11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман, изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин трябва да живее победоносен живот



страница1/8
Дата22.11.2017
Размер0.67 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
Съкровени разговори с Кетрин Кулман
11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман,
изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин
трябва да живее победоносен живот





Съкровени разговори с Кетрин Кулман 1

ПРЕДГОВОР 2

1. НАЧАЛОТО НА ЧУДЕСАТА 2

2. ВОЛЯТА НА БОГ 10

3. ПОБЕДА НАД ИЗКУШЕНИЯТА 14

4. СПАСЕНИЕТО Е НЯКОЙ, А НЕ НЕЩО 18

5. ПРОБЛЕМИ 19

6. ТВОЯТА НАСТРОЙКА КЪМ ЖИВОТА 22

7. КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТРУДНОСТИТЕ 24

8. ЧАКАЙ ГОСПОД 26

9. ДУШЕВЕН МИР 28

10. ДА ХОДИМ В ПРАВОТА 30

11. ЛЕСНИТЕ ПОБЕДИ СА ЕФТИНИ 33

ПРЕДГОВОР

„Началото на чудесата” е една от най-известните аудиокасети, предлагани от Фондация „Кетрин Кулман”. В Нея Кетрин разказва за ранните години на своето служение, за преживените разочарования, за тайната на служението и източника на изцелителната сила – Святия Дух.

Мнозина са ни писали с молба да им изпратим подобни напечатани проповеди. Поради несекващия интерес към духовните богатства от радиопредаванията „Съкровени разговори с Кетрин Кулман” ние събрахме в тази книга единадесет от тях.

Дано бъдете благословени, докато четете тази книга и дано бъдете предизвикани да вярвате на Бог за още по-големи чудеса и за още по-интимна връзка с Исус Христос чрез личността на Святия Дух.


Фондация „Кетрин Кулман”
The Kathryn Kuhlman Founfation

P. O. Box 3, Pittsburgh, PA 15230, USA




1. НАЧАЛОТО НА ЧУДЕСАТА

Ще приемете сила, след като Святият Дух слезе върху вас и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и по цяла Юдея, и в Самария, и до краищата на земята.” (Деяния 1:8)


Един от първите въпроси, които почти всеки журналист ми задава, е: „Кетрин Кулман, как по-точно започнаха да се случват чудесата?” Опитвам се да им отговоря по най-добрия начин, както ще направя сега и за вас.

Започнах да проповядвам като много млада и тъй като човек не може да даде друго, освен онова, което сам е преживял, то и моите послания от амвона не включваха друго, освен вестта за спасението и това, как да бъдеш новороден. Никога не съм се съмнявала в чудесното духовно преобразяване, което преживях в една малка методистка църква в Конкордия, Мисури, когато бях на 14 години. Беше толкова истинско. Беше толкова страхотно. Беше първата ми среща със Святия Дух. По онова време обаче, аз не знаех, че това е Святият Дух, защото никога не бях виждала проявления на Неговата сила.

В онова неделно утро в малката методистка църква, която побираше не повече от стотина човека, нещо се случи с дъщерята на Джо Кулман. Седях до мама и гледах в нейната песнарка, когато, по време на последната песен, започнах да треперя. После започнах да се треса толкова силно, че вече не можех да държа песнарката в ръка. Съвсем не знаех, че това е силата на Святия Дух, която оттогава насам съм изпитвала стотици пъти, но в по-голяма мярка. Това беше първият ми допир с третата личност на Троицата и в този момент разбрах, че имам нужда Исус да прости греховете ми.

Никога не бях виждала човек да приема Исус Христос за свой Спасител и не знаех какво да направя. Но често бях виждала новите членове на църквата да излизат отпред и следвайки техния пример, аз излязох от реда, отидох напред и седнах на първия празен стол. Нямаше вътрешна борба. Нямаше дори молитва. Това беше едно лично преживяване, в което кръвта на Исус Христос – Божия Син – ме изчисти от всеки грях. Беше толкова славно! Беше реално, много реално и никога не съм се усъмнила във всичко това нито за момент. Знаех, че ми е простено.

Дори и сега помня ясно как плаках тогава. Проповедникът не знаеше какво да ме прави. Той не беше призовал грешниците към спасение. Но аз знаех, че нещо се е случило с мен, нещо определено и истинско, което нищо не можеше да възпре. Докато стоях там и ридаех, Марта Йохансен – една скъпа жена от църквата, се промъкна до мен и ми подаде носната си кърпичка. Шепнейки, тя каза: „О, Кетрин, не плачи. Ти си добро момиче.” Но и двете знаехме, че това не е цялата истина, тъй като аз бях най-непослушното дете в града.

Докато се прибирах вкъщи тази неделя, сякаш целият свят изглеждаше различен. Струваше ми се, че къщата на господин Кронок е пребоядисана, но това не беше вярно – тя си беше все същата стара къща. Нищо в Конкордия не се беше променило, освен мен. Аз бях променената.

Меко казано, татко никога не се престараваше в църковните неща. Да, на Коледа, когато рецитирах, или в някои особено специални случаи той ходеше на църква. Когато в онази неделя се прибрах вкъщи, татко стоеше в кухнята. Аз се втурнах към него и възкликнах: „Татко, случи ми се нещо чудесно! Исус дойде в моето сърце!” Не съм съвсем сигурна дали той схвана какво му казвам. Така и не разбрах. Той просто ме погледна, зарадван от моето щастие, и каза: „Радвам се.”

Това беше началото на нещо, което промени целия ми живот. Не знаех нищо повече, освен славното преживяване на новорождението и когато отидох да проповядвам на онези фермери в Айдахо, нямаше нищо друго, което да им кажа. Казах им това, което бях преживяла – че Исус ще прости греховете им. Но знаете ли, все още получавам писма от тези мили фермери и техните семейства. Много от тях ми пишат, споделяйки подобни мисли: „Помним Ви добре. Помним как дойдохте в нашата църква, когато бяхте млада. Проповядвахте толкова обикновено. Сега Ви гледаме по телевизията и виждаме, че не сте се променила.” Това е най-големият комплимент, който бих могла да получа – да кажат, че не съм се променила. И защо да се променям? Евангелието е все същото. Божието Слово е същото и аз се моля никога да не се променя.

В ранните години на служението си аз чаках фермерите да приключат с доенето на кравите си, с орането и жъненето и чак тогава започвахме събрания. Когато започваше да се свечерява, те пристигаха един по един на служба. Проповядвала съм в почти всяко градче в Айдахо. Никъде не бях поканена и хората не ме искаха особено (за което не ги обвинявам), но аз така или иначе предлагах своите услуги. Там, където църквите бяха затворени и нямаше проповедник, аз се появявах и казвах: „И без това църквата ви е затворена, така че не губите нищо. Ако ми позволите да проповядвам, може да спечелите нещо.”

Това беше началото на моето духовно образование. Днес толкова много младежи се стремят да започнат от последното ниво на стълбата, да получат моментална слава и да станат известни. Аз знам къде започнах и от къде идвам. И никога няма да забравя.

Помня един случай, когато в пет часа сутринта една неделна сутрин аз подготвях в кухнята проповедта си за Янгстаун, Охайо. Хората от това служение са много скъпи за мен. те са невероятно верни, подкрепят ме в добро и лошо и аз винаги се опитвам да им дам най-доброто, което имам. Този път се бях върнала късно в събота вечерта от Питсбърг. Беше изминала една напрегната седмица, изпълнена с обаждания от цял свят – покана от Австралия, три от Англия, един известен пастор от Швеция ме канеше да проповядвам там, а друг искаше да отида в Норвегия.

В тази ранна утрин, уморена поради малкото време, което ми беше останало да си почина, сълзите ми започнаха да капят върху отворената Библия. Бях сама в къщата и поглеждайки нагоре, поговорих на Небесния Отец, все едно че Го виждах. Попитах: „Защо не направи така, че всичко това да ми се случи, когато бях на 16-17 години? Тогава никога не се уморявах физически. Защо трябваше да чакаш толкова дълго?”

Вярно е. Когато бях млада, не знаех умора. Можех цяла нощ да пътувам с автобус до следващото малко градче и после да проповядвам цял ден. Не ми трябваше да спя. Да, често бях гладна и често се случваше единствената ми храна да се състои от купа топла супа и малко хлебче (тогава това струваше 5 цента), но никога не се уморявах физически и правех точно онова, което исках, наслаждавайки се на всяка минута.

Отговорът на въпроса ми не дойде с гръм и трясък. Ако кажа, че съм чула Божия глас, ще излъжа, но Бог ми отговори по толкова определен начин, все едно че можех да Го видя и да чуя гласа Му. Ето какво ми каза: „Кетрин, ако тогава ти го бях дал, ти щеше да провалиш всичко.”

За момент застинах, но веднага разбрах какво искаше да каже Бог. Точно така! Аз трябваше да мина през процеса на растежа, трябваше ми време да се науча и да се подготвя. Но Той не избра да ме изпрати в семинария или в университет. Аз имах най-великия Учител в целия свят – Святия Дух. А когато Той е твоят Учител, доктрините лесно се изясняват. О, как изучавах своята Библия. Толкова бях гладна за Божието Слово!

В онези ранни години не ми идваше и на ум да отседна в хотел. То и нямаше хотели в селата, в които проповядвах. Понякога някой от дяконите на църквата ми предоставяше своята гостна, където през зимата обикновено беше студено. Повечето от домовете в онези дни нямаха централно отопление и естествено, гостните стаи почти не се отопляваха. На всичко отгоре сякаш във всяка от тези свободни стаи висяха огромни портрети на баби и дядовци, и всички те гледаха намръщено. Завивах се с по няколко одеала, за да не замръзна, но когато отварях очи сутрин, ледените погледи на тези баби и дядовци успяваха да ме смразят.

Колко често се случваше да лежа по корем в леглото, увита с няколко одеала, взирайки се в Божието Слово, мъчейки се да го чета и да го изучавам. Аз знам Кой беше моят Учител. Знам защо днес имам своите познания относно Божието Слово. Това не стана просто ей така. Няма безплатен обяд – дори, когато става въпрос за духовни неща. Веднъж чух да казват за мен: „Кетрин Кулман е късметлийка.” Но тайната не беше в късмета. Аз знам каква цена платих.

Проповядвах за спасението из целия щат Айдахо на всеки, който беше готов да слуша. Но постепенно започнах да осъзнавам, че освен Отец и Сина има още някой – това беше третата личност на Троицата. Почувствах огромно желание да знам повече за Него и когато започнах да изследвам и изучавам Божието Слово, започнах да виждам, че изкуплението включва и божествено изцеление. Няма начин да изучаваш Божието Слово с отворено сърце и отворен ум и да не стигнеш до извода, че изцелението за физическото тяло, както и за цялата личност, е част от Библията.

Когато Исус извика: „Свърши се” на кръста, умря не само за нашите грехове – Той умря за цялата личност. В Исая 53:5 четем: „Той беше наранен заради нашите престъпления, бит беше заради нашите беззакония и с Неговите рани ние сме изцелени.” Когато вземаме Господна вечеря, ние участваме в хляба и виното, а всеки знае на какво е преобраз виното – това е пролятата кръв на Исус Христос. По време на първата Пасха евреите заколваха агне без недостатък и с кръвта му поръсваха стълбовете на вратите си. Тази кръв беше преобраз на Онзи, който трябваше да дойде в бъдещето, Божия Агнец. „Кръвта е, която изкупва душата” (Левит 17:11). За нашите грехове се проля съвършена кръв – кръвта на Сина на живия Бог.

Но в нощта на тази първа Пасха имаше нещо повече от кръвта. Мойсей каза на хората да ядат от месото на агнето. На какво е преобраз месото? На какво е преобраз хлябът, който вземаме на Господната вечеря? Това е Неговото тяло, което беше разкъсано на кръста: „С Неговите рани ние сме изцелени.” Има изцеление за теб и мен чрез разкъсаното тяло на Божия Син. Всеки път, когато вземате Господна вечеря, виното е за душата – то е преобраз на кръвта на Исус Христос, която изкупва душата. Хлябът няма нищо общо с прощението на греховете. Той е за изцелението на тялото. Чрез Исус Христос, Сина на Бог, има изцеление за цялата личност. Във всяка църква, в която се взема Господна вечеря и в която хората приемат хляба, би трябвало да има изцеление за тялото.

Аз го видях! Святият Дух откри тази истина в сърцето ми. „Плът и кръв не са ти открили това, но Баща Ми, който е на небето” (Матей 16:17). Такива неща се разбират само духовно, поради което понякога и най-необразованият човек може да знае повече за дълбоките истини на Божието Слово, отколкото онзи, който е прекарал години в някакво училище, за да придобие знание.

В Библията видях, че Бог има изцеление за нас, но когато гледах многото евангелизатори, които изкарваха хората отпред за изцеление, не виждах библейското изцеление. Независимо от това, че не го виждах обаче, аз знаех, че в Божието Слово има изцеление за физическото тяло. Това, че никой не се изцеляваше, не можеше да промени Божието Слово и с милиметър. Дори, ако трябваше да живея и да умра, без да видя нито едно свръхестествено изцеление на тялото, това нямаше да промени Божието Слово. Бог го е казал. Той го е дал. То беше там, в Словото Му и аз го исках. Трябваше да го преживея.

Започнах усилено да търся отговор. Посещавах много събрания, едно от които помня особено добре. Отидох там, за да потърся, но не открих това, което търсех. Започнах да плача и си тръгнах от събранието, без да мога да спра да ридая. Всичко, което можех да кажа, бяха думите на Мария Магдалена, когато откри празната гробница в онази първа Великденска утрин: „Взели са моя Господ и не зная къде са Го сложили” (Йоан 20:2).

Цяла нощ плаках неутешимо. Плаках и през целия следващ ден. Не можех да спра. Бях толкова гладна и жадна да получа отговор на въпросите си и знаех, че Бог е обещал: „Блажени са онези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6). Ето защо бях уверена, че Бог няма да се подиграе на глада в моето сърце и не преставах да търся. Знаех, че има отговор. Бях решена да чакам Бог.

И тогава се случи! Беше във Франклин, Пенсилвания, в старата шатра на Били Съндей. Само си помислете какво място избра Бог. Стоях на същия подиум, на който Били Съндей е проповядвал Евангелието години преди това. Бях отишла във Франклин чрез вяра, без да зная какво ме очаква. На първото събрание имаше само 38 души. На следващото събрание дойдоха почти 200. След тази служба палатката никога не успя да побере всички желаещи.

Точно по време на тази трета служба, докато проповядвах за Святия Дух и споделях на хората малкото, което бях научила за третата личност на Троицата, една жена се изправи и ме попита: „Кетрин, може ли да кажа нещо?”

Аз отговорих: „Разбира се.”

Тя каза много простичко: „Снощи, докато проповядваше, аз бях изцелена.”

Бях шокирана. Попитах: „От къде си сигурна?”

Тя отговори: „Моят лекар ми откри тумор. Докато ти проповядваше снощи, нещо се случи в тялото ми и аз бях толкова сигурна, че съм изцелена, че отидох при доктора, който отново ме прегледа. Той не откри никакъв тумор!”

Това е първото изцеление, което се случи в служението. Никакво полагане на ръце, никаква специална молитва. Жената просто си стояла там, сред публиката и слушала как проповядвам за силата на Святия Дух, когато чудото станало. От тогава насам съм виждала хиляди и хиляди изцеления. Каква е тайната ли? Тя е в третата личност на Троицата.

Събранията във Франклин продължиха и следващото голямо чудо стана следващата неделя. Ето тогава разбрах, че нещо се случва, че съм се докоснала до някакъв по-голям духовен ресурс. Не бях съвсем сигурна как е станало, но знаех, че Святият Дух има пръст в това. О, каква радост, каква тръпка, какво очакване ме изпълваше! Но същевременно знаех и разбирах толкова малко за тази Личност!

В онази следваща неделя отново проповядвах за Неговата мощна сила. На събранието присъстваха Джордж Ор – методист от Гроув Сити, Пенсилвания – и неговата съпруга. Той получаваше пенсия, тъй като бе ослепял с дясното си око по време на трудова злополука. Имаше всички необходими документи, които удостоверяваха неговата инвалидност. Изпитваше големи болки, а на всичкото отгоре лявото му око твърде бързо отслабваше.

Докато карал към къщи след онази неделна служба заедно със съпругата си и някои приятели, Джордж внезапно осъзнал, че вижда маркировките по пътя. Когато се изкачили по едно възвишение, той се обърнал към жена си и попитал: „Какво стана със слънцето току що?” Тя го погледнала въпросително и той й обяснил, че му се сторило, че слънцето изведнъж избухнало иззад някакъв облак.

Жена му казала: „Не, не съм забелязала нищо такова.”

През останалата част от пътя те почти не разговаряли. Когато Джордж влязъл в кухнята, първото, което видял, бил часовникът. Докато стоял там на прага, той осъзнал, че вижда часовника ясно – че и двете му очи виждали съвършено! Окото, заради което получавал пълна пенсия, прогледнало, а другото му око се възстановило. Никой не беше полагал ръце на Джордж Ор. Никой не се беше молил за него. Аз дори не бях там. Но нещо славно се случило с него! Господин Ор дойде на служба следващата вечер и разказа какво се е случило. Лицето му светеше и нямаше нужда някой да го убеждава, че физическото изцеление е реално!

Каква беше тайната на това чудо? Нямаше къде другаде да потърся отговора, освен в Божието Слово и докато търсех, разбирането ми се изостри. Представих си трите личности на Троицата, седнали на една голяма кръгла маса, за да планират спасението на човечеството. Единствено съвършената, безгрешна кръв можеше да изкупи човешките грехове и единствено Божият Син можеше да пролее такава кръв, защото Той беше абсолютното Божество, самият Син на живия Бог. Но за да плати цената за спасението на човечеството. Единствено съвършената, безгрешна кръв можеше да изкупи човешките грехове и единствено Божият Син можеше да пролее такава кръв, защото Той беше абсолютното Божество, самият Син на живия Бог. Но за да плати цената за спасението на хората, Той трябваше да дойде в плът. Затова Той се принесе на Отец чрез Святия Дух.

Понякога си мисля за хората, които се опитват да подценят силата на Святия Дух и отказват да приемат, че Той е личност. Но помнете, ако Исус можеше да Му се довери, ако Исус можеше да заложи всичко на Святия Дух, то със сигурност и ние можем да си позволим да се доверяваме на Святия Дух. Исус познаваше Святия Дух. Той познаваше мощната трета личност на Троицата повече, отколкото някой човек въобще може да Го познава. При цялата дълбочина на своето духовно прозрение, при всички тайни, които Бог бе открил на Павел, при цялата слава, която преживя, Павел никога не е познавал силата на Святия Дух така, както Исус я познаваше. Никой не я е познал така. Святият Дух беше възкресяващата сила и Исус знаеше това. Исус имаше вяра и пълно доверие в Святия Дух и аз вярвам, че знаейки всичко, което Го очакваше на земята, Исус се обърна първо към Святия Дух и каза: „Ако Ти дойдеш с Мен, ако бъдеш с Мен, Аз ще отида.”

Вярвам, че Святият Дух е разбрал много добре и е кимнал в съгласие. Точно тогава Бог даде Своя единствен Син, за да имаме ти и аз вечен живот. Исус дойде в плът. Той порасна, но трите личности на Троицата се събраха заедно едва, когато Исус излезе от водата след кръщението. Какъв славен момент е било, когато Исус излезе от тези води и Божият глас каза: „Това е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). Никой не може да застане пред Създателя или пред съдилището на Бог и да каже: „Аз не знаех кой е Исус.” Сам Бог се погрижи да премахне всяко съмнение по този въпрос. Никой не може да се оправдае с невежество, защото сам Бог проговори на хората, които се бяха събрали при реката Йордан в онзи ден, и на всички следващи поколения, казвайки: „Това е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение!”

В този момент нещо се случи. Святият Дух дойде върху Исус в образа на гълъб. Трябва да е било едно от най-великите и най-славни преживявания на Учителя през живота Му на тази земя. Почти чувам шепота на Святия Дух: „Вече съм тук и нещата ще започнат да се случват. Всичко върви по график. Аз ще спазвам Моята част от споразумението. Ти спазвай Твоята и човечеството ще получи спасение за всяка област от живота. Аз Съм тук!”

Тогава вече можеше да започнат да се случват чудеса. И аз, като всички останали, говоря за чудесата на Исус. Четем за чудесата в служението на Исус и винаги свързваме Исус с извършването на тези чудеса. Но истината е, че чудесата бяха резултат от силата на Святия Дух.

Когато Исус ходеше по земята, Той беше толкова Бог, че все едно не беше човек, и същевременно беше толкова много човек – все едно, че не беше Бог. Затова, когато бе изкушаван от дявола, Той можеше да се поддаде на тези изкушения. Сблъсъкът в пустинята не беше първата среща между Исус и сатана. Те се познаваха от преди. Исус познаваше сатана, преди той да стане сатана, когато се наричаше Луцифер преди неговото падение. Познаваше го, преди да каже в сърцето си: „Ще бъда като всевишния” (Исая 14:14) и да се разбунтува срещу Бог. Когато Бог го изхвърли от Небето, Луцифер, който ходеше сред огнените камъни (Езекиил 28:14), се превърна в противоположното на онова, което беше. Днес ние го познаваме като сатана – принцът на тъмнината, обвинителят, противникът, дяволът.

Не, това не беше първата среща между Исус и дявола. Когато дяволът се изправи пред Исус и Му предложи цялата власт на планетата, ако му се поклони и му служи, Исус знаеше, че дяволът не лъже. Дори и в този час сатана все още има власт над земята, на която господарства над хиляди, а може би милиони ангели. Нашата земя беше неговата велика империя и той все още има власт над нея. Исус можеше да се обърне към него и да каже: „Ти си лъжец”, но Исус знаеше, че сатана не лъже и че докато Той не се завърне на земята като Цар на царете и Господ на господарите, сатана няма да се откаже от властта си над тази земя. Това е една от причините сатана да работи толкова усърдно. Той знае, че дните и часовете му са преброени. Не му остава много време като управник на света. Идва ден, в който лицето на земята ще бъде преобразувано чрез огън и новият Ерусалим, който апостол Йоан видя, ще слезе на земята (Откровение 21:2), и тогава тази стара планета ще се превърне в нашия вечен дом. В онзи ден сам Исус ще вземе властта над земята и ние ще участваме в Неговото наследство и ще управляваме заедно с Него.

Чудесата в служението на Исус бяха извършени от Святия Дух. Исус беше дошъл на земята в плът и Той знаеше, че силата на Святия Дух е отговорна за чудесата, че Той зависи от третата Личност на Троицата за всяко чудо в Своето служение. Затова преди да се върне в слава и да заеме мястото Си като Първосвещеник отдясно на Отец, Исус даде дар на Своята Църква, на която Той е глава. Най-големият дар, който можеше да даде, беше Онзи, който Му беше останал верен, докато ходеше по земята; Онзи, който никога не Го остави и разочарова; Онзи, у когото беше силата на Бог. Този дар – Святият Дух – беше обещан чрез последните Му думи, преди да се възнесе при Отец: „Ще получите сила, след като Святият Дух дойде върху вас” (Деяния 1:8).

Вижте, даването е нещо, което естествено произлиза от любовта, а любовта е действие. Живата Църква – тялото от вярващи – беше Божият дар за Исус и Исус се моли за „тези, които Ти си Ми дал” в ходатайствената Си молитва към Отец, преди да отиде на кръста (Йоан 17:11). Следвайки примера на любовта на Отец, Исус поиска да даде дар на Своята Църква, на онези, които Бог Му беше дал, и Той даде Святия Дух.

Иска ми се да можех да застана на най-високата планина и да викам, докато всеки мъж, всяка жена, всеки свещеник, всеки равин и всеки служител чуе и разбере. Този чуден дар, който Исус даде на Своето тяло от вярващи, е скъпоценен и свят. Какъв по-голям дар можеше да даде Исус от Оня, който беше отговорен за чудесата в служението Му, Оня, който Му беше дал сила и чиято мощ Го бе възкресила от мъртвите – Святия Дух?

Исус помнеше славните проявления на силата на третата личност на Троицата. Знаеше каква голяма утеха Му носеше Святият Дух (гръцката дума параклетос, която е преведена като Утешител, означава също ходатай, адвокат, съветник, помощник, който стои до теб или който ти дава сила). Той знаеше, че Святият Дух Му бе давал сила по време на самотните дни, когато беше заплюван и подиграван и когато сякаш целият свят не Го разбираше. Всички, дори учениците Му, Го изоставиха. Но Святият Дух беше винаги с Него и Го подкрепяше. Святият Дух беше мощната възкресителна сила в онази първа Великденска утрин, която даде на Исус победа над смъртта и гроба.

Познавате ли славната подкрепяща сила на Святия Дух? Павел я познаваше. Може би се е чувствал, както се чувствам аз в момента, докато мисля за духовните преживявания, близостта и дълбочината и славата на духовните срещи, които съм имала. Исус е толкова милостив и любовта на Бог не може да бъде схваната. Къде щяхме да бъдем, без милостта на Господ или без любовта на Бог? Но не спирайте до тук. Ние имаме общението със Святия Дух, тази близост и единство, които можем да усетим в среднощния час, когато е тъмно. Исус не беше победен от изкушенията благодарение на силата и присъствието на Святия Дух.

Ти и аз не можем да бъдем победители чрез собствената си сила. Не можем да бъдем силни, освен чрез силата на Святия Дух. Познавате ли Го по такъв начин? Исус Го познаваше. Исус разбираше. Исус знаеше тайната на Своята победа на земята. Ето защо Той обеща: „Ще получите сила”. Каква сила? Същата сила, която се проявяваше в Неговото служение и в ежедневния Му живот. Виждате ли? Ако само можех да изразя с думи онова, което знам. Най-великият ден в служението ми е денят, в който научих за Святия Дух. Това промени цялото ми служение.

Може би ти си служител и нямаш резултати в служението си? Може би си обезкуражен? Ужасяваш се, като си помислиш, че трябва да излезеш на амвона и да проповядваш неделя след неделя? Иска ти се да можеше да бъдеш един обикновен вярващ, а не служител? Толкова е обезкуражаващо, когато не виждаш резултати. Ако не си удовлетворен, съветвам те да предадеш всичко, цялото си служение на Святия Дух. Предай себе си и волята си на Святия Дух. Ако го направиш, ще имаш ново служение. Ще бъдеш нов човек, ще имаш ново събрание. Ще имаш ново видение и ще имаш резултати.

„Ще получите сила, след като Святият Дух слезе върху вас.” Какво се случи в деня на Петдесятница? Святият Дух дойде. Исус обеща, че Той ще дойде и ние знаем, че Исус пристигна на небето навреме, тъй като Святият Дух също пристигна навреме. Исус каза: „За вас е важно Аз да замина, защото ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас, но ако замина, ще ви Го изпратя” (Йоан 16:7).

С други думи Исус каза, че Той трябва да се върне и да заеме мястото Си на велик Първосвещеник отдясно на Бог Отец и че след пристигането Му в слава, Той ще изпрати Святия Дух. Ако Святият Дух пристигне, както Исус казва, учениците ще са спокойни, че Той е отишъл на Небето, че е заел Своята позиция като Първосвещеник и че всичко работи по план.

Исус спази Своето обещание. Сто и двайсетте бяха изпълнени със Святия Дух на Петдесятница. Нещата започнаха да се случват! Това бяха вълнуващи дни за ранната църква. Но запомнете нещо: ние говорим за деня на Петдесятницата така, сякаш е преминал. Но ние все още живеем в деня на Петдесятница!

Днес е денят на Петдесятница и ние имаме пълното право да виждаме в църквите си днес същите неща, които се случиха в онзи първи ден на Петдесятница. Защо? Защото Святият Дух е личността, която притежава силата. Денят на Петдесятница няма да свърши, докато Святият Дух не си замине, а когато Святият Дух си замине, Той ще вземе със Себе Си и Църквата – членовете на Христовото тяло. Ние наричаме това събитие Грабването на Църквата, когато настоящата ера – денят на Петдесятницата – ще приключи.

Каква е тайната на силата в служението ми? Тайната е в личността на Святия Дух. Избрах да приема подаръка, който Исус ни остави, и ако ти направиш същото, никога няма да съжаляваш.


  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница