11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман, изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин трябва да живее победоносен живот

3. ПОБЕДА НАД ИЗКУШЕНИЯТА

Новородените Божии деца в ранните стадии на духовното си развитие рядко преживяват големите трудности и изкушения, които идват срещу вече поотрасналите духовно християни. Може да се каже, че Бог издига стена около новородените християни, но като започнат да растат и да напредват в духовните неща, на пътя им се появяват скрити опасности, които ги дебнат.

Ето тук много проповедници правят грешка. В желанието си да накарат хората да приемат Христос като Спасител, те изкарват християнския живот толкова сладникав, че невярващите си правят извода, че след като се новородят, няма да има повече изкушения, че след чудесното духовно новорождение всички конфликти ще изчезнат.

Но ние трябва да предупреждаваме младите вярващи, че макар да са тръгнали по пътя на живота, изкушения ще идват. Не бива да забравяме, че врагът на нашите души е доста активен и че колкото повече отдаваме живота си на Бог, толкова по-големи ще бъдат изкушенията. Ние трябва да бдим! Повярвайте ми, докато живеем на тази планета в тела от плът и кръв и докато врагът на душата ни обикаля този свят, ще идват изкушения. Няма значение колко си духовен – изкушения ще има.

Говорила съм с хора, които казват, че са на толкова високо духовно ниво, че повече не срещат изкушения. Когато чуя някой да говори така, аз му се усмихвам, но в себе си знам: „Ти просто се заблуждаваш. Ти си единственият, който вярва, че няма изкушения.” Не бих спорила с такъв човек относно взаимоотношенията му с Бог, нито бих казала, че не е Божие дете, както и не бих спорила с него по отношение на духовните му преживявания. Не бих се опитвала да му обясня, че не е отишъл достатъчно дълбоко в Божиите неща. Бих се съгласила с него във всичко, но не бих приела нито една доктрина, която казва, че можем да се издигнем на толкова високо духовно ниво, че никога повече да не бъдем изкушавани.

Самият апостол Павел, който е един от най-великите светии, живели някога, изпитваше постоянна борба в себе си по отношение на изкушенията. Той беше посветен, предаден и живееше за Бог, иначе Бог не би могъл да го използва и да му открие дълбоките духовни тайни на Своята сила. И все пак Павел каза, че е в постоянна битка с изкушенията и плътта – същите изкушения, които ти и аз срещаме. Защо ли? Защото той все още живееше в плътско тяло, а нашата плът е тленна. Плътта ни е смъртна. Ти и аз ще срещаме изкушения до тогава, докато дишаме, независимо колко дълбоко духовни сме.

Докато живеем в плът и докато телата ни са тленни, ще ни се налага да се борим с плътта. Яков 1:13-15 казва: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.”

Когато срещате различни изкушения, не мислете, че сте се провалили, че сте отпаднали духовно или че сте изгубили територия в духовния свят. Колкото повече се молите и колкото повече време прекарвате, търсейки Бог, толкова по-чувствителни ще ставате към Святия Дух и толкова повече ще растете духовно. В същото време обаче, толкова по-големи ще стават вашите изкушения и изпитания.

Изкушението само по себе си не е грях. И най-големият светия, който живее днес, ще среща изкушения, защото дяволът все още е жив и защото всеки Божий светия все още живее в тяло от тленна плът. Така че, ще бъдем изкушавани. Все още ще се срещаме със страстите на плътта по един или друг начин, но самото изкушение не е грях. То се превръща в грях единствено когато му се поддадем.

Един спомен стои много ясно в съзнанието ми. Когато започнах служението си в щата Айдахо, бях доста млада, но някои от хората от малките градчета, в които проповядвах, все още ми пишат. Сещам се какво си мислех след петата служба там. Докато отивах към стаята, в която трябваше да спя, се чудех: „Какво друго мога да проповядвам? В Библията няма друго. Изпроповядвах всички възможни проповеди. Не мога да измисля никаква друга проповед.”

Сега се усмихвам, когато си спомням тези свои мисли, защото от тогава до днес Святият Дух ми е открил още много, много истини, за които знам, че са само върхът на айсберга. Знаете ли каква е тайната? Аз пораснах. Ако ти си здрав християнин и имаш в себе си Божествения живот на Исус, ти ще растеш и ще се развиваш духовно.

Днес мога да те заведа на една задънена улица в един град, на която предадох всичко на Исус – дух, душа и тяло. Докато ходех по тази улица с лице, обляно в сълзи, за първи път ми се случваше да нямам нищо от себе си, а да имам всичко от Него. Когато се предадох напълно, Святият Дух взе изпразнения съд, а това е всичко, от което Той се нуждае. Този ден сложи началото на най-славната част от живота ми. Аз нямах истинско служение, докато не дойде този ден, в който предадох всичко на Исус, докато ходех по тази задънена улица.

Но запомнете: колкото повече се посветите, толкова по-големи ще бъдат изкушенията. Изпълването със Святия Дух носи огромна отговорност и когато продължим да напредваме в духовния си растеж, пред нас ще се изправят все нови и нови и все по-силни изкушения. Те ще ни очакват на всеки завой. Има изкушения, които те подтикват към себеизтъкване, изкушения да търсиш почит и признание, изкушения за материална печалба. Изкушенията са навсякъде. Прекрасната истина, която сега споделям, е съществувала и в онзи ден, когато мислех, че вече няма какво да проповядвам. Тъй като бях духовно млада, не виждах дълбочината на значението на Божието Слово. Трябваше да порасна и когато това стана, Святият Дух започна да ми открива по-дълбоки духовни истини. Те бяха като хляб за душата ми. Аз се развивах. Растях духовно точно така, както и бебето расте физически, когато получава правилната храна. Първо млякото, после и по-твърдата храна. Не след дълго детето вече дъвче картофи и зеленчуци, а после идва денят, в който то сяда до бащата и казва: „Тате, и аз искам като твоята пържола.”

Тайната е в растежа – колкото повече се молите, колкото повече време прекарвате, четейки и размишлявайки върху Божието Слово, колкото повече усилия полагате да усъвършенствате душата си, толкова по-чувствителни ще ставате към Духа. Когато станете по-чувствителни и по-духовни, молитвите ви ще станат по-ефективни и работата, която вършите за Бог, ще стане по-голяма. В резултат на това Бог ще започне да ви използва по по-славен начин и вие ще напредвате в духовните неща. Но като всичко останало във Вселената, това предизвиква обратна реакция и ще видите, че към вас ще се приближат изкушения, с каквито не сте се срещали, когато сте били духовни бебета малко след като сте се новородили. Сигурна съм, че ще се съгласите с мен, че изкушенията винаги изглеждат твърде тежки, за да се справим с тях сами и че на никой не му се иска да среща по-големи изкушения, така че може да запитате: „Тогава какъв е начинът? Какъв е отговорът?”

Като начало трябва да погледнете на себе си през Божиите очи. Погледнете се право в лицето. Най-лесно е да отидете до най-близкото огледало, да се погледнете в лицето и да признаете своята слабост. Ако направите това признание, ако изповядате своята слабост, вие вече сте спечелили 90% от битката. От тук нататък цялото небе е на ваша страна.

А останалите 10%? Как да имаме пълна победа? Ето го и отговорът: „Вие сте от Бог и победили сте ги (духовете на антихрист), защото по-велик е Онзи, който е във вас, от онзи, който е в света.” (І Йоан 4:4).

Във всичко това ние не се бием срещу плът и кръв. В света има само две сили – силите на греха, тоест на сатана, и силите на праведността, тоест на Бог. Когато се биете срещу силите на греха и неправедността, вие не се биете срещу плът и кръв. Когато имате работа с греха, вие се биете със сила, над която власт има само една друга сила – и това е силата на Бог.

Ето защо не мога да се съглася с хората, които казват, че изкушенията могат да бъдат победени чрез силата на волята, защото докато работех с различни мъже и жени, аз открих още преди години, че силата на волята е нещо чудесно, но само дотогава, докато успява да се справи със ситуацията. Когато волята изгуби своята сила и своята мощ, ние падаме поразени, а малко са хората, чиято воля има силата да победи силата на сатана и на греха. Ето защо тайната на победата е в по-великата сила на Христос, който живее в нас.

Нека кажа още нещо, което може да ви изненада, но което е вярно: никога няма да победите греха, когато се биете с него, защото това е предварително изгубена битка. Да, Павел ни увещава да се бием „в добрата битка”, но добавя „на вярата” (І Тимотей 6:12). Той не казва да се бием в добрата битка за побеждаване на нашите грехове. Той ни подтиква да се бием „в добрата битка на вярата”. А битката на вярата не е борба.

Вярно е, че Яков каза: „Съпротивявайте се на дявола” (Яков 4:7), но как? С ръце? Чрез силата на волята? Съвсем не! Петър казва: „Съпротивете му се, като останете твърди във вярата” (І Петрово 5:9). Ние трябва да устоим, а не да се борим, и като сме извършили всичко, да устоим. Щитът на вярата може да угаси всички огнени стрели на нечестивия (Ефесяни 6:16). Вярата не изисква нищо от нас. Вярата оставя Бог да извърши всичко. Исус Христос спечели твоята и моята победа. Ето защо Павел каза: „Не аз живея, а Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Тайната на победата е в обитаващия в нас Христос. Победата е в упованието, а не в опитването. „Който е роден от Бога, побеждава света; и това е победата, която побеждава света – нашата вяра” (І Йоан 5:4).

Някои казват, че човекът, който прави големи усилия да се съпротивява на даден грях, расте в благодат. Ако това е така, то защо тогава всички видове растеж идват без усилия? Сам Господ зададе въпроса: „Кой от вас може с грижене да прибави един сантиметър на ръста си?” (Матей 6:27). Това, което се отнася за естествения растеж, се отнася и за духовния.

Нека погледнем физическия растеж. От какво се получава той? Чист въздух, храна, упражнения – всичко това спомага за физическия растеж. Ние не правим усилия, за да растем. Ако дишаме чист въздух, ако се храним с хубава храна и ако се упражняваме, физическият растеж сам ще дойде.

По същия начин, ако духовният ни живот се поддържа от Святия Дух в нас и около нас, ако се подхранва от Исус Христос, който е Божият хляб, то нашият духовен живот ще се упражнява в добри дела, което неизбежно ще доведе до растеж. Вярно е, че има растеж в благодат, но ти не можеш да получиш благодатта насила, защото грехът възпира благодатта и борбата срещу греха няма да ти донесе растеж.

Нека сега да го кажа още по-просто. Ти признаваш, че имаш грях в живота си и само това признание ти дава 90% от победата. Ти поглеждаш към небето, изповядваш греха си на Бог и казваш: „Прости ми всичко, което съм причинил чрез този свой грях. Съжалявам.” Веднага, след като изповядаш греха, Бог ти го прощава, а ти поглеждаш нагоре и се оставяш изцяло в ръцете на Неговата милост. Ти ежедневно повтаряш: „Скъпи Боже, искам да изпълниш сърцето ми. Давай ми Твоите мисли. Дай ми Твоя ум. Изпълни сърцето ми така, че да няма повече място за този грях, който преди толкова лесно ме побеждаваше.”

Исус излезе от изкушенията в пустинята като велик победител – абсолютно безгрешен, самият Син на живия Бог. Той е твоят и моят представител. Ето защо ти и аз не бива да се оставяме да бъдем победени от изкушенията. Ние не сме победени дотогава, докато не се оставим да бъдем победени. Римляни 8:35-39 казва:
„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

Защото, както е писано: Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане.

Не, във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.”
Ние трябва да посрещаме изкушенията уверени, че в Христос Исус, нашия Господ, ние сме победители.