвикан. Той е обявил, че няма да се произнася за действията на правителството в първите 100 дни от работата му. Но има събития, които поставят под съмнение договорености, постигнати след дълги преговори, както и въпроси за сигурността на страната", коментира пред bTV ген. Колев. Той обясни, че статията на президента отпреди ден е била планирана, но острият й тон е бил предизвикан от резултатите от срещата на българския премиер Бойко Борисов с руския му колега Владимир Путин.

"Никога не съм правил аналогия между 500 млн. евро за АЕЦ "Белене" и средствата за проекта "Горна Арда". Така пък Трайчо Трайков отговори на упрека на президента Георги Първанов, че кабинетът месеци наред умува дали да даде тези 500 млн. за атомната централа, но за броени минути отпуснал сумата за "Горна Арда". Министърът доскоро бе шеф във фирмата изпълнител на "Горна Арда".

Според Трайков, ако предишното правителство не действало мудно, досега сме щели да имаме готови проекти, магистрали и много други важни обекти, подчерта министърът.

Договорите за избор на изпълнител са заобикаляли Закона на обществените поръчки, като за целта поръчките били разделяни на части. Благодарение на далаверите на предишното ръководство, портът е на загуба от над 17 млн. лева. Собственият капитал е намалял до 1,567 млн. лв - едва 28% от регистрирания капитал. Резервите на пристанище Бургас са напълно изчерпани, а пасивите му надвишават текущите активи с 1,985 млн. лева, сочи одитът.

Поради всичко това транспортният министър Александър Цветков освободи изпълнителния директор Аргир Бояджиев и борда на директорите на порт Бургас и възложи да се подготвят спешни антикризисни мерки и план за стабилизация на порта. Одитният доклад, установил нарушенията, е изпратен на прокуратурата.


10.09.2009 г., с.11
Закриват фонд “Българска гора”
Фондът "Българска гора" ще бъде закрит, а Държавната агенция по горите ще се върне в състава на земеделското министерство. Това решиха депутатите от парламентарната комисия по земеделие и гори при гласуване на първо четене на промени в Закона за горите. След като промените бъдат приети и в парламентарна зала, ДАГ ще стане изпълнителна агенция и ще е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Депутатите решиха в бъдеще да бъде приет и регламент, според който областните управители да имат право да заменят земи от държавния фонд от бившите стопански дворове. Затова има образувани над 1200 преписки, които отлежават в земеделското министерство.

Юлияна Узаничева

Конфликтите между президент и премиер у нас не са нещо ново. Те са заложени в самата ни конституция, особено когото двамата са представители на различни политически сили. В случая конфликтът Първанов - Борисов има няколко измерения. Президентът вече е прeполовил втория си мандат. Премиерът едва започва първия си, а никой сега не може да каже дали няма да спечели и втори. Образно казано, звездата на Първанов залязва, а тази на Борисов изгрява. При тази ситуация е съвсем естествено президентът да се стреми да присъства максимално често в публичното пространство с различни изяви, за да поддържа своя рейтинг, търсейки по-добри позиции за времето, след като напусне сградата на "Дондуков" 2.

Това обаче е едната страна на конфликта. През последните години Първанов излезе от конституционните си правомощия, не само като бабува на съставянето на правителството на тройната коалиция, но и като се намеси открито в области като енергетиката, което е извън неговите правомощия. И по този начин се афишира като лобист на руски интереси - и то не въобще руски, а на конкретни интереси на конкретни енергийни кръгове. Особено като обяви строежа на АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток" за Големия шлем на българската енергетика. С което влезе в конфликт, макар и туширан, още с предишния министър-председател Сергей Станишев и отчасти и с Румен Овчаров.

Срещата в Гданск между Бойко Борисов и Владимир Путин бе искрата, която запали сегашния сблъсък у нас. Съвсем нормално и конституционно бе именно Борисов да говори по енергийните проекти с Путин. Така е и по протокол - премиер говори с премиер. И изказа своите съображения и съмнения не въобще за целесъобразността на проектите, а за конкретни условия и цени, които не са в български интерес. Но за Първанов очевидно Путин е все още бивш президент (а може би и бъдещ такъв) и искаше той да контактува с него. И като не стана, се почувства изхвърлен от играта. Така че Борисов е прав, като говори за ревност. И по-добре е Първанов, вместо да ревнува и упреква Бойко в некомпетентност, да му предаде цялата информация по тези въпроси, с която разполага. За да не се налага Борисов да я търси зад гърба му в Москва.

Първанов определено сгафи и с поведението си по време на трагедията в Охридското езеро. Докато кабинетът начело с Борисов показа, че все още имаме държава, която може да действа за спасението на своите поданици, президентът, вероятно подведен от лоши пиар съветници, долетя в Охрид и задържа за час и половина тези намиращи се в стрес спасени наши граждани, за да се снима с тях. И тук Борисов също е прав - има неща, с които не се прави пиар. Самият той не се изкуши да използва трагедията за такава цел.


10.09.2009 г., с.12
Спорът им не звучи европейски
Васил Тончев

Сова Харис

Нормално е в една страна държавниците да спорят помежду си, да имат различни позиции, да се критикуват. В крайна сметка в споровете се ражда истината, както е известно. Затова не виждам нищо нередно във факта, че президентът и премиерът изразяват и защитават противоположни мнения. Проблемът обаче е как се прави това. Начинът на спор между Георги Първанов и Бойко Борисов не звучи никак европейски, не изглежда цивилизован. Главният дефект е, че нещата минават на лична основа. Реакциите са остри, а би трябвало и двете страни да са много по-диалогични. От личностния елемент губят и Борисов, и Първанов. Не става дума за война и мир, за ревност и надпревара, а за интересите на страната. И не бива, както обикновено става у нас, всичко да се политизира до крайност. Дори енергийните проекти, които нашите съседи с удоволствие ще прилапат, ако се откажем от тях.

Президентът Георги Първанов бе инициатор за провеждането на енергийния форум у нас. Възможно е сега да преживява лично отстъплението на правителството от енергийната стратегия. Поне така изглеждат нещата в момента според това, което прави кабинетът - че се върви към преоценка на поетите ангажименти. .

Затова не е изключено президентът да проявява известна нервност.

Не бива да се забравя, че той вложи доста сили и да лобира, и да организира, и да привлича подкрепа, в това число и международна, за тази енергийна стратегия. В този смисъл не може да бъде обвиняван, дори и да става дума за изпускане на нерви. Макар че Първанов не е нервен човек и не прави импулсивно каквото и да било. Очевидно и критиките му към правителството и премиера Бойко Борисов са обмислен акт.

Кабинетът има нужда от критики, макар че в случая наистина бе нарушено неписаното правило за стоте дни толеранс. В това отношение премиерът е прав. Но пък Първанов не е от парламентарно представена партия, не е опозиция, за да прави такива сметки. А и очаквам като свършат 100-те дни, правителството да бъде засипано от критики, част от тях със сигурност основателни.

Но за война на институциите е абсурдно да се говори. Нито президентът, нито премиерът имат интерес от подобно нещо. Би било прибързано и пресилено дори да се подозира заявка за конфликт Борисов-Първанов.

Първанов няма какво да губи - това му е втори мандат като президент, последен според законодателството у нас. Тоест той се чувства много по-свободен и независим в действията си.

Борисов знае това и ще внимава много в отношенията си с президента. А и всъщност двамата се разбират достатъчно добре. Тоест нищо не показва, че е възможно спорът им в момента да предизвика каквото и да е отражение върху политическия диалог в страната. По-скоро отказът от енергийните проекти ще предизвика сериозни икономически проблеми у нас.

- Г-н Колев, какво се крие зад възникналия спор между президента и премиера?

- От една страна, това е продължение на ритането по кокалчетата във връзка с инцидента в Охрид. Бойко Борисов атакува Георги Първанов за неговата реакция при трагедията, изтъквайки собствената си позиция като по-правилна. Президентът пък му отговаря с доста широки аргументи. Това обаче е извън конкретиката на самия спор. Що се отнася до атаката на Първанов - тя е доста добре аргументирана. Няма съмнение, че Борисов не беше добре подготвен за срещата с колегата си Владимир Путин.

- Има ли елемент на повишена чувствителност у президента - той вложи доста усилия за енергийната стратегия на страната?

- Всеки държавник, извън конкретиката при ритането по кокалчетата, би трябвало много сериозно да е разтревожен и притеснен от действия на управляващите, като ликвидирането на Българския енергиен холдинг. Това означава автоматично неучастие на държавата в големите инфраструктурни енергийни проекти. И освобождаване на огромен пазар за чужди компании. Става дума за огромни интереси и милиарди.

- Начало на война между "Дондуков" 1 и 2 ли наблюдаваме?

- Не мисля, че е война, има елементи на пиар кампания, на имидж, но истинският проблем е в огромните български инвестиции и мястото на страната на енергийния пазар. За глобална политика, не за това действа ли правилото за стоте дни толеранс към управляващите.

Юлиана Ончева


10.09.2009 г., с.15
След трагедията край Охрид президент и премиер за втори път кръстосаха саби. Този път повод станаха любимите на БСП енергийни проекти. Без да изчака да приключи трагедията, Георги Първанов обвини кабинета "Борисов" в липсата на приемственост и компетентност във водената от края на юли енергийна политика. Премиерът не остана длъжен и отговори подобаващо. Имат ли основание нападките на президента и некомпетентна ли е наистина новата енергийна политика? За отговор на тези въпроси потърсихме мненията на двама експерти - на зам.-министъра на икономиката и енергетиката в кабинета "Станишев" Явор Куюмджиев и на ядрения специалист и евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев.
Президентът навреме размаха пръст
Какво ще правим след 15 г., когато спрат АЕЦ "Козлодуй" и тецовете, пита Явор Куюмджиев
- Г-н Куюмджиев, като експерт как смятате - има ли право президентът Георги Първанов да се меси в енергийната политика на сегашния кабинет?

- Позицията на президента е националноотговорна и държавническа. И навременна, тъй като вече повече от месец наблюдаваме крайно непоследователна политика на управлението на ГЕРБ към тях. А позицията на президента към тези проекти винаги е била, че те са стратегически за енергийната независимост на България. И точно поради това тяхното спиране или само забавяне не бива да се прави. И аз не я възприемам като безпочвена критика към сегашното правителство, а като конструктивна, тъй като в нея се дават и предложения какво трябва да се прави занапред.

- Според вас тези проекти наистина ли ще доведат до енергийната независимост на България в бъдеще, имайки предвид, че те са свързани с доставка и пренос на руски енергоносители?

- В контекста на визията, която ние имахме за развитието на българската енергетика, а именно - тя да се превърне в крайъгълен камък на всички възможни трасета в европейски и евразийски мащаб, реализирането на тези проекти е абсолютно задължително. Най-малкото защото всички бъдещи конфликти в световен мащаб ще бъдат не толкова за завладяването на нови пазари и територии, колкото за увеличаване на възможностите за достъп до енергоносители. И в крайна сметка, ако искаме да останем на картата на Европа като енергийно независима държава, трябва да имаме колкото се може по-голям достъп до енергийни ресурси. А в отговор на приказките, че тези проекти увеличават зависимостта ни от Русия, ще заявя, че по всички европейски и световни дефиниции ядрената енергетика се води домашен източник на енергия.

- Така е, тъй като цената на горивото е много по-ниска от тази на произведената енергия.

- Да. Да не говорим за това, че в "Уестингхаус" вече има разработени нови по-високоефективни горивни елементи за реакторите от типа, които ще се монтират в АЕЦ "Белене". Така че е въпрос само на политическо решение откъде ще се купува горивото. За останалите проекти "Южен поток" и Бургас - Александруполис няма и капка съмнение какво представляват. Така че отказът от тях би бил равен на национално предателство. В крайна сметка имаме "светлия пример" на кабинета "Костов", който отхвърли проекта "Син поток" и газопроводът мина през Турция. Ако имахме "Син поток", вероятно нямаше да говорим за газова криза през януари. Пак казвам, всички проекти са стратегически необходими на България. Само си представете какво ще се получи след 15 г., ако не се реализират. Няма да ги има АЕЦ "Козлодуй" и днешните тецове, тъй като срокът им на експлоатация ще е изтекъл. И какво ни остава да правим тогава, освен да разчитаме само на внос на енергия. И за каква енергийна независимост ще говорим тогава?

- Не ви ли се струва, че проектът за "Белене" не би бил ефективен при положение, че навремето договорът беше сключен на цена близо 4 млрд. евро, а сега се говори, че реалната му стойност би достигнала 8 и дори 10 млрд. евро?

- Това е чиста спекулация. Договорът е за 3,9 млрд. евро, ако трябва да сме по-точни.

- Но в тази сума не са включени доставката на гориво, изграждането на инфраструктурата, която ще свърже централата с мрежата на НЕК, и пр.

- Това е абсолютно вярно. Въпросът е какво се смята за централа. Ако включим в понятието "централа" и градчето, което трябва да се изгради за ядрените специалисти, някои може да поискат да се включи в цената и магистрала "Хемус", по която ще пътуват тези специалисти, както и жп линиите, по които ще се доставят материали, и пр. Ако решим така, можем да докараме цената на АЕЦ "Белене" до 30 млрд.

- Вие поддържате ли тезата на президента, че има дефицит на компетентност в днешното управление на енергийния сектор?

- Не бих се ангажирал да коментирам, тъй като не са минали и два месеца от поемането на управлението. За мене по-странното е, че премиерът Бойко Борисов причисли президента към опозицията. Това не заслужава да се коментира и може би е плод на някакво объркване. В крайна сметка Георги Първанов е президент на всички българи и не може да се говори, че се опитва да формира някакъв център на опозицията около себе си.

- Както всеки гражданин и президентът може да изказва мнение по енергийните проекти на България. Това не е проблем. Лично мен по-скоро ме смущават някои негови обвинения, като например в некомпетентност. Нека погледнем въпроса от друг ъгъл. Благодарение на "голямата компетентност" на предишното и по-предишното управление тези големи енергийни проекти бяха докарани до задънена улица, т.е. да не могат да продължат без вече наистина компетентна намеса.

- Какво по-конкретно имате предвид?

- За да стане ясно, трябва да разгледаме проектите един по един. Да вземем проекта Бургас - Александруполис. Според досегашните управляващи мнението на хората, които се чувстват застрашени от този проект, не трябвало изобщо да се взема под внимание, тъй като това бил стратегически за България проект. Поради което мнението на общините, които гласуваха на референдум срещу проекта, не било меродавно. Така те загърбиха факта, че все още наистина не са изчистени проблемите около екологията на проекта, че реално е застрашен поминъкът на хората от тези общини и затова те са срещу него. А това е въпрос, който не може да бъде пренебрегван, още по-малко да се крием зад закона, който не зачита местните референдуми. И както видяхме, на изборите народът реши въпроса, като изхвърли досегашното управление и даде властта на тези, които чуват мнението му. Така че аз лично не виждам как този проект ще продължи напред, докато не бъдат изчистени въпросите за екологичното му въздействие върху територията, където газопроводът ще преминава.

- А по отношение на "Южен поток"?

- "Южен поток" е консенсусен проект, тъй като с него са ангажирани доста държави от ЕС. И точно поради този факт буди недоумение критиката на президента по отношение на заявлението на премиера към неговия руски колега, че около него няма проблеми, в смисъл, че България няма да пречи на реализацията му. Така или иначе "Южен поток" е във фаза "намерения" и неговата реализация е в далечното бъдеще. В този смисъл само ще напомня, че приоритетен за ЕС е проектът "Набуко" и точно поради това България трябва да държи на него и да работи за решаване на всички проблеми, които пречат на по-бързото му реализиране. Причината е, че единствено "Набуко" ще реши проблема с диверсификацията на източника на доставките на природен газ. Ние можем да имаме сто трасета на доставки, но когато източникът на газ е един, за каква енергийна независимост можем да си говорим?!

- Абсолютно. А по отношение на АЕЦ "Белене"?

- По отношение на "Белене" президентът се опита да въведе обществото в заблуждение, че правителството търси и не може да намери някакви 500 милиона. Не това обаче е проблемът на "Белене". Проблемът на "Белене" са милиардите, които трябва да се намерят. И това е заиграване, което вече дразни и европейците. Да, сложна е ситуацията около проекта "Белене" и тя е сложна по две причини - заради голямата му цена и заради липсата на каквото и да е финансиране. А цената е висока, тъй като в стойността на подписания договор за близо 4 млрд. е включено изграждането само на ядрената част на централата и нищо друго. И точно тук е спекулацията, че дълго време се говореше, че АЕЦ "Белене" ще струва само 4 млрд., без да се споменава, че всичко останало - инфраструктура, гориво и пр., ще се плаща отделно. Въпреки че за специалистите от самото начало беше ясно, че реалната й цена ще е около 8 милиарда евро.

- Как ще коментирате тезата на президента, че кабинетът няма 500 млн. за "Белене", но е готов да осигури 500 млн. за "Горна Арда"?

- Чиста заигравка. "Горна Арда" е проект на 10 години, от времето на кабинета "Костов", така че не започна от нас. Само ще напомня, че по време на предишната предизборна кампания - през 2005 г., БСП и ДПС проглушиха Родопите, че ще размразят проекта и ще създадат работа за хиляди местни жители. Както видяхме, нищо такова не направиха. И сега, когато този кабинет започна да работи действително за размразяване на проекта, изведнъж президентът се обявява против. Чиста проба заиграване!