11 клас 2014 Cборник от текстове за преразкази



страница4/6
Дата10.10.2017
Размер1.07 Mb.
#32030
1   2   3   4   5   6

Дядо Мраз и внуците му

Далече, далече – там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз с проклетата баба Виелица.

Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние.

Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, но той си живее в тия места хиляди години весело и безгрижно.

Но ето че веднъж му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва полунощният блясък на северното сияние. Две едри сълзи паднаха от очите на дядо Мраз и като елмази замръзнаха на белите му страни. Затъжи той и с мъка на душата си събуди баба Виелица. Заплака старата, зарида бурно, размете пътищата през гори и планини – и тръгнаха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си: тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет. Вървят те и въздишат, вървят и пъшкат, а над тях плават облаци и постилат пътя им със сняг.

Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщята. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от силни коне, звънчета весело звънтят. Върви по горите, чука по дърветата кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица – такава песен, че който я чуе, тръпки го побиват.

Цели три месеца той се разхожда по земята. От трудове, от път и от старост най-после се умори. Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува сън: вижда той, че иде към него внучката му Пролетта, цяла в зелено, цяла в цветя, на главата й корона от слънчеви лъчи. Тя се смее високо, весело, и весело й отговарят шумливи ручеи из горите и радостните песни на прелетните птици. Дядо Мраз се усмихва в съня си на своята внучка, усмихва му се и тя. Старият се просълзи, а тя тихо-тихо му пошепна през вейките на елата:

– Е, мой мили дядо, нали ме видя – стига толкова. Сега си иди сбогом в твоето ледено царство. Ти и аз, и Лятото, и Есента тук гостуваме поред. Сега е моят ред! Добър път, мили дядо!

И Пролетта с китка от нова трева, кокиче и пъпки тръгна тихо по гори и долини, облече дърветата с млади листа. Невидими чучулижки, изгубени в небето, заедно с топлите слънчеви лъчи пращаха на земята чудни песни...

(427 думи)

(По Е. Пелин)


****

Хореографията е наука, която се занимава с изучаването, описанието и разработването на танците. Терминът е от гръцки произход и е употребен за първи път през 1700 г. Буквалният му превод – танцопис или хоропис, показва неговото значение като метод или способ за записване на танцовите елементи и движения със специални знаци. В края на XIX и началото на XX век той вече включва всичко, което има връзка с танцовото изкуство като цяло.

Танците са един от видовете изкуства. То се отличава от другите изкуства по това, че изразните средства, с които си служи, са движението и изразителността на човешкото тяло. Освен това танците имат комплексен характер. Те се проявяват едновременно в пространството и времето и се възприемат зрително.

Това трябва да се подчертае, като се има предвид, че другите изкуства, като например живописта, графиката, скулптурата, архитектурата и пр., се изявяват предимно пространствено и повечето от тях са изобразителни, а музиката и литературата пък протичат във времето и се възприемат слухово.

От всички други изкуства най-тясна връзка с танца има музиката. Тя обуславя временното проявление на танците. Музиката и танцът са във взаимна връзка още от началото на създаването си и са представлявали едно синкретично цяло.

(205 думи)

(По Ст. Въгларов)
За лазарките

Шествията на двете лазарски групи или дружини започват от различни сборища. С трогателна искреност и сдържано веселие лазарките на всяка дружина вьрвят с буенеца си начело през преки улици към източния край на селото. Следват ги дълги върволици от жени, мъже, деца, старци и баби. Лазарките се вълнуват посвоему. Годениците са съсредоточени и сериозни – та това е последното им лазаруване и раздяла с моминството. Момите очакват да приемат от тях годеничеството. Момичетата пък, които за прьв пьт лазаруват и се замомяват, се вьлнуват дали ще ги забележат на хорото тези, които те тайно са си харесали. Вълнуват се и ергените. Те здраво са стегнали елеците и са боднали най-хубавите китки на калпаците си. И момците, които заергенуват, са в очакване. Те сьщо са си харесали вече момиче, но на лазарското хоро ще го погледат, ще му се порадват как играе, как се е нагиздило, па ще изявят по обичая чувствата и намеренията си. Преди да наближат края на селото, буенецът и няколко лазарки избързват напред и се отбиват в най-крайната къща. Подпомогнати от стопаните на къщата, те чевръсто се залавят да украсят «сохе» (мотовилка, употребявана при сноване) или дълга до 2 м пръчка за „байряк“. На горния край на пръчката връзват китка от чемшир, «унещи лалета» и стръкчета стайни цветя. С готовия байряк те настигат лазарската дружина и отново заемат челното място. Дружината преваля баира и се отправя към местността Долник край с песен.

(234 думи)

(По Л.Йорданова)


Странстващият албатрос

Знаете ли коя птица има най-дългите крила? От всички 11 вида албатроси, живеещи днес на Земята, само един – странстващият албатрос – с размаха на крилата си надхвърля 4 метра. Но не само това е любопитното при него. След като излети от гнездото, той прекарва по 5-7 часа в непрестанен полет и нощува върху океанската повърхност, без да кацне на твърда земя. Няма друга такава птица! През цялото това време кръстосва световните океани. Отлично приспособените му за икономичен реещ полет крила, всяко от които е дьлго над 1,8 м, а понякога над 2,2 м, му позволяват при полет да извършва и най-редките по време махови движения. Установено е, че и при най-силен вятър той може да лети до 7 минути, без дори да трепне с крилата си! След като този могъщ летец е направил първото движение, за да се издигне във въздуха, повече не можеш да забележиш ни най-малко помръдване на крилата му. Вижда се само как се издига или се спуска, като че ли го движи някаква невидима сила... Той се носи, като че ли се чувства властелин на всичко, което се разстила под него.

Полова зрялост понякога достига след 7-10 години от живота си.

Странстващият албатрос има най-дългите крила от всички съвременни птици. Със сушата е свързан само по време на размножителния период. След като отгледат малките, птиците отново поемат из необятните простори на океана.

(208 думи)

(По Златозар Боев)



Славянската писменост и делото на Кирил и Методий

Опитите за създаване иа славянска писменост, която да отговаря на потребностите на славяните във Византия и извън нея, били увенчани с успех от Константин-Кирил Философ и Методий – славянските първоучители и апостоли.

За удовлетворение на учените голям брой различни извори са съхранили значителни данни за двамата братя. Те били родени в Солун – втория по големина и значение град във Византийската империя. Произхождали от видно семейство – баща им Лъв бил друнгарий и изпълнявал длъжността подстратег в Солунската област. За майка им се предполага, че била славянка – казвала се Мария. Методий поел пътя на баща си – служител в областното управление. Константин показал забележителни интелектуални качества още в най-ранна възраст.

В началото на 50-те години Константин взел участие в голямата полити­ческа, дипломатическа и религиозна мисия при сарацините, като посетил центъра на арабския халифат Багдад. След връшането си от тази мисия Константин съвсем неочаквано за мнозина се оттеглил в манастира «Полихрон» в планината Олимп, Мала Азия, където междувременно бил заминал по-големият му брат Методий.

Както сочат изворите, по време на своето манастирско уединение братята се отдали изключително на книжовна дейност, като «беседвали само с книгите си». Това означава, че след 851 година Константин-Кирил Философ и Методий усилено работели върху създаването на славянската писменост. През 855 година техните усилия се увенчали с успех. Славянската азбука била създадена и започнала упорита работа върху превеждане на богослужебни книги от гръцки на славянски език. Към работата на братята били приобщени и малък брой ученици.

През 855 г. Константин-Кирил Философ и Методий създали глаголицата – графическа система, която била изцяло съобразена с фонетичните особености на славянския език. В основата на създадения книжовен език лежал солунският диалект, който по тип е източнобългарски. В т.нар. „Кратко житие на Кирил“ се посочва, че след изнамирането на азбуката Кирил отишъл сред славяните, живеещи по р. Брегалница, «и ги обърна в православната вяра и създаде им букви на славянски език...» Това сведение, макар и неясно, посочва, че по всяка вероятност братята Кирил и Методий възнамерявали да започнат покръстителска и просветителска дейност сред българските славяни в Македония...

( 344 думи)

(По И. Лазаров)



Българска земя хубава

Това се случило преди много, много години …Тогава всякакви неща ставали по света, каквито сега не стават...

Та по него време решил дядо Господ да си разтвори хазната, да раздаде на човешкия род всякакви земни блага. Повикал народите и всички дошли. Само американците ги нямало, защото Колумб още не бил открил Америка. Наредили се народите на опашка пред божия престол: най-напред застанали англичаните, защото те се смятали за най-богатите, най-силните, най-мъдрите – във всичко най...най! Пък на края на опашката се гушели българите те винаги са били такива срамежливи, търпеливи и вярвали, че дядо Боже, който всичко може, и за тях ще да е помислил.

И ето почнал създателят да раздава голямото имане: дал на англичаните моретата, на руснаците – полетата, на шведите – горите, на швейцарците – планините, на финландците – езерата... Давал и раздавал дядо Господ с пълни шепи. А дяволът (анатема му!), който се навъртал наоколо, нали си е дявол – не може мирно да стои, все лукавщини крои – от всички дарове си отчупвал скришом най-хубавото парченце и си го пъхал в пазвата.

Извървели се народите, всеки си отнесъл своя пай. Дошъл накрай ред на българите. Бръкнал Господ в торбата, извадил си празна рьката.

Брей! Каква ще да е тая работа?! Уж всичко бях строго пресметнал, пък то... – почудил се той и се заозъртал.

Гледа Всевишиият, дявола го няма. Сетил се кой му е разбъркал сметките и поръчал на един ангел:

Иди и доведи рогатия!

Политнал божият ратай нагоре-надолу, тук-там, намерил най-сетне нечестивеца: спотаил се бил зад един тъмен облак и тъкмо си гледал в пазвата – броел си краденото. Хванал го ангелът за козето ухо, отвел го при дядо Господ.

Ти, бре пакостнико, какво си сторил? – сгълчал го старецът.

А дяволът – ни лук ял, ни лук мирисал, отвърнал:

Ншцо лошо не съм сторил.

Откраднал си пая на българите.

Не съм, бога ми! – почнал лукавият да се кръсти с кривите си пръсти, без да му трепне клепачът.

Я го претьрси! заповядал Господ на архангел Михаил.

Бръкнал ангелът в пазвата на дявола, заизваждал от там покрити с вечен сняг планини, тучни равнини, тъмни гори, пенливи реки, синьо море – всичкото от хубаво по-хубаво.

Дал ги дядо Господ на българите и те си тръгнали доволни-предоволни.

Затуй в нашата малка земя са се събрали толкова най-различни хубости.

(385 думи)

(По „Български народни приказки“)

Крилатият българин

В мрачните години на турското робство живял корав и юначен българин. Казвали го Манол. Прочул се той със златните си ръце. Съградил много мостове и дворци, безброй черкви и къщи. Научил султанът за прославения майстор и проводил стража за него…

Когато най-сетне довели майстора в палата, султанът извърнал глава и зашарил с мишите си очи: пред него стоял млад и снажен, наперен и хубавеляк мъж, изправен като горун.

– Ти ли си гяуринът, за когото приказва цяла царщина?

– Аз съм майстор Манол – отвърнал българинът.

– А какво умееш да майсториш?

– Всичко, което други не могат: черкви и дворци, мостове и кули...

Султанът смръщил вежди:

– Искам да ми изградиш джамия, каквато няма по света!

– Каквото искаш, това и ще имаш! – отвърнал гордо майсторът.

– Започвай тогава. Ако изпълниш поръчката ми, ще те наградя царски _ заповядал султанът.

Възпретнал ръкави майсторът и се заловил мъжки за работа.



Изминала година, минали две. Сградата растяла. Едва на деветата година изникнала висока-висока джамия. Върховете на минаретата й допирали облаците, фесовете на правоверните падали от главите им, рекат ли да вдигнат очи и видят полумесеца върху тях.

Дошъл султанът и не повярвал на очите си. Как може човек, роден от гяурка, да построи такова чудо! И запитал:

А можеш ли да построиш друга такава джамия?

Мога и по-хубава! – възкликнал майсторът.

Ще видим! – намръщен като буря издумал султанът и плеснал с длани. Дотичал веднага джелатиньт.

Отсечи ръцете на този гяурин, та никога да не помисли да строи по-хубава от султанската джамия! – заповядал падишахът.

Джелатинът се поклонил и кръстосал ръце на гърдите си.

Не се уплашил майстор Манол. Той погледнал високите минарета, опрели чело в облаците, и се усмихнал. Очите му съгледали малка птичка, кацнала на най-високото минаре. Изпърхала с криле птичката и хвръкнала. Очите на майстора се издигнали във висинето, накъдето изчезнало птичето, и той се обърнал към султана:

Позволи ми, падишах, да се изкача за последен път на най-високото ви­кало и оттам да се порадвам на своето дело и родната земя! Не можеш да откажеш на последната молба на осъдения на смърт!

Може! – кимнал с глава падишахът и дал знак да го отведат.

Пуснали майстора в джамията. Златните му ръце бърже сглобили от дъски две крила. Залепил ги той, стегнал ги с връв. След това се изкачил на най-високото викало и погледнал небето. Слънцето плувало в кърваво зарево, сякаш потопено в пролятата кръв на поробените. Долу в нозете си видял майсторът строени султанските пълчища като черен мравуняк.

Българинът е роден да бъде свободен! – викнал майсторът, размахал дървените си криле и се понесъл над човешкия мравуняк…

Никой не знае какво е станало с крилатия българин. Ала и днес стои прочутата джамия в Одрин, построена от него, висока и могъща, устремена към ви­синето като своя творец и неговия народ...

(454 думи)

(По Атанас Душков)

Хан Омуртаг

Една вечер младият хан Омуртаг опаса бащиния си меч, яхна черния кон, излезе през голямата дъбова порта на Плиска и пое пътя към Мадарската крепост. Подир хана яхаше неговият пръв военачалник, а подир него – девет велики боили.

Както препускаха, изведнъж конят на хан Омуртаг трепна, стъписа се и спря. Ханът се наведе надолу и видя пред позлатените конски копита как една гургулица се мъчи да разтвори криле, а не може.



Защо не може да хвръкне тая птица? – попита господарят на българската земя.

Защото умира от жажда – обади се кавхан Ишбул, – по цялата равнина няма нито една капка вода.

Омуртаг шибна коня си. Когато влязоха в крепостта, кръвта на младия хан закипя. Пред очите му се мярнаха високите стени на Константинопол и посипаната с безценни камъни ромейска царска корона. С разтуптяно сърце Омуртаг обходи лагера и се обърна към своя велик войвода:

Утре потегляме на бой!

Нека бъде тъй, както ти кажеш, господарю!

Но тебе не ти е драго. Виждам в очите ти мъка. Защо си кахърен?

Господарю, като питаш, ще ти обадя. Преди една неделя, когато твоят баща береше душа, аз тръгнах из българската земя да диря мъдър лекар, който да даде здраве на хана. Като ходех и разпитвах де кого срещна, стигнах в една суха долина. Там намерих най-бедното селище. Под селището се виеше корито на пресъхнала река. В реката видях две голи черни българчета да се лутат и дирят вода. От време на време те се навеждаха, отместяха напечените от слънцето камъни и долепяха устни до напуканата земя. Господарю, видиш ли насреща планината Хем? Там има едно голямо езеро, по-бистро от сълза. Туй езеро, ако потече надолу, ще напои с благодат цялата равнина. Ще се раззеленеят дърветата, ще зашумят ливадите, а хората ще запеят като птици. До лято жито ще рукне като поток от нивята. Твоите храбри войници се готвят за бой. Господарю, все пак мене ми е тежко. Когато заминем, кому ще оставим ония две малки българчета, с напуканите от жажда устни? Кой ще напои пометената от ветрове и суша равнина?

Замисли се младият хан Омуртаг. Облак засенчи челото му. Подпря глава с тежката си длан и цяла нощ не спа.

А на утрото ханът излезе с разведрен поглед от шатрата си. Той заповяда да засвирят роговете, събра неброимата си войска и я поведе не към белите стени на Константинопол, а към езерото на планината Хем – да разсече път за водата и напои жадната земя на своя народ.

(402 думи)

(По Ангел Каралийчев)

Слепият и куцият

Тръгнали на път двама души: единият бил сляп, а другият куц.

Стигнали до една река и спрели на брега. Куцият рекъл:

– Стигнахме до една дълбока река и не ще можем да минем отвъд, защото няма мост. За газене дума да не става, защото водата е дълбока. Аз имам само един крак, а ти нямаш очи. Речем ли да нагазим – ще се удавим.

Слепият се замислил. Подир малко той попитал другаря си:

– Погледни хубаво и виж дали няма наблизо брод?

– Брод има долу, при речния завой, но там водата е бърза и трябват два здрави крака.

– Заведи ме там! – казал слеприят.

Куцият го хванал за ръката и го повел. Когато стигнали до речния брод, слепият рекъл:

– Аз имам два здрави крака, а ти имаш две здрави очи. Качи се на гьрба ми и казвай къде да стъпвам. Аз ще те пренеса през реката.

Речено-сторено. Със съгласие и взаимна помощ слепият и куцият прегазили реката и продължили пътя си.

(161 дума)

(По „Български народни приказки“)

Кой каквото прави – на себе си го прави

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:

– Кой каквото прави – на себе си го прави!

Дочула го жената на селския чорбаджия, който дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:

– Знам, че туй, дето го приказваш, за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.

И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне, сложила отрова в тестото.

Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща. Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца.

– Хей, дядо, я ела насам! – и му подала питката.

– Вземи я – рекла, – топла е. Замесила съм я да ти се отплатя за мъдрите думи.

Старецьт промьлвил едно „благодаря”, поел питката, пуснал я в торбичката си и си трьгнал. Излезнал от селото. Поел по широкия път.

Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийският син, яхнал кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари.

– Дядо – поспрял коня си чорбаджийският син, – ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе в планината нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.

– Да ти дам, сине – рекъл старецът и извадил питката от торбата. – Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.

Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:

– Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга, нали нямаш друга работа.

И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал.

Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал:

– Майко, умирам.

Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло наум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.

– Нищо – отвърнал болният, – само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си.

– Кой ти я даде?

– Просяк някакъв. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.

Като чула тия думи, майката пропищяла:

– Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави, на себе си го прави. Вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой ти го слуша!

И захванала да си удря главата с два юмрука.

(408 думи)

(По „Златните бьлгарски приказки“)


Каталог: img -> zstored -> files
img -> Концерт на Guns 'N' Roses 22 23 септември 2010 в Белград
img -> Ню Йорк текстове под снимки Средната част на Манхатън, гледана от Сентръл парк
img -> Програма: 1-ви ден: 30. 12. 2014 (вторник)
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
files -> Збірник диктантів для державної підсумкової атестації з болгарської мови
files -> Програма зовнішнього незалежного оцінювання з болгарської мови
files -> Програма для загальносвітніх навчальних закладів


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница