Болниците трупат дълг от лекарства

Болниците трупат дългове от лекарствата, тежките случаи и спешните пациенти без здравни осигуровки, показа проверка на „Преса". Осем млн. лв. са просрочията на ВМА, като 4,5 млн. лева от тях са за медикаменти. Те са към три фирми - „Софарма", „Либра" и „Хигия", обясни шефът на Военна болница ген. Стоян Тонев. Компаниите не ни притискат с лихви, но дълговете на по-малките лечебни заведения вероятно се оскъпяват допълнително, коментира той. Според Тонев проблемът може да бъде решен, ако фармацевтичните фирми предложат отстъпки на болниците за новите доставки на лекарства, като срещу това ще си получат цялото вземане накуп.

През 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков предложи намалението да е със 7%. Премиерът Борисов възложи на министъра на здравеопазването и на ДАНС да направят справка към кои компании са тези големи задължения. Същото е положението и в останалите софийски болници с големи дългове - „Пирогов", Александровска и ИСУЛ. При тях основен доставчик на хапове е „Софарма", към която просрочията са огромни. Трупаме задължения и от тежките случаи, както и от спешните пациенти без здравна осигуровка, обясниха от болниците.

В пловдивската „Св. Георги" 80% от общо 12,6 млн. лв. просрочени плащания са за медикаменти и консумативи. Пет млн. лв. са задълженията само към „Софарма". В същото време ведомството не плаща огромна част от разходите за интензивно лечение. Парите за спешна помощ в Пловдивската окръжна болница са орязани наполовина, обяви шефът й д-р Аргир Аргиров. Той се оплака и от недофинансиране на клиничните пътеки за тежко болните.

Четирима доктори събраха най-много от гласовете на своите колеги в анкетата на Дарик радио „Кои са най-добрите лекари в София", съобщи специално за „Преса" програмният директор на медията Константин Вълков. Двама кардиолози, коремен хирург и акушер-гинеколог са медиците, отвели конкуренцията в столицата. Националният консултант по инвазивна кардиология доц. Иво Петров от „Tокуда" и колежката му от Националната кардиологична болница доц. Нина Гочева са посочени от колегите си за най-добрите в специалността. Още един национален консултант, но по трансплантология - проф. Никола Владов от ВМА, е пръв сред коремните хирурзи. Гинекологът от „Майчин дом" д-р Божидар Славчев е четвъртият медик в престижната компания.

На официална церемония снощи „Дарик" обяви резултатите от пилотното издание на анкетата. От практикуващите в столицата 8700 доктори 298 медици от 38 специалности са събрали точки от гласовете на колегите си. Те са и първите, които ще влязат в „Лекарската лига", учредена от Дарик радио.

Създадено по американска методология, проучването представя най-добрите доктори, посочени от самите тях. 1370 медици в София в 24 големи столични болници са попълнили анкетни карти, а формулировката на въпроса е била: „Ако се наложи ваш близък, роднина или приятел със здравословен проблем във вашата специалност да бъде диагностициран/лекуван в София и поради някаква причина вие не можете да помогнете, кои лекари специалисти бихте препоръчали?"

Акушерство и гинекология, анестезиология и реанимация, кардиология, коремна хирургия, нервни болести, образна диагностика са специалностите с най-голям брой посочени от колегите си медици. Дванадесет са отличените млади доктори.


В новия НК - затвор за неплатени осигуровки

Ще наказват за длъжностни престъпления и подкуп и в частния сектор
Лилия ХРИСТОВСКА

Обща тенденция в новия Наказателен кодекс е намаляване на наказанието „лишаване от свобода", но за сметка на конфискация, глоби и лишаване от права. При убийства намаляване на затвора няма. Това личи от публикувания в сайта на Министерството на правосъдието проект на особената част в НК - тази, в която се описват конкретните престъпления (от чл. 108 до чл. 561). На 3 февруари т.г. „Преса" информира за новостите в общата част, в която се полагат основите на престъпленията и наказанията. „Това е проект на работната група и Министерството на правосъдието не се ангажира с него", заявиха за „Преса" от пресцентъра на ведомството. Бившият министър на правосъдието Маргарита Попова възложи работата по новия НК на специалиста по наказателно право проф. Александър Стойнов - 2-годишният труд на ръководената от него работна група е факт, и то немаловажен. Направени са подобрения и в подредбата на съставите. На първо място са поставени престъпленията срещу личността - убийства, телесни повреди, криминален аборт и др., които са под обща шапка „Престъпления срещу живота и здравето".

Детронирани от челното място са престъпленията срещу републиката, които от Глава първа в действащия НК заемат Глава 21 в новия. Променена е номерацията на популярни текстове. Например прословутото длъжностно престъпление по чл. 282 става чл. 342, безстопанствеността по чл. 219 в новия проект е чл. 252. Обикновеното „убийство" от чл. 115 и следващи става чл. 107, тежкото убийство ще се открива по чл. 108 и т.н.

В кодекса влиза и отговорност за длъжностни престъпления в частния сектор. Проектът ги извежда в самостоятелна глава „Престъпления срещу дейността на държавни органи и/или на длъжностни лица", като в допълнителните разпоредби разширява понятието „длъжностно лице". В самостоятелна глава е изведен и подкупът. Така ще се търси наказателна отговорност от всяко длъжностно лице и за всеки подкуп, независимо дали престъплението е извършено в частния, или в държавния сектор. Обществената значимост на транспортните престъпления също е отчетена в самостоятелна глава.

Новост е главата „Престъпления срещу публичните финанси". В нея са описани подправката на парични знаци, данъчната измама, престъпления, свързани с бюджетни средства, и др.

Предлага се ново престъпление- осигурителна измама, което криминализира неплащането на осигуровки от работодател. Предложението било съобразено със старо решение на КС. Записано е, че длъжностно лице или работодател, който не внесе в срок вноските за пенсия и здраве (в размер на не по-малко от 25 минимални работни заплати), но е наел на работа без договор, обявил е възнаграждение в по-нисък размер от действителния и др., се наказва с лишаване от свобода до 6 г. и лишаване от права. Когато не-издължените вноски са в големи размери (не по-малко от 50 минимални заплати), наказанието е затвор от 1 до 8 г. В този случай съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Ако измамата е в особено големи размери (не по-малко от 100 минимални заплати), затворът е от 3 до 12 г. плюс конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото и лишаване от права. Ако вноските бъдат внесени до приключване на съдебното следствие на първа инстанция, наказанието ще се намалява значително.

Понеже съм журналист, у дома има много вестници. Вярно е това, че няма нищо по-старо от стария вестник. Вечер написаното отива на купчината. Но това не е просто складиране на хартия за изхвърляне. Това е купчина с ужаси. Хартията можеш да изхвърлиш, но написаните в нея ужаси - не. Последният кошмар, който „виси" из вестниците като отровна паяжина, е за оглозгания професор. Детайлно, като с хирургически нож, са описани престъплението и резултатът от него. В медиите има много убийства, катастрофи и извратени истории. Ужас до ужас. Вестниците са бременни с мъка. Майки, деца, родители, близки. Всички те разказват една и съща история - на своите загуби. Тези истории не могат да се прочетат докрай. Нито могат да бъдат изхвърлени. Те стават част от нас, от нашия поглед към света. Част от нашата обща загуба и усещането за не цялостност. В Средновековието е имало много повече жестокост, нечувани злини. Но не е имало вестници, медии. Ужасите са били „преработвани" чрез фолклора и поднасяни така, че да не осакатяват душите на останалите. Страшните случки са героизирани, за да изглеждат по-поносими. В смъртта също може да се търси естетика, колкото и да е парадоксално това. Да си спомним усмивките на богомилите, преди да ги хвърлят върху пращящите клади. Разказвано е за тях, а не за ужаса. Дори един Балканджи Йово от по-ново време не изглежда така ужасяващо страшен. Защото красотата на душата му „откупва" грозотата на осакатяването. У нас остава образът на хубавата Яна, на съхранената на всяка цена хубост и народна принадлежност. Днес герои няма. Има само жертви на грозни престъпления. Глутницата просто се е нахранила с професора и неговите мечти. Това е! Толкова е нелепо да кръстиш улица на негово име по тази причина. Той е имал достатъчно заслуги, за да бъде признат и по-рано. Но го забелязваме и оценяваме, след като вече е казал „Сбогом на мечтите" (така е озаглавена негова книга). От гузност, като компенсация за ужаса, който държавата му е осигурила на старини. Глутницата е събирателен образ на всички ужаси, които ни преследват в родината и с които се „хранят" вестниците и телевизионните новини. Убийствата, обирите, отвличанията, наркотичната смърт и злобата са тухлички, с които нечия невидима ръка изгражда в душите ни глобалното нещастие. Няма как да сме щастлива нация, след като сме принудени като клошари да живеем сред купчините ужаси, които всеки ден се трупат около и в нас. Казват, че добрата новина не е новина. А ужасите що за новина са? Крайно време е вестниците да започнат да пишат за факта - не като ужас, а като предусещане и като решение на проблема.

Какво от днешния пейзаж на България най-много ви потиска, г-н Русев, ако използвам темата на най-новата ви изложба - „Пейзажът като етюд, пейзажът като картина"?

- Много неща в реалния обществен пейзаж на днешна България ме потискат - от занемарената, безстопанствена и замърсена природа, над която, с години и политически, и екологически издевателстваме, та се стигне до глутниците блуждаещи кучета, разбитите улици и изтърбушените кофи за боклук. От „колегите", които избиват „творческите" си комплекси върху всяко парче чиста стена, с „изтънчени" послания за смъртта и „майките да..." до социалните доставчици на метали в пунктовете за вторични суровини, които извадихме като цигани от училищата и осигурената работа и превърнахме в „свободни" роми... Всяко задълбочаване в детайлите на родния пейзаж, дори и при здрави нерви и демократичен непукизъм, може да ни изпрати на почивка в някое заведение на Четвърти километър или сред чистата природа на Карлуково! Но все пак в определена степен този пейзаж подлежи при добра воля – гражданска и политическа - на промяна. Другият пейзаж - емоционалният, психологическият, нравствено разрушеният заедно с безотговорните му, обезверени, безпардонни, неграмотни и национално безпаметни обитатели - е страшен и драматичен!!! Независимо дали се движат на глутници в Студентския град и всеки момент може да те претрепят, или скъпо костюмирани се ругаят като каруцари в някоя национално отговорна институция (не казвам парламент!) - този „пейзаж" не просто ме потиска - смазва всеки нормален, който живее и диша замърсения му въздух.

- Мощна вълна на промени минава по света - арабската пролет, движението „Окупирай Уолстрийт", масовите протести в Гърция, в Русия, в Румъния - са все съпротива, която трудно можеше да си въобразим доскоро. У нас протестите са по-вяли и някак „по-нежни", локални. Защо?

- Трудно ми е да обединя и подведа под някакъв общ знак различните национални, социални и политически протести, включително и „нежността" на българските. Известно е какво се крие зад гръцките протести, какво се крие зад руските и или тъй наречената арабска пролет. Известна е цената на гръцките протести и кой я плати, както е известно кой продаде „Кремиковци" за 1 долар, кой продаде и предаде и кой плати затварянето на ядрените реактори в Козлодуй. И тогава имаше някакво самотно движение и по-късно по друг повод дори БАН се изнесе на улицата. Преди няколко месеца София видя трактори. Сега демонстрациите на миньорите в Мадан независимо от частичните успехи, се оказаха национално изолирани и като че ли незасягащи националните интереси. Мизерията и гладът на миньорите, с месеци оставени без заплати, минават като частен, а не национален проблем,който очакваме накрая да реши държавният Батман Преминали през един лъже демократичен преход, през политически интернационален и национален слугинаж, през узаконен грабеж и разруха, през хаос и насилие, в което жертвите, ако оцелеят, трябва да доказват защо са оцелели. Превърнати от народ в електорат, а електоратът, преминал всички фази на надежда и илюзии, на обещания и лъжи, живее в някаква апатия и несигурност, на ръба на оцеляването и безверието. Навремето, в тъй нареченото тоталитарно минало, си позволих да кажа в едно интервю, че няма нищо по-страшно от равнодушието! „Равнодушието ражда страха, страхът ражда подлостта и насилието, а от тях всичко може да се очаква." И защо ли се сетих...?! Тогава едно момче беше пребито в трамвая пред равнодушния поглед на пътниците!

- Има ли поуки за властта, опозицията, електората в тази ситуация?

- За съжаление и властта, и опозицията се оказаха и доказват упорито, че поуките нито от собствените им провали, нито от успехите на другите не са ги възпитали и научили на национално отговорно поведение. А тъй нареченият електорат се оказва по-наивен и по-доверчив и очакващ нещо, което изобщо не може да се случи само с очакване. Като по някакъв неписан закон във властта и като поведение, и като морал, и като самочувствие за безнаказаност и непогрешимост всички си заприличват - от историческото прехвърляне като топка на вините и виновните до извиването на ръцете от по-силния. Навремето, когато опозицията занесе една подписка до един министър-председател, той ги нарече „циркаджии". Днес друг министър-председател на България им спретва такива циркове, при които бившите артисти са жалки самодейци, колкото и добре да владеят руски и английски.

- А изводите все пак...?

- Поуки, разбира се, има, но докато и властта, и опозицията не разберат, че правото не е политическа привилегия, че „нашите" момчета невинаги са по-умни от вашите" докато липсва интелектуална и духовна йерархия, поуките ще си останат само литературни упражнения. Строители са тези, които знаят и могат, а не тези, които днес викат „Осанна", защото утре са първите, които ще търчат с„Разпни го". Всеки властимеещ не е лошо да напише на входа на ремонтираното си кабинетче, че не са страшни различно мислещите, а слугите и приятелите, от които се раждат предателите. Истинската власт сама по себе си е училище с много поуки. Но на нашите ученици при всички повторения – а те са вече двадесет и няколко години - оказва се, нито уроците на историята, нито уроците от собствените и чуждите грешки са им най-силната страна. А и „учителите", независимо дали са европейци, дали имената им се пишат на английски, или с кирилица, като че пи си имат свои интереси и правила, които невинаги съвпадат с болката и нуждите на нашия „електорат".

- Почти всички институции вече са съсредоточени в ГЕРБ. Аналогично с едно време. Докъде може да доведе преяждането с власт?

- Ако има сериозен и силен капацитет властта, това само може да улесни някои от важните и непопулярни действия. Не е толкова опасно съсредоточаването на власт, а неумението да я използваш и оползотворяваш не за себе си, а за общонационална кауза. При предишния триумвират - и президентската институция, и премиерът, и председателят на Народното събрание - да не би да бяха от различни партии?! Разликата е, че сега не са три институции от ГЕРБ, а една Върховна! Само-зомбирането с непогрешимост, съчетано с липса на опит и некадърност, може да задави всяка власт. Дали ГЕРБ ще преяде от власт, или ще я използва разумно, зависи не от амортизираната опозиция, която си играе на обречени вотове, а от самата ГЕРБ. Преди няколко седмици гледах в „Панорама" новия министър на енергетиката, който ръсеше банални словесно-политически клишета до Румен Овчаров, а той му се подсмихваше снизходително. Стана ми жал за това момче, колкото и учено да е, което премиерът хвърли в дълбоката вода. Дано не потъне в самочувствието си и отличните дипломи. Това, че и председателят на парламента, и премиерът, и президентът са от една партия, не е опасно. Тъжно е, опасно тъжно е, когато в деня на Освобождението на България един млад президент го е налегнало такова безпаметие, че дори забрави за хилядите жертви на руснаци, румънци и финландци, дадени за този ден, в който той упражняваше сервилното си красноречие. Като възпитан човек, вярвам, че няма да откаже на един плевналия да го разходи из Мъртвата долина, сред сакралната тишина на Скобелевия парк. Може да минем и през Мавзолея с костницата и за да е сигурен, че няма да сбърка, можем да поканим и американския посланик. Не преяждането с власт е опасно, опасно е безпаметието и когато от камбанарията на властта си въобразиш, че разговаряш от името на Онзи! А той за щастие не се съобразява много с държавници и политици, независимо от коя партия са.

- От липсата на държава се отчайват все повече българи. Може ли да ги утешите?

- Ако можех да бъда утешител, най-малкото щях да остана с амбиции в политиката или в някакво гражданско движение. За разлика от повечето от сегашните политици и държавници помня и смъртта на Цар Борис III, и смъртта на Георги Димитров. Казвал съм и друг път, че познавам и меда, и жилото на тъй наречената тоталитарна система. Преживях поздравления от Тодор Живков за някаква моя годишнина и няколко години след това преживях времето, в което (по неговите думи) „търсеше тамян, за да ми кади". Преживях и надеждите на една промяна, и наивните илюзии, с които си останахме. Преживях амбициите на хора, които дойдоха за промяна, и разочарованието, че не промяната, а личните интереси са движели революционния им патос... Ако не друго, разбрах, че в политиката трябва да слугуваш на някакво общо наложено решение, на някакъв лидер или група, а не на съвестта си, ако искаш да оцелееш. Не ставам за утешител! Ако бях пастор, поне щях да утешавам вярващите, но както виждате, и те няма в кого да повярват, а и родните пастори си имат други грижи.

- И все пак не ви ли остана поне някаква илюзия?

- Много неща, и то смислени, които изградихме (не говоря за политика), бяха сринати във времето. Остана ми илюзията, че поне това, което лично правя и за което отговарям от край до край, може да остане поне докато не съм си заминал. Държавата самите ние си я правим такава, каквато е и каквато сме позволили да бъде. А нашата за съжаление в буквалния смисъл кучета я яли. Ние си избираме и държавниците, и политиците, и кучетата. И те са такива, каквито ги търпим каквито сме им позволили да бъдат, независимо дали са БСП, ГЕРБ, СДС, ДПС, „Атака" и т.н. Ние нямаме национална кауза. Нито демонстративният национализъм, нито чуждото безгръбначие към илюзорна Европа, Америка или Русия могат да бъдат национална кауза. Ние вместо промяна се заиграхме на политиканство, на наши и ваши, без национално помирение и без покаяние за жертвите на фашизма и комунизма, за некадърността и провалите... Сините, червените, жълтите, зелените... разделиха нацията на „добри" и „лоши". За каква държава ще говорим в една разединена нация, в която личната отговорност е политизирана и експлоатирана като за последно? Всъщност поведението на повечето партии във властта е като за последно! От изтупването на брашнения чувал до гарантираното бъдеще.

- Щом политиците, държавата не могат и не искат да решават проблемите, къде да търсим алтернатива? Всъщност, ако днес съзирате някаква държавна стратегия, накъде ни води тя?

- Ние разрушихме една ценностна система и вместо изграждане на друга, морално и духовно по-стойностна, наситихме цялото пространство... всъщност цялото световно пространство е наситено с насилие, с жестокост, с фалшиви и временни идоли, със силиконови идеи и с един фалшив икономически ред, в който правилата се определят от по-силния и по-богатия. Погледнете интернет територията, съдържанията на стотиците телевизионни канали, медийното промиване на мозъците - от детската до пенсионерската възраст. Погледнете най-общо съотношението на простотиите в медиите и редките смислени материали - кое интелектуално събитие, кое високо артпостижение, коя национална духовна фигура има медийно време и пиар пространството на един престъпник, на някоя миска или светско събитие, в което единственото светско е пошлостта и безвкусицата. Всеки новоизлюпен политик или държавник може да ни облъчва часове със собствената си безпомощност, а ако за едно културно събитие се отдели минута и половина, това вече е много! Каквото и да отворим, каквото и да разгърнем, едни и същи лица, в стил много да говорят и малко да казват декламират заучените си „политически послания". На този фон уличният език вече звучи самобитно, свежо, близко и достъпно. Не знам дали има някаква държавна стратегия, която да ни води към излизане от блатото, но ако има, явно повече от 20 години е дълбоко засекретена, законспирирана и приспана.

- Твърдят, че в цялата тази ситуация спасение за управляващите е добрият пиар. И като че ли бедствията, кризата му дават добра храна. Така ли е?

- И при бедствия, и при криза мястото на управляващите е там - и за вяра, и за кураж, и за решаване на проблемите на страдащите. Но съм сигурен, че да идеш с един бронетранспортьор при бедстващите и се появиш във всички медии и новинарски емисии, не е най-добрият пиар. Не е лошо пиар съветниците да информират началниците си за обратната страна на рекламата, а тя не е от най-благосклонните. Най-добрият пиар е това, което държавата, различните институции и хората правят за бедстващите. В рекламираното съчувствие има нещо цинично. Заиграването с човешката трагедия и на опозицията, и на властта е опасно и определя огромна пропаст между страданието и показното състрадание и помощ. В най-добрия случай е проява на лош вкус. Не пиар, а преосмисляне на цялостното поведение в минало и сегашно време на политици и държавници може да извиси една трагедия до някакъв духовен и политически катарзис за целия народ.

- В навечерието на Великден да обърнем поглед и към религията. Отнесохте доста упреци от висшия клир покрай храма на Ванга. Имате ли вие в какво да ги упрекнете по повод реакцията на синода след информацията, че 11 до 15 владици са сътрудничили на ДС? Променя ли се вашата гледна точка към вярата?

- Упреци е меко казано, но и аз не съм разчитал на някакво разбиране. Много пъти писах, обяснявах, спорех и отговарях за „неканоничното" ми творческо поведение. Тъжното в случая не е отношението към това, което аз съм направил, а огорчението на пророчицата Ванга. Едно свято дело, на свят човек, който с целия си мъченически живот беше служил на вярата и хората, не беше разбрано и подкрепено от висшия клир. А това даде самочувствие на разни попчета да хвърлят камък върху Ванга и Дънов. Не съм аз този, който ще упрекне и съди Светия синод, друг е съдията! Навремето след разговор насаме, по-точно след спор за храма и освещаването му, владиката Натанаил извади едно магнетофонче под расото си, за да ме предупреди, че е записал разговора ни. Разбира се, нито този случай, нито сътрудничеството им с Държавна сигурност промениха или засегнаха вярата ми. Църквата като институция никога не е била дом на вярата ми. Изобщо посредниците, независимо дали ще бъдат между една идея и последователите й (нещо като партийни секретари), или между Бога и простосмъртните, не са били определящи в неканоничните ми верски пристрастия.

- А има ли лек за безверието на българина?

- Лек няма, има човешки депа и духовно поведение. Защо хората вярваха и продължават да вярват на Ванга, на отец Иван и други като него? Българинът не е безверен, може да не е много религиозен, но вярата му е преживяла векове. А тези и този с магнетофончето - може да са високо в църквата, но са извън Храма.


КНСБ иска още 4 дни отпуск
Да се въведе нов отпуск по семейни причини до четири дни в годината. Това допълнение в Кодекса на труда предлага КНСБ, обяви президентът на синдиката Пламен Димитров. Профсъюзът е подготвил за обсъждане в тристранката мерки за по-добро съчетаване на трудовия и семейния живот. Сред другите идеи на КНСБ са през определени часове да се отсъства от работа при спешна нужда, а отпускът за гледане на болен член от семейството да стане 15 вместо сегашните 10 дни. От Българската стопанска камара смятат, че има опасност от злоупотреби от страна на работниците и че в момента трудовото ни законодателство в частта за отпуските е синхронизирано с европейското. Да се въведе семейно подоходно облагане, а за работодателите, които правят инвестиции за изграждане на детски кътове, да има данъчни облекчения, предлага още КНСБ. От синдиката ще искат от общините и промяна в работното време на детските градини. Сега то е от 7 до 19 ч., но е масова практика родителите да водят и да вземат децата, когато е удобно за персонала. Предстоят нови дискусии с работодателите по проектите за промени на Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс, посочиха от КНСБ. Промените предвиждат работниците да могат да искат фалит на фирмите си за неплатени заплати. Най-вероятно ще се запише, че това ще става при забавяне на заплатите с два или три месеца, а не само за един.


Законът за амнистията е прекратил 457 дела

Не е ясно кои висши чиновници са се спасили от разследване
САМУИЛ ДИМИТРОВ

457 дела са прекратени заради влизането в сила на Закона за амнистията. Това съобщиха от Върховната касационна прокуратура на запитване на "Сега". Данните обаче са само за деветмесечието на 2009 г. По-късно такава статистика не е правена. Данни липсват и в правосъдното министерство.

Законът за амнистията бе приет през 2009 г. в последните дни на правителството на тройната коалиция. Според разпоредбите му всички престъпления, извършени по непредпазливост преди 1 юли 2008 г., не подлежат на наказателно преследване.

Статистиката на прокуратурата сочи, че 326 от прекратените дела са били във фаза разследване, а 131 са били внесени в съда. 50 от тях са били заведени по обвинение в безстопанственост, допусната по невнимание. Само 8 обаче са стигнали до съда. Останалите са прекратени на досъдебна фаза. Не е ясно срещу кого са водени тези разследвания. От прокуратурата обясниха, че ще трябва да прегледат всички документи, за да стане ясно дали сред прекратените досъдебни производства има и такива срещу висши държавни чиновници, кметове, министри и т.н. Отделно от това повечето разследвания са се водили срещу неизвестни лица, така че няма как да се каже кой чиновник се е възползвал от амнистията.